• Advertisement

Царството на приказките

Царството на приказките

Мнениеот ysmivka » 12 Април 2012, 11:33:56

Хитрата лисица

Петелът с червения гребен си ровел на торището и там си изкарвал прехраната. Веднъж, като пъпрел, той намерил една парица и тръгнал към пазара да си купи нещо за кълване. Срещнала го мечката:
— Къде, петльо?
— На пазар съм тръгнал.
— Заведи и мене.
— Да те заведа, но трябва да ти кажа, че на пътя има дълбок трап — не можеш го прескочи, защото си много тежка.
— Ами, не мога. Какви големи трапове съм прескачала, кога ме подгонят ловците!
— Тръгвай тогава.
Упътили се двамата. Ето насреща им един вълк.
— Къде отивате? - попитал вълкът.
— На пазар отиваме — отговорил петелът.
— Вземете и мене — почнал да се моли вълкът.
— Да те вземем, вълчо, но ей там на пътя има трап. Не можеш го прескочи.
— Ами, не мога, колко съм ги прескачал, когато ме подгонят овчарските кучета.
Взели и вълка. Продължили пътя си. Срещнала ги лисицата, нардила се и тя подире им.
Вървели, вървели, стигнали до трапа. Петелът разперил криле, полетял и прехвръкнал отвъд. Засилила се подире му мечката и — туп! — в трапа. Изправила се на задните си крака, почнала да дращи с предните, но къде ще се измъкне от дълбокия трап! Там си и останала. Втори се засилил да прескочи вълкът, но и той се строполил долу. Паднала и лисицата. Петлето отишло самичко на пазар, а другарите му останали в трапа. Минал ден, минали два, налегнал ги глад.
Най-напред се обадила лисицата:
— Гладни ли сте?
— Иска ли питане? -- отговорила мечката.
— Тогава хайде да си баем: който е най-сладък, него ще изядем.
— Хайде — изръмжали вълкът и мечката. — Почни ти да баеш! Лисицата клекнала, повдигнала нагоре предните си крака и почнала да бае:
Лиса опашатка —
никак не е сладка,
Кумчо Вълчо див —
много е горчив,
Меца медунка —
ех, че е сладунка!
Дръж, кумчо, да я изядем!
Хвърлили се двамата върху мечката, започнали да я давичкат, додето й видели работата. Свършили я за два-три дни. Полежали, полежали, пак огладнели. Но лисицата, нали е хитра, скрила си едно от мечите черва под мишницата и като огладняла, извадила червото и започнала да го яде.
— Какво ядеш, кумичке? - попитал вълкът.
— Пробих си кожата и си вадя черва.
— Дай и на мен от тях!
— Не ти давам, защото и ти си имаш. Пробий си кожата и си вади!
Вълкът захванал да си дере кожата с нокти, но спрял, защото го заболяло.
— Не мога — рекъл, — пробий я ти! Лисицата почнала да го дере стръвно.
— Ох, боли! — развикал се вълкът.
— И мене ме болеше, но търпях.
Пробила лисицата кожата на вълка и той умрял. Изяла и него. Полежала, полежала и пак почнала да огладнява. Стои в трапа, гладува и гледа нагоре. По едно време видяла, че едно косе лети над трапа.
— Косенце-босенце, помогни ми да изляза от трапа. Ако ми помогнеш, ще те заведа в една гора. Там има едно хубаво дърво. На него ще свиеш гнездо и ще си измътиш пиленца. Ти ще ходиш за мушички а пък аз ще ти вардя пиленцата!
— Как да ти помогна? — попитало косето.
— Хвърляй камъчета, додето се напълни трапът, и аз ще изскоча навън. Косето почнало да кълве с човката си камъчета и да ги пуска втрапа. Хвърляло, хвърляло, хвърляло и най-сетне напълнило трапа с камъчета. Когато лисицата се измъкнала, завела косето в гората и му показала дървото. Косето си свило гнездо, снесло си яйца, измътило си пиленца и запяло. Чурулика и весели рожбите си. Лисицата, като подушила пилетата, клекнала под дървото и се замолила:
— Косе, братче, я ми пусни едно пиле, че е дошла на гости майчицата ми — да я нагостя.
— Как тъй? — рекло косето. — Аз не си давам рожбите!
— Тогава, ще отсека дървото и като падне гнездото, ще ти изям всичките косенца! — заканила се лисицата и замахнала с опашката си, както дърварят замахва със секирата си.
Косето се уплашило и пуснало долу едно пиле.
На другия ден лисицата дошла пак, излъгала косето, че пристигнал кумът й на гости, и му взела още едно пиле. На третия му взела третото пиленце. В гнездото останало само едно. Косето викнало да плаче. Плаче, та се дере, цялата гора намокрило със сълзи. Дошъл един гарван и го попитал защо плаче. Косето му разправило какво се е случило.
— Не бой се — рекъл гарванът, — не си давай пилето, защото лисицата не може нищо лошо да ти стори. Тя замахва да отсече дървото с опашката си, а опашката й не е секира! Отлетял гарванът, дошла пак лисицата.
— Косе-босе, дойде ми на гости вуйчо лъв, пусни последното пиленце да го нагостя.
— Няма да го пусна!
— Тогава ще отсека дървото!
— С какво?
— Ще видиш с какво!
И лисицата замахнала с опашката си.
— То не е секира, а опашка! — изчуруликало косенцето.
— Кой ти каза, че не е секира? — ядосала се лисицата.
— Гарванът.
— Аз ще го науча него — заканила се лисицата и отишла на един кръстопът. Легнала, престорила се на мъртва. Дошъл гарванът да кълве леш. Приближил до лисицата, протегнал шия и клъвнал най-напред окото й. Лисицата примряла от болка, почнала да врещи, а гарванът отлетял.

http://www.prikazki.com/t.php?p=148
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1857
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 362 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот ysmivka » 19 Април 2012, 13:18:14

Лисицата и щъркелът

Лисицата и щъркелът станали приятели. Един ден лисицата поканила щъркела на гости:
- Ела, куме, ела, драги! Да знаеш колко сладко ще те нагостя!
Пристигнал щъркелът, поседели, поприказвали, както е редно. Дошло време за вечеря. Разшетала се лисицата, разбъркала сладката каша, която била сготвила, сипала я в една голяма плитка тава и взела да кани щъркела:
- Яж, куме, яж, драги! Добре си ми дошъл! Яж, миличък! Сладко да ти е! Сама съм сготвила кашата. Яж, сили да добиеш!
И щъркелът - чук, чук! - зачукал с клюн по тавата. Но нали клюнът му бил дълъг, а тавата - плитка, нищо не могъл да хапне!В това време лисицата близала, лапала, докато доволна, всичко излапала. След това рекла:
- Ще извиняваш, куме, това е всичко. Нямам с какво друго да те нагостя!
Щъркелът й отговорил:
- Благодаря ти и за това, кумице! Заповядай утре и ти на гости, и аз да те нагостя!
На другия ден лисицата отишла на гости на щъркела, а той сипал мляко в едно гърне с високо и тясно гърло, сложил го на масата, надробил хляб и започнал да кани гостенката си:
- Добре си ми дошла, кумичке! Хайде да хапнем, каквото има, каквото съм приготвил. Яж, кумичке, яж! Да ти е сладко!
Лисицата се въртяла около гърнето, обикаляла го оттук и оттам, облизвала гърлото му, ала нищо не могла да хапне. Голямата й глава не мгла да влезе в тясното гърло. А щъркелът - нали клюнът му бил дълъг - кълвал, кълвал, изкълвал всичката попара.Ядосала се лисицата. Мислела, че ще се наяде за цяла неделя, а сега трябвало да се върне гладна в къщи. Казала на щъркела:
- Куме, нямаш ли някоя плитка чиния, че от това тясно гърне нищо не мога да хапна? - А щъркелът кротко отвърнал:
- Каквото повикало - такова се обадило.
Оттогава лисицата и щъркелът развалили приятелството си и никога вече не се срещат.
http://www.zadecata.com/deteto/index.php?page=0_1_0_1_5
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1857
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 362 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот ysmivka » 28 Юли 2012, 12:20:06

Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1857
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 362 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот FrauV » 4 Август 2012, 21:40:54

Усмивке,присъединявам се към теб,мисля че не е точно приказка,но пък е готино ;-)


Обслужване с усмивка


Един мъж написал писмо до малък хотел, намиращ се
в едно градче на Средния изток, където смятал да
отседне по време на почивката си. Той писал:

Много бих желал да доведа кучето си. То е чисто
и се държи много добре. Бихте ли позволили то
да остане в моята стая през нощта?

Собственикът на хотела изпратил отговор незабавно,
в който се казвало:

От много години поддържам този хотел. Никога
не съм имал случай куче да открадне хавлии, завивки за легло,
сребърни прибори или картини от стените.
Никога не ми се е налагало да гоня куче през нощта за това,
че се е напило и нарушава реда. Никога
не се е случвало куче дя избяга, без да си плати
сметката.
Така че вашето куче е добре дошло в хотела ми. И
ако то може да гарантира за вас, вие също сте добре дошъл. =D>

Карл Албрехт и Рон Зенки

Потребители благодарили на автора FrauV за мнението:
vessy72
Рейтинг: 4%
 
FrauV
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 221
Регистриран на: 28 Октомври 2009, 20:39:36
Местоположение: RHEINLAND-PFALZ
Благодарил: 89 пъти
Благодарено: 55 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот ysmivka » 4 Август 2012, 22:27:10

FrauV написа:ако то може да гарантира за вас, вие също сте добре дошъл.

Вярно е много добро, щом хвърляте по едно око на темата, ето още една:
Изображение

Потребители благодарили на автора ysmivka за мнението (общо 2):
ljubaAntonia
Рейтинг: 8%
 
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1857
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 362 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот FrauV » 17 Август 2012, 20:13:27

хи хи хи остроумно(ако то може да гарантира....) хареса ми, :thumbleft:
и тъй като темата е твоя правя ти само предложение-дай нещо за Хитър Петър и Настрадин Ходжa ;-)
FrauV
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 221
Регистриран на: 28 Октомври 2009, 20:39:36
Местоположение: RHEINLAND-PFALZ
Благодарил: 89 пъти
Благодарено: 55 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот ysmivka » 16 Октомври 2012, 09:07:44

Силният лъв и малката мишка

Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир, за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно, дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо.

А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка се сгушила, изплашена от рева. По едно време, когато лъвът се уморил да реве и да копае с краката си, мишката излязла да види какви са тия ревове. Поразгледала насам-натам и като не видяла нищо, попитала лъва, а той замахнал с опашката си и рекъл сърдито:

— Махни се, гадино, и ти ли сега се намери да дойдеш?

Мишката се уплашила и се прибрала в дупката си, ала не могла дълго да устои и пак излязла, но лъвът и тоя път я прогонил. Трети път излязла мишката из дупката си и тихо рекла на лъва:

— Кажи ми, приятелю, от какво имаш нужда? Може би ще ти помогна!

Лъвът изръмжал:

— Не видиш ли какво ми е? Хванаха ме едни ловци, вързаха ме с това въже и пратиха едного в града да донесе синджир, за да ме вържат по-здраво и да ме водят из градовете, за да ми се смеят и подиграват всички. Който ме види, все ще рече: „Значи, и царят на животните може да стане за посмешище?“ Какво можеш да ми помогнеш ти, като си толкова малка и слабичка?

— Та това ли ти било мъката? Защо не ми каза по-рано? — попитала мишката. — Ей сега ще видиш как ще те спася.

Мишката се хвърлила на врата на лъва и „кръц, кръц, кръц“, прегризала въжето.

— Бягай сега, лъвчо! — извикала мишката щастлива.

