• Advertisement

Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Добре дошъл във форумите за Европейски съюз.Тук можеш да зададеш всички въпроси, които те вълнуват.

Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот boyko123 » 19 Юли 2014, 18:25:46

Във форума за (не)зависимите медии в Германия прочетох едно мнение, което заедно с реакциите там ме наведе на размисли много далеч от темата за медиите... Ще се опитам да ги структурирам тук. Но първо ще си позволя да цитирам голяма част от оригиналния пост на Ани:

Any написа:[...] Три години, живях, работих, плащах си всичко и не съм поискала и цент от държавата освен детски. До онази нощ, когато двамата със сина ми останахме на улицата, боси, полуголи, без пари, телефон и документи, заради пожар в къщата където бяхме на квартира. Преживях най-големия шок в живота си. Бяхме хоспитализирани за през ноща, а когато ни изписаха разбрах каква радост могат да бъдат нашите управляващи. Първо не бяхме допуснати в квартирата, понеже се водело разследване. На въпоса ми кога ще можем да влезем, полицая каза, че можело да минат дни. След като тогавашната ми шефка проведе часове разговори по телефона, разбрахме че всяка община има свободни жилища за подобни случаи. Оптимизма ми се върна, за час. Когато вече бяхме в общината мили служители, мило ни обясниха, че за тяхно огромно съжаление всички жилища са заети, и също толкова мило ни казаха да попитаме за стаи на гарата. Който не е бил там не знае какво е дупка. Пълно с пияници и съмнителни типове. После дойде и приятния журналист, който обеща че ще направи каквото може, за да даде гласност на случая. ИЗНЕНАДА. Единственното което се споменаваше във вестника беше : пожар еди къде си, пострадали петима, води се разследване по случая. А дори не бяхме виновни ние със сина ми. [...] Добрите хора не са горе, а тук долу, сред нас. Съседът ти който е забелязал, че си боса и ти дава чехли за да не настинеш. Жената която дава якето си на полуголото ти измръзнало дете. Шофорът на линейката който ти казва да не се тревожиш, че след изписването ще ви закара до общината. Лекарката която ти казва, че ако не си намериш подслон ще приютят детето ти. Шефката ти която зарязва всичко и пропилява деня си за тебе. Полицая който си затваря очите и те пуска в дома ти да си вземеш важни неща. Приятелката ти която те подслонява докато си намериш квартира. Или бъдещия ти хазяин, който ти казва да не се притесняваш за кауциона. [...]


@Ани, голямо премеждие сте преживели, слава Богу че сте живи и здрави, но си представям шока и безизходицата в онзи момент. Добре че сте успели да си върнете нормалния живот, доколкото разбирам (дали?), ама какво си е струвало само вие си знаете...

Та оттук - размисъл номер едно, какво е да си сам на чуждо място. "Брат брата не храни, тежко му който го няма" казват. Замислих се как повечето хора в подобна ситуация, особено тези тук в собствената си държава, могат да се обадят на роднини и приятели. А когато нямаш или са на хиляди километри?! Наскоро една вечер ме беше свил здраво стомах, че чак и гърдите ме боляха, обадих се на дежурния лекар а те на принципа "страх лозе пази" ми изпратиха Бърза помощ. Като се разбра че няма да се мре, или поне не в онзи момент, линейката си тръгна и в следващите 10 мин. довтасаха двама от комшиите да питат как съм и какво става. Приех го като мил и леко изненадващ жест, а единия от тях каза, "абе по принцип гледам да не се бъркам в чуждия живот, ама се замислих че както нямаш никого тука, ако имаш нужда от помощ на кого ще се обадиш..." Всъщност има на кого, особено при голяма беля, ама ако беше преди някоя и друга година, можеше и да няма. Тъй че личната мрежа не е даденост... И свестните комшии също не са.

И после идва "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се". Така де, да са се научили да плуват, има курсове. Дотук с метафората. В случая с Ани общинските служби са си действали вероятно според правилата и процедурите (които вероятно са достатъчно добри за повечето "нормални" случаи) и са изпуснали факта, че една от целите, заради които ги има, е да помагат на хора в екстремни ситуации. Може и даже да не са разбрали колко е екстемна, сит на гладния не вярва, да използвам пак една поговорка.

Мисля че има такава тенденция като цяло в западните общества - blame the victim му казвам аз. Има и много примери на помощи и съпричастност, но тенденцията я забелязвам ясно. И мога да си я обясня с "уяждането" на обществото. Когато огромното болшинство хора могат да си позволят нормален и задоволен живот без да правят нищо специално (естествено, че ходят на работа, ама това не е кой знае колко специално) е логично да си помислят че нещо не е наред с тези, които не са успели да си уредят такъв нормален и задоволен живот. Де да беше така...

Ами я вижте и форума. Колко пъти хора молят за помощ и идват реакции от типа "ама ако (не) беше направил(а) еди-кое-си нямаше да стане така". Което дори и да е вярно, не помага особено... Дали успокояваме собствената си съвест с това, когато нямаме възможност, или желание да помогнем? Или убеждаваме самите себе си колко сме запознати, интегрирани, оправни и как няма как на нас да се случи такова нещо? И дали имаме нужда да се (само)убеждаваме, защото някъде отзад в тила все стои чувството "не съм оттук". Знам ли... Една добра приятелка, пристигнала на 14г. в Холандия, прекарала повече години тук и даже мислеща вече на холандски, каза оня ден "и все пак непрекъснато съм нащрек, просто не ми е вродена системата".

И накрая - за правото на мнение и правото на мрънкане. Толкова пъти вече чета "тук е така и ако не ти харесва, иди някъде другаде (или върни се в България)". И всеки път настръхвам. Чувам го и от "местните" понякога, и пак нстръхвам. Че човек като отиде някъде трябва да се напасне към правилата е факт. И че ако тези правила го правят трайно нещастен е най-добре да се замисли за друго място, също звучи разумно. Но ме втриса, когато се използва този довод срещу всяко оплакване срещу някоя страна от живота "тук". Особено когато става дума за страни, които куцат. Щото има такива.

Че системата "тук" (разбирай Западна Европа) работи по-добре от системата в България мисля е трудно оспоримо. Иначе вероятно нас нямаше да ни има тук. Само че от това се прави често един много погрешен извод - че щом идваме "оттам" нямаме право да се оплакваме. Нещо повече, чета дори и мнения че е "грешно", или "неморално" да поддържаш определени политически или социални виждания след като са те "приели" тук - да речем да поддържаш руската позиция за Крим.

Една такава позиция за мен подкопава основни принципи именно на тукашното общество - личната свобода и плурализма на мненията. Имам точно толкова право да съм недоволен, различен, критичен и пр., колкото и всеки холандец, немец, или филипинец живеещ законно в Холандия. И държа на това си право, даже и когато не го използвам. Ама факта, че пиша с толкова хъс за него дали не значи че и аз съм несигурен... то правилото би трябвало просто да е очевидно...

Та такива мисли от мен. Мрън! Вие сте на ход...
Ако написаното от мен противоречи на здравия ви разум, вероятно е прав разумът ви ;-)

Потребители благодарили на автора boyko123 за мнението (общо 4):
vessy72iniutaselionufriy
Рейтинг: 17%
 
boyko123
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1449
Снимки: 1
Статии: 2
Регистриран на: 15 Септември 2012, 22:27:36
Местоположение: Enschede, NL
Благодарил: 751 пъти
Благодарено: 686 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот seli » 19 Юли 2014, 20:02:32

@Any,

Настръхнах докато четох написаното. Съчувствам искрено. [-o<

Потребители благодарили на автора seli за мнението:
Any
Рейтинг: 4%
 
Аватар
seli
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3158
Снимки: 256
Регистриран на: 26 Февруари 2009, 23:21:09
Местоположение: Стокхолм - Истанбул - Бургас
Благодарил: 205 пъти
Благодарено: 246 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот onufriy » 19 Юли 2014, 20:15:55

boyko123 написа:Мисля че има такава тенденция като цяло в западните общества - blame the victim му казвам аз. Има и много примери на помощи и съпричастност, но тенденцията я забелязвам ясно. И мога да си я обясня с "уяждането" на обществото. Когато огромното болшинство хора могат да си позволят нормален и задоволен живот без да правят нищо специално (естествено, че ходят на работа, ама това не е кой знае колко специално) е логично да си помислят че нещо не е наред с тези, които не са успели да си уредят такъв нормален и задоволен живот. Де да беше така...

Ами я вижте и форума. Колко пъти хора молят за помощ и идват реакции от типа "ама ако (не) беше направил(а) еди-кое-си нямаше да стане така". Което дори и да е вярно, не помага особено... Дали успокояваме собствената си съвест с това, когато нямаме възможност, или желание да помогнем? Или убеждаваме самите себе си колко сме запознати, интегрирани, оправни и как няма как на нас да се случи такова нещо? И дали имаме нужда да се (само)убеждаваме, защото някъде отзад в тила все стои чувството "не съм оттук". Знам ли... Една добра приятелка, пристигнала на 14г. в Холандия, прекарала повече години тук и даже мислеща вече на холандски, каза оня ден "и все пак непрекъснато съм нащрек, просто не ми е вродена системата".

Арънсън в °Човекът социално животно° разглежда два феномена. Цитирам по памет.
1. Дехуманизиране на жертвата. Там той разглежда като пример Виетнамската война. Та на противника се гледа не като на човек, а като на жълтур, маймун, комунист, изверг и т.н. Така е по-лесно да пуснеш бомбите над някое село примерно.
2. Свикване с насилието. По новините съобщавали за поредните бомбандировки с напалм и на никого не му правело впечатление. Тогава десетгодишният му син го попитал, какво е това напалм, а Арънсън му обяснил. Сълзите по лицето на сина му го накарали да осъзнае, че все пак става въпрос за изгаряне на хора.
3. Търсене на вината в жертвата, приписване на несъществуващи грехове. По време на студентските вълнения в Остин, Тексас, били убити няколко студенти. Поне за едно убито момиче се знаело със сигурност, че не е участвало в протеста, а е било на грешното място по грешното време. Както и да е, после по града плъзнали слухове, че убитите били пълни с въшки, че въпросното момиче било бременно и така нататък. Т.е. хората се опитвали да се убедят, че убитите не са като тях, а един вид по-низша категория, че едва ли не са си го изпросили.

Май станаха три...
Ще пускам отделни коментари по други сегменти от мнението ти, áко и да ядосам некой друг модератор, щото иначе не мога да му хвана края.

Потребители благодарили на автора onufriy за мнението (общо 5):
vessy72Anyiniutaseliboyko123
Рейтинг: 21%
 
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1237
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 176 пъти
Благодарено: 296 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот Stojan » 19 Юли 2014, 21:03:33

Пак чужбина виновна. За малко да кажа - айде, бе!
Първото неотменимо задължение на всеки един глава на семейство, като се нанесе семейството в нова квартира, е да сключи застраховка Hausratversicherung или да актуализира съществуващата.
Същата застраховка плаща веднага нощувките в хотел, от първата нощ, след наводнение, пожар или друго събитие, причиняващо състоянието на невъзможност за живеене в жилището. Несключването на застраховка е единствено демонстрация на безотговорност към собственото семейство.
Този, който си намира доводи да не се застрахова и действително не се застрахова, пие една студена вода в случай на такова събитие, и зависи от помощта (даже милостта) на градската управа, а тя му дава това което има. Градската управа действа, независимо от партийната принадлежност и по един и същ начин.
Важността на застраховката Hausratversicherung е известна на всеки живущ в Германия. А който не го знае, поради това, че идва от страна с ниска или липсваща застрахователна култура или го научава преди да се спука гърнето и няма проблеми, или животът го научава за в бъдеще, след събитието.
Но в никакъв случай не е виновна градската управа, че не била държала жилища в готовност специално за по-малко запознати незастраховани.
--
Във всеки случай пострадалият първо се нанася спокойно в хотел и се свързва с наемодателя на другия ден - защото застраховката на наемодателя също отговаря за заплащането на нощувките, дори да става дума по-дълъг период от време. Неговата застраховка, на наемодателя, ще си търси после регрес от причинителя, но това не интересува пострадалия наемател, който не може да живее повече в жилище, за което плаща наем. Не е вината на пострадалия, че някой подпалил къщата.
---
Първо се нанася в хотел, после на другия ден започва да поръчва дрехи по интернет или по телефона, ако е останал само по спално/долно бельо, както често става като се бяга от горяща къща нощем.
Застраховката ще му възмести загубите. Без застраховка - студена вода и съчувствие от по-добрите души във форума. Тук. Звучи жестоко, но това е свободата - всеки е свободен да мисли за себе си и да се информира. Свободата първо означава задължение. Иначе - виждаме какво е станало. Жалко, но поне всички са здрави.
Stojan
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 676
Регистриран на: 18 Декември 2013, 17:18:12
Благодарил: 110 пъти
Благодарено: 264 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот max » 19 Юли 2014, 21:17:46

Не знам с какви претенции Ани се изкарва немила недрага жертва. Че да не съм го запалил у вас този пожар? Той да не се е запалил от самосебе си? Всеки си носи отговорност за квартирата. С какво държавата е длъжна да ти върне пораженията, за които сам си виновен поради невниманието си? От какво да ти ги върне? Това, че си си плащала осигуровки не ти дава право да имаш претенции за възстановяване на щетите от пожара. Ти си плащаш осигуровки за пенсия, здравни и прочие, те пак са за теб, имаш дългосрочен интерес от тях. Ако в България ти изгори жилището някой ще ти намери ли вариант? Ще ти поднесе ли нещо на тепсия като обезщетение? Защо искаме нещо от чужда страна, след като собствената няма да направи и половината от това, което прави чуждата? Как да имаме близки и роднини в чужда страна? И аз съм напълно сам, ако нещо се случи-оставам на улицата, ако ме заболи стомах също не знам какво ще стане. Всички сме си избрали пътя, и трябва да осъзнаваме рисковете, които съпътстват решението ми. Аз не се оплаквам и не искам повече от това, което ми се дава.
max
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1153
Регистриран на: 14 Септември 2009, 10:19:25
Благодарил: 50 пъти
Благодарено: 148 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот boyko123 » 19 Юли 2014, 21:26:33

Понеже Стоян изтри едно свое мнение по-горе (всъщност промени го на точка ".") си позволих да изтрия точката и моя отговор към него, защото остана да виси. Сега Stojan публикува подобно мнение тук, та затова ще сложа подобен отговор.

@Stojan, @max - точно за това говорех по-горе. Прекрасен пример, благодаря!

Дано да има хора до вас, когато имате нужда. Дори и когато сте направили всичко "както трябва".
Ако написаното от мен противоречи на здравия ви разум, вероятно е прав разумът ви ;-)
boyko123
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1449
Снимки: 1
Статии: 2
Регистриран на: 15 Септември 2012, 22:27:36
Местоположение: Enschede, NL
Благодарил: 751 пъти
Благодарено: 686 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот Stojan » 19 Юли 2014, 21:33:35

И аз съм напълно сам, ако нещо се случи-оставам на улицата,

Направи си застраховка Hausratversicherung и няма да се случи нищо. Най-много да си подмениш гардероба и техниката при пожар, наводнение или друго. Гледай, обаче, да не си unterversichert, че това е другият голям проблем при Hausrat-a.
За стомаха имаш здравна, така че няма какво да се притесняваш. Живи здрави и осигурени!
Stojan
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 676
Регистриран на: 18 Декември 2013, 17:18:12
Благодарил: 110 пъти
Благодарено: 264 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот dianka508 » 19 Юли 2014, 21:47:20

Много са прави и Stojan,и Max.Кратко и точно казано.
dianka508
Тукашен
Тукашен
 
Мнения: 65
Регистриран на: 2 Юни 2010, 21:27:13
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 19 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот Any » 19 Юли 2014, 22:19:42

Stojan написа:Важността на застраховката Hausratversicherung е известна на всеки живущ в Германия. А който не го знае, поради това, че идва от страна с ниска или липсваща застрахователна култура или го научава преди да се спука гърнето и няма проблеми, или животът го научава за в бъдеще, след събитието.
Но в никакъв случай не е виновна градската управа, че не била държала жилища в готовност специално за по-малко запознати незастраховани.

Обясняваш много добре, супер. Има някои подробности. Аз имах такава застраховка. Застраховката се превежда по сметка, но първо трябва да се обадиш и да си дадеш клиентския номер, след това изпращаш договора по поща или факс. Това е проблем, да стигнеш до договора. Полицая който ни помогна взе само дамската ми чанта, друго отказа да пипа. Парите идват 2-3 месеца след като са направили оглед на квартирата и си изпратил опис на вещите. Между другото е забранено да се влиза в жилището докато не приключи разследването. А хазяина не ми вдигаше телефона 3 дена. Тука ме изкарваш някоя глупачка. Имам достатъчно акъл в хубавата си главица. Сигурно преценяваш според жените с които комуникираш. Смени средата.
Във всеки случай пострадалият първо се нанася спокойно в хотел
Ти как си го представяш това. Уморена туритска след дълъг полет, гроги се запътва към хотела.
Any
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 163
Регистриран на: 10 Юли 2014, 13:49:29
Благодарил: 66 пъти
Благодарено: 51 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот max » 19 Юли 2014, 22:21:23

Аз съм ужасно непрактичен човек. Плащам скъпо прескъпо за интернет на Телеком, но упорито отказвам да си включа телефон, въпреки че договорът ми включва и телефон, дадени са ми и номера. Но мразя да говоря по телефон, и цял живот упорито отказвам да го правя. Дори и мобилния ми често е без гутхабен, плащам по 15 евро и ги разходвам главно за смс-и в рамките на 3-4 месеца. Ако ми се наложи нито знам на кой номер да звъня, нито на кой лекар, нито дали в момента изобщо ще има нещо в мобилния ми, или гутхабенът ще е празен.
А иначе никого не познавам от съседите, това е 4 етажно блокче, в което има много съседи, но всички са все някакви възрастни самотни хора, пълна тишина, отникъде не се чува живот. Сигурно затова ми дадоха жилището толкова бързо и лесно, защото съм млад и им е писнало все стари хора да обитават блокчето. Познавам само хаусмайстера, той е готин, обаче първите пъти ме поздравяваше, после нещо взе да си премълчава. Каза ако имам нужда от нещо да му се обадя, но нали аз самият не съм от контактните си трая и гледам да не бия на очи. Ето защо не ми пречи самотността там, сам съм такъв и винаги съм се самоизолирал и в България. Половината от възрастните поздравяват, другата половина-не. Имам близък човек, но е в Бремен, сега съм там за уикенда, но работата и квартирата ми са на 140 км оттам и не е решение ако нещо се случи. Един път забравих котлона включен и заминах за работа, още по пътя натам ме загложди вътрешното чувство, че не съм го изключил. Цяла сутрин не можах да се концентрирам на работата, все се опитвах да се убедя вътрешно, че съм го изключил, но нищо не успяваше да ме убеди, интуицията, че стои включен си остана. Накрая казах на колежка, че трябва да отида спешно у дома да проверя нищо и наистина беше нажежен, но нищо не се беше случило, изключих го, добре че се върнах! Иначе чак след още 5 часа щях да се прибера.
max
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1153
Регистриран на: 14 Септември 2009, 10:19:25
Благодарил: 50 пъти
Благодарено: 148 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот Any » 19 Юли 2014, 22:22:55

max написа:Не знам с какви претенции Ани се изкарва немила недрага жертва. Че да не съм го запалил у вас този пожар? Той да не се е запалил от самосебе си? Всеки си носи отговорност за квартирата. С какво държавата е длъжна да ти върне пораженията, за които сам си виновен поради невниманието си?

Горе има линк където има повече инфо, но нейсе, имам време да пиша след като ти нямаш време да четеш. Пожара тръгна от първия етаж, не от нас. От държавата пари не съм искала, аз пари имах. Ако в България ми изгори жилището, никой няма да ограничи достъпа ми до него. Поне няма да остана на улицата. Ако исках да се оплаквам, щях дa направя своя тема, например "Премеждията на Ану във велика ГЕРМАНИЯ''. Пак нещо не си прочел.
Any
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 163
Регистриран на: 10 Юли 2014, 13:49:29
Благодарил: 66 пъти
Благодарено: 51 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот seli » 19 Юли 2014, 22:28:03

Много сте коравосърдечни - Stojan , max ... Можеше и малко по-щадящо да я упътите за в бъдеще какво да прави дамата.
Написала е аз и сина ми, тук също можеше да светне лампичка.
Всички проявяваме или сме проявявали небрежност за нещо си, докато в един момент не асимилираме или не бъдем предупредени от някого за евентуалният развой, или най-неприятният вариант - да го изпитаме на гърба си.
То е ясно, че за в бъдеще ще знае дамата, парен каша духа... Доколкото разбрах нейното негодувание е срещу държавата, която ги оставя без каквато и да е протекция при такава екстремална ситуация само за неплатена застраховка. Нещо не върви филма от морална гледна точка, когато си редовен данъкоплатец, a?

п.п: сега чета, застраховка имало...

Потребители благодарили на автора seli за мнението:
Any
Рейтинг: 4%
 
Аватар
seli
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3158
Снимки: 256
Регистриран на: 26 Февруари 2009, 23:21:09
Местоположение: Стокхолм - Истанбул - Бургас
Благодарил: 205 пъти
Благодарено: 246 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот Any » 19 Юли 2014, 22:29:54

Ако продължавате така, ще стана звездата във форума. \:D/
Any
Редовен писач
Редовен писач
 
Мнения: 163
Регистриран на: 10 Юли 2014, 13:49:29
Благодарил: 66 пъти
Благодарено: 51 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот max » 19 Юли 2014, 22:30:41

Не "пак", само сега, прочетох цитата от Бойко в тази тема, в други теми не съм засичал това мнение, другата тема не съм я чел. Само ми е чудно като има пожар на долен етаж, как така ще стигне при теб на горния? Стълбищата да не са от дърво?
Сели не по-малко коравосърдечен от теб спрямо новата жителка на Анкара, която мрънкаше, че никой не я иска на работа, пък е много умна.
max
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1153
Регистриран на: 14 Септември 2009, 10:19:25
Благодарил: 50 пъти
Благодарено: 148 пъти

Re: Емоционални размисли за чужбината и живота там (тук)

Мнениеот bknf » 19 Юли 2014, 22:34:26

..Че да не съм го запалил у вас този пожар? Той да не се е запалил от само себе си..

Ами понякога се случват случки, някоя съседка забрави нещо, и то взе че тръгне да гори. Еле пък ако е през нощта, и всички спят. Или гръмне някоя газова печка, и т.н.

Hausratversicherung - не съм спец по застраховките, ама и там има сигурно подводни камънчета, където ако стане нещо, те да да се извъртят на 180 градуса и да не платят нищо.
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3813
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 286 пъти
Благодарено: 450 пъти

Следваща

Назад към Европейски съюз

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement