• Advertisement

Немският език

ИД на статията: 58
Написано от: stela85
Написано на: 2 Декември 2004, 00:54:00
Статията е разгледана 4914 пъти
Външен линк към тази статия:
https://zaedno.eu/forums/kb.php?a=58

Немският е на първо място в Европейския съюз по брой говорещи (и е един от малкото езици, в които всички съществителни имена започват с главна буква). Освен че е майчин на 82 милиона германци, той се говори в Австрия, в части от Швейцария, Люксембург, Белгия, във френската област Елзас и Лотарингия, а се използва и от многобройни малцинствени групи германци в Централна Европа. Съществуват два вида немски език – Нисък немски (Plattdeutsch, който се говори на север) и Висок немски (Hochdeutsch), като вторият е литературният език, който се използва от писателите и сериозните вестници.

Традиционно, немският се е изписвал с Fraktur – сложен готически шрифт, който датира от XIV век, но след Втората световна война Faktur се измества от латинските букви. Единственият диакритичен знак е умлаут, две малки точки над буквите ä, ö и ü.

Немският език отразява националните особености на тези, които го говорят, по-цялостно от повечето други езици. Хората са отдадени на реда – Ordnung, който доминира живота им. Alles in Ordnung (всичко, както трябва да бъде) е както често срещан израз, така и състояние на духа. Сложните думи може да са тромави и скучни, но те задоволяват немското желание за точност и яснота. Немската дума за ръкавица е Handschuh (Буквално “обувка за ръка”) – един език не би могъл да бъде по-буквален.

Германците признават, че техният език е труден и за това чужденците, които го говорят добре, се оценяват по-високо.
Езикът е фонетичен - в повечето случаи каквото се пише това се чете. Изключение правят чуждите френски и английски думи, които понякога се изговарят и странно: Например френската дума "душ" се изговаря с "е"-то накрая.

Особенности на съгласните букви и някой техни буквосъчетания.

Единичното "s" се чете като "з", а двойното "ss" като "с".
Буквата "z" се произнася като "ц". Дори и в думи като марката кола Мазда - Mazda - "Мацда".
Буквата "h" служи за удължение на предходната гласна, но ако е в начало на думата или в начало на корен на дума се произнася винаги за разлика от френския - където никога не се произнася например "Halle" - Хале, Зала. По средата на думите и посредата на корените на думите обаче винаги е съпроводена от буквата "C". Буквосъчетанието "ch" се чете като "х".

Изключение правят чуждите думи, но внимание! правилото е - ако съчетанието "ch" е в началото на дума или корен на дума от латински и гръцки произход то се чете като "К". Ето защо на немски, се произнася:
Chor - "кор", а не "хор" - хор
Chaos - "кaos", а не "хаос" - хаус.
Charakter - "карактер" а не "характер" - характер, като и производните и - charakteristisch - "карактеристиш" а не "характеристиш" - характерен.
Chamaelеon - "камелеон" а не "хамелеон" - хамелеон
Chirurg - "кирург" - а не "хирург" -хирург.
Choral - "корал" - корал
Chlor - "клор" - хлор
Chronik -"кроник" - хроника и производната и - хроник, летописец Chroniker - "кроникер"
Christus - и производните и винаги с "к"! Christuskirche "кристускирхе". Даже и думата
Chypochondrik - се чете "Кипокондрик" а не "Kипохондрик", "Хипокондрик" или "Хипохондрик" - хипохондрик.
Същото е и с думата Митохондрия: Mitochondrie - "митокондрии".
Интересна е думата "химия" - "Chemie". Немците често бъркат това горно правило и самите те "мислят", че се произнася "Хемии" или даже спред някой "Шемии". Въпреки всичко по правилото думата се произнася с "К". При производната дума значеща "склад за химикали" "Chemikalienlager" те много отчетливо и ясно изговарят "Кемикалиенлагаа" без да се замислят. Казват и "кемикалиенбьоерзе" на "борса за химикали" - Chemikalienboerse.
Същото се получава и с думата "China" - китай. Спорен е какъв е произхода на тази дума, но по правилото би трявало да се чете с "к"- "Кина". Често се произнася "Хина" или "Шина", въпреки всичко и тука в производните на думата например "китайка" - "chinesin" се казва често "кинезин", а не "хинезин" или "шинезин". Обаче едно е сигурно думата за лекарствения препарат хинин - Chinin - на немски се произнася "кинин".
Немския град Chemnitz се произнася по този начин - "Кемниц"
Внимание! Въпреки всичко, във всички останали думи, от френски или английски произход особено, буквосъчетанието "сh" в началото на думата се чете така както се чете в езика от където идва!

Примери:

от Френски:
Chance - "ш(анз)"- шанс Champion - шамп'ион - шампион, (като и гъба печурка - Champignon!) Champagner - шампан'(аа)- шампанско, или пенливо вино от областта Шампан или идващ (произхождащ) от областта Шампан - Champagn+er (като Hamburg+er - идващ от Хамбург! Frankfurt+er - идващ от Франкфурт)

От Английски:
Chip-"чип" - чип, както и производните и Chipkarte - чип-карта, Chipkartenleser - четачка на чип карти, Chipkartentelefon - телефон с чип(фоно) карти.
Chilе -"чиле", Чили
Check - "чек" - проверка, както и производните и глагола checken - "чекен" проверявам, също и причастието "gecheckt" "гечект"- проверен, както и летищното "Check in". Внимание това е английската дума check - проверка, и няма нищо общо с немската дума "Scheck" - която на български е чек - платежен документ!

Буквосъчетанието "ck" се чете като "К". Вероятно е възникнало за скъсяване на предходните му гласни.
Самостоятелно буквата "c" се чете според произхода на думата - в началото на думите от немски произход се чете като "К" - Cottbus, Cuxhaven, Coburg, но в чуждите думи така както идва - Center (от американски английски) - център - "сента".

Пример: Servicecenter - сървиссентъ.

Доста от съгласните звукове са изписани с буквосъчетания. Например "sch" e "ш", а "ч" се изписва с 4 букви "tsch"! Дължината на гласните също често се отбелязва с допълнителен знак "h". За населението, това се отрази през последните години отрицателно, поради факта, че по системата за комуникация през мобилни телефони SMS броя на символите беше ограничен до 160. Именно поради тази причина, възникна неудобството на фонетиката написана с латински букви: 160 символа не казват почти нищо. Само за изписването на едно "чао" -едносричната дума - "чус" в края на съобщението, немците губят цели 8 символа и често пишат "tschuess".

Интересна особеност на езика е и буквата "V" (казва се на немски "Фау") която се чете като "ф". Това е залегнало дори в имената на някой градове - пристанищa: der Hafen - пристанище, се преобразува в Cuxhaven, Bremerhaven, Wilhelmshaven. Вместо "f" се пишe "v". Така много немци от региона, често се чудят защо думата "летище" е написана "Flughafen", а не "Flughaven". Немските представки (и самостоятелни думи) като ver-, vor-, viel- се изговарят с "Ф". Внимание обаче, единственото изключение, е думата ваза - Die Vase - "ва(а)зе" и производните и - изговарят с ясно и чисто "В" а не като "фа(а)зе" - фаза.

Гръцката буква BETA "ß" на немски "есцет" се произнася като "с". В новия правопис почти е изпаднала и заместена с двойното s, но според правилото: къса гласна се определя от последователност от 2 или повече съгласни, ако съгласната седяща след гласната е една, то гласната задължително е дълга. На някой места "ß" не може да бъде заменена с двойно "s", защото се скъсява предходната гласна. Изпада се и в интересната ситуация когато при слово съчетание се получат 3 "s"-та на едно място например "пехотинец" der Fusssoldat.

Буквосъчетанието "st" в началото на думите и в началото на корените на думите се чете като "щ". Много трябва да се внимава от "случайното" му образуване във производни думи, съставени от два корена или в еднокоренови думи. Не винаги "st" е "щ". Така неправилно немския град Rostock се произнася Рощок, въпреки че не е съставен от представка "ro" и корен "stock"! Казва се "росток". Проблемът често е на лице, когато се свързва дума от женски род с дума започваща с буква "t". Тогава по правилото се прибавя едно свързващо "s" и в думосъчетанията Tagungstag - ден на конференция, Ordnungstarife тарифа за обществения ред, и многобройни други, се получава познатото "st"! Това най-често се бърка от начинаещи чужденци, на които речниковия състав все още е беден, и не знаят понятието на простите думи. Същото е положението когато се свързва и дума завършваща на "s" с дума започваща с "t" например "Gefängnistreppe" "гефенгнистрепе" а не "гефенгнищтрепе"- затворническа стълба. Въпреки всично не може да се заключи просто, че в началото на думите буквосъчетанието "st" се чете като "щ" а по средата като "ст". По скоро, това важи по следния начин: Буквосъчетанието "st" в началото на корените на думите се чете като "щ" а в средата на корените като "ст". Именно поради тази причина в някой думи дори и по средата се чете "щ".

Пример:

Karstadt - "карщадт" - Име на магазинна верига означаващо Кароград kar+stadt.
Kapstadt- "капщадт"- Кейптаун - столицата на ЮАР (Kap+stadt).
Kакто и Bleistift - "блайщифт" - молив или съчетано от blei+stift - олово+дръжка.

Същото е и положението със буквосъчетанието "sp" четящо се в началото на корените на думите като "шп" но като "сп" по средата на корените на думите. Например: Spiegel "шпигел" - Огледало, като и Damenspiegel - "даменшпигел" - дамско огледало, но Wissenschaftspresse (Wissenschaft+s+presse) - "висеншафтспресе" - научна(та) преса - научни публикации, списания.

"q" самостоятелно рядко се среща, само на края на латински думи, но често е заместено с нормалното немско "к", и се чете "к". "qu" обаче е често срещано и се чете където и да е като "кв"- aquarium, Quelle.

"ph" където не е заместено с "f" или "v" се чете "Ф". Рядко се среща - дори телефон се пише с "f" "Telefon". "pf" си е чисто "ф".

"g" е винаги "г" но не и когато е в края на думата или в края на корен на дума при служни думи. Тогава се изговаря "х" Казва се "лайпцих" Leipzig, - Лайпциг, Zwanzig - "цванцих" "двайсе", и .т.н. Стига се даже до там, че в Регионите където се говори на "ХохДойч" - висок немски, се изговаря "Таах" вместо "Тааг" - Tag - ден, както и "веех" вместо "веег" - Weg - път. Когато обаче поради склонение на думата, или по друга причина "g" изпадне от края на думата то винаги се превръща по правилото в "г": billig - "билих" - евтин, но: billiger - "билигаа" - по-евтин, или форма за мъжки род в падеж. Таах и Веех не е нужно да изговарят с "х" накрая, но да кажете "Лайпциг" е "много грозно". Внимание за прозихода на думите! В Чужди думи може да варира, както и буквосъчетанието "gn" е меко "н". Оранжензафт е Orangensaft = Портокалов сок.

Интересна е ситуацията обаче със самите жители на града Лайпциг - те говорят с особено "саксонско" произношение и не изговарят звукът "х" като "х" а като "ш". Често се случва да си казват: Лайпциш и с това дават повод за базик, от другите райони. Това явлените се наблюдава и в един друг район - Рейнланд-Фалц, и Заарланд: това са бивши Френски територии, и населението все още с години не може да свикне със съществуването на "х" в немския език, и липсата му във френския! Ето защо те заместват всяко "х" със "ш". Имало е случки когато сме чували израза "Иш бин ништ зиишаа" - "Ich bin nicht sicher" - "аз не съм сигурен" в Кайзерслаутен, както и веднъж бяхме попитани от един сервитьор "Воолеен зии миш?" Което много ни учуди как момчето директно ни се предлага. После се оказа че то всъщност е искало да пита: Искате ли мляко (към кафето) - което значи "Wollen Sie Milch" и би трябвало да се произнесе "Воолен зии милх" Момчето вместо "милх", каза "миш", като изпусна "л" и излезе "искате ли ме" - Wollen Sie mich, на техния си диалект.

Никога не замествайте звука "х" с "ш". Това е често срещано при араби, французи и други нации които нямат звукът "х" в езика си. След като на български можете да прозинесете "Отивам в Ихтиман" така и на немски може да кажете "их".
буквата "l" винаги умекотява следващата гласна и е звучна! Не се произнася както в някой думи в българския или в англиския "уъ" или "уа" например Даниеуа - Даниела. Това често умекотява гласната след "l" и я прави "я" "ю" "йе" - на немски е просто Даниеля, въреки че е написана само с "а" Daniela. Даниел не е "Даниеуъ" а "Даниель". Не казвайте егауъ на немското "все едно" - egal, а споменете звучно "ель" нещо подобно на руски "ь" в края на думата - "егаль".
Най-грозно на немците звучат "Шауплатен" вместо "шальплатен" - Schallplaten, грамофонни плочи, както и "мауеааа" вместо "маляа" - при думата Maller - художник. Така ако търсите "улицата на художника" вместо да попитате за нея Mallerstrasse, вие ще изговорите "улицата на стената" - Mauerstrasse" "мауаащтрасе". Добре че поне думата грамофонна плоча изчезва от езиците.

Особености на Гласните букви.

Гласните са два вида къси и дълги. Като споменахме, дългите гласни са тези които са последвани само от 1 съгласна, а късите са тези които са последвани от 2 или повече съгласни! Това правило (особено след премахването на "ß") важи винаги, дори когато съгласните не се изговарят (като h). Думи които се пишат сходно, значат и се изговарят различно.

Пример:

Bitte - бите - моля, молба и Biete - биите - предложение,
man и mann, das и dass.
Буквата "е" се произнася средно между "е" и "и". Чистият звук "е" е изписан с умлаута "ä". Буквата "e" често служи за удължаване на предходно "i". Буквосъчетанието "ie" се чете като дълго "и". От това правило има много думи изключения.

Пример:

Marien - "мариен" калинка
Studien - "щудиен" - студии, или изследвания (множествено число на думата Studie и в слово съчетания Studiengruppe - студийна група).
Именно този пример Studie прави "ie" в края на думата това съчетание е коварно: В думи от латински произход в женски род се произнася като дълго "и"
Bürokratie - бюрократии - бюрокрация.
Energie- енергии - енергия,
Isotopie - изотопии - изотопия,
Agonie - агонии - агония,
Apatie - апатии - апатия,

Внимание! В множественото число както и в производните на тези думи, се прибавя често "n" се произнася отчетливо "ие". Пример Energienquеlle - енергиенквеле - източник на енергия. Същия е и примера за имената на много държави произнасящи се с "ие"- Bulgarien, Italien, Croatien, Spanien, а не с дълго "и".

Въпреки всичко има и изключения:
Batterie - "батерии" - батерия, но Bakterie - "бактерие" - бактерия. Съчетанията "ei" и "еy" (като и äi и äy) се четат "ай" - Frei "фрай" - свободен. Съчетанието "eu" и "äu" се чете "ой". Поради тази причина Европа се изговаря "Ойропа", Europa и "Ойро", Euro - евро. Изключение в латински думи обаче съществуват: Думата еуфория - Euphorie се изговаря "еуфории".

Умлаутите ü и ö нямат съответствие в българския език, и грешно се изговарят като "ю" и "йо(ьо)".
Буквата "j" служи за омекотяване на последващата и гласна: Julia "юлия" - Юлия, Jacke "яке" - яке.
Така се образуват гласните "ю" и "я" както и "йе": Jäger , jeder.
Съчетанието "je" "jä" също е интересно, в някой диалектни думи, се наблюдава "испанско" влияние и думи като Wätjen се чете като "х" - "ветхен".

"y", внимание казва се ипсилон, а не игрек или уай, се произнася ако е сама както буквата ü Evelyn - "ефелüн" a не "евелин". Въпреки всичко това не е точно така и може спокойно да кажете, само в този случай звукът "Ю" Lymphe - "люнфе" - лимфа.
Съчетанието "er" в края на думите се чете като специфично дълго "а": oder - "оодаа"- но не и "оодер"- или.
Съчетанието е често срещано, защото с него се образуват прилагателни от собствени имена на градове, села, планини, и местности.
Пример: Frankfurter Аlgemеinezeitung: "франкфуртаа ..." - Франкфуртски универсален вестник, Hamburger Flughafen - "хамбургаа..." - Хамбургско летище, Münchener Freicheit - "мюнхенаа..." - Мюнхенска свобода.
Дори в името на градът Bremerhaven, се изговаря "бремаахаафен" и означава бременско пристанище. Die Bremer Stadtmusikanten се изговаря по същия начин "дии бреемаа щадтмуyзиикантеен"- Бременските градски музиканти.

Горният пример показва и дългите и късите гласни в немския. Често няма да ви разберат ако не кажете отчетливо и дълго (колкото за 2 или 3 "а"-та) "ааа" в думите "добър ден" - Гуутеен Тааг", или само Тааг а не "Гутен Таг".

Поради тези причини изведнъж се оказа, че фонетичният език всъшност не е много фонетичен, но въпреки това по същество е. Умлаутите, или двете точки над "а", "u" и "o", често се премахват като се заместват със букво сучетанията "ае" за "ä", "ue" за "ü" и "ое" за "ö".

Трябва да се внимава обаче при думи в които тези съчетания се срещат "по принцип". Двете имена: Michael и Michaelis са "михаел" и "михаелис" а не "михел" или "михелис".
"Често това води до объркване от чуждестранните туристи. Например в гр. Хановер известна спирка на метрото е "Aegidientorplatz". Имало е случаи когато българка попитала къде трявба да смени посоката, и и е било отговорено звучно "Егидиенторпрац", тя изпуснала спирката, поради причината, че името е написано навсякъде с едно много голямо "А", а не с "Ä" или "Е"!" (цитат от bg-student.de)

Изненадващ брой германски граждани говорят английски достатъчно добре, за да водят разговори без преводач. Източно германците е по-вероятно да говорят руски като втори език, но след обединението младото поколение веднага се ориентира към курсове по английски, а старото забрави на бързо бремето на изтока. Въпреки всичко, често се случва при появата на текст на български да се радват и да казват - "аз мога да прочета това". В очите на западните им съграждани това "бреме" е като трън в окото.

"Точно такъв случай имахме в едно висше учебно заведение на запад. При предоставянето на преведени и легализирани документи, служителката се зачете в оригинала. На съседното бюро седеше друга, но по-студено изглеждаща служителка. Първата четеше на глас "Ди-ди-пл пл ломааааа", Беше затруднена от буква "ъ" в надписа "Български език", но ахна като прочете с гордост "Руски(й) (й)език". След това каза: "Ама вие сте учили и руски! И аз! Вижте колко добре чета!" След това подробно обясни, как идвала от Ной Бранденбург, като малка ходела всяка година на Черно Море и сричала дори и по българските вестници. Без никакъв акцент изговори "Варна" (вместо Фарна) "Толбухин" (Шумен), и цялата сияеше от щастие. Колежката и на съседното бюро само мигаше на парцали..." (цитат от bg-student.de)
Туристите или новодошлите трябва да внимават и с превода на английски на местата където го ползват за официална информация на чужденци: летища, гари и влакове! Имало е случай на заблуда от краткосрочно пребиваващи туристи. Например в Mюнхен доста известна спирка на градската железница и метрото е "Ostbahnhof" -источната гара. Група от българи пътувала от летището към града но трябвало да сменят превозното средство на тази спирка. Във Влака съобщили на немски "Nächste Haltestelle München- Ostbahnhof " групата не чула съобщението на немски, но не пропуснало английския който звучи: "Next stop: Münich east". Тогава решили, че това не е тяхната спирка а "Мюник ийст" и останали в мотрисата. Чак потегляйки от коловоза някой видял големи задминаващи надписи "Ostbahnhof".

Искате да научите по-добре немски? Най-лесно е, когато го правите с удоволствие! Включете се в културния живот на Германия. За съжаление купуването на билет за културно мероприятие, рядко е толкова просто. Често билетите свършват почти веднага и трябва и Вие да сте бързи.


Матeриал на "Заедно"
Статията е последно редактирана от stela85 на 25 Януари 2012, 10:07:52


Кой е на линия

Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot]

Автор Абонирай се за автора
Аватар
stela85
Роден писач
Роден писач
 
Статии: 15
Регистриран на: 24 Октомври 2008, 00:00:00
Местоположение: Испания
Гласувай

Статията е оценена с 3
0 добавени гласа.
Търси в статии

Модераторски панел ]
  • Advertisement