• Advertisement

за 1 минута...

за 1 минута...

Мнениеот Zuniga » 29 Май 2008, 18:19:47

В неделя съм поканена да прочета българско стихотворение пожелание, имам около 1 минута време, все още не съм си избрала стихотворение... Интересно ми е с какво бихте представили България вие?
"Nowadays, I do not make bread
Neither does he make wine
A desolate vineyard now wept
Forgotten on a lonely incline."
Аватар
Zuniga
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 412
Регистриран на: 22 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 15 пъти
Благодарено: 10 пъти

Мнениеот lu_bg » 2 Юни 2008, 09:47:32

А кое стихотворение избра ти?

Аз бих се спряла на Яворов или Ботев.
Аватар
lu_bg
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 206
Регистриран на: 27 Май 2007, 00:00:00
Местоположение: München
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 6 пъти

Мнениеот Zuniga » 23 Юни 2008, 13:31:51

Уфф, сори аз се загубих в последно време...
Ами, в крайна сметка четох част от "Писмо" на Никола Вапцаров, бях в такова настроение и всъщност го реших в последния момент...
"Nowadays, I do not make bread
Neither does he make wine
A desolate vineyard now wept
Forgotten on a lonely incline."
Аватар
Zuniga
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 412
Регистриран на: 22 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 15 пъти
Благодарено: 10 пъти

Мнениеот AnGeLy » 23 Юни 2008, 14:54:00

Много хубаво стихотворение :)
Избори се печелят от тези, които излязат да гласуват!
Аватар
AnGeLy
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3269
Регистриран на: 23 Ноември 2004, 01:00:00
Местоположение: tief im Westen
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 8 пъти

Мнениеот vwpolo » 23 Юни 2008, 19:57:07

Ами зависи на кого ще го четеш. Аз като чуя "стихотворение" се сещам за Вапцаров.
Aut inveniam viam, aut faciam
Аватар
vwpolo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1920
Регистриран на: 13 Април 2006, 00:00:00
Местоположение: *̡͌l̡*̡̡ ̴̡ı̴̴̡ ̡̡͡|̲̲̲͡͡͡ ̲▫̲͡ ̲̲̲͡͡π̲̲͡͡
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 4 пъти

Мнениеот estira » 23 Юни 2008, 22:12:30

Хе, в интерес на истината точно Вапцаров щях да предлагам в началото, но не Писмо, а Родина. Но си помислих, че е много тъжно.

Над тебе Пирин
издига гранити
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.

Но ето -
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло -
бред, където
се борят за хлеб.

И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам -
всичко това
за тебе ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат проперели...
И моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израстнах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
Ich hab keinen Bock mehr. Bin zaubern.
Аватар
estira
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 4929
Снимки: 275
Статии: 10
Регистриран на: 23 Юли 2004, 00:00:00
Местоположение: Dahoam
Благодарил: 699 пъти
Благодарено: 426 пъти

Мнениеот Zuniga » 24 Юни 2008, 18:40:54

estira написа:Хе, в интерес на истината точно Вапцаров щях да предлагам в началото, но не Писмо, а Родина. Но си помислих, че е много тъжно.

Над тебе Пирин
издига гранити
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.

Но ето -
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло -
бред, където
се борят за хлеб.

И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам -
всичко това
за тебе ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат проперели...
И моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израстнах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.



Не го знаех това стихотжворение, харесва ми! Но това, което ми хареса в "Писмо" е, че е толкова позитивно...
"Nowadays, I do not make bread
Neither does he make wine
A desolate vineyard now wept
Forgotten on a lonely incline."
Аватар
Zuniga
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 412
Регистриран на: 22 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Berlin
Благодарил: 15 пъти
Благодарено: 10 пъти


Назад към Литература

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement