Противно на всички очаквания, всички конструктивни материали, които са подкрепени с доказателства, ще бъдат публикувани, независимо дали от почитатели, или противници на горе споменатите.
Темата ще бъде заключена, и няма да се допускат мнения. За мнения, остава първоначалната Тема: Рак и Антималигноцит / Antimalignocyt
-----------------------------------------
-----------------------------------------
Да започнем със злополучните "дипломи" и златни медали, които се представят, като доказателство, че Продан Христов е отличЕн откривател
за съжаление на сдружението, в предването "Преди лекарствата" II част при мин. 17:44 и интервюто на Щонова с въпросният господин, той- самият Продан Христов заяви:
"...те ми искаха пари за тея работи... аз им казах, ми незнаех, че ще искате пари... за мене нямат стойност. Някакъв медал там...за какво ми е?"
Всеки сам да си направи изводите.
I. ОБЕКТ
1. СН23
Е клиничното наименование, на препарата, предлаган от Продан Христов с активната поддръжка на сдружение "Антималигноцит".
2. СН23 комбинал
Е наименованието на препарата, който по думите на др. К. Попов е бил предоставен през 1978г. безвъзмездно, от фирмата "Христов-Биохим", за клинично изпробване в неврохирургическо отделение ПОБ Ст.Загора.
3. Антималигноцит
Е препарата, който Продан Христов макар и неофициално от години предлага и продава на онко болни в България. Същият препарат, по неофициални данни на сдружение "Антималигноцит" е представян няколко пъти пред българските власти, с цел регистрация.
4. Продукт, с който са „лекувани” хората от СПИСЪКА
Единственно и само по твърдения на Продан Христов и сдружение "Антималигноцит" препарата, с който са се лекували (сами) онко-болни, носи името "Антималигноцит". Нито едно така наречено "клинично" изследване, не касае препарат с име "Антималигноцит".
Няма данни, за свидетел/свидетели, които някога са виждали лабораторията на Продан Христов.
Няма данни, че Продан Христов е имал разрешително за действаща лаборатория, както в Германия, така и в Австрия.
Няма данни, с какви продукти е търгувала фирмата Oncocell Arzneimittel-Vertrieb GmbH.
5. КНИГАТА
Е най-често представяното доказателство, че Продан Христов е откривател на универсално лекарство, за борба с всички познати видове РАК. При трезва оценка, книгата написана от ... във вид на интервю, предлага едностранните твърдения на Продан Христов.
6. ДОКУМЕНТАЦИЯТА
а. предлагана от сдружение с нестопанска цел "Антималигноцит":
- книгата/интервю на и от Продан Христов
- Листовката, приложена към всяка опаковка с лекарството:
- декларацията на А. Минкова:
18.04.2010 За съжаление, след спирането на сайта "Малки обяви" от вчера не работи и основният сайт на Сдружение "Антималигницит". В това положение, връзките към документациите на дружеството са недостъпни. Вероятният читател, ще трябва да се задоволи с това, което сме успяли да спасим в Заедно.
21.04.2010Сайтъ на Сдружението е отново ОN, но информациите, от тази Теманяма да намерите на страниците на "Сдружение Антималигноцит".
- Клинична документация (която освен кръг избрани, никой не е виждал)
- това, което всеки може да прочете из безброй форуми.
б. намерено и публикувано от група ентусиасти, търсещи истината:
Превод на статия от немското списание Spiegel:
15.05.1967
МЕДИЦИНА / ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ РАК
Бизнес със страха
Списание "Neue Revue" играеше ролята на посредник, а Федералните немски въоръжени сили на спасител. С едномоторния самолет «До 27», двама пилота от спасителния отряд Ландсберг (Лех) транспортираха смъртноболната пациентка Елфи Рийт от градската болница в Саарбрюкен до Бад Райхенхал. Заглавието на статията в "Neue Revue": "Полет към надеждата".
Болната от рак пациентка Елфи Рийт почина. Надеждата, която жълтото списание даде на нея и на милиони читатели остана излъгана.
Рекламният акт, провъзгласен като «драматична спасителна акция» остана епизод от вдигания от месеци насам шум в жълтата преса около едно ново, така наречено чудодейно средство срещу рак. Името му: СН23. Откривателят му: българският емигрант Продан Христов, 44, според собствените му думи "биохимик" и ръководител на раковата клиника в Бад Райхенхал.
Не за първи път, така наречените нетрадиционни медици, а заедно с тях и една част от немската преса, този път "Quick" и "Neue Revue", правят "голям бизнес със страха от рака" (по думите на мюнхенският медицински журналист Алберт Пюлман). Но сега за първи път официални представители на лекарското съсловие в Германия решиха да се намесят. В понеделник миналата седмица, Баварската федерална медицинска асоциация заведе дело срещу Продан Христов и неговият брат Христо, 53, чиято докторска титла не е медицинска, а придобита в училище за световна търговия във Виена и която краси фирмената табела на "Частната клиника" в Бад Райхенхал. Възраженията на лекарският съюз:
> Подвеждащата табела на входната врата на райхенхалската вила под наем (Частна клиника «Д-р Хр. и Пр. Христови») е в противоречие с раздел 13 на Федералния закон за практикуващите медици. Съгласно който, с лишаване от свобода до една година или парична глоба се наказва, "всеки който не е лекар и няма право да упражнява лекарска дейност, използващ обозначение, което обосновано от обстоятелствата създава впечатление, че има право да практикува лекарската професия".
> Според лекарската асоциация "с твърдението си, че средството им е все още в процес на клинични изпитвания", "братята Христови се опитват да се промъкнат през вратичките на немския закон за лекарствата".
Критериите за клинични изпитвания включват и правилото медикаментът безплатно да се предоставя на клиники и лекари. В клиниката на Христови обаче, явно се печелят пари с предполагаемото лекарство срещу рак. Според проспекта на клиниката, в зависимост от стаята се предплаща между 2400 и 3300 ДМ. Лекарската асоциация смята, "че това е безскрупулен бизнес със страха и надеждата на много болни от рак".
