• Advertisement

9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 15 Май 2018, 01:23:11

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 26 Май 2018, 00:05:21

След узурпирането на властта на 9.Септември.1944 г.
от Червената каскетаджийско-цървулска БКП измет , благодарение присъствието на Съветските въшливи памуклийки от т.н. " Цървена армийка " , Червените каскети премахват един „ ОПАСЕН “ за тях ред от Химна за " Св.Св. Кирил и Методий " -
Става дума за последното изречение на втори куплет, „ и Бог ще те благослови “ – то е заменено с „ Напред и все напред върви ......... “!?!
В четвъртия куплет „ Духовно покори страните, които завладя с меч “, биват пренаписани от Червената просташка сган като : „ ведно със другите СЛАВЯНИ ?!, кръстосай дух със огнен меч “.
Впоследствие цели куплети пък напълно са премахнати от читанките в Българските училища ......и така за 45 години каскетаджийско-цървулска т.н. " Народна О.Ф. власть " !
След узурпирането на властта на 9.Септември.1944 г.
от Червената каскетаджийско-цървулска БКП ...
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 26 Май 2018, 00:57:01

ЦК на БКП възпитава: Всеки член на партията трябва да донася и да има класова омраза към враговете на социализма

http://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/3 ... 4-20-15-50
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 8 Юни 2018, 01:21:15

На 7 юни 1946 г. БКП унищожава ВМРО по искане на Москва и Белград

https://voinaimir.info/2017/06/7-%D1%8E ... %80%D0%BE/
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 24 Юни 2018, 00:58:27

Как Червената армия грабеше България

http://clubz.bg/node/54139
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот onufriy » 3 Юли 2018, 07:43:51

Изображение
65 ГОДИНИ ОТ СМЪРТА НА ЕДИН ГОЛЯМ БЪЛГАРИН!
Вергил Борисов Ваклинов е български граничар, загинал при изпълнение на служебните си задължения по охрана и отбрана на държавната граница на Народна република България през 1953 г.
Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.
На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.
Минути преди това въоръжена група от 4 американски и гръцки диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.
Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.
С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.
Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава „Вергил Ваклинов“.
На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере, която липсваше по неизвестни причини, е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост – Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището.

Дълбок поклон пред светлата памет на този и всички онези български граничари, загинали при изпълнение на служебния си дълг и този към родината България. Мир на праха им, бог да ги прости!

Източник

Потребители благодарили на автора onufriy за мнението:
vl
Рейтинг: 4%
 
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1046
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 162 пъти
Благодарено: 267 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 22 Юли 2018, 23:25:47

"Истината или част от нея " Лагерите в Ловеч - част 2

https://www.youtube.com/watch?v=Vge5n_o ... ture=share
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 4 Септември 2018, 14:26:02

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 4 Септември 2018, 23:52:03

.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 11 Септември 2018, 15:30:37

9 септември в 11:37 ч. ·
– Ти фашист ли си, бай Димитре?

Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:

– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!

В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:

– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?

– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.

Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.

Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.

А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“

С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:

– Смърт за това Михайловистко куче!

При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…

Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.

Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Ми­хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

Потребители благодарили на автора vl за мнението:
novia
Рейтинг: 4%
 
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 11 Октомври 2018, 23:21:55

Хуморът и сатирата като заплаха за режима на БКП

http://desebg.com/index.php?option=com_ ... le&id=3197
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 13 Октомври 2018, 01:05:31

http://bgns.net/9-septemvri/

След 9 септември 1944: Един комунистически главорез разказва

Думите на последния водач на ВМРО, Иван Михайлов, „Нека помним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година.“, са безспорно много точни. Защото щетите върху българската душевност и характер, нанесени от комунистите, не могат да бъдат сравнени с никоя загубена война. Показателно е, че по-малко от две десетилетия след Ньойския диктат, който поставя държавата ни на колене, България отново се изправя и заема мястото си на водеща държава на Балканския полуостров. А 30 години след номиналния край на комунистическия режим, България и българския народ са заплашени от изчезване.

За съжаление, възползвайки се от отдалечаването в миналото на тези времена, леви демагози се опитват да прикрият неизгодните им факти и да изопачат голяма част от историята между 1944 и 1989 г. Наш дълг е обаче, като наследници на тези български националисти, които бяха най-преследваните и малтретирани българи по време на комунистическата тирания, да не позволяваме на червената чума отново да зарази умовете на нашите сънародници. Затова на 74-тата годишнина от мрачния 9 септември 1944 г., публикуваме откровения разказ на един от помощниците на Лев Главинчев, може би най-големия комунистически сатрап, за случващото се през първите седмици след 9 септември. Неговите думи са достатъчно красноречиви и не изискват допълнителен коментар.

… В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, политзатворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ разполагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвах¬ме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная дотогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете. Арестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери …

Източник: „История на БКП 1919-1989“, Никола Алтънков, издателство „Факел“.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 29 Октомври 2018, 00:07:36

http://www.extremecentrepoint.com/archi ... TNsjvZAsFw

Комунистите варвари в България се хвалели с убийствата. За Стряма от 1944 година никой не поискал прошка
by EXTREMECENTREPOINT on THURSDAY, 24 JUNE, 2010 · 6 COMMENTS

in БЪЛГАРИЯ, ИСТОРИЯ, ТЕРОР И КОМУНИЗЪМ

0000005102_w480

Убиваха безпощадно и безнаказано. Защото в подкрепа на убийците стоеше – студена и мрачна – могъщата 12-та армия на III Украински фронт, а българската армия пратиха в най-българската земя – Македония срещу напускащите я германски части, но не за да я освободят, а за да я предадат на сърбо-комунистическите българоубийци от Белград и Скопие. Убиваха свещеници и учители, офицери и администратори, селски труженици, орачи и лозари, убиваха младежи, закърмени от родителите си с любов към Родината. Убиваха чедата на България, за да потъне в черна скръб за десетилетия. За да всеят страх и ужас в осиротелите семейства, за да не дръзне никой да издигне глас на протест, когато веригите на най-черното робство в историята на страната ни задушат в умовете и сърцата на хората всеки порив към истина, правда и свобода.

Убиваха в равнините на Тракия, Мизия и Македония, в села и градове по цяло българско. Процентно по брой на погубените хора спрямо брой на жителите по места първо място в траурната класация се пада на Стряма.. Китното тракийско село, процъфтяващо дори по време на войната, благодарение на усърдието и почтеността на трудовите хора, даде 57 жертви при общ брой на населението около две хиляди души, погубени от вилнеещите комунистически кръвопийци със съдействието на местни угодници, предвождани от психопата-садист Леваневски.

Трагедията на Стряма е трагедия на българския народ и държава без аналог в многовековната ни история. Тя зове за разкриване на цялата истина, за историческа и морална присъда над всички, които заповядваха и проведоха безчовечието!

На снимката: Надежда Любенова

Из предговора на Дянко Марков


Много са тези моменти. За всички тези хора трагедията е голяма. Започне човекът да разказва, млъкне и от очите му текат сълзи, като че ли е малко дете. А съпругата му ми дава знак: Чакай, да се успокои!
Разказаха ми и за хвалбите на убийците. Един от тях, Коста Андонов, разказвал: Като ги колехме, главите им рипкаха, рипкаха и зяпаха ей така, като на пилета! А Иван Касарски убил мъжа на племенницата си Зоя. Вуйчо, остави ме, не ти ли е жал за Зоя, молел се Петър. А аз му викам: Лягай, лягай на дръвника, ние Зоя ще я оженим. С един удар му отсякох главата, разказва убиецът пред сестрите си. Пък на дъртия не можах отведнъж, ами три пъти удрях с брадвата, докато отсека дебелия му Караилански врат, хвали се Касарски.
Кметът на селото е убит изключително жестоко само защото отказал да излезе партизанин, а имал деца и бременна жена. Умъртвяват го, но първо му режат ръка, крак, ухо, вадят му окото, чак тогава му отсичат главата. И това този Орлов, бедняк, изверг.
След убийствата остават млади вдовици с по 3-4 деца. А убийците тръгват да преследват, да изнасилват жените, чиито мъже са изклали с брадви и захвърлили труповете неизвестно къде!

- Защо? Кое е предизвикало тази дива жестокост?

- Задавах този въпрос на всекиго, с когото говорих. Наследниците на жертвите не могат да си обяснят. За политическа причина не можем да говорим такава причина може да има само при убийството на общинарите. Щом причините не са политически, вероятно са лични дрязги – за едно пиле, дето прехвръкнало! Роднини да избиват роднини! Орлов, най-жестокият убиец, отсича на чичо си главата! И забележете, преди да станат партизани, да отидат в шумата, тези хора не са убили никого. Като са взели оръжието и са отишли в гората, те стават убийци, грабители може би за да се изхранват като нелегални. Може би, след като са взели парите на стопаните, после ги избиват, за да не повдигат въпроса, че са ги обрали. Няма обяснение за такова зверско избиване на роднини, братовчеди!

- Как са живели толкова години в едно малко село заедно наследниците на жертвите с убийците и техните наследници?

- Как са живели? Убийците са най-бедните и мързеливи в селото. Увличат се по тази идеология, смятат, че тя ще им позволи да крадат, да убиват безнаказано. Само като си помисли човек каква е трагедията на тия вдовици с по 3-4 деца. Мачкани, мачкани толкова години. С Гюрга ще направим предложение да се направи изключение за тези хора, които не са получили компенсации, да им се плати. А същите, които са участвали в убийствата, както се вижда от приложените в книгата архивни документи, ръководят селото, правят ТКЗС-то, няма къде да мърдат. Някои обаче минават в опозиция. Четох в книгата на Петко Огойски, депутат от 7-ото Велико народно събрание, който разполага с пълния списък на репресираните 3009 души комунисти са избити в България по списък след 9 септември. А колко още има извън списъка? А защо минават в опозиция някой от убийците, леви земеделци, и партизани, и ятаци? Притиснати са с много тежки наряди, както обикновеното население. 20580Считат се за привилегировани, вътрешни, но не ползват преференции. И като не могат да си издължат нарядите и ги притискат с глоби, минават в опозиция. Даже има предложение на бившия партизанин Иван Галунски да изпратят тъста на Леваневски в концлагер и още двама, единият от които Иван Касарски, съветник в общината през 1946 г., жесток убиец. Иван Андонов, който е ляв земеделец и е прегръщал със синовете си партизаните, до 1945 г. е заместник-кмет, но минава в опозиция, притиснат от много наряди. През 1949 г. става върл николапетковист, единият му син е изпратен в Белене през 1951 г., а другият му син, Коста, който е убивал и разправял как главите рипкали, е изпратен в затвора за неиздължени наряди и като опозиционер. Един от партизаните, който е в четата на Леваневски и Македонски Петко, с партизанско име Искър, и още един негов другар партизанин стават горяни, и то с жените си. Та този Петко е убит като горянин. А другият лежи в затвора. В затвора лежи на два пъти през 1949 г. като симпатизант на горяните и най-младият убиец и партизанин, който е едва 16-годишен по време на касапницата след 9 септември. Имал е убит брат партизанин, много добросъвестен, Стоян. В опозиция минават убийци и другаде, не само в Стряма. И сега техните наследници смятат, че бащите и дедите им са репресирани като горяни, като лежали в Белене. Все едно да се причислят към техните жертви! А когато става промяната през 1989 г., същите убийци, които са управлявали селото, се събират в една къща и обсъждат пак да тръгнат да трепят вече наследниците на тези, които са избили около 9 септември. Говорели: Филизите останаха, трябваше да изсечем филизите! Спрели ги обаче техните синове и внуци. Казали им: Това вече не е вашето време! Това е, което ме радва.

- Поискал ли е някой от убийците прошка?

- Няма такъв. Но след години един от убийците, Касарски, казвал на друг, за Галунски: Ела, ела да те убия, дето ме караше да убивам! Но обикновено те не са криели престъпленията си, хвалели са се с това, което са вършили.

Надежда ЛЮБЕНОВА, писател, Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА, 22 Февруари 2010

Виж още:

Руските варвари в България и празникът на орките: “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година”

Варварите в Източна Прусия. “Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945″

Руските зверства на Балканите. Варвари в Белград и Сърбия през 1944 година изнасилват и убиват жени

Паметник на Незнайния Мародер

През 1945 в Германия руснаците масово изнасилват жени и деца. Спомените на Gabriele Koepp

Генерал Патън за руската победа в Берлин през 1945 година

8 май – Ден на Армагедон. Червените варвари

Две берлински истории за две Германии

Злобният и жесток Албион. Излишните жертви 1944-1945г.

Германците от изток са плащали от джоба си на съветските окупатори.

Още веднъж за руснаците и за немците.

Technorati Tags: Комунисти варвари
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 7 Ноември 2018, 00:00:12


Потребители благодарили на автора vl за мнението (общо 2):
noviaschachmatter
Рейтинг: 8%
 
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 12 Ноември 2018, 01:33:38

http://desebg.com/2011-01-13-09-23-35/3 ... p88i4mqMdM


ПРЕЗ 1945 Г. 1/3 ОТ ВСИЧКИ КРАЖБИ В БЪЛГАРИЯ СА ИЗВЪРШЕНИ ОТ СЪВЕТСКИ ВОЙНИЦИ...
Ген. Янаки Кисьов като началник на Криминалната милиция пише унищожителен доклад за състоянието на престъпността след 9 септември 1944 г. и за ниското ниво на кадрите в МВР, което вероятно не се е понравило на новата власт. В първата година след установяването на режима има бум на криминалната престъпност, каквато тенденция се забелязва във всички държави, засегнати от войната, отбелязва той. Статистиката обаче е безмилостна. Докато през 1935 г. кражбите са малко над 3200, то през 1945 г. са регистрирани пет пъти повече. 20-30% от тях били извършени от Съветската армия. Отделно голяма част от апашките удари били дело на самите милиционери.
„Нашите грешки са в това, че позволихме да приемаме и търпим на служба разузнавачи с много малък образователен ценз и недобре проучени морално“, отбелязва генералът в анализа си. Той подчертава, че подготовката на новите кадри е слаба, а текучеството голямо. Новоназначените служели по 3-4 месеца, а един със средни възможности разузнавач започва да дава резултати самостоятелно на втората година от службата си. Кисьов бил на мнение, че трябва да се засили и работата на секретните сътрудници.
Интересно е как казаното преди 68 години от милиционерския шеф до голяма степен е валидно и днес.

Потребители благодарили на автора vl за мнението:
schachmatter
Рейтинг: 4%
 
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1817
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 438 пъти
Благодарено: 187 пъти

Предишна

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 65 госта

  • Advertisement