• Advertisement

Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Интересна информация, статии ... . Тук може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 16 Май 2012, 14:26:39

Надявам се да ви поразсмея с тази достоверна (заклевам се, достоверна) история в БГ от МАРТ 2012 година!

Описала съм всичко, което ми е направило впечатление при тази процедура. Не знаех с какво се захващам, а най-страшното е, че не виждам края на тези абсурди. Изгубих надеждата и не виждам смисъл да се боря вече и с присъщото си чувство за отговорност, не искам детето ми да расте в такава среда. Защото, каквото и възпитание да дам, обществото много променя. Аз самата започвам да се променям, а това не ми харесва. Приятно четене::-)

Как продавам жилището си в България!
Всичко вече беше готово. Казах цената, хората казаха "ок" и се започна. За да се продаде жилище трябва да се извадят един куп документи, повечето от които нямат смисъл, но в крайна сметка коя съм аз, че да мисля, че няма смисъл от всички "обирачи на такси и таксички" за документи. Сигурно нещо от Европейския съюз ни искат всичко да е редовно по документи:-), за да си продадеш гарсониерката в краен Софийски квартал:-).

Та така: първото нещо, което трябва да се направи е да се извади данъчна оценка на имота. Пак повтарям, сигурно има много голям смисъл от това, нищо, че тази данъчна оценка я пише на писмото, което получих за дължимите данъци и такси: такса смет и т.н. Тази данъчна оценка се прави в Общината по местоживеене, имам луд късмет, че е близо до в къщи. Отивам и се редя на огромна опашка- много хора имаше които искаха да си платят данъците, кой за кола, кой за апартамент, кой за няколко имота и т.н..
Точно в 8,30 часа сутринта, вратите се отвориха и "охраната" на общината извика: "Подредете се в колона по 1 и да влезнат?! първите 5 човека"! Е, не бях се чувствала така от училище, когато в комунистическо време ни караха да се строим и да се хванем за дрешките отзад. Та така- оказах се във втората 5-ца, влязох и се добрах до заветната стая по някакъв усет и "шесто чувство" от моя страна, къде точно трябва да отида. Всякакви бележки разхвърляни навсякъде в тесния коридор, но за да прочетеш къде трябва да отидеш, трябва да изчетеш всичко друго. Охраната, с вид на човек, с голяма власт и осведоменост, стои и се подсмихва когато започваш да се чудиш. След като си е взел сутришното удоволствие от цирка, който разиграваме всички ние "незнаещите", накрая се смилява и започва да обяснява с шеговит тон какво и къде трябва да се подаде.

Аз, поради това, че съм редови български гражданин, бях помъкнала абсолютно всички документи и бележчици, които можех да се сетя, че ще ми трябват за тази процедура. Помня, че се двоумях сутринта дали да си взема и здравната книжка, защото не знаех какво още може да искат. Даже без да искам съм пъхнала и гаранционната карта на пералнята ми в момент на лудост, разсъждавайки върху това, че трябва да съм подготвена с всичко.
Голям успех- оказа се, че съм взела всичко необходимо. След като чаках опашка да вляза в една стая, за да вляза и да ми кажат, че трябва веднага да отида в друга стая и че после трябва да се върна в тази стая и да разнеса разни бележки между 3 стаи, най-накрая ми "приеха" заявлението, да направят данъчна оценка на гарсониерката.
Тук вече се сблъсках с нова трудност: За колко дни да са готови с работата си? Съответно ако я исках за 3 дни (по-рано не може), трябваше да дам 35 лева, а ако я исках за 15 дни- трябваше да дам 17 лв. Ок, казах аз, имам време-ще я дам за 15 дни, силно надявайки се, че ще им са достатъчни. Написах отново в заявлението, желанието си, след чакане на опашка отново- влязох и..... Попаднах на човек, който стоеше между два високи реда папки "Дело" така натъпкани, че вече конците им се разнищваха:-). Той се държеше за главата и казваше "ооооо, имам много работа,ооооо обърках се, оооооо, какви са сега тези неща, ооооо, ама защо Ви е тази оценка,оооооо". Взе моето заявление, остави го на масата, взе някакво друго от съседното бюро и започна да размества всички документи (така старателно събирани от мен в къщи), като аз с ужас забелязах, че изведнъж моята гарсониера се превръща в 3-стаен апартамент, а на другото досие- става гарсониера. Човекът просто така ги размести, а аз (което няма да си простя), стоях и гледах с тъпо недоумение какво става около мен.

След известно време, (а опашката навън беше станала доста голяма и охраната вече си искаше "кафенце" за информацията, която не бил длъжен да дава, но давал, а никой не се сещал едно кафе да го почерпи:-)), ми каза: "Ок- щом искате непременно тази данъчна оценка-елате след 15 дни да си я вземете, ще бъде готова." Ужасена от организацията на работата му, плахо го помолих: "Господине, много Ви моля, наистина да е в ред всичко и да бъде готова тогава, защото срокът в който аз трябва да представя този документ пред нотариуса е опасно близо до датата на която казвате, че ще е готово. В противен случай, сделката не може да се извърши и по договор, аз трябва да върна "капарото" за гарсониерката в двоен размер." Той ми каза: "Госпожо, ще направя всичко възможно, но не всичко зависи от мене". Това ми звучеше много познато, имайки предвид, че никога не съм успявала да се добера до хората от които зависи нещо, което е "объркано".
Молейки се, всичко да е наред, си тръгнах да си чакам обещаната оценка в срок и реших да си извадя международен паспорт. Не, че ми е необходим, но аз съм българка, не знам какво може да се обърка и трябва да съм готова с всичко. Отново се зарадвах на късмета си, че паспортна служба е съвсем наблизо.
Влязох в старата сграда като внимателно стъпвах по дъските, защото имаше дупки навсякъде и не знаех дали стълбата до 2-ри етаж няма да реши да се "предаде" точно в този момент. Разгледах умно цялата стена, облепена с образци за попълване на "молби", за да ми направят нов паспорт, но никъде не видях какво трябваше да направя в началото. Тук нямаше "охрана", която да си иска "кафенце", за да те упъти. Навеждайки се с усмивка, за да предразположа намусения чичко в едно гишенце на което с големи букви пишеше: "ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ", и да го попитам, просто, защото нямаше никой на другите гишенца, го попитах с риск да ме обвини, че не мога да чета и да ми посочи големите букви. Той ми каза, че трябва да отида на касата. Пред касата се беше събрала голяма опашка и хората нервничеха. След като се наредих и чаках и аз, на около 15-тата минута, мина една забързана служителка, която съвсем учтиво помолихме да каже на колежката си, че я чакаме. При което тя отвърна: "Ама тя не ни е колежка?!" и се шмугна в една стая от където след малко се чу: "Марче ма, айде отивай, че тука има едни хора и мА питат за тебе". Чухме и гласът на "Марчето": "Аааааа, е тея бе, кога спат, ей сега ще ги опаткам набързо и ще дойда да ти доразкажа какво стана с оная, човек не може едно кафенце да си изпие сутринта". Само да вметна, че от работното и време бяха изминали вече около 1 час и нещо.
След като ни "опатка", се започна пак ходене от гише на гише и аз, въпреки, че не исках, вярвайте ми, не исках, разбрах цялата история за "оная", за която разправяше Марчето, просто защото си привикваха, ей така между другото през гишенцата, историйката. И тук свършва 1-ва част, която ми отне около 4 часа и половина, като махнем ок. 5 мин. ходенето от едната сграда до другата.

Следващия документ, който трябваше да изкарам беше: "Удостоверение, че нямаме имуществени отношения с моят съпруг." Отказвам се да коментирам логиката, сигурно си имат "желязна", а и какъв смисъл:-). Документът се вади от Агенцията по вписванията, която беше само на няколко спирки с автобус, влизане в една уличка, завивам наляво, после на втората в дясно и т.н..
Накрая стигнах до заветната агенция. Тук имах късмет, че ме чакаше брокерката от недвижимите имоти, за да ми каже какво точно трябва да направя. Отидохме с нея до едно гише на което пишеше с големи букви (не знам защо толкова много обичат големите букви тези "учреждения"): ИДВАЙТЕ НА ГИШЕТО САМО ЕДИН ПО ЕДИН. Притесних се, че ще загубя брокерката до мене, но се оказа неоснователно. Служителката си беше запалила цигарката зад гишето, отпи си от кафето и ни погледна несърдито, леко приветливо, може би защото ние бяхме застанали ухилени пред нея, сякаш щяхме да сключваме брак, а не да "вадим" документи. Е, документът беше готов за 2 минути, като ми взеха 12 лв. за тази работа. Толкова много се зарадвах, че ги дадох тези 12 лв. с голяма радост, а и 24 лв да бяха, пак щях да ги дам, защото имах вече 1 документ от останалите 5, за които само съм подавала "заявления" и "декларации" до сега.

Добре, останалите документи бяха:" Идентичност на имената", защото когато се омъжих си смених фамилията по стар български обичай, а гарсониерката е купена от мен преди да се омъжа и въобще да познавам мъжа си, и "Декларация за семейно полжение", че все още съм омъжена и кой е член на моето семейство и т.н."
Съпругът ми, който е в чужбина, трябва да подпише някаква декларация по чл.ХХХХХ от Семейния кодекс, че е съгласен да се продаде гарсониерката. Отново се отказвам да търся логика.

Връщам се в ЕСГРАОН, никога не съм можела да разбера каква е тази абревиатура, но отивам там, за да изкарам "иденичност на имената" и "семейно положение". Нарамила пак един куп докуенти, (интересно защо се сещам да взема гаранционната карта на пералнята си, а ЕГН-то на родителите си-не, и не съм ги накарала да напишат автобиографията си кога точно и в кое село са родени, какво им пише в паспорта и как са се казвали когато майка ми е родила мен, при положение, че са разведени и майка ми си е взела моминското име сега).
Ругаейки тихо себе си, че не съм се сетила да попитам майка си, дали селото в което е родена все още съществува и коя област се води ако е така, пристъпвам плахо отново и с усмивка питам какво трябва да направя. Оказва се, че трябва да имам акт за раждане, изкаран от мястото където съм се родила (на другия край на България, естествено) и удостоверение за сключен граждански брак. Носех ги! О, щастие! Попълних една декларация, че искам да ми се изкарат тези документи и се оказа, че отново трябва да чакам разни срокове, а ако искам жената да стане бързо от стола и да донесе няколко документа, трябва да платя двойно. Реших, че за никъде не бързам и казах, че искам да стане след 1 седмица (най-дългия срок), като се има предвид, че се вмествам в срока за "данъчната оценка" (най-важният документ).
Сложих "ремайндер" на телефона си (беше вече пълен с "ремайндери" за различни часове за различни неща и т.н.) и се отправих към къщи доволно.

Междувременно реших да попитам как мога да взема бележки за ток, вода и т.н. на гарсониерката, защото на нотариуса при изповядване на сделката, трябва да представя, че са платени всички сметки за жилището. Олеле, проблем: Аз плащам сметките си по електронен път. Не мога да предоставя касова бележка, защото не плащам "на каса".
Звъня на топлофикация, деловодство. Учтиво разказвам проблема си. Нервна жена от там се смее по телефона и ми казва: "ами, госпожо, не можете да си изкарате бележка, че е платена последната Ви сметка, защото на касата не могат да Ви дадат такова нещо." Попитах защо, след като си видят в системата, че последната сметка е платена да не ми дадат такава бележка и тя ми каза, че такива бележки не се издавали.
Този отговор не ми свърши работа. Попитах я как тогава може да ми се разреши проблема и тя ми обясни: "ами, платете последната си сметка на "каса" и ще имате бележка."
Аз: "ама тя вече е платена, не мога да платя 2-ри път."
Деловодителката: "Ама тук при мене пише, че плащате чрез банкомат, не си ли пазите разписката от банкомата?."
Аз: "Ама, госпожо, не плащам чрез банкомат." Плащам чрез интернет, имам електронно банкиране, всички сметки си ги плащам така."
Деловодителката: "Ееее, госпожо, защо не си плащате като нормалните хора на гише, сега нямаше да имате тези проблеми. Какви са тези работи по интернет? Как сега да Ви издам бележка, че сте си платили?"
Тук вече започнах да чувствам като в "Параграф 22". Реших да попитам дали мога следващата си сметка да я платя на каса, оказа се, че мога, но пък тя щяла да излезе след датата на явяване пред нотариуса. Ами сега?
Вече започнах да се присмивам на себе си, че не съм се сетила и това предварително, и я попитах: "Кой може да ми отговори и как мога да докажа, че аз съм си платила сметката за парно и топла вода.?"
При което тя ми отвърна: "Ами елате тук, при мен."
Аз я попитах: Къде се намирате?
А тя ми каза: "Ние сме на ново място- на 4-ти километър."
Знаейки с какво се свързва това име "4-ти километър", реших, че е напълно подходящо място за тях, а и съм тръгнала по път, по който скоро може да им стана съседка:-). Естествено, не споменах на госпожата тези си мисли, а тя след като развихме надълго и широко темата защо аз си плащам като "ненормалните" хора по интерент и и обясних няколко пъти, че "интернет" не е банкомат и нямам разписка от банкомата, накрая тя се предаде и каза: "Ама, госпожо, защо не отидете на гише на топлофикация и не си поискате такава бележка?" Ужасих се с кого говоря и дали въобще сме говорили нещо. Помислих, че аз сънувам всичко това.
Ощипах се и.... се зарадвах, че най-накрая е проумяла началото на разговора, но беше забравила, че ми е казала, че такава бележка не можа да се извади. За ок. 15 мин. тази жена ми даде 3 различни отговора и аз не знаех кой е верния. Помолих я да ме свърже с човек, който може да ми даде отговор на въпроса: "Мога ли да си изкарам бележка, че е платена последната ми сметка, при положение, че съм платила по електронен път?".
Отговор: "Ама вижте сега, нали Ви отговорих, можете. За по- сигурно се обадете следващата седмица да Ви кажа."
Тук вече затворих телефона, признавам, не издържах:-)

