• Advertisement

ХУБАВИ места в Дуисбург

Дуисбург, Есен, Бохум, Дортмунд и околностите

ХУБАВИ места в Дуисбург

Мнениеот copland » 28 Юни 2006, 15:19:45

Мъка ми е като гледам Форума посветен на града, в който живея/живеeм така пустеeщ.

Все още помня ентусиазма, с който се преместих да живея тук преди повече от година. И тогава, и сега, на когото и да кажеш, че живеeш в Дуисбург следват едни кисели физиономии и стандартни иронични коментари.
А и тук си има хубави места. Отварям тази тема, за да споделите ХУБАВИ спомени и впечатления от ХУБАВИ места в Дуисбург.

Ще си позволя аз да започна.

Миналата седмица беше рождения ден на приятелката ми. Случи се така, че и двамата имахме страшно напрегнат ден. До вечерта и на двама ни беше останало малко до никакво желание за празнуване. Капката, преляла чашата обаче беше факта, че италианският ресторант, който бях запланувал като подходящо за целта място, затваря още в осем. Последната ми надежда беше така наречения Innenhafen. Честно казано, очаквах и там да цари хаосът, изпълващ централната част на града и най-вече улиците между HBF и Steinische Gasse. Германците тъкмо бяха победили Еквадор и всеобщият възторг беше сякаш навсякъде.
В пристанището обаче ни очакваше спокойна атмосфера, която остана почти непроменена дори след началото на втория за деня футболен мач. Кратката разходка около канала успя да успокои и двама ни. Избрахме си места в заведение, за което бях чел, че е с добра кухня. Освен на прекрасните коктейли се радвахме и на хубава гледка към водата. Спомените за нервния ден се стопяваха заедно с лъчите на залязващото слънце, а умората се разсейваше както се разсейваха в мрака отраженията във водата. Получи се прекрасен празник.

Толкова засега от мен. Вие сте!
Последна промяна copland на 28 Юни 2006, 20:10:48, променена общо 1 път
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.

Потребители благодарили на автора copland за мнението:
estira
Рейтинг: 4%
 
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот naddya » 28 Юни 2006, 17:08:23

Радвам се, че сте изкарали толкова приятно :) И честит рожден ден на патерица на приятелката ти ;)

Аз лично също много обичам да се разхождам на Innenhafen. Още щом изляза на алеята покрай канала, цялата обстановка ми действа страшно успокояващо.

Други приятни места в Дуисбург са примерно Wedau, особено за плаж и пикник/грил ;)
Иначе навсякъде има малки паркове и градинки. Но и по улиците да тръгнеш да се разхождаш, пак е приятно.

А тези кисели физиономии са много не в час... Обикновено от хора, които използват само и единствено маршрутите "вкъщи - уни/работа - вкъщи" и веднъж седмично ходят примерно до Дюселдорф или Есен като по-големи градове ;)

На мен лично си ми харесва в Дуисбург. Нито е прекалено лъскаво и красиво, нито е прекалено сиво и грозно. Дори пилето на центъра ми се вижда все по-оригинално ;)

Поздрав.
Аватар
naddya
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 571
Регистриран на: 21 Октомври 2004, 00:00:00
Местоположение: Wuppertal, Deutschland
Благодарил: 5 пъти
Благодарено: 4 пъти

Мнениеот copland » 29 Октомври 2006, 22:43:13

Днес съвсем случайно попаднах на една брошура посветена на Innenhafen. Имаше снимка от въздуха. След малко ровичкане в нета, успях да я намеря:

Изображение

Забелязвате ли "перлата в короната" на Innenhafen? Ще се нарича Eurogate. По проект на английския архитект Норман Фостър е. Трябва да бъде построена до края на 2007. Като имам предвид с каква скорост вдигнаха новия CityPalais, няма да се учудя ако и този проект се реализира толкова бързо.
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот No0n3 » 31 Октомври 2006, 13:06:35

ами 4есно да ви кажа аз от скоро съм тук но ми харесва :) не съм обикалял много много още, но поне това, което видях не изглежда на забравен от боговете град, както ми казаха доста хора. Само за едно няма да се съглася - за пилето в центъра. Аз по отвратително нещо не съм виждал :) хайде толкова от мене
No0n3: I am somewhere where I don`t know where I am...
Аватар
No0n3
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 53
Регистриран на: 7 Август 2006, 00:00:00
Местоположение: Varna & Duisburg
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот copland » 1 Ноември 2006, 03:09:02

Ето какво казва wikipedia за авторката на "пилето":

wikipedia написа:The early years
De Saint Phalle was born in Neuilly-sur-Seine in Paris to Jeanne Jacqueline (née Harper) and Andre Marie-Fal de Saint Phalle, a banker. After being wiped out financially during the Great Depression, the family moved from France to the United States in 1933. During her teens, she was a fashion model; at the age of sixteen she made the cover of Life magazine (September 26, 1949), and later the November 1952 cover of the French Vogue magazine. At eighteen, de Saint Phalle eloped with author Harry Mathews, whom she had known since the age of twelve, and moved to Cambridge, Massachusetts. While her husband studied music at Harvard University, de Saint Phalle began to paint, experimenting with different media and styles. Their first child, Laura, was born in 1951.

De Saint Phalle rejected the staid, conservative values of her family, which dictated domestic positions for wives and particular rules of conduct. However, after marrying young and giving birth to two children, she found herself living the same bourgeois lifestyle that she had attempted to reject; the internal conflict led to her to suffer a nervous breakdown. As a form of therapy, she was encouraged to start painting.

While in Paris, de Saint Phalle was introduced to the American painter Hugh Weiss who became both her friend and mentor, encouraging her to continue painting in her self-taught style. She subsequently moved to Deya, Majorca, Spain where her son Philip was born in May of 1955. While in Spain, de Saint Phalle read the works of Proust and visited Madrid and Barcelona where she discovered and was deeply affected by the work of Antonio Gaudí. Gaudí's influence opened many previously unimagined possibilities for de Saint Phalle regarding the use of diverse material and objet-trouvés as structural elements in sculpture and architecture. De Saint Phalle was particularly struck by Gaudí's "Park Güell" which convinced her to one day create her own garden work that would combine both art and nature. Saint Phalle continued to paint, particularly after her family relocated to Paris in the mid-1950s. Her first art exhibition was held in 1956 in Switzerland where she displayed naïve style oil paintings. She then moved onto collage work that often featured objects of violence, such as guns and knives.


Shooting paintings
In 1961, she became known around the world for her Shooting paintings. A shooting painting consisted of a wooden base board on which containers of paint were laid, then covered with plaster. The painting was then raised and de Saint Phalle would shoot at it with a .22 caliber rifle. The bullets penetrated paint containers which spilled their contents over the painting. This "painting style" was completely new, and she travelled around the world performing shooting sessions in Paris, Sweden, Malibu, California, and the Stedelijk Museum in Amsterdam.

Pierre Restany, founder of the Nouveau Réalisme movement, attended one of de Saint Phalle's exhibitions and subsequently invited her to join. As a result, she soon became involved in the ideas, festivals, and activities of this group which included such art personalities as Arman, César Baldaccini, Christo, Gérard Deschamps, Francois Dufrêne, Raymond Hains, Yves Klein, Martial Raysse, Mimmo Rotella, Daniel Spoerri, Jean Tinguely, and Jacques Villeglé.

Her first solo exhibition in Paris occurred at Galerie J with assemblages, tirs, and a public shooting area. Soon de Saint Phalle appeared in group shows throughout Europe and the United States. During the 1960s, she became friends with American artists staying in Paris including Robert Rauschenberg, Jasper Johns, Larry Rivers and his wife Clarice; de Saint Phalle went on to participate in various projects with them over the years.


Nanas
After the "Shooting paintings" came a period when she explored the various roles of woman. She made life size dolls of women, such as brides and mothers giving birth. They were usually dressed in white. They were primarily made of polyester with a wire framework. They were generally created from papier mâché.

Inspired by the pregnancy of her friend Clarice Rivers, the wife of American artist Larry Rivers, she began to use her artwork to consider archetypal female figures in relation to her thinking on the position of women in society. Her artistic expression of the proverbial everywoman were named 'Nanas'. The first of these freely posed forms, made of papier-mâché, yarn, and cloth were exhibited at the Alexander Iolas Gallery in Paris in September of 1965. For this show, Iolas published her first artist book that includes her handwritten words in combination with her drawings of 'Nanas'. Encouraged by Iolas, she started a highly productive output of graphic work that accompanied exhibitions that included posters, books and writings.

