Дайте решение на проблема ми с колежката ми без да напусна?

[бонджорно'принчипеса]

Здравейте. Аз съм нова във форума, но не и в Германия. За съжаление още не говоря много немски, въпреки, че тръгнах на курс. Изцяло карам на английски. Заради езика ми е трудно да проумея немците и да им разбера манталитета и много страдам тук. Аз и в България никога не съм била особено интегрирана, само с хората от моята професия и среда си общувам.

Противно на очакванията ми, и дори без да се опитвам успях да си създам приятелства с немци, без да мисля, че сме различни и не виждам особена разлика между мен и тях. Имам трима много близки приятели и съм щастлива от комуникацията си с тях. Също така имам и по-повърхностни познанства, положителни и приятни с млади германки.

Но страшно страдам с колегите. Аз съм единствената чужденка в моя колектив и една от две жени. Постоянно има интриги за мен зад гърба ми, каквото и да кажа се изопачава и разпространява, и всичко това го инициира колежката ми германка и още един. Смятат ме за странна птица, гледат ме как съм облечена, говорили, че нарочно съм ходила с впити дрехи на работа, за да ме бил харесвал шефа. Държа да подчертая, че се обличам много женствено, но стилно и уместно, полата ми винаги е до коляно, не нося деколте. Просто ходя облечена като жена. За разлика от колежката даже не слагам грим.

Тя прави следното нещо, с мен не говори изобщо, а чака да направя някоя грешка и идва и на висок глас на немски заявява пред всички Ти защо направи еди какво си, въпреки, че многократно съм й казвала, че аз немски не говоря, и съм наета на тази работа без изискване за немски. Даже шефът ми й е правил забележка да не ми говори на немски.
Ужасно много ме дразни, че го прави това --с посочването на грешки нарочно и целенасочено. Праща и писма на шефа с оплаквания. Грешките не са по работа, а например, че съм забравила да затворя прозореца, че не съм освободила кутията за постер и подобни битовизми.
Аз почнах да уча и този език, и съм до ниво Б1, но не разбирам много когато ми се говори бързо.

Колегите всички са на нейна страна. те са мъже и тя макар ,ч е е 100 кила е много нахакана и те й уйдисват на акъла. Един ми обяснява как тя била обидена от моето отношение. А тя нонстоп ми прави мобинг.
Моите приятели немци никакъв съвет не ми дават, само казват има нещо лично, оплачи се и тн...но с оплакване няма да стане колегите ми да ме приемат.
Много интригантска и завистлива и лицемерна обстановка. Срещам съквартиранта на един от колегите, когото аз даже и не познавам, той ме поздравява и започва да ми разправя всички чудесии, които моят колега, негов съквартирант му е разправял за мен. Един напълно непознат човек знае как съм била забравяла къде живея, как съм се обличала, какво съм била казала еди кога си и какво ли още не. Все едно не съм в университет, а на село с някакви бабки.
Водим нормален разговор с колегите, те ме питат нещо за мен -- например, защо съм дошла в Германия. Отговарям им така и така, в Германия дойдох, защто ми е много важно да съм възможно най-добрата в моята специалност. Те зад гърба ми го преразказват, че се смятам за най-добрата, че светът се въртял около мен и тем подобни.
П.С. Всички сме под 30 годишна възраст...

[Patchev]

Явно за толкова време в Германия все още не си разбрала, че ако имаш претенцията да кажеш: "за мен е много важно да съм най-добрата еди къде си" , то определено би трябвало да го подплатиш с факти. Немците не обичат парадирането, може би това ти е проблема..

[бонджорно'принчипеса]

Все пак аз не съм казала "Аз съм най добрата", а съм изразила желание да стана добра в еди каква си област. Не мисля, че е парадиране да изразиш амбиция.

[Rashkov1]

Не им обръщай внимание , немците са си така. Аз също работя само в немски колектив и то не в офис а на открито. Единствен чужденец съм въобще в историята на фирмата, та по темата - тия са същите обаче има едно обаче , отначало ми правеше впечатление отношението конкретно към мен , но после се ослушах и огледах и видях , че не говорят само зад моя гръб , а зад техните още повече . Просто са си такива явно цял живот са мачкани. И за шефа , ходят постоянно и се топят един друг , а мен естествено най - много . Тук е интересна позицията на шефа - та досега лоша дума не ми е казвал , а точно обратното всяка седмица имам плик с малка сума в шкафа си ( сигурен съм , че е единствения за фирмата ).

[ysmivka]

Заради езика ми е трудно да проумея немците и да им разбера манталитета и много страдам тук.

Манталитета на немците е костелив орех, за неподготвени звучи странно но са големи клюкари, държат във всичко да са първи, не понасят конкуренция, подчиняват се сляпо, работят в колектив, изолират всичко различно, държат на личното си пространство но не зачитат чуждото. Жените им не са посредствени. Никой не е на нечия страна а на своята си.
Не зная рецепта за приятно пребиваване, слонска кожа вероятно, съвестното отношение към работата ще бъде оценено но не и възнаградено.

[asenbg]

Като първа точка - ако са ти казали прозореца отворен си оставила - друг път не го оставяй. Ще имат една причина по-малко за която да се захванат. Ще те тъпчат и мачкат, мобинг и всичко - и тука е ред на златното правило за оцеляване - на работа бъди професионалист. Спазвай техните изискания за кутии и прозорци и разни битови истории, професионално се дръж и работи - гледай си работата, не се замисляй кой какво казал - винаги преди да споделиш нещо на някой немец, дори и най - просото знай че той ще го извърти(или не) и задължително ще го разкаже на всички останали немци. Ще те топят и оплюват - златното правило - ти си там да работиш - гледай си работата и не обръщай никакво внимание на тях и приказките им, не споделяй нищо, не говори с тях, освен по работа - в обедната почивка ако те питат лични неща кажи че трябва да отидеш до тоалетната или да се обадиш по телефона. Дори да седите на една маса не завързвай разговор за лични неща и избягвай да изказваш твоето мнение по даден въпрос.
Ще се напаснеш и ще свикнеш. Немците са клюкари, слухтят за всичко, разправят всичко, лицемерни са адски много, расизмът е жив с пълна сила, чужденците всички са черни(като в БГ на 1000 цигани 1 да е учен и успял - пак го включваме в общата група от 1000 със очакванията като за останалите 999).
Много подла тактика имат ако шефа ти минава и ти си със гръб и не си го видяла то някой колга може да ти каже че изглеждаш уморена или ще те попита дали ти е скучно и т.н. и без да знаеш какво целят може да си вкараш автогол в зависимост какво им отговориш защото шефа може да чуе това - с една дума да те прецакат да се злепоставиш сама.
Преди да им отговориш на който и да е въпрос го премисли 3 пъти, поогелдай се лако зад тебе и в страни кой е на около и тогава отговори - звучи сложно и страшно, но това е най-доброто правило за новобранец.
Аз избягвам да завързвам приятелства с немци. Независи в каква сфера работиш - строители или инжинери - немците са си немци и чужденците стават единствено да вършат работата под командването на немците.
За твоята фирма, говори винаги на Английски с тази германка дето те трови - ако тя не го владее добре колкото ти, ще започне да се поодръпва. Ако се опитваш да общуваш на немски тя ще се чуства по силна защото говори немският по-добре от тебе, а и ти къде разбрала, къде не разбрала може да кажеш нещо грешно и да се злепоставиш.
Ултимативното правило е не споделяй с немците, и не си мисли че сте приятели, особено ако се държат мило с теб. Ако са мили с тебе - това означава ВНИМАНИЕ!!! ОПАСНОСТ!!! защото гледат да получат някоя информация от теб и после по немски ще я излъчат на национално ниво. Ако си добра в това което правиш - няма нужда да се притесняваш - гледай си работата и си трупай точките с резултатите които постигаш. Шефа гледа кой колко работа прави - а не кой колко време отделя да следи другите и да клюкари - всичко опира до пари.
И да те са такива и един с друг, не само с чужденците. При нас съседите немци са във войнаи се оплюват едни други, аз не им се бъркам и не взимам страна по техните въпроси. в твоя случай те са заедно защото те са немци, а ти си чужденка.

[бонджорно'принчипеса]

Велинград: ти чел-недочел. аз не нося грим - именно това ме дразни, че колежката се цапоти, нея не я одумват, а аз не даже не слагам грим, а ме одумват как се обличам, с каква цел и тн. Иначе си прав, че 100тте й кила са си нейна работа и съм деформирана от България да смятам, че подобно нещо е "негатив". Но да е жива и здрава, ако може да ме остави намира. Бих се интегрирала по-успешно ако някой беше написал наръчник за имигранта. Пише, че немците били много директни -- това е пълна лъжа. Не са никак директни. Постоянно има намеци и контекст при разговор, които са трудни за чужденец. Също така понякога когато кажеш едно, те тълкуват друго. И заради това ми е трудно, някакси не очаквах, че сред млади хора ще има такова различие. Нито в България, нито в Америка не съм се сблъсквала с подобно нещо.

Благодаря много за съветите, трябваше по-рано да пиша. защото наистина беше голяма грешка да допускам тези хора близо до себе си. Особено с колежката в началото много споделях, защото преживявах трудности от лично естество и тя беше единствената жена, която познавах и се държеше много мило и приятелски. Голяма грешка, естествено, защото сега всички знаят какво и що ми се е случвало.

Явно заради това колегите говорят само за времето нонстоп . Старая се да съм максимално професионална, но не е лесно и съм си изпускала нервите с въпросната колежка и сме били и в открит конфликт, нещо, което си го отчитам като огромна грешка, но не можех да й търпя подмятанията. Сега просто я игнорирам когато се опитва да се заяжда, но ми е кофти и ми е много трудно.

Страх ме е, че като игнорирам подмятания, показвам слабост и ги уча, че могат да се отнасят с мен по този начин. Защото бих искала да се отнасят към мен с уважение, а не с насмешка. Но ако реагирам го разнасят и изкривяват.
Например, ако не ходя с тях на обяд, се коментира, че не ги харесвам. А когато ходя рядко някой си говори с мен и аз предпочитам да не ходя.

Шефът ми е много точен и когато се усети, че става мобинг и ме изолират, ме протектираше много стабилно, но сега замина и няма да го има много време, дефакто сме сами. И като го няма шефа мен ме ядат яко.


Аз наистина познавам много точни немци и бих казала, че сме приятели, усещам добронамереност и откровеност, както и желание да ми помогнат. Абе страхотни добрини са ми правени. Немец ми помогна да си намеря жилище. Немец ми помага с немския, като редактира всеки емайл, който му пращам, помага ми с обяснения, когато не разбирам. Помагали са ми да си оправям презентациите, тъй като не ми е силната страна. Дори клюките за мен ги знам от немец (единственият наистина готин колега) . Така, че не мога да обобщавам за всички.

[бонджорно'принчипеса]

Там е работата. Средата е висока (би трябвало), поне по немски критерии я смятат за висока. Колегите ми са си умни хора и работят здраво и с ентусиазъм. Но това не им пречи да се държат по начин, който аз определям за ксенофобски. Ние всички сме сравнително млади хора, те не са пътували, даже повечето са родом от този регион.
Различен е колегата от Лайпциг, той стои настрана от интриги.


Също така съм забелязала, че имат и разделение на чужденците на "добри" и "лоши", в другия отдел имаме американец и към него отношението е съвсем друго, а той бъкел немски не говори.

Имаше двама други "лоши" чужденци тук --един поляк и един от мюсулманска държава, за тях не се клюкареше и не им се заяждаха, но ги изолираха -- все едно ги няма и никой не си говореше с тях. Полякът знаеше много добре немски, но ми е споделял, че не се чувства приет (а беше безкрайно по-приет от мен).

За себе си разбрах от съветите, че трябва да се работи и да не се обръща внимание и толкова. След година, ако всичко е успешно и доживея без да съм си теглила въжето, ще имам много опции и ще се махна. Само трябва да изтърпя. Грешката ми беше, че в началото наистина очаквах да се сприятелим с тези.

[Mony60]

@бонджорно'принчипеса
изчетох всичко, написано от тебе и останалите по темата. Щом времето в тази фирма има някакъв “край“( 1 год.), не се ядосвай излишно и си казвай, че на този “тунел“ все ще му дойде краят!
Наистина си направила грешка, че в началото си споделила толкова лични неща, но това не можеш вече да го върнеш назад. Гледай да “поникне нова трева“ над тези неща, както немците казват, т.е. да го позабравят , и се дръж възможно най-нормално според твоите разбирания, както и досега. Ако кажат защо не си затворила прозореца, кажи: “ами ще го затворя, няма проблем!“
Не те съветвам от сега нататък да си променяш стила на обличане заради тях, колкото и “странна птица “ да си! Защото веднага ще регистрират промяната и смятай, че отново ти си губещата. По принцип в Германия където и да започнеш работа, в началото си обект на тяхното внимание: следят какво вършиш, наблюдават как и какво говориш, натоварват те с по-неприятните задължения и т.н.
Затова си гледай работата , бъди любезна с тях, доколкото ти е възможно и контактувай през почивката ( пък и през уикенда) с тези, които са ти приятни. Желая ти успех!

[бонджорно'принчипеса]

да докторант съм.

Мони60, благодаря много и на теб. Това което на мен ми действа(ше) и ме дразне(ше) е не, че ми правят забележки, а , че дебнат за да ми направят. Тоест, когато направя едно нещо и го променя за да пасне, се измисля друго и така. Всички тези забележки нямат общо с работата ми а са от типа на прозорец, кафемашина и тн, че не съм била измила чашите като хората, че като ходим на ритрийт нося повече багаж. Енд он енд он енд он.

Тоест аз съм убедена от опит, че когато променя нещо се измислят други велики изисквания заради това и възникна конфликт с тъпата колежка.

Абе не искам да отегчавам хората с детайли, но не става дума просто за некви забележки, а направо за пасивно-агресивни приоми.

[bknf]

Сега, има си начини да им противодействаш - но не мисля, че ако се снишаваш или им мълчиш, е по-добре.
Но пък и не знаеш чак толкова добре немски, че да им противодействаш. Тва за отворения прозорец.. и аз бих го отварял, дори и да са против. Ще кажеш че ти е необходим чист въздух, здравословно и т.н. И може би, тъй като си евентуално по-добра от тях, те не те харесват. Ако беше по-глупавичка, сигирно щеше да е обратното. Това нека да ти е като индикатор все пак).

..като игнорирам подмятания, показвам слабост и ги уча, че могат да се отнасят с мен по този начин

Ами да, и аз така мисля. Kато ти кажат нещо, което ти се струва като подмятане, го питай човека- Wie meinen Sie das..?
И може да ги таковаш с въпроси разни.. Но пък и не знам и конкретните разговори, че да ти кажа как точно да реагираш. То си зависи и от ситуацията.

[бонджорно'принчипеса]

Последното, което ме вбеси беше че някой беше разпространил, че лъжа шефа, че съм ходила на еди кой си курс, нещо, което е елементарно да се провери дали съм ходила или не, защото се взема присъствие (не, че ми се ходеше, де ама си ходих като поп) и даже имам сертификат за въпросния курс. Не знам дали това е стигнало или не до шефа ми, той на мен нищо не ми е казвал. Но колегата ми каза, че еди кой си го разпространявал. И аз се чудих да го конфронтирам ли този човек, да ходя ли при шефа.

Колежката пък подмята злобни забележки за битови неща. Тя най-много ме дразни, защото наистина изчаква да има грешка от моя страна и я изтъква. Тоест не е измислица или лъжа, че да мога й да опонирам. А истински неща. Примерно, че съм сложила много парфюм, че тракам силно по клавиатурата, че не съм донесла кутията за постер,че не си довършвам храната и замърсявам околната среда, че не си дърпам стола при ставане от маса, че, както казах, съм с доста багаж, въпреки, че не са казали ограничения за багаж. че не съм пълнила кафемашината догоре с вода. Че съм задала тъп въпрос: направо така каза, тая все задава тъпи въпроси. Че съм забравила да си заредя ключа.
Намесва се, когато говоря с други колеги за да подчертае колко е невъзпитано, това което казвам (например налага се да откажа събиране с колегите). Говори обидни неща за източноевропейските жени и за конкретни източноевропейски жени, така че и аз да мога да чуя и разбера.


Много често подмятат обидни "шеги" и обидни неща за България.
Например връщам се от България и ме пита колега "как си, как беше" "супер, мерси" "ама май си се върнала като стюардеса" (бях с некво шалче) Групов смях. "забравих да си заредя ключа, би ли ми услужил с твоя" "о искаш парите за предишната вечер". Групов смях.
Понеже не си почиствах монитора редовно и се понатрупал прах, някой беше нарисувал женски гърди върху него.

Идвам и някой ми седи на стола на моето бюро, става, аз сядам и те "о, ти защо му седна на стола" аз "еми той е кавалер и ми го отстъпи" и "кавалерът" почва да издава farting звуци за да докаже, че не е кавалер. Седим в ресторант идва келнер и понеже искам да платя с карта се обясняваме, но той е със силен диалект и нищо не разбирам. Питат ме "разбра ли какво ти казва" "не съвсем", "пита те каква ти е цената". После еди кой си пък ми бил знаел цената.

Показват снимка на две мацки (с лица и фигури на северноевопейки, тоест абсолютно нищо българско или източноевропейско нямаше в тях даже на германки не приличаха, бяха я норвежки, я шведки) гушнали некъв дядка и викат "това като в България, нали".

Не са всички, които го правят, ама трима активни стигат.

[bknf]

Даа, майтапи си правят значи.. Mоже да има и групова уговорка против тебе, на някои хора. Колежката дето подмята разни битови неща - не им обръщай внимание. Като ти каже че щракаш по клавиатурата, кажи и невъзмутимо: "ми тракай си и ти". Ако почне да ти изтъква безсмислици, кажи и "na und, so ist das Leben". Тоест покажи и, че по тоя начин, по който иска да те засегне, при теб това не минава (не те касае). Ако засяга някой неща против България - не им обръщай внимание. Гледай да не ти навредят по някой друг начин- да ти изтрият някой файл, или да направят някоя друга беля. Сигурно няма как да я напляскаш тая дебелата някъде

не, че ми правят забележки, а , че дебнат за да ми направят

А може и нарочно и умишлено да създават такива сутуации, фантазията на хората може да е безгранична.. Значи обмисли, как да реагираш във всяка една такава подобна ситуация, - за да не ти пука. Щом го правят умишлено, значи целта им е точно тая, да те изкарат от равновесие.

И също, измисли някакъв начин и ти да ги засегнеш. Прави им забележки за несвършена както трябва работа; задавай им въпроси на които те не знаят какво да ти отговорят.. Или, не им се хващай изобщо на акъла.
Да дойда и аз там да ги стегнем малко))

[бонджорно'принчипеса]

Не, със сигурност не биха ми пипали файлове или не биха ми правили истински мръсотии. Не си ги представям. Това гаранция. Те държат се гадно, тъпо и неуважително на моменти, но в поведението си са коректни, що се отнася за работа. Дори колежката е изрядна като стане дума за служебни задължения към мен (както и аз се опитвам да бъда). Кофтито е емоционалната страна на нещата.

Да ги засягам и аз направо не мога хаха. На два пъти доста грубо така с колежката се разправих и после хем ми стана криво и мъчно за нея, защото тя на всичкото отгоре е много тънкообидна, хем се ядосах, че й падам до нивото, хем нещата се изостриха доста, и просто няма смисъл - тя си е родена интригантка и има опит и талант.
Пък и стана тя жертвата и всички й съчувстваха.
.

Нея съм я отписала, ама с другите ако мога да се разбирам би ми било приятно. Заповядай тук да ги стегнеш хахаха. Той шефът ми е дойде за малко след месец и пак ще дойде мойто време .

[bknf]

Да дойда.. тая дебелата поне хубава ли е ?))
То стана малко като хумореска, ама хайде. Например тогава, някой като ти е нарисувал цици на монитора - можело е със следователски тон да поразпиташ - кой тука ми е бил на монитора, кой е рисувал такива работи, вие тука да работите ли сте дошли или за..,)
Обърни го на майтап.. това май е най-добрия подход. Предложи шефа да въведе масажи, щото има Spannung, за най-добрите сътруднички, като тая дето не се харесвате с нея..