• Advertisement

Хубави стихове

Хубави стихове

Мнениеот Mr.Bombastic » 25 Юли 2006, 10:15:12

Христо Ботев

МАЙЦЕ СИ

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?


Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!


Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!


Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво -
мечти и мисли - от що страдая.


Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тук вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!


Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах - що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!


Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...


Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

Речник:
я з в е н а - покрита с рани, наранена
ж е л б и - желания
Последна промяна Mr.Bombastic на 25 Юли 2006, 11:57:51, променена общо 1 път
Аватар
Mr.Bombastic
Администратор
Администратор
 
Мнения: 7122
Снимки: 250
Статии: 31
Регистриран на: 12 Февруари 2004, 01:00:00
Местоположение: Германия
Благодарил: 462 пъти
Благодарено: 309 пъти

Мнениеот ljuba » 25 Юли 2006, 11:21:54

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.


"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!


А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

Димчо Дебелянов

Потребители благодарили на автора ljuba за мнението:
baconsutan
Рейтинг: 4%
 
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Мнениеот AnGeLy » 25 Юли 2006, 11:43:42

Едно стихотворение, подходя6то за сезона...

Аз и морето

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

Петя Дубарова
Аватар
AnGeLy
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3269
Регистриран на: 23 Ноември 2004, 01:00:00
Местоположение: tief im Westen
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 8 пъти

Мнениеот angoabg » 25 Юли 2006, 12:46:34

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
Аватар
angoabg
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 37
Регистриран на: 19 Декември 2005, 01:00:00
Местоположение: Anklam
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот relanium » 25 Юли 2006, 13:19:02

Яворов

ОБИЧАМ ТЕ

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака
на своя неначенат ден,
и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака
духът, години заблуден,
и в океан мъгла се взирам и страдая,
към тебе устремен,
и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка
пред застрашителна съдба,
и няма кой да чуе в устремена лодка
предупредителна тръба,
и няма да ме спре (защото аз те любя!)
ни укор, ни молба -
и себе и, и тебе да погубя …
Аватар
relanium
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 10 Декември 2005, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

На slash, която е в DE

Мнениеот DerWolf » 25 Юли 2006, 20:17:27

Съзирам те
и онемявам,
Изгубвам
памет,
име, всичко.

Не зная
кой съм,
накъде съм
тръгнал.

И все едно
не съм познавал
друга.

Сърцето ми
отнасяш
с една
неподозирана
усмивка.

На този свят
не смея да
мечтая
за теб,
неповторимата и
чуждата.
Аватар
DerWolf
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 5 Юли 2006, 00:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот foxi » 25 Юли 2006, 20:19:08

Колко си хубава!...

Христо Фотев



Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
Curiosity killed the cat!
В любовта и в прогнозите за времето няма лъжа, а само грешки.
Аватар
foxi
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 368
Регистриран на: 30 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: BW
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот Lee » 25 Юли 2006, 20:29:24

Чудесно хрумване, Mr. Bombastic! Ето и моят принос:

Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев
Аватар
Lee
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 241
Регистриран на: 1 Септември 2004, 00:00:00
Местоположение: NRW
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 9 пъти

Мнениеот azbuk » 25 Юли 2006, 22:17:39

малко оптимизъм от един стрелец


Никола Вапцаров


Писмо


Ти помниш ли

морето и машините

и трюмовете, пълни

с лепкав мрак?

И онзи див копнеж

по Филипините,

по едрите звезди

над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,

нехвърлил жаден взор далече,

там, дето в гаснещата вечер

дъхът на тропика се чувства?

Ти помниш ли как в нас

полека-лека

изстиваха последните надежди

и вярата

в доброто

и в човека,

в романтиката,

в празните

копнежи?

Ти помниш ли как

някак много бързо

ни хванаха в капана на живота?

Опомнихме се.

Късно.

Бяхме вързани жестоко.

Като някакви животни в клетка

светкаха

очите жадно

и търсеха,

и молеха пощада.



А бяхме млади,

бяхме толкоз млади!...

И после... после

някаква омраза

се впиваше дълбоко във сърцата.

Като гангрена,

не, като проказа

тя раснеше,

разкапваше душата,

тя сплиташе жестоките си мрежи

на пустота

и мрачна безнадеждност,

тя пъплеше в кръвта,

тя виеше с закана,

а беше рано, беше много рано...



А там -

високо във небето,

чудно

трептяха пак на чайките крилата.

Небето пак блестеше

като слюда,

простора пак бе син и необятен,

на хоризонта пак полека-лека

се губеха платната

всяка вечер

и мачтите изчезваха далеко,

но ние бяхме ослепели вече.

За мен това е минало - неважно.

Но ний деляхме сламения одър

и тебе чувствам нужда да разкажа

как вярвам аз и колко днес съм бодър.



Това е новото, което ме възпира

да не пробия

своя

слепоочник.

То злобата в сърцето

трансформира

в една борба,

която

днес

клокочи.

И то ще ни повърне Филипините

и едрите звезди

над Фамагуста,

и радостта

помръкнала в сърцето,

и мъртвата ни обич към машините,

и синята безбрежност на морето,

където вятъра на тропика се чувства.



Сега е нощ.

Машината ритмично

припява

и навява топла вера.

Да знаеш ти живота как обичам!

И колко мразя

празните

химери...



За мен е ясно, както че ще съмне -

с главите си ще счупим ледовете.

И слънцето на хоризонта

тъмен,

да, нашто

ярко

слънце

ще просветне.

И нека като пеперуда малка

крилата ми

опърли най-подире.

Не ще проклинам,

няма да се вайкам,

защото все пак, знам,

ще се умира.

Но да умреш, когато

се отърсва

земята

от отровната си

плесен,

когато милионите възкръсват,

това е песен,

да, това е песен! :wink:
Аватар
azbuk
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1482
Регистриран на: 26 Май 2006, 00:00:00
Местоположение: Берлин
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот Onlooker » 25 Юли 2006, 22:23:24

Дa се завърнеш в бащината къща
Дебелянов

Дa се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Хм, дано не Ви подейства много носталгично :)

Потребители благодарили на автора Onlooker за мнението:
baconsutan
Рейтинг: 4%
 
Аватар
Onlooker
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 100
Регистриран на: 2 Март 2004, 01:00:00
Местоположение: DE, Bretten
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот svetliobs » 25 Юли 2006, 22:35:20

Двама млади навън се целуват,
пред очите на целия свят.
Те нехаят, не виждат, не чуват,
че светът им се смее отзад.

Той се смее, а аз казвам - завижда!
Той мълви, а аз мисля - кърви!
Този свят с милионите грижи и с едната целувка, уви!

Този свят тръгнал с тежки обувки
и леки коли през паважа студен,
да догони едната целувка
от която е всъщност роден.

-------------------------------------------------------------
Финтли

Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финтли.
- Върви си, всички спят у нас!
- Не всички - каза Финтли.
- Не зная как си се решил…
- Реших се - каза Финтли.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Финтли.
- При тебе ако дойда вън…
- Ела де - каза Финтли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем - каза Финтли.
- При мен да дойдеш, току виж…
- Да дойда - каза Финтли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре - каза Финтли.
- Веднъж да минеш моя праг…
- Да мина - каза Финтли.
- И утре, знам, ще хлопаш пак.
- Ще хлопам - каза Финтли.
- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй! - каза Финтли.
- И дума никому за туй.
- Ни дума - каза Финтли.
Последна промяна svetliobs на 25 Юли 2006, 23:12:34, променена общо 1 път
Аватар
svetliobs
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 163
Регистриран на: 22 Юли 2005, 00:00:00
Местоположение: Buchholz i.d.N.
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот DerWolf » 25 Юли 2006, 22:58:19

Разбито сърце


Превивам се в крясък безмълвен,
от болката свита надве,
боя се, че пак ще осъмна
под мрачното сиво небе,
което е мрачно и сиво,
откакто те няма при мен,
откакто замина,
нощ е и най-светлият ден.

Защо ли те срещнах тогава,
през онзи щастлив ден ,
защо ли наивно повярвах,
че с тебе ще бъда докрай,
а ти после тихо си тръгна
с прощална целувка една,
а мойто сърце се изтръгна
и падна във твойте ръце.

Пусни го, върни го обратно –
нещастното мое сърце,
макар да усещам, че то е
щастливо във твойте ръце,
пусни го!, не мога да дишам –
от болката свита надве,
не мога във друга да се влюбя
без мойто разбито сърце!
Последна промяна DerWolf на 25 Юли 2006, 23:04:52, променена общо 1 път
Аватар
DerWolf
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1307
Регистриран на: 5 Юли 2006, 00:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот liverbird » 25 Юли 2006, 23:01:44

(Светльо, последния стих ми го взе от устата(клавиатурата;).)


Винаги ми е харесвал стилът на Недялко Йорданов:

*ПЕСНИЧКА ЗА НАДЕЖДАТА

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва,
кажи си: Това не е края!
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта -
НЕ КРАЯ!




*Във неочакван и неистински,
почти невероятен час
през пясъка на всички рискове
пристигна любовта при нас.

Пристигна и букетче радост
поиска тя да ни даде,
пристигна ненадейно, гратис
и дявол знае откъде.

А ние - зли, недоверчиви -
със нея тримата вървим
и питаме се мълчаливи
къде ли ще я подслоним.

И спираме. И хлопват в мрака
две независими врати.
Но тя стои пред тях, тя чака
и като кученце скимти.

Земята слуша как затихва
обиденият тъжен вой
и няма кой да я повдигне,
да й помогне. Няма кой.

И ето - тръгва с крачки леки
нанякъде пак любовта.
А ние виждаме, но всеки
стои зад своята врата.

1967


*НЯКОГА, НЯКОГА

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина
толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.

Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога,
толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...

1967
Me? No, man! I don't wanna be a God..... That is way too much pressure!

Представи се в Заедно сега

Аз използвам нашето куче-търсач. А ти?
Аватар
liverbird
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3136
Регистриран на: 7 Март 2005, 01:00:00
Местоположение: Долно Нанагорнище (i.e. Essen)
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Мнениеот velingrad » 25 Юли 2006, 23:12:08

От мене това:

ПРОЩАЛНО
На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!

Потребители благодарили на автора velingrad за мнението:
baconsutan
Рейтинг: 4%
 
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Мнениеот svetliobs » 25 Юли 2006, 23:14:29

ПРИКАЗКА

Д. Дамянов

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?
Аватар
svetliobs
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 163
Регистриран на: 22 Юли 2005, 00:00:00
Местоположение: Buchholz i.d.N.
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Следваща

Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement