• Advertisement

Да, т.е. не, или как да превеждаме италианците

ИД на статията: 59
Написано от: Yura
Написано на: 25 Януари 2012, 00:33:36
Статията е разгледана 5172 пъти
Външен линк към тази статия:
https://zaedno.eu/forums/kb.php?a=59

Неотдавна ми се наложи да удължа валидността на шофьорската си книжка, поради което се обърнах към една агенция за услуги в Рим. В деня, в който документът ми трябваше да е готов, влязох в агенцията в 15 часа.
„Добър ден“, поздравих аз. „Добър вечер“, отвърна ми натъртено собственикът, затова, че не съм поздравила така, както е прието да се прави в Италия след 14 часа.
„Казахте да мина следобед за книжката“, продължих аз.
„Казах ви следобед“, погледна ме отново с укор мъжът.
„Ето ме“, продължих да упорствам аз.
„Следобед значи към 18 часа“, обясни ми с леко раздразнение в гласа собственикът и ме изпрати до вратата.
В Италия не е рядкост, особено ако въртите някакъв бизнес, да ви поканят на „закуска“, но това означава в 13,30 часа. Ако пък сте жена и ви ухажват, ще ви поканят на вечеря, което се разбира от 21 часа нататък.

Думи - дела

Едно от първите правила, което е полезно да научи онзи, който е решил да смени българското местожителство с италианско, се концентрира в италианската поговорка „Qui lo dico e qui lo nego“, или „Тук го казвам и тук го отричам“.
Никога не очаквайте съответствие между казано и сторено в Италия. Ако приемете това като железен принцип, ще си спестите много време и разочарования във всички сфери. Само един от всеки трима италианци, според едно проучване, изпитва някакви угризения за неспазено обещание. На практика заедно с изневярата това е „грехът“, който кара най-рядко италианеца да се чувства виновен.

Да - не
В италианския език съществува думата „не“, но това е само на теория. Иначе, в ежедневието, никога никой няма да я употреби в общуването си с вас, защото жителят на Ботуша не тряска вратата театрално под носа ви. Той ще го направи само с кадифени ръкавици или мислено. Ако ви кажат „да“, това означава със сигурност „може би“. Ако чуете „може би“, това е равносилно 100 % на „не“.

Обич - любов
В италианския език може да бъде казано по два различни начина „обичам те“. По първия начин, „ti voglio bene“, ще се обърне към вас интимният ви приятел или приятелка, ако не иска да се ангажира с връзката, защото не е влюбен. По същия начин ще се обърне към вас всеки, който иска да покаже само отвореност и симпатия. Така може да ви засвидетелства добронамереност и обич дори портиерът на кооперацията, в която живеете, или барманьт, при когото си пиете редовно кафето.
Ако някой наистина ви обича, или поне си мисли, че ви обича в момента (и тук важи правилото „Тук го казвам и тук го отричам“), ще употреби израза „Тi amo”.Въпреки „скъперническото“ отношение към този израз обаче, изневерите в семейството са вече един от националните спортове в Италия. Само в три от всеки десет двойки е чужд феноменът на свиването от правия път. Най-рисковата категория са мъжете на 40-50 години, а най-любимото място, където се консумира изневярата, е службата. 60 на сто от италианците изневеряват на половинките си в работно време.

Външен вид
В Италия диалогът започва задължително чрез облеклото. Правилото, че „по дрехите посрещат, а по ума – изпращат“, не важи особено за страна с формата на Ботуш. Тук обувките и дрехите, с които сте облечени, говорят много често повече от вашите думи. Ако закъснявате за среща, а чорапът ви е скъсан или пък подгъвът ви виси, върнете се спокойно вкъщи и ги поправете, без да се притеснявате за закъснението си. В Италия точността не се цени и това е качество, което притежава едва 1% от населението. Ако обаче вие се представите на среща неугледен или пък с вратовръзка и чорапи, които не са в един и същи цвят, това може да се превърне за вас в присъда. В съзнанието на събеседника ви вие ще останете завинаги като „онази със скъсаните чорапи“ или като „онзи с мръсните обувки“. Чувството за стил е едно от качествата, които се ценят най-високо от италианците, редом с интелигентността, чувството за хумор или пък непринудеността. Затова и в повечето италиански сайтове за запознанства има задължително графа „стил на обличане“.

Флирт
Непринудеността в общуването е типична за всички нива на Апенините и не зависи от социалния ви статус. Вие можете да минете на „ти“ и с човек, с когото току-що сте се запознали. В италианските градове можете да общувате дори на светофара, чакайки зелената светлина. Можете да си определите среща с шофьора на съседния автомобил, разбира се, ако той ви харесва. Не е проблем, нито пък е нещо странно, с вас да флиртуват шофьорите на депутатите на паркинга пред парламента, така, както и самите депутати - в баровете до парламента. Ако отидете обаче на т.нар. festa, или парти, у приятели, не е изключено да не направите никакво запознанство. Много е възможно да социализирате през цялата вечер единствено с човека, с когото сте отишли, така както правят и останалите поканени на вечерта.

Мамини синчета
Ако се запознаете с 40-годишен мъж и той се опита да привлече вниманието ви с думите, че е „симпатично момче“, той не се шегува. Италия открай време е страна на т.нар. mammoni, или мамини синчета, и е нормално 40-45 годишни мъже да смятат себе си за момчета, както и да живеят с родителите си, дори когато не става въпрос за финансови мотиви. Повечето от мъжете в Италия напускат бащиния дом, единствено ако се оженят. Средният годишен доход на глава от населението в Италия е над 18 000 евро и би позволил на мнозина, с известни саможертви, да живеят на квартира. Според Националния статистически институт обаче днес половината от младежите на възраст до 35 години живеят с родителите си. Други 12 на сто са се отдалечили от родния си дом, но само на 1 км. В Южна Италия, където са още по-силни семейните традиции пък, една трета от възрастните „деца“, напуснали дома, остават да живеят в същата община. Където и да се намират обаче, 95% от италианците обядват задължително с родителите си в неделя.
Повечето от живеещите с родителите си възрастни италианци са убедени, че е по-добре пълният пансион на мама, която готви и пере, отколкото самостоятелна, но забутана квартира в покрайнините на града. Това означава, че припечеленото може да се вложи в кола, дрехи и имидж. Начинът, по който изглеждаме пред другите, а не това, което сме в действителност, е важното в случая. Много от жителите на Апенините изглеждат перфектно и имат красиви коли, но всъщност живеят на кредит – от банките или родителите си. Един от всеки трима италианци харчи повече, отколкото печели, според изследване на онлайн всекидневника „Афари италиани“. В същото време обаче е нещо обикновено да срещнете пеша по улиците, и то без охрана, не само известни политици, а и милионери.
Само в рамките на една година например ми се случи в Рим да срещна три пъти съвсем случайно Лука Кордеро ди Монтедземоло, президентът на Фиат и на Ферари. Въпреки това не разбрах нито каква кола кара, нито кой я кара. Първият път се натъкнах на Монтедземоло, когато той се разхождаше по скъпата „Виа Венето“. Вторият път го видях по дънки и пуловер на улица в буржоазния римски квартал „Париоли“, където се оказа, че живее, а третият път го срещнах по анцуг и на разходка с дъщерите му в парка „Вила Ада“. Охрана не се забелязваше в нито един от тези случаи. В същия този парк срещнах да кара колело заедно с жена си и двама приятели и Масимо Д’Алема, два дни преди да стане премиер през 2000 г. Запитах се колко ли известни български политици или богаташи бих срещнала да тичат или да карат колело без охрана в някой софийски парк.

Автор: Виолина Христова


Кой е на линия

Регистрирани потребители: Google [Bot], Google Adsense [Bot]

Автор Абонирай се за автора
Аватар
Yura
Модератор
Модератор
 
Статии: 50
Регистриран на: 5 Ноември 2004, 01:00:00
Местоположение: Deutschland
Гласувай

Статията е оценена с 3
0 добавени гласа.
Търси в статии

Модераторски панел ]
  • Advertisement