9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

[vl]

БРУТАЛНИЯ, БЕЗПАРДОНЕН И НАГЪЛ ГРАБЕЖ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ - ЧАСТ ОТ ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА
На снимки 1 и 2: Съветската армия, окупира Царатво България - гордо яхнала американски джипове "Уилис" - част от помоща от САЩ, по програмата "Ленд-Лийз"...
Снимка 3: гвардейски съветски минометни войски с американски камиони "Студебейкър" отново по програмата "Ленд-Лийз" в гр. Бургас
Снимка 4: Съветските войски влизат във Велико Търново на германски камион "Опел-Блиц"
Над 133 милиарда лева, или около 300 млн. тогавашни долара, е струвала окупацията на България от Съветската армия през 1944 г. До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ.
Издръжката на съветските окупационни войски е изключително тежко натоварване за българския бюджет и значително надхвърля наложените на България следвоенни репарации. През 1944-1947 г. около 600 000 съветски войници и офицери пребивават на българска земя за различен период от време. Секретни междуправителствени споразумения уреждат тяхната издръжка за наша сметка. Нещо повече - всички заплати, командировъчни и режийни по изрично настояване на съветската страна им се изплащат в долари. При това става дума за суми, които многократно надхвърлят доходите на среден български гражданин.
Според историка Мито Исусов за периода от септември 1944 до края на 1945 г. за издръжка на Съветската армия в България са изразходвани около 25 млрд. и 500 млн. лв., при бюджет за 1945 г. от 48 млрд. лв.
Това разкритие скоро потъна сред дебрите на текущата политика в първите години на прехода.
Преди десетина години Веселин Ангелов направи собствени проучвания и достигна до сумата 60 млрд. лева. Днес вече знаем, че тя е значително по-голяма. Точната сума е 133 280 719 447 лв. (сто тридесет и три милиарда двеста и осемдесет милиона седемстотин и деветнадесет хиляди и 447 лева).
Червената армия ограбва всяка държава, в която стъпи неин крак. Ограбването е в чудовищни размери, както може да се види от документите, които може да се прочетат в Централния държавен архив.
Това се случва и с нашето отечество при съветската окупация. Ограбването на България от Съветите е толкова безмилостно, в такива невъобразими мащаби, че когато се прочетат документите от българските архиви, единственото, което нахлува в главата на човек, е как е възможно фактите и документите за това да са напълно неизвестни или малко известни
за нищожна част специалисти изследователи. Освен всичко в следвоенните години непосилната издръжка е била като на гол тумбак остър нож, тъй като Червената армия предварително е заграбила целия национален трезор.
Уникално свидетелство за събитията с изнасянето на ценностите от БНБ е останало от писателя Йордан Вълчев в книгата му "Куциян". В един от първите комунистически лагери авторът е лежал заедно с един от бившите вицегуверньори на Българската народна банка. По неговия разказ още в първите дни след 9.IX.1944 г. съветски генерал, придружен от войници, дошъл да иска ключовете от помещенията, където се съхранявало националното съкровище. Разтревоженото ръководство на банката се обадило незабавно на финансовия министър, а той пък от своя страна, паникьосан, на минутата осведомил министър-председателя. Премиерът Кимон Георгиев само безпомощно вдигнал рамене: "Няма какво да се направи - та ние сме окупирана страна." Руснаците нахлули в подземията, опразнили до шушка трезорите и ги натоварили на 8 вагона за Москва.
Документите недвусмислено свидетелстват, че съветското командване дори е било освободено от задължението да представя каквито и да било отчети за направените разходи на българска земя.
Финансово-икономическите задължения са произтичали от чл. 15 на "Съглашението за примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Обединеното кралство и Съединените американски щати", който има напълно разорителен за българското стопанство характер. Ето пълния текст на този член: "Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки (гориво, хранителни продукти и пр.), средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното Главно командуване за изпълнение на неговите функции."
"Знаете ли какво означава това? Това означава, че представителите на съветското Главно командване са получили правото всеобхватно, безконтролно и напълно неограничено да се разпореждат с всичко в България
- стопанство, активи, финанси, резерви, имущество, ценности, ресурси. Всичко! И те се възползват много сериозно от това. Сумата за издръжката на съветските войски в България през 1944-1945 г. варира между 375 млн. и 1 млрд. месечно! През май 1945 г. БНБ дава нови 3 млрд. лева само за доставката на тютюн и цигари за съветските бойци! Изхранването е отделно".
Когато средствата в държавния бюджет се изчерпват, за издръжката на червеноармейците отиват и сумите, събрани от населението по Заема на свободата, който години наред чрез облигации се изплаща от целия български народ.
"Така нареченият Заем на свободата е от февруари 1945 г. Той е в размер на 24 млрд. лева и по силата на наредбата закон българските граждани, фондации и фондове са задължени да закупят голям брой облигации. По този начин по-голямата част от тях влагат почти целия си капитал и дейността им по-късно става невъзможна"!
Изнемогвайки под това непосилно бреме, към края на 1945 г. Министерският съвет все пак се осмелява да помоли Вячеслав Молотов да бъде преустановено "това безумие, защото хазната ни няма повече средства". Москва обаче не само не се трогва, но продължава да иска още и още, повече и все повече с аргумента, че България като победен съюзник на Хитлер би трябвало да е дори благодарна, че дава само толкова.
От самото начало тегобите обаче не са само икономически. Разпасалите се червеноармейци издевателстват по чисто криминален начин над мирното население.
На всичкото отгоре най-големите и печеливши предприятия, които на практика са цветът на българската икономика, също са иззети от окупаторите.
Към съветското търговско представителство в София трескаво работи Управление на съветските имущества, което започва чудовищен грабеж.
Първо става съсобственик на 159 предприятия с преобладаващо германско участие в страната. След това започва да придобива чрез отнемане от български предприятия, министерства, научни институции, библиотеки и музеи цялото германско оборудване, активи, техника и машини, по-голямата част от които са платени от България преди 9 септември на Германия и няма никакво основание да бъдат конфискувани. Започва нечувано разграбване.
Ето само един документ, който дава представа за размерите на това разграбване:
"Разпореждане №922 от 22.XI.1950 г.
За удовлетворяване на искането на Управлението на съветските имущества в България да бъдат преведени в СССР 577 711 000 лева, произходящи от печалби на съветските предприятия в България и реализирани техни активи." Но и това не стига на московските "освободители". На 10 януари 1948 г. в Москва са подписани два протокола, с които българското правителство е задължено да обезщети Съветите с 9 млн. долара (не левове, не рубли - долари) заради, както се изразяват в Москва, "неуточнени и несъбрани кредитни задължения на бившите германски предприятия в България". Понеже болшевиките в Кремъл решават, че тези 9 млн. долара са малко, те заставят българските представители да подпишат, че страната ни ще предаде (правилно е да се каже "подари") на Съветите допълнително 2500 т оловен концентрат и 1500 т цинков концентрат.
Управлението на съветските имущества продава на България немските дялове, които е придобило, за които дяловe от своя страна България плаща нови 487 млн. лева плюс компенсация от още 2 681 680 лв. за загубени или повредени движими немски имущества. Спогодбата за взаимни доставки е сключена на 10 март 1945 г. от българския министър на търговията и промишлеността Димитър Нейков със съветския министър на външната търговия Анастас Микоян. Според тази спогодба и по нареждане на Министерския съвет на СССР са продадени 5000 кг розово масло от неприкосновения държавен резерв на цена по 110 000 лева килограма. Българската земеделска и кооперативна банка дава призната стойност от 250 хиляди лева за килограм, като Министерският съвет разпорежда "разликата да се покрие от Изравнителния фонд на цените", т. е. от държавата. С тази сделка българската държава губи 700 милиона лева.
България е принудена да подпише най-унизителния и грабителски търговски договор за доставка на 5000 кг розово масло по цена 110 000 лв. за килограм (около 300 долара), при положение че на международните борси то струва над 1200 долара. Малко по-късно ще стане ясно, че съветските търговци го пласират на международния пазар за 1400 долара килограма. Една проста сметка показва, че от тази сделка СССР извлича над 5,5 млн. долара чиста печалба. Продават розовото масло на Франция по 1400 долара, т.е. по 410 000 лева (четири пъти по-скъпо), печелейки от всеки килограм по 300 000 лева, или общо милиард и половина!
Освен розово масло Съветите изнасят от България лавандулово и ментово масло. Забележете, че Министерският съвет отново се разпорежда: "загубата от тази сделка се внася от Изравнителния фонд на цените", т.е. поема се пак от държавата. Цената е 15 долара за килограм - отново в пъти по-ниска от международните цени.
"През цялата 1945 г. страната ни е подложена на истински грабеж от Съветите. Министерският съвет е на практика един регистрационен орган, който само отбелязва и формално отпуска поредните милиарди от крайно оскъдния български бюджет за издръжката на съветската окупация на страната ни. Вижте нов документ - този път от 31 юли 1945 г. Пореден трансфер на поредните 3 млрд. лева само в рамките на няколко месеца. Тези факти и тези документи трябва да бъдат публикувани в ученическите учебници по история. Национално предателство е криенето им и падането на омертата на мълчанието върху този непознат дотогава в историята ни грабеж".
В архивите не липсват и куриози. Така например с постановление на министъра на финансите от януари 1946 г. на руснаците са изплатени "разходите за превоза от Варна до Москва на 650 каси с нови металически монети, намерени в хранилището на Дойче банк, на обща номинална стойност 102 000 000 лева", сочат архивни документи.
"Има и отмъкнати културни ценности, но за тях няма никакви описи в нашите архиви. Сумите, за които непрекъснато настояват от съветското Главно командване, непрекъснато растат и достигат десетки милиарди само за 1945 г. Стига се дотам, че на 16 август 1946 г. външният министър Петко Стайнов пише до българското посолство в Москва с молба да се търси начин за облекчаване на това непосилно бреме за българското стопанство и финанси.
"Поискайте незабавно лична среща по възможност с Молотов и му изтъкнете голямата необходимост за България да се намалят чувствително както плащанията в пари от страна на България за месечната издръжка на Съветската армия в България, така и изискванията в храни, фуражи и стоки за същата войска. Да се обърне внимание - пише проф. Стайнов, - че вместо да намаляват, месечните изисквания за плащане на парични суми се увеличават въпреки създаваните у нас очаквания от съветска страна, че тия парични изисквания ще намаляват."
От това искане на българския външен министър няма никакъв резултат. Българският Министерски съвет, който е изцяло под контрола на Съветите, също се опитва да постигне някакво облекчаване. Това, че тези зависими от Москва хора решават да поставят казуса пред съветския Нарком по външните работи, говори достатъчно за степента на ограбване, която се случва: "Направете формална постъпка пред Наркоминдела за преустановяване на по-нататъшното прилагане на чл. 15 на Съглашението за примирие. Вече близо цяла година, откак съветските войски са в България и ние ги издържаме, като ги снабдяваме с храна и всичко друго, необходимо за издръжката им, а също им плащаме
700-800 милиона лева месечно пари на ръка
- сумата се възкачва на много милиарди."
Мислите, че Съветите са си взели бележка? Съвсем не. Ето ви документите за ограбването на България само през януари 1946 г. Освен 420 млн. лв. на ръка за окупационните съветски войски са преведени и 2 млрд. лв. - "за посрещане разходите по изпълнение на Съглашението за примирие". Според посочената по-горе търговска спогодба от 10 март 1945 г. страната ни е задължена да продаде на Съветите 25 хиляди тона тютюн по 320 лева за килограм, докато той струва на
международния пазар 2,60 долара, или 775 лева по официалния курс на долара. Сметката е проста - губим от всеки килограм между 455 и 680 лева. Всеки може да умножи тази ножица в цената по 25 000 000 килограма. Чудовищно, нали? Колосалната загуба за България само от тази част на търговската спогодба е в размер на 10 до 17 милиарда лева.
Какво се случва с дружествата с германско участие, които са обявени за военни трофеи? След като най-ефективните и работещи качествено германски предприятия в България до едно са включени в изградените в спешен ред българо-съветски дружества, тези дружества се превръщат в основна административна шапка на най-важните и свързани с носещите най-голяма печалба сектори от националното стопанство.
В началото на 50-те години Съветите реализират нова грабителска схема - след като са източили достатъчно милиарди от България чрез формата "преминаване на германски предприятия в България в съветски ръце", сега започва връщането на тези предприятия чрез продажбата им на България срещу нови милиарди. Новият протокол за продажба на бившите немски активи е подписан на 14 август 1952 г. Върнатите по тази спогодба дружества с германско участие са 26, от които само 15 са действащи. За тях България заплаща на Управлението на съветските имущества 44 млн. и 325 899 нови лева.
В подписания през 1952 г. протокол
за първи път става реално разграничаване на германските от австрийските имущества!
Последните се връщат на България, но под аренда. За тях българското правителство изплаща на Управлението на съветските имущества от 1 октомври 1952 г. на равни тримесечни вноски годишен наем в размер от 534 059 лева. Управлението реинвестира тези суми за свои нужди в България, но разходите по поддръжката на арендуваното имущество - по неговия ремонт, реконструкция и пр., както и всички застраховки остават за наша сметка. В текста на споразумението също така е указано, че съветското правителство не носи отговорности по задълженията, произтичащи от експлоатацията на австрийските имущества. С този изричен текст Съветският съюз умело се измъква от австрийските претенции за компенсации,
които датират от 1959 г. В началото на 60-те години България подписва с Австрия отделна спогодба, по силата на която изплаща като обезщетение за австрийските предприятия и недвижими имущества около 600 млн. долара. През октомври 1954 г. СССР продава на България своята част и в четирите българо-съветски дружества. Съгласно подписаната спогодба общата стойност на съветските дялове е оценена на 269 951 887,96 лв. Тази сума се издължава на Съветския съюз със стокови доставки в продължение на 10 години. Трансформацията на собствеността на немските имущества натоварва българското пространство със скрити репарации, чийто размер трудно може да бъде фиксиран точно. Те се изплащат под различни форми - левове, рубли, долари, стоки, чак до средата на 60-те години."
Руснаците изнасят и държавния архив на България и голяма част от него все още се намира в Москва.
"Поради това, че не е правен подробен опис на изнесеното, е трудно да се дадат точни цифри. Може да прозвучи невероятно, но в нито една българска институция няма списък на това, което е изнесено като трофейни архиви от Съветската армия след 9 септември, включително и за културни ценности. Не така стои обаче въпросът с по-общото познание за това от какво естество е изнесеното. Става дума основно за полицейски архиви, документи, в които са се съдържали информации за руската и съветската агентура у нас преди 9 септември, документи от военностратегически характер, както и такива, свързани с наличието в страната ни на стратегически ресурси и техните локализации", допълва изследователят. По негово мнение към непоправимите щети, нанесени на България, трябва да се добавят и многобройните случаи на издевателства от страна на Червената армия над мирното население.
"Съветските орки нахлуват в България и
веднага свършва лошото, но започва страшното. Интересна и съдържателна информация за присъствието на Червената армия в първите дни на българска територия се получава от двама военни кореспонденти на в. "Правда". Те пристигат в България четири дни след преврата на 9 септември 1944 г. В писмо до Георги Димитров от 24 септември му съобщават:
"Необходимо е да кажем, че значителната част от българския народ и някои кръгове от Отечествения фронт разглеждат навлизането на Червената армия в България не като освободителка, а като въоръжено обезпечаване на установяването на съветски строй. В България частите на Червената армия навлязоха от Румъния. Тук те срещнаха съвсем различно, т.е. искрено братско отношение към себе си. Но инерцията се оказа толкова силна, че на българска територия има факти на мародерство, грабежи и насилия. Следва да отбележим
извънредно ниското културно и политическо равнище на нашите коменданти, работещи в българските градове и населени пунктове. Има редица факти, доказващи, че комендантите се занимават с определяне на валутния курс, даване указания по политически въпроси, командват офицерите от Българската армия и ги компрометират независимо от тяхното звание и положение, което заемат..."
На 22 септември 1944 г. Георги Димитров изпраща писмо до Сталин и Вячеслав Молотов, в което посочва: "По места има различни случаи на насилие по отношение на местното население на заетите територии от страна на отделни военнослужещи от тиловите части на Червената армия. Например:
а) произволно се изземват от местното население работният добитък, каруци, продукти и друго без знанието на местната власт и без съответното оформяне на документи по изземване на добитък и хранителни продукти;
б) произволно се изземват държавни и граждански частни моторни превозни средства и смазочни масла. Това води до срив на есенната сеитба;
в) някои военнослужещи в пияно състояние нахлуват през нощта в частни домове в градовете и селата, извършват грабежи, а в някои случаи изнасилват жени и убиват мъже.
В с. Дивдядово, Шуменско, между другото, е убит и най-старият член на компартията"
Документ на Главното политическо управление на Червената армия от есента на 1944 г. свидетелства за същите престъпления, извършвани от червеноармейците:
"Има отделни случаи на изнасилване на български девойки и жени, отделни случаи на мародерство и ограбване от страна на някои военнослужещи. Различните прояви на престъпни действия на съветски войници продължават до края на престоя им в България - декември 1947 г. За това свидетелстват възражения на Георги Димитров през 1946 и 1947 г. През април 1947 г. ръководителят на СКК ген. Бирюзов уведомява властите в София, че за престъпления срещу български граждани през 1946 г. "строго са наказани 17 съветски военнослужещи, сред които и офицери, с различни срокове лишаване от свобода - от 1 до 3 години". Престъпленията им са свързани с кражби на имущество или опити за изнасилвания. Малкият брой осъдени съветски войници вероятно е свързан с факта, че хората са се страхували да търсят правосъдие
в онези смутни години. Ще си позволя да перифразирам известните думи на националния предател Георги Димитров, казани пред съда в Лайпциг, по следния начин: "Диваци и варвари в България са само комунистите. Но аз ви питам, господин председател, в коя страна комунистите не са диваци и варвари?" Звучи доста по-адекватно, нали?"
Антон Тодор за вестник 168 часа
Разходите за периода 1944-1947 г. са два пъти повече от репарациите, предвидени от Парижкия мирен договор. Вярно е, че СССР формално ни обявява война, но без да гръмне пушка. Не си спомням точната цифра, но със сигурност става въпрос за много милиони, изчислени към днешния курс на лева. Разбира се, това включва само част от цифрата, защото е изнесен и целият златен резерв на България по това време. За разлика от нас дори литовците, латвийците и естонците са успели да си го изнесат във Великобритания и в наше време си го получиха обратно. Грабежът е бил такъв, че дори Трайчо Костов, който е бил фанатичен комунист, в един момент се шокира от случващото се и това му струва живота.
Не мога да ви кажа какви писма е писал Георги Димитров, но той е много повече съветски гражданин, отколкото българин.
Категорично грабежът не е узаконен с Парижкия мирен договор. Той се сключва между Обединените нации и малките съюзници на Германия - Италия, България, Финландия, Унгария и Румъния. Германия и Япония не влизат.
Така че не е узаконено по никакъв начин. Съглашението за примирие е само за спиране на военните действия. С него се конфискуват германските предприятия. Ако трябва да обобщим, грабежът е абсолютно безконтролен и неоправдан. Трудно е да се каже каква е общата сума, която ни е струвала съветската окупация, защото инфлацията в онези години е била значителна и стойността на парите се променя буквално всеки ден, така че към кой момент е сметната, е загадка. Вероятно към някакъв точно определен момент и да е била толкова. Веселин Ангелов е правил подробни изследвания за съветската окупация у нас и те категорично сочат, че се касае за грабеж - все пак ние сме окупирана страна. Грабеж в много по-значителна степен, отколкото след Първата световна война, защото там ограбването става с договор, а тука първо дойде грабежът и после е договорът, който се сключва чак три години по-късно - през 1947 г. Освен това по Парижкия мирен договор се предвиждат репарации само към Гърция и Югославия, а по отношение на Съветския съюз, с който България въобще не е воювала, нищо такова не е предвидено. Фактически дори няма узаконяване на грабежа, а по-скоро се касае за замитане под килима.
Вярно е, че по силата на Съглашението за примирие от 28 октомври 1944 г. сме задължени да издържаме всичките окупационни войски на своя територия и да предоставим всичките си ресурси за нуждите на продължаващата война с Германия. Съветските войски не са се отчитали, защото са окупатори, но така е било и в Унгария, и в Германия.
Тъй като на Георги Димитров му пишат оттук за безобразия, той се опитва по някакъв начин да регулира процеса, но доколко е успял, е невъзможно да се каже. Факт е, че има наказани съветски военнослужещи - разстреляни за мародерства, изнасилвания и други безобразия, а също и за неподчинение.
В тази връзка има и един любопитен случай от с. Бърдарски геран, където е имало летище. През октомври 1944 г. четирима съветски летци се напиват и решават, че е крайно време да отидат в Берлин и лично да се саморазправят с Хитлер. Качват се на самолета и стигат до... близките тополи. Трима от тях изгарят, но единият оцелява. Съден е за увреждане на военно имущество и изпратен зад Полярния кръг. След това се връща през 70-те години у нас, когато в селото е направена костница на тези герои, за да разкаже тази история. Съществуват описания и на редица инциденти със самозабравили се съветски войници като например масовото отравяне с метилов алкохол от цистерна в Бургас. Вследствие на тях загиват десетки, може би повече от сто души. В същото време и много български семейства също са пострадали от действията им.
"Проф. Пламен Цветков и Доц. д-р Михаил Груев, историк и председател на Държавна агенция архиви"
За вестник 168 часа - Иван Бутовски

[vl]

19.09. 2019
И комунистическата диктатура, като всички диктатури, създаде една галактика от прислужници, които неуморно се въртяха в орбита около властта.
Съществуват две принципно различни визии за човешката природа. Едната – трагичната, признава изначалното несъвършенство на човека, склонността му към порок, злоупотреба с положение и забогатяване. Втората - утопичната, тя играе в театъра на светлото бъдеще свързано с материалното равенството между хората, театър който неминуемо изпълва сцената с трупове, а по нататък следва пътят към бездната, така както каруцата следва коня.
Цялата тази галактика от прислужници, писатели, поети, учени, заедно с огромната армия на репресивния апарат , хилядите ченгета, високопоставени доносници и служители на държавна сигурност, старателно обслужваха комунистическия режим. Изписаха се стотици хиляди книги в проза и поезия, подгизнали от пропагандни обертонове. Домогваха се до научни степени, създаваха хиляди учебници по история, без да има в тях капка история. Пишеха измислени мемоари, фалшиви спомени, несъстояли се битки, измислени победи, съчинени подвизи, подправени биографии.
Създадоха цяла армия от борци против фашизма, без да е имало фашизъм. Набучиха страната като игленик с паметници на окупатора, защото той гарантираше противонародната им, примитивна власт. Раздаваха се звания, докторати, постове, ордени и награди, академични звания на хора с тайни псевдоними в службите. Миряни целуваха ръка на архиареи, взели първото си причастие в коридорите на тайните служби. Думите не са винаги и само дом на човешкия дух. Те могат да бъдат и царство на кривите огледала. Човекът притежава страховит потенциал и склонност към вършене на злини. Нима понякога не се съмняваме дали целият този замисъл около сътворяването на човека изобщо си е струвал.
Цялата тази галактика от лицемерни прислужници, притежаващи силно обоняние за власт, пари и привилегии, удължаваха, поддържаха и циментираха живота на тази уродлива система. В един момент се оказа, че цялата журналистика, църква, преподаватели в университети, главни лекари, дори обикновени бригадири, стискаха между зъбите си нафората на лицемерието. Цялото общество бе просмукано, прогизнало и отровено от циничната философия, че за да живееш по-нормално, е необходимо да преминеш бариерите на човешкото достойнство, да се заселиш завинаги във вулгарния свят на лъжата.
И тъй като декомунизация в България не се извърши, те и сега са тук ! Виждаме ги в парламента, виждаме ги по улиците, на телевизионния екран като журналисти, като водещи, като лидери на гравитиращи около властта квази-партии. Синовете и внуците на едни от най-големите негодници на комунистическия орден, както и на техните прислужници, наследиха господарските архетипи на своите предци. Наложиха най-различно оцветени маски и продължават да манипулират с атрофиралите си идеи онези наивните, необразованите, непроникновените, носталгиращите по миналото люде, покосени от метастазите на идеологическата патология на комунизма.
Доброволната слепота на тази прослойка хора, продължава да е подвластна на разказите за сиропираното минало, а това отново бута страната в блатото . Вече се усеща тежкият блатен въздух на агресивното и отмъстително невежество, сред който все по ясно се очертават зловещите призраци на миналото.
Съществува непотвърден слух, че някакъв човек разглеждащ картината на Едвард Мунк „Викът”, малко нервно попитал художникът : „този защо крещи” ? Ако си представим тази случка в нейният български вариант, сигурно великият художник би му отговорил така :
Крещи, защото е разбрал, че българският народ, освен че не вижда и не помни, но изглежда, че не може и да чува !

[vl]

Хуморът и сатирата като заплаха за режима на БКП

https://desebg.com/index.php?option=com ... 7ikyn9TSTQ

[vl]

БЪДЕЩЕ, ЗАВИСИМО ОТ МИНАЛОТО НА КОМУНИЗМА
Написано от Христо Христов
Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас. А именно:
-БКП установява еднопартиен режим в България с помощта на съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.
-По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.
-Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.
-Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБ през 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България - 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния ѝ кредитор СССР.
-Последните комунистически лагери в Източна Европа са тези край Ловеч и Скравена, закрити през пролетта на 1962 г.,
-Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.
-Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.
-Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е била пряко подчинена на КГБ до 1990 г.
-През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов - Андрей Луканов - Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.
Затова знайте истинската история, помнете я и не я забравяйте!
За да не позволявате бъдещето ви да продължава да зависи от миналото на комунизма.

[vl]

Представяме ви част от доклад на Тодор Живков от 1985 г., наречена „Съображения по някои актуални проблеми на нашето развитие“. Материалът е прочетен на пленум на ЦК на БКП и в него се засягат проблемите на престъпността и корупцията в страната по това време.
Ето някои избрани цитати от този материал:
… На второ място бих искал да поставя въпроса за практическите действия в борбата срещу корупцията в най-широкия смисъл на думата. Не е необходимо да издирваме корупцията. Тя е пред очите на всички ни и като че ли много хора свикнаха с нея до такава степен, че загубиха своя класово-партиен рефлекс към нейните прояви.
Подкупът … Образът на подкупа е многолик … в трети случай това е ценна „услуга“ - жителство или уреждане на квартира извън законния ред; уреждане на вилно място в „дефицитна“ зона; … назначаване на жената, децата или на роднини на добре платена и хубава работа в страната, … Подкупът започна да се разпространява като явление и на едро и на дребно. … Той започна да придобива своя негласна тарифа: … за да получиш жителство с подкуп, таксата е от 3 до 5 хиляди лева; за да получиш жилище без ред – 2-3 хиляди лева; за назначаване на барман – 5 хиляди лева; … за да ти се „загуби“ съдебно дело – 300-500 лева; … за да вземе съдът благопрятно решене в зависимост от случая – от 300 до 3 хиляди лева и т.н. и т.н.
Особено масова форма на корупция, деморализаци и разложение стана бакшишът. Ние сме стигнали дотам, че в болницата, ако ти не даваш всеки ден по 5 лева на болногледача, той няма да гледа близкия ти. Разбира се ти си готов, защото се касае за живота или за здравето на твоя близък човек и в този случай 5-те лева вече не ги жалиш. Вярно е, че заплатите на този персонал са ниски и първоначалният тласък идва оттам. Но разложението вече до такава степен е вкоренено, че сега както и да увеличим заплатите, болногледачите пак няма да гледат болния без допълнителен бакшиш. Ето докъде сме я докарали. Същото стана със сервитьорите, с работниците от всички сфери на услугите, с различните форми не сервиз, търговията с дефицитни стоки и т.н. …
… И в същото време естествено, разбира се, се развива срастване на корупцията с бюрокрацията. Чиновникът или работникът в сферата на услугите вече не ти иска подкуп или подарък, или бакшиш, за да ти свърши работа. Той знае, че ти си му в ръцета, че няма къде другаде да отидеш и започва съзнателно, преднамерено да те бави, да те разтакава, да те влачи или да ти работи и бавно и некачествено. По такъв начин той те поставя на колене и те кара да му се молиш /!/ да вземе, да го гониш и настойчиво да му предлагаш. И тогава, разбира се, ти свършва работата или услугата, която и без това е длъжен да ти свърши.
… Полуофициално, при бездействието на съответните органи се развива спекула с цените на дефицитни стоки … липсващи резервни части се продават на двойна и тройна цена. В столицата, под носа ни, в хотел „Хемус“, в парк-хотел „Москва“ … се продават българските лицензионни цигари „Малборо“ по 3,5 лева кутията вместо по 2,2 лева … Под носа ни в София цъфти спекулата с вносни стоки, които се продават на двойни, тройни и десеторни цени … да не говорим за черната търговия с валута, с видеокасети и други, в която постепенно се въвличат и нашите собствени деца.
(Едно малко отклонение: според източници от интернет самият син на Т. Живков участва в нелегално разпространение на видеокасети за възрастни през 80-те години.
Вероятно Т. Живков има предвид това, когато казва „нашите собствени деца“)
... Възниква въпросът: тогава защо, вместо да се ограничават, непрекъснато се разширяват тези позорни за социализма явления? ... - Търпимост или пряко участие на партийни членове, включително и на отговорни комунисти, в организирането на подкупи. - Покровителствено отношение към нарушителите, в това число и от комунисти и намеса за освобождаването им от отговорнос, в това число и от страна на отговорни ръководители. По тази причина мнозина вече живеят с чувството, че са „над“ закона и че спрямо тях той няма да се приложи. ...
… През 1984 г. са образувани само 19 дела за незаконни доходи, установени като разлика между стойността на имуществото на съответното лице и законно получените от него доходи. В същото време анализът на паричното обръщение в страната показва, че в населението се намират значителни средства, които не са придобити по законни пътища. …
Източник: http://kiselec1.blogspot.com/2018/04/4-1985.html
"Исторически дневник"

[vl]

Малцина българи днес знаят името на Иван (Джон) Ночев, ръководил инженерния екип, който стои зад подготовката на историческата мисия на НАСА “Аполо” 11. На 20 юли 1969 година Нийл Армстронг, капитан на космическия кораб “Аполо”11 слиза от успешно приземилия се лунен модул “Орел” и правейки първите си стъпки върху лунната повърхност произнася прочутата фраза: “ ...Това е една малка човешка стъпка, но всъщност огромна крачка за човечеството...” Заслугата на Джон Ночев към това изключително събитие е огромна – негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула “Орел”, благодарение на които се осъществява успешно “прилуняването” . Двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба – майка, намиращ се в орбита.

[vl]

"Снощи бях подложена един час на кръстосан разпит от малкия ми син, който е на 14 години, за времето, през което съм живяла, когато съм била на неговите години. Установих, че той няма представа какво означава "Кореком" и когато му обясних, не можа да скрие изумлението си, че в държава, в която официално не можеш да си купиш долари, има магазини, които продават стоките си само в тази валута. Как се обяснява такова нещо на един тинейджър, кажете ми?
Беше му много странно как е възможно всички фризьорски салони, заведения и магазини в един град да са само държавни и да няма никаква частна инициатива.
Ми може, то така си беше!
Но вече започна да ме гледа много странно и май си мислеше, че нещо си измислям, когато му обясних, че на най-голяма почит в онези времена бяха продавачките. Те бяха ухажвани непрестанно, независимо какво продават, защото приличната стока, колкото и рядко да я получаваха, изобщо не я излагаха на щанда, а я криеха отзад за "техни хора" и всъщност тогава беше много важно да си "техен човек". По-разтропаните жени бяха приятелки поне с десетина продавачки от магазини с различни стоки.
Така неусетно преминахме към темата за връзките. Обяснявам: "Влизаш в един магазин и в него няма нищо. В хранителния магазин има примерно три вида консерви и виждаш как всички рафтове в магазина са изпълнени именно с тези три вида консерви и това е. Влизаш с парите си и реално нямаш какво да си купиш. В тези магазини рядко имаше истински млечен шоколад, но изобилстваше от марципани Косе Босе и Искър.
В сладкарниците пък имаше само два вида торти - шоколадови с маслени цветя отгоре - едно розово и едно бяло, със зелени листенца. Всъщност, това реално си беше един вид торта, но с две форми - кръгла и правоъгълна, като на правоъгълната отгоре имаше къщичка и зайче. Тях ги взимаха за рождени дни и струваха 5.60лв, а кръглите - 3.20лв."
"Ами дрехи", пита ме детето.
"Дрехите бяха другата голяма трагедия. Дрехите, които се продаваха по магазините, бяха толкова грозни. Направо не знам кой ги сътворяваше такива, но си бяха абсолютна щета по отношение на платове, труд и време.
Тогава беше важно да познаваш продавачка на платове. Майка, Слава Богу, имаше такава сериозна връзка, в лицето на една съседка, с която си бяха близки, и която работеше на щанда за платове в Универсалния. Докарат ли новите платове, леля Златка тутакси уведомяваше майка, която веднага отиваше да избере. След като се снабдим с платовете, трябваше да познаваме шивачки, които да се наемат да ни ги ушият."
"Чакай сега, контрира ме Коко, видях една твоя снимка, на която ти си с много хубави дънки. Значи все пак е имало такива по магазините?"
"Неее, тези дънки майка ми ги купи от бащата на една моя съученичка, който беше тираджия, и ходейки зад граница, се връщаше тука с дънки, които продаваше. На майка ми доста солено й бяха излезли тези дънки, но аз така се бях затръшкала тогава за тях, че тя ме съжали."
"Ами снимката с онази лилава блуза?" - не се отказваше той.
"Тази блуза я намерих най-случайно в универсалния, тъкмо ги бяха докарали, и беше доста скъпа - 18.00лв. Все едно сега да струва 200 лева. Още се чудя как се бяха излъгали да изкарат няколко бройки отвън на щанда."
След това плавно разговора премина към връзките за кафе и маслини, а след това за техника - телевизори, печки, хладилници. За всичко се искаха дебели връзки в Търговията. И понеже детето ме гледаше все по-невярващо, се наложи по едно време да се намеси и баща му да потвърди думите ми, защото в очите на Коко нещата вече започваха да изглеждат като научнофантастичен разказ.
"Имаше само 3-4 вида холни секции и то ги докарваха сравнително рядко по мебелните магазини. Но благодарение на това "разнообразие", всички апартаменти бяхме обзаведени горе-долу еднакво."
"Добре, като е било толкова обрано всичко и нищо не е имало, защо не отидохте да живеете в някоя друга държава?"
Милото дете! Разбира се, че то нямаше и представа, че това беше невъзможно. Заех се да изясня и този въпрос.
Това, че не ни разрешаваха да пътуваме на запад, май го впечатли най-много. От гледна точка на настоящите реалности, в които той живее, ми беше много трудно да му обясня, че тогава не можеш да отидеш в Германия, Франция, Италия, Испания или Австрия, когато си пожелаеш. И ме попита няколко пъти, за да е сигурен, че е разбрал правилно: "Ама как така на границата не ви разрешават да напуснете страната?" Ами така, не разрешаваха. "България като затвор ли е била тогава, че не ви разрешаваха да напуснете?" Ами горе-долу...
Но това, което се затрудних най-много да му обясня е как, при положение, че във всеки град пушат по няколко завода и всички работят и произвеждат, в държавата има такива дефицити и на практика няма нищо по магазините, а населението живее сравнително скромно. "Защо е било толкова бедно? Нали уж всички работят и произвеждат? А защо в САЩ не е било така по това време?"
Ами а де... как да го обясня това на моя син тинейджър?"
Евгения Стефанова

[vl]

Владимир Свинтила:
КОМУНИСТИТЕ НЕ МОЖЕХА ДА ТЪРПЯТ ЕЛЕГАНТНИТЕ ЖЕНИ
Яна Язова се носеше насреща ни на високите си токове, дългобедра, все още хубава, с дамската си шапчица от 30-те години, което бе голяма дързост. В онези години - след 1944 г. - софиянките ходеха забрадени с кърпи като селските жени. Комунистите не можеха да търпят елегантните жени – тях ги пращаха в концентрационни лагери за „битово разложение”. Яна Язова като че се бореше не само за своето достойнство на дама, но и за достойнството на всички софийски интелектуалки.

[vl]

https://www.168chasa.bg/article/2745920 ... F0b5ozEpNk

[vl]

Второто освобождение

https://www.youtube.com/watch?v=uqAM3Y-tEC8