In 1966, she collaborated with fellow artist Jean Tinguely and Per Olof Ultlvedt on a large scale sculpture installation, "hon-en katedral". for Moderna Museet, Stockholm, Sweden. The outer form of "hon" is a giant, reclining 'Nana', whose internal environment is entered from between her legs. The piece elicited immense public reaction in magazines and newspapers throughout the world. The interactive quality of the "hon" combined with a continued fascination with fantastic types of architecture insensifies her resolve to see her own architectural dreams realized. During the construction of the "hon-en katedral," she met Swiss artist Rico Weber, who became an important assistant and collaborator for both de Saint Phalle and Jean Tinguely. During the 1960s, she also designed decors and costumes for two theatrical productions: a ballet by Roland Petit, and an adaptation of the Aristophanes play "Lysistrata."


Her life with Jean Tinguely
In 1955 de Saint Phalle met Jean Tinguely and his wife, Eva Aeppli. She asked Tinguely to weld the armature for her first sculpture. In 1960, de Saint Phalle divorced her husband, writer Harry Mathews. That same year, Jean Tinguely and Eva Aeppli also divorced. De Saint Phalle and Tinguely subsequently moved into the Impasse Ronsin where they shared the same studio and lived surrounded by other artists, including Constantin Brancusi. It was in this period that Marcel Duchamp introduced the pair to the Spanish surrealist Salvador Dalí. De Saint Phalle later traveled to Spain with Tinguely in order to attend a celebration honoring Dalí; while there, the pair created a life-sized exploding bull with plaster, paper and fireworks for the arena at Figueras. In 1963, they bought an old country inn outside of Paris to serve as both their home and studio, l'Auberge du Cheval Blanc in Soisy-sur-Ecole, some 50 kilometers south of Paris. She married Jean Tinguely on 15 July 1971 acquiring Swiss citizenship.


The Tarot Garden
Influenced by Gaudí´s Parc Güell in Barcelona, and the garden in Bomarzo, de Saint Phalle decided that she wanted to make something similar; a monumental sculpture park created by a woman. In 1979, she acquired some land in Garavicchio, Tuscany, about 100 km north-west of Rome along the coast. The garden, called Giardino dei Tarocchi in Italian, contains sculptures of the symbols found on Tarot cards. The garden took many years, and a considerable sum of money, to complete. It opened in 1998, after more than 20 years of work.


Public works
On 17 November 2000 Niki became an honorary citizen of Hannover, Germany and donated 300 pieces of her artwork to the Sprengel Museum.

Many of Niki de Saint Phalle's sculptures are large and some of them are exhibited in public places, including:

Stravinsky Fountain (or Fontaine des automates) near the Centre Pompidou, Paris (1982) - also featuring works of Jean Tinguely
La fountaine Château-Chinon, at Château-Chinon, Nièvre. Collaboration with Jean Tinguely
L'Ange Protecteur in the Hall of the Zürich Train Station
Nanas, along the Leibnizufer in Hannover (1974).
Queen Califia's Magic Circle, a sculpture garden in Kit Carson Park, Escondido, California http://www.queencalifia.org
Sun God (1983), a fanciful winged creature next to the Faculty Club on the campus of the University of California, San Diego as a part of the Stuart Collection of public art.
La Lune, A sculpture located inside the Brea Mall in Brea, California.
Coming Together, San Diego convention center http://www.portofsandiego.org/sandiego_ ... eccart.asp
Grotto at the Herrenhäuser Gärten in Hannover, Germany
http://www.hannover.de/herrenhausen/gae ... index.html
Cyclop in Milly-La-Forêt, France - collaborative monumental sculpture with Jean Tinguely, a.o. http://www.art-public.com/cyclop/cyclop_g.htm
Golem in Jerusalem http://jerusalemfoundation.org/city.php?id=135
Noah's Ark collaborative sculpture park with Swiss architect Mario Botta in Jerusalem http://jerusalemfoundation.org/updates.php?id=166
Lebensretter-Brunnen / Lifesaver Fountain in Duisburg, Germany


Literature
Niki de Saint Phalle, Pontus Hultén, ISBN 577570582. Published in connection with an exhibition in Bonn
Traces: An Autobiography Remembering 1930 – 1949, Niki de Saint Phalle, ISBN 2-940033-43-9
Niki de Saint Phalle: Catalogue Raisonne: 1949 – 2000, Janica Parente a.o., ISBN 2-940033-48-X
Niki De Saint Phalle: Monographie/Monograph, Michel de Grece a.o., ISBN 2-940033-63-3
Niki's World: Niki De Saint Phalle , Ulrich Krempel, ISBN 3-7913-3068-3
Niki de Saint Phalle. My art, my dreams, Carla Schultz-Hoffmann (Editor), ISBN 3-7913-2876-X
AIDS: You can’t catch it holding hands, Niki de Saint Phalle, ISBN 0-932499-52-X
Niki de Saint Phalle: Insider-Outsider. World Inspired Art, Niki de Saint Phalle, Martha Longenecker (Editor), ISBN 0-914155-10-5
Niki De Saint Phalle: The Tarot Garden, Anna Mazzanti, ISBN 88-8158-167-1
Niki de Saint Phalle: La Grotte, ISBN 3-7757-1276-3


Film
Daddy, 1973, written and directed by Saint Phalle and Peter Lorrimer Whitehead.


wikipedia написа:Niki de Saint Phalle (* 29. Oktober 1930 in Neuilly-sur-Seine (Vorort von Paris); † 21. Mai 2002 in San Diego; eigentlich Cathérine Marie-Agnès Fal de Saint Phalle) war Malerin und Bildhauerin. Sie wurde in Frankreich geboren und infolge ihrer Heirat mit Jean Tinguely (1961) in der Schweiz eingebürgert.

In Deutschland wurde sie als Künstlerin vor allem durch ihre 1974 in Hannover am Leineufer, der heutigen Skulpturenmeile, aufgestellten Nana-Figuren bekannt.

1953 entstanden ihre ersten Bilder. Zunächst arbeitete sie als Aktionskünstlerin und machte mit ihren Schießbildern auf sich aufmerksam (Gipsreliefs mit eingearbeiteten Farbbeuteln, auf die sie während der Vernissage schoss).

Ab 1965 entstanden die großen "Nanas" – Frauenfiguren mit betont weiblichen Formen. 1966 installierte sie auf Veranlassung des Direktors Pontus Hulten (unter Mitarbeit von u.a. Jean Tinguely) im Stockholmer Moderna Museet eine 29 m lange liegende Skulptur mit dem Namen "Hon", die durch die Vagina betreten werden konnte, und in deren Innerem sich eine Bar befand.

1968 nahm Niki de Saint Phalle erstmals an einer Ausstellung des Museum of Modern Art in New York teil. Weitere Ausstellungen folgten 1969 in München und in Hannover, sowie 1970 in Paris, 1971 in Amsterdam, Stockholm, Rom und New York. Im Jahre 1979 begann sie in der Toskana mit dem Bau des "Giardino dei Tarocchi", der 1998 für die Öffentlichkeit freigegeben wurde. Noch bekannter ist der 1982 begonnene Bau des Strawinski-Brunnens in Paris vor dem Centre Pompidou. 1999 übernahm Niki de Saint Phalle den Auftrag zur Ausgestaltung der Grotten in den Herrenhäuser Gärten von Hannover, die seit 2003 für Besucher offen stehen.

Am 17. November 2000 wurde sie zur Ehrenbürgerin der Stadt Hannover ernannt und vermachte aus diesem Anlass 300 ihrer Werke dem dortigen Sprengel-Museum.

Sie starb am 21. Mai 2002 im Alter von 71 Jahren in San Diego im US-Bundesstaat Kalifornien. Die bei ihrer Arbeit entstandenen Polyesterdämpfe hatten ihre Atemwege und die damit verbundenen Organe immer stärker zerstört.

Ihr zu Ehren wurde 2002 in Hannover die Einkaufspassage Passarelle umbenannt in Niki-de-Saint-Phalle-Promenade.
Последна промяна copland на 1 Ноември 2006, 03:35:11, променена общо 2 пъти
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот copland » 1 Ноември 2006, 03:17:34

Ето я самата Ники:
Изображение


А ето някои нейни неща, които могат да бъдат видяни в Германия
Изображение
Hannover

Изображение
Hannover

Изображение
Hannover

и в Швейцария
Изображение
Zuerich

Специален поздрав и за elle със "Сирената" от Фонтана Стравински.
Изображение
Paris
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот naddya » 2 Ноември 2006, 16:29:15

Ето малко информация за въпросното пиле:

Изображение

Der Brunnen ist eine Gemeinschaftsarbeit von Niki de Saint Phalle und Jean Tinguely (1925 - 1991). Niki de Saint Phalle (1930 - 2002) schuf das vogelähnliche Fabelwesen, an das sich eine weibliche Figur klammert. Mit ausgebreiteten Armen aufrecht stehend, verkörpert er das uralte mit dem Vogel verbundene Symbol des Himmels. Seine Farbenpracht und die Kaskaden, die im weiten Bogen aus seinen Flügeln hinabstürzen, unterstreichen die majestätische Erscheinung des sich rhythmisch nach links und rechts drehenden Fabelwesens. Es steht auf einem von Jean Tinguely entworfenen Sockel.

Aus Industrieabfällen und anderen Fundstücken zusammengesetzt, stellt er die reale Gegenwelt zu dem Fantasievogel dar, der sich über das irdische Leben erhebt und in die Welt der Träume und Visionen entschwebt. Ein Modell des Brunnens steht im Wilhelm Lehmbruck Museum.

Fakten:

- Standort: Königstraße/Düsseldorfer Straße
- errichtet: 1991/93
- Polyester über Edelstahlgerüst mit Teflonfarb- beschichtung
- Sockel: Stahl, lackiert
- Gesamthöhe: 7,2 m
Аватар
naddya
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 571
Регистриран на: 21 Октомври 2004, 00:00:00
Местоположение: Wuppertal, Deutschland
Благодарил: 5 пъти
Благодарено: 4 пъти

Мнениеот ljuba » 2 Ноември 2006, 17:09:43

Боже,тази ли мила женица е сътворила тези неща дето и ние си ги гледаме в Хановер!!!!!!
Аватар
ljuba
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 694
Регистриран на: 27 Септември 2005, 00:00:00
Местоположение: Hannover
Благодарил: 90 пъти
Благодарено: 168 пъти

Мнениеот copland » 10 Януари 2007, 01:17:27

Така и така на всички вече е ясно, че съм фен на Innenhafen:

Днес, в това заведение опитах просто феноменален чай! Да, чай! Номерът е да си поръчате не просто обикновен, а такъв на фирмата Efendy. Има три разновидности - ябълка, портокал и канела. Опитах ябълката, като поръчах да й сложат mandel flavor, което обаче въобще не се усещаше. Следващият път смятам да пробвам канелата!
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот biart » 8 Февруари 2007, 14:51:42

hi Copland. prijatelkata mi raboti v Cubar i za v bude6te da znae6 4e ne samo 4ajat im e hubav :) moje6 da opita6 i 6i64etata s ananas :) az umiram za tjah.

pozdravi

P.S. njakoj da e hodil v ' Landschaftspark' da spodeli vpe4atlenija plsss. i ĸak se stiga?
Аватар
biart
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 3
Регистриран на: 2 Август 2004, 00:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот copland » 8 Февруари 2007, 14:57:38

При първа възможност ще ги "изпробвам", обещавам! :D

В Ландшафтспарка съм бил само веднъж и то заради концерт в едно от халетата. В смисъл - не видях нищо от самия парк.
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот copland » 19 Февруари 2007, 22:16:09

Тук има галерия със снимки от днес (Розенмонтаг) в Дуисбург. Парадът минава точно под прозореца ми и успях да уловя някои сполучливи кадри!
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот elle » 20 Февруари 2007, 00:18:50

До сега къдеTo съм била в Де все ми е харесало.
И Duisburg така.. Улицата от гарата към магазина Кауфхоф на вечерна светлина много ми хареса и добри магазини имаше, но за щастие на финансовия ми благодетел бяха затворени :D
elle
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2363
Регистриран на: 19 Април 2006, 00:00:00
Благодарил: 24 пъти
Благодарено: 22 пъти

Жителите на града.

Мнениеот lyubcho » 27 Февруари 2007, 23:24:29

Как не видях един Българин в Дуисбург.
Дори и на Инненхафен.
Аватар
lyubcho
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 16
Регистриран на: 4 Юни 2006, 00:00:00
Местоположение: Duisburg
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот naddya » 28 Февруари 2007, 18:01:52

Мини към B-сградите на унито да видиш какво става ;)
Аватар
naddya
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 571
Регистриран на: 21 Октомври 2004, 00:00:00
Местоположение: Wuppertal, Deutschland
Благодарил: 5 пъти
Благодарено: 4 пъти

Следваща

Назад към Рурпот

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта

  • Advertisement