Така както емайлираната табела на входа, съмнителни са и лицата, занимаващи се с бизнеса с СН23 в препълнената понастоящем клиника: освен братята Христови, които нямат диплома за завършено образование в областта на медицината или естествените науки, замесен е и противоречивият от години онколог от Тегернзее, Йозеф Иселс. Той произвежда и тества предполагаемото чудотворно средство в своята клиника Рингберг.
Като правоспособни лекари в клиниката в Бад Райхенхал работят д-р Ерих Бергер, който безуспешно пропагандира от години препарата СН23 в Австрия, както и д-р Фритц Вестрик, син на бившият съветник на канцлера и федерален министър Лудгер Вестрик. По неговите думи, той от години се занимава "с изследване на рак", макар да не дава информация и да избягва въпроси относно кариерата си на учен.
Чудодейни средства срещу рак е едната от темите, увеличаващи най-много тиража на немската жълта преса:
> През януари 1953г. списание "Revue" в серия от публикации ("Мъже, победили рака") съобщава за чудодейното средство срещу рак на руснака в изгнание, д-р Якоб Павлотцки (120 000 предполагаеми «напълно излекувани»)
> През юни 1961г. от Ривера (Уругвай), списание “Bunte Illustrierte” съобщи за ново средство против рак («Lisado de Corazon”).
> През ноември 1963г. списание “Bunte Illustrierte” започна серия от статии за "Bamfolin", чудодейно средство, придобито от японска бамбукова трева.
Никое от изобилно прехвалените чудодейни средства не успя да докаже обещанията си, освен че подобни статии повлияха благоприятно на тиражите на въпросните списания.
Преди два месеца и половина, този път "Quick" започна поредица от репортажи около вълшебната формула сн23. В началото на април "Neue Revue" подхвана същата тема и предполагаемото медицинско чудо отговаря отново на типичната схема,както предишните кампании от този вид:
> Както винаги изобретателите се чувстват като аутсайдери, отричани и пренебрегвани от конвенционалната медицина. Както винаги лекарството се извлича от редки растения, чието магическо действие е предадено от овчари, земеделци и билкари.
> Както винаги химическия състав на медикамента се пази в тайна - формулата на СН23 се "съхранява в трезор в Южна Германия". Едва 14 дни след откриването на клиниката в Бад Райхенхал, в кампанията си за СН23, "Neue Revue" не се посвени да пише за журналист от САЩ, "отписан от неговите лекари" и "излекуван" от рак чрез терапия с СН23 ("Моето състезание със смъртта").
Според изказванията на Христов, той държи в ръцете си противораковата си субстанция още от вечерта (6:00 h) на Нова година 1959. Въпреки това, в нито един от случаите досега не е било възможно убедително да се докаже предполагаемото лечебно действие. От тук е повече от ясно, защо информацията, свързана с растителното лекарство се държи в тайна. Причината едва ли е аргумента на неговия откривател, че все още се намира в процес на клинично изпробване.
В действителност тази формулировка на производителя на СН23 изглежда като оправдание, което позволява ненаказуема практика с медикаменти във Федерална Република Германия. Едновременно с това тя разкрива и един пропуск в западногерманското законодателство по отношение на лекарствените средства.
В САЩ и Канада например, на лекарите е позволено да предоставят на хора медицински препарат едва тогава, когато Държавните служби за лекарства го допуснат до клинични изследвания. Това се случва едва след като производителите направят подробни лабораторни тестове с животни, за да докажат безвредността на субстанцията.
Специалистите по вътрешни болести в Германия издадоха подобни указания, но те не са задължителни за производителите на лекарства. Единственото, с което Мюнхенската лекарска асоциация би могла да атакува практиката с "изпитването" на братя Христови е предполагаемото облагодетелстване и правене на бизнес.
В Мюнхен, държавни представители обединиха правните си действия срещу производителите на СН23 с предупреждение към обществеността относно съмнителния медикамент. Това обаче няма да накара немската жълта преса да спре да всява страх и надежда от рак сред читателите си.
В случай, че интересът им към СН23 стихне, вече са се подготвили за следващото чудо за борба с рака, в края на април "Квик" започна поредица за италианския "частен лекар" и предполагаем раков лечител д-р Алдо Виери.
Борецът срещу рак Виери се чувства като «неприобщен» към медицината. Както винаги в подобни случаи "Квик" се срещна с вече «излекувани». Но когато беше предложено на чудотворния доктор да изпробва демонстративно антираковото средство върху животни, той отказа.
Всичко останало е както обикновено: лекарството се състои от растителни и животински субстанции и неговият състав е тайна.
и оригиналът от 1967 г. :
Geschäft mit der Angst
- Нелегален репарат за борба срещу Рак - Bundesamt für Sicherheit im Gesundheitswesen Österreich
- A Skeptical Look at Antimalignocyt (CH-23) - Stephen Barrett, M.D.
- Biologische Krebsabwehr - Wissenschaft-unzensiert
- Лекарство срещу Рак - data-bg
- Unverzügliche Einstellung aller Aktivitäten zur Herstellung und Inverkehrbringung von Arzneimitteln: Produkt "Antimalignocyt"
- Geschäft mit der Angst
б 1. премахната от сайта на сдружението информация, за щастие спасени от потребителкаta с ник КОМЕНТАТОРКА:
файл 1-1-Teil.doc:
„ІІ. Б. МЕТОД НА ПРОИЗВОДСТВО НА ГОТОВИЯ ПРОДУКТ
Както вече беше посочено, лечебната субстанция на медикамента Антималигноцит е изолирана от Paeonia Oficinalis и Verbaskum Thapsiforme. За тази цел растенията се нарязват ситно и се заливат с дестилирана вода. Сместа се съхранява при определена температура. След 24 часа се добавят ензими, които разграждат растителните белтъчини, а след тях други субстанции с катализаторно действие. След няколко часа се образува жълтеникаво-сиво-бяла утайка, от която чрез фракционни методи се изолира (екстрахира) лечебната субстанция (херба-ацид).
Лечебната субстанция Херба-ацид се изолира в чиста форма под формата на прах със сиво-бял-жълтокафяв цвят и рН – 1,5, която след това образува химическо съединение с посочените в ІІ А аминокиселини.
…
ІІ. Г. КОНТРОЛ НА МЕЖДИННИТЕ ПРОДУКТИ
Образуващите се при изолирането на лечебната субстанция (Херба-ацид) междинни продукти се контролират, докато аминокиселините се купуват от промишлеността и отговарят на качество DAB.”
файл 10-1-Teil-Doclad—Dr-Berger-Klagenfurt-12-6-65.doc
1. "Разработеният от г-н Христов медикамент СН 23 оказва ясно изразено некотизиращо действие върху малигнени тумори както при карциноми, така и при саркоми, без да уврежда кръвната картина, паренхиматозните органи и ретикулоендотелиалната система.
2. По данни на г-н Христов при този препарат се касае за растителни алкалоиди.
3. Досегашният опит показва, че лечението с СН 23 трябва да се провежда на етапи, т.е. след 3 – 4 дни приложение на медикамента трябва да се направи пауза, тъй като при продължителна апликация се получава твърде бърза некротизация на туморите и метастазите, което в отделни случаи доведе до тромбоза и емболия.
4. Поради опасността от тромбоза в бъдеще ще провеждаме лечението с СН 23 в посочената висока доза на интервали, чиято продължителност тепърва трябва да се установи и при антикоагулационна защита.
5. Минималните индикации за токсичност (гадене) трябва да се разглеждат като индикация за разпад на клетки.
6. Ако туморът е обхванал стените на големи кръвоносни съдове, при некротизиране на тумора може да се стигне до застрашителни арозионни кръвоизливи.
7. Успешно лечение с СН 23 е възможно само при такива болни, които разполагат все още с достатъчно защитни сили, за да могат да резорбират некротизиралите клетки.
8. След многобройните опити с животни и опита от първите му приложения на раково болни хора не съществува никакво съмнение в малигностатичното действие на медикамента СН 23.
9. При пациенти, които преди това са лекувани с големи дози познати цитопластика или са били силно облъчени с рентген, респ. кобалт, не беше установен или беше установен само минимален терапевтичен ефект на СН 23.
10. Окончателни заключения върху индикационните области могат да се направят след изследвания върху по-голям брой болни".
Доклад на д-р Иселс от април 1967 г. (12-1-Teil-Predv-Doklad-Dr-Issels-04-67.doc)
„ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕПАРАТА:
Според нашите наблюдения, препаратът СН 23 притежава цитостатично и възпалително действие.
Цитостатичното му действие наблюдавахме при различни форми на карцином, сарком, лимфогрануломатоза и в два случая на левкемия. При пациенти с такива туморни форми постигнахме спиране на процеса, намаляване на туморите, съответно подобрение на левкемичната картина и подобрение на общото състояние.
При два мозъчни тумора не се постигна благоприятно повлияване.
Наред с това цитостатично действие препаратът СН 23 оказва и възпалително действие върху перитуморната тъкан. При нашите наблюдения придобихме впечатлението, че зависи от дозировката дали на преден план ще се прояви цитостатичното или възпалителното действие. Силата на възпалението е право пропорционална на дозата, т.е. колкото по-висока е дозата, толкова по-силно и по-късно във времето се появява възпалението. Тази възпалителна реакция започва със силни болки в областта на тумора, със силно кръвоснабдяване на тумора и склонност към кръвоизливи. Възпалителните реакции, които настъпиха в областта на тумора 6, 8 до 10 седмици например след ударна терапия и високи дози, почти не можеха да се овладеят терапевтично. Останахме с впечатлението, че колкото по-силно е възпалението, толкова по-слабо е разграждането на тумора. Това обяснява защо при ударна терапия (група на дозиране І) на рентгеновите снимки наблюдавахме спиране, но не и решително обратно развитие на туморите.”
Клинично изпробване на “СН 23”
СЕЛЕКТИВНО ДЕЙСТВУВАЩ МАЛИГНО-СТАТИК С РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД от Йозеф Иселс
Свойства на СН 23
Д: Форма на приложение: Тъй като СН 23 може да се прилага само интравенозно, мускулно или подкожно, досега той беше доставян само като инфузионен разтвор в шишета от по 200 до 500 мл, чието стерилно производство се контролира редовно от производителя и компетентни институти. Документите от изследванията на тези институти доказват стерилността на изследваните шишета и винаги ни бяха представяни [2, 9, 11, 20, 21].
При оценката на постигнатите в Рингберг-Клиник резултати с СН 23 трябва да се има пред вид обаче, че препаратът не е прилаган като единствено лечебно средство. СН 23 беше прилаган като малигностатично помощно средство в рамките на разработената от нас и практикувана в продължение на 17 години вътрешна терапия на рака. Както вече подробно съобщихме (Иселс [29, 30]), всяко изключително локално действуващо лечение (химиотерапия, операция, облъчване) трябва винаги паралелно да се придружава от изключваща причините цялостна терапия. Въпреки отличната си поносимост и доброто си малигностатично действие, СН 23 е само средство, въздействуващо върху тумора, което наистина го атакува, но не може да отстрани причината за неговото възникване – туморната среда, склонността към образуване на тумори на хронично болния цялостен организъм.
[b]файл 13-1-Teil-2-Predv-Dr-Issels-11-67.doc[/b]
"30.11.1967
Лекувани общо 730 пациенти
Извадени от общото число, тъй като лечението им е започнало след 1.9.1967 -
180 пациенти
Общ колектив 550 пациенти
Статистически неоценяеми 164 пациенти
Статистически оценяеми 386 пациенти = 100,0 %
Починали до посочената дата 157 пациенти = 42,0 %
Неизвестна съдба 78 пациенти = 20,0 %
Живи 151 пациенти = 38,0 %
От статистически оценяемите пациенти от всичките четири групи на дозиране, чието лечение с препарата СН 23 е започнало през периода от средата на октомври 1966 до 31. август 1967 година, днес, след период на наблюдение максимално 13 месеца,
живи са 151 пациенти = 38,0 %.