А лъвът, щом се видял свободен, хукнал да бяга и се чудел: „Как можа да се случи така! Аз, такъв голям и силен лъв, цар на всички животни, страшилище за малки и големи, какво стана с мен! Какво дойде до главата ми! Какво време доживях, та сега да се имам длъжник на една нищо и никаква мишка! Как се случва така, че и най-силният и могъщ не знае откъде може да му дойде помощ! Затова трябва винаги и с всички — и с малки, и с големи — да бъдеш всякога приятел.“
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID= ... 51&Level=1

Поуката е силно идеализирана, лъвът обаче със сигурност ще опре до услугите на мишката ;-)
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1857
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 362 пъти

Нарада

Мнениеот 4i4o » 29 Октомври 2012, 12:37:19

Веднъж Нарада казал на бог Кришна: "Господи, покажи ми Илюзията." Минали няколко дни и Кришна поискал Нарада, да направи с него една екскурзия по посока към една пустиня, и след като повървели нататък няколко километра Кришна казал: "Нарада, жаден съм - можеш ли да ми донесеш малко вода?" "Веднага ще отида, почитаеми, и ще ти донеса вода." Така Нарада заминал. Там недалеч имало едно село., той влязъл в него и почукал на една врата, която била отворена от прекрасно младо момиче. При нейния вид той незабавно забравил, че неговия учител чака за вода. Забравил всичко и започнал да говори с момичето. Цял ден той не се върнал при Учителя си. Следващия ден той пак отишъл при къщата и говорил с момичето. Разговорът прераснал в любов, той поискал дъщерята от баща и, оженил се за нея, живял с нея и имали деца. Така минали дванадесет години. Неговият тъст умрял и той наследил имуществото му. Той живял, както изглежда си мислел, един много щастлив живот със своята жена и своите деца, с нивите и добитъка и т. н. Тогава станало наводнение. Една нощ реката придошла, преляла бреговете и заляла цялото село. Къщи се срутили, хора и животни били отнесени и удавени и всичко плувало в буйните води на потока. Нарада трябвало да избяга. С една ръка той държал жена си, а с другата две от децата си, друго дете било на раменете му и той се опитвал да преброди този грамаден поток. След няколко стъпки видял, че този поток е много силен и детето на раменете му паднало и било отнесено. Вик на отчаяние се откъснал от Нарада. В опита си да спаси това дете той изпуснал едно от другите и то също било загубено. Накрая ниговата жена, която той държал с всички сили била откъсната от ръцете му и той бил изхвърлен на брега, стенейки и ридаейки в горчив плач. Иззад него дошъл един благ глас: "Дете мое, къде е водата? Ти отиде да донесеш една стомна вода и аз те чакам - цял половин час има откакто си тръгнал." "Половин мас!" - възкликнал Нарада. Цели дванадесет години минали през неговия ум, а всичките тези сцени се случили за половин час! И това е Илюзия.
Добре утъпканият път - понякога уви - е и оня - който води към следващата дименсия.
Аватар
4i4o
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 38
Снимки: 1
Регистриран на: 17 Декември 2007, 01:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 1 път
Благодарено: 11 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот ysmivka » 12 Юни 2013, 10:00:04

Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1857
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 362 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот ysmivka » 8 Ноември 2013, 10:24:58

Гузен негонен бяга

В едно село на някой си селянин се откраднали пари. Събрали се селяните от всичкото село на един голям мегдан да размислят как да уловят крадеца.
Отведнъж един селянин извикал:
– Братя, гледайте! На крадеца шапката гори!
Тогава един млад момък бързо грабнал шапката от главата си и я хвърлил на земята.
Така се издал крадецът.

http://www.znam.bg/com/action/showBook? ... ectionID=5

п.п. сетете се сами кой :)
Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1857
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 362 пъти

Притча за Пеперудата

Мнениеот 4i4o » 18 Юли 2014, 14:27:59

Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си-жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка заради своята истина.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.
Добре утъпканият път - понякога уви - е и оня - който води към следващата дименсия.
Аватар
4i4o
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 38
Снимки: 1
Регистриран на: 17 Декември 2007, 01:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 1 път
Благодарено: 11 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот zlateto » 18 Юли 2014, 15:10:32

Хубава темичка, мерси, че я избута 4i4o :thumbleft: При мен е ясно с коя приказка съм закърмена ;-)

Когато държавата препотвърждава себе си като местопрестъпление, остава да влезе Фортинбрас и да каже това, което винаги казва: „Изнесете труповете!”
Аватар
zlateto
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2824
Статии: 1
Регистриран на: 20 Декември 2008, 22:24:29
Благодарил: 133 пъти
Благодарено: 1198 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот 4i4o » 15 Февруари 2015, 02:21:37

Zwei Wölfe ...

