Страница 2 от 2

Re: Сърбия - България

МнениеПубликувано на: 20 Ноември 2008, 00:09:37
от liverbird
AnGeLy написа:Бойко е навсякъде :mrgreen:

Де да беше и на тъч-линията да разпита 'убаво Барби преди да го пусне да си ходи. :mrgreen:

Re: Сърбия - България

МнениеПубликувано на: 20 Ноември 2008, 00:45:45
от vwpolo
:evala: :evala: :evala:


Изображение


:hilej: :hilej: :hilej:

Re: Сърбия - България

МнениеПубликувано на: 20 Ноември 2008, 09:26:01
от Mr.Bombastic
тоя мач от квалификации ли беше?

Re: Сърбия - България

МнениеПубликувано на: 20 Ноември 2008, 17:27:09
от makeno

Re: Сърбия - България

МнениеПубликувано на: 23 Ноември 2008, 15:05:57
от VaskoLeon
1:6 постави диагнозата на родния футбол

Каръкът Гоце трябваше да си стои в София, а не ходи уж на визита при Борис Тадич

Емил Кожухаров

Това 1:6 срещу сърбите дано да ни е отворило за последен път очите за истината: какво всъщност представлява българският футбол и има ли спасение за неговата отдавнашна немощ. Сега на почти всички подобни въпроси спокойно може да се отговаря с категоричното "не", но това едва ли ще му помогне много. Кризата съществува не отскоро, вижда се отвсякъде, но за нея се правят на разсеяни само в симпатичната сграда на столичната улица "Иван Асен". Не толкова далеч от нас, в Белград обаче, поставиха окончателното заключение: българският футбол е тежко болен, лечение не се намира, състоянието му не дава никакви надежди за оздравяване. Питаме се, макар от това да няма полза, как се стигна дотук. Ако повярваме на приказката, че "рибата се вмирисва от главата", трябва да започнем точно от улицата с царското име.
Президентът на БФС Борислав Михайлов седна с гръм и трясък на шефското кресло и даде обещания, на които май че и той сам не си вярваше. След всеки гаф докладваше пред любопитните медии колко много работа е свършил за три години, как се е преборил с корупцията и нагласените мачове, как за цяла година националният отбор няма загуба. На приказки бившият вратар няма равен на себе си. Но какво стана с делата? Тъжна картина - футболът ни продължава да бъде далеч от Европа, колкото е и цялата ни държава. Скандалите по терените не само не намаляват, ами драстично се увеличават. Битите играчи, съдии и длъжностни лица стават все повече. Реферите си свирят както си искат.
Президенти на клубове се канят да режат главата на Боби, а той иска да царува до 2020 година, когато единствено Господ може да ни направи домакини на Европейското първенство заедно с Румъния. Където пък не знаели за идеята, а той твърди, че тя се обсъждала вече втора година. На второто място в черния списък на провалите трябва задължително да се постави поста "старши треньор". Как толкова години не се намери подходящият човек за тази работа? Христо Стоичков се издъни, побягна от България, после пак се върна и реши, че неговото бъдеще са децата. И постъпи правилно.

Пламен Марков без съмнение е добро момче, но няма нито качествата като специалист, нито характера за селекционер. Да си стои в Севлиево, да се занимава с "Видима Раковски" и да не ни обяснява, че казвал едно на футболистите, но те правели съвсем друго. Или че знаел докъде стигат техните възможности. Ами като е знаел, защо зае ветровитото място? Нека поне да ни обясни защо толкова време след мача с Грузия се беше решил да прави анализ на играта ни. Когато дори и участниците в мача вече са забравили за какво точно става дума. И Пламен Марков стана кротък като агънце, също като началника си пред медиите. "Аз съм виновен, аз нося пълна отговорност, но ще продължа да работя". Приказки като за деца от предучилищна възраст. Той пък си намери за помощник Петър Александров, който събира впечатления от Швейцария, където живее.
В нашия черен списък трябва да се продължи с Изпълнителния комитет на БФС. Там е пълно с всякакви видове недоразумения. Но със заслуги.
Йордан Лечков, бивш национал и сега кмет на Сливен. Има си и футболен клуб, който сега влезе в "А" група. Постоянно критикува националите, но не споменава нищо за селекционера, когото е избирал. Реагира обаче с голяма бързина, когато посмеят да кажат нещо против неговия отбор.
Наско Сираков - бивш изпълнителен директор на "Левски", в момента иска да се представи като безработен. Не е ясно като такъв какво прави в ръководството на централата. Напоследък напада злобно "сините" - например за последното дерби с ЦСКА. Не бил гледал подобно нещо! Като че ли забравя какви други дербита на "световно" равнище сме наблюдавали между двата гранда.
Валентин Михов, шеф на Профилигата. Вечно пълен с идеи, на които никой не обръща никакво внимание. Повече е зает да търси още пари за футболистите, извън полагащите им се от клубовете. Сякаш те са им малко.
Христо Порточанов - бивш президент и собственик на "Нафтекс". Има частен бизнес. В Общинския съвет на Бургас от Партията на зелените. Николай Цветин, президент на ВАИ Холдинг. Йордан Христосков, управител на НОИ. Емил Костадинов, освободен като спортен директор на ЦСКА. И тези хора, а има и други, ще управляват българския футбол! Няма как да стане. Нека сами си тръгнат, ако не искат да ги изхвърлят.

Почти накрая - за играчите. С малки изключения повечето от тях трябва да бъдат изгонени от представителния ни тим. Да дойде ново ръководство на БФС, нов старши-треньор (по-разумно е той да бъде чужденец, показва парктиката) и да изпрати по живо по здраво тези, но които не им се играе за България и нищожните, според тях, премии в "А" отбора. Да бъдат събрани амбициозни млади момчета, готови да се раздадат както за себе си, така и за престижа на България. Стига с тези експерименти. Опитва се с можещи футболисти, с доказани таланти (макар и малко все още ги има), а не селекционерът да ходи по чужбина, за да гледа играчи, на които им е все едно дали ще играят под неговото ръководство или не. Обърнете повече внимание на децата и юношите, повече грижи за техните треньори, оправете терените, постройте нови и резултатите няма да закъснеят.
Президентът също може да влезе в нашия списък. И той каквото трябваше, според традицията, обърка с каръка си нещата на стадион "Партизан". Трябваше да си стои в София, а не ходи уж на визита при Борис Тадич. Поне да беше се сетил, че през лятото на 1994 година, по време на финалите на Световното, тогавашният президент Жельо Желев хвана самолета и тръгна за Щатите и от този момент отборът ни започна да пада.