• Advertisement

Глагол в шведския език

Напред, науката е слънце!

Глагол в шведския език

Мнениеот tsetso » 31 Август 2008, 12:40:17

В шведския език глаголите се спрягат според време , наклонение и залог.
1.Време. В шведския глаголните времена се делят на прости и сложни,а самите глаголи могат да се спрягат в 4 от тези времена : presens ,preteritum, perfekt ,puskvamperfekt
1.1 presens -просто глаголно времето ,което изразява най-често действия извършвани в момента на говорене.Освен това presens може да се използва за изразяване на навик (jag åker buss varje dag.) ,факт (Huset ligger vid skogen) , бъдеще (jag har prov på tisdag) и понякога заповед (nu räcker det!). presens се маркира с добавяне на окончания -r , -er към неопределената форма на глагола,без влияние на числото на подлога.
1.2 preteritum (imperfekt)-просто глаголно време ,отбелязващо завършено действие с точно определена времева точка : Igår gick jag till skolan.Използва се също в вкомбинация с presens за изразяване на желание или нещо нереално :jag önskar att jag var starkare än Herakles вместо jag önskar att jag vore starkare än Herakles. preteritum се използва и при констатация:Maten var god ;Det var en vacker tavla! В дадения пример въпреки ,че храната продължава да е вкусна и картината продължава да е красива ,се използва формата за минало време на глагола är.preteritum се маркира с добавяне на -de ; -te ; -dde към неопределената форма на глагола.
1.3 Perfekt- сложна глаголна форма , която изразява завършено действие ,което все още е актуално : Han har gått till affären извършителя на действието е отишъл до магазина и все още е там, докато при Han gick till affären не се казва дали извършителя на действието все още се предполага да е в магазина. Perfekt се използва също така за израязяване на завършено действие ,но с неизвестна времева точка : Hon har studerat i Oslо i 3 år.Nu bor hon i Malmö от тук разбираме ,че извършителя на действието е учил в Осло и това вече е отминало , но не се дава точна информация кога точно това се е случило. Друг случай за използване на Perfekt е когато действието е започнало ,но не е завършило : Jag har bott i Sverige sedan 2006.Perfekt се маркира с форма за сегашно време на помощен глагол ha (har)+ Supinum(форма на глагола за перфектни времена) на главния глагол.
1.4 puskvamperfekt-сложна глаголна форма ,изразяваща завършено действие преди даден отминал момент: Igår var jag trött eftersom jag inte hade sovit bra.puskvamperfekt се използва също за изразяване на започнато ,но незавършено действие преди даден отминал момент:När jag hade bott i Sverige i sex månader fick jag mitt personnummer.puskvamperfekt се маркира с форма за минало време на помощен глагол ha (hade) )+ Supinum на главния глагол.
За да се изрази действие в бъдещето в шведския език не се използва обособена форма за бъдеще време , а гореспоменатите времеви форми както и неопределена форма на глагола се използват в различни сложни конструкции ,често с помощта на помощни глаголи ska или kommer att.
*изразяване на бъдеще време с помощта на:
-presens + времева точка : Jag flyttar till Stockholm nästa vecka
-помощен глагол ska + неопределена форма на глагола (+ времева точка) : Vi ska åka till Köpenhamn på tisdag.
-помощен глагол kommer att + неопределена форма на глагола : Han kommer att bli en utmärkt spelare (използва се най-често за прогноза,предположение)
-Perfekt-при наличие на 2 или повече последователни във времето действия , първото приема Perfekt , a останалите помощен глагол(kan , måste , ska ....)+ неопределена форма на глагола : När jag har diskat måste jag laga mat och dammsuga.
Конструкциите за изразяване на бъдеще в миналото в шведския език се наричат futurum preteriti : när du ringde skulle jag just göra det
Конструкциите за изразяване на минало в бъдещето се наричат futurum exaktum : när vi ses på måndag har jag gjort det
Конструкциите за изразяване на минало в отношение с бъдеще в миналото се наричат futurum exaktum preteriti : i fredags lovade du att du skulle ha gjort det när vi sågs på måndagen

Видове глаголи според спрежението им в минало време (preteritum) и Supinum(форма на глагола за перфектни времена).
В шведския език има 4 глаголни групи ,определяни по окончанията ,които глаголите от дадена група приемат при спрежение в минало време (preteritum) и Supinum
I-ва група- Глаголите в тази група завършват винаги на -ar в сегашно време (presens) , на -ade в минало време (preteritum) и на -at в Supinum.Това е най-голямата глаголна група.
presens---------preteritum-----------Supinum
tvättar----------vättade---------------tvättat
börjar ---------- började---------------börjat
II-ра група-Тази група е сравнително голяма и в нея глаголите почти винаги завършват на -er в сегашно време ,на -te илли -de в минало време и на -t в Supinum.Ако повелителната форма(Imperativ) на даден глагол от тази група завършва на p , t , k или s ,то в минало време си използва окончание -te.Ако повелителната форма(Imperativ) на даден глагол от тази група завършва на всички останали букви ,то се използва окончание -de
presens-------------preteritum------------Supinum
röker---------------- rökte-------------------rökt
stänger--------------stängde---------------stängt
tycker----------------tyckte------------------tyckt
ringer----------------- ringde------------------ ringt
III-та група-Глаголите в тази група са сравнително малко на брой и почти винаги са кратки думи ,съдържащи една дълга гласна.В сегашно време завършват на -r , за минало време на -dde ,а в Supinum завършват на -tt
presens-------------preteritum--------------Supinum
bor-------------------bodde-------------------bott
tror------------------trodde-------------------trott
syr-------------------sydde------------------- sytt
flyr-------------------flydde ------------------flytt
IV-та група-в тази група са така наречените "силни" глаголи.В сегашно време завършват на -er или -r , а в минало време и Supinum често сменят гласната в основната форма на думата.При тази група има определени шаблони за промяна на гласните при спрежение в минало време и Supinum.
presens---------------preteritum----------------Supinum
bryter-----------------bröt -----------------------brutit
finner------------------fann-----------------------funnit
springer---------------sprang--------------------sprungit
sitter-------------------satt-----------------------suttit
При силните глаголи има разлика и в образуването на perfekt particip
Пр: skär(режа) - skuren(utrum(n-genus)) ,skuret(neutrum(t-genus)) , skurna(множествено число)-срязан,срязани
skriver(пиша)- skriven(utrum(n-genus)) , skrivet (neutrum(t-genus)) ,skrivna(множествено число) написан,написани
Има още една група глаголи , които са неправилни .При тях няма определени правила за приемане на дадено окончание при спрежние в минало време и Supinumи и затова не са вписани като отделна група
presens-------------- preteritum---------------Supinum
går--------------------gick------------------------gått
le ---------------------log-------------------------lett
ligger----------------- låg------------------------legat
vet --------------------visste--------------------vetat

2.Наклонение. В шведски език има 3 основни наклонения-indikativ, imperativ и konjunktiv.
2.1 indikativ е наклонение , което главно се използва за предаване на действителна информация.То е най-разпространеното наклонение в шведския и се нарича също основно наклонение.Глагол в indikativ в presens (aktiv form) завършва на -ar, -er или -r. в preteritum (aktiv form) на -ade, -de, -te или -dde или не получават окончание ,а промяна в гласните
2.2 imperativ е наклонение , с помощта на което се изразява заповед.Това наклонение съществува само в presens.imperativ има идентична форма с основата на глагола(НЕ неопределената форма на глагола) в indikativ завършващ на -er (втора и четвърта група):sitter-sitt ; röker-rök , bryter-bryt , stänger-stäng
-При глаголите от първа група (завършващи на -ar в presens ) в imperativ формата съвпада с неопределената форма на глагола:hoppar-hoppa , tittar-titta,pratar-prata .
-При кратките глаголи,завършващи в основната си форма на ударена гласна (трета група,както и някои от четвърта) важат правилата както за -ar-глаголите така и за -er-глаголите , понеже основната им форма е идентична с неопределената им форма.
2.3 konjunktiv е почти "на изчезване" в шведския.Използва се предимно в определени изрази като: Leve Sverige , Gud välsigne er , vare sig ....eller ,като съществува и в форми като : vore, finge ,bleve .В съвременния шведски konjunktiv се замества със съответни indikativ-форми(Om jag ändå fick en miljon) или с помощта на skulle-структури:Utan din hjälp skulle jag dö
3 Залог.В шведския има 2 залога aktivum и passivum , с помощта на които се определя ролята на подлога в изре4ението
3.1 aktivum - показва ,че подлога е действащия в изре4ението : Mannen skalar potatis
3.2 passivum - отбелязва ,че подлога е предмета на действие в изречението.Може да се изразява по 2 начина:посредством окончание -s (Potatisen skalas av mannen) или чрез преразказване - att bli + perfekt particip на главния глагол в изречението (Potatisen blir skalad av mannen)
Аватар
tsetso
Модератор
Модератор
 
Мнения: 271
Регистриран на: 15 Март 2007, 01:00:00
Местоположение: Sweden,Göteborg
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път

Мнениеот Stavanger » 27 Септември 2008, 07:50:49

За пореден път се изумявам колко близки за норвежкия и шведския :)
Аватар
Stavanger
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 27
Регистриран на: 31 Август 2008, 00:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Смешна случка

Мнениеот wasserman » 27 Септември 2008, 13:24:53

Първо мерси Цецо,за информацията,друго си е да го прочетеш на Български.
Ставангер припомни ми една интересна случка преди месец,когато бях на гости в Норвегия-на един остров близо до Буда.
Чакам си ферито и се заприказвах с един норвежки шофиор на ТИР ,викам си я да видя моят варненски шведски дали се котира в Норвегия.Учудих се, човека ме разбра аз го разбрах,викам си чудо аз разбирам норвежки,по едно време разговора отиде кои откъде е аз казвам от Йевле,а той е аз съм от Упсала ,само работя за норвежка фирма.Голямо разочарование за моя норвежки.
Сериозно, норвежците разбират моето подобие на шведски,даже повече от самите шведи,но аз не ги разбирам.Също българи,които знаят перфектен норвежки също не ме разбират.
Аватар
wasserman
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 57
Регистриран на: 27 Март 2008, 01:00:00
Местоположение: Guinea Equatorial
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Мнениеот Stavanger » 27 Септември 2008, 15:11:50