Ein alter Indianer saß mit seinem Enkelsohn am Lagerfeuer. Es war schon dunkel geworden und das Feuer knackte, während die Flammen in den Himmel züngelten.

Der Alte sagte nach einer Weile des Schweigens: „ Weißt du, wie ich mich manchmal fühle? Es ist, als ob da zwei Wölfe in meinem Herzen miteinander kämpfen würden. Einer der beiden ist rachsüchtig, aggressiv und grausam. Der andere hingegen ist liebevoll, sanft und mitfühlend.“

„Welcher der beiden wird den Kampf um dein Herz gewinnen?“ fragte der Junge.

„Der Wolf, den ich füttere.“ antwortete der Alte.
Добре утъпканият път - понякога уви - е и оня - който води към следващата дименсия.
Аватар
4i4o
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 38
Снимки: 1
Регистриран на: 17 Декември 2007, 01:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 1 път
Благодарено: 11 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот baconsutan » 19 Ноември 2015, 20:36:34

http://www.glasove.com/categories/kultu ... luis-karol

Каква е съдбата на хората, подарили на света едни от най - хубавите християнски приказки. В тази връзка и какво не знаем за Андерсен, Екзюпери и Луис Карол!
За мен отговорите на тези въпроси бяха много любопитни, поради което ги споделям с вас.
baconsutan
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 467
Регистриран на: 8 Септември 2015, 21:37:27
Благодарил: 128 пъти
Благодарено: 125 пъти

Re: Царството на приказките

Мнениеот Ali Baba » 17 Февруари 2017, 14:45:14

Един стар болярин повикал сина си и му рекъл:
- Хайде, сине, тръгвай по света да си намериш невеста. Време е вече. Ти порасна, пък и годините минават. Нивата трябва да бъде пожъната, додето не е почнало да се рони зърното.
- Ами каква мома да взема, тате? - попитал синът. - Не ще и дума, че трябва да бъде от знатен род, да е богата и по-хубава от всичките девойки на земята.
- Ти, сине, по-добре ще сториш, ако не гледаш нито рода й, нито хубостта й, нито богатството й, ами гледай да бъде добра къщовница и разумна стопанка.
Повикал младият човек вуйча си за другар по пътя и двамата тръгнали по села и градове - невеста да дирят. Де когото срещнели, питали и разпитвали познават ли такова момиче, което да бъде и разумна домакиня, и добра къщовница, за да стане снаха на първия болярин в държавата. Но всички клатели глава.
- Такова момиче в нашия край няма. Идете на друго място.
Като обходили навсякъде, най-сетне двамината пътници се отбили в едно село и спрели до голямата крайселска чешма, където вечерно време девойките ходели за вода. Поседнали и почнали да гледат. Додето притъмнее се извървели всичките момичета, но нито едно не харесало на сгледниците.
- Тези ли са всичките моми в селото ви? - обърнал се младият човек към селския чорбаджия, който излязъл да посрещне чужденците.
- Има още една, но тя не е жена за тебе.
- Защо?
- Защото е говедарска дъщеря.
- Нищо, че е говедарска дъщеря, заведи ни у тях да я видим.
Упътили се тримата мъже към сиромашката къщурка на селския говедар. Къщурката се намирала край селото. Щом надникнали вътре - младият човек и вуйчото се спогледали: къщурката светела белосана, дворът бил чисто преметен, прозорците греели и всяко нещо било на мястото си. На прага ги посрещнала говедарската дъщеря. Тя не била пременена и накитена, но от цялото й същество лъхали чистота и скромност.
- Тази ще бъде моя жена! - прошепнал на вуйчо си младият човек, щом видял девойката и наредбата на къщата й.
Говедарската дъщеря попитала чужденците отде идат и по каква работа ходят.
- Ние сме търговци на добитък - отвърнал вуйчото. - Чухме, че твоят баща има за продан една телица. За нея сме дошли.
- Моят баща още не се е върнал. Поседнете, докато се върне - рекла девойката, поднесла възглавници на гостите и стъкнала огъня в огнището, за да приготви вечеря. Почнала да шъта. Гостите не можели да й се нагледат.
По едно време пристигнал и старият говедар. Той се ръкувал с двамата сгледници; поканил ги на вечеря и също ги попитал по каква работа са тръгнали.
- Няма какво да крием - отвърнал вуйчото. - Ние сме тръгнали да търсим невеста за този млад човек. Обходихме, кажи-речи, цялата държава и не можахме да намерим мома, каквато търсим. Най-сетне допряхме до твоята дъщеря. Този момък, щом като я видя, очите му останаха в нея. Съгласен ли си да му я дадеш за жена?
- Да му я дам - отвърнал старият говедар, - защо да не му я дам, тя е вече ябълка за късане, но по-напред трябва да ми кажете какъв занаят има този човек.
- Никакъв занаят не зная - отговорил младият момък, - аз съм син на първия болярин в държавата. Защо ми е занаят?
- Аз не те питам на кого си син, а какъв занаят имаш - повторил говедарят.
- Не ставай смешен - намесил се вуйчото, - защо му е занаят, когато неговият баща владее много села и градове, а ковчезите му пращят от злато и сребро. Твоята дъщеря ще живее като царица.
- Аз нямам дъщеря за човек, който не знае никакъв занаят - отсякъл говедарят. - Заповядайте сега да опитаме гозбата, която е приготвила дъщеря ми, а за женитба и дума да не става. Аз съм решил да оженя дъщеря си за човек със занаят.
Гостите почнали да сърбат от паницата и отново се спогледали - никога не били яли такова сладко ядене.
След вечеря, когато легнали да спят, младият човек рекъл на вуйча си:
- Вуйчо, като се върнем вкъщи, аз ще повикам другарите си на помощ, ще дойда пак тука и ще взема девойката насила.
- - Насила тая работа не става. Защото после няма да имате с невестата си добър живот. По-харно ще бъде, ако се запретнеш и научиш някой занаят. Тогава старият ще склони и ще ти я даде доброволно.
- Добре, ще науча, аз съм болярски син, как може да не науча! - рекъл младият човек, завил се презглава с мекия юрган и заспал.
На другия ден, след като се простили с говедаря и дъщеря му, сгледниците се упътили към града. Отишли право в златарницата на най-изкусния майстор златар.
- Какво ще поръчате? - посрещнал ги златарят.
- Ние не сме дошли поръчки да правим - заговорил вуйчото.
- А какво искате?
- Искаме да научиш този момък да прави златни пръстени, гривни и обеци, пафти от сребро да кове. Ще го вземеш ли?
- Ще го взема, стига да му иде отръки.
- Колко време ще трябва да стоя при тебе, докато науча златарския занаят? - попитал болярския син.
- Най-малко три години.
- Три години ли? Дума да не става. Да не съм луд да остана цели три години в твоята работилница!
- Тогава златарски занаят няма да научиш! - рекъл златарят.
- Слушай - почнал да го придумва вуйчото, - този момък е син на най-богатия царски човек. Предай му знанията си за две-три недели. Няма да сбъркаш. Баща му ще те затрупа с пари.
- Не мога да го науча за по-малко от три години. Моят занаят е тънък. В него има голямо изкуство.
- Да си вървим, вуйчо! - извикал момъкът и блъснал ядосано вратата на златарницата.
Излезли двамата сгледници и тръгнали от работилница в работилница - да търсят лесен занаят. Тук похлопали, там попитали, но навсякъде им отговаряли, че за всеки занаят трябва наука, време и търпение. Най-сетне спрели пред работилницата на един старец, който плетял кошници от обелени върбови пръчки.
- Ето лесен занаят за мене! - извикал момъкът и се обърнал към кошничаря: - Хайде, дядо, за колко време ще ме научиш на твоя кошничарски занаят?
- А че, синко, ако не си глупав човек, за две-три недели ще се научиш да плетеш хубави кошници от върбови пръчки с лешникови уши.
Зарадвал се болярският син и останал при стария кошничар. Заловил се здравата и седнал да учи занаята. Най-напред той белел корите на върбовите пръчки, сетне започнал да огъва обръчите и да заплита самите кошници. След като се потил и пъшкал не три,а седем недели време, момъкът най-сетне измайсторил една кошница, грабнал я и се затекъл към къщурката на селския говедар.
- Какво ми носиш в тая кошница? - посрещнал го старият говедар.
- Нищо не ти нося. Кошницата е празна, но аз дойдох да ти се похваля, че вече имам занаят. Тая кошница е моя работа.
Говедарят я разгледал и отсъдил:
- Не е лоша. Ти ще прощаваш, но аз искам да видя с очите си как плетеш кошниците. Тая нощ искам да ми измайсториш още една кошница.
- - Добре - рекъл момъкът и отишъл към реката да насече върбови пръчки. Подир малко се върнал с цял наръч пръчки. Обелил им корите, наместил се на рогозката и почнал да плете. Дордето пропеят първите петли - кошницата била готова. Старият говедар се вдигнал в зори, разгледал новата кошница, останал много доволен и проводил дъщеря си на лозето - да я напълни с грозде. Когато момичето излязло, говедарят се обърнал към момъка и казал:
- Готов съм да ти дам дъщеря си за жена, защото разбрах, че владееш майсторски един занаят. Слушай сега да ти разкажа историята си, тогава ще разбереш защо исках от тебе занаят. Аз, сине, сега паса говедата на селяните, а трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития, владеех безкрайни земи, заповядвах над милиони хора.А макар, че моята царска съкровищница беше пълна със злато и скъпоценни камъни, окото ми не се насищаше на имане. Облагах народа си с големи данъци, мъчех хората и те се отвърнаха от мене. А когато в земята ми нахълтаха чужди войници, моят народ не се дигна да защити престола ми с оръжие, ами ме остави да пропадна. Моят неприятел - северният цар - навлезе в държавата ми, разби крепостите ми и превзе столицата ми. Той ме довърши. Всички смятаха, че съм загинал. Но аз съм още жив и сега стоя пред тебе. Ще попиташ как съм отървал кожата. Ще ти кажа. Когато неприятелските войски запалиха двореца ми, аз се измъкнах през един подземен изход, без да ме забележи никой, и тръгнах да бягам. Скрих се в едно тресавище и три дни и три нощи не мръднах. Изпоядоха ме комарите. Сетне, когато моят неприятел прибра ножа в ножницата, аз излязох и тръгнах към границата. Много време бъхтах път, додето стигна тука, във вашата земя. Заселих се в туй село. Никому не казах кой съм. Селяните излязоха добри хора. Прибраха ме, нахраниха ме и склониха да им стана селски говедар, защото не знаех никакъв друг занаят. Тръгнах подир селските говеда, построих си тази къщурка и се задомих повторно, защото моят неприятел беше отвлякъл първата ми жена. Сега, макар че на стари години съм принуден да тичам подир говедата, които щръклеят, не се оплаквам, защото изкарвам с честен труд хляба си. А в къщата ми има едно незаменимо съкровище - моята дъщеричка. Разбра ли сега защо искам да оженя дъщеря си за човек със занаят? Занаятът, момко, тежи повече и от царската корона.
- Имал си право - рекъл младият кошничар и излязъл да посрещне годеницата си, която вече се връщала от близкото лозе и носела на рамото си новата кошница, пълна с жълти гроздове.
На другия ден момъкът отвел говедарската дъщеря в къщата на баща си и там направил голяма сватба.
Аватар
Ali Baba
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 41
Регистриран на: 17 Февруари 2017, 12:52:03
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път


Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement