• Advertisement

16.05.2007 - Дата, която ще запомня

ИД на статията: 56
Написано от: insatiable
Написано на: 17 Май 2007, 21:32:00
Статията е разгледана 6691 пъти
Външен линк към тази статия:
http://zaedno.eu/forums/kb.php?a=56

Ето как минава един "Eignungstest" във FH-Aachen за специалността "Dual Degree Economy/Anglophone Countries" . Надявам се да съм полезен за някои, които биха се насочили към подобна специалност, като същевременно не ви оттегча.


Часовникът звъни – 6:30.
- “Още само 5 минутки, мамо” – казва спящото в мен.
- “Ставай, имаш изпит” – добавям след 3 секунди. Ставам от леглото и първата ми мисъл:
- “Tja… Kopfschmerzen”, нищо ново. Сигурно от недоспиване. Коктейлна на изцерението винаги помага, а именно – 2 упсарина, 10 витамин Ц-та и 1 аналгин. Хремата и главоболието изчезват още преди да съм си измил зъбите. Взимам си торбичката и айде на приемен изпит. Като в добрите стари времена, когато бях абитурент. Или поне чувството беше такова. Притеснено, напрегнато, но въпреки всичко се чувствам надъхан. Слизам на гарата, а то вали, м***та си е**ло. До университета, където се държи приемният изпит са 15 мин пеша. Влизам набързо в МакДоналдс:
- Една кофа с кафе, битте.
- Моля ?
- Хех, едно кафе гранде, ако обичате – май нещо не ми схвана майтапа... “Тъпи немци”
- Цвай ойро цень – казва продавачка с руски акцент.
(сега вече разбрах защо)

Взимам си кафето и си го цокам по пътя. Не беше кофа, ама едно 300мг имаше. В едната ръка държа торбичка с Дуден 250 000 думи(4.9кг), химикал и молив, а в другата кафето и същевременно пуша. Смешна гледка, ама забързано се приближавам към Университета. Влизам в сградата в 8:53, услужливи доброволки ми показват веднага къде да отида за Изпита.

Става въпрос за Dual Degree Deutsch-Britischer Studiengang Wirtschaft – 4 семестъра в Аахен и 2 в англофонска страна. Приемните изпити са 3: Математическо-аналогически тест, английски писмен и английски + немски писмен.

Та да се върна на услужливите студентки:
- Горе по стълбите и после вляво, зала 236

Отивам горе по стълбите, вляво, стигам до зала 236. Влизам и след 2 секунди излизам. “Сигурно съм объркал номера”. Поглеждам – да , ама не. Същата е. Пак влизам и плахо питам :
- “Извинете, тук ли е приемния изпит за....” . Получавам потвърдителен отговор. Причинитие за моето стъписване бяха 2 : Първо, влязох в 7:55, 5 мин. преди началото на изпита.... и заех последното свободно място.
- “Шибани педантични немци!” – измръмквам под нос, преди да си седна. Втората причина за моето стъписване беше, че предимно виждах руси коси. Спретнати, облякани, намацани юпита, русички, с якички над пуловерите, а момичетата с диадеми, които прибират косите им. Напра’о все едно бях влязъл в Кампуса на Харвард. Или поне на пръв поглед изглеждаше така. Интелект, образованост и самочувствие лъхаше навсякъде около мен. Или поне на пръв поглед... След като се успокоих малко взех да смятам броя на чужденците в залата. В Германие е много лесно да разпознаеш чуждестранните студенти: не са бели. Руснаците не учат, защото получават пари от държавата, а албанците ги познавам вече от самолет. Остават само българи и чат-пат някой поляк. Фиксирам чернокожа мадама, сигурно от Кения или Нигерия(нативно говорящ английски). До там стигна моето броене на чужденци. 141 студента, 1 българин и една чернокожа. Всичко друго немско.
- “Бах мааму”. Какво друго да кажа ? Гледката на тия нахакани немци направо ми разби представите отвсякъде. Както и да е , идва един професор с очила, който се представя за ректор на катедрата “Интернационални специалности” и ни държи кратка реч за това какво представлява специалността и какви възможности имаме след това. Този човек супер много ме надъха, защото превключваше, сякаш на майтап, от английски на немски просто ей така, и в началото ми отне малко време да разбера кой му е майчиният език. Идва някаква очилата доцентка (очилата , в стил с огромни лупи – по диаметър и дьоптър). Говори ни някакви работи и ни обяснява, че писмения тест е 80 минути, после идва писмен английски. Който издържи и 2та писмени изпита е допуснат до устни такива. Почва се, раздават ни листовете и аз вече се чувствам някъде в чужбина. Покрай тоя тъп колеж бях забравил каква е тръпката на истинското следване. Изпита е с а) б) ц) д) е) ф), или както ние му викаме в България тото-тест. Да , ама не. Тук имаш 6 възможности, като последната е “нито едно не е вярно” и го има във всеки въпрос. Гадняри ! Получаваш единствено химикал и попълваш отговорите в лист за отговори, а на листа с въпросите си правиш малки сметки. Преди да почне теста свенливо питам
- “Може ли да се ползва немско-немски речник?” . Кратка тишина , придружена с кикот някъде из залата. Квесторите се спогледаха, почудиха се , допитаха се един друг и отвърнаха : “Е, па, може!” . Горките не са свикнали на такъв въпрос, откъде да знаят, че някое чужденче ще се кандидатира за такава специалност. Както и да е , тоя Дуден (4.9кг) така и не влезе в употреба, защото тия другари ни бяха дали 70 въпроса за 80 минути, като някои от тях си искаха определено дълго смятане. Т.е. повече от минута и нещо на въпрос нямаш време да се бавиш.

Тук е мястото да добавя, че когато писах и-мейл със запитване какво представляват тестовете ми отговориха(от студентския съвет, т.е. КОЛЕГИ):
- “Амии, логично-аналитични умения, разчитане на графики, логично мислене, семантика, тройно правило, числови редици, в английски има малко четене с разбиране и малко активен и пасивен речник и това е” . Така...

Никой не ни предупреди, че изобщо нямаш време да се бавиш, и че трябва да чаткаш въпросите един след друг, защото после ще изгориш с 20 неотговорени въпроса. Както и да е. Първи въпрос. Един работник произвежда 20 детайла за 3 часа. Колко работника ще ги произведат за 2 часа. Пфу, 5ти клас. Давам нататък. Втори въпрос. Един басейн се пълни едновременно от 5 тръби, ако се пълни от 3.... и т.н. Първите 10 въпроса се решаваха с тройното правило, т.е. заместваш х с неизвестното и си готов. Даже май се учи това в 4ти клас. После обаче почнаха да идват едни пропорционалности, едни числови редици, икономическа математика, графики, функции, взе ми се акъла. Първите 30 въпроса ги отговорих, но сигурен отговор получих само на 10 от тях, останалите ги карах на принципа “Аха, получих приблизително толкоз, значи е или 8 или 10т, онче-бонче, аре 8”. Оставаха ми 40 минути, а аз бях на въпрос 30. Остават 40, а половината от времето е минала. Почва отдел “Логика и семантика”. Пфу, викам си, детска играчка. Навремето в НБУ на тия 2 раздела имах 20 от 20 точки възможни. Задачките бяха подобни, само, че на немски. “10 депутата, седят на една кръгла маса, единия говори испански, другия френски, третия немски, ........ , 6ма от тях говорят английски, 3ма италянски....” и т.н. В задачата се пита “Колко таратор мога аз,аджеба, мога да ольокам, след като съм изпил 4 ракии предната вечер?” , в превод : НИЩО НЕ СЕ РАЗБИРА. Трябва да ги наредиш, така, че всеки да може да си говори със съседа си, но имаше поне 5 условия как точно да протече това. “Представителя на Ирак, не трябва да е до представителя на Иран” ... и т.н. глупости. Следващите 5 задачи бяха в същия забавен стил, като “Даденото” в задачата представляваше половин страничка. Докато го прочете човек и осмисли(а в моя случай – и преведе) си минава доста време. Предпоследна дойде най-забавната част. 20 въпроса, на блитц принцип. В смисъл, поглеждаш си часовника – остават ти 10 минути за 30 въпроса. Въпросите бяха на принципа: “Всички зайци имат криле” , “Нито един заек не може да лети” . Пита се:

• някои зайци могат да летят
• някои зайци имат крила
• всички зайци не знам си кво
• минимум 1 заек може да прави не знам си кво

И отговаряш с “Вярно” / “Невярно”
И такива глупости. Това беше лесно. Ама после имаше “Всички мъже се женят с удоволствие”, “Всички жени са женени” . Човек трябва да избяга от презумцията , че не всички жени са женени, даже повечето са свободни, и да отговаря на въпросите само от зададената информация, а не това , което е в действителността. Някой въпроси бяха толкова объркани и засукани, че човека който ги е писал е или гений или луд.

Пропуснах една серия от въпроси, които бяха в стил “откъс от вестник, коя теза най-прилага на откъса”. За всеки откъс би ми отнело около 10 минути(с речник, тълковен и немско-български) за да разбера за какво изобщо иде реч. А после още 5 минути да напасна “най-верния” отговор. Щото, видиш ли, всички били верни, ама кой най-прилягал. “Да ви....”. Изобщо не си правих труда да се опитам да ги разбирам, отговорите за тях ги преписах от услужлива колежка пред мен, чрез метода “дълга шия – зорък поглед”. Последните 10 въпроса бяха да анализираш схеми и диаграми. Там нямаше кой знае какво интересно. Кратка фас-пауза, кратка консултация с колегите по някои въпроси, открих си поне 5 грешки, аха , повече не говоря за теста, прибирам се. Викам си, к’во пък толкоз, нали се пробвах, какво като ме скъсат. Все пак тия неща те ги учат в училище , такъв род тестове, майчин език немски, проблеми никви.

Почва английският. Сега вече се успокоих – все пак плувам в “мои води”. Вече се чувствам равен с другите, защото на всички английският не ни е матерен. 40 въпроса от граматика и езикови познания, сториха ми се лесни. Идва “четене с разбиране”. Теста трае 45 минути, а за 40-те въпроса използвах 20. Викам си “Перфектно”. Да , ама не. Първи текст с разбиране – страница и половина , 10 въпроса. Втори текст с разбиране – страница и половина, 10 въпроса. ТРЕТИ ТЕКСТ С РАЗБИРАНЕ, половин страница, 10 въпроса. Само да вметна, че когато ПРОЧЕТОХ за 1ви път вторият текст квесторката съобщи, че остават 5 минути. Т.е. до никъде не бях. Спрях да чета текста и почнах да размишлявам само над въпросите. Търсих само ключовите думи в текста и карах на 6то чувство. Третия текст даже не го и прочетох. Оставаха ми 20тина секунди. Прочетох все пак въпросите и по усет написах отговори. Точно, когато изтече времето квесторката каза “Абгабецайт”. Всички оставиха химикала, все едно бяхме в казарма. “Шибани немци” – отново. Срам ме беше да си допиша отговорите, докато събират листите и просто ги начатках на тото-принципа. 4 пъти Д) и 2 пъти Б), така ми хрумна.

Общо взето английският тест си беше чиста подигравка. За такъв тест ти трябват поне 2 астрономически часа, за да го обработиш като хората, а не да бързаш като невидял и да правиш глупави грешки. Но може ти това им е била идеята ? Да видят кой може да работи под стресова ситуация и напрежение. Все пак икономисти искаме да ставаме.
Колегите бяха единодушни – тестовете бяха трудни. Същите тия юпита, които в началото видях, сега се вайкаха, че не са успяли да прочетат 3тия текст изобщо. Че той май никой не успя. След като обядвахме в мензата, се запознах с един чудат поляк. 15 години е живял в Германия, от 8 години е УЧИТЕЛ по английски, живял е, учил и работил в Австралия, САЩ, Непал, Индия, Турция, Нова Зеландия, Китай и къде ли още не, като си показа паспорта, лошо ми стана. Вече нямаше място къде да му бият визите и печатите. 8 години се е скитал по света, а сега държи приемен изпит. “Всякви хора има” – казах си. Той между другото беше голям пичага и добре, че беше той, иначе щях да откача тия 2 часа, докато чакахме резултатите. Аз вече си знаех, че не съм го издържал, и просто чаках да си видя името в листа с неиздържалите и да си ходя. Прочутата немска педантичност и точност бе поставена под въпрос, след като “около 12.30” се оказа 14:24 минути. Т.е. “има-няма” 2 часа закъснение докато дадат резултатите. След като окачиха листите, най-напред ми направи впечатление, че “издържали” са 44, а “не издържали” – останалите. Около 100 някъде. И нали са по азбучен ред подредени – Чавдар Баров най-отгоре в “издържали”. Чувството, което изпитах, трудно може да бъде описано. Май беше нещо като “******* ли ви го, **** немци ? Кой сега е No1 ?” . Полякът естествено и той беше издържал и се поздравихме взаимно. Толкова завистливи погледи скоро не бях усещал върху мен. Сякаш не можеха да повярват, че българчето ,дето пита дали може да ползва речник, е издържало, а те не. “iiiiiiiiiiiiihhhhhhhhhhhhhhrrrrrrrrrrrrrr kööönnnt nach hause gehen, ihr könnt nach hause gehen” – както се пее в еквавилента на българското “Довиждане, Довиждане!” , което се пее от агитките на гостуващите отбори, когато отборът им спечели на чужд терен.

Както и да е, тогава се почувствах поне за момент герой и бях горд със себе си. Нямаше време обаче за излишни вълнения, защото веднага ни замъкнаха 6 човека в една стая, дадоха ни листи, на които имаше различни въпроси – Имахме 20 мин време да си нахвърляме записки, които ще представим на устният изпит по английски. Тук е мястото да вмъкна, че аз откакто съм в Германия не съм проговорил и дума на английски. Т.е. хем го мога, стои ми пасивен в мозъка, но като тръгна да говоря и само немски думи ми идват. Получава се нещо като “Ich want to say, that I go sehr gerne to…” Пълна патаклама. Изобщо нямах време да превключа от единият език на другият. Темата ми беше супер тъпа :
- “Какви предимства виждате в кандидатстването в университет по приложни изкуства като нашият?” . Аз си мислех, че писменият тест по английски бяха най-бързо изминалите 45 минути в живота ми. Да, ама не. Тези 20 минути ми се сториха като две. Без да преувеличавам! Така бях блокирал отвсякъде, че дума не можех да измисля на английски. Минаха тези 20 мин, и ни замъкнаха към една стая, в която ни чакаха 2ма професора. Единият... ректора на катедрата, който ни представи специалноста... “Great” – казах си, вече превключил на вълна английски. Ще ме изпитва ректора.
- “Добър ден, ние вече се запознахме от днес, това е доцент доктор ... , моята колежка “ и т.н.
- “Почваме по азбучен ред, господин Хафадар Бароуф?” . “Това трябва да съм аз” – казах си , вече свикнал да ме наричат как ли не , от Чочай до Шаудар. След това се почна едно заекване, едно притеснение, целия треперя. Първите 2 минути беше много зле, докато мозъка ми превключи. После сякаш изведнъж някакъв шалтер се дръпна, и речта ми почна да тече като вода. Т.е. говорих си нормално, както се изисква. Или поне аз така си мислих. След това минаха и останалите момчета, един по един. Първият :
- “Казвам се..., учих 2 години в Америка...” , вторият:
- “Казвам се ... изкарал съм 4 семестъра в Лондон”, третият: - “Казвам се... завършил съм ... на английски в Маастрихт, Холандия” , четвъртият също беше учил в САЩ, а петият, видиш ли, не. И като се почна един перфектен английски, едни думи, дето само по дискавъри ги бях чувал, един акцент, едно чудо, на мен ми идеше да се навра под стола или по-добре : направо да си тръгна. Тия момчета направо ми разбиха представите за говорене на английски – толкова добре не бях чувал да говорят чужденци , при това на по 20-21 години. Аз бях най-зле , но все пак беше разбираемо, при положение, че 4ма от 5ма бяха учили в САЩ известно време. После имаше кратки въпроси по немски. Когато дойде моя ред, първата една минута течеше обратният процес в мозъка ми. Искам да кажа нещо на немски, то ми идва на английски. “Брех , да ти , .... “ – натиснах Контрол + Алт в мозъка ми и смених от “немска” на “английска” клавиатура. Там като почнах да разправям някакви глупости(всичко това от притеснение), смешки, истории, вицове, 10 мин не ми млъкна устата, а професорите се заляха от смях. Явно това беше някаква защитна реакция от моя страна, защото не се чувствах добре в тази обстановка и подсъзнателно предразположих професорите и останалите колеги със свободни размишления и разказване на смешни случки от живота ми. Явно съм станал досаден, защото след 10тата минута професора ме прекъсна. След това се изказаха и другите, формалностите минаха и ни казаха да излезем отвън за момент. Още тогава ми беше ясно, че мечтата ми да остана в Аахен и да уча точно тази специалност в точно този университет беше разбиха на пух и прах. 44 човека бяха допуснати за устен изпит, от които 15 ще бъдат по-късно приети в тази специалност(да, точно тая година са 15, иначе са винаги 30, 30 ще бъдат и от следващата година, само тази е изключение – тъпо, нали?) . От тези 15 човека, 5 бяха в моята стая. В смисъл – те бяха перфектни ! Изключително добре се представиха. Поне така си мислех аз. В крайна сметка ни извикаха в стаята и ни съобщиха, че всички сме “пригодни” да кандидатстваме за тази специалност. Чак тогава ми светна лампичката и ентусиазма ми спадна. Хем се радвах, че издържах изпита, хем осъзнах, че всъщност изпитите не бяха за “приемане” , а за “допускане до кандидатстване по документи”. Оказа се, че 9 човека не са издържали устният изпит. Остават 35 кандидата, има 15 места. Ще бъде ли мечтата ми изпълнена? Ще получа ли място в тази специалност, която би ме стимулирала изключително много? Ще остана ли в Аахен, избягвайки така нежеланото от мен изнасяне към друг град? Не знам, надеждата умира последна. Аз съм доволен. Пратих 110 германци да си ходят. Кой към Мюнхен, кой към Бремен, кой към Баден-Баден.
Айде чус, че станах досаден.



Автор: insatiable
Статията е последно редактирана от stela85 на 24 Януари 2012, 21:33:43


Кой е на линия

Регистрирани потребители: andrian99, Baidu [Spider], Bing [Bot], Google [Bot], Google Adsense [Bot], Majestic-12 [Bot]

Автор Абонирай се за автора
Аватар
insatiable
Роден писач
Роден писач
 
Статии: 1
Регистриран на: 24 Юни 2006, 00:00:00
Местоположение: Aachen
Гласувай

Статията е оценена с 6
1 добавен глас
Търси в статии

Заявки за статии
Няма заявки за статии.
Виж всички
Модераторски панел ]
  • Advertisement