Васерман, не съм учуден изобщо. Норвежците разбират шведите, шведите не разбират норвежците. Имаше някакво лингвистично обяснение на този феномен, че макар и двата езика да са толкова близки, говорещите шведски имат проблем с разбирането на норвежкия, а говорещите норвежки нямат проблем с шведския. Аз също се изненадах, когато установих, че с моя норвежки мога да гледам свободно шведски телевизионни предавания, но е факт. Приятелите ми от Швеция не могат да гледат норвежка телевизия, не разбирали нищо без субтитри :lol: Ако трябва да съм максимално точен, норвежците разбират и шведите, и датчаните. Датчаните разбират норвежците, но не разбират шведите. Шведите горе-долу разбират норвежците, но изобщо не могат да разберат датчаните. Ще се поровя да намеря статията, в която прочетох това и обяснението, защото беше много интересно :)
Аватар
Stavanger
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 27
Регистриран на: 31 Август 2008, 00:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот cvetti » 29 Септември 2008, 01:14:29

Здравейте и от мен :)
Аз смятам,4е шведите те разбират само,ако и когато искат да те разберат,а не защото наистина не те разбират.
И да се похваля,4е след 6 месеца 4акане да запо4на с СФИ най сетне го до4аках.
Надявам се,4е след това ще мога да допринеса и аз към тази тема,а и да разбера вси4ко,което Цецо обяснява.
Цецо благодаря за на4ина,по който поднасяш информацията.Мисля,4е ще е полезна на много хора.
Поздрави на вси4ки
cvetti
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 1 Октомври 2007, 00:00:00
Местоположение: Hultsfred,Sverige
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Re: Глагол в шведския език

Мнениеот bromma » 20 Януари 2009, 18:47:26

Здравей, tsetso,
имам един въпрос за глаголите и се обръщам към тебе, понеже си най-напред с материала. Взимаме един обикновен глагол, да речем skriva. Не знам как се нарича тази форма в граматиката, ти си филолог навярно знаеш, затова питам с този пример.

пиша = skriva
пишещ = skrivande
писане = skriv eller skrivning
писано = skriven, skrivet, skrivna
пишейки = ??? :(

Днес попитах учителката ни, като и дадох пример на английски (сигурно знаеш там глаголите приемат -ing, като в сегашно прод. време), но тя не разбра смисъла на примерите. Има ли във шведския такава форма ли е, наклонение ли е, не е най-важно как се нарича и ако да, как се получава?
Аватар
bromma
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1315
Снимки: 270
Регистриран на: 24 Февруари 2008, 01:00:00
Местоположение: Sverige, Stockholm
Благодарил: 149 пъти
Благодарено: 254 пъти

Re: Глагол в шведския език

Мнениеот tsetso » 21 Януари 2009, 07:43:04

Здравей ,BROMMA
Според мен пишещ, както и пишейки е skrivande.И в двата случая се използва present particip ,разликата е ,че в единия случай службата в изречението , която думата изпълнява е на допълнение(пишещ) ,а в другия на обстоятелствено пояснение за начин(пишейки). Няма разлика в изписването на думата в двата случая, защото в шведския present particip не се променят(съгласува) по какъвто и да било начин без зна4ение от службата им в изречението и следователно от контекста се определя кога е "пишещ" и кога "пишейки" .
От друга страна има едни present particip ,които не знам как то4но се наричат , но аз си ги определям като възвратни.Те в края си получават окончание "s" и могат да се образуват само от някои глаголи.
De somnade kramandes.-Те заспаха прегръщайки се.
De dansade pussandes.-Те танцуваха целувайки се.
Аватар
tsetso
Модератор
Модератор
 
Мнения: 271
Регистриран на: 15 Март 2007, 01:00:00
Местоположение: Sweden,Göteborg
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път

Re: Глагол в шведския език

Мнениеот bromma » 21 Януари 2009, 19:54:51

Мерси, tsetso, полезно беше!
Аватар
bromma
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1315
Снимки: 270
Регистриран на: 24 Февруари 2008, 01:00:00
Местоположение: Sverige, Stockholm
Благодарил: 149 пъти
Благодарено: 254 пъти

Re: Глагол в шведския език

Мнениеот tsetso » 4 Декември 2009, 09:46:26

И skrivande , и skrivandes са present particip.Разли4ават се по службата , която изпълняват в изре4ението-съответно допълнение и обстоятелствено пояснение за на4ин. Първото озна4ава пишещ,а второто пишейки.
Аватар
tsetso
Модератор
Модератор
 
Мнения: 271
Регистриран на: 15 Март 2007, 01:00:00
Местоположение: Sweden,Göteborg
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път


Назад към Образование

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement