от vl » 14 Януари 2025, 01:07:54
Вили Лилков
9 януари 2024 г. ·
На 10 януари 1944 г. София е жестоко бомбардирана от американската и британската авиация. Загиват 947 души и са ранени 710. Ударени са хиляди сгради! В неравна битка с тях влизат българските летци, за които след 9 септември 1944 г. не се говори. От всичките 280 военни летци през есента на 1946 г. са уволнени 240! Независимо, че те участват във войната срещу Германия и спазват заръката на германския си инструктор майор Кюле, който им казва на раздяла: „Господа, ако се срещнем във въздуха вече като неприятели, изпълнете вашия дълг, защото аз ще изпълня своя!“
Паметта за живата торпила Димитър Списаревски е заличена – улицата на неговото име в Добрич е наречена „Народен съд”!
Генерал Стоян Стоянов - летецът с най-голям брой въздушни победи и пръв носител на ордена „За храброст” след Ньойския договор, живее 30 г. в Рилския манастир, скрит от света. Враг, следен от ДС с дело за оперативно наблюдение „Фриц”.
Майор Чудомир Топлодолски - легендарният командир на елитния 3/6 орляк, носител на два ордена „За храброст”. С четири въздушни победи. След „девети“ учи във вечерен техникум и ръководи бетонджийска бригада, с която строи националния стадион “В. Левски”. Работи в Медодобивния комбинат в Пирдоп и строи театъра в Стара Загора.
Борис Велянов Дамев, племенник на Даме Груев, постигнал 7 въздушни победи и носител на орден “За храброст”. Уволнен е само шест месеца преди стажа си за пенсиониране. Безработен. Жена му е съкратена, защото е съпруга на царски офицер. Работи във фабрика за аналинови бои.
Поручик Христо Костакев – шест въздушни победи, носител на орден “За храброст”. Изхвърлен от авиацията и от жилището в Божурище със семейството си. Става учител по математика в прогимназия, завършва “Финанси”, но мизерията го тласка да те захване с тежка физическа работа. След много молби го вземат в селскостопанската авиация – пръска памукови насаждения в Судан.
Полковник Кръстю Атанасов, участник в 13 въздушни сражения. След „девети“ е ковач в цех на ул. “Софроний” в София. Работи като техник, поправя брави.
Командирът на 2/6 изтребителен орляк Асен Ковачев, с два ордена "За храброст", е арестуван. Донасят му авиаторската униформа в килията и лежи с нея. Изкарва една година в занданите на РО-2. Кандидатства медицина, но го изключват. Записва се и в Строителния техникум, но и оттам е изхвърлен.
Майор Николай Стоянов Бошнаков, кавалер на орден “За храброст” и орден „Ал. Невски”. Бягството на двама негови поручици през 1946 г. става причината да го арестуват. Късат му пагоните, бият го… „Инсценират му екзекуция с шмайзери!”, пише в книгата си Любен Овчаров. След 11- месечни изтезания го признават за невинен и излиза на свобода – с разбити нерви. Изселват го. Един ден казва на жена си, че отива при приятел в село Орешак, Троянско. Повече не го виждат… Предполага се, че се е опитал да премине границата, но е убит.
Поручик Дянко Марков - уволнение, лагери, изселвания, принудителна безработица. Доживява морална реабилитация, отстоява принципите на демокрацията като депутат в 38-то Народно събрание. Неуморен публицист, автор на изключително силни книги – свидетелства за години живяна история.