• Advertisement

Спомени за 10.11.1989 г. и анализ на 25 години преход

За политиканите, че се препълни общия форум.

А недостатъците на НРБ

Мнениеот bknf » 15 Декември 2009, 21:40:10

като държава например бяха, че eдна група хора бяха на власт дълго време, при което се концентрира голяма власт на едно място. Pешенята се взeмаха централно за всички области и отрасли. Xората не можеха да развиват индистриaлна дейност на частна основа. Печалбата не оставаше по организациите (на индустрията и т.н.). Съответно не стигаше до работници и служители, а се разпределяше централнo. Oткъдето и ниските заплати. И хората не можеха да купуват стоки и услуги..Сигурно има и други слабости.
bknf
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2657
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 199 пъти
Благодарено: 359 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот KOMEHTATOPKA » 23 Декември 2009, 01:45:27

Ето и друга гледна точка:
(http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=23&WorkID=5567&Level=2)
На 9-ти вечерта падна берлинската стена. Според историците пробивът на тази дата станал почти случайно или поне без никаква подготовка. Ето как: Миналия ден, 8-ми, цялото Политбюро на ГЕСДП подава оставка и Централният комитет избира ново политбюро, а за министър-председател е предложен някой си Ханс Модро. На 9-ти ноември се дава пресконференция за настаналите промени в партията и на нея е изпратен другаря Гюнтер Шабовски, който обаче не е присъствал на самото заседание и разполага само с решенията в писмен вид. По едно време се надига някакъв италиански журналист и пита какво става със свободата на пътуванията на гражданите на ГДР. Шабовски отвръща, че въпросът вече е решен, че всеки може да подаде молба и в най-кратък срок да получи разрешение.
Въпрос: - От кога това решение влиза в сила?
Шабовски разгръща документите, рови в тях, прелиства, прелиства, вдига глава и изрича:
- От днес!
Години по-късно същият този Шабовски признал, че това със срока изобщо не му било ясно, тъй като не е присъствал на заседанието, а в самите документи нямало нищо черно на бяло. В действителност решението на ЦК, както може да се предполага, се отнасяло за някакво неопределено бъдеще.
Но думите излетели. Журналистите ги грабнали и запратили към телеграфните агенции, предполагам без уговорката за разрешенията, и мигом към граничните пунктове на Стената се стича народ. Той се множел с всяка минута, пешеходци, трабанти, вартбурзи. Полицията се видяла в чудо, защото нямало никакъв Орднунг, а без Орднунг един немски полицай е нищо. Хората ставали нападателни, напирали към стената и при пропускателния пункт на Борнхолмер щрасе един капитан проявил нечувана решителност и на своя отговорност наредил изходът да се отвори. Четиридесет и пет минути преди полунощ се отварят и останалите пунктове. Народът се втурнал към Западен Берлин и от двете страни започнали да рушат самата омразна стена.
Началникът на Генералния щаб на Армията извикал:“Вас ист дас?“ и се помъчил да се свърже с министъра на вътрешните работи, с Кренц, с когото и да е от шефовете. Всички телефони не отговаряли. От другата страна на жицата нямало никой, който да посмее да вдигне слушалката. Така цяла една система, която се е крепяла върху желязна дисциплина, заповеди, строго подчинение, послушание, подслушване, за един миг се срутила.
Истината била, че и западните политици били в неведение.
По това време Кол е във Варшава. Звънят му по телефона от Бон: - „Стената падна!“
„Откъде знаете?“
Отговорът бил: „Гледам по телевизията!“
Съветският посланик в Берлин също гледа телевизията. Един от съветниците му предлага да се обадят на Егон Кренц и да му кажат какво става.
- Кренц сам може да си го види! - отвърнал посланикът.
Тогава да се съобщи на Горбачов. Да, но Горбачов не обичал лошите новини. Изобщо, когато не знаеш какво да правиш и ако никой не ти нареди нещо да направиш, най-добре е нищо да не правиш.
Така Горбачов научил вестта чак на другата сутрин и едва ли ненабил секретарката си, че не го е събудила.
А в Западен Берлин хиляди трабанти започнали да се прегръщат с фолксвагените. Всеки гражданин на ГДР, влязъл в Западен Берлин, получил по сто марки - „пари за добре дошъл“ и настанал велик щурм на магазините.

Беше около 11 часа преди обед на 10 ноември. Отивах към театъра и на улица „Раковски,“ почти до „Рачо Димчев“, видях да се задава Иван Стоянович, леко приведен и много побелял. Той се доближи и каза поверително: „Тодор Живков е свален, новият е Младенов“ - не дочака ответа ми и продължи тайнствено по пътя си.
Неведоми са пътищата на информацията в нашата държава. Хората бяха узнали това, което Пленумът на ЦК би трябвало да гласува едва следобед. Наистина Политбюро е поискало оставката на Живков предишната вечер и той се бил съгласил, но кой беше издал намеренията, не знам. Вероятно всеки един!
Вестта не предизвика изненада. Тя бе тъй очаквана, тъй предсказвана, тъй оприказвана, че нямаше как да ни стъписа.
Българското радио разпространи новината в деветнайсет часа вечерта. Аз вдигнах телефона и поръчах разговор с Щатите. Трябваше да съобщя за събитието на моите хора.
- Ние знаем, тате - беше отговорът, който дойде през езера, прерии, океани, планини.
Вечерта, да се ненадяваш, се оказахме в Дома на киното. Сетне една внушителна група се запъти към дома на Джони Пенков, инженерът, тонмайсторът, веселякът, шегобиецът, човекът, без когото трудно можеше да си представиш нашето кино. И там той изрови от магнетофонните си записи, които са цяло историческо богатство, избрани места от речи на Тодор Живков, слушахме ги, смеехме се.
Държавният глава откриваше завода за полупроводници в Ботевград, цитатът е дословен:
„Можем да кажем, че фактически заводът представлява система от лабаратории, където с много умни машини се изработват матриалите за управляващите и регулиращи средства в производството... Има един разказ на... от съветския писател хуморист Зощéнко, в което той описва какво ще представлява, разбира се в хумористичен аспект, какво ще представлява бъдещето комунистическо общество. Казва, ще стои човекът и пожелае, да кажем, да се разходи. Ще натисне копчето и ще дойде колата, ще се качи и ще се разходи. Ще пожелае да хвърчи на самолет, ще натисне копчето, ще дойде колата и така нататък... И да си представим логически, ако продължим по-нататък разказа на Зощeнко, трябва да стигнем до това положение, че ще натисне човек копчето, да кажем, пожелае ботевградска баница,например, ще натисне копчето, бързо баницата ще се разточи, ще се усуче и така нататъка, ще се наложи, ще се опече, ще дойде човекът да се нахрани с ботевградска баница...
Разбира се това е хумористичен разказ... “

Смеехме се. И аз, като Градоначалника на Гогол, ще възкликна: „На кого се смеехме, на себе си се смеехме!“ При това до късно през нощта.
На другия ден ме поканиха за едно предаване в Радио София, бяхме Марко Ганчев, Петър Берон и аз. Стана дума за преустройството в Съветския съюз, за това, че Горбачов всъщност е отпушил бутилката с духа (джина) и сега нещата вече са станали непредсказуеми.Тогава ми хрумна една шега, която не се стърпях да произнеса пред микрофона:
- Михаил Сергеевич отвори бутилката с джина, но руският народ му поиска и тоник.

………

От десетки години София не бе виждала такъв спонтанен митинг. 18 ноември 1989 година. Вълнения, възторзи, народ. Развети байраци! Весели лозунги! Народ дори по дървесата. Едва ли някога на този площад се е събирало толкова разнородно множество. Всички искаха промяна, свобода, демокрация, но всеки един разбираше тези неща по свой начин. Това се усещаше и от ораторите. Пламенни речи. Повици. Петър Берон се провиква, че комунизмът е колос на глинени крака, остаряло като метафора, но стъписващо едни и въодушевяващо други. И ето, спомням си, на трибуната се появи Анжел. Беше облечен в шлифер, пристегнат с колан, и изглеждаше много бунтовно. Разбира се, той подкрепяше Младенов, но понеже само това му се видя скучно, се провикна: „Внимавайте, млади хора, да не ви излъжат, тъй както излъгаха нас през петдесет и шеста година!“
Кой да излъже младите хора? Младенов? Беше възможно, но едва ли Анжел искаше да каже точно това.
Стоях в навалицата, надигах се на пръсти и слушах. Георги Мишев поздрави множеството с думите: „Здравейте, граждани!“ и то радостно откликна. По едно време се изтъпанчи на трибуната Петър Гогов, служител в киното, рязък, с дрезгав глас, превъзбуден и заяви нещо за кожите по стените - беше остро, граматически неясно и не се разбра в края на краищата чии кожи има предвид ораторът. Народът не се въодушеви.
Въодушеви го бай Дамян, прочутият строител, популярен с откровените си критични изказвания. За него Христо Ковачев бе направил хубав документален филм, а Кеворк Кеворкян го канеше във „Всяка неделя“. Та този бай Дамян високо се закани на ония в Народното събрание да си опичат акъла, защото ако нямат такова намерение, „сега ще доведа моите хора и ще ги пометем!“
На трибуната застана и Румен Воденичаров, по това време защитник на правата на малцинствата, и призова за въз-връщане на имената на турците. Освиркаха го. Това никак не ми хареса. То означаваше, че на митинга има хора, които не са се отървали от войнствения си национализъм и как възнамеряваха да го съчетават занапред с демокрацията, не ми беше ясно. Но какво толкова се чудя, като впоследствие и Румен Воденичаров започна да изповядва нещо като национал-комунизъм.
И все пак събитието беше знаменито. То не бе така чисто, както шествието на трети ноември, но затова пък бе многолюдно. А в многолюдието винаги има разноречие.
Днес не мога точно да преценя защо постепенно се от-дръпнах от партийно-политическата дейност, която вихрено завладя душите на мнозина приятели и познати. Хората се юрнаха да създават партии, още не бяха се нарадвали на свободата, още не бяха я почувствали дори, нея още я нямаше, а те започнаха да я делят, да я пригаждат към себе си, към въжделенията си и намеренията си. Може би съм се водил от интуицията си и сигурно съм си припомнял думите на дядо ми: „Гледайте си науката, господин Стефанов, не се занимавайте с политика, казвам ви го, защото съм препатил.“ И колкото повече минава времето, толкова повече се убеждавам, че това настървено партотворчество не бе особено полезно, въпреки че отначало и аз се поддадох на подобни вълнение. Анжел Вагенщайн ме заведе веднъж в дома на философа Стефан Гайтанджиев, там холът и антрето се изпълниха с люде, които искаха да се занимават с политика. До мен на земята седеше Петър Берон, протегнал дългите си крака към бъдещето, и влезе в остър спор с някакви „новаци“, които се представяха за незнам какво сдружение. Домакинът Гайтанджиев гледаше всички ни през очилата си и очевидно се стараеше колкото се може по-скоро да се създаде някаква опозиционна формация, която да обединява отделните групи и групички, лелеещи демокрацията. Той говореше на „р“ и ми изглеждаше убедителен.
Митко Коруджиев също се залови с партийно строителство и приемаше в дома си най-различни субекти, които твърдяха, че са пратеници на сериозна обществена и при това демократична сила, но щом ставаше дума за броя на привържениците си, започваха да смотолевят. Признавам си, не очаквах, че Коруджиев ще се заеме с такава всеотдайност за подобна дейност, но хората са непредвидими.
Очевидно Анжел се колебаеше каква линия да избере, или по-точно като какъв да се представи. Една вечер вървяхме заедно по „Цар Освободител“между „6-ти септември“ и площад „Народно събрание“. Зад гърба ни се зададе някаква група млади хора и докато преминаваха край Военния клуб, започнаха да скандират: „Долу БКП!“, „Долу БКП!“ Анжел Вагенщайн се поприведе и изрече: „Това вече е много!“ Струва ми се, че от тези дни той се присъедини окончателно към разбитите редици на неговите някогашни бойни другари. По-късно разказвал как двамата с Христо Ганев размишлявали цяла вечер за бъдещото си поведение и пиели водка. И така с течение на пиенето у тях назряло мнението, че би било непочтено да изоставят партията в този фатален за нея час. Това за водката сигурно е вярно. Останалото може и да е литература. За Христо Ганев съм убеден, че не би могъл да скъса с един идеал, на който бе посветил живота си. При Анжел обаче, човекът, който беше открил,че маркс-ленинизмът тържествува над здравия разум, нещата бяха по-объркани. Говореха, че бил агент на ЩАЗИ, на КГБ, че личният му приятел Маркус Волф дори се е укривал след падането на берлинската стена у тях в София. Това са неща, които не мога да докажа и не искам да обсъждам. Напълно вероятно е, според мен, достоверно е, че през последните години Вагенщайн се опълчи срещу властта, разчитайки на подкрепа от руска страна. Дали лично или опосредствено му е оказвана такава подкрепа, не мога да твърдя. Той е талантлив човек, той е умен човек, той има своята харизма. И умееше да очарова. Признавам, беше очаровал и мен. Но той изненадващо променяше мнението си и поведението си в зависимост от момента и тогава, ако обстоятелствата го изискваха, забравяше какво е говорил, какво е бил, и кои са му били приятели. Нали „умният променя мнението си, а глупакът - никога“. Така, на него му беше добре известно, че Петър Младенов е произнесъл прословутите думи за танковете. Беше му съобщено още начаса. Но месеци по-късно във Великото народно събрание заяви, че лентата е подправена и поиска експертиза чак в Япония. Той, заедно с Нешка Робева. Тя пък се усъмни в подписите на хора, специалисти от киното и телевизията, които бяха посветили много от времето си да правят за нея филми, имаха я за най-близка, не я изоставяха, когато бе в немилост. Тя дори не ги попита за мнението им, защото виждаше заговор, фалшификация... по стар партиен обичай.
…..
Митингите, когато не са задължение, обикновено изразяват привързаност въобще, недоволство изобщо, или възторг най-общо. Този обаче, като че ли имаше ясна и единствена цел: Отмяната от Народното събрание на член 1-ви от Конституцията на Народна Република България. В него се казваше: „Ръководна сила в Обществото и Държавата е Българската Комунистическа Партия... “
Това искаха десетките хиляди пред Парламента, за тях нямаше значение, че всъщност отмяната на един член от конституцията е чисто формален акт. Той съвсем не означава, че в страната ни се отнема властта на комунистическата партия. За това щяхме доста да почакаме. Но все отнякъде трябваше да се започне, нали? Изглежда, че и депутатите в Народното събрание на този паметен 14 декември не усещаха лъжовността, която се крие в няколкото думи, и се инатеха да ги зачеркнат. Някога Наполеон Бонапарт беше казал: „Една конституция трябва да бъде кратка и неясна!“ Кратка, може би, за да я прочетат офицерите, и неясна - за да се тълкува винаги, когато е нужно, в полза на властта.
Колкото повече се бавеха народните представители, толкова повече настръхваше народът отвън Парламента. По едно време на стълбите на Народното събрание се появи Нешка Робева - тя явно разчиташе на всеобщите симпатии, с които се ползваше всред всички нас. С мъченическото си излъчване Нешка призова към търпение, ред, спокойствие и се опита да обясни, че в момента се работи по член Първи. Но мирът трая кратко. Беше ни омръзнало да скачаме. А кинорежисьорът Евгени Михайлов сновеше насам-натам със собствената си видеокамера и снимаше каквото смогне. Едва ли тогава той е подозирал, че тази зимна вечер ще го направи далече по-прочут от филмите му. Площадът отново се разбуни, сега не си спомням имаше ли виелица, или не, но пу ми се иска да е имало. Важното бе, че около сградата на Парламента се виеше жива верига и тя беше достатъчна вихрушка.
И накрая, сякаш в пиеса на Молиер, се появи кралят, тоест Петър Младенов. Той се надяваше да го посрещнат като героя, сразил Живков, но твърде кратка е паметта на нетърпеливите, и те освиркват и дюдюкат, и Младенов се видя в чудо, постара се да овладее площада, това не му се удаде, обърна се да си тръгне и тогава каза нещо на заобикалящите го, и това нещо му струва цялото царство.
Евгени Михайлов го бе издебнал с камерата си и видеолентата запечата едни думи, които впоследствие прослушвах дузина пъти, и те бяха следните: „Най-добре е танковете да дойдат!“
Тъй рече новият държавен глава... Това беше истината. Само хитроумният Павел Писарев, в качеството си на Директор на националната телевизия, след излъчване на касетата от Предизборното студио, започна да ни ругае и рече: - Какво правите вие бе, той е казал: „Най-добре е Станко да дойде!“ Имаше предвид Станко Тодоров, но защо Младенов ще го зове на помощ, това и Павел Писарев не можа да обясни...
Слава богу, не дойдоха никакви танкове. Според мен Петър Младенов беше изтървал тези думи в гнева си, в разочарованието си от неблагодарния народ, и няколко мига след като ги е изрекъл, той самият е разбрал, че не е най-добре да идват танкове. Младенов съвсем наскоро се беше завърнал от Китай и асоциацията с „Тя-нам мън“е била свежа. Но Площад „Народно събрание“ не беше в Пекин и президентът все пак е съобразявал, че ако на китайците никой не посмя да им търси сметка, на него лесно ще му видят сметката.
Танковете не се вестиха, но на терасата на Студентския дом като Розенкранц и Гилденщерн се появиха Ивайло Трифонов и Желю Желев. И се започнаха едни измъчени, объркани по нашенски, опити да се включат някакви микрофони, че осветление, че мегафони. Накрая се разбра, че и хората от третия балкон ни призовават към спокойствие, към въздържаност, въпросът с член Първи е решен и можем тихо и кротко да се разотидем по домовете си...
Години по-късно, когато Желю Желев изпадна в немилост, го обвиниха, че в този ден не е проявил решителност, изобщо поведението на тогавашните водачи на СДС било пораженско, че ако бяхме щурмували парламента, революцията щяла да възтържествува, комунистите прокудени и много бъдещи години на терзания, измамени надежди, комунистически хитрини щели да ни бъдат спестени. Опитвам се да разбера подобно гледище, то привлича с романтичността си, но не мога да се отърва от съмненията, че това са илюзии. Най-напред хората на площада не бяха чак толкова много и не съм сигурен, че съществуваше единна воля за разправа. Колкото и да са били парализирани от почуда и страх, комунистите едва ли щяха да си подвият опашките. Насилието можеше да предизвика ответно насилие и то щеше дори да изглежда оправдана, неизбежна самоотбрана. Нямаше нужда да идват танковете, баретите и милиционерите щяха да пукнат доста глави, поривът да се окървави. Не вярвам някой от младите да е носил оръжие, а за старите съм сигурен. Но... но... но... Да допуснем, че бяха се появили безстрашни предводители, че Народното събрание падне, тъй както падна Зимния дворец с увисналите революционери на грамадната кована желязна врата, да допуснем, че другарите народни представители се разбягват като осветени хлебарки, че предават и власт, и мило, и драго. Армията бие отбой, милицията се умилква. Червените отряди не се притичат на помощ, както не са го направили и при атентата през 1925 година. И след това?
Кой, как и с какво щеше да управлява? Та нали онези от балкона бяха тогавашните всепризнати водачи на опозицията. Нали преди една седмица бяха създали СДС, нали пак Желю, Петко, Ивайло, Петър Берон... Те ли малодушните? Колебливите. Розовите? Или може би паталогоанатомът доктор Тренчев? Трудно мога да си представя едно правителство, съставено от благородни, интелигентни демократи, които априорно знаят да управляват и съумяват да се наложат над генерали и офицери, Държавна сигурност и милиция, прокурори, съдии... администратори... Нека да сложим ръка на сърцето и да си кажем откровено, представяхме ли си през последния месец на осемдесет и девета година, поне за едно обозримо бъдеще, властта и държавата без участието на комунистите. Подигравайте ми се колкото искате, но аз глупакът се възрадвах най-чистосърдечно, когато научих, че Александър Лилов оглавява партията. Ето човека! Ами този Луканов, ми той си кара една стара шкода, ходи си по планините на ски, знае безупречно няколко чужди езика.
….
Да си пострадал от властта, не е достатъчно основание, за да искаш да управляваш.
Разбира се, през онзи декември леден, там на площада при паметника на Царя Освободител, такива мисли не ме спохождаха. Ние скачахме, ние скандирахме, ние бяхме загубили индивидуалността си, превърнали се в множество, което имаше вече друга душа, и от сърце желаехме нещо да се случи, най-сетне нещо да се случи.
Бяхме изпомръзнали, изморени от движения и напрежение и полека зовът на топлия дом, на чашата вино започна да се усеща все по-осезателно. Митингът се умори. Повечето си тръгнахме, останаха само най-буйните глави.
Парламентът не гласува жадуваната промяна тази вечер, а на другата сутрин Станко Тодоров нарече поведението ни пред Народното събрание „политическо безкултурие“. Оказахме се хулигани, лумпени, криминални типове. Обидите, нападките, обвинението във фашизъм допринесоха само за взаимната ненавист. Откъде пък се навъдиха толкова много фашисти след половин век свобода, равенство и братство? Според мен, това беше първият решителен провал на комунистическата партия през тия месеци. Първото u открито разграничаване и заинатено противопоставяне на една голяма част от народа и главно от младите. Политическа култура липсваше на тия, които бяха в парламента.
Qui quaerit, reperit
~~~~~~~~
Аватар
KOMEHTATOPKA
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 553
Регистриран на: 21 Ноември 2009, 22:21:45
Благодарил: 92 пъти
Благодарено: 111 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот blag009 » 1 Януари 2010, 15:43:00

Да коментирам пейсажа на коментаторка е излишно. За това ШЪ чопна тук и там и ШЪ искам коментар допълнително и тика :
-"Всеки гражданин на ГДР, влязъл в Западен Берлин, получил по сто марки - „пари за добре дошъл“ и настанал велик щурм на магазините.
-Да бе хей така случайно ставало, татко Кол в Полша , Мишата спи, Дойче банк отворил трезора и смелият КАПИТАН в действие! :^o Смях.
Но хей така за протокола:
"-Каква е съдбата на КАПИТАНА? Съгласен съм, че и най-страховитата лавина тръгва от една дребна снежинка!
-"видях да се задава Иван Стоянович, леко приведен и много побелял. Той се доближи и каза поверително: „Тодор Живков е свален, новият е Младенов“ - не дочака ответа ми и продължи тайнствено по пътя си.
-За Ваше сведение коментаторка , слуховете от равнище полит.бюро до Варна(примерно), се разпространявали със скорост от 4 до 18 ч.!
-"Хората се юрнаха да създават партии, още не бяха се нарадвали на свободата, още не бяха я почувствали дори, нея още я нямаше, а те започнаха да я делят, да я пригаждат към себе си, към въжделенията си и намеренията си.
-Та кои бяха хората :^o ? Едва ли тия на полето!
-За танковете!
-Още тогава чух ясно какво каза Младенов от тв. репортажа. Коментирах с жената, че ако Младенов веднага се извини, всичко ще е "Всяко чудо за три дни". Но както окаше поето ""Не човек, а желязо", е претопиха желязото. [-X Тъпа работа, според мен от тук започна 20-год. агония. Но здраве да е , както в песента "На света на пук, ние пак сме тук, ЩЕ ги биеме"! =P~ И т.н.
В заключение, като разрових "гуглето" за автора, май ми стана безинтересно! Винаги съм СЕ питал "Ако Галилей живееше в България преди десети, и него ли ЩЯХМЕ да качиме на позорният стъл, че е ченге?
Жалко, че вече ДВАДЕСЕТ године ме бутат на пистата ченгета. Дали след още ТРИДЕСЕТ години , няма пак да са ми виновни тия гадинки!!!!!
Това е ...
Кибик Блаже
blag009
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 78
Регистриран на: 1 Февруари 2007, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот KOMEHTATOPKA » 2 Януари 2010, 00:54:35

blag009, доколкото си спомням, авторът беше един от „строителите на съвременна България” и присъствайки в „кухнята” на събитията може да се приеме, че е бил по-информиран от нас, хората от масовката. По тази причина ми се видя интересно да съпоставим спомените си от онова време с казаното от него.

За ГДР не мога да коментирам. Тук във форума има доста хора, които да потвърдят или отрекат написаното. Поне от 2001 г. до сега думите на автора не са опровергани.

Не Ви разбрах намеците за ченгетата, ама разгеле…

А 20-годишната агония може би най добре се илюстрира от думите:

„Няма богат избор между гнили ябълки”

(Ако не ме лъже паметта това май съм го чела в „Укротяване на опърничавата” )
Докато и последната гнила ябълка не се извади от кошничката и здрава да сложиш там, и тя ще загние.
Qui quaerit, reperit
~~~~~~~~
Аватар
KOMEHTATOPKA
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 553
Регистриран на: 21 Ноември 2009, 22:21:45
Благодарил: 92 пъти
Благодарено: 111 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот blag009 » 2 Януари 2010, 10:19:22

KOMEHTATOPKA написа: blag009, доколкото си спомням, авторът беше един от „строителите на съвременна България” и присъствайки в „кухнята” на събитията може да се приеме, че е бил по-информиран от нас, хората от масовката...

До колкото разбрах от "гуглето" автора е Георги Данаилов.Нямам честя да го познавам, гледам по справката е писател със сума романи, повести и т.н. И накрая ... "На 10 юни 2008 година Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност огласява, че Георги Данаилов е агент на 2-ро управление на Комитета за държавна сигурност.[1]"
Е, драга "KOMEHTATOPKA", сега кво се очаква от мен да го презирам.....според мен и поне 95 % , ако не и повече от масовката , ТОВА е тъпо иии ... безмислено.
С две думи :
-Да искате от сегашният канцлер на Германия г-жа Ангела Меркел (виж тук http://www.dw-world.de/dw/article/0,,4729937,00.html ..."...Израсналата в бившата ГДР дъщеря на пастор и дипломирана физичка ... ) Да се срамува, стресира, окайва и т.н. ЗАЩОТО е живяла в ГДР под зоркото око на ЩАЗИ!!!!! Е, когато канцлер Меркел, направи по-горното и АЗЪ-БЛАЖЕ от масовката Шъ презирам такива като Данаилов че са агенти на ДС.
"Намека за ченгетата", че то и Серегейчо, взе да си скуби "перчемо" от ченгетата и да краде като да последно!!!
Тива е г-жо "KOMEHTATOPKA"- нима и след още 30 год. с ченгета ШЪ се оправдаваме?
-И все пак, каква е съдбата на капитана премахнал БАРИЕРАТА?
Ахаааа, за последно чудиш се защо става така в България. Предполагам, че живееш в Германия, направи паралел в момента м/у двете Германии, и после в България преди и след десети , и къде са допирните точки?????
Една сламка, в матереално отношение предполагам че Западна Германия продължава да е в пъти по-добре от Източна Германия.Същото отношение е при нас, в пъти сме по-бедни от преди десети.
Колкото до другите параметри, при сираците, болните, инвалидите, пенсионерите и т.н., при нас положението е НАПРАВО трагично, и много под стандарта от преди 20 г.!
Кибик Блаже
blag009
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 78
Регистриран на: 1 Февруари 2007, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот KOMEHTATOPKA » 2 Януари 2010, 12:50:38

blag009, явно съм подбрала (без да искам) най-подходящия човек в лицето на Г.Д. за съпоставка на спомените ни – наши и негови. Лично мен НЕ МЕ смущава заключението на комисията по досиетата. Познавам част от творчеството му и „разкритието” не влияе върху мнението ми за него като творец. Смущава ме това, че докато този факт не беше известен господинът лепеше етикети на другите (като напр. за Вагенщайн) и морализаторстваше по темата (както, впрочем и други – напр. агент Алберт и др. като него).
Предполагам, че сте пълнолетен и аз съм последния човек който би си позволил да Ви поучава кого да презирате и кого – не; това просто си е личен въпрос, въпрос на ценностна система.

А по въпроса за оправданията – ами има хора, на които все някой им е виновен: ако не е тройната коалиция ще са 800-те дни на царя, или „всички сме братовчеди” на Костов, или „сполуката” за България, или закъснялата „незабавна смяна на системата”. Ако нито едно от тези неща не е виновно на помощ идват 5-те века турско робство. Най-лесно е да посочиш „врага”, виновен за дереджето и върху него да излееш цялото си недоволство. Ама КОЙ го избира тоя враг вече 20 години? От социологическите проучвания се вижда, че повече от половината от избирателите са подкрепяли в даден период именно тези хора, които после са ги разочаровали. И кой е по-виновен - тоя дето се е възползвал от наивността на другите или самият наивник, който не може да оцени какво му предлагат? Много често чувам: „Избрахме по-малкото зло”. А другите народи избират между добро, по-добро и най-добро.

Другата разлика: При нас българите редовно може да се чуе (дори и от парламентаристи) „Занимавам се с политика”. А при другите народи казват: „Правим политика”. И докато политиката е занимание (нещо като хоби), а не целенасочена дейност резултатите ще са такива. Обаче и целите ни не са съвсем наред.

Спомняте ли си, господине, един политик, който наложи термина „нормална държава”. И всички искахме да живеем в нормална държава. Обаче всеки разбираше по различен начин „нормалността”. Най-често това беше да работим като при социализЪма, ама да ни плащат като при капитализЪма. Е, видя се какво стана.

Аз не се чудя, както казвате, защо става така. Не защото съм върл песимист. Просто мога да преценя трезво какво да очаквам. Както се казва, като не знаеш за къде си тръгнал много трудно ще стигнеш там.

P.S. И на мен ми е интересно
И все пак, каква е съдбата на капитана премахнал БАРИЕРАТА?

Ама аз си живея в BG (ако не сте забелязали) и нямам информация за него.
Qui quaerit, reperit
~~~~~~~~
Аватар
KOMEHTATOPKA
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 553
Регистриран на: 21 Ноември 2009, 22:21:45
Благодарил: 92 пъти
Благодарено: 111 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот blag009 » 3 Януари 2010, 21:07:38

Драга KOMEHTATOPKA, явно нещо не се разбираме.
Нооо...щом и след ДВАДЕСЕТ год. продължава пладнешкият ОБИР в България, явно ченгетата на КДС са най-гениалните ченгета в света ! Да подредиш , пъзела още преди двадесет години...това е върхът на сладоледа ! [-X
Да , ама НЕ както окаше един наш журналист. За това като чувек от масовката си окам,"Е щом няма кръв, и ЩОМ за тия ДВАДЕСЕТ год. НЕ съм позволил на едни и същи хора да ме яхат два пъти...ДАЛАВЕРА Е ! Народа ока "Сушата се радва е на град" ! Е, след като сритам един ЗАДНИК, друг ШЪ ми се натресе...докато ПЛЯВАТА си иде на дъното.
Най ми е било смешно, когато ми говорат за ДИСЦИПЛИНАТА на западняка, как почитал законите и т.н. Шъ почита, къде Шъ оди, стъпи накриво и бум,бам трес по репата ! Веднага и на място, не след една петилетка.
Как мислиш драга KOMEHTATOPKA, ако германеца е СИГУРЕН, че като си хвърли боклука през прозореца, и няма да има санция, ТОЙ шъ продължава разделно да си хвърля боклука ! Хахаха, смешки драга.
Колкото до досиета още през 1990 г. казвах, че искам моите деца и внуци да ровят ТАМ!Сега за Г.Д. Доколкото разбрах от "гуглето", чиляка е бил в 2-ро Главно Управление, демек КОНТРАРАЗУЗНАВАЧ. Били ми казала, КОЯ държава няма разузнаване и контраразузнаване? И коя държава ГИ РАЗКРИВА? Не съм чел немците да са ПУБЛИКУВАЛИ списъка на разузнавачите и контраразузнавачи на ЩАЗИ!!! Сигурен съм, че тихомълком, са остранявали от публични постове, тия които са снасяле на ЩАЗИ, но до съд едва ли се е стигало и т.н..Колкото, че той(ГД) е говорил така и иначе за другите, подвърждава поговорката,"Че и ученото си е бая просто"!!! =P~
Един съвет от мен KOMEHTATOPKA, почнат ли да се вадят досиета, гувори се за ченгета ... по ослушай се и виж къде е котето. В момента то е в БАН ... с техните имоти ! Припомни си как юпито Милен Велчев, гувореше как Костов не е сменил в евро външният дълг, иии кой как се нагруха ?
Или как в момента премиера, се прави на шериф, и сравни как друг премиер Костов, 4 год. ми окаше как е трудно да се бориш с ченгетата и след девалвацията, пенсионерите ТРАЙНО обедняха с разни точки и тавани.
Мъка е , но щом си в България, ШЪ се оправиме яяяя колко години сме оцелявали !
Кибик Блаже
blag009
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 78
Регистриран на: 1 Февруари 2007, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот vl » 16 Януари 2010, 04:32:59

Разбира се, че са гениални в кражбите КДС-ченгетата! Доказаха го през всичките години! И сега искат от нас да продължаваме да ги търпим пожизнено! Да ги приветстваме, когато заемат високи длъжности, защото те са най-компетентните! Не се умориха да обясняват как са пазили държавната сигурност! Може би трябва да им благодарим, че те ограбиха всичко и не оставиха чужденците да грабят! Сигурно в това се състои техният патриотизъм?!

http://www.mediatimesreview.com/august03/Danailov.php

http://www.book.store.bg/p30352/zashto- ... ilov-.html

http://frognews.bg/news_6185/Vera_Mutaf ... ndrei_E_i/

http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2 ... _9934.html
Забележете, че никой не посочва като агенти Анжел Вагенщайн, Велислава Дърева, Даниела Кънева, Клара Маринова, Филип Боков, Ирина Бокова, Валерия Велева, Петър Кожухаров, Любомир Коларов.....Ако можете допълнете списъка.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1602
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 339 пъти
Благодарено: 159 пъти


Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот VaskoLeon » 10 Ноември 2011, 22:33:57

KOMEHTATOPKA написа:Ето и друга гледна точка:


Малее, пак ли чаршафи? :mrgreen:

Стоях в България до първите "свободни" избори през 1990 година. Тогава комунягите ни откраднаха победата, щото бяха загрижени за "демокрацията". За капак 10 дни никой не обявяваше резултатите, което си беше жив нишан, че нещо ще излъжат.

Тогава взех решение по-най-бърз начин да си опитам късмета в друга държава!
Аватар
VaskoLeon
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1490
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 39 пъти
Благодарено: 33 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот KOMEHTATOPKA » 11 Ноември 2011, 20:56:29

O-o-o, VaskoLeon, има-няма 2 години и вие успяхте да прочетете чаршафите! Браво! Няма да ви се разсърдя, ако сте останали с убеждението, че аз съм техния автор. Е, и аз съм си талантливичка, ама чак като Георги Данаилов – не съм!

Имате доста интересна теза: оказва се , че причините да напуснете България са политически - открадната изборна победа, фалшифицирани изборни резултати и пр.

Добре де, след избори’91, когато демокрацията победи „С малко, но завинаги”, когато изборите бяха честни и демократични и не бяха фалшифицирани, не се ли появи у вас макар и слаб „зов за завръщане”?
Qui quaerit, reperit
~~~~~~~~
Аватар
KOMEHTATOPKA
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 553
Регистриран на: 21 Ноември 2009, 22:21:45
Благодарил: 92 пъти
Благодарено: 111 пъти

Статия, излязла в някакъв гръцки вестник

Мнениеот bknf » 11 Ноември 2011, 22:22:05

Виже какво ми попадна тука по тоя въпрос, струва ми се интереснo:

"Българите са най-бедният народ в Европа и това не е тайна дори за самите тях, но видели ли сте ги да протестират? Не, няма и да ги видите, защото не могат да си го позволят. Целенасочената политика по обедняване на българския народ се ръководи чрез различни, уж европейски директиви. Забележете – въпреки че българите са признато най-бедни, голяма част от стоките и услугите са с по-високи цени от средноевропейските.

За да оцеляват, те са принудени да работят непрекъснато при ужасни условия на труд, при масово погазване на всякакви трудови норми, без да смеят да се оплакват, без да смеят да си потърсят правата. Техните синдикални лидери, ако могат вобще да се нарекат така, ще видите сред редиците на управляващите, окичени с най-високите държавни отличия, но не и сред работниците, не и на площадите, не и в първите редици на протестите - защото протести няма.

И ние като гръцки граждани, свикнали да търсим и отстояваме праватa си задаваме въпроса, как е възможно това? Как при този стандарт на живот, при тези условия на труд, при това нагло и безочливо отношение към тях, как те стоят тихо и безропотно? Отговора е един – те са бедни, толкова бедни, че дори и един ден да не са на работа, а да излязат на протест, това ще бъде пагубно за тяхното оцеляване. Те няма да успеят да си платят сметките, или да си купят храна, или необходими лекарства, или дрешки за децата. Да, те са толкова бедни, че ходят болни на работа, че по скоро биха умрели на работното си място, отколкото да си вземат почивка нужна на всеки жив организъм. За тях няма почивка, заробени веднъж от банките, втори път от работодателите си и трети път от политиците си, те са изгубили всяка надежда и живеят ден за ден в постоянен страх и стрес да не изгубят работата си, надницата си, да не се разболеят. Всяко едно по-сериозно заболяване ги обрича на почти сигурна смърт, защото са бедни. Техните предприятия произвеждат инвалиди, българите биват използвани, изстисквани и изхвърлени на улицата. Без защита, без надежда.

Тяхната държава, тяхната индустрия бе разпродадена и разграбена на безценица. В България няма истински чуждестранни инвестиции. Това което е продадено на чужденци на безценица или е унищожено, за да не се произвеждат конкурентни на вносните стоки или се използва за ограбване на българите и изнасяне на спечелените пари в чужбина. На българите им набиват в главите, че заплатите им трябва да са ниски, защото така били конкурентно способни и така привличали чуждестранните инвеститори. Няма по-смехотворно твърдение от това. Как можеш да твърдиш, след като уж си член на oбединена Европа, че ще привличаш инвеститори с ниското ниво на заплащане? В кой век живеят българите? Не разбират ли, че днес истинските инвеститори търсят не проста маса работеща без пари, а работници образовани, специалисти, притежаващи творческа мисъл и креативност, откриватели и способни да предугаждат бъдещето. Явно някой има интерес да ги кара да се конкурират по заплащане със страните от третия свят, а не по знания с развитите eвропейски държави.

В България правителството инвестира най-много в полицията, която е един процент от цялото население на страната. Но не мислете, че тази полиция се бори с престъпността, не, самата полиция е корумпирана, съдебната им власт също, за политиците им да не говорим. Полицията им е гарант за сигурността на корумпираната върхушка, за това, че всеки дори и плах опит за протест и търсене на отговорност, ще бъде смазан и потушен. Благодарение целенасочената политика на потъпкване и опростачване на българският народ, той е почти обречен на изчезване. По-голямата част от знаещото и можещо население е емигрирала, циганите са оставени сами на себе си като безнаказаността им е пословична, а страхът у българите неописуем".
bknf
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2657
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 199 пъти
Благодарено: 359 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот velingrad » 11 Ноември 2011, 23:23:21

Е страшна "статия", нема що, ама що не си направи трудЪт, та да видиш, че вече е имало "сакат" опит, за публикуването и?
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот vl » 12 Ноември 2011, 03:11:50

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1602
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 339 пъти
Благодарено: 159 пъти

Re: Спомени за 10.11.1989г. и анализ на 20 години преход

Мнениеот vessy72 » 12 Ноември 2011, 14:21:26

И моето виждане за 10.11.'89 г. се покрива изцяло с краткия анализ на CHBG.

bknf, според мен доста повърхностно гледате и си спомняте онези времена. От изказванията Ви прозира, че дори не си давате сметка, че сте бил щастлив от факта, че сме изяли и днешния и утрешния си обяд още тогава. Или поне не си давате сметка, че именно на това се е дължало "безгрижното" живуркане, за което си спомняте с такова умиление.

Споделям едно интервю с Елка Константинова, което ми се стори доста интересно.

А ето и една книга, за която чух, макар и още да не съм чела - "Първият милион".
• “On ne voit bien qu'avec le cœur. L'essentiel est invisible pour les yeux.” Antoine de Saint-Exupéry
Не хранете форумните тролове
Истината за Антималигноцит
Аватар
vessy72
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 788
Снимки: 61
Статии: 2
Регистриран на: 30 Януари 2010, 01:53:44
Местоположение: Временно
Благодарил: 467 пъти
Благодарено: 329 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта

  • Advertisement