Е, аз като обикновен
мод няма да чакам 20-то мнение, а ще си кажа приказката, макар че малко бавно ми се събират мислите в петък около полунощ... Ама колкото са се събрали, и обединили, толкова

.
Та,
****** написа: в ЗАЕДНО има достатъчно потребители, удовлетворени от живота си, които ако поискат, имат какво полезно да кажат. Но как да бъдат предизвикани да го направят?
Можем да им изпращаме на всеки 3 месеца писмо, в което да им напомняме колко полезни биха били ако споделят нещо. Можем да им разрешаваме повече лични съобщения и безплатни обяви, когато пишат повече. Можем да направим специални модерирани теми, в които всяко мнение се одобрява (напромер от активните потребители) преди да види бял свят. Така ще ги запазим чисти от информационен токсичен отпадък. Можем редовно да избутваме "добрите" теми нагоре. Може да направим задължително "разграничаване" на благодарностите - това е полезно, а това просто ми харесва. И да имаме на първа страница "най-полезен потребител на месеца". За годишния победител - тениска на Заедно. Спонсори за 2-3 тениски ще се намерят.
И още можем. Но не бива! Според мен.Не бива, защото говорим за ФОРУМА на Заедно. Оригиналното значение на думата "форум" е място за срещи и дискусии. По-късно започва да се употребява за всякакви неща (места, събития, програми), които са за срещи и дискусии. Затова и програмата (софтуера) на форума е организирана така - по теми и мнения, във формата на дискусия. И понеже сме форум, ще има и по-остри думи, и апострофи, и лирични отклонения. Защото така говорят хората помежду си. Лошо е, ако тези неща започнат да превземат. Но гледаме да ги държим в рамките на поносимото.
Частта, която по идея трябва да е изцяло информативна и структурирана, е Заеднопедия. Признавам си, беше ме загризала вина, че не пиша там. И още ме гризе по малко, но си дадох сметка, че всъщност основното, с което ме привлича Заедно, е комуникацията. И като гледам активността, май с повечето хора е така. Всеки с въпроса си, с болката си и с мнението си, а и систематизираната практическа информация се променя всеки месец, от детските в Германия до студентските заеми в Холандия. Та май съм по-полезен като отговарям когато мога. Или просто е удобно оправдание.
Но това, което можем и трябва да правим, пак според мен, е да създадем атрактивни условия за писане. Сещам се за три такива - свобода, уважение и удоволствие.
За свободата. За да пишат, хората трябва да се чувстват свободни да пишат това, което искат да напишат, тогава, когато искат да го напишат. Ето, моята муза напоследък ме е напуснала. Нявярно лощо съм я нагостил (нахранил), както пееше Висоцки. Сигурно е временно, ако се намери някой да сготви нещо вкусно, току-виж съм прописал

. Но не става дума толкова за мен. Регистрирал се един човек тук, и за 3 години пуснал три мнения че си търси спътници до България.
ОК! Дано да си е намерил. Бих му се зарадвал повече, ако беше написал и пътепис за минаването през Унгария и беше споделил любимата си рецепта за вратни пържоли (дявол да го вземе, май наистина съм гладен), ама той не е. Има други хора които го правят, да са ни живи и здрави. Мисълта ми е, че ако човек се чувства ограничен до информационната сърцевина на писаното, това демотивира. Също както ако се чувстваш "профилиран", оценяван (колко си полезен) или дори следен. Едно от нещата, които държат мен лично в Заедно, за разлика от (а)социалните мрежи, е възможността да разкрия от себе си толкова, колкото искам. Който ме иска целия, да ми дойде на гости. Ако го (я) поканя

.
За уважението. Ако човек не се чувства поне елементарно уважаван, надали ще пише, а ако пише, надали ще е полезно. Обидите и грубостите се мъчим да ги махаме. Но уважението за мен включва и презумпцията, че имаме насреща си самостоятелни и отговорни хора и няма нужда да водим никого "за ръчичка". Тъй че тези дето питат "кажете ми как да се преместя в Германия" да не се сърдят като получат отговор "Пенчо бре, чети"

. Ако изобщо получат.
За удоволствието. Човек обикновено пише, щото го кефи. А кефът може да дойде от много места - някой ще ми помогне да си реша проблема, ще си изпусна парата, ще се запозная с някого, ще ми благодарят, ще науча и аз нещо ново докато се мъча да отговоря на някой въпрос, и пр. и пр. Общо взето колкото по-разнообразни теми има, толкова по-вероятно е на някого да му хареса някоя. Вел е супер майстор по измисляне на теми, и други също ги бива

. И пак да кажа -
задължението убива удоволствието. Поне в повечето случаи.
Та от моя гледна точка, ако ще търсим промяна, най-добре е да я търсим в разширяването на тези три усолвия.
Комуникация със свобода, уважение и удоволствие. Но не мисля, че сме "двойкаджии" по тези предмети и сега. Има какво да се желае по структурирането и търсенето на информация, но за момента работят и няколко "живи търсачки", daysimm вкл., та крепим положението

. А специално за ролята на модераторите ще пиша в съответната тема, понасъбрал съм мисли и чувства и за там, ама едно по едно.
Стана доста емоционално, ама по "неинформационните" теми съм си такъв. Не всички ще са съгласни с мен, вкл. подозирам и колеги от екипа ще се разграничат, ама нали си говорим за дискусии

.
И както съм захванал емоциите, искрен и
много личен коментар на заглавието на темата - обединение или късо съединение. От думата "обединение" ми настръхва всичката коса. От доводи колко ще сме силни като се обединим, как трябва да се обединим, за да сме силни и в крайна сметка да постигнем... каквото си е наумил обединителя. Подходът не е от вчера - "пролетарии от всички страни, съединявайте се"...
Дебело подчертавам, не смятам че
****** е използвал думата с подобна мисъл, просто като чуя обединение заставам много нащрек. Индивидуалист съм си, и туйто. Колкото до късото съединение... абе зависи. Съединение накъсо с чаровна и интересна дама може да се окаже неочаквано добра комбинация, особено ако прескочат и искри

. На тези, които го търсят (може и в обратната посока), искрено им го пожелавам, на тези, които вече са го намерили - да не ви угасва Волтовата дъга никога, амин, а на всички останали... хм... ами... напишете нещо в Заедно, де
