• Advertisement

Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Интересна информация, статии ... . Тук може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот ljuba » 17 Май 2012, 19:36:18

Ах,Вел,твоя пост ме подсети за една случка миналата година.Бяхме си в България и мъжът ми искаше да провери в ДСК сметката,която има и на която превежда пари,с които плащаме разходите за ток,вода,парно и т.н.на родителите ни.Освен това искаше да извади и една дебитна карта към тази сметка.Та отиваме ние в банката,теглим си номерче от машината,чакаме да дойде нашия ред и пристъпва той към служителката,която вдига поглед и казва:Кажи кво искаш момче!Е,моят мъж не е от срамежливите и веднага и уби мераците за интимност с отговора-Много мило от ваша страна да ме наричате момче,но намирам за недопустимо в една банка да се обръщат към клиентите си така фамилиарно на ти.Женицата доста се стресна и веднага започна да се извинява и в крайна сметка беше много мила,но най-големия абсурд беше,че не можем да си извадим дебитна карта,по простата причнина,че преди години,когато си е получавал заплатата в Бг тя е пристигала по банков път в тогавашната му дебитна карта,която е закрита от него естествено преди идването ни тук и понеже е имал една карта,сега вече видите ли не мойе да му се издаде нова.Ама как,защо,от къде на къде никои не може да ти даде смислен отговор.Служителката,която се чувстваше леко притеснена от гафа си в началото положи много усилия-звъня до централата на ДСК,говори с разни други хора,ама така и не се стигна до разрешение на проблема.Та така...
Честит татков ден и от мен на всички бащи!
Ако нямаш усмивка ще ти подаря моята

Потребители благодарили на автора ljuba за мнението (общо 2):
худиниvelingrad
Рейтинг: 8%
 
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 17 Май 2012, 22:15:38

Продължение

Ето, че нашата жена (героинята на разказа), след културното и „светкавично“ обслужване в банката, решава да продължи процедурата.

Значи, предстои следващо посещение при банката, щото ще правим плащанията по „банков път“.

Жената решава нарочно, да издебне момент, когато предишната и позната не е на работа, да дано стане по-бързо и безпроблемно. Да ама не, дето казваше бай Петко.

Пристига тя в банката, поздравява по вече описаният културен начин и заявява желанието си. Така и така, моля сметката, която плащам за телефон, телевизор и интернет (заради децата), да бъде обслужвана директно от банковата ми сметка. Ще рече: теглете парите директно.

Служителката казва „Добре“ и почва процедурата на „компа“. 5-6 минути по-късно, се провиква „Ванче, елА малко тука, че нещо не върви“.
Помните ли „Ванчето“? Това същото Ванче, идва при (нека да бъде Марчето), и двете започват еднопръстово да „обслужват“ компютъра. Разговорът между тях, предаден мене от нашата героиня, е следният:
-Тва цъкна ли го?
-Ми цъкнах, ма визж кво показва?
-Ми щото не си цъкнала ей тва.
-Него го цъкнах, ма нея я няма там.
-Е има я, ама ако не цъкнеш тук, нямам как да я има.
-Що бе, нали тук я показва?
-Ми тук я показва, ама е, тук я няма, ако не цъкнеш тук.
-Добре де, ако я няма тук, как да го направим?
-Ми през сметката и.
-Ма сметката не дава да я пипаме.
-Ми направи го да дава!
-Къде?
-Ми ей тука, тва ще цъкнеш.
-Ма нема ти да и ги земаш, тя телефонната компания ги взема.
-Е да де, ма къде да го цъкна?

...

През цялото това „цъкане“, нашата жена стои на на “шалтера“ и си мисли: „Защо ми трябваше въобще да идвам?“

След един час, с помоща на „Ванчето“, от един път сметката „дава“ да я пипат, и нащата героиня си отдъхва (за момента де).
-Значи, от другият месец, телефона ти и онова другото, ще ти се удържат директно, нали така? (пита Ванчето, помощничката на оная другата- Марчето).

-Ами точно това исках, значи е добре така.
-Ми добре тогава, значи се оправихме- уф ма и тия интернети направо ни скапват.

И тук, нашата героиня (истинска такава вече), решава, че няма смисъл да ги помоли, та и токът да и се удържа директно. Още един час за губене дори пенсионери нямат.

p.p. Това е между другото, на горният разговор:

-А искаш ли уведомление по СМС по телефон?
-Ама аз нямам телефон?
-Е искаш ли или не?
-За какво ми е?
-Ми да знаеш, ако някой ти тегли от сметката.
-Е кой ще ми тегли от сметката?
-Е отде да знам, все пак искаш ли СМС?
-Къде да го видя това?
-Ами на мобилният.
-Ама аз нямам мобилен телефон?!
-Значи не искаш?
-Не.
-Добре, цъкни тук че отказва.

:mrgreen:
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението (общо 4):
Svetulka82dianka33AntoniaFrauV
Рейтинг: 17%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот ljuba » 17 Май 2012, 22:46:57

Сетих се за още една невероятна история!Преди 3 години ни се наложи да пътуваме спешно за България и тръгнахме с колата.На бг.границата бяхме към 10 часа вечерта и ни посреща една кабинка преди всякакви проверки,от където една женица ни поиска документите на колата и след около 20 минути цъкане както казва Вел и взиране в компа ни подаде един USB стик и ни каза,че можем да продължим напред.После на проверката на паспортите ни поискаха флашката,което вся смут в нашите редици,защото до този момент думата флашка не я бяхме чували,но в крайна сметка се разбрахме и минахме на следващата кабинка.Там пак една женица ни поиска флашката и още 20 минути цъка и се взира в компа пред нея,след което ни върна въпросната флашка и продължихме нататък до следващата последна кабинка,където дадохме пак флашката и жената от вътре каза-дължите 6 евро или 10 лева за услугата.Ама каква услуга за бога,развика се мъжът ми-за това че седя вече 2 часа тук и разнасям от кабина на кабина един стик!Господине,това не е никакъв стик,а флашка и моля да платите сумата!
Ами платихме си за услугата и така...
Ако нямаш усмивка ще ти подаря моята

Потребители благодарили на автора ljuba за мнението (общо 8):
Svetulka82худиниdianka33iniutabrommavelingradAntoniaFrauV
Рейтинг: 33%
 
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 18 Май 2012, 09:50:34

Любе, Любе, помня го това ваше пътуване, помня. Ама за срамотиите, явно веке не сте българи- да не знаете, какво е туй "флашка"- срамота :-))
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот bromma » 18 Май 2012, 13:37:31

Ха-ха, супер истории =D>
Ние, преди тръгнем за Швеция, се заехме да си оправим всички сметки, та даже и и леко авансирахме ел-а, ВиК-то, теца и накрая стигаме до телефона. Казвам им на бтк, заминаваме, отказвам телефона, колко имаме натрупани разговори да се разплатим. "Ама трябва и абонамента за следващия месец да платите". "О.к., плащам ви всичко и приключваме с него".
Телефонът се водеше на името на покойните родители на жена ми и беше "заварено положение" - т.е. нямаше от онези договори, дето а-ха да изтекат и пак започват отначало, беше един вид безсрочен, соц. "Да дойде титулярът и да се подпише тук и тук", казва служителят. "Те са покойници". "Тогава трябва да го прехвърлим на някой наследник, той да сключи нов договор с нас и преди да изтече договора, с предизвестие, ще го прекратим", дава ми варианти служителят. "Не става", настоявам аз, "другата седмица заминаваме. Затова съм дошъл да си разчистя сметките, подарявам ви един месечен абонамент, а пък вие го спрете". "Не можем"
Разговорът ми в същия затворен кръг продължи с други двама, "по-старши" служители, накрая единия ми каза тихичко - "Виж кво, в момента правим едни реорганизации и няма начин да се откажеш от телефона. Вероятно след два-тре месеца ще има начин, но сега и теоретичен такъв няма. Но ти ако си си платил всички разговори и после спреш да го ползваш и да плащаш, от централата автоматично ще те изключат".
Така и направихме. Впоследствие разбрахме от познати, че са ни пратили още 4-5 сметки само с абон. такса, които разбира се нямам никакво намерение да им плащам вече - един месец гратис им стига.
Тук вече, с разочарование откривам, че с подобни договори те връзват мобилките, телефоните и тв-то - има си обвързващо време (т.е. миним. срок на ползване), а после - предизвестие. Разликата с бг е само, че на покойник няма как да се води някакъв абонамент. Покрай всички грижи при тъжен повод, на човек хич не му е да мисли за разни оператори.

И едно малко пояснение към dianka33 : Много ми беше интересно и приятно да прочета преживелиците ти. И си мисля, че си от малкото късметлии, които поемат към "новия живот", където всичко сте си уредили предварително - работа, жилище, у-ще. Щото мнозинството хора, които пишат тук във форума сме от вида "скачам надолу с главата". Затова и има мнения, които казват "местната бюрокрация тук е "мамма миа", щото сме се сблъсквали, въртяли в кръг, в беизходица, не схващаме логиката, не знаем последствия от едно или друго, хеле пък и като ти е на чужд език и с непознат манталитет... А за бг-то си знаем поне, че има един сигурен начин.

Потребители благодарили на автора bromma за мнението (общо 7):
Svetulka82худиниdianka33velingradsneschi30FrauVljuba
Рейтинг: 29%
 
Аватар
bromma
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1315
Снимки: 270
Регистриран на: 24 Февруари 2008, 01:00:00
Местоположение: Sverige, Stockholm
Благодарил: 149 пъти
Благодарено: 251 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот ljuba » 18 Май 2012, 15:40:57

И за да е пълна картинката ще доразкажа какво се случи на връщане.8 часа сутринта,пак същата граница,извила се е опашка,защото хората имат смяна и докато пийнат едно кафенце,изпушат две цигари и си разкажат новините,то минало един час и се натрупали коли.Започват да проверяват и да пускат и същевременно един чичо минава покраи колите,иска ти паспортите и ти задава разни въпроси.Та искам да предам този разговор с чичото:
-Добро утро!
-Добро утро!
-За къде пътувате?
-За Германия!
-Студенти?
-Не,аз работя там.-казва мъжът ми
-И кво работите?
-Лекар съм.
-И къв лекар сте?
-Неврохирург.
-Браво,мойто момче!Добри ли са парите?
-Ами стигат ни.-казва мъжът ми
-Ама поне едно 6-7 хиляди взимаш ли?
На това място мъжът ми го изгледа и не отговори.Чичото разбра че е отишъл прекалено далеч и ни подаде паспортите и отмина на следващата кола,но след 5 минути се връща и пита:
-А колата за колко я купи?Добре де,добре,не ми казвай,ама имам един последен въпрос-докотре,ей тука под плешката напоследък нещо много ме опъва и ходих при разни доктори,ама няма,бате,не минава,кажи кво да правя.
-Ами вижте,аз мога да ви помогна само ако имате проблеми с главата,за плешката нищо не мога да ви кажа.
-Аааа,с главата съм много добре,там проблеми нямам.Добре,ай със здраве!
Ако нямаш усмивка ще ти подаря моята

Потребители благодарили на автора ljuba за мнението (общо 7):
Svetulka82illinastela85brommavelingradFrauVestira
Рейтинг: 29%
 
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот estira » 18 Май 2012, 16:22:05

ljuba написа:...
-И кво работите?
-Лекар съм.
-И къв лекар сте?
-Неврохирург...


"-K'во работи баща ти, бе?
- Месар.
- Ааааааа, браво, поздрави го от мен! А твоят баща?
- Гробар.
- А, него не го поздравявай!" :mrgreen:
Ich hab keinen Bock mehr. Bin zaubern.

Потребители благодарили на автора estira за мнението (общо 3):
Svetulka82худиниljuba
Рейтинг: 13%
 
Аватар
estira
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 4929
Снимки: 275
Статии: 10
Регистриран на: 23 Юли 2004, 00:00:00
Местоположение: Dahoam
Благодарил: 699 пъти
Благодарено: 426 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 18 Май 2012, 17:47:45

bromma написа:И едно малко пояснение към dianka33 : Много ми беше интересно и приятно да прочета преживелиците ти. И си мисля, че си от малкото късметлии, които поемат към "новия живот", където всичко сте си уредили предварително - работа, жилище, у-ще. Щото мнозинството хора, които пишат тук във форума сме от вида "скачам надолу с главата". Затова и има мнения, които казват "местната бюрокрация тук е "мамма миа", щото сме се сблъсквали, въртяли в кръг, в беизходица, не схващаме логиката, не знаем последствия от едно или друго, хеле пък и като ти е на чужд език и с непознат манталитет... А за бг-то си знаем поне, че има един сигурен начин.


Благодаря за разяснението, bromma. Наистина на хората не им е лесно, при мен просто така се стекоха нещата.Ако бях без семейство и дете, може би и аз щях да бъда "скачам надолу с главата", но мисля, че това е мноого опасен и трънлив път, особено ако си с малко дете без нищо зад гърба си. Аз признавам, че не бих могла да се справя. Имам обаче доста приятели и познати, които са "скочили" и много уважавам хората, които поемат този риск и успяват да се преборят. Желая успех на всички, които поемат по пътя на емигранта, нека намерят по-добър живот, отколкото в България.
Темата беше пусната за забавление, единствено и само за това, просто се опитвам да представя нещата с чувство за хумор, за да се посмеем заедно на абсурдите на бюрокрацията. Аз, все още само за Българската такава знам:-) Мисля, че се получи интересна..

Потребители благодарили на автора dianka33 за мнението:
bromma
Рейтинг: 4%
 
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 18 Май 2012, 18:13:49

В една друга тема, преди година-две, бях загатнал, за една историйка, но само загатнах.

Решил, че за престоят ми в БГ, непременно трябва да притежавам нова телефонна карта (старата изтече), проверявам още от „там“, дето съм, как стоят нещата.
Тук погледнал, там проверил, сравнил, пресметнал и накрая се спрях на Newsmobile (в.Труд). Картата, предлагаше най-евтини разговори, и това бе решаващо.

Пристигам аз в наше „село“, като още на другият ден отивам там, където (според интернето), продават тази „специална“ предплатена карта. Мястото е градската поща, където установих, че освен с пощенски услуги, услугват с вичко: плашатне на пенсии, банкови преводи, ток, вода и незнайно, какви още други. Но това е между другото.

Изтъпанвам се аз пред „гише“, което бе с височина поне 1 метър и триесе (30), а в подножието зад „гишето“, седи госпожата, която следва да ме обслужи.
-Добър ден!
-Кажете!
-Искам, да закупя предплатена карта за мобилен телефон.
-От кой да е?
-Моля, дайте ми една карта на Newsmobile. (друго име не знаех, тогава).
-Коя?
-Една карта на Newsmobile (Нюзмобаил)
-Янеее, Яне, (провикване към явно Янето, седяща в другият „шалтер“), виж какви карти там имаме.
-Какви карти?

-Ми човека тук, иска някаква на Мюсли. Виж там в чекмеджето!
-Чакай де, ей тука са. (идва с 10-тина карти в ръка). Ей ги е, м-телски, на вива, и тези тука.
-Не госпожи, ако обичате, желая предплатена карта на Нюзмобаил.
-Ми ето, нямаме на Мюсли. Що не вземете друга?
-Е как е възможно да нямате, след като в центъра на вашата зала, рекламирате тази карта? (и показвам рекламният плакат, с големина поне 2 метра, където пак с огромни букви пише: Newsmobile.)
-Къде го тва? (пита госпожата, като се опитва да преодолее 1,30 „гише“, но поради дребният и ръст, не успява.)
След което излиза от „бърлогата“ си, запътва се към плаката, чете, чете и изведнъж и светва лампата:
-Ама тва не е на, как беше Мюсли, тая карта е на Ало-да!
Вече след 3-тото Мюсли, аз също се заглеждам, и о небеса, забвелязвам, че в долният край на плаката пише „Ало-да“.
-Съжалявам, но явно имаме недоразумение, защото там си пише (с огромните букви) Newsmobile.
-Да де, ама долу. Долу ще гледаш (вече на Ти), ама пак я нямаме тая карта. Янее, дали ша я имат в другият квартал?
-(Янето) Ми да ги питам, а?

Тук вече им отказвам, къде любезно, къде по-малко, макар да съм с кола, а и „селото“ не е кой-знае колко голямо, и си тръгвам.

„Ало-да“, получих на друго място, но с това перипртиите не се свършиха. Както знаете, предплатените карти парите свършват бързо, ако водиш често разговори, както го правя аз. Е, казвам си, това да е проблемът, ще заредя.
Поглеждам, за всеки случай диплянката, която получих с картата, и където е описано, в кой фирми мога да зареждам: пощата (никога повече), „Handy“ и някаква, до момента мене неизвестна „Office 1 Superstore“. Хе, казвам си, та тази „Супер“ ми е по пътя.
Влизам в „Office...“, където заварвам едно младо, ама младо момиче и и заявявам желанието си: ваучер за тази карта.
-Уффф, ами имате ли малко време?
-За какво?
-Ми щото колежката я няма, пък аз тея неща не ги разбирам още.
-А кога ще дойде колежката ви?
-Ми тя отиде до... след около час.
-Нямам време да чакам (вече леко раздразнен), но ето ви телефонът ми, ето ви картата, ето ви и пари. След обяд ще намина да си ги взема- довиждане. (Доверие към непознати бол.)
-Ааа до след обяд ще стане.

Ще, ама не. Отивам след 6 чаСа, влизам усмихнат и питам:
-Готов ли е телефонът ми?
-Ми господине, дайте да ви видим личната карта!
-И за какво ви е тя?
-Ми не става ако не въведем данните ви.
-Моля?
-Елате и вижте (върти лаптопа към мен) ако не въведем личните ви данни, не ни дава да ви го направим.
-Прощавайте, но аз искам ваучер, не нова карта. Тази тук вече е регистрирана на мое име.
-Ми не става, няма как да го направим без лична карта.
-Сигурна ли сте?
-Ми да, нали ви показвам. Аз и на шефа се обадих, и той вика- „да ти даде личната карта“.
-Благодаря и довиждане, но на мястото на шефът ви, бих се замислил, от къде намирам подобен personal.
-Ма сега ще се обиждаме ли?
-Не госпожици, но ако за продажбата на 1 ваучер, шест часа не са ви достатъчни, то другото...

Краят на историйката бе, че отскочих до „Handy“, платих и след има-няма 30 секунди, бях в състояние да ползввам телефонът си. Не им правя реклама, просто знаеха, за какво са сложени там.
******************
Към писаното от ljuba:

Летище София, проверка на паспорта. Нормално е да го покажеш, да го проверят и да преминеш. Не и в моят случай. Въпреки напиращият поток след мен, следва въпрос:
-Вие за къде?
-Прибирам се в къщи.
-За Германия?
-Да, пише на бордовата карта.
-Ама там си живеете?
-Да, казах вече.
-И от кога?
-Кое от кога?
-От кога живеете там?
-Отдавна.
-И, как е? Доволен ли сте?
-Да.
-Какво работите там?
-Това разпит ли е?
-Не бе, питам просто.
-Аха, ами работя.
-Е айде, заповядай.
Подминавам, като чувам след себе си, как митничаря споделя с колегата:
-Еииии, като се надуят, ша се пръснат...
**********
Друг път на летището, облечен с тениска, на която пише "España", чувам как зад гърбът ми, една митничарка казва на другата: "Тоа па испанец!"
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението (общо 9):
Svetulka82худиниstela85brommamakenoFrauVljubainiutadianka33
Рейтинг: 38%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот sneschi30 » 19 Май 2012, 01:35:27

Лично на мен ми се налага много повече да отговарям на такива въпроси "Тук", където съм в момента , отколкото "там" , в България.Може би защото там съм се родила и израстнала.Повечето ме познават и знаят какво могат да очакват от мен, както и аз ги познавам и знам какво ме очаква! Е, вярно "тук"въпросите са зададени по-учтиво, няма я тази фамилиарност и близост, няма го този шеговит тон, който те кара да се чудиш дали да отговориш и как точно да отговориш.
Тук всеки ден ме питат откъде съм, за колко време, имам ли семейство, и най-дразнещия въпрос:"Тук повече ли ви харесва ?"
- Не , не ми харесва повече-идва ми да изкрещя понякога, но вместо това отговарям учтиво:Да, хубаво е,харесва ми,хората са любезни и учтиви,живота е по-лесен и подреден и ..........Защо отговарям учтиво?Ами защото въпросът е зададен учтиево и това задължава.
Разпитвали са ме всякакви и немци ,и холандци, и белгйици и французи , и англичани.Чехите , руснаците и поляците направо си ме объркват със свой и пак ме разпитват.Не ми се случвало да ме разпитват българи,но може би съм попадала и на такива, защото една вечер в служебното ми портмоне се оказаха 50 стотинки.Много им се кефих! :)
На летището в София никои нищо не ме е питал, но още в самолета една баба германка ме разпита подробно.Седнах до нея мислейки си , че изглеждам много български и , че няма да ми досажда, но уви късмета ми изневери.Служителят във офиса,дето си зареждам интернета също ме разпита подробно и на третото ми посещение вече знаеше с кои 2 букви започва, иначе сложната ми фамилия.В местния магазин дето си купувам цигари също ме разпитаха, и в магазина за сувенири и в пощенския клон , и зъболекаря, и съседите и ...........
Попадала съм и на голям процент некомпететни служители и "тук".Голям спор се завихри със служителката в общината, която трябваше да ме регистрира.Жената много настояваше да отида в службата за чужденци и да си извадя така нареченото "Freizugigkeitbescheinigung", накрая тя се отказа от спора, а аз така и не отидох да си извадя този лист.
Служителката в банката, която така и не ми изкара сметка, щото според нея съм нямала право, а според мен не си струваше усилията и аз се отказах.
Сега очаквам спор и с "Finanzamta",длъжна съм или не, да имам сметка в тукашна банка.
Едногодишна кореспонденция ми костваше сдобиването със Steuernummer.
За лекаря и зъболекаря няма да обяснявам, че е твърде дълго и лично, но и на тях ми се наложи да им обяснявам, как си познавам тялото и организма.
Така, че според мен ,човек, когато чукне на една бюрократична врата, трябва преди това доста да е прочел и поразпитал и да знае много добре защо чука на тази врата и как да не си тръгне с недовършена работа.
Че в България има много абсурди съм съгласна, но това не значи, че отивайки "някъде в чужбина", те няма да ни съпътстват.
В крайна сметка, просто не смятам, че любопитството и некомпететността могат да се причислят към тези абсурди.
Това беше просто моето мнение!

Потребители благодарили на автора sneschi30 за мнението (общо 2):
joro_nenkovysmivka
Рейтинг: 8%
 
Аватар
sneschi30
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 171
Снимки: 0
Регистриран на: 5 Юли 2011, 17:50:34
Местоположение: Kleinwalsertal, Austria
Благодарил: 62 пъти
Благодарено: 40 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот ysmivka » 19 Май 2012, 10:53:18

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 17 Май 2012, 16:19:57

ysmivka написа:

dianka33 написа: какво разбираш под това "тук"?


Броим да десет и поемаме дълбоко въздух, “тук“ са всички държави които не са ти родина.
Като поразчетеш форумите ще се ориентираш за настроенията.



Не съм съгласна! Нито ти знаеш, защото не може да си живяла във всички държави в чужбина, нито аз мога да твърдя, че навсякъде другаде е по-добре от България! Нямам намерение да чета "малко по форумите", за да се ориентирам в настроенията, защото си държа на моето настроение, моето мнение, казвам това което знам, а не според настроението на някой. А, нали не мислиш, че не съм чела други форуми, че не съм чела вашия форум преди да предприема "емиграцийката"? И, че не пиша в други форуми?

И аз до скоро така мислех ;-) , но се наричало широк мироглед viewtopic.php?f=54&t=14890&p=133081&hilit=%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%BA+%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4&sid=31eb7fcafc5b87dd86feff6d8c54ab05#p133081
Но все пак като го писах горното се опрях на разговори с познати и роднини, а имам такива в пет “тук“ държави.
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1756
Снимки: 350
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 99 пъти
Благодарено: 357 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 19 Май 2012, 11:27:45

Изместването на "фокуса", винаги е бил приоритет. =D> Естественно, че навсякъде има и черно и бяло (та и сиво), всеки лично го е изживявал, но Темата е:

"Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема"

Те ви нова Тема, където да споделим (не, че не е правено 100-200 пъти) абсурдите "там", "тук" и "нанам".
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот dianka33 » 19 Май 2012, 19:00:35

Добре Усмивке,
мисля, че успя да ме убедиш, че с разказите си от близките и познатите си, си знаеш всички държави. Браво на теб, успех ти желая. Е, и аз имам близки и приятели, но моите пред твоите не са нищо. Успех ти желая по-нататък в твоето поприще на добър слушател и базирайки се на този "опит", да "успокояваш" новобранците във форума.
Що се отнася до мен- няма да ти обръщам внимание повече, а ти си пиши колкото искаш и каквото искаш.
Хайде, остани си със здраве, слушателки на близки от 5 държави.
Моля, модератор да заключи тази тема, по нея ще си пишем в другата....
dianka33
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 12
Регистриран на: 16 Май 2012, 14:17:55
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 14 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 19 Май 2012, 19:38:31

Аааа, не! [-X
Уважавам желанието ти, но не виждам причина, тази Тема да бъде заключена. Все пак, не само ти си писала в нея. ;-)

Продължаваш ли да споделяш тук, на което се надявам, винаги ще бъдеш посрещната и от... своеобразна "опозиция"- C'est la vie! :occasion5:

*** Кое е вярно и кое не, не се наемам да определям, но Тема, с повече :thumbleft: от тази, нямаме, освен "коледен поздрав" май...


p.p. Ако някой, някъде е чел, как се освободих от "здравно асигУрение", да казва, че немога да се сетя. Ако ли не, скоро ще го опиша ;-)
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: Една одисея на абсурдите в България-много дълга тема

Мнениеот velingrad » 19 Май 2012, 20:31:51

Позволявам си и това, без да го описвам подробно



само толкова- отнася се до мед. изследване на нещо си :mrgreen:
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението:
dianka33
Рейтинг: 4%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Приказвалник

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 63 госта

  • Advertisement