Mishle написа:Малко лирическо отклонение:
Напоследък всяка втора тема е от кандидат-емигранти, къде млади, къде не толкова. И всички трябва, колкото се може по-бързо, да се махнат от България. Дотук добре. Прави впечатление, обаче, един и същи модел на поведение и на разсъждение. Почва се крайно неориентирано, същевременно високопарно и нахакано. Когато дойдат първите отговори следва реакция тип "ощипана девойка" от страна на бъдещия емигрант, който видиш ли, не харесва написаното и е убеден, че хората го поднасят и той знае по-добре. Започва личен конфликт, пък макар и анонимен. Играе се на кой е по-засегнат, почти заплашително се акцентира, че повече няма да пише по темата, влиза във форума и други щуротии. Следва едно надцакване кой е по-по-най и кой колко велик живот има. А накрая затишие, до следващия такъв случай. И в крайна сметка резултатът на цялата акция е под въпрос.
Много често се чудя на ******, от новите модератори, как още намира нерви и сили да пише по сто и нагоре пъти едно и също, а отсреща нищо. Защо не се чете. Защо не се търси. Защо не се мисли. "Толкова много наивност, събрана в 25 год, е плашеща" (по спомен цитат от zlateto), а понякога годините са 30, 40, че и 50. Не става обаче дори въпрос за години, а за една будност, която често липсва.
Защо трябва да се споделя и дискутира какво и как било в БГ (мотивите за планираното изселване), и как видиш ли не се търпи, всичко друго, само не и това. Вероятно този негативизъм има психологически ефект като цели да засили намерението на бъдещия емигрант. Да, но за мен подобни излеяния биха били напълно излишни. Мисля си дори, че това нахъсване и нагласа е много често камъкът, на който се препъват тези кандидат-емигранти. Защото не отварят очи и уши за това, в което се впускат, ами продългават някакви многократно сдъфкани истории да предъфкват. Защото не се оглеждат къде отиват, а се концентрират върху това, че са избягали от ужасното място БГ. Факти и знания са много по-ефективни от емоции и афекти. Едно е когато си на 18 и стегнеш куфарите, друго е, когато си на 40 (и вървиш в пакет). И на други неща се чудя. Но кое по-напред.
Все пак, защото сядайки да пиша, исках да отговоря на dinkova:
- училищни знания, по който и да е език, са скромни и крайно недостатъчни
- дори възпитаници на немски, англиийски и пр. гимназии изпитват сериозни трудности при пристигането си в съответната страна
- немски (или друг език) не се научава за 5-6 месеца, дори за "припомняне" времето е прекалено кратко. Година-две системна подготовка е добро начало. Но на кой му се чака? (риторичен въпрос)
- споменатите 1200 еу на месец за четиричленно семейство, без значение дали бруто или нето, са крайно недостатъчни, клонящи към сериозна мизерия. Бих заложила скромно на 2000/2200+ (за мен 1200 е сам човек, без особен лукс и забавления, в някой средностатистически град)
- дори за нискоквалифицирана работа се иска квалификация
- дори за нискоквалифицирана работа се иска език
- конкуренцията там са други чужденци и понякога може да е по-голяма, отколкото за квалифицирана работа. Просто защото няма да сте единствената кандидат-емигрантка без немски или без професия, която би обещала бърза или изобщо някаква реализация
Поздрави и успех!
Прав сте за всичко. И няма да ви задавам въпроси от рода на "Как се плаща 1-2 год системна подготовка с българска заплата?", "Как в България успяваме да оцеляваме четиричленно семейство с 800-900 лв.?", зная ще има мизерия в Германия по това няма да се различава от България, но след години децата ни ще са по-добре от колкото да ги оставим в България. Ще имат образование, а не просто да са завършили нещо, без то да е приложимо. Така мисля аз, предполагам и други мигранти мислят по същият начин и затова са там/някъде по света/ или замислят да тръгват. Това, че българи, които вече са навлезнали в живота, езика и тн. обясняват на такива като мен, че е трудно, граничещо с невъзможно за мен е най-малко злонамерно. След като не можеш да помогнеш, по-добре си премълчи, защо трябва да ми обясняваш, колко малко знам, колко съм наивна и греша. Може би, тези като мен имат нужда от малко кураж и разяснение за някой неща. Няма как , дори за месец да се изчете всичко, аз лично четох една седмица и съм задала въпроси, които не намерих отговор или поне такъв, който да разбера. Грешката ми е, че не тръгнах преди 10 год., когато бях на 20 г., а все се надявах, че тук ще се оправи и ще има реализация и тн, баналните неща. Вие на кой ми отговорихте конкретно?
1. Към кой град ни препоръчвате да се насочим, поне в началото, при положение, че аз тепърва ще уча език и няма да работя, поне 5-6 месеца?
2. Като науча език, каква работа мога да си потърся с моята специалност и стаж? Ако можете да ми ги напишете на български и немски.
3. Има ли някакво задължение да сме в жилище и децата да си имат собствени стаи или може да е по-малко жилището и да се тъпчем, като в дядовата ръкавичка с оглед на това, че ще е по-евтина квартирата?
4. С каква сума трябва да разполагаме, като за начало в Германия за квартира, училище, храна, езиков курс, пътни и т.н. за да не спим по пътищата?
5. Има ли българи по градове, който биха помогнали за ориентиране и помощ с документи на новопристигнали мигранти, естествено с/у заплащане? Или към кого може да се обърнем за помощ, като пристигнем?
6. Може ли някой да помогне за превод на автобиография, за да се кандидатства от България?
7. Кое е по-добре да сключим брак или да сме без брак, като пристигнем в Германия?Благодаря на тези, които ми отговориха на зададените от мен въпроси.
Явно трябва да се внимава с българите в чужбина - не всички са добронамерени.
п.с. Ощипана го раздавам, но и вашето не е по-различно. Не се притеснявайте от новите мигранти, няма да заемат работните ви места, та те са неграмотни и не са велики, като вас. Успя ли да сметнеш, че не съм на 40 год. с пакет?