• Advertisement

Ние и германците

Еми за тва, онова и т.н. Тука може да пише всеки по всички теми, които го вълнуват.

Допадат ли ви германците като хора?

Да, чудесни са
64
19%
Бива ги, общо взето
141
41%
Не особено
82
24%
Не мога да ги трая
33
10%
Нямам мнение - нямам познати
25
7%
 
Общо гласове : 345

Re: Ние и германците

Мнениеот daisymm » 25 Септември 2014, 00:35:56

Tangerine88 написа:...Бабката обаче не се спряла до там, днес пристига и намира управителя на магазина и лично му се оплаква от мен и колегата ми, настоявайки че не трябва да работят "тъпи ауслендери" в хубавият й немски магазин, за което изисквала да бъдем уволнени. :) :mrgreen:
Явно трябва да си чакам уволнението или тя да получи хаусфербот, за да не влиза повече при нас. Второто едва ли ще се случи... :mrgreen:

Преди подобни ситуации ги отминавах с пренебрежение, но преди време ми се наложи да се защитя. Обиди по мой адрес ги преглъщам лесно, но когато стане въпрос за семейството ми нещата стоят по друг начин.

И така, една наша съседка се позволи да ни обиди по същия начин. Споменавах и само Strafgesetzbuch, § 130 (Volksverhetzung). Беше предостатъчно, не се наложи да предприемам други мерки. От този момент съседката ни коренно промени отношението си, че чак почна да дразни с любезността си.

Така че, уволнение или Hausverbot за бабата - зависи от теб. Аз лично не бих изпреварил събитията и бих показал любезно, че не приемам подобно отношение.
You can fool all the people some of the time, and some of the people all the time, butt you cannot fool all the people all the time (Abraham Lincoln)

Потребители благодарили на автора daisymm за мнението:
LenaA
Рейтинг: 4%
 
Аватар
daisymm
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1394
Снимки: 9
Статии: 4
Регистриран на: 18 Август 2009, 20:51:23
Местоположение: daisymm@mail.bg
Благодарил: 1392 пъти
Благодарено: 585 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот Tangerine88 » 25 Септември 2014, 08:06:10

popwill написа:Не съм сигурен, дали отговаря на Volksverhetzung. Но пък може да направи 1 Anzeige, поне ще я занимае бабата да се обяснява, пък има и 1 свидетел.

Това в кой град става?


В Мюнхен. Някой беше споменал, че подобно лошо отношение е типично за баварците. :mrgreen: После като отиват в други държави обаче искат добро отношение.... [-X
Аватар
Tangerine88
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 159
Регистриран на: 3 Май 2012, 15:37:20
Местоположение: München
Благодарил: 83 пъти
Благодарено: 46 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот makeno » 25 Септември 2014, 11:39:32

Tangerine88 написа:
popwill написа:Не съм сигурен, дали отговаря на Volksverhetzung. Но пък може да направи 1 Anzeige, поне ще я занимае бабата да се обяснява, пък има и 1 свидетел.

Това в кой град става?


В Мюнхен. Някой беше споменал, че подобно лошо отношение е типично за баварците. :mrgreen: После като отиват в други държави обаче искат добро отношение.... [-X


Странно, аз в Мюнхен досега негативно настроение не съм срещал, даже напротив. Обикновено немците около мен са се радвали, че не се налагат да говорят на английски. :)
Иначе по малките градчета и селцата съм чувал, че не са настроени добре към чужденците. Към мен лично не съм забелязвал такива неща, но аз съм малко непукист и има шанс да съм забравил. :)
Просто моите 2 цента...
В българския език няма дума в множествено число, която да завършва на й.
Аватар
makeno
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2132
Регистриран на: 29 Ноември 2005, 01:00:00
Благодарил: 51 пъти
Благодарено: 118 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот Gabinova » 26 Септември 2014, 21:50:11

Честно казано, за 3г в Мюнхен, август започнахме 4г,ние нито веднъж не сме усетили негативно отношение, за това че сме Бг, но малкия ми син вече на два пъти отнася сериозна критика, веднъж от един помощник по футбол в занималня (който беше казал пред другите деца, че България е катастрофа, сигурно е имал предвид футбола, но детето ми го прие по друг начин) и веднъж от един немски баща, пак на тема футбол. Синът ми казал на приятелчето си, че веднъж и Бг е победила Германия на футбол, вероятно приятелчето е казало в къщи и този баща си позволил след няколко дни, да влезе в стаята на занималнята и да държи сметка на сина ми, какви ги е говорил, използвал е грозни думи и е викал при това. Случката е от преди последното световно първенство по футбол. След тази среща, аз намерих детето си разстроено. Миналата седмица този баща, пак е викал на сина ми, защо бил застанал вратар на сенчестата футболна врата, а синът му на слънчевата, щял да изгори и подобни..., детето ми този път се беше разплакало. Моята реакция беше мигновена - помолих учителката и директорката, да предупредят това семейство, че ако още веднъж си позволят да тормозят детето ми, говорейки с него на висок тон или крещейки му, то веднага ще пусна т.нар. Anzeige в полицията за мобинг над дете. Хич и не чаках разговори на кръглата маса, да се обясняваме, защо и как. Струва ми се, че повечето имат страх от думата Anzeige.
Това семейство е с фамилно име Ossege, това източно германска фамилия ли е или западно германска, имате ли представа?

Потребители благодарили на автора Gabinova за мнението:
estira
Рейтинг: 4%
 
Gabinova
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 265
Регистриран на: 30 Декември 2010, 00:29:44
Местоположение: вече в Мюнхен
Благодарил: 68 пъти
Благодарено: 110 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот estira » 27 Септември 2014, 09:57:55

С баварци много добре се разбираме, обаче с източно германци не мелим брашно изобщо. Не върви и това е, макар че мъж ми е от там. На няколко пъти вече се случва да попадна на ост-шефки и е някакъв кошмар.
Ich hab keinen Bock mehr. Bin zaubern.
Аватар
estira
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 4929
Снимки: 275
Статии: 10
Регистриран на: 23 Юли 2004, 00:00:00
Местоположение: Dahoam
Благодарил: 699 пъти
Благодарено: 426 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот Stojan » 28 Септември 2014, 19:46:21

http://www.verwandt.de/karten/absolut/ossege.html
http://www.verwandt.de/karten/absolut/ivanov.html
http://www.verwandt.de/karten/absolut/penchev.html
http://www.verwandt.de/karten/absolut/stoyanov.html
---
С любезния съвет да не търсите под вола източно/западно теле. И ако ви предложат разговор - приемете го. Внимателно с анцайгето. Вижте първо: § 164 Falsche Verdächtigung (StGB - НК). Защото Оссеге ще си вземе адвокат и тогава става скъпо. И наистина натоварва психиката на детето.
Помня като играеха футбол германците (деца във Ferienlager) с други националности - самите германци предлагаха да се формират отборите така, че да са смесени от двете народности за да не се стига до израз на прекален патриотизъм. И са били прави.
Stojan
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 680
Регистриран на: 18 Декември 2013, 17:18:12
Благодарил: 110 пъти
Благодарено: 266 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот onufriy » 29 Септември 2014, 11:14:21

estira написа:С баварци много добре се разбираме, обаче с източно германци не мелим брашно изобщо. Не върви и това е, макар че мъж ми е от там. На няколко пъти вече се случва да попадна на ост-шефки и е някакъв кошмар.

Може би щото сме прекалено еднакви и ни усещат като директна конкуренция. В детската градина веднъж се бъзикам, че ние сме с starker Migrationshintergrund, та един татко Ossi ми отговаря - те и ние те така.

Аз да разкажа пък за немци в България:

1. Средата на деветдесетте, немска гимназия, даскал от баварските села, реално с квалификация за начален учител. Говореше ни на развален български, се ревеше колко пъти го били обирали (джипа му го крадоха поне два), колко ни е лоша инфраструктурата (беше се забил да живее в некакво село до Благоевград), как техният съсед, някакъв дядо, бил карал детето му със счупена ръка с каручката. Имаше две деца в началните класове, за 2-3 години в България не ги пратѝ на училище, ми тя майка им си ги била обучавала вкъщи. Когато гимназията не можеше да си позволи хартия за факса, зънеше от телефона ѝ часове до Германия, преди да си тръгне ни ревá, че си бил тръгвал по-беден, отколкото бил дошъл, та значи да забогатее бил дошъл при туземците...

2. След него дойде източна германка, женена за българин. По-ларж и разбран човек не съм виждал през живота си. Беше по-българка от нас, все повтаряше, как България щяла да се оправи и да бъде супер.

3. В края на деветдесетте превеждах за една сделка на Главболгарстрой. Немската държава ни беше подарила някаква бракувана дрезина (локомотив всъщност, поне на теория), българската трябваше да си плати само "консултантите", демек на една фирма измамници. Та на срещата в началото, местният български ръководител се хвалеше, как техните оферти били до два пъти по-ниски от тези на конкуренцията. Шефът на немските изманици го гледà, гледà под вежди , па накрая му рече с менторски тон, да гледа следващия път да е с пет процента по-йефтин. Та така ми ти с обясняването на пазарната икономика на туземците...

4. От същата немска фирма-изманици, техническият консултант, демек инженерът, беше назначен по някаква програма за реинтеграция - човекът беше диабетик и беше загубил единия си крак. Не беше кой знае колко компетентен по дрезината, може би защото беше прекалено стара, та с машинистите набързо преведохме указанията и те си влязоха веднага в час. За сметка на това беше възмутен какъв боклук са ни пробутали, колко пари са се изсипали за посредника и твърдеше, че нов локомотив би струвал в крайна сметка също толкова. На него май също му беше първи допир с немската корупция.

Потребители благодарили на автора onufriy за мнението (общо 2):
LenaAбонджорно'принчипеса
Рейтинг: 8%
 
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 176 пъти
Благодарено: 296 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот asenbg » 11 Януари 2015, 14:27:09

Вчера организирахме турнир, общо дванадесет отбора бяха записани.
като организацията имаше и "кафетария" - нещо за хапване/пиене се предлага за хората.
По едно време един от немците каза, да внимават с касата че синът му се навърта много там и че не бил получил джобни...
Аз бях леко шокиран.. той очаква че синът му ще дръпне пари?!?!? 9 годишен някъде.. и това го каза пред всички - даже синът му там...
1. Що за баща - не е дал нужното възпитание?
2. Не познава синът си? или напротив(обратно точка 1)?
3. Синът му е като всеки друг непознат?
4. Синът му знае че баща му печели пари и си получава редовно джобни.
5. Не ми се мисли как се е почуствал малкият след като бива набеден от баща си без причина пред всички.
6. OMFG, WTF?!?!
asenbg
 

Re: Ние и германците

Мнениеот xamsterdamm » 14 Януари 2015, 17:25:17

Немски хумор, на леко детинско ниво е винаги :-"
xamsterdamm
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 106
Регистриран на: 5 Декември 2014, 10:49:02
Благодарил: 23 пъти
Благодарено: 23 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот Patchev » 29 Март 2015, 01:54:17

Преди няколко седмици бях на един международен конгрес в Германия и това, което ми направи впечатление беше, че немците в момента, в който разберат че говоря немски, почват на немски да пляскат. Тва много ме дразни, понеже е адски неучтиво, работния език по такива международни конгреси е АНГЛИЙСКИ! Австрийците примерно изобщо не си и помислят да постъпват така.

И също така тази еко-хипстърия ми лази по нервите! Безобразно скъпи са кожените изделия примерно, а с това рециклиране на пластмасови бутилки става така, че складираш сумати боклуци вкъщи. Единствено за стъклените бутилки го разбирам, понеже стойността им все пак е по-висока от пластмасовите такива. Досега само ушанката ми дето е от pelz сигурно не са критикували :D . На австрийците обаче такива аксесоари мн им харесват :D
Patchev
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 206
Регистриран на: 24 Август 2010, 12:51:13
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 27 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот Patchev » 29 Март 2015, 16:51:19

Относно пелц-а, наскоро ми попаднаха резултатите от една анкета дето питаше хората за отношението им към изделия от такъв материал. Мнозинството от анкетираните бяха против носенето на дрехи изцяло произведени от пелц, обаче ако дрехата има само някаква част пелц, то тогава биха я носили. И това ме навежда на мисълта- абе тия не лицемерничат ли?? В смисъл, дори и само една част от дрехата да е направена от пелц, то пак някое животно ще бъде одрано за производството на дрехата. Верно, по-малко животни биха били убити за тази дреха в, но факта е, че животни страдат, а това е главния аргумент на хората дето се обявяват против пелц-а.. Тоест сами си противоречат, което е забавно.
Patchev
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 206
Регистриран на: 24 Август 2010, 12:51:13
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 27 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот бонджорно'принчипеса » 1 Октомври 2015, 23:27:17

popwill написа:Очевидно си контактувал с 3ма немеца през живота си, друго обяснение нямам...

За рециклирането и еко хипстерията, почвай да свикваш, съвсем скоро няма да има Пелц за купуване-светът се променя:)

мен ме дразнят тия позьори. И веганските изпълнения, също. Все пак едно хубаво кожено изделие може да издържи много години наред, а разните евтинджоси са много по-неекологични и се развалят и следователно замърсяват повече. Как се рециклират или изхвърлят след това?
Майка ми има кожено палто, което е от сребърни белки и е на 20+ години, още е супер и нищо не топли като него. а разните екота са за година две и после замърсяват като отпадъци.
Според мен, свръхконсумацията е много по-вредна от яденето на месо или носенето на кожа. А до свръхконсумация води точно неестествено хранене и неестествени материали. Аз лично предпочитам естественото и мисля, че е по-добре за природата и,косвено, за животните/планетата и тем подобни.
бонджорно'принчипеса
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 333
Регистриран на: 13 Септември 2013, 17:04:27
Благодарил: 92 пъти
Благодарено: 71 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот Patchev » 5 Януари 2016, 18:33:28

бонджорно'принчипеса написа:
popwill написа:Очевидно си контактувал с 3ма немеца през живота си, друго обяснение нямам...

За рециклирането и еко хипстерията, почвай да свикваш, съвсем скоро няма да има Пелц за купуване-светът се променя:)

мен ме дразнят тия позьори. И веганските изпълнения, също. Все пак едно хубаво кожено изделие може да издържи много години наред, а разните евтинджоси са много по-неекологични и се развалят и следователно замърсяват повече. Как се рециклират или изхвърлят след това?
Майка ми има кожено палто, което е от сребърни белки и е на 20+ години, още е супер и нищо не топли като него. а разните екота са за година две и после замърсяват като отпадъци.
Според мен, свръхконсумацията е много по-вредна от яденето на месо или носенето на кожа. А до свръхконсумация води точно неестествено хранене и неестествени материали. Аз лично предпочитам естественото и мисля, че е по-добре за природата и,косвено, за животните/планетата и тем подобни.



Изключително точно казано! Как точно може да се опази природата, като се консумира? Че нали за да се консумира, се харчи енергия, която по някакъв начин вреди на природата. И чисто економически, едно палто от pelz ти служи десетки години, носи ти ползи, а монетарното изражение на използването намалява. Дали това е при т.нар екокожа? Съмнявам се, още повече трябва повече ресурси като нефт, вода и електричество да се употребят. Накрая става така, че заради пощадяването на едни животни, всъщност ние самите си бием дузпата, изразходвайки повече енергия.

Аз си хапвам ем месо, ем вегетарианско, ем риба и си нося единствено и само естествени материи. Даже и една ушанка от pelz имам. Досега никои от Зелените или там производните им екоактивисти не ми е казал нещо- просто във времето, когато ми се налага да си нося тази шапка, е прекалено студено, а екоматериите на палтата на Зелените не са толкова солидни като при мене... Та затва си стоят вкъщи да не настинат :D

Тва последното немец ми го каза- е такива хора уважавам!
Patchev
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 206
Регистриран на: 24 Август 2010, 12:51:13
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 27 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот martin8711 » 7 Февруари 2016, 15:23:06

„тук до мен има клуб и то много голям , сега в момента са много децибалите , ядат и поят немците , такъв бас удря музиката , че стената ще изкърти , но аз се ядосах и преди малко им показах как се пуска музика , изкарай колоните вънка и пуснах "камъните падат" , каквото ще да става , сега ,
чакам полицаите да дойдат , да става квото ще ...л съм му майката“

Ето един защитник на българските ценности. ;-)



Източник — facebook
martin8711
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 14
Регистриран на: 26 Декември 2014, 02:31:44
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 4 пъти

Re: Ние и германците

Мнениеот itzo » 20 Октомври 2017, 05:08:43

Не е точно за тази тема това и не съвсем позитивно, ама все пак... :)

http://www.bgmedia.at/%D0%B2%D0%B7%D0%B ... %82%D0%B5/

За взаимоотношенията между българите в чужбина

Често чета постингите на Иво Сиромахов в социалната мрежа Фейсбук. Кратки са. Не изискват много мисловни усилия и те карат да се усмихнеш. Прекрасно четиво за разтоварване.

Вчера четох за личните му съобщения и какво си пише с хората във Фейсбук. Стана ми криво. Иво Сиромахов го хвалят. Искат да се запознаят с него. Предлагат му срещи. Разказват му конспиративни теории. Споделят му тайни.

Тайно завидях на Иво Сиромахов за неговото ежедневие. Моето е коренно различно, въпреки че работим в един бранш. Пак е свързано с общуване през социалните мрежи и телефонни разговори, но е някак по-различно. Споделям това с приятели. Те ме съветват да запиша всичко, което ми се случва в рамките на един ден – всяка среща, всеки разговор по телефона, всяко общуване през Фейсбук. В края на деня да ги анализирам. Така най-лесно ще открия приликите и разликите между мен и Сиромахов. Направих го:

08:00 Стоя пред компютъра с първата чаша кафе за деня. През нощта са ми писали двама сънародници от Германия. Статията за одобрените промени в закона за социалните помощи явно е предизвикала интерес.

Първото съобщение е от човек с прозвище Петър Германеца. Той ми съобщава, че нищо не разбирам от журналистика и съм мишка. Ромите и бежанците са виновни и заради тях ще страдат всички. Също така е напълно сигурен, че нито един българин няма да протегне ръка за помощ от германците.

Второто съобщение е от Диана М. Тя живее в Карлсруе. Там тя е наела стая от апартамент, в който живеят още четирима българи. Плаща 240 евро/месец за наем и смята, че е скъпо. Прочела е статията „Помощите за наем в Германия (Wohngeld)“ и ме пита какви документи са ѝ нужни за да получава тази социална помощ.

08:30 Отговорил съм на двамата. Изказвам и съмнения относно твърдението на Петър Германеца, че получателите на социални помощи са само роми и давам за пример Диана М. от Карлсруе. На самата Диана М. съм отговорил, че в статията е подробно описано всичко и са изредени нужните документи.

08:45 Диана М. от Карлсруе ми отговаря, че няма време да чете дълги обяснения, още по-малко да мисли над тях. На нея и трябва само адрес на социалната служба и изброени документите, които трябва да подготви. Копирам адреса и списъка с документите и го препращам на Диана М. Тя повече не ми пише.

09:21 Петър Германеца ми отговаря, че живее вече 2 години в Германия и не е чувал за помощите за жилище (Wohngeld). Пита дали те могат да се комбинират с обезщетението за безработица, което жена му получава.

09:47 Звъни мобилния ми телефон. Без да се представи, женски глас ме пита дали мога да помогна с намирането на работа във Виена. Дошла е преди 3 седмици в Австрия и трябва спешно да почне работа. Не знае немски език. Не говори и английски.

Радвам се, че мога да бъда полезен! Споделям, че имам познат с голяма фирма за почистване на офиси, който точно в момента търси да назначи две хигиенистки. Може да започне още от утре. Започвам да диктувам телефон за контат.

Жената ме пита за каква я смятам. Първо, не искала да работи за българи. Българите в чужбина само цакат сънародниците си. Второ, тя имала диплома за счетоводител, да не е луда да чисти „кенефите“ на австрийците, при положение, че може да им брои парите.

Изказвам съмнение, че може да си намери работа за счетоводител, без да владее немски език. Тя троснато ми отговаря, че няма нужда от подобни съвети. Връзката прекъсва.

10:00 Вече съм в офиса. Пред вратата стоят и чакат мъж и жена. Казват, че ги гонят от жилището. Показват писмо и ме питат, какво пише в него. Превеждам им го. Наистина ги гонят от жилището. Не са плащали наем от 6 месеца. Питам ги защо не са плащали наем 6 месеца. Отговарят ми, че техен приятел им бил казал, че в Австрия нямало как да ги изгонят от апартамента, дори и да не си плащат наема. Той никога не е плащал наем. Решили да пробват и те.

Съветвам хората да се допитат до адвокат. Казвам им къде могат да получат безплатна правна помощ във Виена. Те не знаят немски език. Питат ме дали мога да им помогна, като ги придружа и превеждам. Отговарям, че не съм компетентен по правни теми и не мога да превеждам на такива консултации. Препоръчвам им да се обърнат за съдействие към адвокат, говорещ български език. Давам им визитка на една българска адвокатка. Питат ме дали е безплатна. Отговарям, че нейните услуги са платени. Питат ме за друг вариант. Казвам, че могат да отидат на безплатни правни консултации и да вземат със себе си професионален преводач. Жената се намусва и ме гледа с отровен поглед. Ядосана е, че отказвам да ги придружа на безплатните консултации. Мъжът крещи, че всички българи са гадове и не си помагаме. Чудя се дали няма роднинска връзка с Петър Германеца. Решавам да не задълбавам в темата.

10:30 Мога да започна работа. Отварям Фейсбук. Имам съобщение. Пише ми Валентина А. Тя е читателка на списание „Виена нашият град“. Намира го за много полезно, но не разбира защо правим реклама на турци. Според нея това е българско списание и в него трябва да има само адреси на българи.

Отговарям на Валентина А., че произходът и религията на хората са ми напълно безразлични. Предпочитам да ги деля на добри и лоши, умни и глупави. За мен това е много по-лесно, отколкото да си напрягам мозъка с разни религии и етноси. Добавям, че списанието има за цел да улеснява живота ни в Австрия. Всеки, който предлага своите услуги и продукти на български език намира своето място в него. А тези, които предлагат преферентни цени за българи получават специално място и внимание.

10:43 Попадам на интересна тема и започвам да събирам информация по нея.

11:52 Публикувам статия за Освобождаване от здравни осигуровки.

12:30 Имам уговорка за обяд. Бързам за среща в приятна пицария, в 8-ми район на Виена. Само на 50 метра от нея ме спира мъж. Прочел е обявата ми за предстоящия семинар за финансиране и субсидии за стартиращи предприемачи. Разпознава ме от снимката във Фейсбук. Иска да ме пита един бърз въпрос. Няма проблем, обръщам се към него, щом въпросът е бърз. Човекът ми споделя, че има транспортна фирма. Иска да я развие. Мога ли да му обясня, какви видове държавни субсидии има и как се кандидатства за тях…
Подозирам, че това е някакъв майтап. Сигурно от хората, с които имам среща. „Бърз“ отговор на подобен въпрос би отнел поне 30-40 минути, ако не и повече. Поглеждам човека в очите, с надежда да открия в тях закачливи искри. Такива няма! Подсещам го, че експерти по темата ще я коментират обстойно точно след 2 дни и е добре да дойде на семинара. Отговаря ми, че не му се ставало толкова рано…

Сега вече съм напълно сигурен, че някой без капка вкус си прави майтап с мен.

14:00 Отново съм в офиса.

14:01 Диляна С. е открила печатна грешка в публикувания текст. Изразява своето недоволство относно способностите ми с коментар под постинга в Групата на българските студенти във Виена. Споделя, че я бодем в очите с подобно невнимание. Извинявам се за създаденото неудобството и отговарям, че печатни грешки се случват често. При нас дори по-често, но се стараем да ги отстраним. Отварям интерфейса и поправям грешката.

14:05 Имам лично съобщение от Ана К. Изказва съжаление, че не е присъствала на Информационният ден на българите в Австрия. Имала важна среща с приятелки. Обръща се с молба към мен да и напиша в 2-3 изречения, какво са казали експертите.
Отговарям на Ана К., че няма как да събера в 2-3 изречения всичко, което е казано от експертите в продължение на 7 часа семинар. Изпращам линкове към видеозаписите от събитието.

Ана К. настоява! Тя няма време да гледа записите, защото бърза да излезе. Предлага ми да си дам телефонния номер за да ми се обади. Иска да и разкажа важните неща, докато пътува с метрото. Отговарям, че имам доста работа и нямам възможност за такъв разговор. Ана К. споделя подозрението си, че умишлено не искам да си дам номера на телефона за да не и помогна. Също така ми пише, че не е очаквала нищо друго от своите сънародници. Всички сме един дол дренки. Точно заради такива хора тя е напуснала България.

14:20 Диляна С. се е въодушевила и влиза в ролята на детектив. Споделя, че няма как да става въпрос за печатна грешка, понеже клавишите са далеч дин от друг . Поглеждам клавиатурата. Клавишите са един под друг. Явно момичето има друг вид клавиатура. Благодаря ѝучтиво за забележката.

14:30 Телефонът в офиса звъни. Обажда се непознат мъж. Не се представя. Споделя, че току що е кацнал на летището в Швехат. Не искат да му дадат кола под наем без да представи кредитна карта. Няма такава. Иска да му дадем номер на кредитна карта. Отказвам! Щял съм да видя! Той лично ще се погрижи да ме изхвърлят от работа. Той е личен приятел на Бойко Борисов. Съмнявам се! Познава посланика ни във Виена. Съмнявам се! Познава моя началник и ще се погрижи да ме изхвърлят на улицата като „мръсно псе“. Затварям телефона!

14:35 ГРЕШКА! Не трябваше да обръщам внимание на коментарите на Диляна С. под публикацията. Това няма нищо общо с нормално общуване и комуникация. Явно ще се окаже поредният трол или хейтър.

15:12 В българските групи за Германия моята статия е предизвикала лавина от коментари и споделяния. Видяна е от 26 000 човека. Споделена е над 160 пъти и има над 1800 коментара. Получени са и доста лични съобщения през страницата. На читателите тази действителност не допада. На мен също не ми харесва. Жалко, че на германците въобще не им пука, какво харесва на българите.

16:00 Лично съобщение от Мария С., която живее във Велико Търново. Прочела е статията за това как стават записванията за безработен в Германия. Иска да се запише и да получава обезщетение за безработица. Не, тя все още не се е преместила в Германия, но чула от приятелка, че много хора го правели това от България. Обяснявам, че няма как да го направи без да има адресна регистрация в Германия. Тя ме пита, дали мога да я регистрирам в моето жилище. Мога, но не искам! С главни букви Мария С. ядно ми заявява, че точно това е причината, заради която всички в България мразят българите в чужбина. Сигурно е права.

16:17 Отказвам се да търся смисъл и логика в коментарите на Диляна С. под постинга в Групата на българските студенти във Виена. По някакъв неясен начин момичето прави връзка между грешката в статията и глоби за неправилно паркиране. Открива сходство и с връщането на по-малко ресто в магазина. Губя интерес по темата.

16:21 Лично съобщение през страницата на BGMedia. Стоян М. пита дали някога сме писали статия или нещо подобно, свързано с остъкляването на балкони. Отговарям, че не сме. Той ме съветва да напишем такава. А ако я публикуваме до час или два, това ще съвпадне с една негова среща с партньор. Плануват да стартират такъв бизнес.

Предлагам на Стоян М. да го свържа с консултант на DONOffice, който в рамките на 20-30 минути, на български език, да му обясни всичко по темата. Ще бъде ли консултацията безплатна? Не! А може ли ние да попитаме косултанта, а после да пуснем една статия? Не! А да питаме и после да му кажем по телефона какво е казал консултанта? Не!

Научавам от Стоян М., че сърбите, македонците и турците са много по-сплотени от българите. Те се подкрепят винаги. Българите само гледат как да се прецакат един друг. Сещам се за Зоран, който в събота, на Информационния ден на българите в Австрия ми сподели колко готини били българите и как си помагали. Според него сърбите и хърватите не били такива. Явно Стоян М. и Зоран познават различни сърби и хървати.

16:43 Звъни телефонът в офиса. Обажда се човека от летището. Хванал влакчето и пристигнал в центъра на града. Стои на Wien Mitte и чака да го вземат. Пита дали познавм Петър Стоянов? Не, не го познавам. Е, как така може да не го познавам? Него всичко го знаят! Той е голяма работа и познава лично всички в посолството. За президента ли става въпрос, питам аз? Не, за този от Русе. Съжалявам, за него не се сещам! Връзката прекъсва.

17:00 Проверявам как се котира статията за здравните осигуровки на българчетата в чужбина. Интересът към нея също е голям. Видяна е от над 9000 човека. Четена е над 2500 пъти. Събрала е стотина лайка и е споделена над 50 пъти. Коментарите към нея няма смисъл да броя, понеже Диляна С. е изписала футористичен роман как светът се срива заради печатната грешка. Падат правителства. Разпадат се държави. Анархия поглъща демократичния свят. Интересно, как не се е сетила да пише за ИДИЛ. Те са сега много модерни. Откривам обаче текст, където съм обвинен в заговор срещу българите. Със своята грешка аз се опитвам да им отнема единственото културно наследство – правописа.

17:15 Звъни телефонът в офиса. Пак е човекът от летището. Никой не го е посрещнал. Предлага ми да го взема в къщи, докато Петър Стоянов дойде да го прибере. Кой е Петър Стоянов? Президента? Не! Този от Русе. Не го познавам

Предлагам на човека да го заведа в Caritas. Моя приятелка работи в организацията и може да му осигури подслон за няколко дни. Докато Петър Стоянов дойде да го прибере! Не става! Под неговото достойнство е да спи в общежитие за бездомници. По-добре щял да се чувства ако дойде и преспи при мен.

Отказвам. Чувам тирада за това, как българите не си помагаме. Отново се споменава близкото приятелство с Бойко Борисов, с посланика и с моя шеф. Връзката прекъсва.

17:30 Скучая в офиса. Решавам да посетя Културния институт „Дом Витгенщайн“ и да гледам филма „Потъването на Созопол“. Чета рецензии за филма.

17:40 Звъни телефонът в офиса. Пак е човекът от летището. Срещнал българи на Wien Mitte. Те ще го вземат със себе си и ще спи при тях.

17:44 Получавам съобщение от Петър Германеца. В него той ми съобщава, че съм задник. Всички българи са задници! Никой не му отговаря как да комбинира помощи за жилище с обезщетение за безработица. Точно по тази причина е напуснал България.

17:50 Получавам съобщение от Фани М. Тя пита как може да си следи сметките за телефон с предплатена карта на О2. Най-после един смислен въпрос.

18:00 Правя анализ на моя ден и го сравнявам с този на Иво Сиромахов. Завист впива кокалести пръсти в душата ми. Толкова близки и същевременно толкова различни са нашите ежедневия.
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2363
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 8 пъти
Благодарено: 248 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Общ форум

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта

  • Advertisement