• Advertisement

чувствате ли се самотни понякога?

В категорията попадат: "Искрено и лично", "(Не)споделена любов", "Първи трепети" и "Мъжът и жената интимно" :-)

чувствате ли се самотни понякога?

Мнениеот Barby » 3 Февруари 2007, 01:12:07

Здравейте, исках да спеделя.... понякога се чувствам много самотна тук. Наскоро се разделих с дългогодишния се приятел... преместих се, далече сам от старите си познати и... се чувствам самотна! Това даже ме връщаше при него, но само за да се убедя, че е грешка. И така... всяка вечер сам сама вкъщи. Нямам много познати в новия град, ако имам са доста по-малки от мен и няма какво да си кажа с тях. Тези на моята възраст (26) са малко и повечето обвързани и така... продължавам се чувствам самотна. Има ли някои като мен? Как се излиза от това състояние?
Аватар
Barby
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 24
Регистриран на: 27 Ноември 2006, 01:00:00
Местоположение: NRW
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот elle » 3 Февруари 2007, 01:38:21

Барби да ти призная първия път като ти прочетох пост-а и малко ми напомни на обява в сайт за запознанства...Стана ми смешно..

После пак те "прочетох" и се замислих, че и аз когато живеех сама не веднъж ми се е случвало да се почувствам самотно вечер..Особено когато човек е по-емоционален и е свикнал да е заобиколен от много хора и винаги наоколо да е шумно те налягат едни депресии... За мен единственото спасение в такива моменти е било да звънна на познат и да излезем да пием по нещо или пък да му отида на гости или той на мен... Разбирам, че при теб проблемът е в това, че малкото познати които имаш в "новия" град са в друга възрастова група, но какво от това...Вярвай ми откакто съм завършила гимназия не ми се е случвало да имам много приятели мой набор.. Така че съм сигурна че е възможно да си прекараш добре в една студентска компания...та ти си само на 26 разликата не е толкова голяма.. Виждам, че си писала местожителство NRW... о Боже та то там по мои набюдения има предостатъчно българи, а и толкова често има български партита...Достатъчно е да влизаш тук по-често за да си "в час" с датата и мястото на предстоящото парти в твоя грaд и отиваш.. Сигурна съм че ще има доста хора на сходна възраст и все с някои от тях ще си допаднете..

Бих ти писала и още ама се притеснявам, че пак ще ме подгонят, че превръщам форума в женско списание. Ако искаш пиши ми на лични.

Поздрави и по-ведро алоууу :wink:
elle
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2363
Регистриран на: 19 Април 2006, 00:00:00
Благодарил: 24 пъти
Благодарено: 22 пъти

Мнениеот Barby » 3 Февруари 2007, 03:05:50

elle, благодаря ти за милите думи. Истината е, че съм на всички БГ-Партита и всички ме познават по физиономия. Само че и моят бивш приятел е винаги там.... и всички ни познават заедно. Та дори и някой да иска да ме заговори, няма смелост. Затова вече не искам и да ходя на тези партита. А колкото до познатите в новия град - точно това ми липсва! Само с няколко се запознах, но както всички знаем,е много трудно да влезеш в едно вече създадено "общество" от българи, а старите познати.... свързани са с него и не искам да поддържам връзка с тях. и така имам само 2 истински приятелки, които да са до мен и сега и се чувствам всяка вечер сама... а не съм нито грозна, нито тъпа и това ме съсипва емоционално... може би има и други самотни, дори и на моменти, които разбират как се чувствам... Защото при мен е на моменти... имам достатъчно работа иначе, само вечер ми става тъжно...
Аватар
Barby
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 24
Регистриран на: 27 Ноември 2006, 01:00:00
Местоположение: NRW
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот azbuk » 3 Февруари 2007, 10:28:46

Barby написа: Само с няколко се запознах, но както всички знаем,е много трудно да влезеш в едно вече създадено "общество" от българи, а старите познати.... свързани са с него и не искам да поддържам връзка с тях.


защо с българи а не с немци или други например? трудно е с немците, но какъв е смисълът тук човек да се движи само сред българи?

аз никога не съм имала връзка с българско общество. просто си живеех живота и хората ми идваха насреща. в началото живеех с българка, която говореше лош немски и не се държеше добре с мен. после заживях с една полякиня, израстнала тук, и от нея се научих да говоря немски, тъй като друго не ставаше. също така и живях страхотно с нея. оттам нататък не съм живяла с българи и чак сега, след толкова години, се събрахме с две момичета от заедно. наистина, хубаво е с българи, наши сме си и се разбираме, но и трите не сме паднали от марс в Германия, имаме и други контакти, и ВГ-то не е начин да се изолираме от всичко. за възрастта какво да кажа - аз съм на 30, едното чудо вкъщи е на 20, другото на... 18.

какво тук значи някаква си възраст?

имах един период в който приятелите ми изведнъж станаха много, ама много малко. ужасно подтискащо беше, особено защото приятели обикновено имам много. но не беше толкова лошо. хората, които останаха сред приятелите ми след този период, са истински приятели. направих си преоценка, но и аз промених доста от поведението си. и се появиха нови хора около мен. а аз пък се научих да съм си сама и да не ми е тъпо и скучно, просто станах независима.

така че карай напред и не се срещай само с българи. промени нещата в живота си, които не ти харесват, и ще видиш как и обкръжението ти ще се промени.

ай стига че тая сутрин намерих малко време и се разписах. току-виж отишло си времето.
"Недостаток оригинальности...считался всегда первым качеством и лучшею рекоммендацией человека дельного, делового и практического."
Аватар
azbuk
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1482
Регистриран на: 26 Май 2006, 00:00:00
Местоположение: Берлин
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот Mishle » 3 Февруари 2007, 13:51:24

azbuk написа: промени нещата в живота си, които не ти харесват, и ще видиш как и обкръжението ти ще се промени.

нямаш представа колко си права, azbuk
това направих преди една година, и имаше невероятен ефект, сега чувствам че пак е време да направя някои големи промени..

а до въпроса на Barby - естествено, че се чувставм самотна, и то колко само не е истина - но при мен е може би не точно тази физическата самота, а душевна (или духовна? :roll: ) защото поне досега винаги е имало доста хора покрай мен, огромно общежитие, пълно с хора по принцип студенти, работата ми е свързана също с контакти с хора, колегите в унито.. но мен ми липсват тези емоционални познанства и приятелства, разговорите за живота, философстването ако щеш..

съветът ми е - провокирай хората :!: - накарай ги да излезнат от черупките си, да направят нещо различно, просто така - не е нужно да ги познаваш години, да за се осмелиш. Направи го още днес, защо пък не. Така ще видиш много неща от малко по друг ъгъл, ще разбереш и много както за теб така и за другите, а този опит и познание са винаги полезни, защото разширяват мирогледа ти. Това е едно от нещата, които адски много ми е помогнало - въпросът "а защо не..?!" сигурно е странно, но при мен действа.

разнообразието и контактите с точните хора спасяват от самотата,а кои са точните хора за теб, това само ти си знаеш, аз ти предоложих просто един начин как може да ги откриеш. :wink:
Аватар
Mishle
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 636
Снимки: 0
Регистриран на: 18 Август 2005, 00:00:00
Благодарил: 19 пъти
Благодарено: 99 пъти

Мнениеот lili_vlaeva » 3 Февруари 2007, 23:47:10

Barby със сигурност всеки, който е напуснала БГ, в един или друг момент е изпитвал самота. За мен самотата е нещо напълно нормално в такива ситуации! Аз съм зайче и сам само от няколко месеца в ДЕ. При това сам в едно малко градче, където българите са само 8. Познавам ги всички,но се случва да се виждаме с тях само на определени поводи. И така, аз съм си сама. И като казвам сама,имам предвид пълния смисъл на тази гадна дума.

Най-трудно ми беше първите два месеца! Беше ужасно! Aз съм адски комуникативен и жизнерадостен човек и това, че нямаше с кой да се виждам, на кого да споделям мъките си и дори, че нямаше на кого да разкажа глупостите, които са ми се случили през деня, ме убиваше. Всяка вечер се прибирах и плачех. Два месеца само рев! Бях изпаднала в депресия и в един момент нямах желание дори да ходя на лекции, където в същност беше единственото мястор където общувах с хора.

Но след като се върнах след празниците, някакси това чувство изчезна. Нямам представа какво се случи, просто изчезна. Може би и аз като Азбук просто сам свикнала с тази мисъл. Намирам си винаги някакви занимания и се разнообразявам. Просто не мисли за това,че си сама, а си мисли за хубави неща и за това какво ще ти се случи утре и може би какви хора ще срещнеш.

Съгласна сам с това, че не трябва да търсиш контакти само с българи! Опитай да се сближиш с колегите си, покани ги на гости! Импровизирай!

А що се отнася до партитата, щом си осъзнала,че приятелят ти е бил грешка, то тогава да не ти пука,че и той ще е там. Отиваш и не чакаш другите да дойдат при теб и да те заговорят, а ти отиваш при тях.

Не знам дали сам помогнала с нещо, но просто морална подктепа. А и в Заедно винаги можеш да намериш хора, с които да си поговориш. :)

Така че по-ведро и се усмихвай повече. Все някои ще забележи усмивката ти. Бъди убедена в това! :wink:
I hope life isn't a big joke, because I don't get it. ~Jack Handey
Аватар
lili_vlaeva
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1196
Регистриран на: 2 Декември 2006, 01:00:00
Местоположение: не където трябва
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот lili_vlaeva » 3 Февруари 2007, 23:51:33

А мъжката част няма ли да се изкаже по-въпроса. Или мъжете са оперирани от чувство на самота? :lol:
I hope life isn't a big joke, because I don't get it. ~Jack Handey
Аватар
lili_vlaeva
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1196
Регистриран на: 2 Декември 2006, 01:00:00
Местоположение: не където трябва
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот velingrad » 4 Февруари 2007, 00:08:08

Дами, не мислете че са мо вие сте (били) самотни.
Не мога да се оплача, че някога съм бил самотен - просто съм друг. Друг, защото не се оставям да бъда самотен. Съветите на azbuk са добри, дори доста добри, но не всеки намира сили да ги осъществи.
Аз казвам: постави си въпроса, какво очакваш и на каква "цена". Ако наитина, си сложила точка на отношенията си с "еx", би трябвало да не е проблем, дори и да го срещнеш.
Вярвай, там отвън чакат хората и искат да те опознаят- търси и намери ги!

Дали и един мъж би имал смелостта да признае, че се чувства самотен?
-Лили ме е преварила...


...zaedno не може да замести личните контакти и приятели :wink:
Последна промяна velingrad на 4 Февруари 2007, 00:41:19, променена общо 1 път
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Мнениеот deyan » 4 Февруари 2007, 00:35:13

Можеш да започнеш да посещаваш нови места, където да се запознаеш и с нови хора. Например да спортуваш в спортен център, или да запишеш чужд език в езикова школа. И на двете места има големи шансове да създадеш нови контакти :)
deyan
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 695
Регистриран на: 14 Март 2005, 01:00:00
Местоположение: Heidelberg
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 5 пъти

Мнениеот copland » 4 Февруари 2007, 00:36:16

Първият ми месец в Германия беше кошмарен.

За първи път далеч от вкъщи. Сам. Без родителите, без сестра ми и без приятелката ми. Живеех в самостоятелно едностайно жилище, не познавах никого, не знаех езика. По улиците имах чувството, че не вървя сред хора, а сред някаква тълпа марсианци, честна дума.

За щастие бързо смених жилището и заживях с един от най-добрите ми приятели. Е, приятелката ми ми би шута малко след това и беше голяма трагедия, но го преживях. Започнах да научавам езика и окрих с изненада, че съществата около мен, макар и говорещи друг език са хора от плът и кръв като мен. С чувства и мисли подобни на моите. Или пък не съвсем подобни.

Сега ми липсва само сестра ми. Родителите ми също разбира се. Но някак свикнах да живея, виждайки ги 1-2 пъти в годината. При сестричката ми обаче не мога да свикна с тази идея.

Много често като си спомням за този първи период от живота ми в Германия си спомням началните кадри от Апокалипсис, където Мартин Шийн играе феноменално. И репликата "...когато съм тук, мечтая да се махна. Когато се махна, мисля само как да се върна тук..."

Нещо много се разписах. Айде стига толкоз. Барби, ако си падаш по чалга иди на парти в Есен на Екенберг. Ако ли не - ела на партито на Заедно и ще срещнеш истински мъже като Бомбастичния или Вел! :D Поздрави!
I have the simplest tastes. I am always satisfied with the best.
Аватар
copland
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1257
Регистриран на: 19 Февруари 2005, 01:00:00
Местоположение: RE11 / RB33
Благодарил: 56 пъти
Благодарено: 64 пъти

Мнениеот liverbird » 4 Февруари 2007, 00:43:12

Голям проблем при тези депресии понякога е не толкова самотата като цяло, а като цяло предтставата, че никой не е и не трябва да е сам. Понякога не ние сме виновни, че сме самотни, а обстоятелствата. И това не трябва да се възпирема като трагедия( че само ние сме сами), а като нормално развитие на нещата.
:!: Това, че нямаме възможност за контакт с хора, които обичаме/харесваме и ни обичат(/са ни приятни) не значи, че наистина сме сами и изоставени . :!:
Горе главата на всички; скоро ще дойде възможността да общувате с хората, които обичате и с повече приятни нови хора.
Me? No, man! I don't wanna be a God..... That is way too much pressure!

Представи се в Заедно сега

Аз използвам нашето куче-търсач. А ти?
Аватар
liverbird
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3136
Регистриран на: 7 Март 2005, 01:00:00
Местоположение: Долно Нанагорнище (i.e. Essen)
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 2 пъти

Мнениеот Barby » 4 Февруари 2007, 00:51:07

да, но аз съм повече от 6 години в ДЕ... и в началото честно казано ми беше мнооого интересно, аз по принцип съм много контактна личност и винаги съм имала мноооого познати и тел ми не е спирал да звъни....., а сега изведнъж съм САМА! А на 17 сам там 1000% ! Да... истински мъже...няма да е лошо да ги видя, те са изчезващ вид, хихи :lol: , но мисълта ми беше , че е станало много трудно да се завързват нови познанства и това май не е само мой проблем....
:(
Аватар
Barby
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 24
Регистриран на: 27 Ноември 2006, 01:00:00
Местоположение: NRW
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 0 пъти

Мнениеот ppetrov » 4 Февруари 2007, 00:56:23

Barby написа:...Да... истински мъже...няма да е лошо да ги видя, те са изчезващ вид, хихи :lol:...

От кога сме станали изчезващ вид? :roll:
ppetrov
Роден писач
Роден писач
 
Мнения: 999
Регистриран на: 26 Май 2006, 00:00:00
Местоположение: DE
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 4 пъти

Мнениеот velingrad » 4 Февруари 2007, 01:00:15

Barby написа: Да... истински мъже...няма да е лошо да ги видя, те са изчезващ вид, хихи :lol:
:(

off...
Това го твърди copland (който още не ме е срещл), но не и аз - далече съм от мисълта :wink:
Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш, промени отношението си. Не мрънкай.
На народите с къса памет,
преходите им са много дълги!
Аватар
velingrad
Доживотен
Доживотен
 
Мнения: 7590
Снимки: 392
Регистриран на: 23 Април 2005, 00:00:00
Местоположение: Das Dorf am Düssel
Благодарил: 659 пъти
Благодарено: 712 пъти

Мнениеот vwpolo » 4 Февруари 2007, 01:24:48

ей хора, много хубава тема сте направили. Аз се чувствам в момента адски самотен :? Събота вечер е, а аз седя и си чатя с колегите по скайпа... Предлагаха ми да ходим на партито в Есен, ама не мога да си позволя да загубя утре целия ден в махмурлук, имах нужда просто от някакво коктейлче... а няма с кого :?
Живея сам на квартира. Наистина много хубава квартира, ама по-важното в изречението беше "сам".
Бях свикнал в София петък и събота да си излизам с моите хора напред назад, а вече 1 година немога да свикна с тая самота. Познавам българи, готино ми е да се виждам от време на време с тях, ама нещо липсва. Не знам какво.
Езика не го знам толкова добре. С немците не трудно се разбирам, но и както виждам и те нямат особено желание да се разбират с мене. Разбираемо е, не се сърдя за нещо.
Е, изплаках си мъката. Проблемът "Самота" съм го мислил хиляди пъти, но до решение не стигам. Сякаш съм в някакъв омагьосан кръг. Дори намирането на гадже не помага. Не знам какво ми става. Може би просто съм пристрастен към чалгата и нашенската софийска селяния. Знам ли? А може би с хората от обкръжението ми просто не мога да водя разговорите, които ми се иска.

Бих искал да благодаря от мое име за съветите в тая тема, някои от тях смятам да изпробвам. Успех на всички :)


едит:
Barby написа: Да... истински мъже...няма да е лошо да ги видя, те са изчезващ вид

верно е че сме на изчезване... ама също и скромните :wink:


П.П.ето 1 възможно решение на проблема със самотата
Aut inveniam viam, aut faciam
Аватар
vwpolo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1920
Регистриран на: 13 Април 2006, 00:00:00
Местоположение: *̡͌l̡*̡̡ ̴̡ı̴̴̡ ̡̡͡|̲̲̲͡͡͡ ̲▫̲͡ ̲̲̲͡͡π̲̲͡͡
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 4 пъти

Следваща

Назад към Всичко е любов

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

  • Advertisement