• Advertisement

Информация за бизнес визите в Англия

Информация за удължаване на международен паспорт, тарикатлъци със шофьорските книжки и др.

Информация за бизнес визите в Англия

Мнениеот Mr.Bombastic » 6 Ноември 2006, 00:11:31

Нека всеки, който има информация да сподели. Ето моята:

Въпроси към министър Меглена Кунева
http://www.mfa.government.bg/index.php? ... m_id=12226
Въпрос: “Аз съм български студент в Германия. Скоро завършвам образованието си в немски университет и искам да зная дали след приемането ни в ЕС ще имам право да работя в Италия, Холандия или Великобритания без да кандидатствам там за работна виза. По професия съм компютърен специалист.” (Февруари 2006 г.)

Отговор: Един от основните принципи на вътрешния пазар на Европейския съюз е правото на гражданите на ЕС да се движат, живеят и работят свободно в други държави членки – чл.18 от ДЕО.

Свободното движение на работници е изключително чувствителна тема, тъй като страните от ЕС изпитват притеснения от евентуален миграционен натиск от страна на новоприсъединилите сe 10 държави членки върху пазара на труда. Натискът върху системите за социална сигурност не е проблем пред присъединяването, тъй като от дата на присъединяване започва да действа съответното права на ЕО в тази област – Регламент 1408/71, съгласно който се определя компетентна държава и тя поема изплащането на съответното обезщетение.) Поради страха от миграционна вълна обаче свободното движение на работници е област, където ЕС въведе преходен период, който според решението на съответна държава членка може да бъде от 2 до 7 години (по схемата 2+3+2 г). Такъв преходен период бе договорен с новоприсъединилите се към ЕС през 2004 г. държави с изключение на Кипър и Малта.

В Приложение VІ към Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, в областта за свободно движение на хора е записано, че в срок до 2 г. след датата на присъединяване, държавите членки на Съюза ще прилагат национални мерки (най-често това е разрешителен режим, при който следва да се издаде разрешение за работа на чужденец, при сравнително усложнена процедура) или такива, произтичащи от двустранни споразумения, за регулиране достъпа на български граждани до пазарите си на труда. Това означава неприлагане на чл. 1-6 от Регламент 1612/68, които регулират свободен достъп за работниците (по смисъла на чл.39 от ДЕО) до пазара на труда на другите държави членки, вкл. чрез посредничеството на публичните служби по заетостта, както и напълно еднакво третиране при наемане на работа и изпълнението й.

Суспендирането на действието на Регламент 1612/68 не може да се извършва произволно от държавите членки, а само под наблюдението и с разрешението на Европейската комисия.

След изтичане на първите две години след присъединяването, настоящите държави членки могат да продължат да прилагат такива мерки още три години - до края на 5-годишния период, но най-много до изтичане на 7-годишен период след датата на присъединяване. Това е т.нар. формула „2+3+2 г.”

Преди края на втората година след присъединяването на България следва да се направи преглед на функционирането на националните мерки, въз основа на доклад на Европейската комисия до Съвета. След завършването на прегледа и не по-късно от края на втората година след присъединяването на България, настоящите страни членки следва да уведомят Европейската комисия за това дали възнамеряват да продължат прилагането на националните мерки или смятат да прилагат занапред acquis communautaire” ("достиженията на Общността") - в случая чл.1-6 от Регламент 1612/68

Пет години след присъединяването на България към Европейския съюз всяка държава членка, която продължава да отстоява прилагане на национални разпоредби вместо Регламент 1612/68, може, в случай на сериозни нарушения на пазара на труда или заплаха за такива, да ги продължи за максимум две години, след като съответно уведоми Европейската комисия. При отсъствие на такова уведомяване ще се прилага правото на Европейските общности.

Следва да се има предвид, че тези ограничения на преходния период с максимална продължителност 7 г. (спомената схема 2+2+3 г.) се отнасят само до свободно движение на работници, а не изобщо до правото на свободно движение на граждани в държавите членки на ЕС, т.е. касае само лица, работещи по възмездно правоотношение под ръководството на друго лице. Не касае самостоятелно заети лица, студентите, пенсионерите, икономически неактивни лица.

От друга страна български граждани, законно работещи в настояща държава членка към датата на присъединяване и допуснати до пазара на труда на тази държава членка за непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг период, имат достъп до пазара на труда на тази държава членка, но не и до пазара на труда на други държави членки, които прилагат национални мерки.

Във връзка с посочен по-горе текст относно Приложение 6 към Договора за присъединяване на България към ЕС, трябва да се има предвид, че България е в процес на сключването на двустранни споразумения за обмен на работна сила с държави членки на ЕС. Към момента (януари 2006 г.) страната ни е подписала спогодби за заетост с Федерална република Германия, Гръцката република, Чешката република, Португалската република, Кралство Испания и Италианската Република (регион Ломбардия).

По-подробна, а също така актуална информация на поставения от Вас, въпрос можете да намерите на интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика – www.mlsp.government.bg .

"настоящите държави-членки ще продължат да прилагат национални мерки, що се отнася до правото на български граждани да започват работа. В този контекст, всяка настояща държава-членка може да въведе в националното законодателство по-голяма свобода за движение на работници, включително пълен достъп до пазара на труда. Настоящите двустранни спогодби ще продължават да се прилагат и могат да бъдат разработени по-нататък. Достъпът на български граждани до пазара на труда на настоящите държави-членки не може да бъде ограничаван повече от този, който преобладава в момента на подписването на Договора за присъединяване. В допълнение, настоящите държави-членки ще въведат преференция за българските граждани спрямо работна ръка, която не е от ЕС ("préférence communautaire"). Комисията регулярно ще осъществява строг мониторинг на развитията на пазара на труда, в частност във всяка държава-членка, прилагаща ограничения на пазара на труда;

 преди края на втората година след присъединяването на България следва да се направи преглед на функционирането на националните мерки, въз основа на доклад от Комисията до Съвета. След завършването на прегледа и не по-късно от края на втората година след присъединяването на България, настоящите държави-членки следва да уведомят Комисията за това дали възнамеряват да продължат прилагането на национални мерки или дали възнамеряват да прилагат acquis в бъдеще. При отсъствието на такова уведомяване, ще се прилага правото на ЕО;

 един следващ преглед може да се направи за България при желание от нейна страна. Ще се прилага същата процедура като горната;

 пет години след присъединяването на България, всяка настояща държава-членка, която отстоява националните разпоредби може, в случай на сериозни нарушения на пазара на труда или заплаха за такива, да ги продължи за максимум две години, след като съответно уведоми Комисията. При отсъствие на такова уведомяване ще се прилага правото на ЕО;

 всяка настояща държава-членка, която прилага acquis може да се позове на защитна клауза до края на седмата година след присъединяването на България. Защитната клауза може да се базира на модел или вариант на предишния Член 20 на Регламент (EИО) 1612/68 за свободата на движение на работници в Общността. Тъй като защитни мерки могат да бъдат потърсени, държавите-членки могат, в спешни и изключителни случаи, да прекратят пълното приложение на acquis, последвано от обосновано последващо уведомяване на Комисията. Държави-членки издаващи разрешения за работа на български граждани ще правят това автоматично;

- към Финалния акт на Договора за присъединяване се прилага декларация, според която настоящите държави-членки следва да положат усилия за даване на по-голям достъп до пазара на труда по националното законодателство с цел ускоряването на сближаването с acquis.

Специфичният случай с пътуващите и пограничните работници също е предмет на горепосочените договорености и може да бъде решен чрез национални мерки по време на преходните периоди.

В контекста на свободното движение на работници, няма да има общи преходни периоди по отношение на всяко предоставяне на услуги (самонаети с действителен правен статус, доставчици на услуги и т.н.), нито за каквито и да е други категории лица"

http://www.mlsp.government.bg/bg/int...logy/index.htm

"Общото право на свободно движение на граждани в страните
от ЕС е валидно за всички; Договорените преходни периоди
касаят само работниците и не се отнасят до това право.
Няма допълнителни ограничения върху правото на свободно
движение на правото да се пътува и пребивава в другите
страни членки на Съюза, както и да продължи образованието
си в друга страна. Преходните периоди представлява тези
ограничения, които се отнасят за лицата, които желаят да
работят в друга страна – ограничението е за срок до 7 години.
От години насам лица от страните кандидатки имат право да
се установят в ЕС и да започнат работа, граждани на ЕС също
така имат право да се работят в страните кандидатки. Някои
хора могат да срещнат практически трудности по отношение
на достъпа до дадена професия. Но законодателството на
Общността защитава правото на лицата да се установят и
да работят в друга страна."

http://yambiz.com/ks/faq/faq.htm

"Свободата на движение на гражданите на ЕС означава не само достъп до пазара на труда, и по-голямата част от правата, които засягат тази свобода не са включени в споразуменията за преходен период. Лицата от страните кандидатки вече имат право да започнат дейност (чрез компании или като самонаети лица) в страна членка на ЕС. Този процес, разбира се ще продължи и след присъединяването на страните, и хората ще могат да се възползват от признаването на техните професионални квалификации, което на практика значително ще ги улесни при започването на някаква дейност. Хората ще могат още от първия ден на присъединяването да пътуват свободно или да се установят в друга страна членка, напр. учащи се, пенсионери, или членове на семействата на работещи в страната.
Гражданите също така ще могат свободно да предоставят трансгранични услуги като самонаети лица или компании (с някои изключения за Австрия и Германия, но само в случаи, когато дадена компания възнамерява да вземе на работа собствени служители).
За гражданите от бъдещите страни членки, които по време на преходния период работят в настоящите страни членки или се намират в някоя от тях време на присъединяването, ще се прилагат разпоредбите на Общността за еднакви условия на работа, данъчно облагане и социални помощи, както и разпоредбите за координиране на системите за обществено осигуряване."

http://www.europe.bg/htmls/page.php?category=124
http://www.evroportal.bg/edocs/other/Re ... ration.pdf

ПРЕГОВОРИ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА
БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
http://www.evroportal.bg/uploads/treaty ... 3.bg05.doc

Официален вестник на Европейския съюз 21.6.2005.
Списък по член 23 на Акта за присъединяване : Преходни мерки, България
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/sit ... 780301.pdf
Аватар
Mr.Bombastic
Администратор
Администратор
 
Мнения: 7107
Снимки: 250
Статии: 31
Регистриран на: 12 Февруари 2004, 01:00:00
Местоположение: Германия
Благодарил: 460 пъти
Благодарено: 303 пъти

Назад към Документи

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement