Страница 41 от 41

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 15 Май 2018, 01:23:11
от vl

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 26 Май 2018, 00:05:21
от vl
След узурпирането на властта на 9.Септември.1944 г.
от Червената каскетаджийско-цървулска БКП измет , благодарение присъствието на Съветските въшливи памуклийки от т.н. " Цървена армийка " , Червените каскети премахват един „ ОПАСЕН “ за тях ред от Химна за " Св.Св. Кирил и Методий " -
Става дума за последното изречение на втори куплет, „ и Бог ще те благослови “ – то е заменено с „ Напред и все напред върви ......... “!?!
В четвъртия куплет „ Духовно покори страните, които завладя с меч “, биват пренаписани от Червената просташка сган като : „ ведно със другите СЛАВЯНИ ?!, кръстосай дух със огнен меч “.
Впоследствие цели куплети пък напълно са премахнати от читанките в Българските училища ......и така за 45 години каскетаджийско-цървулска т.н. " Народна О.Ф. власть " !
След узурпирането на властта на 9.Септември.1944 г.
от Червената каскетаджийско-цървулска БКП ...

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 26 Май 2018, 00:57:01
от vl
ЦК на БКП възпитава: Всеки член на партията трябва да донася и да има класова омраза към враговете на социализма

http://desebg.com/2011-01-13-09-24-01/3 ... 4-20-15-50

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 8 Юни 2018, 01:21:15
от vl
На 7 юни 1946 г. БКП унищожава ВМРО по искане на Москва и Белград

https://voinaimir.info/2017/06/7-%D1%8E ... %80%D0%BE/

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 24 Юни 2018, 00:58:27
от vl
Как Червената армия грабеше България

http://clubz.bg/node/54139

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 3 Юли 2018, 07:43:51
от onufriy
Изображение
65 ГОДИНИ ОТ СМЪРТА НА ЕДИН ГОЛЯМ БЪЛГАРИН!
Вергил Борисов Ваклинов е български граничар, загинал при изпълнение на служебните си задължения по охрана и отбрана на държавната граница на Народна република България през 1953 г.
Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.
На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.
Минути преди това въоръжена група от 4 американски и гръцки диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.
Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.
След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.
С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.
Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава „Вергил Ваклинов“.
На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере, която липсваше по неизвестни причини, е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост – Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището.

Дълбок поклон пред светлата памет на този и всички онези български граничари, загинали при изпълнение на служебния си дълг и този към родината България. Мир на праха им, бог да ги прости!

Източник

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 22 Юли 2018, 23:25:47
от vl
"Истината или част от нея " Лагерите в Ловеч - част 2

https://www.youtube.com/watch?v=Vge5n_o ... ture=share

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 4 Септември 2018, 14:26:02
от vl

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 4 Септември 2018, 23:52:03
от vl
.

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 11 Септември 2018, 15:30:37
от vl
9 септември в 11:37 ч. ·
– Ти фашист ли си, бай Димитре?

Изправяйки се и гледайки Кръстю Андонов право в очите, той каза високо и ясно:

– Да. Щом всички тук, които съдите са фашисти, значи и аз съм такъв. Гордея се, че в този момент се намирам между тях, а не между вас! Всички те са добри и честни хора!

В залата настъпи оживление, а съдиите свъсиха вежди. Неговият съселянин Иван Гулев, в качеството си на съдия го запита:

– Ти, бай Димитре, какво разбираш под думата фашист?

– До момента на моето арестуване аз не я знаех тая дума и никога не бях я чувал. Преди да дойдете вие на власт, никой на никого не викаше фашист.

Но когато дойде на власт вашата партия, разбрах, че аз и много други хора сме фашисти. Така ни именуваха онези, които казваха за себе си, че са комунисти. Вие, откакто взехте властта, започнахте да делите хората на фашисти и комунисти, а след както не съм комунист – значи съм фашист.

Според вашите разбирания, фашисти са тези, които са добри стопани, не пиянстват, не крадат, не закачат чуждите жени, а работят от тъмно до тъмно.

А комунисти са тия, дето не им се работи, които крадат и пребиват имотните, за да им вземат имота. Те нямат нищо, защото никога през живота си не са работили. Те са тези, които псуват, бият, пиянстват и викат „Смърт на фашистите!“

С тези думи бай Димитър си подписа присъдата. Неговото прочувствено слово предизвика такава ярост в състава на съда, че всички започнаха да жестикулират срещу него, а пияният прокурор Стайков изрева:

– Смърт за това Михайловистко куче!

При такава „делова“ обстановка се провеждаха заседанията на „народния“ съд в Неврокоп…

Откъс от автобиографичната книга на Никола Шайков „Пътят“.

Никола Шайков от село Делчево е бил близък съратник на водача на ВМРО Иван Ми­хайлов. Шайков успява да се спаси от комунистическите куршуми, кирки, лопати и напалени варници, като емигрирал в Канада. В своята автобиографична книга той описва целия си живот, включително и процеса срещу него след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 11 Октомври 2018, 23:21:55
от vl
Хуморът и сатирата като заплаха за режима на БКП

http://desebg.com/index.php?option=com_ ... le&id=3197

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

МнениеПубликувано на: 13 Октомври 2018, 01:05:31
от vl
http://bgns.net/9-septemvri/

След 9 септември 1944: Един комунистически главорез разказва

Думите на последния водач на ВМРО, Иван Михайлов, „Нека помним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година.“, са безспорно много точни. Защото щетите върху българската душевност и характер, нанесени от комунистите, не могат да бъдат сравнени с никоя загубена война. Показателно е, че по-малко от две десетилетия след Ньойския диктат, който поставя държавата ни на колене, България отново се изправя и заема мястото си на водеща държава на Балканския полуостров. А 30 години след номиналния край на комунистическия режим, България и българския народ са заплашени от изчезване.

За съжаление, възползвайки се от отдалечаването в миналото на тези времена, леви демагози се опитват да прикрият неизгодните им факти и да изопачат голяма част от историята между 1944 и 1989 г. Наш дълг е обаче, като наследници на тези български националисти, които бяха най-преследваните и малтретирани българи по време на комунистическата тирания, да не позволяваме на червената чума отново да зарази умовете на нашите сънародници. Затова на 74-тата годишнина от мрачния 9 септември 1944 г., публикуваме откровения разказ на един от помощниците на Лев Главинчев, може би най-големия комунистически сатрап, за случващото се през първите седмици след 9 септември. Неговите думи са достатъчно красноречиви и не изискват допълнителен коментар.

… В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, политзатворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ разполагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвах¬ме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная дотогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете. Арестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери …

Източник: „История на БКП 1919-1989“, Никола Алтънков, издателство „Факел“.