• Advertisement

Операция "Къщичка на мечтите" или обратно в реалността

Информация за новопристигнали, търсене на жилище и др.

Операция "Къщичка на мечтите" или обратно в реалността

Мнениеот Mr.Bombastic » 8 Март 2006, 22:22:50

Американският в."Крисчън сайънс монитър" предупреждава, че истинска одисея очаква чужденците, търсещи селски имоти в България, информира в. Дневник

08.03.2006, Нетинфо

Наричат България "Новата Тоскана" или "Новия Прованс". Западняци са се засилили да купуват изгодни ваканционни апартаменти по черноморския бряг или в евтините ски курорти.

Летата тук са дълги и горещи, карането на ски е най-евтиното в Европа и по най-слънчевите писти. Много изоставени села чакат да бъдат открити от западняци, наслаждаващи се на тишината срещу смешно ниски цени.

Страната има добри връзки с евтини авиопревозвачи от Европа и Америка. Тя подканя към приключения, има страхотна кухня, дружелюбно население и китни селца - перфектен антидот за стресовия западен начин на живот, а и добра за инвестиции.

След като прочетохме всичко това, ето ни на път с моя съпруг в търсене на нашата селска къщичка на мечтите, разказва Амелия Томас в американския в. "Крисчън сайънс монитър". Имаме три дни, 20 000 долара и романтични очаквания за идеалното място за отдих.

Ден 1

Часът е 16. Над Банско гадно пръска сняг. В гида на "Лоунли планет" курортът е описан като "една от най-бляскавите перли в короната на българския туризъм".

В действителност е сив и не намираме нищо изискано в него - просто един град в съветски стил. Ярките облекла на скиорите са единствените цветни петна в скучната гледка.

Ентусиазмът ми изстива заедно с мокрите от кишата крака.Закъснели сме с четири часа заради лошите пътища и оскъдните пътни знаци, изписани на кирилица, която ни е абсолютно невъзможно да дешифрираме.

На Петър, първия ни брокер, обаче не му пука. Той невъзмутимо форсира колата си и още след първия остър завой, на който ни се изправят косите, зави полицейска сирена.

Българската полиция, печално известна с корупцията си, ни изгуби следващия един час в пазарлъци за размера на глобата. Най-после продължаваме сред спускащия се здрач.

Петър ни отвежда до незавършена бетонна черупка на сграда до оживен път. Не, благодаря, не е това, което търсим.

Продължаваме на зигзаг по планинско шосе към село Обидим (на около 20 км от Банско - бел. ред.). На хоризонта съзираме планините на Гърция и Македония.

Единственият трафик са кльощави кози, подкарани от грубовата пребрадена старица в рокля на ярки цветя и дебели вълнени чорапи. Повечето селски къщи са неизмазани, на площада шепа старци втренчено гледат натрапниците.

Обикаляме пет зловещи порутени колиби и се връщаме насред кикотенето им. Толкова за "гостоприемното население". Тръгваме си помръкнали в нощта.

Ден 2

Седем сутринта. Заради силния снеговалеж променяме маршрута и се отказваме от втори обект в списъка ни.

Едва-едва пълзящи камиони и каруци превръщат изминаването на 240 километра в 10-часово влачене посред жалки бетонни градчета и неприветливи пустеещи полета.

Спиранията да похапнем в няколко механи обаче ни разкриват колко контактни всъщност са българите. Липсата на общ език е компенсирана от енергично жестикулиране.

Но нищо не може да заличи впечатленията от тоалетните. Обществените тоалетни в селска България са унисекс, с дупки на земята и без възможност за усамотение. Изгубих желание да пия кафе до края на деня.

Наближавайки Пампорово - модерен курорт, описан в "Лоунли Планет" с "липсва му очарование" - сме изненадани да открием едно гушнато в горите градче с блещукащи светлини и големи, но хубави хотели. Може би все още има надежда.

Шест вечерта. Най-накрая откриваме Димитър, втория ни брокер, но нощта се спуска и няма време за оглед. Вместо това го последваме в пустия, осветен с неон офис на фирмата му и разглеждаме снимки на стари къщи, които не са много обещаващи.

Едни са твърде близо до съседите (а ние търсим усамотение), други нямат двор (а ние сме се приготвили за барбекю), трети са направо купчина вехти камънаци (макар да не пестим за ремонт, все пак очакваме да има няколко стени), четвърти са направо бетонни блокове.

Ден 3

Седем сутринта. Потегляме за ранна среща на 30-ина километра с третия ни брокер, която иначе е насрочена за 9 часа. Пет часа по-късно, след няколко погрешни завоя и набутване в шосета без изход най-накрая пристигаме по обяд, ошашавени и ядосани.

Обратният ни полет тръгва от София само след 12 часа. Трябва да сме наивници да вярваме, че има макар и нищожна вероятност да се измъкнем навреме.

Десо, 20-годишен брокер, ни посреща с MTV-английски. "Айде, готини! Я завъртете това CD, страхотно е!" Под звуковите удари на гангста рап се отправяме към първия оглед.

Обектът се оказва грозно училище от времената на комунизма с хлътнал под снега покрив. Пейзажът е великолепен, сградата - не.

Вторият обект е точно обратното - хубава къща, но притисната между бензиностанция и месарница. Май това е уловката - има изгодни оферти, но само ако направиш компромис.

Решаваме най-накрая да си тръгнем и да задраскаме България от нашия списък.

"Готини, а бе остана едно местенце", промърморва Десо от задната седалка. Дай да го видим, така и не искахме да висим на софийското летище.

Завиваме по замръзнал, изровен черен път и се изкачваме пет километра до село като от картинка. То е почти напълно обезлюдено - само в 10 от 80-те къщи живеят хора и повечето сгради не се продават, защото вече никой не помни кои са собствениците им.

Широк път води към красиви каменни къщи, накацали по склоновете, монолитна чешма ромоли, бръшлян е обвил зидовете, там някъде пропява петел... Сякаш сме попаднали в приказка или сме сред декорите на "Властелина на пръстените".

Къщата, избрана от АмелияИзбираме си една къща от дялан камък, гледката от чардака направо ни спира дъха. Покривът се нуждае от ремонт, коминът е рухнал, прозорците кой знае откога са без стъкла, няма баня, водопровод, ток, но под нас се разстила голяма овощна градина.

Като знак от небесата през облаците пробива слънце. "Вземаме я!".

Осем вечерта. Докато караме към летището, изброяваме следващите стъпки: среща с българската бюрокрация, с адвокати, нотариуси, такси, данъци и местни дюлгери за ремонта.

Но все пак, едва на 30 километра от ски пистите и четири часа (на теория) път от София, Истанбул или Солун, най-накрая сме открили нашето късче от рая.

http://netinfo.bg/?tid=40&oid=855909&pp=31
Аватар
Mr.Bombastic
Администратор
Администратор
 
Мнения: 7105
Снимки: 250
Статии: 31
Регистриран на: 12 Февруари 2004, 01:00:00
Местоположение: Германия
Благодарил: 457 пъти
Благодарено: 303 пъти

Мнениеот liverbird » 18 Март 2006, 23:18:33

хм, разказ даващ много точна представа за красотите на Б-я, но и за все още ужасните условия за живеене(инфраструктура, бюрокрация, търговци, които само се опитват да ти пробутат нещо и не проявяват уважение към клиента и нуждите и желанията му), дори за човек с пари; българите с пачките знаят как да се оправят с бюрокрацията и с всичко останало, но чуженците остават шашнати;
Аватар
liverbird
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3136
Регистриран на: 7 Март 2005, 01:00:00
Местоположение: Долно Нанагорнище (i.e. Essen)
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти


Назад към Новобранец

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement