• Advertisement

Ние и германците

Еми за тва, онова и т.н. Тука може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Допадат ли ви германците като хора?

Да, чудесни са
63
18%
Бива ги, общо взето
140
41%
Не особено
82
24%
Не мога да ги трая
32
9%
Нямам мнение - нямам познати
25
7%
 
Общо гласове : 342

Ние и германците

Мнениеот valjo » 23 Март 2004, 16:51:31

Как ви се виждат германците - може ли да се живее и общува с тях, да се работи с тях, да се сприятели човек с тях, ... да се влюби човек в някой от тях?
Споделете какви са вашите отношения с "туземното население". Как се справяте с внедряването си между тях, какви са успехите или неудачите ви. Това може да помогне на всички ни.

За себе си мога да кажа, че харесвам немците. В работата (програмисти и банкови специалисти) имам много добри отношения. Изпълнителни, коректни. Липсва им въображение (на средната маса), но не знам дали това не е плюс: казваш на някого да свърши нещо и, ако това е в неговите задължения, го свършва без да разсъждава ама как, ама защо, ама не може ли иначе (познато, нали). Има обаче интелигентни, висококвалифицирани колеги, на които и въображение не им липсва - това са водещите специалисти в работата. И е истинско удоволствие да се работи с тях. С някои съм се сприятелил повече и чат-пат се събираме на бира - така, след работа, както те много обичат. Една неочаквана за мен черта - склонни са да се одумват. Без злоба и завист - ей така, дума да става. Виж този какво направи, онази как е облечена, и т.н. На мен това не ми пречи и не ме дразни. Определно нямат негативно или презрително отношение към мен като чужденец. Доста от тях ме знаят отдавна и уважават като специалист. И много добре си знаят мястото в ейерархията. А това е едно от най-хубавите качества на немците. Всяка жаба си знае гьола. Затова и простите хора (и тук си ги има), общо взето не дразнят. Няма я нашенската войнстваща простотия.

Хазяйте ми са възрастни хора - от добрите стари германци със здрави принципи. Поддържаме чудесни отношения с тях - пълно доверие, търпимост (аз съм с 2 деца!), приятелско отношение и готовност за взаимопомощ.

Имаме и няколко приятелски немски семейства. Събираме се от време на време на маса. Научихме ги да пият ракията преди яденето (а не с десерта!) и да ядат и пият бавно, с кеф, а не като на работа.
Основен принцип, потвърден от самите германци, е: вие да проявите инициатива за сприятеляване. Поради осигурения живот и издигнатия почти в култ принцип за ненамеса в живота на другите (също като у нас...) е довело до значителна степен на отчужденост. Грешно е схващането, че идва от студенина. Ако им протегнете първи ръка, в повечето случаи направо я сграбчват. Разбира се, всеки си търси приятелите от своята среда. Не с всеки можеш да станеш приятел. Но и не с всеки българин можеш да се сприятелиш, нали. Но не практикувайте приятелството като у нас - не можеш да се изтърсиш на някой германец на гости, ако не си се уговорил предварително (макар че има и изключения). И още нещо - някои проявяват интерес само в началото. Просто не са виждали такива странни птици, като българите и им е интересно. Но после виждат, че и ние сме нормални (по техните разбирания) хора (е, малко по-шумни) и загубват интереса. Но го считам за нормално.

Не съм пробвал да се влюбя в германка (българката ми стига), ама кой знае ... може да ми хареса. Но определено нашенките са си по-хубави. И това е признание, чуто от французи (!) и от германка (!), посетила скоро София. Как нашенки се обличали по-шик и се гримирали по-старателно. Е, някои прекалявали с грима, но пък им отивало...
Аватар
valjo
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 172
Регистриран на: 3 Март 2004, 01:00:00
Местоположение: Frankfurt
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 6 пъти

Whazzup

Мнениеот Gybaria » 23 Март 2004, 19:11:31

Здрасти!

Много се радвам за теб, виждам, че добре си се адаптирал за разлика от мен. Аз нямам особено количество контакти с немци най-вече защото не ми харесваха особено като хора и не ги намирах за забавни, а за студени.

Но видях, че с предубеждения до никъде няма да се стигне, затова сега гледам да си ги избия от главата.

Аз избирам особено приятелите си по 2 признака - да мога да разчитам на тях и да ми е приятно и забавно да съм с тях. Е, по втория признак, смятаХ, че немците хич ги няма. Може и да не съм прав. Вече не знам.

Но иначе общо взето са много точни, държат си на думата, можеш да разчиташ на тях за неголяма услуга. Обичат да get the work done.
Дори тук в общежитието където живея, с още 2ма немци сме администратори. Имаме 2 DSL линии, като едната е при мен, съответно рутера. Но не мога да кажа че съм приятел с тях.

Това, което мога да кажа от отношенията ми с тези 2ма немци, е, че са много отговорни и точни...докато не се стигне до пари. И събирането на таксите за Интернета. Единия още ми дължи 20 Евро, за които му напомнях нееднократно и ми писна, но скоро ще трябва да ги получа, щото идва новия семестър - време за плащане. Също и един мрежов кабел, който уж му го дадох за малко. И все обещава да ми го върне, ама не се случва. Не знам, но аз съм така възпитан, да нямам на никой да съм задлъжнял и се дразня като някой не е точен и ме мотае по подобен въпрос.

Друго какво да кажа - имам голямо желание да "забия" Германка.
Поради няколко причини:
1. Те хич не са толкова грозни и дебели, колкото си мислят сънародниците ни в България
2. Език се учи и усъвършенства най-добре в леглото
3. От любопитство към нещо ново и неизпитано
4. За разнообразие
->не на последно, а може би дори на първо място -> 5. немкините са мили. Не се правят на интересни като голяма част от българките. Не се чудят по цял ден как да се направят на недостъпни при все че не искат да те разкарат. Много са съпричастни и привързани. С тях наистина може да се приказва. Оценяват комплиментите, а не си мислят какво ли пък се крие зад тях. Държат се като жени. Като независими жени, за които бързите коли и новите GSMи не са от първостепенно значение. На тях може да разчиташ в трудни финансови моменти. Оценяват те като мъж. Наистина са достъпни. Не е нужно да си играеш на котка и мишка с тях.

Като негативни черти на немкините определям не толкова добрия им вкус за обличане (можеш да ги амбицираш в обратното чрез добро отношение и внимание), не толкова доброто им домакинстване (обаче не им липсва желание да се научат, стига да знаеш как да ги накараш), независимостта понякога може да е прекомерна и контактите им с теб, дори сексуални, да граничат с удовлетворяване на своите нужди. Но това се коригира, стига да можеш да убеждаваш и да накараш да те уважават.

Най-големият ми проблем да осъществя това мое желание, е, че аз всъщност дойдох с английски език тук и немския не ми беше на ниво. Сега съм горе-долу добър, та сега аз почвам от там, откъдето хората с немска гимназия почват като дойдат в Германия.

Наблюденията ми върху немкините са от брат ми, също студент, но в Северна Германия, който има гадже-Германка (голям късмет изважда при забърсването), а също и от немногобройните, но достатъчни, за да си изградя преценка, контакти с немкини.

Все пак, процесът на свалка с Германка ми е непознат. Затова всякакви практически съвети за близки взаимоотношения с немци и немкини, и как да се сближи човек с тях биха ми били от огромна полза - тук идва главния проблем - синдромът за ненамеса в живота на другия, си съществува!

До скоро,
дано да стане наистина полезна дискусия! :)

За Моника - написването на този "ферман" ми отне 25 минути.
Аватар
Gybaria
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 61
Регистриран на: 13 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Нека и аз да се изкажа

Мнениеот Mr.Bombastic » 24 Март 2004, 13:27:49

Здрасти на всички,
От прочетеното досега, виждам че имаме сходни наблюдения.

1.) Специално за парите, немците са доста особени. Например моят колега в стаята непрекъснато се опитва да си изпроси по нещичко от мен. Яхапване без пари, я нещо друго. В началото пуснах аванти и взе да ми излиза през носа 8O . Затова сега отношенията ни се промениха - само работа, хахохихи, но нищо повече. Това естествено не топли моето южно сърце, но е една необходима стъпка поне в моя случай. Същевремено човекът е винаги готов да помогне и ухилен до уши :lol: . На такъв човек е трудно да се сърдиш и това е причината да сме в една стая почти година и половина. Но според мен той си е особняк и не е модел за средно статистически немец. По скоро немецът не е бил свидетел, на нека да го наречем мизерния живот в България и не страда от този болезнен синдром при харченето на парите си, който аз съм забелязал у себе си. Предполагам ще ми трябва още доста време да се почувствам пълноценен човек и да живея като такъв особено предвид факта, че печеля съвсем прилично. За него 5 евро не са никакви пари, докато за мен са все още 10 лева - ехеее. Но предполагам, че има и известна доза скъперничество (че кой я няма :oops: ).

2.) Друго което със сигурност мога да твъдя е че немеца си прави много добре сметката. И ако може да мине тънко, ще го направи! Дори и да ви прегази, въпреки че сте приятел и т.н. Просто друго схващане за приятелството - мога да твърдя че съм различен и за приятелите си правя всичко! Ако трябва да го обощим с една дума, немецът е "тарикат"! Или поне в големия град! Това на което съм ставал свидетел ми е трудно да си помисля, че някой може така да ме закопае дори и в БГ. Така че внимавайте - щом сте чужденец сте доста привлекателна жертва.

3.) Е време е и за хубавите неща. Немецът е професионалист! Това на което се научих тук, мисля че в БГ щеше да ми отнеме поне 10 години. Не може да не се признае наличието на материална база и т.н., но може би има и нещо друго. Просто уж дойдох като голям разбирач, но те ми отвориха очите и все още не мога да сложа ръка на сърцето, че сме съвсем наравно по този фактор. Това което ме прави по добър от тях е че не ме мързи. Доста ги мързи и ако могат да си говорят цял ден ще го направят, но пък само ако няма работа :) . Ако има ще се седи до вдруги ден, но ще се свърши. Докато аз работя непрекъснато и вероятно затова съм и тук. :D

Поздрав и повече ще има в следващата обедна почивка.
Аватар
Mr.Bombastic
Администратор
Администратор
 
Мнения: 7106
Снимки: 250
Статии: 31
Регистриран на: 12 Февруари 2004, 01:00:00
Местоположение: Германия
Благодарил: 460 пъти
Благодарено: 303 пъти

Мнениеот Gybaria » 24 Март 2004, 16:05:48

Хехе, Бомбастик, ма ти не ядеш, за да ни го пишеш това ли?
Трогнати сме. :lol:

Я се изкажи за Германките и по въпросите, които повдигнах, че ми е интересно! 8)

P.S.: А на колко години си?
Аватар
Gybaria
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 61
Регистриран на: 13 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

...

Мнениеот miro » 24 Март 2004, 17:52:02

направо се разсмях като ви четох темите - за това че ви длжат пари немците .И на мен не ми правеше Първоначално впечатление, но след няколко месеца почна супер да ме дразни. И не е това, че за тях не са пари 5 евро да кажем, а просто че много обичат да платят по-малко (ако може въобще и да не). Като клептоманията, не че ще забогатееш ама ... Един приятел работеше на морето и ми го беше казвал това, но аз тогава си мислех, че просто така си говори. Е сега сам се уверих
Аз също не зная немски (само англ.). Но отново съшото впечатление като вас - първо си мислех че ме изолират .. после забелязах обаче че те и помежду си се изолират.. Та понаних няколко тук там и то се оказа че на тях много им се излизало но просто не могат да направят първата крачка. Ама чесно казано ми доскуча и вече си права оглушки като ме канят някъде (те поне не са лепки и никога не досаждат съм забелязал). Запознах се с много чужденци и трябва да призная, че са доста по забавни от немците. Именно това ми харесва тук - Толерантността. Мисля се, че повечето българи доста може да се поучим от това. Не че и тук няма хиляди предубеждения, но за разлика от БГ всеки си има личен (неприкосновен) живот и да кажем Професионален. Докато бях в БГ много хора обичаха да смесват двете, нещо което винаги ме е дразнило. Дискриминацията също не толкова голяма (колкото в БГ).
Аватар
miro
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 31
Регистриран на: 3 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Немските приятели

Мнениеот valjo » 24 Март 2004, 18:09:23

Здравей, Гъбарю.
Отговрям ти тук за приятелството с немците - мисля, че тук му е мястото.
Трудно се дават съвети, брат, за такива неща. Не може да се обобщава: немците се сприятеляват по такъв и такъв начин. Няма рецепта. То и за българите няма. А и всеки разбира различно приятелството. Просто като срещнеш човек, който ти допада, гледаш и ти да му допаднеш - няма значение дали е немец или не. Но тук не разбират нашето българско фамилиарничене. Винаги остава някаква дистанция, дори и тя да е само външна. Немците стават за добри, да го наречем, партньори. Ама за близки приятели ... ? Не знам ... Можеш да разчиташ на тях, можеш да се веселиш с тях, можеш да споделяш. Но някак не можеш да си отпуснеш душата. Говоря за тези, които познавам - обобщенията са неуместни.
Един пример: Имаме приятелско немско семейство. Мъжът много ни помогна в началния период на адаптация - жилище, служби и т.н. Сега имат свои семейни проблеми и търсят нашето съдействие да им помогнем. А това означава известна близост, нали. Което не пречи да не се виждаме с месеци. Смятам ги за приятели.

А в мнението на Миро намирам ного неща, които и аз съм забелязал.
Аватар
valjo
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 172
Регистриран на: 3 Март 2004, 01:00:00
Местоположение: Frankfurt
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 6 пъти

Мнениеот Mr.Bombastic » 24 Март 2004, 18:32:53

Я гледай ти! Вальо, събираш всички награди с тая тема. Очевидно уцели точно в десетката.
Но да не забравя да отговоря на Гъбаря: мисля, че някъде прочетох че си на 25. Ами и аз съм на толкова. Колкото до германките, вече мога да кажа, че съм имал попадение или че съм "забил" една (въпреки че предпочитам да не разглеждам връзката ни с подобни термини). Много интересна, интелигентна и приятна жена. Трябва да призная обаче, че за времето, в което бяхме заедно така и не можах да я почувствам близка. Просто се усеща дистанцията дори и в толкова близки отношения. Обсъждаш много интимни теми, виждаш че мислите еднакво и чувствате еднакво, но близостта която трябва да изпитваш я няма. Разбира се това е много индивидуално и няма да се възприеме от всеки. Но си мисля, че с намирането на немско гадже няма да имаш проблеми. Немкините са красиви (вместват се в нашенското разбиране за красота - русичко и т.н.) и което е най-интересното въобще не го съзнават. Нямат и голямо самочувтвие, но са леко вдетинени, което може да създаде измамно впечатление.Така че възползвай се. :lol:

Поздрав на всички!

P.S. Един процедурен въпрос - не мислите ли че не му е тука мястото на тоя пост. примерно в общ форум?? Не всеки иска да сподели тези общи неща във форум "Зелена карта", а и не всеки ще тръгне да чете точно тук.

Потребители благодарили на автора Mr.Bombastic за мнението:
baconsutan
Рейтинг: 4%
 
Аватар
Mr.Bombastic
Администратор
Администратор
 
Мнения: 7106
Снимки: 250
Статии: 31
Регистриран на: 12 Февруари 2004, 01:00:00
Местоположение: Германия
Благодарил: 460 пъти
Благодарено: 303 пъти

Мнениеот kimy » 24 Март 2004, 19:32:07

Да започна оттук: и аз харесвам немците. С течение на времето – все повече и повече! И това направо вече ме тревожи! Уж нищо тевтонско не прозира в мен – за разлика от Вальо, аз даже и организирана не съм....... макар че пък, това не пречи да съм доста педантична.......И вярно, че стремително клоня към интровертност, но и това не ще да е достатъчно да обясни нещата.

При мен систематизацията е изключена – и още по-лошо, даже съм убедена, че всичко, казано по даден въпрос, може да бъде също толкова вярно, колкото и обратното.... Я да помисля...... Контактите ми тук са главно с хора на изкуството – певци, музиканти, режисьори, драматурзи, Theatermenschen, колеги на мъжа ми........ Ех, де да беше вярно, че не били така безумно талантливи като нас!!!!!! Направо е обидно, колко покъртително са талантливи!!!!!!! Главният диригент може да си хване цигулката и да свири 4 часа долу в оркестъра целия «Парсифал» на Вагнер – директно, на екс!!!! Корепетиторите са всъщност и диригенти и всеки момент могат да скочат на пулта!!! Всеки музикант си свири пълноценно средно на 3 инструмента, не като нас – да се сраснем за цял живот с едното калъфче.......
И всички тези дарби се развиват с такава озверена целенасоченост, че изобщо не остава място за нищо друго. Ама и дума да не става да си слушаш вкъщи Sting, да не говорим пък за Nirvana, INXS, Björk или за Linkin Park...... Или пък да хвърлиш пари за нещо друго, освен за записи, билети за спектакли или за супер озвучителна апаратура!!!!!!!! Или пък, да не чуе Дяволът, да тръгнеш да се жениш и да си раждаш деца, преди да си се убедил, че можеш да си позволиш такава една “творческа пауза”, сакън!!!!!!!

Сега веднага ще кажем, колко са ограничени те, горкичките!!!!!! Къде е границата, обаче, между ограниченост и последователност – не се наемам хич да разчертавам! Не ми се вижда много благодарна перспективата да се изхвъряш пламенно насам-натам , превръщайки се в уникален хибрид между научен сътрудник и холивудска звезда....... Или пък да роптаеш цял живот, че работиш на гише, пък всъщност, ух! да му се не видят тези артистични дарби!!!!!! Сериозно се опасявам, че 9/10 от гордия български народ съзира в себе си трагично неосъществени гениални заложби – поради което бълва жупел и омраза срещу всеки злощастник, допълзял до така несправедливо отреденото му от Господ работно място!

Тук май иде ред на втора точка. Смея да твърдя, че немците уважават различното. Дали поради еволюирал комлекс за вина от богатото историческо минало, кой знае....... Но ако някъде си струва да израсне Паметник на експеримента, ще гласувам за Германия, ако ще да се разцепят от яд Сплотените Щати!!!!!!!! Разбира се, отчитам неизбежната доза субективност и ограниченост върху терена на изкуството – от тази по-приятна страна, от която го познавам, и поради простата причина, че в един нормален немски оперен театър някъде 90% от състава са чужденци! Но май и Вальо споменава за подобно нещо: с отчетливо внимание и интерес наблюдават немците тез´ странни птици чужденците и, за разлика от нас, така “любознателните” българи, настойчиво се стремят да научат нещо и даже да го разберат......

Малко тъжна за мен равносметка е, че след 3 г. в Германия адресите на близки и приятни за мен хора настойчиво се преместват извън Б-я. И изобщо, навсякъде по света има интересни личности – едва ли съм предполагала, че в един малък немски град можеш да си създадеш среда от гърци, ирландци, американци, италианци, руснаци...... И всички са големи “особняци”, но и също толкова уникални – по своему!

Сега ще хвърля бомбата, залегнете!!!!! Немците имат блестящо чувство за хумор!!!!!! Направо ти се чудя, хер Гъбар, защо “не те кефят”....... Защото не се изказват юнашки в тоналност “е-бре - у-бре”? Или защото не псуват тъй умилително и благозвучно като нас????? Я да видим, има ли по-популярни хора в тази страна от елитната група комици със запазено място на върха на прайм-тайма на няколко тв-канала /добре де, ако изключим някои по-колоритни спортисти и, естествено, “супер-стар-и”/.
Сигурно затова си позволяват да “разнищват подгъва” на всеки възможен колега, познат и даже непознат, обаче така откровено, че даже не изглежда нечистоплътно......

Следваща точка: намирам немците за изключително модерни. Следващото ниво на скалата е прогресивни. Тука вече съзнавам, че доближавам опасната точка, в която ще бъда обвинена в сляпо апологетство и други смъртни грехове, но връщане назад няма. Слава богу, тука мога най-спокойно да си ходя с комбат-панталони, без да се притеснявам, че не пасват на обществения ми, възрастов и семеен статус........ Както и да се освободя от необходимостта да упражнявам постоянен дидактичен контрол върху децата си, запазвайки си убеждението, че те наистина са по-умни и способни от родителите си. Без да ги превръщам в лигави, префърцунени еснафчета!

Ох, колко дълго стана! Нататък ще премина в щрихи:
4. Харесва ми, че ме гледат директно в очите и не се опитват да се правят, че не ме забелязват, когато водят разговор с мъжа ми. Сериозно ви говоря, в България това все още е непостижимо........ Дори в по-отбрани среди!
5. Харесва ми, че ако неволно се сблъскам с някой или детето ми се заплете в краката му, първата реакция е да се усмихне – а не да хвърли поглед на гръмовержец и да изсъска нещо нечленоразделно....
6. Харесва ми, че жените тук се обличат неутрално и младежки – вместо да се дегизират като търговски продукт за ширпотреба...... Колко ли хилядолетия трябва да минат, докато българската жена разбере, че 9-сантиметровите токчета, ноктопластиката, масивното злато и плътният фон дьо тен са тотален анахронизъм!
7. Харесва ми чувството им за достойнство и принципа да си плащат сами сметката, както и да си делят разходите, когато живеят заедно – отчаяно съм убедена, че този модел гарантира висока доза лична независимост......
8. Харесвам кавалерството и дори известната женственост на немските мъже. Прекланям се пред способността им да сервират собствен кулинарен специалитет, както и да те изненадат с елементарен жест от рода на това да отсервират собствената си чиния, след като са се нахранили........
9. Харесвам обръщението Bitte и триумфалното му шествие из всички части на изречението – не знам защо неговият български еквивалент изобщо не се радва на подобна популярност.......
10. Харесвам изправеното положение на гръбнака и спокойствието при изпълнение на определени дейности – от зареждането на бензин до ваденето на портмонето на опашката в супермаркета........ Капитулирам пред загадката, как така в България буквално се изтрепваме да бързаме и никога не успяваме да сме навреме?
11. Харесвам уравновесения и приглушен тон на разговор, както и премерената предпазливост при задаване на лични въпроси. Честно казано, от сега се готвя за словесни сражения през лятната ваканция в България – както и за опустошително нашествие на гости в къщи, също и на непредвиден брой допълни персони при среща с приятели навън, довлечени специално, за да бъдат почерпени...... Което се разбира някак си от само себе си! За десерт: блаженото усещане, че никой изобщо не е възнамерявал да научи нещо ново, предпочитайки сам да ти разкаже, какво пък той е чул от други хора....... Включително за страната, в която ти самият пребиваваш!
12. Харесвам скромността на немците, дори определения аскетизъм в бита и облеклото им. При всяко връщане лятото в България се сгърчвам от срам, че може да ни видят отнякъде, как се “замеряме” със златни колиета, икони и маркови парфюми по разни рождени и имени дни и се местим от софра на софра, докато всички не се изпокарат и разделят с пяна на устата........ И не разменят дежурните любезности за “монархо-фашизъма” и “комунизъма”, които със сигурност ще надживеят и седмото коляно след нас...

Майко мила, както е тръгнало, няма спиране....... Освен да оставя за някой друг път! Или май и това дотук е достатъчно? Моля за извинение, специално ще се концентрирам върху друга гледна точка при следващото писане....... За целта моля някой да открие темата “Велика България”, че аз не смогвам!
Аватар
kimy
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 62
Регистриран на: 27 Февруари 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот monika » 24 Март 2004, 22:40:41

Здравейте,

ето какво преживях днес.

По обяд четох вашите постинги по тази тема,за ГЕРМАНЦИТЕ.
Час по касно както обикновенно се наложи да отида на работа..
Вървя си аз по улицата...
оглеждам хората......
някаква мисъл се заби в съзнанието ми,но то я отхвърли безцеремонно..
Продължавам по нататък...
секунди покъсно мисълта придоби ясни очертания,успявайки да се пребори с всекидневните грижи,и ме връхлетя със смразяваща сила.

АЗ СЪМ ЗАОБИКОЛЕНА ОТ ГЕРМАНЦИ..


...за части от секундата спрях да дишам,беше като откровение сабирало сили цели 5 години с целта да ме премаже стигайки най накрая до съзнанието ми....


..моменти по късно пулсът ми се нормализира,поех си вьздух,опомних се...и..започнах да ги.....
РАЗГЛЕЖДАМ
Аватар
monika
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 42
Регистриран на: 16 Февруари 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот kimy » 26 Март 2004, 16:34:16

Уместна забележка!
Настина не е за вярване, че сме в състояние да разсъждаваме повече за тяхната различност, отколкото те за нашата........
За всеобщо успокоение, останалите чужденци, които познавам тук, се занимават активно със същото. Може пък това да е някакъв еволюционен механизъм?
Аватар
kimy
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 62
Регистриран на: 27 Февруари 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

test

Мнениеот kukla » 26 Март 2004, 17:56:49

haresva mi kak pishete!!!!!
Аватар
kukla
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 455
Регистриран на: 26 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Re: test

Мнениеот Gybaria » 26 Март 2004, 23:17:39

kukla написа:haresva mi kak pishete!!!!!


Ми черпи ни една малка водка тогава 8)
Аватар
Gybaria
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 61
Регистриран на: 13 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Do kimi

Мнениеот jessybg » 29 Март 2004, 14:32:00

kimy написа:Draga kimi!Ima6 ogromnia kasmet da sre6ta6 samo dobre vaspitanite nemci-ami ostanalata 80% papla4.....?Да започна оттук: и аз харесвам немците. С течение на времето – все повече и повече! И това направо вече ме тревожи! Уж нищо тевтонско не прозира в мен – за разлика от Вальо, аз даже и организирана не съм....... макар че пък, това не пречи да съм доста педантична.......И вярно, че стремително клоня към интровертност, но и това не ще да е достатъчно да обясни нещата.

При мен систематизацията е изключена – и още по-лошо, даже съм убедена, че всичко, казано по даден въпрос, може да бъде също толкова вярно, колкото и обратното.... Я да помисля...... Контактите ми тук са главно с хора на изкуството – певци, музиканти, режисьори, драматурзи, Theatermenschen, колеги на мъжа ми........ Ех, де да беше вярно, че не били така безумно талантливи като нас!!!!!! Направо е обидно, колко покъртително са талантливи!!!!!!! Главният диригент може да си хване цигулката и да свири 4 часа долу в оркестъра целия «Парсифал» на Вагнер – директно, на екс!!!! Корепетиторите са всъщност и диригенти и всеки момент могат да скочат на пулта!!! Всеки музикант си свири пълноценно средно на 3 инструмента, не като нас – да се сраснем за цял живот с едното калъфче.......
И всички тези дарби се развиват с такава озверена целенасоченост, че изобщо не остава място за нищо друго. Ама и дума да не става да си слушаш вкъщи Sting, да не говорим пък за Nirvana, INXS, Björk или за Linkin Park...... Или пък да хвърлиш пари за нещо друго, освен за записи, билети за спектакли или за супер озвучителна апаратура!!!!!!!! Или пък, да не чуе Дяволът, да тръгнеш да се жениш и да си раждаш деца, преди да си се убедил, че можеш да си позволиш такава една “творческа пауза”, сакън!!!!!!!

Сега веднага ще кажем, колко са ограничени те, горкичките!!!!!! Къде е границата, обаче, между ограниченост и последователност – не се наемам хич да разчертавам! Не ми се вижда много благодарна перспективата да се изхвъряш пламенно насам-натам , превръщайки се в уникален хибрид между научен сътрудник и холивудска звезда....... Или пък да роптаеш цял живот, че работиш на гише, пък всъщност, ух! да му се не видят тези артистични дарби!!!!!! Сериозно се опасявам, че 9/10 от гордия български народ съзира в себе си трагично неосъществени гениални заложби – поради което бълва жупел и омраза срещу всеки злощастник, допълзял до така несправедливо отреденото му от Господ работно място!

Тук май иде ред на втора точка. Смея да твърдя, че немците уважават различното. Дали поради еволюирал комлекс за вина от богатото историческо минало, кой знае....... Но ако някъде си струва да израсне Паметник на експеримента, ще гласувам за Германия, ако ще да се разцепят от яд Сплотените Щати!!!!!!!! Разбира се, отчитам неизбежната доза субективност и ограниченост върху терена на изкуството – от тази по-приятна страна, от която го познавам, и поради простата причина, че в един нормален немски оперен театър някъде 90% от състава са чужденци! Но май и Вальо споменава за подобно нещо: с отчетливо внимание и интерес наблюдават немците тез´ странни птици чужденците и, за разлика от нас, така “любознателните” българи, настойчиво се стремят да научат нещо и даже да го разберат......

Малко тъжна за мен равносметка е, че след 3 г. в Германия адресите на близки и приятни за мен хора настойчиво се преместват извън Б-я. И изобщо, навсякъде по света има интересни личности – едва ли съм предполагала, че в един малък немски град можеш да си създадеш среда от гърци, ирландци, американци, италианци, руснаци...... И всички са големи “особняци”, но и също толкова уникални – по своему!

Сега ще хвърля бомбата, залегнете!!!!! Немците имат блестящо чувство за хумор!!!!!! Направо ти се чудя, хер Гъбар, защо “не те кефят”....... Защото не се изказват юнашки в тоналност “е-бре - у-бре”? Или защото не псуват тъй умилително и благозвучно като нас????? Я да видим, има ли по-популярни хора в тази страна от елитната група комици със запазено място на върха на прайм-тайма на няколко тв-канала /добре де, ако изключим някои по-колоритни спортисти и, естествено, “супер-стар-и”/.
Сигурно затова си позволяват да “разнищват подгъва” на всеки възможен колега, познат и даже непознат, обаче така откровено, че даже не изглежда нечистоплътно......

Следваща точка: намирам немците за изключително модерни. Следващото ниво на скалата е прогресивни. Тука вече съзнавам, че доближавам опасната точка, в която ще бъда обвинена в сляпо апологетство и други смъртни грехове, но връщане назад няма. Слава богу, тука мога най-спокойно да си ходя с комбат-панталони, без да се притеснявам, че не пасват на обществения ми, възрастов и семеен статус........ Както и да се освободя от необходимостта да упражнявам постоянен дидактичен контрол върху децата си, запазвайки си убеждението, че те наистина са по-умни и способни от родителите си. Без да ги превръщам в лигави, префърцунени еснафчета!

Ох, колко дълго стана! Нататък ще премина в щрихи:
4. Харесва ми, че ме гледат директно в очите и не се опитват да се правят, че не ме забелязват, когато водят разговор с мъжа ми. Сериозно ви говоря, в България това все още е непостижимо........ Дори в по-отбрани среди!
5. Харесва ми, че ако неволно се сблъскам с някой или детето ми се заплете в краката му, първата реакция е да се усмихне – а не да хвърли поглед на гръмовержец и да изсъска нещо нечленоразделно....
6. Харесва ми, че жените тук се обличат неутрално и младежки – вместо да се дегизират като търговски продукт за ширпотреба...... Колко ли хилядолетия трябва да минат, докато българската жена разбере, че 9-сантиметровите токчета, ноктопластиката, масивното злато и плътният фон дьо тен са тотален анахронизъм!
7. Харесва ми чувството им за достойнство и принципа да си плащат сами сметката, както и да си делят разходите, когато живеят заедно – отчаяно съм убедена, че този модел гарантира висока доза лична независимост......
8. Харесвам кавалерството и дори известната женственост на немските мъже. Прекланям се пред способността им да сервират собствен кулинарен специалитет, както и да те изненадат с елементарен жест от рода на това да отсервират собствената си чиния, след като са се нахранили........
9. Харесвам обръщението Bitte и триумфалното му шествие из всички части на изречението – не знам защо неговият български еквивалент изобщо не се радва на подобна популярност.......
10. Харесвам изправеното положение на гръбнака и спокойствието при изпълнение на определени дейности – от зареждането на бензин до ваденето на портмонето на опашката в супермаркета........ Капитулирам пред загадката, как така в България буквално се изтрепваме да бързаме и никога не успяваме да сме навреме?
11. Харесвам уравновесения и приглушен тон на разговор, както и премерената предпазливост при задаване на лични въпроси. Честно казано, от сега се готвя за словесни сражения през лятната ваканция в България – както и за опустошително нашествие на гости в къщи, също и на непредвиден брой допълни персони при среща с приятели навън, довлечени специално, за да бъдат почерпени...... Което се разбира някак си от само себе си! За десерт: блаженото усещане, че никой изобщо не е възнамерявал да научи нещо ново, предпочитайки сам да ти разкаже, какво пък той е чул от други хора....... Включително за страната, в която ти самият пребиваваш!
12. Харесвам скромността на немците, дори определения аскетизъм в бита и облеклото им. При всяко връщане лятото в България се сгърчвам от срам, че може да ни видят отнякъде, как се “замеряме” със златни колиета, икони и маркови парфюми по разни рождени и имени дни и се местим от софра на софра, докато всички не се изпокарат и разделят с пяна на устата........ И не разменят дежурните любезности за “монархо-фашизъма” и “комунизъма”, които със сигурност ще надживеят и седмото коляно след нас...

Майко мила, както е тръгнало, няма спиране....... Освен да оставя за някой друг път! Или май и това дотук е достатъчно? Моля за извинение, специално ще се концентрирам върху друга гледна точка при следващото писане....... За целта моля някой да открие темата “Велика България”, че аз не смогвам!
jessybg
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 26 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път

Radvam se za vas!!!

Мнениеот jessybg » 29 Март 2004, 15:22:44

Mnogo se radvam za vsi4i koito sa namerili dobri priateli ili sapruzi-saprugi NEMCI!
Az pak imam lo6ia kasmet da se sblaskam s nevaspitani,ograni4eni(govoria vav vsiako edno otno6enie),tupi,egoisti,seliani i t n. t nemci.
Stra6no me e sram da kaga na bulgarskite mi priateli s kakvi 4udovi6ta me e sabrala sudbata ve4e 2 godini.Govoria za hora tiasno svarzani s givota mi:Omagena sam za nemec koito osven ba6ta si,brat si i semeistvoto na brat si ni6to i nikoi drug ne go interesuva,sa6toto se otnasia i za rodninite mu.Absolutna diskriminacia!!!Postoianno mi se povtaria 4e sam ot ost europa,4e te sa po-umni ot nas,4e Bulgaria e edno ni6to i t n t.Sa6toto se otnasia i za decata ni-da6teria mi v e na 1 godina i 5 meseca,kato v momenta sam bremenna s vtoroto mi dete koeto triabva da se rodi okolo 20 uli t.g.givot i zdrave.Vseki den se pitam za6to to4no na men triabva6e da se slu4i i s kakvo sam zaslugila podobno ne6to,ami decata....i tova koeto o6te ne se e rodilo....niamam dumi kakva gestokost.Postoianno mi se povtaria 4e decata mi sa s bulgarska kruv i 4e sa polovin bulgari-gospodi tolkova li mraziat bulgarite tezi hora i nai interesnoto e 4e te ne gelaiat da se zapoznaiat s Bulgaria i vsi4ko svarzano s neia.V momenta sam na 35 godini i cial givot sam giviala v stolicata na Bulgaria,imala sam kontakti s mnogo i vsiakakvi hora,no takova 4udo nikoga ne mi se e slu4valo.Moge bulgarite da ne sa perfektni,no v momenta si mislia 4e sa bogove v sravnenie s nemcite koito poznavam.
I pak 6te vi kaga radvaite se 4e poznavate samo dobri hora v Germany,za6toto po-hubavo ne6to ot tova niama.

Потребители благодарили на автора jessybg за мнението:
pentscho
Рейтинг: 4%
 
jessybg
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 17
Регистриран на: 26 Март 2004, 01:00:00
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 1 път

Мнениеот valjo » 29 Март 2004, 15:33:15

Ще призная, че споделям повечето от впечатленията на Кими. Но трябва да се има предвид, средата, с която тя общува.
Особено по отношение чувството им за хумор нещо не мога да съглася:
kimy написа:Сега ще хвърля бомбата, залегнете!!!!! Немците имат блестящо чувство за хумор!!!!!! Направо ти се чудя, хер Гъбар, защо “не те кефят”....... Защото не се изказват юнашки в тоналност “е-бре - у-бре”? Или защото не псуват тъй умилително и благозвучно като нас????? Я да видим, има ли по-популярни хора в тази страна от елитната група комици със запазено място на върха на прайм-тайма на няколко тв-канала /добре де, ако изключим някои по-колоритни спортисти и, естествено, “супер-стар-и”/.
Сигурно затова си позволяват да “разнищват подгъва” на всеки възможен колега, познат и даже непознат, обаче така откровено, че даже не изглежда нечистоплътно......


Е, за артисти, певци, музиканти и пр. сигурно е вярно. Но ако погледнем телевизионните им програми, може да си съставим и друго мнение. Да вземем един Щефан Рап, например, и неговите простотии, които са много популярни тук. Или други хуморески, където най-голям смях пада, когато някой падне и се удари или се овъргаля в калта. Аз намирам общо националния им хумор за малко "дърварски".
Интересно е, как различните нации имат различно усещане за хумора:
французите - фин и лек, англичаните - изтънчен и леко саркастичен, италианците - винаги малко нагарчащ, балканджийте - жив и сочен, руснаците - остър и безпощаден.
Е, доколкото е възможно изобщо да се обобщава и то на базата на лични впечатления.

Потребители благодарили на автора valjo за мнението:
pentscho
Рейтинг: 4%
 
Аватар
valjo
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 172
Регистриран на: 3 Март 2004, 01:00:00
Местоположение: Frankfurt
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 6 пъти

Следваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта

  • Advertisement