• Advertisement

Няма дъно

Еми за тва, онова и т.н. Тука може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Re: Няма дъно

Мнениеот londonman » 21 Април 2013, 13:56:40

Няма нужда, когато мафията е властта.
londonman
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 294
Снимки: 0
Регистриран на: 4 Декември 2012, 01:40:40
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 44 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот velingrad » 28 Май 2013, 18:40:15

Токът ни евтин, пък хората протестираха, чуди се Плевнелиев

"Енергията в България е най-евтина в Европа, тя е три пъти по-евтина от цената на тока в Дания, два пъти по-евтина от цената на тока в Англия, в Германия - защо тогава хората излязоха да протестират срещу високи сметки за ток, какво се случи, какво се обърка в нашите стратегии, така че въпреки поддържането на най-ниската цена, хората да бъдат толкова недоволни", попита президентът и добави, че е абсолютно убеден, че отговорът се крие в правилните или съответно неправилните приоритети.


Рядко "пцувам", затова: Идиот!
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението (общо 2):
brommavessy72
Рейтинг: 8%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот vessy72 » 14 Юни 2013, 19:08:28

• “On ne voit bien qu'avec le cœur. L'essentiel est invisible pour les yeux.” Antoine de Saint-Exupéry
Не хранете форумните тролове
Истината за Антималигноцит
Аватар
vessy72
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 788
Снимки: 61
Статии: 2
Регистриран на: 30 Януари 2010, 01:53:44
Местоположение: Временно
Благодарил: 467 пъти
Благодарено: 329 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот velingrad » 19 Юли 2013, 21:44:30

Не знаех, че Фидосова прави това.

"Не подозирах, че това става. Питах Искра и Цветанов - вие това знаете ли го, и те са отричали".
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот contraintuitive » 20 Юли 2013, 12:19:51

Да не забравяме обаче, че БГ политиците или по точно тези които искат да са такива, се надценяват и не знаят за какво и с кого се захващат съответно не си дават сметка какво си пожелават/обещават. На повечето им изгарят "бушончетата" и ги избива на параноя. Параноята плюс медийното кукловодство фабрикува в пространството все възможни истории. И.Ф може да е утре и Б.Б и Р.Овч или Манчестър Юнайтед. Когато се загубва причинно-следствената връзка с нормален разум на хомо сапиенс е невъзможно да се разбере нищо.

ci
find your path and stay on it
contraintuitive
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 754
Регистриран на: 6 Октомври 2012, 15:26:15
Местоположение: Германия
Благодарил: 209 пъти
Благодарено: 122 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот velingrad » 10 Октомври 2013, 19:34:50

Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението:
Stojan
Рейтинг: 4%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот velingrad » 16 Декември 2013, 21:36:41

"България" изнесе 75 автомобила "Great Wall" за Италия. Поглеждаш снимката към статията и разбираш, защо пиша "Бегайте деца!" ;-)


Dnes.bg
Снимка БТА
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението (общо 2):
vessy72Stojan
Рейтинг: 8%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Защо напускам България

Мнениеот novia » 22 Декември 2013, 04:39:48

Изключително силният текст „Защо напускам България” взриви интернет и се наложи като хит в социалните мрежи. Негов автор е Яна Добрева – журналист по образование и драматург по призвание. Яна е и дъщеря на актьора Илия Дорев, който навремето изигра Васил Левски.
Тя описва България, в която не иска да живее, и се аргументира защо я напуска. В края на текста ви предлагаме и кратка визитка на авторката, носителка на множество награди, включително и международни.

Ако сте прочели текста – направете го още веднъж. Има какво да научим от Яна.

Представяме ви текста й без съкращения:

Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.

И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.

Тогава реших, че се отричам от България

Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.

Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.
Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“
Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.
Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България.
Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

*Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – „Пясъчен пъзел“ в Театър 199 и „Да поиграем на чилик“ в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – „Боже! Крокодили!“, се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия. На 14 септември Яна, съпругът й и 10-годишният им син Вихър заминаха за Канадa.

