Страница 12 от 14

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 09:23:53
от max
Ти си лично ощетена, за което много съжалявам, но и това именно е породило твоя негативизъм към тях. Пак е разбираемо, но дали е реално? Аз минах по същия път, по който ти, с документите. Защо с мен не се държаха дискриминиращо? Нали и аз съм българин? Защо моите документи пристигнаха по пощата при тях без проблем, навреме и си получих веднага разрешителното? Всеки може да допусне грешка. Но българите винаги се опитваме да припишем тенденциозност в грешките на другите. Имало заговор срещу България....глупости. Все търсим заговор и сензации. Проблемът е в самите нас-ако мислим, че другите ни игнорират и изолират защото сме българи, така ще е, ако мислим, че сме равни с тях и ни уважават, ще ни уважават наистина! Аз винаги се отнасях позитивно към Германия и германците и сигурно затова привличам положителни ситуации и действия от тяхна страна към мен, както и уважение. Мел съм пътечките, събирал съм боклук около заведението, но никога не съм мислил, че ми дават тази работа защото съм българин. Все от някъде се започва. Когато минат странични хора наоколо, те се радват, че тук се работи съвестно и се държи чисто. Личи им ако си интуитивен. Никой не те гледа като нищожество. В България дори в университет да работиш, пак ще те гледат като нищожество в определени ситуации.

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 10:54:32
от onufriy
veilet написа: аз, че след седмица нямам право да работя, заради това, че незнайна "парашутистка" от Дуисбург ми е загубила писмото и ме молят да пратя нов пакет от документи за неограничено Работно разрешително...

veilet, поеми за малко въздух и брой до десет. Да, положението е кофти, но да тръгнеш с рогата напред няма да ти донесе никаква или почти никаква полза. Аз на твое място просто бих продължил да си работя, без да вдигам излишен шум - вероятността да те проверят за разреюителното е минимална, а и в такива случаи службите са доста кулантни. Догодина никой няма да се интересува дали разрешителното ти е издадено на 01.11.2011 или 01.12.2011. Единственият проблем е ако работодателят ти се е спекъл - тогава можеш да си поискаш бележка от Дуисбург, че забавянето е по тяхна вина - просто не си изпускай нервите и ги помоли мило, обикновено не отказват...
Ако се конфронтираш, дори и да спечелиш, обезщетението е до 25 Евро на ден, да не говорим за нерви, разправии, разходи...

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 12:09:57
от veilet
Да max, отнасях се също като теб позитивно към немците, но как да продължавам да го правя след като втори път вече ме лъжат в работните часове. Добре, че си водя Zeiterfassungsbogen и цифрите говорят сами по себе си. Как така един път не пропуснаха да ме подминат в облагането с данъци, а ме пропускат в трудовото възнаграждение?! И да продължавам да бъда към тях позитивно настроена?! Съжалявам, но не съм мазохистка!!! Искам само КОРЕКТНОСТ- много ли е това?! И не тръгвам с рогата напред onufriy! Търся си правото на какво основание ще продължавам да работя с настъпващата сряда, защото месец и половина не стигна на ZAV- Duisburg да ми издадат неограниченото Работно разрешително. Да ги моля ли?!?!?! За нещо, което по право ми принадлежи?! Никога!!! "Стъпила съм" на законът и ще си търся последствията от него. Заради търпение и коректност от моя страна, "ще си изпия чашата с горчилка" докрая...

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 13:06:24
от olga
И на мен ми изчезнаха документите , изпратени по пощата до Finanzamt, 2 пъти последователно - до Финанцамт Мюнхен през юни, с Лонщойеркарте оригинал в писмото, и през септември до Финанцамт Хамбург със заявление за издаване на нова Лонщойеркарте !! Е това какво е !! Безследно изчезнали !!....... "Елате на място, за да не Ви изчезнат....."

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 13:28:01
от makeno
Едно от първите неща, които ни учиха по лекциите по право беше, че не трябва никога да изпращаме важен документ оригинал по пощата. Просто немците си знаят състоянието на пощите, а ние го научаваме впоследствие... В Германия има много неща, които никой не очаква да са така, но за жалост са.. Немците си ги виждат най-добре и критикуват много повече от нас. Справка-немските форуми. Но пък сред нас има много повече защитници на немското отколкото самите немци. Справка-пак немските форуми, че е най-лесно. Изводът е, че за нас е по-важно да изтъкваме колко е лошо в БГ и се опитваме да се убеждаваме непрекъснато, че в Де е по-хубаво и не сме направили грешен избор. А всички сме отишли основно заради парите, заради тях преглъщаме почти всичко, едва ли някой с радост си оставя семейство и приятели :)

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 13:28:47
от first
Само да вметна че за точно такава "скрита дискриминация" става въпрос в една от моите точки по горе. И точно това имах предвид като я добавих.
Във всяка една от точките има кокретни примери от моята практика, но не искам да излизат от един човек защото ще излезе тенденциозно, и най вероятно ще ме "изядете с парцалите" за това че не се възнасям на прекрасната идилия в ДЕ.

Аз разбирам че стават грешки и документи се губят навсякъде. Аз разбирам че може да е чиста случайност в тези случаи. И аз винаги съм се опитвал да ги разбера в такива случаи и се опитвам по възможност вежливо да попитам и да говоря.
Но когато ти се случи 10-20-30.. пъти вече разбираш че не става дума за грешки а за тенденциозност и практика. Няма нужда да казвам от какво е породена тази практика. Някой път просто искат да те откажат и да ти направят "живота труден". И няма лошо ... ако имат право.

И не на последно място искам отново да подчетая че ние им плащаме заплатите на тези служители.

Не мога да разбера като нещата, с които не сте свикнали са доста повече от тези които приемате защо не се връщате в БГ.Винаги има избор.


:thumbleft: :thumbleft: :thumbleft:
Аз се радвам че го имам и че съм го запазил този избор :cheers: :cheers: :cheers: . Надявам се всеки един тук да го е запазил. Аз мога да живея не само в ДЕ а навсякъде където ми е удобно и ми харесва.

Поздрави и хубав ден.

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 13:48:42
от olga
Извинявай, макено, но практиката на Финанцамт Мюнхен е такава, да се изпращат документи по пощата. Дори звънях по телефона да питам това ли е начина - да, дават ти адрес в зависимост от буквата, с която започва името ти, на отдела, в който трябва да изпратиш документите. А в Хамбург ги пращах от Хамбург в Хамбург, като пощата и Финанцамта на квартала, който отговаря, се намират на една и съща улица !!! Бях принудена да ги пращам пак, за да ми издадат нова Лонщойеркарте, щото първите ми я бяха загубили. И кво прай'ми - месеци без Лонщойеркарте - и работодателя ти я изисква ?! А просто исках да ми сменят Лонщойерклассе-то. Иди обяснявай, че не ти си виновен..

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 13:51:39
от onufriy
veilet написа: Да ги моля ли?!?!?! За нещо, което по право ми принадлежи?! Никога!!! "Стъпила съм" на законът и ще си търся последствията от него. Заради търпение и коректност от моя страна, "ще си изпия чашата с горчилка" докрая...

На това в Банско му викаме "на инат на Рáде Голев", т.е. да си запалиш къщата, за да изгори на Раде Голев плевнята...

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 13:52:16
от olga
Само да спомена, че съм немски възпитаник - завършила съм немска гимназия и съм израстнала с немската култура с уважение и любов. Но последните месеци проблемите изведнъж станаха много....

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 14:04:11
от veilet
Хе, хе....Vel- ти винаги ще ме разсмееш!!! В искренният смисъл на думата, де! :) Разбира се, че българите са по- интелигентни от немците. Досега за цялата ми 43- годишна възраст не съм срещала някой сънародник да се обръща към Шефът си на "ти", както правят почти всички немци. И не само във фирмата, където работя. Това е прост пример за възпитанието, повече примери няма да давам. Уважаеми съфорумци, моите документи не са загубени. Имам обратна разписка от служителка на ZAV- Duisburg с подпис, че ги е получила. Точно тук ми е възмущението и болката- получени и захвърлени!!! :(

П.П. Vel, настоящата тема се преплита по смисъл с посочената от теб. И не слагам немците под общ знаменател, но прекалено много съвпаднали негативни случайности водят до реална закономерност, а това е необходимо и достатъчно условие да генерализирам мнението си за тях!!!

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 14:13:22
от first
velingrad написа:Алоууу,

не ви ли стигна Тема „НИЕ И НЕМЦИТЕ“, та и тук я подкарахте едно към гьотере? Тази Тема е за всички, не само за любители и недолюбващи Германия- ок?
Пък по темата:
поради некъдърността, глупостта или немърливостта на единици, да глобализираш мнението си за цяла държава, е меко писано същата глупост.
Вас не ви ли боли родолюбското сърчице, когато "минат" сите българи под един знаменател? Боли, та още как боли, ама и не щете да понесете, камо ли да го преглътнете. Щото, как така ще ни мислят всички за цигани (например)? Или, как всички ще сме мързеливи? Как всички ще да си продаваме децата. Или всичкото проститутка иде от родните земи?

p.p. Бил българинът интелигент по рождение – да бе да. Те от там почва несвикването- никъде и никога, щото някои се смятат по рождение по от повечето.

p.p.2 Ама карайте както си знаете, щото за другото се иска "пипе" ;-)


Еми учим се ... - Няма как заради един цигански катун да се налага мнение за цяла държава, и да се очаква че другите няма да го правят същото. Както се оказва немърливостта не се измерва в единици а десетици, стотици, хиляди и т.н.

пп. Прав си за интелигентността по принцип. И се надявам се да го сравнявате с интелигентността в околността ;-)

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 14:24:37
от veilet
onufriy, не се инатя, а търся справедливост! Според теб трябва отново да помоля служителите в Дуисбург, а няма ли да ме посъветваш и да ги аплодирам за свършената работа?!?!?! Е, не бих се унижила чак дотам! Не е моят стил!!! [-X

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 14:46:04
от olga
Права е veilet !!!

Те и моите документи не са изчезнали, а захвърлени/изхвърлени.

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 14:54:59
от max
За каква по-голяма интелигентност у българите говорим, след като интелигентността се определя и по възпитанието, културата, уважението, а тях у българите хич ги няма?! В Германия никой не плюе по тротоарите, не се къпе само веднъж седмично, мие си зъбите не само вечер, не се бута по улиците да мине пръв или да не зачете правото на пешеходец да мине с предимство, счита за необходимо да поздрави и благодари...Като се опита някой журналист да вземе интервю на улицата от минувачи, само в София може да се срещне някакъв приличен процент интелигентни отговори. В провинцията, дори в по-големи градове пълна посредственост, селяния, две смислени изречения не могат да се чуят. В Германия дори да интервюираш случайни хора, живеещи в село, ще ти дадат много по-глобални и смислени отговори...На ниско ниво е българската нация, така е била преди, така си и остава, задния двор на Европа.

Re: С какво свикнахте и с какво НЕ?

МнениеПубликувано на: 15 Ноември 2011, 15:03:40
от estira
Добре де, veilet, по-добре със стил или с разрешително? Разбирам те напълно, че си ядосана и възмутена, но грешки стават. Не си струва да си хабиш нервите толкова, особено като знаеш, че имаш право (и потвърждение, че са получени). Обади се там пак и поискай да ти дадат Bestätigung, че забавянето е станало по тяхна вина. И да запалиш Райхстага файда няма, нито пък гаранция, че това няма да ти се случи в родината (работно време с клиенти от 10 до 12 и от 14 до 16 с 5 почивки, плик, цветя и кутия бонбони + ходене до всевъзможни банки за превеждане на такси).

Относно говоренето на Ти - това за мен е най-хубавото, което може да ми се случи като шеф - нито моето име е от най-лесните, нито пък на колегите ми.