Нямах вече нервите и силата да звъня във водоснабдяване и ЧЕЗ. Реших, че трябва да свърша с парното.
Звъннах на фирмата за счетоводно отчитане. След дълго време чух глас: "еееее, то пък и да беше го казала" (явно завършваше някакъв разговор с тези думи), Даааа, какво има?"-вече към мен. Представих се и попитах- как мога да разбера колко ми е реалната сметка за парно, при положение, че плащам "на база" вече 5-та година и при засичането на края на отоплителния сезон, винаги се оказва, че съм надплатила. Просто тяхната "база" не е реална. В момента обаче искам да разбера колко реално дължа или ми дължат, защото продавам жилището си и заминавам в чужбина и няма как да получа фактурата и да им платя или да ми върнат надплатеното.
Отговорът беше: " Госпожо, как така сега? Изравнителните сметки излизат юли месец, не може по-рано." Аз обяснявам- "Госпожо, продавам жилището си и искам да си платя всичко и да си уредя всички документи, да дам пари ако дължа, или пък да ми се върне ако съм дала повече. След това заминавам за чужбина и не искам да имам неплатени сметки в България и аз да не знам за тях и да се окаже, че трупам наказателни лихви и т.н."
А тя ми казва: "Ми, не може да ви направим специално на Вас само засичане, ние си засичаме в края на сезона на всички, както си е редно, и после докато се обработят резултатите, излизат юли месец, а вие получавате фактурите си в началото на другия отоплителен сезон."
Аз: "Аз няма да бъда в България, ще ми е невъзможно да получа фактурата, няма да имам вече нищо на мое име тук, къде ще получа тази фактура?"
Тя: "То ние за имота го правим това, ще се получи на адреса на имота."
Аз: "Добре, ами ако се окаже, че пак съм надплатила и след като нямам вече имот тук, как ще си върна парите? До сега ми ги приспадахте от следващи сметки, но сега не искам да е така, защото следващи сметки на мое име няма да има-заминавам за чужбина."
Тя: "Това вече са отношения между Вас и бъдещия собственик на жилището, ние не можем да Ви уреждаме тези отношения."
Реших, че трябва да я "помоля" да ми помогне за казуса. Все пак сигурно и други са изпадали в същата ситуация, да ми каже техния опит и каквото зависи от мен, аз ще го направя.
Тя ми каза с поверителен тон: "Следете всеки ден през юли месец в интернет когато излязат изравнителните сметки и поискайте парите от новия собственик ако сте надплатили или му дайте, ако дължите". ....
Тук вече спирам. Засега!

Съпругът, който вече е от 30 дни в чужбина, започва да псува яростно след като му обяснявам всичко това. Най-накрая семейния съвет решихме: ееее, дано бъдещия собственик се окаже честен човек и се разберем някак си с него, абе сигурно ще става въпрос за 50-60 лв, айде сега...ще имаме толкова много пари като продадем жилището.... (Ако някой се сеща за друго решение, моля да ми помогне)

Днес, "ремайндера" ме светна, че трябва да е готово от ЕСГРАОН удостоверението за семейно положение и идентичност на имената.
Отивам в ЕСГРАОН, тегля "номерче",чета: "чакащи на опашката-0 (нула)". Все пак поизчаках 15-тина мин. ( в работно време). Влязох и казах, че съм дошла да си взема документите. Момичето стана от стола, зарови в някакви папки и каза: "Вие защо не сте попълнили декларация какво искате да Ви издадем?"
Аз: "Попълнила съм и колежката Ви ми каза, че днес ще е готово".
Тя: "Ми няма тук при мен."
Аз (на ръба на силсите си): "Дайте ми каквото трябва да попълвам и да си взема документите".
Даде ми ги, отивам на касата в края на другия коридор между някакви решетки.
Касиерката: "Вие за какво сте?"
Аз: "Да платя тук за изкарване за тези и тези удостоверения."
Тя: "Ааааа, ама вие веднага ли ги искате? "
Аз казах: "Да, защото съм подала декларацията предната седмица и най-дългия срок е изтекъл и аз съм искала този срок, защото иначе трябва да платя двойна такса, ок. 20 лв. Сега би трябвало да ми излезе 8,50 лв., защото съм подала декларацията тогава". Дръпвайки си от цигата и отпивайки кафе, тя ми каза: " Ако декларацията е попълнена днес, значи ги искате веднага и това означава, че трябва да платите двойна такса". Аз и обясних за втори път, че такава декларация с искане съм попълнила още преди една седмица, ама сега колежката не може да я намери и затова сега съм я попълнила наново. А тя с отегчен глас: " Трябва да се провери това, то все някой не си върши работата тук". Зарадвах се, че приема моята версия, платих, върнах се на гишенцето да си взема готовите документи и без да споделям казаното от касиерката, си излязох.

Слагам край на първа част.
Остават:
1. Как да прехвърля партида ток, вода, парно и т.н.
2. Дали ще е готова данъчната оценка на време
3. Дали бъдещия собственик ще е "разбран" човек и ще се разберем за сметките, които съм надплатила и т.н.
4. Декларация, че мъжът ми е съгласен да се продаде жилището (ама това ще свършим като си дойде за 3 дни, за да се справим с бюрокрацията българска). Друг е въпроса, ако нямаше право на тези дни от новата си работа в чужбина, как щяхме да разменяме куп документи по пощите (Български Пощи), при положение, че вече 20 "работни" дни той все още не може да си получи 650- грамово колетче, което съм му изпратила за рождения му ден. Въпреки че, съм го пуснала препоръчано и имам номерче с което мога да следя къде е, ама се оказа, че мога да следя само в България. Щом колетчето излезе извън България, никой вече не може да ми каже къде се намира.
Какво ли ми предстои още?
Мерси за вниманието:-)

Потребители благодарили на автора dianka33 за мнението (общо 4):
fiverastela85velingradestira
Рейтинг: 17%
 
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Част 2 на: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 16 Май 2012, 14:31:14

Защо не искам вече в България!

......Не знаех, че ще има продължение на сагата, но има. Такаааа, след като продадох жилището, трябва да се сменят партидните номера, нали така? Ток, вода, парно...
Тук искам да похваля ЧЕЗ и Софийска вода, които съвсем културно ми обясниха, че е нужен само нотариален акт, сметките да са платени и ще се прехвърли всичко. Нооооо, (както бях писала вендъж- всяко добро за зло в милата ни държавица)това не е всичко. Отново "любимата" ми топлофикация. Звъня на топлофикация, обяснявам случая, те ми съобщават следното:
1. Нотариален акт- ок
2. Последна сметка-платена- ок
3. и вече трябва много да се внимава- Нотариално заверено споразумение на кого ще се води изравнителната сметка за парно и топла вода. Понеже, както споменах, сметката не може да излезе преди юли-август месец, а аз няма да съм в страната тогава, трябва топлофикация да знае от кого да си търси парите. Даааа, спънка. Какво ли съм очаквала все пак? ОК, примирих се- звъня на нотариус. Обяснявам случая. Нотариусът обаче ми казва- не мога да Ви издам заверено такова пълномощно без да знам на каква сума Вие декларирате, че ще поемете. А сега,де? Звъня отново на топлофикация. Обяснявам- Вие, хубаво, че искате от мен такова нотариално заверена декларация кой ще плаща накрая, но пък нотариса не може да направи такова нещо без да знае сума. Много любезната жена от там ми отговаря: "Ами, госпожо, не знам какво да направите. Оставете парите на някое доверено лице тук, то да Ви плати сметката когато излезе и така".
Започвам отново да се усещам, че влизам в някакъв кръг от неразбирателство и се чудя дали съм обяснила правилно. Вие ми кажете дали този въпрос: "Как мога да си прехвърля партидата на новият собственик на жилището, при положение, че ми искате нот. заверка, а такава не се издава без сума, която Вие сега не можете да ми кажете?"
Хайде, мога да го разбия на няколко по-мали въпросчета:

Аз-Нотариална заверка от нотариус, нали така?
Отговор Топлофикация- Да!
Нотариус пита- за каква сума?
Отговор Топлофикация- не можем да кажем сумата, щото изравнителната сметка излиза август.
Нотаиус към мен: Не мога да Ви заверя такава декларация без сума.
Аз към Топлофикация-кажете ориентировъчна сума.
Тополофикация- не можем, чакайте август.Такъв е редът, губите ми времето само. Това е!

Та, на въпроса: как да прехвърля проклетата партида?
След като зададох въпроса по всички възможни начини, (ако ги опиша тук, ще ме обвините в писмена логорея), накрая получих следния отговор: Даааа, г-жо, елате тук на място (4-ти км) и ще се разберете с новия собственик пред мен и ще прехвърлим партидата. Питам: значи- един лист с подписите на двамата кой поема разходите по изравнителната сметка е достатъчен, така ли? Без нотариус? Тя: Ами, не е редно така, но ще видим. Защото..... и се втурна да ми обяснява последиците как бъдещия собственик ще дойде после и ще каже, че той не ги е изразходвал тези "единици" и т.н. и няма да иска да плаща и т.н.....
Мен това, въобще, ама въобще не ме интересува. Искам всичко да си изплатя и да се махам, дето се казва:)
Това "ще видим" ме хвърля в паника отново. Какво означава- ще видим? Ще видят колко съм хубава, дали са ми честни очите, дали са ми черни или сини, дали съм облечена добре или дали и вдъхвам доверие, така ли?

Моят съвет към тези, които продават панелката си в България: Не продавайте когато имате изгодна цена!! Или когато ви се появи клиент! Продайте само, когато на топлофикация и излязат всички изравнителни сметки, когато и е угодно на нея, не на Вас. Когато се уверите, че "компютрите" в паспортна служба работят, за да си вземете паспорта за чужбина (защото и за там имах "историйка"), когато се уверите, че всички от които зависи да си заминете от България (а те са много, вярвайте ми) са си свършили работата и подавайки декларацийки за каквото си искат, търпите грубото им отношение към Вас, а и си плащате за това, и тогава вече можете да напуснете държавицата като честен човек. Ама пък ще се измислят още по-сигурни начини да ви спрат да сте честен и накрая ще махнете с ръка и да става каквото ще, ще си наемете фирма за транспорт, която да Ви пренесе багажецът (без ДДС, естествено, да живее сивата икономика) и ще заминете далече, далече...
П.П. Не чистих България за един ден. Откакто комшията си изхвърли пружината от леглото си през терасата и за малко да убие едно бездомно куче на поляната, не вярвам, че можем да се "изчистим" за 1 ден. Лошото е, че не можем да се "изчистим и за Х години".

Потребители благодарили на автора dianka33 за мнението (общо 5):
fiverastela85Leavelingradestira
Рейтинг: 21%
 
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот ysmivka » 16 Май 2012, 16:14:45

Чудото е събитие, описано от хора, които са го чули от онези, които не са го видели.
Харбърд
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1697
Снимки: 350
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 98 пъти
Благодарено: 345 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 16 Май 2012, 16:42:56

Чудесно написано dianka33! Проятно за четене, но и до болка, за жалост познато.
Добре дошла в Заедно, и дано намериш нещо, което да ти е от полза тук. :thumbleft:

p.p. не желая да те отчайвам, но ако не си си подготвила всички документи, за предстоящето "емигриране", то почвай да четеш форумите. ;-)
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 709 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот bknf » 16 Май 2012, 19:23:19

Въпроса обаче си остава неизвестен. Как ще се развие цената/ стойността на гарсониерата през следващите години..

Потребители благодарили на автора bknf за мнението:
ysmivka
Рейтинг: 4%
 
bknf
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2533
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 191 пъти
Благодарено: 349 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 16 Май 2012, 20:06:21

Въпросът е много известен даже. Напускам България. Съпругът е вече там, работи вече 3-ти месец, уредили сме си квартира, синът вече е записан в предучилищна, това са просто "последни трудни метри":-)
Благодаря Ви за топлия прием! Отдавна чета този форум и днес реших да се регистрирам.
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот sneschi30 » 16 Май 2012, 23:38:59

dianka33", пожелавам ви много късмет и успех!
Само да вметна, че на мен понякога, българската бюрокрация ми се струва приказка в сравнение с немската-например!
[quote="dianka33"]......Не знаех, че ще има продължение на сагата, но има.[/quotе
...........
Това беше просто моето мнение!
Аватар
sneschi30
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 171
Снимки: 0
Регистриран на: 5 Юли 2011, 17:50:34
Местоположение: Kleinwalsertal, Austria
Благодарил: 62 пъти
Благодарено: 40 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот bromma » 17 Май 2012, 12:42:14

Всяка бюрокрация е ужасна, затова и се нарича бюрокрация. Целта й е да се презастрахова срещу шмекерии и тарикати -адвокати, които намират вратички в правилата. Българската е некомпетентна и не може да предвиди всички възможни случаи, които животът предлага. Затова, когато човек се оплете в блатото, си има един-единствен изход в бг: сухото.
Немска, шведска и др. бюрократи са далече по-подготвени, системата е доста по-всеобхватна откъм реални случаи, тъй че вероятността човек да се изправи пред бюрократ, който да вдига рамене или да те разиграва от незнание е по-малко. По-скоро случва се това, когато просто така е заложено в системата на бюрокрацията, напълно умишлено - напр. азбучният пример за затворен кръг в Швеция "пер.номер-работа".
Лошото при тези уж "всичко-предвидили" бюрокрации е, когато човек попадне в "грешната папка", поради невнимание на служител. Последствията са ужасни и много е трудно поправянето на грешката. Като напр. онзи нещастен иранец тук, бежанец, който след двугодишно разглеждане на молбата му за статут на бежанец, накрая му е отказан. В изпълнение на решението, набързо го натоварили на самолет и го изпратили обратно, но някой някъде сгрешил и го стоварили в Ирак. Там още на летището му се израдвали: "Охо, без документи, без виза, при това иранец =D> , със сигурност е шпионин" и тутакси го вкарали в пандиз. Вече половин година шведите се мъчат да го извадят и се обясняват с иракчаните, че са сгрешили.Резултат никакъв.
Аватар
bromma
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1315
Снимки: 270
Регистриран на: 24 Февруари 2008, 01:00:00
Местоположение: Sverige, Stockholm
Благодарил: 148 пъти
Благодарено: 251 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот Mony60 » 17 Май 2012, 14:36:33

sneschi30 написа:Само да вметна, че на мен понякога, българската бюрокрация ми се струва приказка в сравнение с немската-например!

И аз снощи като четох това си помислих, но не исках "да орязвам" на Дианка крилете, че тъкмо е в процес на излитане.
"Последните трудни метри" в България приключват, но тук тепърва предстои "маратон".
Но нищо, който иска ще го издържи някак си. :mrgreen:
Пък и bromma е прав, че българската бюрокрация е некомпетентна. Така, че дерзайте! :thumbleft:
Аватар
Mony60
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 699
Регистриран на: 13 Юли 2008, 00:00:00
Местоположение: Bayern
Благодарил: 135 пъти
Благодарено: 166 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 17 Май 2012, 15:54:55

Извинявай Moni60,
ама какво разбираш под това "тук"? Защото аз нито съм уточнила кое е "тук", "там" и т.н., с изключение на София, България.
Ако съм написала темата в някакакъв грешен форум, който е само за Германия или Италия, или Швеция или някъде, тогава разбирам. Но, ако това е общ форум, не разбирам защо ме предупреждаваш за "маратон" в страната, която не знаеш. Не казвам, че мисля, че всичко е цветя там, но знам, че поне такава бюрокрация няма (от собствен опит). Не е Германия страната, да уточня. Не съм и от тези, които плюят за всичко България и идеализират "чужбината". Обичам/обичах си страната и ми е мъчно, че я напускам. Но повече не мога да издържа, на достатъчно голяма възраст съм, за да съм дала повечето си години в оптимизъм, че "'шъ съ опрайм".
Не тръгвам "по гастербайстерски". С малко дете това е лудост. Всичко беше добре премерено, обмислено, проверено от хиляди места, тръгвам с уредена работа, уредена квартира от мен самата, с постоянен договор за работа в световно известна фирма, със записано дете в 2-езично училище, за да няма стрес в началото и т.н....Мъжът ми, както споменах, вече 3-ти месец работи в също така голяма фирма и вчера му изтече изпитателния срок и подписа постоянен договор с 35% увеличение на заплатата. Не идеализирам там където отивам. Просто съм сигурна, че там ще живея по-спокойно. За сега друго не ми трябва! Този "+" ми стига.

Потребители благодарили на автора dianka33 за мнението (общо 2):
rusenecvelingrad
Рейтинг: 8%
 
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 17 Май 2012, 16:33:30

След "безбройни" години "тук", мога само да се учудвам на хора, които смятат родната бюрокрация за по нещо, от "тукашната". Ама всеки си е като него си.
Малките различия правят големите. Когато се наредите на опашка за документи "тук",
или ви препратят през 4 стаи в десета "тук",
или ви заявят, че трябва да попълните "молба" за да влезнете в дадена канцелария "тук",
или нямат бланки, формуляри и т.н.т., ама "отвънка, при фирма едикоя си ги има", обаче срещу заплащане- естественно,
или ви изискват всевъзможни, невъзможни и никому ненужни документи, само защото нямат връзка помежду си (администрациите), или "интернето ми е слаб",
или, или, или,
тогава съм съгласен, извинявам се и си посипвам главата, с всичката улична българска пепел.
А дотогава: имаш ли право, знаеш ли си правата, устояваш ли, разбираш ли, какво ти говорят (езикЪт, езикЪт, езикЪт)- няма проблем. Изпитано, доказано (пред мене си), верно.

dianka33
ако нямаш против, ще опиша в твоята тема, някое и друго мое (и не само) българско "препятствие".

Ха наздраве за Татков Ден- "тук" го празнуваме! "и между другото пописваме тук) ;-)
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 709 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот ysmivka » 17 Май 2012, 16:43:53

dianka33 написа: какво разбираш под това "тук"?

Броим да десет и поемаме дълбоко въздух, “тук“ са всички държави които не са ти родина.
Като поразчетеш форумите ще се ориентираш за настроенията.
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1697
Снимки: 350
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 98 пъти
Благодарено: 345 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 17 Май 2012, 17:19:57

ysmivka написа:
dianka33 написа: какво разбираш под това "тук"?

Броим да десет и поемаме дълбоко въздух, “тук“ са всички държави които не са ти родина.
Като поразчетеш форумите ще се ориентираш за настроенията.


Не съм съгласна! Нито ти знаеш, защото не може да си живяла във всички държави в чужбина, нито аз мога да твърдя, че навсякъде другаде е по-добре от България! Нямам намерение да чета "малко по форумите", за да се ориентирам в настроенията, защото си държа на моето настроение, моето мнение, казвам това което знам, а не според настроението на някой. А, нали не мислиш, че не съм чела други форуми, че не съм чела вашия форум преди да предприема "емиграцийката"? И, че не пиша в други форуми?

П.П. Така и не разбрах дали пиша в грешния форум- дали тук може да се пише само за Германия, Италия, Швеция? Или това е "общ форум", както прочетох:-)
Така, че ми позволи да ти отговоря по същия начин, както ти: Успокой се, преброй до 10, прочети внимателно всичко без да си правиш прибързани изводи и да се втурваш да даваш непоискани съвети и тогава пиши. Аааа, и когато поживееш във "всички други държави, които не са ти родина", Усмивке!
До тогава всичко е само поучение и демагогия и напразни спорове за "тук" и "там".
Успех и със здраве,
dianka33

Нямам нищо против да използваш темата ми, velingrad. Ще ми е интересно да прочета малко историйки и когато "там" ме хване носталгията и тръгна да се замислям, че по-голяма бюрокрация от "всички държави, които не са ми родина" няма, ще си я препрочитам:-)
Последна промяна dianka33 на 17 Май 2012, 19:35:37, променена общо 1 път

Потребители благодарили на автора dianka33 за мнението:
vessy72
Рейтинг: 4%
 
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 17 Май 2012, 18:57:00

Темата е за всички, независимо от местонахождение, пол, възраст и вероизповедание

Та значи:

Една жена, на възраст малко над 70, но нито тя се смята за остаряла, нито аз виждам с нещо да го показва, решава, че е време да навлезе в „модерното“ време. Което означава не повече и не по-малко, че от днес (от тогава де), всичките ми сметки ще бидат превеждани по банков път. Просто и писнало да се реди по опашки и да носи различни суми по джобовете си.
Речено- сторено.
Като първа стъпка (защо не ми е известно), решава, че трябва да поиска разпечатка от банковата си сметка. Ей така, за да знае, какви са „движенията“ с парите и. И понеже никога не го е правила, тоест не се е занимавала с подобен проблем, отива директно в банката, на „гишето“, дето познава някоя си (служителка).
Културна е жената, стъпва пред „шалтера“ и поздравява:

-Добър ден!
-Здрасти, я изчакай минутка, че Ванчето нещо да доразправи, а?
-Ми добре, ама малко бързам.
-Е, ти си пенсионерка, за к'во и къде си се разбързала?
Стеснителна е жената, та отговаря само едно
-Ми... добре...
След изслушването на "Ванчето", което продължава поне 5 допълнителни минути, служителката се обръща към нея:

-И какво сега, за какво си тук?
-Ами искам да ми се направи разпечатка на банковата сметка.
-И за к'во ти е?
-Защото ми е нужна. Ако мога да те помоля, нека да е за цялата изминала година.
-Ееее, чак па за цяла година. Не си ли знаеш парите, та сега ще го правим?
-Моля те (нали се познават- на Ти), можете ли да ми направите разпечатката?
-Ми може, ама ей ся точно ни се покри интернета, та ако искаш, аз ще ти я направя, ама ела по-късно- след обяд например.

Предположила, че "Ванчето" има какво още да разправи, жената измънква едно „Ами добре, следобяд“ и си тръгва.
Естественно, че и след обяд разпечатката не е готова, но все пак, след 2 дни, се сдобива с нея.
Ще „викне“ някой- ми така е в България, да е била настоятелна. Добре, ама тя винаги е била срамежлива (има и такива) и не е свикнала.
Друг ще пише, че не е никаква новина, но по-интересно става след седмица. Случайно, нашата героиня се среща с друга служителка на банката- работеща в друг отдел- несвързан пряко с въпросното „гише“. И от приказка на приказка, ни в клин, ни в ръкав запитва нашата жена:

-АмА, ти парички си била натрупала? Сигурно, дъщеря ти праща редовно а?
А отговорете де!

Толкова за „банковата тайна“. ;-)

To be continued next път (по Тони Филипов, д-р )
***
Ха пак наздраве за Татков Ден!
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 709 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 17 Май 2012, 19:22:36

Ха, ха, ха и пак ха. Вярвам абсолютно за "банковата тайна".
ДСК- тази година- 8-ми март. Искам да променя тел. номер на който да получавам sms известие за движение по сметката ми и да си направим втора карта на семейната сметка. Не го променят, защото са забравили да ми кажат, че трябва да направя пред тях транзакция, за да се уверят, че тел. номер е истински. 2 дена ходене по мъките и изхабени нерви и намесване на "супервайзери". Картата беше готова не след 10 работни дни, а след 40 работни дни, на всичкото отгоре я бяха запратили в Етрополе (даже не знам къде се намира с точност) , като съм написала на тяхната бланка точен адрес в София. Не се извиниха, че останах без пари поради тяхната грешка, а даже се опитаха да ми вземат пари за "вътрешен транспорт", за да ми транспортират картата до София. Вътрешния транспорт беше в размер на 7 лв и 45 ст. Отново изхабени нерви и ходене без пари и оплакване при суервайзърите.
Ами, изморих се!
Не съм тръгнала с "розовите очила" и "крилете ми не са чак толкова разперени, че да се налага някой да ги подрязва":-), а и не съм от тези, които не си търсят правата.

Потребители благодарили на автора dianka33 за мнението:
rusenec
Рейтинг: 4%
 
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Следваща

Назад към Приказвалник

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 20 госта

  • Advertisement