• Advertisement

Белгия - обща информация и избрани статии

Информация за новопристигнали, търсене на жилище и др.

Белгия - обща информация и избрани статии

Мнениеот elle » 1 Февруари 2007, 17:25:38

The Kingdom of Belgium, located between France, Luxembourg, Germany and the Netherlands, counts, for a surface of 30.000 km2, a population of 10 million inhabitants. Its capital, Brussels, is also known as the capital of Europe, as it hosts numerous institutions of the European Union.


Belgium is a complex Federal State, gathering, for economic matters, three Regions (the Walloon Region, the Brussels Region, the Flemish Region), and, for cultural matters, such as education, three Communities (the French Community, the Flemish Community, the German Community).


The Belgian climate is characterised by abundant precipitation that is rather equally spread over the year. It is rather moderate (average temperature in January : 1°C, in July : 16°C). If you wish more detailed information about the Belgian climate, please consult the following website : http://fr.weather.yahoo.com


The Belgian currency, the Belgian frank, has been replaced by the Euro (common currency for 11 EU Member States) since January 1st, 2002. 1 Euro = appr. 1,20 USD)


The cost of living is rather high : 1 loaf of bread of 800 gr costs approximately 1.5 Euro; 1 soft drink in a bar costs between 1.2 and 2 Euro, a student room may be rented for more or less 250 Euros/month.

CUIF


visitBelgium

Френската общност в Белгия
elle
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2363
Регистриран на: 19 Април 2006, 00:00:00
Благодарил: 24 пъти
Благодарено: 22 пъти

Мнениеот elle » 1 Февруари 2007, 17:30:11

Брюксел – дантели, шоколад и бира
от Радослав Райков
17 юли 2006, 11:49

Разстоянието между Париж и Брюксел се минава за 2 часа. Още с излизането от Южната гара на френската столица белгийската изглежда като малко провинциално градче, където нищо не се е променило никой не бърза за никъде. Защото първото нещо, което ви диктува Брюксел е да вървите пеша.

Марки, дантели и шоколад

След първите 10 минути се натъквате на първата изненада: с магазини на всеки 50 метра, тук можете да се почувствате като в световния център на филателията. Със собствените си очи видяхме прилично и търпеливо наредени един след друг тибетски монах, университетски професор, френски военен, момиче от Шри Ланка чакащи на опашка пред една от тези стъклени витрини, където пощенската марка струва колкото буца самородно злато или диамант. Това е първата изненада в Брюксел, но не и последната. Като например неофициалните имена на улиците, обкръжаващи Централния площад: улица на Тревите, на Въглищата, на Маслото, на Врабчетата, улица на Хляба и Месото, на Херингите, на Черния пипер. Всички те, изкачващи се нагоре и спускащи се надолу, са получили особените си имена задължително и на двата езика /фрески и фламандски/, чиято съществена част винаги е свързана с кулинарното изкуство. Те остават завинаги в съседство с натруфените и помпозни ренесансови къщи, принадлежали на гилдиите и на корпорациите.

Под една от тях спряхме в очарователно магазинче за дантели – известната брюкселска дантела. На стъклената врата бяха разлепени поне двадесетина; а вътре плувнахме в дантелено море – вляво, вдясно, накъдето и да се обърнеш, все дантели. Само бели. Класически. Имаше на животни, на предмети от бита, на религиозна тема – абсолютно всичко – над 2 000 модела, забодени с карфици за сатенените тапети, разливащи се от пода до тавана... Ние си взехме на едно ангелче, разперило криле, полетяло към щастието...

Към щастието се понесохме и ние, когато по малката, калдъръмена уличка, на която се намираше магазинчето, замириса на шоколад. Брюксел е известен със своите шоколадови магазини, в много от които се продават ръчно направени бонбони. Естествено, не е нужно да си купите Pierre Marcolini, за да кажете, че сте опитали белгийския уникат. Godiva, Neuhaus, Wittemayr също са качествени. Ако пък държите на Pierre Marcolini, има и опаковки от по 5 бройки, а може да си вземете и на килограм... Продавачите използват бели копринени ръкавици, докато избирате бройката и вида шоколадови бонбони, слагат ги в бели фунийки с накъдрени краища за непосредствена консумация или в най-различни кутии, според случая. Самият престой в подобен магазин е преживяване.

