• Advertisement

Любими цитати от книги / филми

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 2 Декември 2016, 11:10:35

Филип Буров написа:Алепо през 2016 г. бе сравняван с Берлин от 1945 г. и Грозни от 2000 г. (но много по-рядко с Дрезден и Хирошима, и никога с Ханой или Фалуджа)
onufriy
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 976
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 159 пъти
Благодарено: 254 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот ysmivka » 5 Декември 2016, 20:24:23

Да пробудиш драконче… , Николай Теллалов
А Керан бил жив, ала се криел далеч в гората. Пленилите го Ромеи премазали му палeца, да не може да върти меч. Изболи очите му, ала и това им се сторило малко, ами че отсекли му и носа и страшно се надсмивали на страданията му.

Не ми е любим, накара ме да се замисля как света се променя, без да се променя :(
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1739
Снимки: 350
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 99 пъти
Благодарено: 354 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 31 Януари 2017, 15:23:48

Джон Стайнбек, Гроздовете на гнева
Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените – и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ. И миризмата на гнило изпълва цялата страна.

Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва – тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.

Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: починал от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.

Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева чиято беритба скоро ще настъпи.
onufriy
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 976
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 159 пъти
Благодарено: 254 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот zlateto » 17 Февруари 2017, 15:29:26

Възвишение - Милен Русков

Аз ся осведомих и наинформирвах (как ся туй зове по французки), че тоз френец работел за аустрийската так називаема железница, проверявал откъде може тя да мине. У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница... Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада! Англичане горди британци са сичко у Анадола яко овладели - кое струва повече от пет пари, имам под вид; те затова за Турско толкоз милеят, защо за собствений си джоб милеят. Макар да не съчувствувам, туй го аз разбирам (Je comprendre) - аз тоже за собствений си джоб милея, кога даже не съм англичанин. А те са и англичане, и горди европейци, кое ще рече - имат търговска Висша цел (меркантилическа), коя им като пътеводна звезда служи в черное небе дивой Азии и коя те следват с ненащърбаема енергия в юнашкото това овладевание и яко цицание на сякакви диви народности и държавности, от чиито едни прости гърди те благо бозаят златное мляко благополучия, за върховното процветание и всяческо успевание на ненадминатата тази европейска сивилизация, като която втора никога не е и имало. И на която и ний сме ся сърдцем устремили и духом наострили да бъдеме членове. Но никакви членове не сме, ами сме проста народност. Коя ще я яко опоскат, защо това и заслужава.


- Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е правилно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр. … - Абе – викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш – паришанин. Ако е от Европата – европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли? - Тъй ли мислиш? – рече Асенчо учуден, загледан в листът. - Точно тъй. И туй „е“ накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар – рекох – е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е“-то на „И“ е станал. - Тъй ли мислиш? – рече Асенчо. - Стига едно и също повтаря! – сопнах му ся аз. – Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго. - Че то тъй къде ще му излез краят? – вика Асенчо. Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.


“Тоз пък Асенчо! Какво толкоз? Прости хора много! С лопата да ги ринеш, дето ся вика. Макар че лопатата малка ще дойде… А че и ти си бил прост – голяма работа! Един си от милионите, от целокупното човечество. Туй е грамадна сила. Недей ся стряска!”
Когато държавата препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”
Аватар
zlateto
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2474
Статии: 1
Регистриран на: 20 Декември 2008, 22:24:29
Благодарил: 133 пъти
Благодарено: 1158 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 18 Април 2017, 13:18:50

Самюъл Хънингтън, “Сблъсъкът на цивилизациите“ написа:Във войните между културите губещата е културата.
onufriy
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 976
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 159 пъти
Благодарено: 254 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот zlateto » 1 Октомври 2017, 09:57:45

„Прекрасният нов свят” Олдъс Хъксли:

— Аз обаче не искам удобства. Искам бог, искам поезия, искам истински опасности, искам свобода, искам доброта. Искам грях.

— Всъщност — заключи Монд — вие искате да ви се признае правото да бъдете нещастен.

— Точно така — рече Дивакът предизвикателно — искам да ми се признае правото да бъда нещастен.
Когато държавата препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”
Аватар
zlateto
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2474
Статии: 1
Регистриран на: 20 Декември 2008, 22:24:29
Благодарил: 133 пъти
Благодарено: 1158 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 3 Октомври 2017, 11:41:40

По повод на фима, дето го гледах снощи, неочаквано добър между другото:
Стивън Кинг в То написа: — Голяма работа си. — Ричи се отдръпна, за да разкрие Станли Юрис, който стоеше зад него с ръце в джобовете и кротко гледаше цялото представление. — Тоя тука е Мъжагата Стан Юрис. Стан е евреин. Освен това е претрепал Христос. Поне така ми рече веднъж Виктор Крис. Оттогава се лепнах за Стан. Все си мисля, че щом е толкоз дърт, ще може да ни черпи по някоя бира. Нали, Стан?

— Не съм аз, трябва да е бил баща ми — отвърна Стан с тих, мелодичен глас и всички, включително Бен, избухнаха в смях.

Потребители благодарили на автора onufriy за мнението:
rikiking
Рейтинг: 4%
 
onufriy
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 976
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 159 пъти
Благодарено: 254 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 14 Декември 2017, 13:07:39

пак той, пак там написа:„И чак кога се изпразних връз нея, гледам — ам’че тя лежи в два пръста семе. Гаче свинска пача има под кълките. Абе, момиче, думам, не се ли подмиваш? Оная фърля едно око и вика: Ако речеш да ме завтаряш, може да турна нов чаршаф. Май ми останаха два у буфета. Докъм десет часа знам кво имам отдоле, ама кога наближи полунощ толкоз ми изтръпва пичката, че хич не ме е еня — все едно аз съм тук, а па тя чак у Елсуърт.“
Такъв е бил Дери през първите двайсетина години на нашия век — само къркане, чукане и побоища.
onufriy
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 976
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 159 пъти
Благодарено: 254 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот rikiking » 14 Декември 2017, 13:23:24

Джефри Чосър , Кентърбърийски разкази

Днес нашият курат ме посети
и както трябваше, ме причести,
така че по-добре ще е, човече,
за изповед да не говорим вече.“
Тогава дай пари за манастира.
..........
„Добре. Преди да взема да бера
душа, аз манастира ще даря.
Сега ще ми се закълнеш, че няма
да го обсебиш целия с измама.“
„Кълна се в бога!“ — кармелитът писнал
и на дарителя ръката стиснал.

«Добре тогаз. Ръката си заври
в леглото под гърба ми. По-надолу!
Помежду бутовете си на голо
съм скътал нещо не съвсем голямо.»
«Ух, туй е работа за мене само!» —
си рекъл онзи и напъхал длан
да търси вътре своя армаган.

Когато Томас го усетил как
забъркал вече в дупката му чак,
в ръката му се изпърдял гръмовно.
С пръдня така могъща безусловно
дори не всеки кон е надарен.
Монахът скочил като лъв ранен
и викнал: «Селяндур! Измамник! Дявол!
Ти, значи, с мене си се подигравал!
Ще ми платиш за тази си шега!»
We can't help everyone, but everyone can help someone.
Ronald Reagan

Потребители благодарили на автора rikiking за мнението:
onufriy
Рейтинг: 4%
 
Аватар
rikiking
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2360
Снимки: 1
Регистриран на: 17 Юли 2014, 13:47:49
Местоположение: Уганда
Благодарил: 237 пъти
Благодарено: 422 пъти

Предишна

Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта

  • Advertisement