• Advertisement

Драги ми Гуньо,

Еми за тва, онова и т.н. Тука може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Драги ми Гуньо,

Мнениеот seli » 13 Януари 2011, 19:01:46

Драги ми Гуньо, Пиша ти с пълното съзнание, че това писмо най-вероятно няма да стигне до теб, защото ще го прочетат хора, които едва ли те познават. Независимо от това, реших да го напиша, имайки предвид, че повечето от нас познават някой друг Гуньо, на когото биха могли да го връчат от свое име.

Трябва да ти призная, драги ми Гуньо, че в твое лице най-после открих характерните белези на нашия национален гений – нихилизма, егоизма, простащината и наглостта. Тези черти, колкото и да ги има сред другите народи, все пак подлежат на известна регулация, тъй че в чужбина простакът общо взето е наясно, че е простак, и си знае мястото в обществото, просто защото последното ясно му го посочва. Тук това е трудно да се случи, защото у нас простащината е намерила невероятно плодородна почва, и се репродуцира като злокачествен тумор, убивайки ефективно обществения организъм. Що пък да е само у нас? – знам, би възроптал ти, но трябва да ти кажа, че като цяло обществата по света имат, ако не осъзната като необходимост, то наложена като политика, една активност в културната сфера, която ги кара – от снобизъм или не – да изпитват потребността от посещения на театър, опера, изложби, или не-холивудски кинопродукции. Малко или много, подобна практика поддържа някакво относително добро общо интелектуално равнище. Но как би могло това да се случи в една страна, в която “естетическото забавление” на държавния глава е да убива защитени животински видове, а премиерът е пръв приятел с всички силиконови държанки, наричани евфемистично “поп-фолк певици”? Страна, в която сираци умират в детските домове от глад, и това не прави впечатление на никого!?! В която десетки 18 – 19 годишни момчета умират нелепо при изпълнение на воинските си задължения, а през това време премиерът играе хоро! И това в Европа от края на 20-ти и началото на 21-ви век! А любимите ти медии, престараващи се в желанието си да демонстрират своята лакейщина спрямо поредния овластен Гуньо, се държат така, сякаш това изобщо не се е случило, но пък за сметка на това с охота тиражират кой с кого е спал, и какви “мъдри” държавнически мисли е избълвал! Когато в нормалните страни някой държавен чиновник превиши правата си и злоупотреби със своето положение, той си подава оставката, и обикновено влиза в затвора. У нас такъв човек става “рекламно лице” на медиите, а съдии и министри се консултират с него по важни държавни въпроси вечер на чашка в отбрани бардаци.

И знаеш ли, драги ми Гуньо, всъщност, всичките тези крачещи недоразумения, не са нищо друго, освен квинтесенция на собствената ти мизерна душица.

Ти просто не познаваш друг начин да бъдеш управляван, пък и не би търпял някой свестен човек начело на своето племе. Просто защото простакът търпи над себе си само простак. Понеже на всеки нормален и ерудиран специалист, опитващ се да ти обясни истинското състояние на нещата, ти Гуньо, би рекъл “К’ъв си ти, бе, боклук?”, и още би добавил, че ти е ясно, че и той е мошеник, и че няма какво да ти дава акъл (какъвто естествено ти си имаш в изобилие, само дето по нищо не личи), ами да ти даде пари, което, разбира се, той е длъжен да направи. Възможно е и, както обичайно си свикнал, да се опиташ да решиш очебийния интелектуален дисбаланс – съвсем не в твоя полза – с помощта на любимото си средство – насилието. Понякога тези опити ти се удават, а по-често завършват зле за теб, но важното е, че не се отказваш да пробваш отново и отново.

Така е, може би си прав – ти, който цял живот само си завинтвал гайки, или си копал “картофето”, че интелектуалецът е някакъв безполезен търтей, който все нещо се опитва да те “преметне”, обаче, опасявам се, не си даваш сметка, че, примерно, един цигулар би могъл съвсем успешно и да завинтва гайки и да копае на нивата, но ти, Гуньо, никога, ама никога няма да се научиш да свириш на цигулка. Но това ни най-малко няма да ти липсва, защото, както прадядо ти Ганьо беше казал на наивно-добронамерената госпожа Иречек, опитваща се да му покаже албуми със световни майстори на живописта – Колко съм ги гледал аз тия... (Колко, всъщност, ги е гледал? ) Само дето в момента целта на твоя живот не е солунската митница, а, примерно, структурните фондове. Какво ли друго, впрочем, може да се очаква от човек, чиято цел в живота и висш естетически идеал, е леген пълен с кебапчета? В края на краищата, всеки оставя някаква следа в тоя свят, и твоята май ще бъдат множество смърдящи торни купчинки и хиляди недозавити гайки. Кой каквото може, дето се вика.

По своему, ти си гениален, Гуньо. За двадесет години ти успя да прогониш от родината им около два милиона млади българи,

повечето от които – убеден съм – обичат страната си, но я напускат с отвращение. И те надали някога ще се завърнат, защото знаят, че ти Гуньо, ще обитаваш същата територия редом с тях, а тези хора са напълно несъвместими с теб и твоите подобни. Е, дал Бог, ще се насладиш напълно на делото си, оставайки заедно с другите гуньовци да си комуникираш тук с циганите и с камъните, но поне ще се разбирате без проблем.
Всъщност, ти Гуньо, се опитваш да компенсираш една фрапираща празнина чрез консумиране на всички блага, които семплият ти мозък е в състояние да измисли, но това е принципно невъзможно, понеже червото не минава нито през сърцето, нито през мозъка. Знам, братовчед ти Гиньо е някакъв идеал за теб. Той успя да ограби своя народ, организирайки първичното натрупване на капитали чрез рекет, финансови пирамиди, валутна спекула, РМД-та, заменки... Сега си е изградил бетонни хотели по китното ни крайбрежие, бинго зали, казина, вериги от магазини, бензиностанции... Купил си е две Ферари-та и три Мерцедес-а (но няма как да транспортира дебелия си задник в повече от един автомобил едновременно), заобиколил се е с гавази... И ти, Гуньо, мечтаеш да бъдеш Него! Да имаш неговия живот, неговите мацки, неговите...неща. Но не и да живееш честно и достойно СВОЯ живот. Ти си подъл не по-малко от него, но далеч по-прост, и никога няма да бъдеш като него. И слава Богу! Защото майка България не би могла да изтърпи повече Гиньовци, отколкото вече има, и то предостатъчно. Но ти си по-зловещ и от него, тъй като той е доволно ясен като палач на своя народ, а ти се опитваш да минаваш за самия “народ”. Обаче не си. Ти си това, което представя този наш древен народ като “пасмина” в очите на чужденците, и то не без основание. Ти си олицетворение на бездарната, некомпетентна и мързелива, но претенциозна паплач, която мрази почтените хора, защото те неволно и показват какво представлява, но която мрази също така и успелите в живота, независимо дали чрез труда си, или чрез машинации, обаче не защото евентуално много от тях са мошеници, а понеже не може да бъде като тях. И тъй като такива хора са недосегаеми за теб, ти изливаш своята неприязън върху беззащитните и мизерстващи работници в сферата на културата. И никога дори не ти идва наум, че на практика не съществува богата страна, в която преди да се вдигне стандарта на живот, първо да не са развити същата тая омразна за теб култура, просветата и образованието.

Най-страшното, драги ми Гуньо, е че ти не само не се стремиш към никакво лично развитие, но и успешно репродуцираш собствената си простащина чрез децата си,

които биха могли да бъдат нещо по-различно от теб, ако поне за миг беше допуснал, че не си мерило нито за нравственост, нито за вкус, нито за интелект. И няма защо да се чудиш, че страната ни (тоест, и твоята страна) затъва все повече и повече. Причината за това си именно ТИ САМИЯТ. Защото такива са ти ценностите, такъв ти е капацитета, такава е и душата ти. Защото ти изпитваш респект само пред тоягата. Следователно, именно тя ще бъде твоята “награда” накрая.

Аз зная, че ти или няма да се припознаеш като получател на това писмо, или все ще намериш какво да кажеш в ответ, но по същество твоят ответ няма да опровергае, а само ще потвърди написаното. И, за съжаление, реагирайки по обичайния си начин, ти сам ще си отрежеш възможността за някакъв хипотетичен катарзис, за някаква, макар и слабо вероятна, преоценка и промяна към по-добро. Поне за децата ти, ако не за теб, понеже, прочие, ти не го и заслужаваш.

Да, ти си гений, драги ми Гуньо. Гений на злото и мерзостта. Ти предаде Левски и заграби парите на комитета, събирани от залъка на жадуващите за свобода несретни българи. Ти уби Стамболов, Алеко, Гео Милев, Пеньо Пенев, Сашо Сладура,

ти доведе до самоубийство един от малкото гении които сме имали – Маргарит Цанев, ти натири в провинцията големия Васил Стоилов, и впоследствие го остави да умре като куче при поредната диабетична криза, ти обрече на унижения и смърт и един съвременен велик българин – инженер Чиликов. Ти продължаваш да убиваш със садистично удоволствие надеждата на хиляди и хиляди напускащи България хора. Ти искаш са смачкаш всички, които са с нещо по-големи от теб, та белким се почувстваш по някакъв начин по-остойностен. И понеже си нищожество, тези хора са много, затова и си се приготвил да унищожиш всички, които не си в състояние да унижиш. Но твоето дело е обречено, понеже всяка мерзост си има край.

Ще бъда честен докрай с теб, драги ми Гуньо, и ще ти кажа къде е твоето място. То е в ъгъла, и на колене пред по-умните и по-работливите от теб, добре е да си го знаеш. Обаче аз знам, че ти никога няма да го признаеш, затова най-добре сам да достигнеш до последствията от своите дела, като бъдеш лишен от разума и духа, които толкова силно презираш.

Не се притеснявай за мен, за нас – напускащите твоя обор, драги ми Гуньо! Ние ще се оправим, както винаги сме се оправяли, понеже ние можем да работим всичко, но предпочитаме да го работим там, където трудът ни ще се цени, и където еснафското ти празно високомерие няма да има шанса да се гаври с нас, които сме съвестта на този народ. Но ти ще си останеш тук в клоаката, която сам си създаде, и от която вече няма желаещи да ти помогнат да се измъкнеш. Сбогом, Гуньо, и бъди щастлив, доколкото ти се отдава!

http://www.afera.bg/index.php?option=co ... &Itemid=29
Аватар
seli
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3158
Снимки: 256
Регистриран на: 26 Февруари 2009, 23:21:09
Местоположение: Стокхолм - Истанбул - Бургас
Благодарил: 205 пъти
Благодарено: 246 пъти

Re: Драги ми Гуньо,

Мнениеот CHBG » 14 Януари 2011, 09:10:07

Освен едно голямо БРАВО =D> аз, НЕпублицистът, друго няма какво да кажа!
Но писмото на публициста Георги Марков пасва отлично като допълнение към горното.

ПИСМО ДО ХРИСТО БОТЕВ
Георги Марков
Втори юни 1976 година, далеч от България
Драги Христо Ботев,
Дълго се колебаех дали да ти пиша това писмо в деня на стогодишнината от твоята смърт. Предполагам, че никому не е приятно, дори и на убитите герои, да им се припомня моментът на смъртта, толкова повече, ако смъртоносният куршум е дошъл отзад, от лагера на своите. С много по-голяма радост бих ти писал на твоята рождена дата, но тъй като на днешния ден ти ще получиш купища поздравителни телеграми, тържествени послания, дълги и важни речи, академични слова, планини от венци и твоето име ще кънти по радиостанции и високоговорители, аз се реших като малък контраст да ти напиша това писмо.
Всъщност много отдавна исках да ти пиша и да те питам за няколко неща. Вероятно ти не би ми отговорил или би забавил отговора си, докато се срещнем там, където всички неизбежно се срещат. Но не ти писах, защото не ти знаех адреса, както не го знам и сега - в рая ли си, или в ада. Прости ми, но доколкото те познавам, не мога да си представя, че ти сега се разхождаш между сладкопойните, облечени в бяло ангели, усмихваш се на красиви девици, пиеш райска роса, танцуваш по зелена морава и щастливо разговаряш с благочестивите светии за съвършенството на Бога и света. Много пò ми се вярва, че дори свети Петър да те е приел в рая, ти си избягал оттам в първия удобен момент, завладял си било стария Радецки, било лодката на Данте и скришом си преминал небесния Дунав, който отделя светците от грешниците. Представям си даже как си скочил всред димящия пущинак на адското преддверие, как си прочел оня злокобен надпис "Вие, които прекрачихте този праг, надежда всяка тука оставете", и си се засмял. Аз така вярвам, че ти си се засмял на това предупреждение и може би си протегнал ръка и откъртил дъсчицата с надписа, защото ти никога не си могъл да търпиш такива евтини предизвикателства. Мисля, че ти си предпочел ада, защото там има каузи, докато в рая ги няма. Ти знаеш много добре, че ако стремежът на хората към рая може да бъде някакъв живот, самият рай - това си е чиста смърт. Отгоре на всичко в ада ти сигурно би намерил по-интересната част на човечеството. Старият грешник Бакунин, от когото ти толкова си се възхищавал, трябва да се е издигнал до ранг на помощник-дявол, приятелят ти Нечаев сигурно се пържи някъде в Деветия кръг, а другарят ти Стамболов, мушкан за милионен път с дяволския нож, би се опитал да ти обясни защо според него, ако ти не беше загинал във Врачанския балкан, само няколко години по-късно са щели така и така да те обесят.
И нека ти кажа, драги Христо Ботев, че аз вярвам на думите на Стефан Стамболов, въпреки че ти, може би, би ме погледнал с недоумение. Всеки твой поклонник би казал, че аз съм смахнат, защото от сто години насам всяка политическа партия, от най-дясна до най-лява, всяка фашистка или комунистическа организация, всяка власт - демократична или тоталитарна, всяка милиция или полиция те има за свое знаме, за свой герой, легенда, символ, светец. Ти си вероятно единственото име в цялата наша история, което обединява всички тях с едно желание - да те имат. Ти си нещо като магически камък, който всички духовни бедняци по нашата земя искат да притежават. Биха ти посочили помпозното величие, с което се почита денят на твоята смърт. О, как искам да видя лицето ти на този ден, как отгоре, някъде над облаците, гледаш това човешко наводнение към твоето лобно място, как добре организирани организации, войници, офицери, милиционери, ученици, пионери, комсомолци, партийци, духови музики, ракетни части, обикновени и централни комитети, генерали, поети, министри, писатели, разни деятели - с коли, камиони, автомобили, хеликоптери и пеша отиват да отдадат почит на легендата. Искам да видя как гледаш и слушаш зарята, церемонията за падналите, клетвите, че всички ще бъдат като тебе, гъгнещите речи на дебелите партийни ръководители, които произнасят празни дежурни фрази за свобода или смърт и те цитират и рецитират до посиняване...
Въпреки това, драги Христо Ботев, Стамболов е прав. Тези хора, техните бащи или техните деца щяха да те обесят, ако ти не бе имал щастието със спасителния куршум. И аз съм сигурен, че ти знаеше това много добре, ти го предчувстваше, ти го виждаше и точно като Исус Христос избра своята Голгота, за да спасиш народа си от греха. И точно като него от опасност ти се превърна в спасителна легенда. Ти сякаш отгатна какво те искаха от тебе и се съгласи с тях, твоите вероятни бъдещи убийци. Ти не им беше нужен. Беше им нужно името ти. Никой от тях никога не се е интересувал от тебе, малцина са се опитали да те разберат, дори професорските и академичните изследвания са посветени на легендата, а не на тебе.
Оттук нататък с твоето име в уста, боготворейки легендата, всички тия власти, и особено сегашната, щяха да унищожават всеки българин, който дръзнеше поне най-бледо да бъде като тебе. "Да живеем и се борим по ботевски" стана лозунг за изкореняване на всичко ботевско и за ликвидиране на всички горди и чисти чела, които биха се осмелили да бъдат като тебе. С твоята поезия на уста бяха смазани истински поети, с твоята свобода на уста беше наложено най-черно потисничество, с твоята независимост на уста България бе тласкана от една зависимост в друга, с твоя героизъм на уста бяха отречени истинските геройства, с твоя безкомпромисен характер на уста България бе овладяна от духовни мижитурки и нищожества...
С една дума, ти си славното знаме, под което вилнее позорът. Ти знаеше това. Беше ти пределно ясно. И ако си забравил, нека ти припомня твоята ЕЛЕГИЯ, където ти така пророчески видя какво ще последва:
Кажи ми, кажи, бедни народе,
кой те в таз робска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителя прободе
на кръста нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи и ще си спасиш душата"?!
Той ли ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда
кой продал брата, убил баща си?!
Това си писал ти самият. И не само си го писал, но си го и вярвал. И тук е моят първи въпрос, драги Христо Ботев!
НЕ СЕ ЛИ ЧУВСТВАШ ВИНОВЕН?
Не смяташ ли, че трябваше да се постараеш да останеш жив и да избягаш от куршума, който те чакаше над Враца? Не смяташ ли, че трябваше да откажеш да снабдиш синовете на Лойола и братята на Юда с толкова важната и толкова полезната легенда за Христо Ботев? И вместо това да им създадеш позорната грижа да те обесят те самите. Фактически да те обесят. И така името ти вместо швейцарска картичка на всеки режим да стане черен огромен камък, който да тежи върху всичките поколения и зловещо да им напомня за страшния позор и може би да спаси мнозина бъдещи Христо-Ботевци. Защото жестоката истина е, че запазвайки легендата за тебе, всяка година на втори юни ти биваш обесван. Твоята човешка същност, твоят характер, твоята истинска поезия, твоята революция, твоята силна любов и силна омраза увисват на въжето. Ако отоманската империя те честваше, ако гробът ти беше редом до този на Митхад Паша, кощунството със самия теб би било по-малко, отколкото сега, когато ти си знамето на казионщината, иконата на безскрупулността и пошлото интересчийство. Как наистина можа да допуснеш да те убият, когато следващите сто години така отчаяно се нуждаеха от тебе. Ти, който римуваше "патриоти" с "идиоти", ти който така страстно и силно извика:
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди...
Прости ми, нямам дързостта да те укорявам, нито смея да възразя срещу кои и да е от твоите принципи и идеали. Напротив, струва ми се, че с времето те разбирам по-дълбоко и по-страшно. Някои от твоите днешни последователи казват, че ти си толкова необикновен, изключителен, странен, чудноват българин, който не прилича на никой друг българин. Може би загатването е, че ти въобще не си българин, а нещо друго. И това също подчертава моята идея, че поколенията през изминалите сто години са противопоставили легендата за тебе на самия тебе. Защото нека още веднъж повторя: ТЕ, КОИТО СЕ КЛАНЯТ ПРЕД ТВОЯ ОРЕОЛ, НЕ БИХА ОСТАВИЛИ ЖИВ НИТО ЕДИН, КОЙТО МАЛКО ИМ НАПОМНЯ ЗА ТЕБЕ. И ето че куршумът, който прониза челото ти, продължава да свисти в своя злокобен полет вече сто години и да пронизва много други чела. Ти си чудесен и красив, когато казваш:
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Както сам знаеш, не е трудно "кога въстане робът", да си найдеш гроба. Защото, когато робите въстават, те си остават роби. Въстанието не ги прави свободни хора. Те са въстанали роби. Оттук нататък започва най-трудното, най-мъчителното и най-изпитателното - да превърнеш робите в свободни хора. И тук нуждата от живия Ботев винаги е била далеч по-голяма от легендата за мъртвия Ботев. Така идвам до втория ми въпрос:
НЕ СМЯТАШ ЛИ, ЧЕ КАРАВЕЛОВ БЕШЕ ПРАВ?
Не зная думите, които сте си казали, обидите, които сте си разменили, и чувството на горчивина, с което сте се разделили. Зная само, че Каравелов не е успял да те убеди, че свободата на един народ не се ражда от сражението между две чужди армии и дори от геройството на една легендарна чета, нито от прокламации и международни декларации. А е нещо неразривно свързано със съвършенството на човешкия дух, с възпитанието, просветата и духовния прогрес на един народ. Зная, че ти дръзко си написал "лозето не ще молитва, а мотика", че си забравил, че има различни мотики и че револверът съвсем не е най-добрата от тях.
Позволявам си да ти кажа, че времето доказа колко прав е бил Каравелов. Затова него не го честват. Дори са го забравили и пренебрегнали. Защото той не им достави полезната легенда, в която много...*



* Текстът по-нататък не е запазен.
Аватар
CHBG
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 327
Снимки: 7
Статии: 1
Регистриран на: 31 Август 2006, 00:00:00
Благодарил: 32 пъти
Благодарено: 119 пъти


Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

  • Advertisement