Велинград: ти чел-недочел. аз не нося грим - именно това ме дразни, че колежката се цапоти, нея не я одумват, а аз не даже не слагам грим, а ме одумват как се обличам, с каква цел и тн. Иначе си прав, че 100тте й кила са си нейна работа и съм деформирана от България да смятам, че подобно нещо е "негатив". Но да е жива и здрава, ако може да ме остави намира. Бих се интегрирала по-успешно ако някой беше написал наръчник за имигранта. Пише, че немците били много директни -- това е пълна лъжа. Не са никак директни. Постоянно има намеци и контекст при разговор, които са трудни за чужденец. Също така понякога когато кажеш едно, те тълкуват друго. И заради това ми е трудно, някакси не очаквах, че сред млади хора ще има такова различие. Нито в България, нито в Америка не съм се сблъсквала с подобно нещо.
Благодаря много за съветите, трябваше по-рано да пиша. защото наистина беше голяма грешка да допускам тези хора близо до себе си. Особено с колежката в началото много споделях, защото преживявах трудности от лично естество и тя беше единствената жена, която познавах и се държеше много мило и приятелски. Голяма грешка, естествено, защото сега всички знаят какво и що ми се е случвало.
Явно заради това колегите говорят само за времето нонстоп

. Старая се да съм максимално професионална, но не е лесно и съм си изпускала нервите с въпросната колежка и сме били и в открит конфликт, нещо, което си го отчитам като огромна грешка, но не можех да й търпя подмятанията. Сега просто я игнорирам когато се опитва да се заяжда, но ми е кофти и ми е много трудно.
Страх ме е, че като игнорирам подмятания, показвам слабост и ги уча, че могат да се отнасят с мен по този начин. Защото бих искала да се отнасят към мен с уважение, а не с насмешка. Но ако реагирам го разнасят и изкривяват.
Например, ако не ходя с тях на обяд, се коментира, че не ги харесвам. А когато ходя рядко някой си говори с мен и аз предпочитам да не ходя.
Шефът ми е много точен и когато се усети, че става мобинг и ме изолират, ме протектираше много стабилно, но сега замина и няма да го има много време, дефакто сме сами. И като го няма шефа мен ме ядат яко.
Аз наистина познавам много точни немци и бих казала, че сме приятели, усещам добронамереност и откровеност, както и желание да ми помогнат. Абе страхотни добрини са ми правени. Немец ми помогна да си намеря жилище. Немец ми помага с немския, като редактира всеки емайл, който му пращам, помага ми с обяснения, когато не разбирам. Помагали са ми да си оправям презентациите, тъй като не ми е силната страна. Дори клюките за мен ги знам от немец (единственият наистина готин колега)

. Така, че не мога да обобщавам за всички.