• Advertisement

По комшийски в западен Анадол, Азиатска Турция - април 2011

ИД на статията: 45
Написано от: vessy72
Написано на: 21 Януари 2012, 14:59:00
Статията е разгледана 24332 пъти
Външен линк към тази статия:
http://zaedno.eu/forums/kb.php?a=45

Често пътуваме с автомобил със семейството ми и освен, че обичаме да снимаме местата, които посещаваме, обичаме и да споделяме видяното по време на нашите екскурзии. По тази причина, отдавна обмисляхме идеята да си направим нещо като блог-фото-пътепис. Речено-сторено.

Първата тема, която избрах за блога е пътуването ни до азиатска Турция по Великден тази година. Целта ни беше Кушадасъ (Kuşadası), около който има забележително количество интересни места, които човек може да посети. Тръгнахме от централна България, следваше да преминем през КПП Капитан Андреево-Капъкуле, да преминем Дарданелите с ферибота Еджеабат-Чанаккале (Eceabat-Çanakkale) и оттам надолу към Кушадасъ.

Ден първи - АЗИЯ, ТРОЯ

Тръгнахме от централна България в 2 ч. сутринта на 24 април и в 7:30 ч., вече по светло бяхме в Еджеабат, готови да стъпим за пръв път в Азия.

Изображение

Фериботът до Еджеабат-Чанаккале е съвсем начесто, но въпреки това има опашки, тъй като много хора живеят от едната страна на Дарданелите, но работят на другата. Така че фериботът е съвсем редовен обществен транспорт както за туристите, така и за местните жители. Таксата беше 23 турски лири (тогава 1 турска лира ~ 0.93 лв.) за автомобил, без значение колко пътника превозва.

Изображение

Прекосяването на Дарданелите отнема около 30 минути и съвсем скоро за пръв път стъпихме в Азия.

Изображение

Вече в Азия, от Чанаккале се запътихме към най-близката ни цел по пътя към Кушадасъ - Троя!

Изображение

Това, което е останало от древна Троя не е кой знае колко много, но самото място някак носи историческия си дух и чар. Фактът, че пристигнахме в Троя по хладно, рано сутринта (около 8:30 ч.) и липсата по това време на многобройните туристически автобуси спомогнаха спокойно да разгледаме историческите останки на древния град. За информация, билетът е 15 лири на човек:

Изображение

Прословутите червени тухли на Троя:

Изображение

Още един поглед към червените тухли:

Изображение

Някога това е било кладенец:

Изображение

Амфитеатърът:

Изображение

Изображение

Един общ поглед:

Изображение

Затвореният вход на Водната пещера в Троя. Наскоро са били открити дълги тунели, които са били част от водоснабдителната система на древния град:

Изображение

Много характерен за цяла Троя е ... копърът! Трябва да отбележим, че копърът в Троя има размерите на малко дръвче (високо около 2.5-3 м.) и се среща буквално на всяка крачка. Легендата гласи, че именно в стеблото на копъра (отвътре сухо, но мокро, твърдо и зелено отвън), Прометей е успял да донесе небесния огън на земята без да бъде забелязан. Така че, именно на копъра дължим възможността да готвим храната си:

Изображение

Цъфнал троянски копър :)

Изображение

А ето и две достолепни троянски котарани:

Изображение

Изображение

Въпреки многобройните ежедневни посетители тук, очевидно днешните постоянни жители на Троя (няколко котки, няколко кучета и ... няколко катерички) никак не се притесняваха да извършват обичайните си дейности :) Тази катеричка например пъргаво си хапваше семенца от цветята. Видяхме 3-4 катерички, които никак не се смутиха от срещата с нас:

Изображение

Събрали достатъчно впечатления за началото на деня, отпътувахме за Кушадасъ. Пристигнахме в града малко преди 16 ч. следобед и вече настанили се в хотела решихме, че на следващия ден ще разгледаме Ефес, който се намира само на 20 километра от Кушадасъ.


Ден втори - ЕФЕС, ХРАМЪТ НА АРТЕМИДА, ДЖАМИЯТА "ИСА БЕЙ", гр. СЕЛДЖУК

След обилната закуска (за отбелязване е гостоприемността в турските хотели и обилната и вкусна храна, която предлагат), се качихме на колата и поехме към Ефес.

Излизайки от Кушадасъ, имахме късмета да станем свидетели на президентската велосипедна обиколка на Турция. Вярно, че се забавихме с някакви си 15-20 минути, но пък колко пъти се случва да попаднеш на президентска велосипедна обиколка?

Изображение

И така само минути след като видяхме велосипедистите спряхме на паркинга пред Ефес. Тук трябва да кажа, че турското правителство и по-точно министерството им на културата се е справило блестящо с организацията на културните забележителности на турска територия. Или поне останахме с такова впечатление от посетените места. За информация, освен входа за самата забележителност (тук беше 20 лири на човек), която посещавате, в повечето случаи се заплаща и такса за паркинг в размер на 7 лири на автомобил. Обикновено паркингът е приютил куп търговци на всякакви сувенири, местни лакомства, всякакви джунджурии - откровен кич, както и ... на "оригинални фалшиви часовници" :)

Изображение

Време е да влезем в Ефес:

Изображение

Продължаваме напред към булевард Аркадия:

Изображение

Навсякъде гъмжеше от интересни капители, части от колони, орнаменти и въобще изумителни находки.

Изображение

Изображение

А тук осезателно се разнасяше аромата на лайка. Един мак срамежливо се полюшваше в средата:

Изображение

Продължаваме напред по древния път и ... надникваме плахо към... Библиотеката на Целз (Celsus)!!! Гледката надмина всичките ни очаквания! А те никак не бяха малки!

Изображение

Изумителна е сградата, която ни се разкри. Само погледнете част от фризовете и колоните на библиотеката:

Изображение

Ето я в целия и блясък:

Изображение

Под колоните на фасадата гордо са се изправили статуите на четирите добродетели. Започваме с Епистоме - символ на знанието:

Изображение

Продължаваме с Енония, която е символ на хуманността:

Изображение

После идва ред на Арете - символ на справедливостта:

Изображение

И накрая - мъдростта, която е символизирана от София:

Изображение

Поглеждайки нагоре, човек може да се главозамая:

Изображение

Не мисля, че има нужда от каквито и да било допълнителни коментари. Затова продължаваме нататък по ефеския мраморен булевард:

Изображение

И спираме пред ... ефеските обществени тоалетни:

Изображение

Древните жители на Ефес са дискутирали важни въпроси, докато са облекчавали физиологичните си потребности тук :) Забележете канала, в който е текла чиста вода пред краката на седящите тук. Служела е за ... хигиенизиране.

Продължаваме нагоре по булеварда. Натъкваме се на храма на Адриан:

Изображение

Част от него е и този изумителен фриз с човешки фигури:

Изображение

Минаваме покрай Траяновия фонтан:

Изображение

Изумителен брой красиви капители (като този "люспест" индивид) и части от колони се срещат буквално на всяка крачка:

Изображение

Изображение

И стигаме до Одеона (концертната зала):

Изображение

След него попадаме на следните странни (на пръв поглед) знаци:

Изображение

Ако не се досещате или не различавате какви са тези знаци, то знайте, че това е:

1. Ляв крак
2. Женска глава
3. Сърце (в горния ляв ъгъл)
4. Касичка (под лицето на жената)

А значението е следното - "Ако искаш да притежаваш моето сърце, отиди на ляво и пусни пари в касата". С две думи - публичен дом, уважаеми :)

Продължаваме нататък, за да стигнем до Театъра! Групата японци на сцената ни изпяха песен, с която демонстрираха превъзходната акустика на това гигантско съоръжение. Театърът е построен да събира 25 000 души!

Изображение

От тук се върнахме обратно почти до входа към древния град, откъдето кривнахме в ляво, за да разгледаме римската борса, по-късно превърнала се в черквата "Дева Мария" в Ефес:

Изображение

Изображение

С черквата "Дева Мария" приключи обиколката ни в Ефес. Запътваме се към намиращия се съвсем наблизо (на около 2.5 км.) гр. Селджук, в който знаехме, че също има какво да се види.

В търсене на едно от чудесата на света, което знаехме, че се намира в гр. Селджук, попаднахме на джамията "Иса Бей", за чието изграждане са използвани и римски исторически останки:

Изображение

И най-после, след известно объркване, намерихме това, което търсехме:

Изображение

Ако не се досещате какво е това, бъдете осведомени, че това е всичко, което е останало от едно от седемте чудеса на света, а именно Храмът на Артемида. За жалост, понастоящем е останала само тази колона, която е приютила семейство щъркели на върха си. Колоната е висока цели 20 м., а общо колоните са били 127! Останки от тези сто и повече колони почиват под водата на езерцето, което се е образувало около единственото надземно свидетелство за храма в днешно време. За нас беше трудно да "уцелим" точната отбивка към тази забележителност, затова ще се опитам да бъда полезна като поясня, че тя е първата отбивка в дясно, излизайки от Селджук в посока Ефес. Няма такса вход, нито такса паркинг.

Изображение

Освен щъркелите на върха на "храма", вижте на какво друго се натъкнахме:

Изображение

Това мъничко сладурче си хапваше свежа тревица под зоркия поглед на майка си, която застрашително съскаше на всеки, който се осмеляваше да снима гъсето и :)

От мястото, където се намира храмът на Артемида се открива чудната гледка към джамията "Иса Бей" и Селджукската крепост, за която просто не ни остана време:

Изображение

И най-после, след Селджук, решихме да се опитаме да видим прословутата къща на Дева Мария (Meryemana). Намира се на около 7 км. от Селджук и на около 5 км. от южния вход на Ефес по планински, криволичещ и тесничък, но съвсем читав път. За жалост стигнахме след като бяха затворили вече (19 ч. е краят на работното време). За информация, таксата за вход е 20 лири и 7 лири за паркинг. Все пак снимахме статуята на Дева Мария, която се намира по-близо до Ефес, отколкото до къщата, съвсем в началото на пътя към нея:

Изображение

Казват, че Дева Мария е доведена тук от св. Йоан. Различни са предположенията кога точно е пристигнала в Ефес и колко е живяла там, но общоприето е схващането, че това е станало 5 години след смъртта на Иисус и е живяла поне 10 г. тук.
От отбивката пред статуята се разкрива страхотна гледка към Театъра в Ефес:

Изображение

Клонеше към 20 ч. - време да се връщаме в Кушадасъ.

Ден трети - ПАМУККАЛЕ, ХИЕРАПОЛИС

Предната вечер не можахме да решим дали на следния ден да отидем до Измир, където си бяхме набелязали определени ценни места или да тръгнем за Памуккале. Е, в крайна сметка на сутринта се запътихме към вилает Денизли ("дениз" на турски означава море, т.е. градът би следвало да звучи на български нещо като Морско) и по-точно към Памуккале. Слагам тук снимката по-долу, за да покажа как изглежда второстепенната пътна мрежа на Турция. Напълно безплатна, с две платна плюс аварийно във всяка една посока. Мисля, че има на какво да се научим от комшиите. Хората развиват туризъм, може би не на последно място защото са осигурили лесен и удобен достъп до туристическите си обекти.

Изображение

И ето ни вече на около 18 км. северно от гр. Денизли с лице към Памуккале.

Изображение

Ннеее, неее, това не е никакъв сняг! Това е просто една изключителна забележителност, която се образува от отлагането на този снежнобял минерал, който течащата минерална вода оставя по скалите, по които се стича.

Признавам си, че отидохме напълно неподготвени. Не бяхме чели нищо за тази забележителност и бяхме мноого изненадани, когато на входа изведнъж видяхме пейки и голяма табела със зачеркнати обувки. С две думи - нагоре само бос!

Изображение

И ето ни съвсем скоро пред първата травертина на Памуккале. Водата е нежно синя. Изключително красиво е!

Изображение

Наистина прилича на сняг отстрани! А всъщност е... варовик! Но много чист! Получава се, тъй като извиращата минерална вода съдържа калциев хидрокарбонат и въглероден двуокис. При това съчетание, варовикът е все още разтворен във водата, но когато въглеродният двуокис се освободи, то варовикът се втвърдява по формите на скалите, по които се стича.
Който има по-дълбок интерес относно химичния процес може да погледне как точно се случва това тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0% ... 0%B0%D1%82:

Изображение

Направих и две макро снимки на самите образувания. "Вълничките" са твърди и са с размери 3-4 мм. Срещат се розови, сини, жълтеникави и дори кафеви. Всъщност са същите като сталагмитите, сталагтитите и сталагтоните в пещерите, но са на открито и са много по-бели, отколкото сме свикнали да ги виждаме.

Изображение

Изображение

В интерес на истината много хора си плажуваха :)

Изображение

Всички предни басейнчета (травертини) бяха разположени по протежение на около километър дългата пътека. Но гледката? Заслужава си! Пропуснах да кажа, че е изключително приятно да ходиш бос по тези "дюнички" (мисля, че може да ми се вярва, защото никак не обичам да ходя боса, а тук много ми хареса). Никак не боцка на ходилата, а по-късно ги чувстваш все едно са им направили масаж :)

"Според древна легенда в този край някога живяла девойка, която била много бедна и не блестяла с красота. Никой не искал да я вземе за жена и затова девойката решила да сложи край на живота си, хвърляйки се от една от терасите на Памуккале. Така момичето се качило на най-високата тераса и скочило долу, но паднало в средата на един басейн. Водата спасила девойката и я направила изключително красива. В това време край басейна минал, връщайки се от лов, синът на покровителя на Денизли, който видял изгубилата съзнание красива девойка. Целебните води на Памуккале били преобразили лицето на момичето. Поразен от красотата й, той я взел със себе си в палата на баща си и по-късно, когато тя оздравяла, се оженил за нея." Та ето какво следва да е видяла девойката преди да скочи:

Изображение

Тъкмо бяхме решили, че това е краят на красотите наоколо, когато изкачили се вече на върха на белия склон, видяхме, че всички около нас се обуват отново и ... излязохме на едно по-равно и доста обширно място. Комшиите са се постарали да се чувстваш изключително приятно. Личи си, че с внимание са положили усилия "цивилизованата" част на този обект да е в хармония с естествената му красота.

Изображение

Отново поглед отгоре към терасите. Тук басейните са естествени. Допреди няколко години е било позволено да се стъпва и в тях. След като обектът обаче е бил включен в листа на световното културно наследство на UNESCO и след като се установява, че т. нар. травертини се рушат от стъпването в тях, то вече не е позволено да се докосват. Затова са създали и изкуствените тераси-басейни по-долу, а водата е свършила работата си на декоратор. Нещо повече, минералната вода е "прихваната" и е създадена специална система, по която се редува от къде и кога точно да тече. Така се запазва снежнобелия цвят на скалите без да се ограничават посетителите от достъп до този феномен.

Изображение

И най-после вижте какво ни очакваше горе на равното и обширно място - истински град! Оказа се, че това е Хиераполис или в превод Свещен град. Тук виждаме южната порта на града и част от крепостната стена, която някога го е опасвала.

Изображение

Гимназиумът (както подсказва и името, това е било учебно и спортно заведение):

Изображение

Поглед на север от южната порта на града. Вляво двете колони са отново част от Гимназиума. В средата на снимката се вижда нещо като канал за отвеждане на вода. Целият град е опасан с такива канали. За жалост не разбрахме за какво точно са служили. Ако някой знае, да казва. Ние предположихме, че са отвеждали дъждовната вода, а може и да са доставяли вода:

Изображение

И сега идва ред на? Изворът на Клеопатра!

Казват, че водата подмладява (спомнете си разкрасилата се девойка от легендата), освен че е лековита за редица заболявания. Всъщност това е вода от същите извори, от които се пълнят и травертините по-долу. Подмладяването се дължало на високото съдържание на въглероден двуокис в нея.
Каменните останки, които се виждат са автентични и са били части от околните колони, които са се разрушили след опустушителното земетресение.

Изображение

Продължаваме нататък и минаваме покрай Нимфеума. Или с две думи - монументалният фонтан:

Изображение

Мартириумът Свети Филип:

Изображение

Виждаме западната външна стена на Театъра. В онзи момент течаха реставрационни работи, както е видно и от снимката. Колоните са много красиви от мрамор с розово-кафеви жилки:

Изображение

Точно зад сцената на Театъра се намират тези красиви колони и фризове:

Изображение

Отвътре Театърът е внушителен по размери! Вторият по големина в Мала Азия след този в Ефес. Може да побере 15 000 зрители, точно 10 000 по-малко от този в Ефес, макар, че на мен ми се стори по-голям от него. Заради реставрацията не можеше да се слиза в долната му половина (под дървената ограда), достъпна беше само горната му част:

Изображение

След Театъра минаваме и покрай Храма на Аполон:

Изображение

Тръгваме към Агората (главния площад). Забележително е, че пътеката е покрита с огромни монолитни блокове, под които се вие канализационната система на древния град. Вижда се само на местата, където се е счупил някой от блоковете:

Изображение

И ако в Троя видяхме троянски катерички, а в Селджук гъсенце до храма на Афродита, то тук се натъкнахме на хиераполска костенурка:

Изображение

Продължаваме нататък и стигаме до Плутониума, наречен на Плуто - латинското име на Хадес, древногръцкият бог на подземния свят. Намерих информация, че жреците на Аполон, които били евнуси, изпълнявали своите ритуални практики, слизайки долу в пещерата с малки животни като кокошки и зайци. Отровният газ, който е по-тежък от въздуха се е съдържал само ниско долу в по-големи концентрации. Той убивал животните, а оставял жреците живи. В момента светилището е затворено за посещения, тъй като в него все още имало наличие от отровния газ. Входът към тази подземна пещера се намира в по-масивната постройка в дясно горе:

Изображение

Стигаме до Северната византийска порта на Хиераполис:

Изображение

Тук ни вървеше на влечуги :) Вижте колко умело мимикрира този гущер:

Изображение

И вече на Агората:

Изображение

Ето и тукашните обществени тоалетни:

Изображение

Арката на Домициан:

Изображение

Римските бани:

Изображение

Гробница, част от северния некропол на Хиераполис:

Изображение

Гробница на ръба на скалата, част от некропола на Хиераполис. Гробницата сякаш е кацнала върху снежна скала, а всъщност е кацнала върху същия варовик, който покрива Памуккале:

Изображение

Връщаме се от Агората към белия склон:

Изображение

Изображение

Изображение

Точно преди да потеглим отново надолу по белия склон, хвърляме последен поглед отгоре, вече при друга слънчева светлина:

Изображение

Тръгваме по склона надолу и вече почти слезли обръщаме поглед назад към "снежните" образувания:

Изображение

Наситили се на впечатленията от деня потегляме обратно към Кушадасъ.

Ден четвърти (последен) - КУШАДАСЪ, ЕВРОПА

Предиобеда на последния ни ден посветихме на разходка в централната част на Кушадасъ.

Изображение

Изображение

Изображение

Пристанището на Кушадасъ:

Изображение

В Турция има много улични котки и кучета. Всички, които видяхме, без изключение бяха изключително спокойни, гальовни и приятелски настроени. Въпреки огромния поток туристи, нямаше хора, които да проявяват неприязън към тях, и животинките отвръщаха със същото добронамерено отношение. И като казвам много котки, вижте наистина за какво количество става дума например на тази снимка:

Изображение

От пристанището се вижда и птичия остров, дал името на Кушадасъ. На турски името на градът се изписва Kuşadası и е произлязло от турските думи 'kuş' (птица) и 'ada' (остров):

Изображение

Следващата снимка е илюстрация на единственото, което не ни допадна в Турция - типичното презастрояване. Характерно е за всичките им градове. Изумително количество жилищни сгради и кипеж на нови, и нови, и нови. Предполагам обаче, че това се дължи на положителния (и то какъв) естествен прираст на населението - над 10‰!

Изображение

Поглеждаме за последно палмите по крайбрежната алея на Кушадасъ. Време е да тръгваме към дома си:

Изображение

Този път фериботът беше препълнен, може би защото беше работен ден. Ято гларуси летеше над нас през целия ни път, пресичащ Дарданелите:

Изображение

Разминахме се и с един огромен гръцки танкер:

Изображение

Вече сме съвсем близо до родната Европа:

Изображение

В заключение, ми се иска да кажа, че четиридневната екскурзия, която си направихме в края на април в Турция за нас беше едно изключително приятно преживяване. Местните хора през цялото време показаха възможно най-приятелско отношение към нас - "комшиите". Инфраструктурата в страната е многократно по-добре развита от тази в България, колкото и да ни е тъжно да си го признаем като едни истински родолюбци. С две думи, категорично мога да кажа, че с голямо нетърпение ще се върнем отново, за да посетим и други интересни места. А такива има много!

Доскоро!
Статията е последно редактирана от Mr.Bombastic на 25 Януари 2012, 23:11:08

• “On ne voit bien qu'avec le cœur. L'essentiel est invisible pour les yeux.” Antoine de Saint-Exupéry
Не хранете форумните тролове
Истината за Антималигноцит
Тагове: екскурзия, Азия, Троя, Турция, Кушадасъ, Памуккале, Анатолия, Ефес, Анадол, Хиераполис, Еджеабат, Чанаккале, храмът на афродита

Кой е на линия

Регистрирани потребители: Baidu [Spider], Bing [Bot], Exabot [Bot], Google [Bot], Google Adsense [Bot], Majestic-12 [Bot], MSNbot Media, Yahoo [Bot]

Автор Абонирай се за автора
Аватар
vessy72
Роден писач
Роден писач
 
Статии: 2
Регистриран на: 30 Януари 2010, 01:53:44
Местоположение: Временно
Гласувай

Статията е оценена с 6
4 добавени гласа.
Търси в статии

Заявки за статии
Няма заявки за статии.
Виж всички
Модераторски панел ]
  • Advertisement