Източник: „Българи в чужбина“

Потребители благодарили на автора novia за мнението (общо 2):
daisymmvessy72
Рейтинг: 8%
 
Аватар
novia
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 80
Регистриран на: 5 Април 2007, 00:00:00
Местоположение: NRW
Благодарил: 197 пъти
Благодарено: 14 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот daisymm » 6 Януари 2014, 16:49:10

Позволявам си да публикувам подобен текст на потребителя carl zeiss, публикуван като коментар под текста на Яна Добрева в 24chasa.bg. Не мога и дума повече да добавя към написаното от тези две Българки, те просто казват всичко ...

Ще си позволя да публикувам едно писмо с подобни откровения, което писах през 2008 г до държавни институции и медии, и което дописах в началото на този месец. Преди 5 г. си мислех, че все още може нещо да се промени към добро в нашата мила родина, но сега вече нямам надежда. Със съпругът ми спечелихме тази пролет Зелени карти и след няколко месеца ще заминем за САЩ, където сме наясно, че започваме от нулата тежка борба за нов живот, но се надяваме да успеем, без да се заблуждаваме и да очакваме чудеса! Писмото ми е доста дълго, но се надявам да имате търпение да го прочетете и да ме разберете! Ето и моето откровение: Каква е тази държава? И защо напускам България?

Писмо от 2008 г.:
Вече 39 години се питам каква е тая държава, в която живеем - България? И все не намирам отговора, който ми се иска! За съжаление винаги стигам до онзи отговор, който не ми харесва – държава на абсурди, на измами, на кражби, на лъжи, на мошеници, на корупция, на мнителни, сърдити и груби хора, държавата на безнаказаната простащина, държава на страдащи хора! Не ми се иска да се примиря! Не ми се иска като в онзи виц да се примирявам с думите: “Какво да се прави – родина!”. Когато бях на 13 години трябваше да напиша реферат на тема “С какво се слави България по света”. Взех присърце задачата и почти цялата лятна ваканция прекарах в окръжната библиотека във Варна и бях затрупана от факти, прославящи нашата мила родина по света. И това бяха все факти, които повлияха на самочувствието ми като българка! Съвсем осъзнато се гордеех, че съм българка, след изписаните над 100 страници с български постижения, успехи и национални герои. Рефератът пожъна невероятен успех! Даже получих грамота! Грамотата с годините потъна в прах и забвение, защото с всеки изминал ден след това потъваше в прах и моята национална гордост! От тогава нататък сякаш страниците, изписани с гордост се топяха! Защото срещах реалния живот - на онази възраст - с малките несправедливости и малките разочарования! Уви, с всяка изминала година несправедливостите ставаха все повече и по-големи, а пропорционално с тях растяха и разочарованията! За съжаление националната ми гордост намаляваше с бясна скорост!

В началото бях много объркана – как е възможно да има толкова български ценности, пред които светът години наред се е прекланял и те едно по едно да избледняват и на тяхно място трайно да се загнездват порочността, простащината, безхаберието, формалните документи, формалните закони, формалните отношения, безотговорността, престъпността на всички нива, бюрокращината, лъжата и корупцията – всички те – безнаказани! Чудех се – трябва ли да се примиря, това ли е животът в моята родина? Тогава бях убедена, че трябва да се боря, че трябва да говоря, трябва да търся справедливост и честност! И го правех! Говорех истината и търсех справедливост! И бях наказвана! Бях наказвана от тези, които трябваше да се разпоредят за търсената от мен справедливост! Сега, много години след онзи реферат, вече знам, че справедливост в България няма, но все още я търся! Не искам да се отказвам! Все още искам да се боря! Макар че всички ми казват: “Няма смисъл, нищо няма да се промени! Ще си навлечеш само неприятности!” И за пореден път се убеждавам, че е така! И пак като в онзи виц – познатия рефрен “Какво да се прави – родина!”

Обаче на мен ми писна всички и навсякъде да се опитват да ме правят на луда, да ме лъжат, да ме крадат, да ми пробутват фалшиви стоки, фалшив алкохол, фалшива храна, фалшива загриженост, фалшива държавност, фалшив контрол и фалшивa справедливост! Омръзна ми да получавам лъжа! И все се питам – кой допуска това да се случи? Защо няма ред и справедливост за честните хора, които искат да живеят в една България, която да чувстават като добрата майка, а е като лошата мащеха? Когато бях студентка и се родиха синовете ми, държавата отпускаше социални помощи на млади семейства! И тъй като със съпруга ми тогава бяхме студенти „редовно обучение” и не работехме, а имахме дете на 3 годинки и малко бебе, отидох в социални грижи да подам молба за помощи. Накараха ме да попълня декларация, че нямам имот на мое име или скъпоценности. В декларацията писах, че притежавам наследствено жилище 40 кв.м., в което не прониква директно дневна светлина, прозорците на малките стая и кухня гледаха към коридор и през деня трябваше да са включени лампите, за да е светло. Служителката, която приемаше документите, ми каза: “Ама как? Вие не сте социално слаба?! Вие имате собствено жилище!” Обясних, че това е силно казано жилище – просто едно тъмно и влажно място, в което е крайно нездравословно да се живее, особено с малки деца! А и това не ме прави социално силна и не ми помага по никакъв начин да изхранвам децата си! А тя ми отговори: “Ами можете да го продадете и да се храните с парите!” Попитах я: “А къде ще живеем?” Отговорът беше: “Където искате.” Даде ми и още една мъдра идея, поглеждайки към венчалната ми халка: “Имате и златно бижу – продайте го и хранете децата си!” Даже не сметнах за нужно да продължавам разговора с тази държавна служителка! Тогава за първи път със сълзи на очите, след надигналото се в мен възмущение, изроптах: “Абе каква е тази държава? Родила съм две деца и на тази държава не й пука за това – дава ми смешните 18 лева за тях и да се спасявам.

По-късно започнах работа в една от националните електронни медии като редактор водещ. Основният ми принцип на работа беше истината и честността и точното и навременно информиране на слушателите. Но винаги, когато кажех истината ме наказваха! И все “от горе”! Първият път беше, когато в ефир разказах как в 22 часа едното ми дете с 40 градуса температура колабира, докато чакам пред детски спешен кабинет дежурният лекар да си изпие кафето и не допускаше никого в кабинета. След като влязох в кабинета с детето на ръце, буквално с ритник във вратата, уплашена, че синът ми умира, дежурният лекар ми каза – “ще го прегледам, но бъдете благодарна, че живеете в нашия район, иначе щях да ви изгоня да си ходите на частен лекар!” Какво безочие! На другият ден разбрах, че някой се е обадил от “високо” място и трябва един месец гласът ми да не звучи в ефир за наказание, че съм казала истината! Шефът ми призна очи в очи: “На твое място бих убил този лекар, но се обади „еди кой си” и аз съм безсилен! И пак си казах “Ех, какво да се прави – родина”! Нещата се решават „отгоре”!

След година в деня на кметските избори във Варна в 7 без 10 сутринта съобщих в ефир, позовавайки факти и свидетели, че още на магистралата, на входа на Варна се иззема в-к Монитор, чиято водеща тема е за фалшивата диплома за висше образование на тогавашния варненски областен управител Добрин Митев, който се беше кандидатирал за кмет. С много преки включвания на редактори и репортери от в-к Монитор, фактите прозвучаха в националния ефир и въпросният кандидат изгуби изборите. Още преди да е завършило предаването, което водех, отново “отгоре” се обадиха и наредиха на шефа ми: “Тази водеща да бъде уволнена!” Той не ме уволни, защото се гордееше от това, което направих, от смелостта ми и от професионализма ми, /даже ме награди с 20 лева?!/, но отново един месец бях свалена от ефир, за да не чуват гласа ми господата “от горе”, за да „не се дразнят” и да забравят случая! И пак шефът ми каза откровено: “Няма какво да направя - обадиха се “отгоре”! По-късно въпросният провалил се кандидат за кмет избяга със съпругата си в чужбина, защото се оказа, че е правил и други далавери и го съдиха, но и до ден днешен справедливостта и закона не го достигнаха! Всички го забравиха, както и случката в деня на кметските избори във Варна! Аз не забравих обаче горчилката и как всичко се решава „от горе” и пак си повторих със съжаление: “Какво да се прави – родина!”

Когато през 2001 г. в София журналистите от БНР стачкуваха срещу някогашния си шеф Иван Бориславов, се наложи отново да си повторя познатата вече фраза “Какво да се прави – родина!”. “Генералният директор на БНР Иван Бориславов получи инфаркт и бе откаран спешно в сърдечната реанимация на института "Пирогов". Състоянието му е стабилно и без опасност за живота, твърдяха до късно снощи лекарите. Докато Бориславов е в болницата, на негово място ще управлява Александър Бръзицов” - това тръбяха всички медии, а синът на Бориславов плака артистично по БНТ, че баща му може да умре, заради стачката на журналистите от БНР. Да, ама не! На следващия ден по обед случайно засякох в една механа във Варна Иван Бориславов ...... ядеше кебапчета и ги преглъщаше с биричка в приятната компания на своето семейство, като с подигравателна насмешка коментираха „наглите журналисти, които са посмяли да му искат оставката”. Незабавно го приклещихме с двама колеги, представихме се и с репортерски касетофон записахме отговорите му от рода :”Да, лекарите ми предписаха това меню!”. Интервюто бе излъчено същата вечер в централните новини на БНТ, които тогава води Димитър Цонев, а по-късно, в “Шоуто на Слави”, водещият направи коментар в собствен стил на случката. Не след дълго Бориславов бе свален от поста генерален директор на БНР, ама до ден днешен никой не потърси обяснение от онези лекари, дето предната вечер излязоха като лъжливото овчарче в ефира на националните телевизии да потвърдат инфаркта на Бориславов! И пак в такива случаи преглъщаш болезнено несправедливостта и онази шаблонна фраза “Какво да се прави – родина!”

Преди две години се спука апендеситът на единият ми син, докато чакаме 6 часа в коридора на спешния център във Варна да се намери анестезиолог за насрочената вече операция. Оказа се, че има само един анестезиолог в цялата окръжна болница ‘Света Анна”, който по това време беше при родилка и трябваше там да оказва съдействие. Да, разбира се, трябва да е там и да помага! Ама 6 часа ли? И защо има само един анестезиолог в цялата болница, която разполага с 15 операционни!? След като писах официална жалба до министерството на здравеопазването с въпроса защо в най-голямата болница в североизточна България, с множество операционни зали има само един дежурен анестезиолог и какво ще стане ако по едно и също време има родилка в критично състояние, дете със спукан апендисит и ранени, примерно в катастрофа? Безотговорният отговор на министерството беше, не защо е един анестезиологът, а че бил зает по това време! Имах чувството, че този отговор е предназначен за малоумници, за каквито очевидно ни смятат всички „от горе”, ей така се измъкнаха и не направиха нищо да се увеличи персоналът в болницата. Смятах да съдя министерството в Страсбург, но всички ревнаха срещу мен “Нищо няма да постигнеш, само ще си натрупаш ядове!” И пак си казваш “Какво да се прави – родина!”

Междувременно, през 2005 г, се роди и третото ми дете – момиченце, което ни донесе най-голямото щастие на света. Напуснах медията, в която работих близо 14 г., завърших в София друга специалност и започнах работа по специалността във фирмата на съпруга ми. Мога да кажа, че финансово животът ни е спокоен, но ми омръзна да вървя по неравни тротоари с изпотрошени плочки, и да се разминавам с престъпници с условни присъди, омръзна ми да шофирам по пътища с дупки и кал, омръзна ми да гледам хора, които нарушават правилата и няма от никъде никакъв контрол. Омръзна ми като вляза в общината или в друга държавна институция да ме гледат намръщени физиономии и да ми се зверят насреща като попитам къде да отида и какво да направя! Омръзна ми по магазините да ме гледат сърдити продавачки, на които съм прекъснала пушенето пред витрината. Омръзна ми да ме лъжат по заведенията и с храната и със сметката! Омръзнаха ми некачествените скъпи стоки, които заливат пазара! Омръзнаха ми грозните гледки по улиците и между блоковете, боклуците, разпиляни в тревните площи и около препълнените казани! Омръзна ми като завали сняг да няма кой да разчисти улиците, а седмици след това до шия да тънем в кална киша! Омръзна ми като тръгна с детската количка да няма свободни тротоари от паркирани върху тях коли! Омръзна ми деца да се пребиват в училище и учителки да нехаят какво става пред очите им! Омръзна ми целия този порочен кръг! Омръзна ми да слушам новините по телевизията и радиото, които са изцяло криминална хроника и да чувам по 10 пъти в една новина думата “криза”! Омръзна ми политиците да ни баламосват с напомпени фрази и да се имъкават в многословието си от конкретните отговори! Омръзна ми от фалшиви отношения и лъжи! Вече не знаеш на какво да вярваш и на какво да се надяваш! Защо е така? Защото и другите хора са станали мнителни, обезверени, отегчени, омерзени..... Защото и те не усещат силата и закрилата на държавата! Защото липсата на държавност, закони и контрол няма как да не се отрази по този начин! Наясно съм, че по целия свят се краде - и от големите и от дребните “риби”, само че в по-цивилизованите държави се грижат и за обикновените хора! А не като тук! В България, в родината където на позната жена – пенсионерка увеличиха пенсията със 75 стотинки!!!. Подигравка, наглост, отвратително! И да не се бият в гърдите нашите управляващи, че повишили пенсиите и заплатите с 5 или 10 %. Защо не се пробват те да живеят няколко месеца с пенсията, която дават и смятат за свое постижение? Кой допусна това да се случи!? Знам, че няма кой да ми отговори! И всичко това не са думи на отчаян и обезверен човек! Нито думи на човек, който няма пари! Напротив! Жалкото е, че казвам и мисля всичко това от позицията на човек с пари и добър бизнес, собствен дом и луксозна кола! Казвам ги с изключителния ентусиазъм и хъс всичко това да се промени! Но съм безсилна! С моята честност все ме наказваха и обираха! Затова искам да напусна тази държава! Колкото се може по-бързо да се освободя от калта и мерзостта! Искам да живея на чисто, подредено и красиво място, в държава, която се грижи за своето население – има добра социална политика, има добро здравеопазване и добра образователна система. Държава, която добре се грижи за своите деца и за своите пенсионери! Искам приятелите и близките ми да живеят спокойно и нормално, да имат възможност да си плащат сметките за ток, телефон и вода, а не децата им да мръзнат и да стоят на тъмно. Не искам в репортажите по телеизията да виждам разплакани мъже, които от месеци не са получавали заплати и не могат да изхранят семейстата си! Не искам да виждам разплакани майки, изгубили децата си! Искам да живея спокойно, без да се тревожа какво може да ми бъде отнето в даден момент и кой може да ме излъже в следващия! Искам да работя нормално с честни хора! Да имам открити и честни отношения! Да, искам да избягам от клоаката, в която живея! Признавам, че ме боли душата, изричайки тези думи, защото обичам родината си, но мразя държавата! Обичам повече от всичко децата си и искам да им предложа по-добро бъдеще, отколкото тук! Знам, че няма да е лесно и никъде няма пълно щастие, но се надявам в една по-нормална държава като работим честно и усърдно да постигнем повече – не финансово, а повече спокойствие и сигурност! И да има перспектива, а в България такава не виждам – и аз и моето семейство! Бих останала ако се сетя за поне едно нещо, което е добре уредено в България, само че дълго мислих и не се сетих за нито едно такова – в която и да е сфера! Но аз искам да изведа семейството си от онова тъмно, мръсно и миризливо място, в което се превърна нашата родина /по-точно държавата България, колкото и грозно да звучи/! Не искам да живея като глиста в онзи виц, в който “Бащата - глист и синът - глист излезли от задника и погледнали света навън и синът се възхитил: О, тате, колко е красив светът – виж колко е светло, колко ярко грее слънцето, виж синьото небе, виж зелената трева, виж красивите и ухайни цветя, виж колко весело пеят птичките и колко щастливо живеят другите! Защо ние стоим на това тъмно, мръсно и миризливо място? А бащата отговорил: Какво да се прави, сине – родина!” Изключително много се надявам да намеря начин да живея и работя с моя съпруг и децата ни в държава, в която има правила и закони и те се спазват!

P.S. след 5 г. /декември 2013 г./:
Все още обичам страната си, но мразя по-силно държавата! И вече не искам да се боря, няма за какво! Все още „отгоре” ни заливат с помия и още повече лъжи. Има още повече своеволия и безнаказана простащина на всяко ниво. Вече всеки си прави, каквото поиска и се смята за недосегаем, дори от ранна тийнейджърска възраст. Все още вървим по изпотрошени тротоари и пукаме гуми в дупките по пътищата. Още повече деца се прибиват в училищата и още повече деца умират в болниците, поради лекарска небрежност! Сред тях е и нашето 5 годишно момиченце, което си отиде завинаги, от един летен вирус, докато лекарите гледаха коя пътека по здравна каса да oползотворят, вместо да търсят адекватно причината за неспиращото 20 дни повръщане! За кого и за какво да се боря тук, в България? На кого да вярвам? Всичко е фалшиво и бутафорно! Но не съм отчаяна! Не се отчаях, дори когато след преживяния шок, потърсих помощ от варненско „светило” да забременея безрисково на 43 г, а той ме погледна, стояща до вратата на кабинета му, и без никакви прегледи и единствен въпрос „На колко години съм”, безцеремонно отсече: „Нямаш шанс на тези години!” Не съм отчаяна! Ядосана съм! Ядосана съм, че все по-често срещаме хора като този доктор и докторите, заради които го няма нашето детенце..... Хора, които ни отнемат надеждата, които ни захлопват вратата под носа, преди още да са разбрали, защо сме я отворили! Излишно е да питам кой е виновен! Излишно е да питам защо се случва всичко това! Няма смисъл от въпроси, защото няма кой да даде смислени отговори! Просто до няколко месеца напускаме България – не по икономически причини и не от отчаяние, а защото сме ядосани! Ще се борим за нов и надяваме се по-добър живот на друго място! В България оставяме сърцата си – те ще ни чакат до гробчето на детето ни!
You can fool all the people some of the time, and some of the people all the time, butt you cannot fool all the people all the time (Abraham Lincoln)

Потребители благодарили на автора daisymm за мнението (общо 6):
maxbranksБобчо Бобчевnoviarusenecvessy72
Рейтинг: 25%
 
Аватар
daisymm
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1394
Снимки: 9
Статии: 4
Регистриран на: 18 Август 2009, 20:51:23
Местоположение: daisymm@mail.bg
Благодарил: 1392 пъти
Благодарено: 581 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот velingrad » 9 Януари 2014, 22:07:14

Как хората да реагират, ако бъдат нападнати от депутат

Такова упътване само в родната- родина може да има ](*,)
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот bromma » 11 Януари 2014, 14:39:42

Гледах тук по телевизията една серия от "Хванати от камерата", където показваха конфузни моменти от парламенти в различни страни. Депутатите здраво се биеха по между си.
В Тайван един започна да чете нещо от трибуната, една група скочи срещу него, една жена дръпна листа и го сложи в устата си и започна да го дъвче.Някой я хвана за косата, друг се опита да й бръкне в устата и всичко на фона на як пердах от поне 15 човека около нея.
В Ю. Корея, след някакаво гласуване, като по сигнал скочиха два отбора и започнаха да се налагат, а останалите по редовете ги сочеха с пръст и се заливаха от смях. Един после обясняваше, че това било всъщност предварително подготвено представление за пред зрителите на телевизизията, когато дебатите се излъчвали пред публика - демек, загубилите искали да покажат на избирателите си " и бой опитахме, но пак не се получи"
В една африканска страна пък награбиха столове и маси, чупиха ги в главите на противниците си, а коментаторът каза, че се бият с особена жестокост и омраза, като да нараниш или убиеш противника.
В Боливия върху един депутат с индиански черти (бил от опозицията) се нахвърлиха поне 5 човека, една жена надскочи всичките и здраво го фрасна с мобилка отгоре по главата. Той окървавен избяга от залата и после обясняваше, че се изнесъл и от дома си, щото му организирали и хайка да го преследва.
Та даже и в една от най-старите демокрации - Англия. Един много възрастен "Сър" говореше, отстрани някой му каза нещо и той бавно и тежко отиде до него и му извъртя един шамар. Сетне каза от трибуната" Той ме обиди лично и аз му отговорих както подобава - с десницата. Не се извинявам, приятен ден на всички" И си излезе от залата.

Тъй че нищо чудно, и политиците отдавна не са това, което сме си представяли.
Аватар
bromma
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1315
Снимки: 270
Регистриран на: 24 Февруари 2008, 01:00:00
Местоположение: Sverige, Stockholm
Благодарил: 149 пъти
Благодарено: 251 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот vessy72 » 10 Февруари 2014, 23:44:54

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
...
Из Конституция на Република България

Тази вечер за пореден път се запитах какво правя в тази страна? Тази вечер за пореден път не успях да отговоря на въпроса си...

Тръгваме си от Театър “София”. И слизайки по стръмните стъпала виждам как един човек, с ампутирани от колената надолу крака, бавно се свлича по стъпалата, подкрепяйки се с тяло и ръце по стената, ограничаваща стъпалата. Долу, вече слязла, търпеливо чака партньорката му заедно с инвалидната му количка. Предложихме помощ, но жената някак примирено каза:
Ооо, не, не се притеснявайте, ние сме свикнали така. Той се справя чудесно сам! Това все пак не е единственият ни театър без рампа за колички. И в новата станция на метрото няма рампа. Все пак живеем в абсурдна страна. Важното е, че видяхме добра игра на добри актьори.

Г-жо Фандъкова, вие като Кмет на София, и Вие, г-н Константинов - Директор на Театър “София”, дали сте чели Конституцията на Република България? Кой ви дава право да карате хора да газят достойнството си? Повече ли струва една рампа от достойнството на един зрител с инвалидна количка???

Тази вечер изводът за пореден път се наложи сам. И за пореден път съм напълно убедена в него – еднопосочен билет, дами и господа. Еднопосочен!

P.S. А в същия този момент един ТВ водещ си позволява публично фелацио на самонадеян новоизлюпен “политик”... Да, именно - Росен Петров на Николай Бареков...
• “On ne voit bien qu'avec le cœur. L'essentiel est invisible pour les yeux.” Antoine de Saint-Exupéry
Не хранете форумните тролове
Истината за Антималигноцит

Потребители благодарили на автора vessy72 за мнението (общо 3):
velingradrusenecnenko70
Рейтинг: 13%
 
Аватар
vessy72
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 788
Снимки: 61
Статии: 2
Регистриран на: 30 Януари 2010, 01:53:44
Местоположение: Временно
Благодарил: 467 пъти
Благодарено: 329 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот velingrad » 6 Март 2014, 21:00:27

Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението:
vessy72
Рейтинг: 4%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот contraintuitive » 7 Март 2014, 01:10:02

find your path and stay on it
contraintuitive
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 754
Регистриран на: 6 Октомври 2012, 15:26:15
Местоположение: Германия
Благодарил: 209 пъти
Благодарено: 122 пъти

Re: Няма дъно

Мнениеот contraintuitive » 7 Март 2014, 01:12:25

find your path and stay on it
contraintuitive
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 754
Регистриран на: 6 Октомври 2012, 15:26:15
Местоположение: Германия
Благодарил: 209 пъти
Благодарено: 122 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 25 госта

  • Advertisement