Броят на живите пациенти в действителност би могъл да бъде малко по-висок, тъй като до определената дата не бяхме получили писмено потвърждение от 78 пациенти (20,0 %). Считаме, че имаме право на такова заключение, тъй като ни е известно, че от групи на дозиране ІІ до ІV има пациенти, които са живи и са добре, обаче не са ни изпратили писмено потвърждение до определената дата".
файл 14-1-Teil-Empirichna-medizina.doc
ЕМПИРИЧНА МЕДИЦИНА
Списание за ежедневната практика
том ХVІІ, 1968, брой 7
Клинично изпробване на СН 23 в Рингберг-Клиник
СЕЛЕКТИВНО ДЕЙСТВУВАЩ МАЛИГНО-СТАТИК С РАСТИТЕЛЕН ПРОИЗХОД
от Йозеф Иселс
От Рингберг-Клиник – специализирана клиника за вътрешно лечение на рака – Роттах-Егерн (Управител: д-р Йозеф Иселс, д.м.н.)
……..
В: Програма на изследването
Чрез клиничното изпробване искахме да се опитаме да изясним следните въпроси:
1. Действува ли СН 23 малигностатично ?
При всички ли малигноми действува еднакво добре ? При кои заболявания приложението му е най-перспективно ?
2. Селективно ли е действието на СН 23 или приложението му е свързано със странични действия върху костния мозък, черния дроб, бъбреците или други органи ?
3. Кои фактори могат да повлияят върху ефикасността на СН 23 и поради това са важни за дозирането на препарата ?
По какъв стандарт на дозиране трябва да се прилага СН 23 при отделните злокачествени заболявания, за да се постигне както максимум въздействие, така и максимум поносимост ?
Не беше задача на клиничното изследване да изяснява фармако-динамичния механизъм на неизвестното активно вещество на СН 23. За лекаря, който трябва да запази живота на нелечимо болен пациент, на първо място стои въпросът дали едно средство може да помогне и дали е безвредно. Въпросът как помага е от второстепенно значение.
…..
Д: Кои туморни форми реагираха на СН 23?
1. Отделните форми тумори като че ли не са еднакво чувствителни към СН 23. Някои тумори се блокират или намаляват размерите си от сравнително малки дози СН 23. Други тумори се повлияват по същия начин от много по-високи дози. Редица видове тумори се повлияват от СН 23 минимално или въобще не се влияят.
2. В рамките на изпробваните до сега в Рингберг-Клиник норми на дозиране бяха направени следните изводи ( Таблица 4):
А. Кои форми тумори реагираха добре на СН 23 ?
1. Карциноми на гърдата
2. Генитални карциноми при жената
3. Карциноми на ректума
4. Саркоми, особено остеосаркоми
5. Системни заболявания, най-вече лимфогрануломатози, плазмоцитоми
B. Кои форми тумори реагираха на СН 23 само в единични случаи ?
1. Бронхиални карциноми
2. Тумори на мозъка
3. Остри левкемии
С. Кои форми тумори реагираха слабо или въобще не реагираха на СН 23 ?
1. Тумори на тестисите (теритоми, семиноми)
2. Метастази на белите дробове
3. Малигноми с плеврални ексудати
……..
И: Норми на дозиране, прилагани от предишни изследователи
На базата на собствени опити с животни и тъканни култури, както и на опита на Бергер [13] и Шпат / Едер [17], производителят [5] ни препоръча да прилагаме на всеки пациент 10 до 20 дни възможно високи дневни дози СН 23 под формата на венозни инфузии като повтаряме тази ударна терапия при необходимост.
Бергер [13, 14,15] е лекувал общо няколко стотици пациенти със следния режим на дозиране:
• В продължение на 6 – 20 дни (последователно) 2 до 4 пъти дневно по 5 г СН 23 в 500 мл инфузионен разтвор венозно
• Следователно дневната доза е била 10 – 20 г СН 23.
• Седмичната доза е била 70 – 140 г СН 23.
• По този начин дозата за 21 дни възлиза на 210 до 420 г. Както изрично подчертава Бергер, тази доза е била понасяна от пациентите без каквито и да било токсични явления.
С тези дози Бергер постига при много от своите пациенти за няколко дни частични ремисии в учудващо голям обем.
На 80 пациенти на работната група Шпат / Едер [17] също е приложена такава високо дозирана ударна терапия.
Тези огромни дози в редица случаи са ускорили дотолкова разграждането на тумора, че силно токсичните белтъчни продукти от разпада не са могли да се изхвърлят достатъчно бързо и са причинили тежки кризи на реинтоксикация ( = синдром на Crush).
К: По какви принципи са разработени нормите на дозиране в Рингберг-Клиник ?
Не можехме да приложим препоръчаните от Бергер [13, 14, 15] и Христов [5] дози поради следните основания:
1. Установените като ефикасни чрез опити с животни дози не могат просто да се пренесат и приложат при терапията на хора. Здравите опитни животни макар и заразени чрез ваксиниране на туморни клетки, разполагат с неувредени системи за защита и детоксикация. Поради това животните са в състояние в продължение на дълъг период от време да обезвреждат големи количества некро-токсини, които могат да възникнат при бързото разпадане на тумора.
Това условие далеч не е налице в същия размер при болния от рак човек. Ракът често се дължи на тежко хронично общо заболяване на целия организъм. Защитните сили на болния от рак организъм са абсолютно недостатъчни и в никакъв случай не могат да бъдат повишавани според необходимостите. Поради тази причина при хуманната терапия малигно-статичните средства трябва да се прилагат в по-ниски дози, отколкото при опитите с животни.
2. Също толкова малко – макар и поради други причини – могат да се прилагат в хуманната терапия определените с HeLa–клетки ин витро стойности за активното вещество.
3. Разработените от други изследователи с предишни партиди СН 23 норми също не могат да служат като база за приложение поради променения състав на сегашните партиди СН 23.
4. В Рингберг-Клиник СН 23 се прилагаше едновременно с практикувания от 17 години цялостен режим на лечение.
Реактивиращото, пренастройващо действие на цялостните лечебни мерки повишава реактивната готовност на организма толкова, че нормалните дози лекарства често пъти се оказват твърде силни. В рамките на една по необходимост полипрагматична вътрешна терапия на рака дори само поради тази причина обичайните дози активно вещество трябва да се намалят средно до една трета.
5. Почти 2 десетилетия практически опит с над 5000 нелечимо болни ни научи, че всеки вид терапия трябва да бъде съобразена с индивидуалното състояние за реагиране на всеки болен.
6. Индивидуалната чувствителност на съответния тумор също трябва да се има пред вид при определянето на терапията.
7. Както всяка друга хемотерапия, и малигно-статичното действие на СН 23 – както вече бе споменато – е свързано с образуването на по-голямо или по-малко количество некро-токсини. С една и съща доза СН 23 при един и същи пациент веднъж могат да възникнат повече, друг път по-малко разпадни вещества, което може да предизвика общи реакции с различна сила. Необходимо е терапевтичните мерки да се съгласуват внимателно с реакциите на болния и следващата инфузия на СН 23 да се направи едва тогава, когато предизвиканата от предишната доза обща реакция отново напълно е отзвучала.
Л: Какви норми на дозиране бяха практически изпробвани в Рингберг-Клиник ?
Първа опитна серия ( = режим на дозиране І)
Пациентите от тази серия бяха подложени на ударна терапия с продължителност 10 днис дневни дози от 0,4 до 0,8 г СН 23, следователно с дневни инфузионни количества от 400 до 800 мл еднопромилов разтвор. По този начин за 10-дневния период на ударно лечение беше приложено общо количество 4 до 8 г СН 23, което се понесе добре.
Тези дози отговарят на една 25. част от количествата, прилагани и препоръчани от Бергер [13], Христов [5] и други.
При много пациенти беше установено спиране на растежа на тумора. Дори тези малки дози СН 23, равняващи се на една двадесет и пета част от препоръчаните количества, в някои случаи бяха свързани с настъпваща 6 до 10 седмици по-късно възпалителна реакция, проявяваща се с остро възпалително подуване на тумора и придружена от силни болки и тенденция към кръвоизливи, което ни принуждаваше да преустановим всички терапевтични мерки до отшумяване на този късен ефект.
Втора опитна серия ( = режим на дозиране ІІ)
Поради посочената по-горе причина ние запазихме дозата, но започнахме да не я прилагаме ежедневно. Десетдневните дози от първата серия (4 – 8 г) бяха разпределени за период от 28 дни като се прилагаха през 4-дневни интервали.
По този начин се подобри блокиращото действие и се намали придружаващото възпаление. Късните реакции бяха по-слаби се овладяваха по-лесно.
Трета опитна серия ( = режим на дозиране ІІІ)
Бяхме с впечатлението, че блокиращият тумора ефект на СН 23 е най-силен тогава, когато възпалителният ефект е ограничен. По-нататъшно намаляване на възпалителния ефект можеше да се очаква обаче само при намаляване на единичните дози. Затова единичните дози бяха намалени на 0,2 до 0,3 г СН 23 (= 200 – 300 мл еднопромилов инфузионен разтвор на СН 23). Същевременно 4-дневният интервал между инфузиите беше увеличен на 7 дни. Резултатът беше убедителен:
• Значително се повиши блокиращият, съответно разтварящият тумора ефект на СН 23.
• От друга страна възпалителният ефект се проявяваше в такава слаба форма, че за първи път вече беше възможно лечението с СН 23 да се провежда без прекъсване няколко месеца.
Четвърта опитна серия ( = режим на дозиране ІV)
Тя беше осъществена с единични дози от 0,1 до 0,2 г ( = 100 до 200 мл еднопромилов инфузионен разтвор на СН 23) на 14-дневни интервали и имаше следните резултати:
• Възпалителният ефект беше смекчен още повече.
• Блокиращият ефект не беше повишен повече от вече постигнатото. В някои случаи средният блокиращ ефект при режим ІV беше по-нисък от ефекта при режим ІІІ.
Същите наблюдения, направени в клиниката на Христов в Райхенхал, където беше възприет нашият начин на дозиране, станаха повод за главната лекарка г-жа д-р Х. Вайс да опита режим на дозиране V, който след това беше възприет и от Рингберг-Клиник.
Пета опитна серия ( = режим на дозиране V)
28-дневното количество от 500 мл ( = 500 мг = 0,5 г СН 23) беше разпределено на малки дневни дози от по 10 до 20 мл, които се прилагаха чрез подкожно или мускулно инжектиране. Тези инжекции не предизвикваха никакво локално дразнене. На 7 до 10 дни – в зависимост от индивидуалната реакция – дневната доза се увеличаваше (50 – 100 мл). Този начин на дозиране се оказа най-добрият от всички изпробвани норми на дозиране:
Блокиращият, съответно разтварящият тумора ефект сега вече настъпваше след 8-дневно лечение.
Възпалителният придружаващ ефект остава при това толкова ограничен, че нито пречеше на блокиращото действие, нито се проявяваше по някакъв друг смущаващ начин.
Вариант: Красимир
До председателя на
Сдружение "Антималигноцит"
ОТКРИТО ПИСМО
от Доц. Д-р Людмил Пейчев, дм - ръководител на катедрата по фармакология и лекарствена токсикология при Медицински Университет Пловдив, бул."В.Априлов" 15-а
Уважаема Госпожо Почева,
Във връзка с предстоящата пресконференция "Ракът - открито е лекарство", на която по уважителни причини немога да присъствам, моля чрез Вас моето мнение да стане достояние на медиите:
Най-напред държа да отбележа моето уважение и преклонение пред дръзновението на господин Продан Христов - създателя на "Антималигноцит", който посвещава повече от 30 години от своя живот на благородната идея да създаде средство за лечение на рак.
Запознат съм подробно с документацията на "Антималигноцит" - поликомпонентен природен продукт, съдържащ няколко аминокиселини и екстракти от растения с лечебно действие. Този продукт е подкрепен с много богата научна, техническа, предклинична и клинична информация. Част от предклиничните изследвания бяха извършени преди 20 години от специалисти на катедрата по фармакология на Медицински Университет Пловдив, където работя понастоящем. Химическите анализи доказват наличието на биологично-активни вещества от природен произход. Използваните дози на отделните компоненти в Антималигноцит не предизвикват прояви на токсичност у опитни животни. Нямам пряко наблюдение върху клиничните изпитвания върху болни хора от ракови заболявания, но внимателно проучих протоколите за тях.
На базата на подробната документация за Антималигноцит, която надвишава 1000 страници, считам, че "Антималигноцит" има потенциални възможности да подкрепи много от авторските претенции на създателя му, но е необходимо да се прецизират реалните възможности на продукта по отношение диагноза, стадий на туморния процес, локализация, дозировка и курсове на лечение при хора.
Пловдив, 07.11.2009 г С поздрав Доц. Д-р Людмил Пейчев, дм ръководител на катедрата
по фармакология и лекарствена токсикология
при Медицински Университет Пловдив
Оригинал!
До председателя на
Сдружение “Антималигноцит”
ОТКРИТО ПИСМО
от Доц. Д-р Людмил Пейчев, дм – ръководител на катедрата по фармакология и лекарствена токсикология при Медицински Университет Пловдив, бул.”В.Априлов” 15-а
Уважаема Госпожо Почева,
Във връзка с предстоящата пресконференция “Ракът – открито е лекарство”, на която по уважителни причини немога да присъствам, моля чрез Вас моето мнение да стане достояние на медиите:
Най-напред държа да отбележа моето уважение и преклонение пред дръзновението на господин Продан Хростов – създателя на “Антималигноцит”, който посвещава повече от 30 години от своя живот на благородната идея да създаде средство за лечение на рак.
Запознат съм подробно с документацията на“Антималигноцит” – поликомпонентен природен продукт, съдържащ няколко аминокиселини и екстракти от растения с лечебно действие. Този продукт е подкрепен с много богата научна, техническа, предклинична и клинична информация. Част от предклиничните изследвания бяха извършени преди 20 години от специалисти на катедрата по фармакология на Медицински Университет Пловдив, където работя понастоящем. Химическите анализи доказват наличието на биологично-активни вещества от природен произход. Използваните дози на отделните компоненти в Антималигноцит не предизвикват прояви на токсичност у опитни животни. Нямам пряко наблюдение върху клиничните изпитвания върху болни хора от ракови заболявания, но внимателно проучих протоколите за тях.
На базата на подробната документация за Антималигноцит, която надвишава 1000 страници, препоръчам да се проведат нови клинични проучвания в съответствие с Българското и Европейско законодателство за изпитване на противотуморния му ефект. Считам, че “Антималигноцит” има потенциални възможности да подкрепи много от авторските претенции на създателя му, но е необходимо да се прецизират реалните възможности на продукта по отношение диагноза, стадий на туморния процес, локализация, дозировка и курсове на лечение при хора.
Пловдив, 07.11.2009 г
С поздрав
Доц. Д-р Людмил Пейчев, дм
ръководител на катедрата
по фармакология и лекарствена токсикология
при Медицински Университет Пловдив
От потребител orsen
1)Единствено при Деница Желязкова няма разминаване между епикризата и твърденията написани от организацията "Антималигноцит" за заболелите.Въпреки , че и в епикризата на Деницата е добавено с химикал "без химия"(всеки може да го добави), след изричното "постъпва за химиолечение".Дали химиотерапията е проведена или не, и дали е повлияла заболяването, ако е проведена, не може да се каже.
2)При Мирослав Стойнов организацията пише , че прилага епикриза , а такава няма.
3)При Мария Минкова последното магнитно-резонансно изследване сочи , че има "релативно хипотензивна в Т1 нехомогенна зона с характеристика на резидуален участък".Това е след като момичето е приемало "антималигноцит".Тоест все още има някакъв остатък от тумора, въпреки "антималигноцит"
4)При Йорданка Баева не става ясно категорично дали има метаста за в белия дроб или не.КАТ сочи че няма, Цитологичното изследване сочи , че има туморни клетки.Засъжаление и двете не са 100% достоверни и достъчни за точна диагноза.Иначе тумора на Йорданка е в начален стадий(Стадий Ib T2 N0 Mo/1(за М(метастази) не е сигурно)).Първичния тумор е излекуван оперативно, не с медикаменти нито химиотерваапия , нито антималигноцит.Антималигноцит е даван след това на здравате вече пациентка.Дали е предпазил от рецидиви той, или ртадикалната операция не може да се каже.
5)Костадин Михайлов не с е лекувал само с антималигноцит както се твърди, а е бил опериран двукратно, подлаган на лъчетерапия и след това се използва антималигноцит.При него резултатите от лечение с антималигноцит изглеждат много добри, но затова можем да съдим само от неговите думи, няма документация,становища, епикризи на специалисти.
6)При Дияна Михалева радиланото оперативното лечение е отстранило основния туморен процес, не се съобщава за метастази в (лимфни възли N) и далечни метастази(М),което обуславя химио и лъчетерапия .Затова и не са проведени.Дали е била здрава безантималигноцит или антималигноцит е подействал не може да се каже.
7)Бистра Миланова е била излекувана при втората операция на паротидната жлеза(задушна жлеза) във Виена.Не са намерени лимфни метастази в хистологично изследваните 24 дисецирани лимфни възли, както и в подезичната жлеза.Няма далечни метастази в други органи.Тоест тя е здрава след операцията.Използванто в случая на Антималигноцит след като жената е здрава е превантивно.Не може да се каже дали е имали нужда или ефект от него.
8)Емилия Желязкова- левкоплакията не е рак, а предразполагащ фактор за рак, както е и язват на стомаха, полипозата по червата, камъните в жлъчния мехур.
За останалите пациенти, показани като излекувани с антималигноцит няма приложени документи.
*
Пробвах да говоря с някои от пациентите.Въпреки, че ми беше изключително неудобно да говоря с тези хора.
Звънях само на домашните телефони , за да намаля вероятността разговор с някой , който се представя за съответния пациент.
Говорих с жената на Асен Адамов.Асен Адамов е имал ранен карцином на белия дроб без метастази(лимфни или далечни).Опериран е с радикално отстраняване на единия бял дроб.Взимал "антималигноцит за всеки случай", бе задължително той да го излекувал.Сега е жив и здрав, слава богу.
Петър Паунов- не съществува такъв номер.
Иванка Стоянова- не съществува такъв номер.
Мирослав Беломиров Стойнов-избрания номер е грешен или непълен.
София Василев- приема профилактично "антималигноцит за всеки случай", след операция химио и лъчетерапия.
ИНСТИТУТ ЗА ОБЩА И ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА ПАТОЛОГИЯ КЪМ УНИВЕРСИТЕТ ВИЕНА
Директор: проф. д-р А. Линднер
Виена, 29.юни 1959 год.
до г-н Христо Христов
Виена VІ
Естерхазиг. 20
Вие ни изпратихте за изпитване на субакутна токсичност разтвор с означението СН 1923. Касае се за кафяво-жълтеникава мътна течност, проявяваща силна склонност към разпенване и притежаваща слаб ароматен мирис.
Тази течност беше инжектирана субкутантно на 10 женски плъха с тегло между 100 и 140 г три пъти дневно в количество 0,6 мл/100 г телесно тегло през времето от 12.06. до 26.06.1959 включително (14 дни непрекъснато). При опитните животни не настъпиха никакви явления, които да дават повод за предполагане на локално дразнещо действие. Девет от 10 опитни животни преживяха опита. Едно от опитните животни загина през нощта след десетия ден на опита. За съжаление животното беше намерено в състояние, при което аутопсията и хистологичното изследване на органите вече беше безсмислено. Приемаме, че смъртта на това опитно животно не се дължи на прилагането на субстанцията, а на други причини.
Поведението на животните по време на опита беше напълно нормално. Нито едно от животните не намали теглото си. Средно увеличение на теглото беше 12 г за 14 дни и е напълно в рамките на нормалното.
Обръщаме изрично внимание върху това, че настоящата експертиза не може да служи като база за клинично приложение на изследвания разтвор, тъй като не са изследвани важни качества като напр. стерилност. Експертизата има само ориентировъчен характер.
Директор на института: подпис
(проф. д-р А. Линднер)
ФЕДЕРАЛЕН ИНСТИТУТ ЗА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО-ФАРМАКОЛОГИЧНИ
И БАЛНЕОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Виена, 23.09.1963
№ 628/63
До фирма
д-р Х. Христов
Химико-фармацевтични препарати
Естерхазигасе 20
Виена VІ.
Относно: Ориентиращо изследване на поносимостта на разтвор
С придружително писмо от 25.6.1963 Вие изпратихте на нашия институт няколко шишенца с бистра, безцветна течност за ориентиращо изследване на поносимостта й чрез опити с животни. Шишенцата носеха означението СН 23. Според Вашите данни се касаеше за пречистен екстракт от Verbascum thpsiforme и Paeonia officinalis. Тъй като разтворът реагираше силно кисело (рН около 2), ние се отказахме от биологично изследване и Ви помолихме за нови проби, които Вие ни изпратихме неотдавна.
При измерване с индикаторна хартия Мерк тези проби показват рН-стойност кръгло 4,4.
За ориентиращо изследване на тъканната поносимост инжектирахме подкожно 0,1 мл СН 23 от вътрешната страна на ухото на зайче. Образува се мехурче, което за кратко време беше абсорбирано и не предизвика никаква реакция на тъканта. Локалната поносимост на разтвора може да се характеризира като добра.
За проверка на острата токсичност инжектирахме интравенозно на 10 мишки 10 мл СН 23 на 100 г тегло. Нито едно от опитните животни не показа признаци на токсично увреждане след инжектирането. Дозата не може повече да се увеличава, защото дори инжекционният обем от 10 % от телесното тегло представлява тежко натоварване на кръвообращението за животните. Поради тази причина смъртоносната доза на разтвора не можа да бъде определена върху мишки.
На зайче инжектирахме интравенозно 3 мл СН 23 / кг телесно тегло. Животното не показа нито непосредствено след инжекцията, нито по време на периода на наблюдение в течение на една седмица признаци на токсично увреждане.
Ръководител: подпис
(д-р И. Айхлер)
7. ПРАВА върху продукта
От - velingrad селектирано:
Da er finanziell am Ende war, wandte er sich an einen reichen Mann und verkaufte an ihn die Rechte. Er wurde dann gemeinsam mit Prof. Dr. Kurt Tepperwein ein neuer Weg gesucht, um diese Substanz an die Öffentlichkeit zu bringen. Die Grundidee ist folgende Für ein Getränk ist die offizielle Genehmigung relativ einfach zu erhalten. Wie bei Coca Cola gibt es das Getränk in Flaschen und das Konzentrat in einer anderen Verpackungseinheit.
In einer neuen Fabrik wurde ein schmackhaftes Getränk in 0,33 L Flaschen entwickellt. EJede 0,33 L Flasche enthält 1,5 mg der Wirksubstanz. Das Konzentrat wird in Trinkampullen mit 500 mg Wirksubstanz abgefüllt. Die Produktion wurde aufgebaut und das Getränk ist nun erhältlich.
Останал без финансови средства, откривателят продава правата на продукта. В нова фабрика се започва произвoдството на напитка.
II. СУБЕКТ
1. Продан Христов/Продан Христев
Кой е Продан Христов?
Имигрирал през 50-те години при брат си в Австрия (някои смятат че е Австралия) българин. Притежател (по собственните му думи) на образование за билколечител. Научил много за билколечението "от бабите в село".
Според собственните му думи, документирани в интервютата пред Щонова и Карбовски, както и "написаната от него самият" книга: студент, следвал 7 семестъра (незавършил разбира се), прекъснал и решил да стане "биохимик".
Кое точно го прави "биохимик" и как е достигнал тази титла, остава неясно.
Дали е П. Христов, П. Христев или П. Христов-Христев не става ясно.
2. Сдружение Антималигноцит
Председател Катя (може би Катерина и ли нещо подобно) Почева- основната фигура за разпостранение и рекламиране на Антималигноцит. Поддържа постояна връзка с "откривателя" и е способна да даде необходимите указания за използуването на Антималигноцит. Събира информация от излекувани- отказва да събира такава и от неизлекувани. Твърди, че който не се е излекувал, то или е било "много късно". или не е приемал "правилно препрата". Какво е "неправилно приемане", при тинктура или извлек, който трябва да се приема разреден с вода, не обяснява.
Особенно активна страна на Сдружение "Антималигноцит", провеждаща (или предизвикваща такива) срещи с Премиера, Яне Янев и др.
Екстремно (без преувеличение) активна в безбройни Форуми, където призовава да се защити "откритието" на Продан Христов. В частност не спира дори да го титулува "Д-р", но само там, където не я опонират. Основният и аргумен е: "Българско откритие, за българите", "патриотът П.Христов" и "нека имаме право на избор".
Очевидно за всеки мислещ, особенно неграмотна персона, както за медици, така и за лаици - това е обаче мое лично мнение, макар да е подплатено с потвърждението на "стотици" други.
3. Хора, „лекувани” от П.Х.
III. ИНСТИТУЦИИ
1. Нормативна уредба
Чл. 27. (1) За издаване на разрешение за употреба на лекарствен продукт лицето по чл. 26, ал. 1 подава в ИАЛ заявление по образец, придружено с досие във формат "Общ технически документ", което съдържа:
1. име и адрес на управление/постоянен адрес на заявителя и на представителя по чл. 26, ал. 2; когато заявителят е лице, различно от производителя или производителите - адрес на обектите за производство;
2. наименование на лекарствения продукт;
3. данни за качествения и количествения състав на лекарствения продукт, като се посочва международното непатентно наименование, препоръчано от СЗО, при наличие на такова, или съответното химическо наименование;
4. терапевтични показания, противопоказания и нежелани лекарствени реакции;
5. дозировка, лекарствена форма, метод и начин на приложение и предложен срок на годност;
6. предпазни мерки и мерки за безопасност при съхраняване на продукта, при прилагането му на пациентите и при унищожаване на отпадъците от продукта, придружени с указания за потенциалните рискове от лекарствения продукт за околната среда;
7. описание на начина на производство;
8. описание на контролните методи, използвани от производителя;
9. оценка на потенциалния риск от лекарствения продукт за околната среда за всеки отделен случай и мерки, предвидени за ограничаването му;
10. резултати от:
а) фармацевтичните (физико-химични, биологични или микробиологични) изпитвания;
б) предклиничните (токсикологични и фармакологични) изпитвания;
в) клинични изпитвания;
11. декларация, че при клиничните изпитвания, проведени извън територията на държавите членки, са спазени етичните принципи на Добрата клинична практика;
12. описание на системата за лекарствена безопасност, която ще бъде въведена, а когато е подходящо - и описание на системата за управление на риска;
13. данни за лицето по чл. 186, ал. 1 - име, адрес, професионална квалификация;
14. кратка характеристика на продукта съгласно чл. 34;
15. макет на първичната и вторичната опаковка на продукта и предложение за листовка в съответствие с изискванията на глава шеста;
16. копие от разрешението за производство, издадено от регулаторния орган на държавата, в която се извършва производството, придружено със сертификат за Добра производствена практика или сертификат, удостоверяващ, че производството на лекарствения продукт и на активните вещества, влизащи в състава му, е извършено в съответствие със стандарти, най-малко еквивалентни на стандартите на Добрата производствена практика;
17. копие от документ, с който лекарственият продукт е определен за лечение, профилактика или диагностика на редки заболявания, придружен с копие от становището на Европейската агенция по лекарствата;
18. копия от всички разрешения за употреба, издадени в друга държава членка или в трета държава, за лекарствения продукт, за който се иска разрешение за употреба;
19. списък на държавите членки, в които е подадено заявление за издаване на разрешение за употреба на лекарствен продукт;
20. копие от кратката характеристика на продукта, предложена от лицето по чл. 26, ал. 1, или копие от кратката характеристика на продукта, одобрена от регулаторен орган на държава членка/държави членки или от държава от Европейското икономическо пространство, вече издала разрешение за употреба;
21. копие от отказа за издаване на разрешение за употреба в държава членка или в трета държава, придружено с мотиви; информация за временно спиране или за прекратяване на действието на разрешението за употреба;
22. копие от предложената листовка за пациента, придружено от обобщение на резултатите от оценката на нивото на разбираемост на съдържанието на листовката от избрана от заявителя целева група от пациенти, или копие от листовка, одобрена от регулаторен орган на държава членка, вече издал разрешение за употреба;
23. документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 21, ал. 2.
(2) Документите по ал. 1, т. 18 по отношение на държавите членки, съответно по т. 19, се подават само в процедурите по раздел VII.
(3) За радионуклидни генератори към данните по ал. 1 се представят допълнително следните документи:
1. описание на системата заедно с подробно описание на компонентите й, които могат да повлияят на състава или на качеството на дъщерните радионуклиди;
2. качествени и количествени особености на елуата или сублимата.
(4) Документите и данните от фармацевтичните, предклиничните и клиничните изпитвания се придружават с обобщени доклади, изготвени от експерти с необходимата техническа и професионална квалификация. Към докладите се прилага автобиографична справка на експертите, изготвили доклада.
(5) Досието на лекарствения продукт се представя на български и/или на английски език.
*******************
Продължава....
![anti02-cover[1].jpg](./download/file.php?id=326&sid=cdc1b4c261c463a2c82796e565eef411&mode=view/anti02-cover[1].jpg)
Последно от форума
Преглед
Карта на сайта