• Advertisement

Защо напуснах България за втори път?

ИД на статията: 150
Написано от: Mr.Bombastic
Написано на: 13 Май 2016, 22:59:36
Статията е разгледана 1858 пъти
Външен линк към тази статия:
http://zaedno.eu/forums/kb.php?a=150

Лятото на 1994 г. Все по-често научаваме за наши приятели и роднини в България, които са направили фирма и въртят успешен бизнес.
Решихме да се приберем в родината. Съпругата ми с децата тръгнаха през лятото, а аз останах до ноември - имах тримесечно предизвестие в договора си с работодателя. Записах всевъзможни курсове по мениджмънт на малка фирма, управление на персонала и т.н. Надявах се германският опит и знания да ми бъдат от полза в България.

Прибрах се в родния си град с едногодишен договор за аутсорсинг с бившата ми софтуерна фирма в Германия. Доста бързо събрах необходимите документи и в началото на ноември 1994 г. фирмата ми беше регистрирана. Запознах се с търговския, митническия и данъчните закони. Оказа се, че никой от тях не предвиждаше такава дейност. И адвокатите не можеха да помогнат със съвет: аутсорсингът износ ли се явява, трябва ли да се минава през митница и ако да, какво да се декларира след като сорсовете са заминали по жицата, а не по пощата. Бях първата лястовица и законотворците явно не бяха и помисляли за подобна дейност. Днес е друго. На последния панаир в Хановер "Цебит" българското правителство дори материално бе подпомогнало участието на дузина софтуерни фирми, занимаващи се с оутсорсинг и неършоринг.
Реших, че ведомството, което е в състояние да тълкува законите, е данъчната администрация. Поне в Германия при подобна неясна и непроиграна ситуация винаги можеш да поискаш тълкувания и разяснения от данъчните. Затова ние данъкоплатците им плащаме и те трябва да ни служат. А не ние на тях.
Отидох във фирменото отделение на данъчното управление. Обясних въпроса, който ме терзаеше и който можеше да обезсмисли целия ми едногодишен договор. А аз типично по немски не исках да правя нищо незаконно. След като служителките ме изслушаха, единодушно ми казаха, че не са имали такъв случай и не могат да ми отговорят, но да отида в стая номер 7. Качвам се, а на вратата пише "Валутен контрол". Какво пък, казвам си, нали ще идват немски марки, валута. В стаята двама души – мъж и жена, който сякаш ме очакваха. Обяснявам за договора и си задавам въпросите.
- Какво означава оутсорсинг – пита мъжът.
Докато си отворих устата да му обясня, идва следния въпрос от жената:
- Като е толкова хубаво в Германия, защо се върнахте.
Останах с отворена уста за известно време.
- Вижте, не съм ви казвал дали е хубаво в Германия. Не зная откъде ви хрумна. Върнах се, понеже навсякъде се тръби, че на България й трябват чуждестранни инвестиции и фирми, които изнасят на външни пазари.
Мъжът се опитва да върне разговора по същество:
- Оставете си телефона и ние ще ви отговорим. Ако се наложи, ще поискаме тълкуване от Главна данъчна дирекция.
Оставих им телефона си и тръгнах, отново изпълнен с надежда и готов за дела.
След като договорената седмица изтече и служителите (чиито имена така и не разбрах) не ми се обади, реших да отида за втори път при тях.
- Добър ден - поздравявам аз.
- Добър ден – ми отвръща само мъжът, а жената ме атакува директно:
- Вие имате роднини в Германия. Защо не ни казахте най-напред това?
В първия момент помислих, че става някаква грешка. В следващия се сетих, че имам братовчедка и служителката вероятно визираше нея.
- Наистина имам братовчедка, омъжена в източен Берлин, но не съм я виждал от няколко години. Аз живях в Западна Германия на 1000 км, а доскоро това бяха отделни държави.
- Вече не са – отвръща жената с голяма доза агресия.
- Какво отношение има братовчедка ми и защо е трябвало да ви кажа за нея – с недоумение попитах аз.
- Ами как защо. Защото сте свързани лица – ми отговори тя.
Чак сега ми просветна. Явно тя ме подозираше че ще правя бизнес със свързано лице, т.е. братовчедка ми.
- Братовчедка ми и съпругът й имат малък ресторант в Берлин. Нямам никакви допирни бизнес точки с тях. Договорът ми е със софтуерна фирма, намираща се на другия край на Германия. Ако искате мога да ви го покажа.
- Не няма нужда – намеси се за първи път мъжът.
- Зададох ви конкретен въпрос и очаквах конкретен отговор, а не конспиративни подозрения в нечисти бизнес намерения. Довиждане – казах с раздразнение и напуснах прословутата стая номер 7.
Не зная откъде тези господа могат по един телефонен номер да се сдобият с цялата тази информация. Имах неприятното чувство, че тези двамата имат достъп до масивите на бившата Държавна сигурност.
Както и да е. Това беше първият неприятен шамар, който попари ентусиазма ми. Заредиха се нови шамари. Например този с Балканбанк. Превеждах си спестяванията и пенсионната застраховка от Германия през Балканбанк. При втория превод се оказа, че никой клон не плаща вече валута. Трябваше или да чакам години за да си получа валутата, или да си получа парите в левове. Предпочетох второто. Наброиха ми торба левове, отидох в първото обменно бюро и ми ги смениха отново в немски марки. Загубих няколкостотин марки, останаха в Балканбанк. Или може би у нейния бивш шеф Иван Миронов, който така и още не е осъден, макар и под домашен арест. На власт беше дошло междувременно правителството на Жан Виденов и започна хиперинфлацията. Апропо, с него дойде и третият шамар: партньор от Австрия искаше да открива филиал в България. Като разбра кой е спечелил изборите, се отказа.
И така шамарите продължиха, докато не се качих на самолета за Франкфурт през декември 1999 г. Ако бях послушал съпругата си, трябваше да го сторя много по-рано.

Автор: Иван Енчев


Кой е на линия

Регистрирани потребители: 4i4o, Baidu [Spider], Bing [Bot], boyko123, danita88, Exabot [Bot], Google [Bot], Google Adsense [Bot], itzo, ivo75, miglena_t, MSNbot Media, olga, Svetul4o, Yahoo [Bot], Митака ФУ

Автор Абонирай се за автора
Аватар
Mr.Bombastic
Администратор
Администратор
 
Статии: 28
Регистриран на: 12 Февруари 2004, 01:00:00
Местоположение: Германия
Гласувай

Статията е оценена с 3
0 добавени гласа.
Търси в статии

Заявки за статии
Няма заявки за статии.
Виж всички
Модераторски панел ]
  • Advertisement