БИОГРАФИЯ НА ВЛАСТТА
( 40 години от покушението срещу Георги Марков )
"...Човек може да разбере чувството, с което прелиствах страниците на съдебни процеси и полицейски разпити, хиляди страници от показания, които обхващаха имена на много мои живи познати, кръстосали се по един или друг начин с убити комунисти. Прегледах архивите на видни комунистически герои, като Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова, Малчика, Йордан Лютибродски, цялата група от процеса на ЦК начело с Антон Иванов, където бяха Трайчо Костов (страниците за когото липсваха) и Вапцаров, докато стигнах до малко известни имена на родови комунисти или техни съмишленици. През ръцете ми минаха доклади и докладни записки на агенти с различни имена или цифри, на обикновени полицаи или полицейски началници, където с хладна точност се установяваха известни факти. Чрез някои от досиетата можеше да се проследи целият процес на пречупване на арестант или свидетел. От почерците, с които бяха написани показанията, човек можеше да долови конкретната и неумолима действителност.
Но моето първо и най-непосредствено впечатление беше за огромната разлика между това, което се съдържаше в тези документи, и картината, представяна ни от официалната мемоарна литература като цяло. Разлика, която се отнасяше преди всичко и главно до характера на тези герои и до естеството на тяхното участие в борбата. Следвайки партийните рецепти за евтин героичен патос, мемоаристите у нас съзнателно подминават човешкото поведение и човешкия образ на героите, които те описват. Една красноречива и силна сама по себе си действителност се подменя с ужасно сантиментален и примитивен патос. Вътрешната драма на тези хора, изправени пред смъртта, трагичното раздвоение между повелите на живота и повелите на партията, острият конфликт между житейски реализъм и партиен фанатизъм — всичко това се подменя с подсладени кралимарковски легенди. Простата и ужасна конкретност на определени действия и състояния е заменена с дежурни лозунги.
Целият този документален материал пред мен разкри трагичните образи на обречените герои на тази сурова българска драма и някак естествено ги раздели на четири условни групи:
комунисти — идеалисти,
комунисти — съветски агенти,
комунисти — приспособленци
и случайни комунисти."
Георги Марков — Задочни репортажи за България (13) — Моята библиотека
Актуален до болка:
"Оня ден ме срещна един мой познат, един такъв темпераментен, властен гражданин, който беше някакъв началник и го снели. Хваща ме той под ръката, води ме по улицата и започва интимно да ми говори на ухото: “Слушай – казва той – през цялото време докато бях шеф, аз не съм направил нищо, без да съм питал моите шефове, аз не съм проговорил нито една приказка, без да са ми я казали те. Аз не съм направил нищичко, което те да не знаят. Що тогава ме снемат. Аз бях те.”
Георги Марков, в радиоинтервю от 1967г.
https://www.bnt.bg/bg/a/chuvstvo-za-neponosimost