Французите в Брюксел

"При испанския крал" е седалище на известното обединение на хлебопекарите; там, в опушената механа, на масивни дъбови маси заедно с бъдещите медици от университета "Лувен Ла Ньов" може да изпиете няколко половин литрови халби белгийска бира. Става въпрос за светла и слаба бира, която тук отново е на мода. Бодлер – голям познавач на питиетата, който е прекарвал дните си на Централния площад – й е направил добра услуга, като я сравнил с котешка пикня; защото няма по-хубава от тъмната бира. Но за любителите на светлата в Брюксел се продава и плодова бира, която е местен специалитет. И ако не знаете, че е бира, ще решите, че пиете безалкохолна напитка с вкус на череша, праскова, малина... Заради язвителността на стиховете му, брюкселчани не обичат автора на "Цветя на злото". Но в замяна на това, с колко обич се отнасят те към Виктор Юго, за когото изгнанието и двата пъти е било "достатъчно спокойно и приятно, за да е поносимо". Слизайки на втория етаж, Юго всяка неделна сутрин е обикалял пазара за птици, където и днес, затворени в клетка, всички видове пернати на планетата си дерат гърлата. По ирония на съдбата Юго никога не е успял да научи един папагал ара да изрича думи на омраза срещу Наполеон ІІІ.

Централно ядро на градска агломерация с 19 присъединени селища, Брюксел има население над 1 млн. Той си остава ябълката на раздора в кралството. 86% от брюкселчани са френскоезични. Но фламандците, по-малобройни и в столицата, и в страната, "не свалят оръжие" пред валонците.

Премахването на границите прави смешни всички тези старомодни борби, макар тук да научаваме, че френският университет в Гент е бил фламандизиран едва преди 70 години и че през окупацията Германия благосклонно е насърчавала фламандския език.

Сърцето на Европа

Символ на европейското призвание на съвременна Белгия са сградите на ЕС и Европейският парламент – студени конструкции от стъкло и бетон, в които са разположени стотици канцеларии. За всяко работно място в тях се води ожесточена борба заради големите преимущества.

Чиновници и дипломати намират разтуха в Брюксел, защото това е столица, която диша. Тя наистина има своите зелени дробове и част от тях са разположени точно пред двете сгради. В дъното на парка се намира белгийската триумфална арка, строена от Леополд ІІ, за да отбележи 50-годишнината от независимостта на Белгия. По негово време обаче били завършени само двете странични крила и чак през 1905 г. била издигната триумфалната арка, висока 45 м. с двете колонади. Историческата постройка приютява безценна колекция от произведения на изкуството, автомобили, оръжия и др.

На връщане от Ерусалим, откривайки величествения Ескориал, Шатобриан възкликва: "Това е Версай!" Кралският дворец, където Бодуен и Фабиола прекарват спокойно дните си, не се натрапва с огромните си размери: той е хармоничен и дискретен. Съвсем близо до него, като олицетворение на могъществото, се издига хотелът на барон Ламбер – пищна сграда, извисяваща се над кралския дворец, Белгийската кралска академия и парка на Кралския театър, където през известната 1830 г. революционерите откриват огън срещу холандските войници и ги прогонват от Брабан.

Финансист с будна мисъл, Леон Ламбер е натрупал огромно състояние, което впоследствие влагал, за да попълни колекцията, започната от майка му. Тя съдържа платна от Сутин, Джакомети, Бейкън, Магрит, които изпълват стените чак до тавана.

Някога този баснословен частен музей се е оценявал на десетки милиарди франкове. Но през 1983 г. 58-годишния Леон Ламбер почина, а вестниците съобщиха на слисаната Европа, че само 5 дни преди смъртта си той набързо е отпътувал за Лондон, където е преговарял за продажбата на своите шедьоври. Загадката на пребогатия барон не е разкрита и до днес.

Атомиумът – Айфеловата кула на Брюксел

Извън града, но като негов символ, се издига известният в цял свят Атомиум, построен за Световното изложение в Брюксел през 1958 г. Идеята на неговия дизайнер Андре Ватеркен била да пресъздаде концепцията на атома, основната градивна частица на всичко видимо, макар и той самият да остава скрит за човешкото око. По този начин той желаел да подчертае важността за макросвета на онова, което става на микрониво. За да реализира плана си, той решил да увеличи моделът му 160 милиарда пъти. И нарекъл монументалната си скулптура Атомиум. А тя наистина е монументална, защото е висока 102 м., състои се от 9 сфери, всяка с диаметър 18 м. Асансьорът в Атомиума е един от най-бързите в Европа, движейки се с 5 м. в секунда. Цялата конструкция тежи 2400 тона. И с течение навремето се е превърнала в символ не само на Брюксел, но и на 20-ти век изобщо, защото едва през него атомът бе открит и изучен, така че човек да може да се възползва от него.

evropa.dnevnik.bg

elle
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2363
Регистриран на: 19 Април 2006, 00:00:00
Благодарил: 24 пъти
Благодарено: 22 пъти

Мнениеот elle » 1 Февруари 2007, 17:39:03

Нощна разходка из Брюж за романтични души
от Мария Равен
14 ноември 2005, 11:03

Имало едно време един град, който още в ранните години на Средновековието се сдобива със славата на културен и икономически център.

В който владетели с имена като Балдуин, Карл и Филип и прозвища като Желязната ръка, Хубавия, Добрия и Храбрия се разпореждат така, че славата и мощта му да нараснат и се затвърдят. Но и да го превърнат в желан трофей в битки или женитби с френски, германски, английски, португалски и испански благородници и благороднички.

В който владетелки като Маргарета ван Мале, Маргарет Йоркска и Мария Бургундска са боготворени като благодетелки и добри души.

Който се превръща в убежище и вдъхновение за художници като Ян ван Ейк, Ханс Мемлинг, Хюхо ван дер Хус, Херард Давид, Рохир ван дер Вейден, Петръс Кристъс и Дирик Баутс, творящи в смайващия с хиперреализма си стил фламандски примитивизъм. И по поръчка на един от чиито владетели Йеронимус Бош създава своята картина “Страшният съд”.

В чието пристанище акостират кораби от Венеция, Каталония, Генуа, Бретан, Русия, Португалия и германските княжества. Който дава на света понятието “борса” по името на агента по недвижими имоти Ван ден Бьорс, прочул се като особено изкусен в паричните дела.

Но през ХVІ в. градът изведнъж потъва в забрава. Някога възникнал върху пясъчен нанос (оттам произлиза и името му, brygghia означава насип, дига, просека, от тази дума произлиза и съвременната broek), донесен с водите на река Звин, отново пясък слага край на разцвета му. Реката пресъхва, търговията приключва, богаташите се разбягват и Брюж, или както го наричат тукашните жители Брюхе, заспива многовековен сън. Който трае цели 400 години.

Но също като в приказката за Спящата красавица, която бива целуната от принц, дочул за красотата й, така и Брюж бива наново открит за света през ХІХ в. От английски писатели и художници, творящи в стила на романтизма, съзрели в него олицетворение на романтичната красота на Средновековието. И поради причини от по-практичен характер – от английски офицери, пенсионирани от индийската армия, за които стандартът в обеднелия Брюж се оказва по джоба.

И чудото се случва. Брюж, останал като че недокоснат от времето, се отваря за света и светът се отваря за Брюж, за да продължи да му се възхищава и през ХХІ в.


Нощна разходка за романтични души

В Брюж винаги е хубаво. Но есента за мен има особено очарование. Заради ранното свечеряване и възможността дълго да кръстосваш улиците, докато стане истински късно. Да наблюдаваш как сенките постепенно се удължават, как с всяка минута се променя лицето на града и се открояват все нови и нови детайли. И как неочаквано къщи и кули изникват от тъмнината, облети в светлина. И как светлините, припламващи в прозорците, се превръщат в притегателна за жители и гости на града топлина.


Аз съм в Брюж на здрачаване в късен октомврийски ден. Градът постепенно се смълчава, улиците опустяват и се изправям пред онзи момент от деня, в който ми се иска безмълвно да споделя спомените си от него с любимия човек. Хващам моя принц за ръка и потегляме из приказния град. Първо по Katelijnenstraat - Брюж веднага ни предоставя възможност да се запознаем с всичко онова от битието му, което в очите на света се свързва с името му. Къщите, покрай които минаваме, са приютили приюти за бедни, т.нар. Godshuizen или Христови къщи, изградени в годините на най-голяма бедност между ХVІ и ХІХ векове, Диамантения музей, магазинчета за дантели, магазинчета за домашно приготвени бонбони, магазинчета за гоблени, миниатюрни бирарии. Градът е в очакване на Деня на Вси светии и витрините са населени с вещици с метли и без метли, прилепи, призраци, но и с множество украси в типичните есенни цветове – червено, жълто, кафяво. И с неизменните тикви във всякакви размери и сортове. И с люти чушки в саксии, само защото са червени. Макар “обградени” отвсякъде от топлите цветове на украсите, усещаме как есенният студ хапе и посягаме към първата предоставила ни се възможност да се стоплим. Купуваме си топли гофрети, полети с домашно приготвен шоколадов сос (wafel met chocola).


И така постепенно стигаме до Mariastraat или улицата на Девата. Брюж е безспорно градът на Дева Мария. Почти всяка улица разполага с малък барелеф на Девата, издигнат високо в ъгъла на някоя сграда. Малко по-нататък е и Църквата на Светата Дева, наречена Onze-Lieve-Vrouwekerk с може би единствената статуя извън Италия на Микеланджело – Мадоната с младенеца. Но преди това притичваме от двете страни на Марииния мост, за да се насладим и на къщите край канала. Първо на Музея на Ханс Мемлинг - и докато правим снимки, здрачът неусетно е отстъпил място на тъмнината - а след това и на обраслите в обагрен в есенно-червено бръшлян, надвиснали над водата, къщи от другата страна.


Кулата на църквата на Светата Дева е най-високата в света, издигната от тухли и то още през ХІІІ в. Успяваме да влезем вътре малко преди да затворят и да видим творението на Микеланджело. И да запалим свещи. Надгробните скулптури на Карл Храбри (Karel de Stoute) и обичаната от брюжани и рано отишла си от света негова дъщеря Мария Бургундска, картината на Караваджо и картината на Ван Дайк ще видим на следващия ден.


Навън вдигаме поглед нагоре, за да проследим извисилата се на фона на тъмното небе ярко осветена кула. Край нас се разнася чаткане на копита, извръщаме поглед и виждаме един от малкото файтони, останали да разхождат туристи на нощна светлина. През деня те са безброй, а файтонджиите са в ролята на екскурзоводи, владеещи холандски по рождение, френски, защото го изучават задължително в училище, и английски най-вече заради многобройните английски туристи, пътуващи из Белгия по старите бойни маршрути на своите предци.


Наближава шест часа – време за повечето ресторанти в Брюж да отворят врати за желаещите да вечерят, и ние се запътваме, преминавайки през площада “Симон Стевин”, към Gran Kaffee de Passage на Dweersstraat, 42. Този ресторант е отворен още от пет часа и е почти пълен. Обстановката е уютна, стените са покрити до половината с тъмна ламперия, останалата половина е заета от стари кафеникаво-жълти фотографии на баби и дядовци, огледала с изписани върху тях менюта на холандски. (В менютата, които сервитьорите ни връчват, блюдата фигурират на четири езика.) Камината е запалена и това ни гарантира не след дълго червенина по бузите, а след като си поръчваме по един pils, което означава просто наливна бира (bier van het vat), бузите ни грейват още повече. Поръчваме си традиционното за Брюж блюдо waterzooi, което представлява бяла картофена яхния със зеленчуци и бяло пилешко месо, и предложението на ресторанта - миди с пържени картофи (mosselen met frites). (По този начин сме изпълнили задължението на всеки турист в Белгия да опита от т.нар. Тройно удоволствие, или гофрети, бира и пържени картофи.)


След такава стабилна подкрепа студът не е страшен, а също и дъждът. По-хубавото предстои. А също и най-хубавото. По тесни улички си проправяме път към големия Пазарен площад, спирайки се да видим и да си изтълкуваме названието им. Или пък да прочетем залепен стих на прозореца – тук е пълно с подобни “закачки”. Големият Пазарен площад е наистина голям и обширен и в този късен час почти само за нас. Характерната за почти всеки белгийски град Часовникова кула Belfort, издигната през 1320 г., веднага приковава погледа ни - от нея се разнася музика, изпълнена от 47 камбани или т.нар. карильон. В мелодията разпознаваме “Кармен” от Бизе. За миг си представяме площада, изпълнен с народ, по време на сватбата на Филип Добрия с Изабела Португалска през 1429 г. – веселие, невиждано дотогава по тукашните земи, и на следващия ден, когато Филип заедно с 28 свои рицари решава да основе Ордена на Златното руно.


По Breideltraat се насочваме към т.нар. площад Burg, което означава замък - точно на това място преди дванайсет века Балдуин Желязната ръка построил замък и така било поставено началото на града. Впоследствие на това място са издигнати правителствени сгради и храмове. Изправили сме се срещу тях - поразява ни мекото съчетание на бяло и златно във фасадата на De Oude Griffie, някогашно представителство на Свободното правителство на земите около Брюж (Brugse Vrije), и до него приличната на брюжка дантела сграда на Кметството. Украсени по подобен начин сгради, помещаващи кметства, след това се строят и в други нидерландски градове, като Льовен в сегашна Белгия и Миделбърх в сегашна Холандия, например. В другия ъгъл е неприличащата на никоя друга църква в Брюж двуетажна Църква на Светата кръв (Basiliek van het Heilig Bloed), в която от ХІІ в. насам се съхраняват капки от Христовата кръв.


Заобикаляме металната конструкция, издигната по средата на площада от японски художник през 2002 г., когато Брюж е европейска столица на културата, водени от желание да не пропуснем нещо. И се озоваваме лице в лице (и ръка за ръка) с двамата от статуята, наречена Любов, доближили устни за целувка и с маски на лицето, защото както знаем “любовта е сляпа”. След няколко секунди в захлас продължаваме по-нататък, избирайки не традиционното гмурване под арката между бяло-златната и “дантелената” сграда на Кметството, а улицата с име Hoogstraat.


Завиваме по Peerdenstraat и продължаваме отново в посока към Пазарния площад покрай канала. Безброй свещи в стъклени съдове подканват евентуални посетители на ресторанта Die Zwane (“Лебедът”) – в този момент като по поръчка из-под моста изплуват два лебеда и се насочват към нас. На отсрещната страна съзираме полегнала статуя на младеж, облечен в дрехи от преди векове, загледан във водите. Минаваме край празния Рибен пазар и неусетно навлизаме в миниатюрното и оградено от четири страни от сгради Площадче на кожените връзки за обувки (Het Huidevettersplein), почти изцяло заето от изнесените на открито маси с мъждукащи свещи и столове на ресторантчета – завет е и човек спокойно може да прекара навън няколко часа с бира в ръка. Ние продължаваме нататък и се озоваваме пред един от най-фотографираните пейзажи в Брюж – от ъгъла на канала Dijver се открива изглед към Часовниковата кула. В този час има доста фотографи, но не и японци – тях ще ги видим на следващия ден рано сутринта.


От тук започват разходките с лодки из Брюж, но лодките сега спят. Както и повечето лебеди – къде спят, ще разберем съвсем скоро. Оставяме се каналът да ни води и се озоваваме между Църквата на Светата Дева и Музея Gruuthuse. Това е може би едно от най-красивите кътчета в Брюж. С трите медни фигури на конници, като че вечно осъдени да се гонят в кръг, с мостчето с покривче, извеждащо към църквата, а тя ни се представя в цялата си красота с многобройните си допълнения, строени през вековете в различни стилове, пред някои от които присядаме хипнотизирани.


По-нататък е Walplein с Шоколадената къща, Фондю-къшичката, пивоварната Halve Maan, която ще посетим в един от следващите дни. А също така и чешмата с конската глава, край която през деня спират файтонджиите, за да напоят конете си. И портата, отвеждаща към Begijnhof – царството на монахините, с обезсмъртения върху бисквитени кутии негов двор, приютил множество, хвърлящи дебели сенки, дървета.


Край брега на Езерото на любовта Minnewater, където някога са акостирали кораби, се натъкваме на невероятна гледка – спящи лебеди. Десетки от тези ефирнобели създания са се свили на кълбо, прикрили глави под крилата си, на тревата. През ХV в. жителите на Брюж поемат обещание да се грижат за лебедите в замяна на свободата си и още го спазват.


Поемаме бавно покрай Езерото на любовта, хвърляме още веднъж поглед към непомръдващите бели кръгчета в тревата и решаваме да се приберем.

източник


Поема за Брюж или за причините да се влюбиш в град
elle
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2363
Регистриран на: 19 Април 2006, 00:00:00
Благодарил: 24 пъти
Благодарено: 22 пъти

Re: Белгия - обща информация и избрани статии

Мнениеот daisymm » 1 Декември 2014, 16:01:23

...
Фландрия ще глобява чужденците, които не говорят фламандски

Белгийската провинция Фландрия възнамерява да глобява чужденците, които не говорят достатъчно добре фламандски - местното наречие на холандския език.

Мярката е предложена от регионалния министър Лизбет Оманс (вицепремиер на правителството на провинция Фландрия), една от водещите фигури в най-силната партия в страната Нов фламандски алианс (националисти), съобщава БТА.

Предвижда се изискването за "резултати" по специален тест за пригодност за живот в местната общност да "замени" използваното досега изискване за наличие на достатъчно средства за самостоятелна издръжка.

Оманс пояснява, че няма да се очаква чужденците да се справят с тежки литературни произведения на фламандски, а да говорят езика толкова, колкото да бъдат в състояние да попитат съседите си в кой ден от седмицата имат правото да изхвърлят битовата смет.

Засега новата мярка ще бъде насочена към чужденците, които биват настанявани в общински жилища за социално слаби...

Прочети още на български ...

Прочети още на фламандски ...
You can fool all the people some of the time, and some of the people all the time, butt you cannot fool all the people all the time (Abraham Lincoln)
Аватар
daisymm
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1394
Снимки: 9
Статии: 4
Регистриран на: 18 Август 2009, 20:51:23
Местоположение: daisymm@mail.bg
Благодарил: 1393 пъти
Благодарено: 580 пъти


Назад към Новобранец

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement