• Advertisement

Любими цитати от книги / филми

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 2 Декември 2016, 11:10:35

Филип Буров написа:Алепо през 2016 г. бе сравняван с Берлин от 1945 г. и Грозни от 2000 г. (но много по-рядко с Дрезден и Хирошима, и никога с Ханой или Фалуджа)
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1092
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 162 пъти
Благодарено: 271 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот ysmivka » 5 Декември 2016, 20:24:23

Да пробудиш драконче… , Николай Теллалов
А Керан бил жив, ала се криел далеч в гората. Пленилите го Ромеи премазали му палeца, да не може да върти меч. Изболи очите му, ала и това им се сторило малко, ами че отсекли му и носа и страшно се надсмивали на страданията му.

Не ми е любим, накара ме да се замисля как света се променя, без да се променя :(
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1759
Снимки: 350
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 99 пъти
Благодарено: 357 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 31 Януари 2017, 15:23:48

Джон Стайнбек, Гроздовете на гнева
Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените – и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ. И миризмата на гнило изпълва цялата страна.

Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва – тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.

Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: починал от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.

Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева чиято беритба скоро ще настъпи.
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1092
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 162 пъти
Благодарено: 271 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот zlateto » 17 Февруари 2017, 15:29:26

Възвишение - Милен Русков

Аз ся осведомих и наинформирвах (как ся туй зове по французки), че тоз френец работел за аустрийската так називаема железница, проверявал откъде може тя да мине. У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница... Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада! Англичане горди британци са сичко у Анадола яко овладели - кое струва повече от пет пари, имам под вид; те затова за Турско толкоз милеят, защо за собствений си джоб милеят. Макар да не съчувствувам, туй го аз разбирам (Je comprendre) - аз тоже за собствений си джоб милея, кога даже не съм англичанин. А те са и англичане, и горди европейци, кое ще рече - имат търговска Висша цел (меркантилическа), коя им като пътеводна звезда служи в черное небе дивой Азии и коя те следват с ненащърбаема енергия в юнашкото това овладевание и яко цицание на сякакви диви народности и държавности, от чиито едни прости гърди те благо бозаят златное мляко благополучия, за върховното процветание и всяческо успевание на ненадминатата тази европейска сивилизация, като която втора никога не е и имало. И на която и ний сме ся сърдцем устремили и духом наострили да бъдеме членове. Но никакви членове не сме, ами сме проста народност. Коя ще я яко опоскат, защо това и заслужава.


- Не ся казва, бачо Гичо, европейский, а ся казва европеанен, Европеанните народи. И съм та чувал, ще прощаваш, да казваш азиатский звяр. Туй също не е правилно. Не ся казва азиатский, а азианен. Азианен звяр. … - Абе – викам, - Асенчо, ти сичко си объркал бе, братко! Туй не за какви са нещата, европейски ли са или азиатски, а за кой откъде е. Париш – паришанин. Ако е от Европата – европеанин. Както ти си жерунец, но овцете са жерунски. Разбираш ли? - Тъй ли мислиш? – рече Асенчо учуден, загледан в листът. - Точно тъй. И туй „е“ накрая е вече остаряло. Не паришанен, берлинянен, а паришанин, берлинянин. Тез неща ся променят с времето. Тоя буквар – рекох – е от лето 1824-то. Има-няма 50 години от тогаз. Я колко работи са ся променили! „Е“-то на „И“ е станал. - Тъй ли мислиш? – рече Асенчо. - Стига едно и също повтаря! – сопнах му ся аз. – Глава нямаш ли? Не сичко, дето го пише някъде, е Светото писание. Нещата ся променят! Днеска едно, утре друго. - Че то тъй къде ще му излез краят? – вика Асенчо. Ей затова не обичам да споря с него. Може да та раздразни много, а ти не можеш го нахока, понеже той не от лошо сърдце го прави, а от естествена человеческа простотия, и ся чудиш как да постъпиш. Иди ти да го хласнеш, но няма за що.


“Тоз пък Асенчо! Какво толкоз? Прости хора много! С лопата да ги ринеш, дето ся вика. Макар че лопатата малка ще дойде… А че и ти си бил прост – голяма работа! Един си от милионите, от целокупното човечество. Туй е грамадна сила. Недей ся стряска!”
Когато държавата препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”
Аватар
zlateto
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2680
Статии: 1
Регистриран на: 20 Декември 2008, 22:24:29
Благодарил: 133 пъти
Благодарено: 1185 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 18 Април 2017, 13:18:50

Самюъл Хънингтън, “Сблъсъкът на цивилизациите“ написа:Във войните между културите губещата е културата.
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1092
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 162 пъти
Благодарено: 271 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот zlateto » 1 Октомври 2017, 09:57:45

„Прекрасният нов свят” Олдъс Хъксли:

— Аз обаче не искам удобства. Искам бог, искам поезия, искам истински опасности, искам свобода, искам доброта. Искам грях.

— Всъщност — заключи Монд — вие искате да ви се признае правото да бъдете нещастен.

— Точно така — рече Дивакът предизвикателно — искам да ми се признае правото да бъда нещастен.
Когато държавата препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”
Аватар
zlateto
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2680
Статии: 1
Регистриран на: 20 Декември 2008, 22:24:29
Благодарил: 133 пъти
Благодарено: 1185 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 3 Октомври 2017, 11:41:40

По повод на фима, дето го гледах снощи, неочаквано добър между другото:
Стивън Кинг в То написа: — Голяма работа си. — Ричи се отдръпна, за да разкрие Станли Юрис, който стоеше зад него с ръце в джобовете и кротко гледаше цялото представление. — Тоя тука е Мъжагата Стан Юрис. Стан е евреин. Освен това е претрепал Христос. Поне така ми рече веднъж Виктор Крис. Оттогава се лепнах за Стан. Все си мисля, че щом е толкоз дърт, ще може да ни черпи по някоя бира. Нали, Стан?

— Не съм аз, трябва да е бил баща ми — отвърна Стан с тих, мелодичен глас и всички, включително Бен, избухнаха в смях.

Потребители благодарили на автора onufriy за мнението:
rikiking
Рейтинг: 4%
 
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1092
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 162 пъти
Благодарено: 271 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот onufriy » 14 Декември 2017, 13:07:39

пак той, пак там написа:„И чак кога се изпразних връз нея, гледам — ам’че тя лежи в два пръста семе. Гаче свинска пача има под кълките. Абе, момиче, думам, не се ли подмиваш? Оная фърля едно око и вика: Ако речеш да ме завтаряш, може да турна нов чаршаф. Май ми останаха два у буфета. Докъм десет часа знам кво имам отдоле, ама кога наближи полунощ толкоз ми изтръпва пичката, че хич не ме е еня — все едно аз съм тук, а па тя чак у Елсуърт.“
Такъв е бил Дери през първите двайсетина години на нашия век — само къркане, чукане и побоища.
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1092
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 162 пъти
Благодарено: 271 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот rikiking » 14 Декември 2017, 13:23:24

Джефри Чосър , Кентърбърийски разкази

Днес нашият курат ме посети
и както трябваше, ме причести,
така че по-добре ще е, човече,
за изповед да не говорим вече.“
Тогава дай пари за манастира.
..........
„Добре. Преди да взема да бера
душа, аз манастира ще даря.
Сега ще ми се закълнеш, че няма
да го обсебиш целия с измама.“
„Кълна се в бога!“ — кармелитът писнал
и на дарителя ръката стиснал.

«Добре тогаз. Ръката си заври
в леглото под гърба ми. По-надолу!
Помежду бутовете си на голо
съм скътал нещо не съвсем голямо.»
«Ух, туй е работа за мене само!» —
си рекъл онзи и напъхал длан
да търси вътре своя армаган.

Когато Томас го усетил как
забъркал вече в дупката му чак,
в ръката му се изпърдял гръмовно.
С пръдня така могъща безусловно
дори не всеки кон е надарен.
Монахът скочил като лъв ранен
и викнал: «Селяндур! Измамник! Дявол!
Ти, значи, с мене си се подигравал!
Ще ми платиш за тази си шега!»
We can't help everyone, but everyone can help someone.
Ronald Reagan

Потребители благодарили на автора rikiking за мнението:
onufriy
Рейтинг: 4%
 
Аватар
rikiking
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2359
Снимки: 1
Регистриран на: 17 Юли 2014, 13:47:49
Местоположение: Уганда
Благодарил: 237 пъти
Благодарено: 425 пъти

Re: Любими цитати от книги / филми

Мнениеот ivan_pop » 5 Декември 2018, 21:00:44

Това е цитат от интернет.
Писало го е някое дърто магаре като мен и е абсолютна истина! :mrgreen:

“Ние оцеляхме!” - всички родени между 1950-та и 1990-та трябва да прочетат това трогателно писмо



“Ние оцеляхме!” - всички родени между 1950-та и 1990-та трябва да прочетат това трогателно писмо
На първо място - ние сме оцелели и сме родени нормално, въпреки че нашите майки, когато са били с главоболие, са пили аспирин, яли са консерви и са работили до последните дни на бременността и никога не са били тествани за диабет...

Като деца се возехме в автомобили без колани и въздушни възглавници, карахме колело и летни кънки без каска на главата. Пиехме вода от маркуча за поливане на градината, а не от бутилки, закупени в големи търговски вериги. Пиехме от една бутилка и никой не е умрял, заради това...

Хапвахме млечен сладолед, бял хляб с масло или свинска мас и чесън, мажехме си филии с лютеница или си правехме циганска баница, пиехме лимонада със захар, но не сме били с наднормено тегло, тъй като ние постоянно си играехме навън.

Излизахме на сутринта и играехме по цял ден на криеница, граничари, крадци и ченгета, стражари и апаши, кралици, каубои и индианци и всичко останало, което въображение на едно дете е в състояние да роди.

Често родителите ни не можеха да ни намерят по цял ден, а шамарът бе част от образованието, а не насилие в семейството.

Никога не сме имали никакви проблеми. Прекарвахме целия ден в състезания с бордове от отпадъци от мазето, карайки колело по улицата, забравяйки, че нямаме даже спирачки. След няколко падания, счупени пръсти и натъртвания, сме се научили как да решаваме проблемите си. Ние нямахме въображаеми приятели. Ние не добавяхме приятели в социалните мрежи, а в крайна сметка имахме истински приятели!

Ние нямахме проблеми с концентрацията в училище... Не ни даваха хапчета за хиперактивност. Ние нямахме училищни психолози и педагози, но все пак завършвахме училище. Ние не продавахме лекарства пред училището. Ние нямахме PlayStation, Nintendo, 100 кабелни канали, ние не разполагахме с видео рекордери, съраунд звук, мобилни компютри, интернет, чат стаи...

Имахме приятели и те бяха реални, бяха всичко! Играехме с лък и стрела, правехме си крепост от сняг, хвърляхме фойерверки за Нова година, четяхме купчина комикси! Отивахме с велосипед или пеша до къщата на приятелите ни, за да бъдем заедно, без предварителна уговорка!

Когато се стигнеше до проблеми със закона, родителите не ни плащаха гаранцията, за да ни измъкнат. В действителност, те често бяха по‐строги от самия закон.
Последните 50 години са били най‐продуктивните години в историята на света. Нашите поколения са се превърнали в най‐добрите изобретатели и учени. Имахме свобода, правото на грешка, успех и отговорност. Научихме се да живеем с тях! Вие принадлежите към това поколение?

Честито! Може би е добре да споделите това с други хора, които са имали късмета да пораснат като истински деца, преди адвокати, държавни и правителствени ръководители да започнат да определят как да живеем! Може би искате да изпратите това съобщение и на децата си, за да видят как са израснали родителите им? Здравей, ново поколение! Дано се справите по-добре от нас!
Аватар
ivan_pop
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 8 Юли 2018, 19:32:16
Местоположение: Щтрален
Благодарил: 1 път
Благодарено: 1 път

Предишна

Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта

  • Advertisement