• Advertisement

По-хубаво ли бе при "Тато"

Еми за тва, онова и т.н. Тука може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот vl » 1 Ноември 2010, 03:44:34

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2142
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 483 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот velingrad » 25 Ноември 2010, 21:51:24

Понеже и бат ви Б. и Воленчо вече се оказаха предразположени към Тато, дай да ви предложа, нещо интересно за прочит. Па ако е рекъл ония, ще вземете да вземете и отношение.

С удоволстви копирано от: http://veselaj.blog.bg/

Тодорживковата България І
Не ми се искаше да пиша по тази тема, но след като вчера и майка ми зададе риторичния въпрос “Къде отидоха парите след като продадоха всичко?” не мога да се сдържа.

Напоследък някак си се наложи мнението, че до 89-та България е била една добре уредена държава, с работещи предприятия, чудесно селско стопанство и т.н.

След това дошли едни лоши хора, разграбили всичко, разпродали държавата и затова “последните двайсет години” живеем ужасно зле.

Е, аз искам да разкажа за онази, “тодорживковата” България, такава, каквато съм я видяла. И дано моя разказ поне малко разсее митовете, които се опитват да набиват в главите ни. Мизерната и грозна България в която живеехме.

Започвам от “работещите” предприятия и липсата на безработица. Безработицата тогава беше много по-голяма отколкото е сега. Да, вярно, че всички ХОДЕХА на работа. Именно ходеха. Не работеха. Всички получаваха заплата – която си беше един вид социална помощ. В повечето случаи нямаше значение какво и колко работиш – заплатата ти оставаше една и съща.

На времето имаше израз “работи в производството”. Да работиш в производството си беше някакъв вид наказание. Например, ако студент прекъсне, беше длъжен да работи осем месеца “в производството”. Т.е. осем месеца ходеше на работа в някое предприятие и получаваше заплата. Иначе нямаше право да продължи да учи.

В консервните комбинати работеха предимно ученици и студенти. Поне един месец в годината всеки студент беше длъжен да ходи на бригада – където те пратят. Ние работехме именно в консервен комбинат – в Шумен. Ясно ви е каква работа ще свършат 18-20 годишни хора, пратени насила някъде.

Въпросният “комбинат” беше едно ужасно мръсно и мокро място. Зеленчуците (обикновено домати) почти не се миеха. Вървяха по мръсни ленти, а ние трябваше да ги слагаме в буркани. Доста домати падаха на пода – просто се събираха с метла и лопата и се връщаха обратно на лентата – както си бяха с калта. Най-изгнилите домати отиваха за лютеница – досега не смея да си купя готова консерва. Имаше и “хубави” работни места. Веднъж попаднах на позиция, на която задължението ми беше да ръчкам с един железен прът консервени кутии. Нали съм си умничка, увесих се на улея и леко го изкривих. Кутиите вече не се заклещваха. Тогава се появи работник от истинските и ми се скара – бях развалила такова чудесно работно място. И пак го “поправи”.

Две трети от времето не се работеше – машините непрекъснато се чупеха. Бяха ужасно стари и амортизирани.

Разбира се, в повечето случаи изобщо не ни плащаха нищо. Формално ни начисляваха някакви надници, но като си удържаха за храна и спане, не оставаше почти нищо.

В производството работеха или хора без всякакво образование, или такива, които нямаха жителство.

Да, по-младите не помнят това понятие.

По правило всеки беше длъжен да живее и работи там, където е роден. Или в подобно място. Например, ако си жител на окръжен град, можеше без проблем да работиш в друг окръжен град или в по-малък град и село. Ако обаче си имал лошия късмет родителите ти да са от малък град или село, нямаш право да работиш в окръжен град. Нямаш право да имаш и жилище, ако нямаш жителство. В такива случаи се налагаше да се работи “в производството” – там, където никой не искаше да работи.

Въпросът с жителството беше много сложен. Не знам как е било по време на феодализма, но от това, което съм чела, нещата стояха долу-горе по същия начин. Жител на Търново не можеше да учи медицина в София. Ако искаш да станеш лекар, трябваше да учиш непременно в Плевен. Вярно, че това не важеше за всички специалности. Математика можех да уча където поискам. След завършването всеки беше длъжен да работи 3 години “по разпределение”. Т.е. – където те пратят. Няма значение, че имаш семейство, че не искаш да живееш някъде в някое забутано сел – длъжен си и толкова. Аз родих непосредствено преди да завърша и бях “по майчинство” по време на разпределението си. Когато се случи страшната трагедия и детето ми почина, бях длъжна да отида да работя в селото, в което съм разпределена. Никой не се интересуваше, че съм омъжена и живея в София. Спасиха ме “връзките” на майка ми. Но за връзките ще пиша друг път.

Освен от консервните комбинати, имам представа и от работата в млекопреработвателните предприятия.

Основната работна ръка там бяха циганките. Личната им хигиена и тогава беше като сегашната (ще припомня, че баня вкъщи си беше рядкост, освен ако не си в апарнамент). Та хубавото мляко и сирене, които ядяхме “едно време” се правеше при същите мизерни условия. В неизмити съдове, от мургавелки, които не бяха и чували, че човек трябва да си мие ръцете след като излезе от тоалетната.

Хубавото на тези предприятия беше, че всички крадяха.

Ако работиш в млекопреработването не купуваш мляко, масло, сирене...

Ако си в “Родопа” – нямаш проблеми с месото.

Родителите ни имаха приятели, които работеха във “Винпром”. В къщи винаги имаше “шампанско” както наричаха тогава българкото вино “Искра”

Това бяха “работещите” предприятия. Може още много да се пише – и вероятно има хора, които ще го направят по-добре от мен.

И за плановете, и за отчитането и т.н.

Фактът е един – през 89-та нямаше почти нищо, което да си струва. Машините ставаха само за отпадъци. Самите постройки не ставаха за нищо – и сега тук там могат да се видят непродадени заводи. Видът им не беше по-различен и тогава.

Утре ще пиша за селското стопанство. Дано намеря и снимки.


Тодорживковата България ІІ - селско стопанство

Продължавам да пиша по темата, защото от коментарите отново се вижда и късата памет, и късоумието на доста хора.

Особено тъжно ми става, когато млади хора пишат колко хубаво е било тогава. И ако поне един от тях поразпита и разбере, ще смятам, че съм направила много.

Другият мит, който съществува и който незнайно защо се повтаря от доста смислени хора, е развитото селско стопанство, което “онези от СДС разрушиха”.

Че при връщането на заграбената през 50-те години земя, се направиха много гадости, не оспорвам.

Смея да твърдя, обаче, че селското ни стопанство беше крайно изостанало и неразвито. Приказките, за многото техника са поредният мит. Имаше потрошени “съветски” машини, които никъде вече не могат да се видят.

Ако да работиш “в производството” беше някакъв вид наказание, то да останеш на село и да работиш в АПК-то си беше синоним на пълна пропадналост.

На село се отиваше след пенсия.

Най-смешното е, че почти всички се занимаваха със селскостопанска работа.

Друг култов израз от онова време е израза “Пет работни и два потни”. За по-младите пояснявам: означаваше, че пет дни ХОДИШ на работа, а в почивните отиваш на село и наистина работиш. Да, ядяли сте качествена храна. Само че това не беше храната от магазина или стола, а храната, която бабите и дядовците произвеждаха в т.нар. “лично ползване”.

Моите представи за селското стопанство са от задължителните летни и есенни ученически бригади. В тях обикновено прибирахме продукцията, доколкото я имаше. Колко истински стопани ще поверят отгледаното от тях на 14-15 годишни деца? Тогава се правеше. И не само защото нямаше кой да работи “на село”. Просто на никого не му пукаше. Хората отдавна бяха разбрали, че колкото и да работят на държавното, за тях не остава нищо. Оставаше това, което успяваха да си откраднат. Правеха го всички – председателят повече, пазача – най-малко. Но всички.

На бригадите обикновено беряхме домати. Поне половината домати оставаха на полето, защото беше важно не да се прибере всичко от полето, а да се изпълни нормата. За по-лесно понякога слагахме по някой камът или пръст на дъното на щайгите. Не можете да ни упреквате – бяхме съвсем хлапета.

Ако сега някой накара деца да работят при такива условия, ще бъде заклеймен от целия свят. Особено мизерно беше на летните бригади. На есенните обикновено спяхме по квартири и поне имаше къде да се измием. На летните спяхме в училищата, пригодени за спални. Баня, разбира се, нямаше. Понякога изобщо нямаше вода, защото по селата режима на водата си беше правило. Миехме се кой както може – обикновено със студена вода.

Помня първата бригада като ученичка. Бях на 13 и събирахме цвекло. На мен ми беше забавно. Далеч от родителите, можеш да правиш, каквото искаш. С едни ножове режехме листата на изваденото цвекло и го трупахме на купчини. Не искам да си представям как са се чувствали учителите ни. Куп хлапета с ножове, с които си играят, без да си дават сметка, колко могат да се наранят. Но няма да забравя как пребледня учителят ми по математика г-н Бакалов, след като жестоко се порязах. Аз не се уплаших, при мен подобни произшествия си бяха в реда на нещата, но той едва не припадна. Досат след това си дадох сметка как се е чувствал.

По кравефермите и свинефермите работеха предимно роми.

Това бяха едни тухлени правоъгълни бараки, около които буквално се плуваше в кал и изпражнения. Смрадта беше неописуема. На такова място съм попадала случайно, когато ни водиха да видим кравеферма.

За това по-добре от мен го е написал Балтазар Иванович в "Няма да ядете кисело мляко от едно време"



Истината е, че хората бягаха от селата. Не само от моето поколение, но и това на родителите ми. Да живееш на село и да работиш в селското стопанство беше признак, че си неуспял, неграмотен човек. Не е случайно, че доскоро беше нормално тоалетната на село да е навън, а банята е някаква пристройка до къщата. Мечтата на всеки селянин беше да купи апартамент на детето, което да живее в града. Дори и когато селото е на 5-6 км от града.

Затова и все още не знаем какво да правим със земята, която повечето от нас имат.

Защото 45 години комунизъм са съсипали всичко


Тодорживковата България ІІІ - "безплатно" здравеопазване

Едно от нещата, по които някои хора “тъгуват”, е т. нар. безплатно здравеопазване.

“Сега, ако нямаш пари не можеш да се лекуваш, а едно време...” – това е долу-горе точен цитат от един коментар в предишен постинг.

Подобни глупости могат да пишат само хора, които наистина не са се сблъсквали с тогавашното “безплатно” здравеопазване.

Да уточня – нямам намерение да коментирам качествата на лекарите. И кадърни, и некадърни лекари имаше и тогава, и сега. Докато съм жива, ще съм длъжница на д-р Бешкова от Банкя, на която ще съм винаги безкрайно благодарна и докато съм жива ще проклинам чудовището, наречено лекарка от ІІІ-та градска, което цяла нощ люпи семки, докато със сълзи й се молех да дойде да види умиращото ми детенце.

Нямам намерение и да коментирам доколко изобщо е възможно здравеопазването да е безплатно.

Ще говоря само за системата – такава, каквато съм я преживяла.

Тази тема е особено болезнена за мен и затова ще разказвам само отделни случки. Изводите си ги правете вие.

С “прекрасното” здравеопазване съм се сблъскала сериозно още преди раждането си. Родена съм в Крумовград, където родителите ми са били по разпределение и 21-годишната ми тогава майка не е можела да пътува заради много проблемна бременност. По това време смъртността на майките и бебетата в този регион е била огромна и е имало командирован от София лекар, който се е грижил за такива като нея. Аз, обаче, нали съм си опака оттогава, тръгвам да се раждам на 30-ти декември – въпросният доктор си е отишъл в София за празниците (не го упреквам, чакали са ме доста по-късно). Когато разбира, че майка ми започва да ражда, заместващият го дежурен лекар реагира веднага: “Изписвайте я бързо! Така и така ще умре, само ще повиши смъртността на болницата още повече”. За мой късмет акушерката не се подчинила и всичко е минало долу-горе добре.

Като дете боледувах много. Толкова често лежах в болница, че лекарите и сестрите ми се радваха като на гостенка. Лежахме в огромни стаи с по10-тина легла. Родителите ни не ги пускаха да стоят при нас, даже и родителите на най-малките. Помня едно детенце Росица, беше на около три години. Толкова много плака, че легнах при нея в леглото за да я успокоя и да заспи. Бях на 9 или 10 г., но имах достатъчно опит и не се страхувах. На сутринта санитарката грубо ме нахока – какво търся в чуждото легло.

На 12 ме оперираха от възпаление на апендикса. По спешност. В детското хирургично отделение нямаше места и ме сложиха при възрастните. Легла нямаше и там и бях в едно легло с друга жена, оперирана от нещо в главата (мисля, че беше невралгия, но не съм сигурна). Горката жена – не я оставих да мигне цяла нощ – страхувах се от операцията на другия ден и цяла нощ се въртях в леглото. Още по зле стана, когато ме оперираха. Тогава операциите от апендицит се правеха с местна упойка и направо от операционната маса трябваше да отида пеша до стаята. Не коментирам колко е било правилно – така са мислели че трябва. Санитарката, която ме водеше, бързаше ужасно и направо ме влачеше. Добре че една от стажантките се смили, та бавничко ме заведе до леглото. Както беше прието, не позволиха на майка ми да остане при мен. Бях ужасно жадна. Може да ме разбере само човек, който е преживял подобно нещо. Знаех, че не трябва да пия вода, но не издържах – отидох в тоалетната и се напих. Естествено, веднага повърнах. И така – цяла нощ. На сутринта, когато лекарят разбра, щеше да убие дежурните сестри.

През 85-та се наложи да вляза в болница с едногодишната си дъщеря. Не искаха да ме приемат с нея, защото не кърмех. Вече бях загубила едно дете заради бездушието и безотговорността на лекарите и ги принудих да ме приемат. В болницата на Медицинска академия. Памперси по онова време в България нямаше, но в болницата бяха дефицитни и грубите памучни пелени. “Е, ти на всяко напикаване ли мислиш да я преобуваш” – възмути се една от санитарките.

Нямам сили да разказвам за най-страшните ми сблъсаци с тогавашната здравна система.

И накрая нещо по-весело, което звучи почти като виц.

Трябваше да ме оперират от камъни в жлъчката. Близък на семейството доктор в Пирогов обеща да ме “уреди” при най-добрия по онова време лекар по този род операции. С уговорката, че не обещава нищо сигурно. Случайно в чакалнята срещнахме вуйчо на бившата ми свекърва – месар. Когато разбра защо чакаме, направо влезе в кабинета на лекаря, който заряза пациента си и ме прие – без ред, без уговорки. На излизане плахо ромоли: “А бе, бай Боре, можеш ли да уредиш един кашон тоалетна хартия”. Бай Боре, разбира се щедро обеща и си изпълни обещанието.

Лекарят наистина беше светило, а аз станах “жлъчката на шефа”.

Толкова. Изводите си ги паравете сами.


Това, последното не ми е съвсем по вкуса (моя си), защото издребнява (по мое си мнение), но е вEрно и до днес.. Може пък да дочакам и вашите мнения, защото, аз моето ще си го кажа, но малко по късно :-"
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот CHBG » 26 Ноември 2010, 09:02:55

Така беше. Явно с авторката сме набори.

Аз помня, как през петте години на следването ми в София се тръгваше всяка есен на бригада. Нашият институт имаше някаква договореност с тогавашния Плевенски окръг. Всяка есен на 15 септември БДЖ композираше специален извънреден влак за извозването на всички студенти от целия институт до определените за техните курсове плевенски села. Все едно отивахме на заточение.

Преди започването на обучението ни в първи курс на института трябваше да работим в консервния комбинат в Плевен. Около 1200 човека бяхме настанени в дървени бараки в покрайнините на града. Спяхме по 20 човека в стая. В целия лагер имаше само два обикновени домашни бойлера за топла вода, които трябваш да задоволят хигиенните нужди на 1200 човека! В лагерa беше въведен казармен режим. Сутрин ни будеха в 4 часа по следния начин: Един от командирите, който задължително беше комсомолски активист или активен спортист (а в много случаи и двете), влизаше в спалнята ни (в която бяхме само момичета) с трясък и започваше или да ни отвива най-безцеремонно, или да излива студена вода върху нас, или да направо да ни смъква от леглото. Едно от наказанията за нарушение на дисциплината беше да не получиш разрешение ("градски отпуск") да отидеш до града, за да се изкъпеш в обществената баня. Така в лагера избухнаха различни заразни заболявания, наличието на които се запази в пълна тайна. Вместо да ни пуснат да си ходим по домовете, ни принудиха да останем още две седмици извънредно. Когато на вечерната проверка ни съобщиха това, аз толкова се разтревожих, че през нощта ми стана много лошо. Наложи се да се вика бърза помощ. Бях вдигнала страшно високо кръвно!!! А бях съвсем здраво момиче само на 18 години. Комсомолските активисти и т.нар активни спортисти (които по времето на прехода придобиха една специфична роля в българското общество) бяха или освободени от тези бригади, или бяха назначавани за командири. Тези командири имаха осигурени привилегировани битови условия и не работеха като нас на полето или в комбината.
Аватар
CHBG
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 327
Снимки: 7
Статии: 1
Регистриран на: 31 Август 2006, 00:00:00
Благодарил: 32 пъти
Благодарено: 119 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот velingrad » 26 Ноември 2010, 22:14:18

http://veselaj.blog.bg

Тодорживковата България ІV - дефицит и връзки

По всички вестници и сайтове има снимки от вчерашните опашки за евтини банани и олио.

Някои хора се възмущават, някои се оправдават, трети плюят управляващите, че са докарали хората до това дередже.

А аз се радвам.

Не, не на опашките. На факта, че са нещо извънредно. Нещо, което сега се случва и става сензация.

Защото само преди 20 години подобни опашки бяха правило. Сензация би бил пълен със стоки магазин и липса на опашки.

Не зная как да обясня на хората под 30 г. думата „дефицит”. Когато споменах пред дъщеря си (тя е на 26), че в магазина нямаше леща, тя учудено попита: „Че защо не отиде в друг магазин?”

Защото и в другите магазини нямаше, моето момиче. И не само леща.

Но да карам подред.

Дефицит озвачава нямане. Тотално. Не на един вид леща – на никаква леща.

Обикновено още преди да отворят магазиние за хляб пред тях имаше опашка. Ставаш и отиваш да чакаш. Защото ако не си купиш хляб и мляко до 10 сутринта, като нищо можеше да останеш без тях.

Когато „пуснеха” нещо, веднага ставаше опашка. Когато човек висдеше опашка, бързаше да се нареди. Чак след това питаше какво дават. И каквото и да даваха, го купуваше. Защото после можеше и да няма. Когато преди пет-шест години разчиствах мазето открих десетина реотана за ел. печка. Купували хората, когато имало. Защото не се знае, когато ти потрябва нещо дали можеш да го намериш.

Имаше два вида стоки. Такива, които липсваха по правило и такива, които изчезваха отвреме-навреме.

Първите ги пускаха понякога . Например, червен пипер, маслини, тоалетна хартия, кафе. Месо и по-хубави колбаси можеха да се купят преди празници – 9-ти септември, 1-ви май и Нова година. Липсваха дамски хигиенни материали – памук и лигнин. Помня, 80-та случайно в една денонощна аптека в Шумен видяхме дамски превръзки. Тогавашното ми гадже геройски се нареди след 9 на опашката (тогава започваше да работи аптеката) и купи всичките 7 пакета. Цялата женска половина на института ми завиждаше.

Особено страшно беше по селата. Там колбаси (кренвирши и обикновен салам, който наричахме „кучешка радост”) караха два пъти в седмицата. И опашките, които се образуваха много напомняха тази на снимката.

Често се стигаше до сблъсаци, ако пуснеха нещо по-хубаво, напримел шоколад или какао. Имах позната, която работеше в магазин за диетични стоки в София. Когато преди Нова година и караха шоколад (който, впрочем, струваше 3 лв., а сета е около лев) изобщо не го внасяше в магазина. Продаваше го на маса пред магазина, защото имаше опасност да се счупи я витрина, я нещо друго.

Липсваха по-хубави дрехи и обувки. И докато дрехи всеки си шиеше при кварталната шивачка, то нещата с обувките бяха зле. И изобщо не беше чудно на никого, че всички жени са обути с еднакви ботуши – просто имаше един-два модела.

Магазините обикновено затваряха около 18.30. В събота и неделя не работеха. Ако не си се запасил в петък до шест, нямаше откъде да си купиш нищо. Имам предвид най-елементарни неща.

Единственото, което никога не е липсвало беше евтиния алкохол и цигарите. Е, пак до петък.

Не по-добре стояха нещата с промишлените стоки. Да си купиш бойлер, хладилник или цветен телевизор ти трябваха сериозни връзки. Същото беше и с резервните части. Тогава нищо не се изхвърляше. Поправяше се до последно и накрая се носеше „на село”. Даже найлоновите торбички се перяха и прибираха – и те бяха ценност.

Разбира се, последицата от тоталното нямане беше корупцията. Само че тогава се наричаше връзки. Без връзки не можеше да направиш нищо. Най-ценни бяха връзките в търговията. Ако имаш близък месар, цялата държава е твоя. Подобно беше и ако имаш познат автомонтьор. За жалост родителите ми бяха учители. Те и лекарите бяха най-малко ценени.

Сега се оплакваме от корупцията и от това, че имало много богаташи. Тогава корупцията беше повсеместна, а богаташите живееха в резиденции и богатствата им не се виждаха.

Затова ми е обидно, когато излезе някой и тръгне да хвали Тодор Живков и режима му.

Искаше ми се да снимам изоставените грозни смесени магазини (още стоят по селата), порутените предприятия (и тях тук-таме ги има) и огромните кичозни паметници (построени с парите за пенсии), но нямам нито време, нито сили.

Сега не живеем, както бихме искали.

Правителството ни е едно от най-некадърните, които сме имали.

И все пак, опашките са сензация.

И не мога да обясня на децата си какво е дефицит.

И точно това е чудесното!
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот makeno » 26 Ноември 2010, 22:22:18

Въпросче от човек, за когото това са само интересни истории от далечното минало..
Защо толкова много хора си припомнят с носталгия това време и то предимно пенсионерите, които са живяли най-много в комунизма?
Просто моите 2 цента...
В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й.
Аватар
makeno
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2132
Регистриран на: 29 Ноември 2005, 01:00:00
Благодарил: 51 пъти
Благодарено: 118 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот velingrad » 26 Ноември 2010, 22:39:41

Защото...
Впрочем, възможно ли е, изучен човек като теб, да не е в състояние да си отговори сам?
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот makeno » 26 Ноември 2010, 22:55:21

Ами защото се изтъкват само негативните страни, които колкото и да са фрапантни на моменти, ги има по един или друг начин във всяка една държаваи в момента... А нямаме събития стил пражката пролет въпреки, че е имало толкова недоволни, меко казано.
Просто моите 2 цента...
В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й.
Аватар
makeno
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2132
Регистриран на: 29 Ноември 2005, 01:00:00
Благодарил: 51 пъти
Благодарено: 118 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот velingrad » 26 Ноември 2010, 23:13:43

makeno написа: фрапантни на моменти, ги има по един или друг начин във всяка една държаваи в момента... А нямаме събития стил пражката пролет въпреки, че е имало толкова недоволни, меко казано.


фрапантни на моменти???
Без нищо лично, но нищо не си разбрал за "тогава".
Аз ти предлагам, да изтъкнеш позитивните (положителни) страни, така както си ги чул/разбрал, пък аз от своя страна, ще се опитам да ти ги разясня, доколкото мога и разбираемо за всеки. Надявам се, така да стане "дискуса".
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот Mottor » 27 Ноември 2010, 00:15:45

Гледам напоследък да не се намесвам, ама тук ми е малкo чувствително. Проблема е че не се поставя въпроса правилно. Първо нещата се опростяват. Пример: Консервните комбинати едва ли не са използвали детски труд, всички предприятия са били чупени и кakво ли не още. Точно тук е проблема. Правилния въпрос е какво се случи сле 10-ти? Властта остана в същите хора, които обаче можеха да си правят каквото си искат.
Пример: Някой си купува чистак новия завод за специални стомани за 100000 на който само линията му струваше повече. Идва една фирма купува трите циментови завода и ги затваря. На боклука Божков му се видя евтино да продаде Химко за един милиард и го продаде за един долар. Не искам да разправям за Муравей Радевци, Костовци, Герговци и останалата комунистическа гадост, която направи най лошото, утрепа надеждата в хората. След като години наред властват комунисти и ченгета, започна да се изражда морала на хората и на някои взе да им се вижда по добре при бай Тошо. Правилния въпрос е как е докарахме до там?
Аватар
Mottor
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 719
Регистриран на: 24 Март 2005, 01:00:00
Местоположение: Minga liegt af da obabayerischn Hochebene, ungefäah 50 km neadlich vo de Oipn
Благодарил: 1 път
Благодарено: 16 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот robo-pat » 27 Ноември 2010, 01:26:25

Приятели на ноща, искам спонтанно да се включа и да дам едно рамо на живковия режим, че току виж взели, че сме го заклеймили, усъдили на отшелничество на непознат далечеk отстров, оплюли и тем подобни действия, които са били в репертуара на другарите от БКП едно време.
А като Vel. вземе да ни огрее най-после всички нас простосмъртните юзери на сайта с неговите аргументи, безпорно много ясни и верни - нищо лично :mrgreen: - тогава ще е и без това трудно след него да се говори вече, съответно за дискус-а ще е вече късно :thumbleft:

С крилати фрази като "тази година завод за полупроводници, догодина за цели", "първо да обедваме", "скъпи студенти, честит осми март", нашенския Първи разсмиваше до сълзи цял един народ, а отделно имаше някаква романтика, някаква конспиративност в това да го псуваш него и другарите от политбюро, в надписите по кенефите на университетите...

Сега всеки може свободно да си псува по ББ, по БКП/БСП,по Костов, по тоя и оня - кои ти обръща внимание и кой го б*ли.
Четейки сега новините от родината - повече от 20 години след като го гъгнаха тоя режим - не ми е изобщо смешно...Примерно от днешния печат - варгал за ел. печки и хранителни продукти при старта на Лидл и свякаква гадост, която идва по мрежата от там насам. В този смисъл интересен за мене би бил въпроса, ако не е било по-хубаво при "Тато", то тогава защо обществото ни деградира до възможно най-ниското стъпало на човешкото развитие, където трябва едва ли не със зъби и нокти се бориш за уцеляване...

Толкова, това исках да ви споделя :cheers:
Аватар
robo-pat
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 164
Регистриран на: 19 Март 2008, 01:00:00
Местоположение: Nordrhein-Westfalen
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 16 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот velingrad » 27 Ноември 2010, 12:44:23

ха, откъде пък накъде реши, че ще "отварям" някого? ти личнo (и без да си "личен"), явно си отворен вече- честито! e, не си преживял онези години, но за сметка на това ти са ясни :thumbleft:
най-малкото си "простосмъртен юзър", в повече или по-малко от когото и да било, включително и "ние"- пардон аз. да живей "романтиката и конспиративността" от тогаз! Да, ама без мен, та да си дискутираш свободно- пак честито!

Та ето така (от части) я докарахме до там Mottor- с "романтика" и безразличие. Та затова и подписите ми...
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот robo-pat » 27 Ноември 2010, 15:25:46

Велинград,

не съм нищо решавал, в поста ми не съм писал нищо за отваряне, а че с интерес очаквам да ни споделиш мнението си по стартираната от теб тема и без драматизма, който му придаваш на този този акт, явно си имаш какво да споделиш - направи го де ;-)Признавам като произведен през 82 не съм имал честа - слава Богу - да изживея цялостно развития социализАм, но позволи ми пак да съм чел, слушал от патещи и препатели и информирал по темата. Поста ми в голяма степен е сърказтичен Аргументът ти, че видиш ли ти не си бил съвременник, затова нямаш какво да ни кажеш, е доста слаб...

По мое наблюдение на мислищети българи им е втръснало да се доверяват на много знаещи фигури и идоли, въпреки че популацията /демек по-голямата избираща част/ точно такива си избира. Затова един приятелски съвет от мене, дръж се на ниво без пре-много да влизаш в пространсвото на тези около тебе и позволи им въпреки, че не са на твоето ниво и те да се развиват. Това като наистина добронамерен feedback, породен от твои постове и в други теми.

Надявам се да разбираш и съм сигурен , че не ми е целта да те нападам, понеже смятам, че и двамата сме в политическо отношение теглим един и същ клон ... :thumbleft

За жалост в СДС има черни овци...мене една такава на едни местни избори, искаше да ме "докладва", че не съм бил на мястото си на застъпник, понеже съм бил излязал да хапна нещо - реторика пак от онова време.

Поздрави!
Аватар
robo-pat
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 164
Регистриран на: 19 Март 2008, 01:00:00
Местоположение: Nordrhein-Westfalen
Благодарил: 6 пъти
Благодарено: 16 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот seli » 22 Декември 2010, 14:11:12

Седемте чудеса на социализма:

1. Всички имаха работни места.
2. Въпреки, че всички имаха работни места - никой не работеше.
3. Въпреки, че никой не работеше - планът се изпълняваше 100%.
4. Въпреки, че планът се изпълняваше 100% - в магазините нямаше нищо.
5. Въпреки, че в магазините нямаше нищо - всички имаха всичко.
6. Въпреки, че всички имаха всичко - всички крадяха.
7. Въпреки, че всички крадяха - имаше за всички.
Аватар
seli
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3158
Снимки: 256
Регистриран на: 26 Февруари 2009, 23:21:09
Местоположение: Стокхолм - Истанбул - Бургас
Благодарил: 205 пъти
Благодарено: 246 пъти

Мнениеот bknf » 23 Декември 2010, 10:21:47

Така зададената тема e интересна.. Само че българите тогава не са живеели нито са живеели в на Тодор Живков двора, нито на тавана му или пък в избата.

Между другото квотата на недвижима собственост в България е една от най-високите в Европа, май към 97% ... Tова не е възникнало за последните 20 години, въпреки че се построи толкова много с чуждо финансиране.

Значи, говорим за живота преди 89- 90 година, и след това.

За сравнение и дума не може да става, защото миналото е минало - не може да се върне. Става дума обаче за друго - за стотиците предприятия, които бяха продадени и купени от конкурентни фирми от Eвропа и цял свят, и после докарани до фалит и затворени.. Хората пратени в къщи, предприяието закрито. Дори и да се произвежда нещо в Бг, печалбата отива зад граница, не остава в страната..

Само ще нахвърля набързо няколко идеи, по-късно може да разкажа и малко повече. Като бях във трети клас, имаше (доколкото си спомням) в нашето училище 7 паралелки с по към 30 деца, и едно единствено циганче, което после се изгуби някъде...2005 година 2 паралелки с по 20 деца..

Селското стопанство - не знам вие дали сте забелязали, но нито вкусът на американските фъстъци има нещо общо с българските такива, нито испанските домати са като българските, нито холандските чушки, или италиянските праскови… с ябълките е същото. Това първо. Второ, тогава България не ги е внасяла – а е изнасяла и продавала.

За енергетиката, индустрията, БГА Балкан – втория по големина превозвач в СИВ след Аерофлот, в Kостенец имаше фабрика за кибрити, най-големия на балканския полуостров, май към 10.000 работещи, само шведите имаха по-голям.. и т.н., само като идея.. cписъка може да се продължи.

Tая разменна стойност, която парите олицетворяват, я има само в продуктите и услyгите, които се създават и продават, не (само) някъде другаде. Е, може и да се напечатат пари и да се пуснат в обръщение, но ако няма реални стойности зад тях по света няма да ги акцептират дълго време като платежно средство. Може и да се играе във формата на казино, там отиваме към темата за т.н. финансова криза.

По времето на НРБ - с българските левове не можеше да се кyпят 5 американски долара (a 0,7), Но да речем, Китай - защо например от американска страна постоянно се чува искането към китайците, да вдигнат стойността на парите си към долара.. а те се ослушват. Искат един китайски лев ,) да струва не не 1 долар, а 2… ,)

По същия начин можем и да си зададем въпроса - като се случи тая криза в Америка – къде отидоха парите? ;)

A какво стана след 1989 година? Ами стана преврат, след което превратаджиите взеха това, което беше останало и което можеше да се препродаде. Например, някой взима абсолютно безплатно с години наред формирания житен резерв на България, качва го на държавни кораби, кара ги в морето, внася го отново и го продава на пазарна цена.. за да спечели. Е такова нещо било ли е възможно преди това...безнаказано криминално деяние - в която и страна на света да се погледне.
Последна промяна bknf на 23 Декември 2010, 11:01:32, променена общо 1 път
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3813
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 286 пъти
Благодарено: 450 пъти

Re: По-хубаво ли бе при "Тато"

Мнениеот bknf » 23 Декември 2010, 10:51:43

Предложеното и цитирано за прочит от блога на веселeй... и към това може да се вземе отношение.. с голямо удоволствие даже;)

Задала си е значи жената риторичния въпрос, къде били отишли парите, след като продали всичко.. Hа така зададения с пълно право въпрос, какъв отговор ни дава авторката..?

Която между другото, пише интересни неща. Към една ситуация обаче има и различни гледни точки...

Разказва за производството, за консервните комбинати, за селското стопанство, имало бригади, за това че нямало нищо, за здравеопазването - от което следва, че всичко било ужасно..

Според мен тя не дава отговор на зададения от самата нея въпрос: КАК и КЪДЕ отидоха ПАРИТЕ... тоест стойностите. Tия които ги имаше и бяха заварени, + сегашните и бъдещите.. Да речем, една работеща фирма, предприятие, ако е българско - не само че плаща заплати на служителите, ами ако е държавно, парите (тоест печалбата) остават в държавата.. не по джобовете на разни чуждестранни пенсионери, така наречените "инвеститори". Да сметнем за 20 години, половин (един, два...) милиона работещи.. по 2-3 хиляди евро месечна заплата, x12 x 20 (всичко средни стойности), та си представете, какви потенциални стойности са изпуснали хората (България).

Hе изяснява, какъв е бил обема на паричната маса в НРБ, нито какви и колко предприятия е ималo, какво количество се е произвеждало.. Kолко пари са се печатали - кога, например 92-93 година колко левове са се напечатали и са се пуснали в обръщение, как е било през 88- 89 година.. (доларите например, се печатат в Америка)))

Това е малко като да живеят някакви хора в едни сгради, да ги избутат всичките, да почнат да живеят в землянки, и да дойдат добре облечени мисионери да им обясняват кoлкo било лошо в тия къщи, как духало отвсякъде.. Tа да им продадат земята - за шарени картинки с маймунки върху тях, защото тя нямала вече никаква стойност. Е да де, ама можеше да се санира постройката и да се запази хубавото, а не да се бута изцяло..

А относно здравеопазването, не става дума само, че е било "безплатно". Kоето не е и правилно разбира се..защото тогава хората не могат да усетят стойността на дадената услуга и почват да прекаляват.. Hямаше го тоя печалбaрски инcтинкт, като идеш в медицинския кабинет.. (Иска им се сега в Америка на хората безплатно здравеопазване.. ама няма..)

От друга страна, не може един лекар да получава колкото една чистачка.. или един инженер - колкото един общ работник. Така погледнато, не бих казал че преди 1990 е било по-хубаво.. просто по-различно!
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3813
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 286 пъти
Благодарено: 450 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 6 госта

  • Advertisement