Работа и заплащане

[setfan]

@neliya Аз до колкото разбирам единственият който може да ти помогне е мъжът ти. Явно нещата стават с връзки и там. И до колкото разбирам единствената пречка е, че нямаш турско гражданство, което ще стане факт след 2 год.
1. Задължително ли е да си в Търция през тези 2 год. ?
2. Убеди се на 100 000 % ,че след получаване на гражданството ще си намериш работа. Защото ако и тогава пак не става, значи се намираш в грешната държава и няма смисъл да чакаш 2 год.
3. Какви са възможностите за частен бизнес в Турция? Преводач? Учител по английски, руски? Писател в електронни блогове? Фотофраф? Екскурзовод?
4. Мислиш ли да напуснеш Турция?

Ако положението е толкова зле, на накои места даже е по-добре да не започваш и работа. Ако е наистина така, хора без качества на ръководни постова = разруха.
Плюс това втория по големина град с турско население след Истанбул е Берлин. Замисли се ти си там от където хората бягат.
С турски можеш да се оправиш в Германия без проблеми (знам го от бг ромче което работи като фризьор ) Използваш евро-бг гражданството и нямаш нужда и от виза.

И накрая да каже, че аз знам за чужденци които работят в Турция! НО ТЕ са там по съвсем различна линия. Ставаа въпрос за англичани. Разговарях с една жена (около 40 годишна) и тя ми кажа че се местят в Турция защото мъжът и е инженер на хеликоптери към RAF и са го командировали в Турция (предполагам в Инджерлик) . Тя каза, че няма нужда да учи турски защото там имало голямо британско общество и така. Било много готино. По край брега може да си купиш прясна риба и да ти я приготвят пред теб. - информация от 2008 г.!
Предполагам обче, че тя едва ли работи, защото заплатата на инженер в RAF е достатъчна за 2 и повече хора

[neliya]

@neliya Аз до колкото разбирам единственият който може да ти помогне е мъжът ти. Явно нещата стават с връзки и там. И до колкото разбирам единствената пречка е, че нямаш турско гражданство, което ще стане факт след 2 год.
1. Задължително ли е да си в Търция през тези 2 год. ?
2. Убеди се на 100 000 % ,че след получаване на гражданството ще си намериш работа. Защото ако и тогава пак не става, значи се намираш в грешната държава и няма смисъл да чакаш 2 год.
3. Какви са възможностите за частен бизнес в Турция? Преводач? Учител по английски, руски? Писател в електронни блогове? Фотофраф? Екскурзовод?
4. Мислиш ли да напуснеш Турция?

Ако положението е толкова зле, на накои места даже е по-добре да не започваш и работа. Ако е наистина така, хора без качества на ръководни постова = разруха.
Плюс това втория по големина град с турско население след Истанбул е Берлин. Замисли се ти си там от където хората бягат.
С турски можеш да се оправиш в Германия без проблеми (знам го от бг ромче което работи като фризьор ) Използваш евро-бг гражданството и нямаш нужда и от виза.

И накрая да каже, че аз знам за чужденци които работят в Турция! НО ТЕ са там по съвсем различна линия. Ставаа въпрос за англичани. Разговарях с една жена (около 40 годишна) и тя ми кажа че се местят в Турция защото мъжът и е инженер на хеликоптери към RAF и са го командировали в Турция (предполагам в Инджерлик) . Тя каза, че няма нужда да учи турски защото там имало голямо британско общество и така. Било много готино. По край брега може да си купиш прясна риба и да ти я приготвят пред теб. - информация от 2008 г.!
Предполагам обче, че тя едва ли работи, защото заплатата на инженер в RAF е достатъчна за 2 и повече хора

задължиелно трябва да пребивавам в страната Стефан тези 2 год,защото правят проверки по местоживеене,ако си омъжена дали си на адреса и дали живееш заедно с мъжа си? не съм сигурна дали ще успея да си намеря работа и след като стана турска гражданка,а за да се преместя в друга държава трябва да се разделя тогава с мъжа ми,защото той не желае да ходи никъде другаде освен Турция. İма сестра в Германия ,която живее там от 20 години,която е във Франкфурт постоянно говори ,че положението в Германия вече не е същото както е било едно време. İ аз незнам на кого да вярвам вече. Мислила съм да преподавам английски ,но ми искат да имам такова образование педагогическо,а аз го нямам. Опитала съм и невъзможното повярвай ми писала съм до всички чуждестранни фирми,които успях да намеря в интернет готова съм и да работя за жълти стотинки,но никой не желае да ме наеме поради това,че нямам разрешително за работа. След 2 години ще бъда във възрастова граница ,която тогава ще е пречка ,за да ме наемат пък ,защото ще съм вече на 38 г.,а те имат изисквания и за това. Просто нямам думи!

[max]

Еми след всичко, което прочетох значи си попаднала в грешната държава при грешния мъж, щом той не ще никъде другаде да ходи макар че вижда, че си нещастна при него...
Колкото и да не е като преди 20 г. в Германия /макар че аз не знам как е било тогава/, и сега там ги няма и половината от лошите неща, които ти написа за Турция.

[neliya]

Еми след всичко, което прочетох значи си попаднала в грешната държава при грешния мъж, щом той не ще никъде другаде да ходи макар че вижда, че си нещастна при него...
Колкото и да не е като преди 20 г. в Германия /макар че аз не знам как е било тогава/, и сега там ги няма и половината от лошите неща, които ти написа за Турция.

макс не мисля,че съм попаднала на грешния мъж! Може би в грешната държава,но не и при грешния мъж!

[max]

Добре де, той не вижда ли, че нямаш никакви шансове за работа там? Или му е все едно? Или мъжете там не са научени да вникват в потребностите на жените си...

[setfan]

а за да се преместя в друга държава трябва да се разделя тогава с мъжа ми,защото той не желае да ходи никъде другаде освен Турция. İма сестра в Германия ,която живее там от 20 години,която е във Франкфурт постоянно говори ,че положението в Германия вече не е същото както е било едно време. İ аз незнам на кого да вярвам вече. Мислила съм да преподавам английски ,но ми искат да имам такова образование педагогическо,а аз го нямам. Опитала съм и невъзможното повярвай ми писала съм до всички чуждестранни фирми,които успях да намеря в интернет готова съм и да работя за жълти стотинки,но никой не желае да ме наеме поради това,че нямам разрешително за работа. След 2 години ще бъда във възрастова граница ,която тогава ще е пречка ,за да ме наемат пък ,защото ще съм вече на 38 г.,а те имат изисквания и за това. Просто нямам думи!

Наистина МНОГО се извинявам, не съм искал да навявам мисли за раздяла! Коментара ми беше в ед. число, но то се подразбира когато хората са двама с брак, те заедно кроят планове
Просто аз бях в подобно положение, веднага след като се дипломирах, и прекарах почти година в търсене на работа по интернет и то в БГ, без успех, докато моята приятелка работеше. По едно време наистина се бях отчаял. Но после се съвзех и започнах да се занимавам с разни неща /базови анимацийки с FLASH CS5/ които да развиват креативността ми и да ангажират мислите ми, за да не се чувствам безполезен.
Но ти тези неща сигурно ги знаеш, просто продължавай да опитваш и насочвай силите, и мислите си в правилната посока.
Моята теория е, че добрия работник работа не си търси. Тя сама го намира
Поздрави и успех!

[kaltcev.72]

Турция, жена, чужденец ....много предпоставки . Без да влизаме в подробности и дори в България имате повече шансове заедно . Времето лети и не вярвам да се виждате редовата турска ханъма . Когато между двама човека има връзка винаги са нужни компромиси .
Аз също преди години бях задължен да събера семейството си на едно, но тема на друг разговор.

[neliya]

а за да се преместя в друга държава трябва да се разделя тогава с мъжа ми,защото той не желае да ходи никъде другаде освен Турция. İма сестра в Германия ,която живее там от 20 години,която е във Франкфурт постоянно говори ,че положението в Германия вече не е същото както е било едно време. İ аз незнам на кого да вярвам вече. Мислила съм да преподавам английски ,но ми искат да имам такова образование педагогическо,а аз го нямам. Опитала съм и невъзможното повярвай ми писала съм до всички чуждестранни фирми,които успях да намеря в интернет готова съм и да работя за жълти стотинки,но никой не желае да ме наеме поради това,че нямам разрешително за работа. След 2 години ще бъда във възрастова граница ,която тогава ще е пречка ,за да ме наемат пък ,защото ще съм вече на 38 г.,а те имат изисквания и за това. Просто нямам думи!

Наистина МНОГО се извинявам, не съм искал да навявам мисли за раздяла! Коментара ми беше в ед. число, но то се подразбира когато хората са двама с брак, те заедно кроят планове
Просто аз бях в подобно положение, веднага след като се дипломирах, и прекарах почти година в търсене на работа по интернет и то в БГ, без успех, докато моята приятелка работеше. По едно време наистина се бях отчаял. Но после се съвзех и започнах да се занимавам с разни неща /базови анимацийки с FLASH CS5/ които да развиват креативността ми и да ангажират мислите ми, за да не се чувствам безполезен.
Но ти тези неща сигурно ги знаеш, просто продължавай да опитваш и насочвай силите, и мислите си в правилната посока.
Моята теория е, че добрия работник работа не си търси. Тя сама го намира
Поздрави и успех!

може би си прав за работата,че не трябва да се отчайвам,но съм свикнала в България да работя и сега като бездействам ми е доста нелепо. Как да не му пука на мъжа ми казал е на всичките си познати,но нали ги знаеш хората изпълняване на обещание не е като даването му така ,че има да си чакам да ми помогнат приятелите му. Дори вече не се надявам на това. Както и да е та мисълта ми беше такава ,ако имаше БГ фирми в Анкара колко щеше да е добре и за мен . Достигнах до извода ,че човек ,когато няма късмет и доктор на науките да е все е тая! Благодаря, за препоръките и за креативното ти мнение! Не съм се отказала да търся работа ,та нали надеждата умира последна !Ще продължавам и да се надявам дано ми се усмихне щастието пожелавам си го колкото и нескромно да звучи!

[neliya]

Добре де, той не вижда ли, че нямаш никакви шансове за работа там? Или му е все едно? Или мъжете там не са научени да вникват в потребностите на жените си...

Сякаш мъжете в България са научени да вникват в потребностите на жените както ти неправилно се изрази! Мъжьт ми е едно прекрасно същество,което до момента е направило много неща както за мен ,така и за семейството ми в БГ. Но това не е изобщо темата на разговор Макс,може да се каже,че аз съм работохолик човек и бездействието в Анкара ме довършва. Нямам претенции никакви искам само да работя та и за това се включих в този форум ,за да кажа каква е чистата действителност в Турция и че не всичко е супер както изглежда преди да сте си махнали розовите очила образно казано.

[neliya]

Турция, жена, чужденец ....много предпоставки . Без да влизаме в подробности и дори в България имате повече шансове заедно . Времето лети и не вярвам да се виждате редовата турска ханъма . Когато между двама човека има връзка винаги са нужни компромиси .
Аз също преди години бях задължен да събера семейството си на едно, но тема на друг разговор.

В никакъв случай не може и да се говори за редова Турска Ханъма!В България нямаме шансове и това е повече от ясно.Взаимоотношенията между съпругът ми и мен са друга тема и нямат нищо общо със форума! Нямате и право да коментирате кой трябва да прави компромиси и кой не достатъчно зрели хора сме! Коментара ви е неуместен!

[daisymm]

... В никакъв случай не може и да се говори за редова Турска Ханъма!В България нямаме шансове и това е повече от ясно.Взаимоотношенията между съпругът ми и мен са друга тема и нямат нищо общо със форума! Нямате и право да коментирате кой трябва да прави компромиси и кой не достатъчно зрели хора сме! Коментара ви е неуместен!

neliya, eдна молба преди всичко - не отдавай на коментарите към мненията си по-голямо внимание от това, което действително заслужават

А сега по темата - мисля, че мога да те разбера. Съвсем ясно ми е, че една жена (особено чужденка) в Турция, е трудно да се реализира по обичайния за Европа/Америка начин. Там просто нещата се случват по другия начин - с лични контакти, връзки, ходатайство и т.н. Но предполагам, че нямаш притеснения да се реализираш, следвайки и ти този модел. Тогава ми е интересно да науча: няма ли в Анкара общост на българските изселници? Предполагам, че тези от тях, които са се реализирали успешно, са правилния посредник между теб и турските работодатели. Срещаш ли се изобщо с такива хора?

По отношение на разрешителното за работа - явно трябва да проявиш търпение. Но в същото положение са много съпруги на мои познати в Германия, въпреки че мъжете им са научени да вникват в потребностите на жените си (по max)

Познавам някои изселници от България, които дълго време не бяха приемани от турското общество като равни. И не във визите или разрешителните за работа беше проблема. Чисто и просто за местните си бяха göçmen. По-късно те самите, както и съпругите им се реализираха успешно - естествено по другия начин (с ходатайство, почерпки и т.н.), а не с явяване на интервюта. Но какво да се прави - културни особености.

Желая ти успех и се надявам да продължаваш да ни информираш все така активно за живота в Турция, дори и след като започнеш работа

[neliya]

... В никакъв случай не може и да се говори за редова Турска Ханъма!В България нямаме шансове и това е повече от ясно.Взаимоотношенията между съпругът ми и мен са друга тема и нямат нищо общо със форума! Нямате и право да коментирате кой трябва да прави компромиси и кой не достатъчно зрели хора сме! Коментара ви е неуместен!

neliya, eдна молба преди всичко - не отдавай на коментарите към мненията си по-голямо внимание от това, което действително заслужават

А сега по темата - мисля, че мога да те разбера. Съвсем ясно ми е, че една жена (особено чужденка) в Турция, е трудно да се реализира по обичайния за Европа/Америка начин. Там просто нещата се случват по другия начин - с лични контакти, връзки, ходатайство и т.н. Но предполагам, че нямаш притеснения да се реализираш, следвайки и ти този модел. Тогава ми е интересно да науча: няма ли в Анкара общост на българските изселници? Предполагам, че тези от тях, които са се реализирали успешно, са правилния посредник между теб и турските работодатели. Срещаш ли се изобщо с такива хора?

По отношение на разрешителното за работа - явно трябва да проявиш търпение. Но в същото положение са много съпруги на мои познати в Германия, въпреки че мъжете им са научени да вникват в потребностите на жените си (по max)

Познавам някои изселници от България, които дълго време не бяха приемани от турското общество като равни. И не във визите или разрешителните за работа беше проблема. Чисто и просто за местните си бяха göçmen. По-късно те самите, както и съпругите им се реализираха успешно - естествено по другия начин (с ходатайство, почерпки и т.н.), а не с явяване на интервюта. Но какво да се прави - културни особености.

За съжаление не се срещам със хора изселници от Бг те са в много далечен квартал на Анкара ,който се нарича Пурсаклар ,а аз живея в Чанкая това е около 1 час далеч от мястото ми на живеене,а и тези български изселници не се чувстват Бьлгари ,******" ,защото преди години ,когато по стечение на обстоятелствата пребивавах в Българското ни посолство хората,които идваха да си вадят визи за БГ употребяваха Не Ние Българите ,а Ние Турците така ,че мисля,че ме разбираш дали ще намеря общ език със тях или просто ще им ковна по някоя отровна дума ,за да им затворя устите щом прекалят да се прехласват колко велика е Турция. Не мразя хората тук ,но капацитета им на интелигентност не е на нужното ниво ,не че това ми пречи разбира се да общувам тъй като с циганите съм циганка ,с глупавите глупава,както има една дума и т.н ,но все пак ....

[neliya]

... В никакъв случай не може и да се говори за редова Турска Ханъма!В България нямаме шансове и това е повече от ясно.Взаимоотношенията между съпругът ми и мен са друга тема и нямат нищо общо със форума! Нямате и право да коментирате кой трябва да прави компромиси и кой не достатъчно зрели хора сме! Коментара ви е неуместен!

neliya, eдна молба преди всичко - не отдавай на коментарите към мненията си по-голямо внимание от това, което действително заслужават

А сега по темата - мисля, че мога да те разбера. Съвсем ясно ми е, че една жена (особено чужденка) в Турция, е трудно да се реализира по обичайния за Европа/Америка начин. Там просто нещата се случват по другия начин - с лични контакти, връзки, ходатайство и т.н. Но предполагам, че нямаш притеснения да се реализираш, следвайки и ти този модел. Тогава ми е интересно да науча: няма ли в Анкара общост на българските изселници? Предполагам, че тези от тях, които са се реализирали успешно, са правилния посредник между теб и турските работодатели. Срещаш ли се изобщо с такива хора?

По отношение на разрешителното за работа - явно трябва да проявиш търпение. Но в същото положение са много съпруги на мои познати в Германия, въпреки че мъжете им са научени да вникват в потребностите на жените си (по max)

Познавам някои изселници от България, които дълго време не бяха приемани от турското общество като равни. И не във визите или разрешителните за работа беше проблема. Чисто и просто за местните си бяха göçmen. По-късно те самите, както и съпругите им се реализираха успешно - естествено по другия начин (с ходатайство, почерпки и т.н.), а не с явяване на интервюта. Но какво да се прави - културни особености.

Желая ти успех и се надявам да продължаваш да ни информираш все така активно за живота в Турция, дори и след като започнеш работа

Дори вчера попаднах ан следния парадокс ,"****** ходşхме на гости със съпругът ми при негови роднини. Тяхната снаха също е чужденка. От Алжир от 3 години пребиваа в страната ,все още няма турско гражданство и разрешително за работа ,казаха ни вчера че от 2 седмици работи в една фирма-като сътрудник продажби за арабския свят без разрешително и осигуровки със заплата 1600 турски лири(което си е супер заплата за жена в Анкара)и без ходатайстване,е кажи ми ти честно няма ли да те хване яд? при положение,че турският й език е на средно ниво ,но не достатъчно,за да работитази работа!!!!!!!

[daisymm]

... а и тези български изселници не се чувстват Бьлгари ,******" ,защото преди години ,когато по стечение на обстоятелствата пребивавах в Българското ни посолство хората,които идваха да си вадят визи за БГ употребяваха Не Ние Българите ,а Ние Турците така ,че мисля,че ме разбираш дали ще намеря общ език със тях или просто ще им ковна по някоя отровна дума ,за да им затворя устите щом прекалят да се прехласват колко велика е Турция...

Вероятно това тяхно поведение е нормално. Все пак те не са българи. Били са български граждани и по-голямата част от тях все още са. Състава на общността им обаче е много шарен и вероятно би могла да намериш между тях хората, с които ще имате общи интереси. Потърси точно тях

Това за "отровната дума" го считам за моментен пристъп на слабост в резултат на спонтанен афект. Хей, та ти си в страната на рахата - локума, баклавата, кайвето. Слънцето те зарежда 11 месеца в годината със серотонин...

До скоро ...

[seli]

neliya,

1. Заплатите които съм посочил важаха за Истанбул, по тогавашният курс лира-евро. Грешката е моя, че съм написал Турция, а не конкретизирал - Истанбул. В момента нямам поглед по тази тема.

2. Живеете в грешният град. Преместете се в Истанбул - там са високите заплати и големите възможности.

3. В България бях турчина, в Турция българина, а сега в Швеция съм инвандрарето. Само не искай да обяснявам къде е било най-трудно.