9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

[bknf]

Мда, пак в 2 часа сутринта някой се е разбудил, (без будилник разбира се )
за да запознае хилядите негови читатели с така важната и за всички необходима информация. Другото ще го чета тия дни, ще му блягодаря и за интересните и важни за узнаване неща - но веднага видях нещо, на което ми се прииска веднага да отговоря.

Става дума за това.

20 юли 1969 г.Аполо 11 каца на Луната......

На което веднага ще отговоря - американците никога не са кацали на Луната, както и тия 3-те хора на тая снимката не са били там. Това са го снимали някъде в Щатите.
https://mediabricks.bg/na-16-yuli-1969- ... polo-11-s/

Тоя факт е отдавна известен, и спорове тука няма.

Много поздрави от американските неистини.)

[vl]

Пак кремълски лъжи! Как не ти омръзна непрекъснато да ги тиражираш?! Или това ти е добре заплатено???

Преди 30-40г. май нямаше никакво оспорване на кацането на Луната, а сега с тази хибридна война, аман! 100пъти аман!

Руснаците изпратиха луноходите си и се хвалеха с тях. И това ли ще отречеш???

Американските мисии на Луната са цяла дузина, пилотирани и безпилотни! Но нашите медии по съветско нареждане го премълчаваха! Преди 20г. обаче БНТ излъчи френски сериен документален филм за всички полети "Аполо".
Показаха и репетиционните зали. Всеки полет е репетиран в такава зала! А някои от демагозите показват именно тях дори с преминаваща котка!

И пак си извън темата! Това е абсолютен спам!

За нашия учен Виден Табаков имаше изложба в СУ преди 4г. Той е бил дясната ръка на Вернер фон Браун и е участвал в американското ракетостроене и самолетостроене. В БГ е почти неизвестен, но все пак по телевизията и за него показаха документален филм.

[bknf]

Пак кремълски лъжи! Как не ти омръзна непрекъснато да ги тиражираш?! Или това ти е добре заплатено? Преди 30-40г. май нямаше никакво оспорване на кацането на Луната, а сега с тази хибридна война, аман! 100пъти аман! Руснаците изпратиха луноходите си и се хвалеха с тях. И това ли ще отречеш? Американските мисии на Луната са цяла дузина, пилотирани и безпилотни! Но нашите медии по съветско нареждане го премълчаваха! Преди 20г. обаче БНТ излъчи френски сериен документален филм за всички полети "Аполо". Показаха и репетиционните зали. Всеки полет е репетиран в такава зала! А някои от демагозите показват именно тях дори с преминаваща котка! И пак си извън темата! Това е абсолютен спам. За нашия учен Виден Табаков имаше изложба в СУ преди 4г. Той е бил дясната ръка на Вернер фон Браун и е участвал в американското ракетостроене и самолетостроене. В БГ е почти неизвестен, но все пак по телевизията и за него показаха документален филм.

Не руснаците - тогава това е било работа на СССР. Тоест - съветските жители са участвали, общо взето.

Първо, така изглежда мястото, от което те са тръгнали. Launch Complex 39.

Според тяхната версия, да предположим, те са кацнали на Луната.

А кой им е построил там такава площадка, за да стартират обратния полет, и да тръгнат към Земята?
Лунните жители? Със строителни фирми и материали от Луната?

[bknf]

Пак кремълски лъжи! Как не ти омръзна непрекъснато да ги тиражираш?! Или това ти е добре заплатено???
Преди 30-40г. май нямаше никакво оспорване на кацането на Луната, а сега с тази хибридна война, аман! 100пъти аман!
За нашия учен Виден Табаков имаше изложба в СУ преди 4г. Той е бил дясната ръка на Вернер фон Браун и е участвал в американското ракетостроене и самолетостроене..

С първия проблем е ясно, нямало е кой да им го построи това на Луната.

Идваме и до втория въпрос. Колко е разстоянието от Земята до Луната?
Явно не знаеш, но ще ти кажа. 384 хиляди и 467 км.

Та тая американска ракета, която е долетяла от Земята до Луната - колко литра гориво е трябвало да изгори, за да пролети това разстояние? А за да се върне обратно?

И съответно как и с какво американците са я зареждали тая ракета по време на полета?

А и да, те тогава са нямали и тоалетна, за безвъздушното прострaнство. Според тях - ползвали са памперси..
Но това е и съвсем дреболия, при основните 2 проблема, които те и досега не са успели да решат.

[vl]

Това твоето е 100% спам! Тази тема не е за полетите до Луната! Не ти ли е известно, че в Космоса не е необходимо постоянното действие на ракетните двигатели???

За тази тема е необходима голямата метла заедно с големия фараш, както и останалите, в които си спамил.

[vl]

Адвокат Стефан Караиванов - родственик на Васил Левски, завършил Сорбоната, народен представител от 25 Народно събрание. Убит от комунистическия ''Народен съд'' на 1.02.1945г. по заповед на болшевиките от Москва, в условия на окупация на България от Червената армия - поробител.
''НАРОДНИЯТ СЪД'' - ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА БКП и съюзниците й.
През 1996 г. присъдите на 1-ви и 2-ри върховен състав са отменени от Върховния съд поради ''липса на доказателства'', т.е. МОСКВА СЪДИ И УБИВА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД БЕЗ ВИНА И ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Стефан Караиванов е син на Васил Караиванов. Негов дядо е Генчо Караиванов, един от братята на Гина Кунчева, майката на Васил Левски. Той обаче е не само първи братовчед на Апостола, но и негов най-верен съратник. Заедно с Васил Левски двамата създават революционния комитет в града. Караиванов е избран за негов касиер.
След обесването на Левски е член на Карловския комитет по подготовката на Априлското въстание от 1876г. В Караивановия хан, който се намира срещу къщата на Левски, са се провеждали събранията на комитета, в него намират подслон Тодор Каблешков, Георги Бенковски, крие се докато боледува и Панайот Волов.
За заслугите му към България княз Фердинанд награждава Васил Караиванов с орден. След Освобождението става председател на новоизбрания градски съвет в Карлово.
Малко по-късно е разорен, но категорично отказва финансова помощ от държавата.
Васил Караиванов, най-верният другар и сродник на Левски не само дочаква освобождението, но доживява до дълбока старост. Умира през 1933 г.,
а през целия си живот събира безценен архив за живота и делото на Апостола. Един от тримата му синове - доц. д-р Петър Караиванов, успява да запише разказите му и по-късно да ги подвърже в книга.
Другият му син - Стефан Караиванов, е по професия юрист и през 1940 г. става депутат в XXV народно събрание, където е избран за председател на комисията по външна политика.
Политическият му възход не е случаен - завършил е Сорбоната с адвокатска диплома, отворил е адвокатски кантори в София и Карлово. През 1940 г. карловци го избират мажоритарно за народен представител. През 1943 г. той е сред 42-мата депутати, подписали се за спасяването на българските евреи.
След 9 септември 1944 г. Стефан Караиванов е арестуван от комунистите и е осъден на смърт от тях във втори състав на "Народния съд" заедно с още 125 народни представители в XXV народно събрание.
Малко преди да бъде екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Стефан Караиванов е имал възможността да избяга от България. Предлагали са му търговски паспорт, за да напусне страната, но той отказал категорично с думите: "Народът ме е избрал, народът няма да ме погуби“, разказва неговият внук.
По това време карловецът е 39-годишен, а комунистическият терор засяга цялото му семейство.
След 9 септември 1944 г. дълги години наследниците на родолюбивата карловска фамилия са дискриминирани и репресирани като "врагове на народа". Забранено им е да учат в университети, достъпът им до работа е ограничен, къщата им в Карлово е конфискувана. През 1961 г. вдовицата на депутата получава великодушно от ''народната власт'' правото да откупи дома си.
Янко Гочев

[vl]

Вили Лилков
9 януари 2024 г. ·
На 10 януари 1944 г. София е жестоко бомбардирана от американската и британската авиация. Загиват 947 души и са ранени 710. Ударени са хиляди сгради! В неравна битка с тях влизат българските летци, за които след 9 септември 1944 г. не се говори. От всичките 280 военни летци през есента на 1946 г. са уволнени 240! Независимо, че те участват във войната срещу Германия и спазват заръката на германския си инструктор майор Кюле, който им казва на раздяла: „Господа, ако се срещнем във въздуха вече като неприятели, изпълнете вашия дълг, защото аз ще изпълня своя!“
Паметта за живата торпила Димитър Списаревски е заличена – улицата на неговото име в Добрич е наречена „Народен съд”!
Генерал Стоян Стоянов - летецът с най-голям брой въздушни победи и пръв носител на ордена „За храброст” след Ньойския договор, живее 30 г. в Рилския манастир, скрит от света. Враг, следен от ДС с дело за оперативно наблюдение „Фриц”.
Майор Чудомир Топлодолски - легендарният командир на елитния 3/6 орляк, носител на два ордена „За храброст”. С четири въздушни победи. След „девети“ учи във вечерен техникум и ръководи бетонджийска бригада, с която строи националния стадион “В. Левски”. Работи в Медодобивния комбинат в Пирдоп и строи театъра в Стара Загора.
Борис Велянов Дамев, племенник на Даме Груев, постигнал 7 въздушни победи и носител на орден “За храброст”. Уволнен е само шест месеца преди стажа си за пенсиониране. Безработен. Жена му е съкратена, защото е съпруга на царски офицер. Работи във фабрика за аналинови бои.
Поручик Христо Костакев – шест въздушни победи, носител на орден “За храброст”. Изхвърлен от авиацията и от жилището в Божурище със семейството си. Става учител по математика в прогимназия, завършва “Финанси”, но мизерията го тласка да те захване с тежка физическа работа. След много молби го вземат в селскостопанската авиация – пръска памукови насаждения в Судан.
Полковник Кръстю Атанасов, участник в 13 въздушни сражения. След „девети“ е ковач в цех на ул. “Софроний” в София. Работи като техник, поправя брави.
Командирът на 2/6 изтребителен орляк Асен Ковачев, с два ордена "За храброст", е арестуван. Донасят му авиаторската униформа в килията и лежи с нея. Изкарва една година в занданите на РО-2. Кандидатства медицина, но го изключват. Записва се и в Строителния техникум, но и оттам е изхвърлен.
Майор Николай Стоянов Бошнаков, кавалер на орден “За храброст” и орден „Ал. Невски”. Бягството на двама негови поручици през 1946 г. става причината да го арестуват. Късат му пагоните, бият го… „Инсценират му екзекуция с шмайзери!”, пише в книгата си Любен Овчаров. След 11- месечни изтезания го признават за невинен и излиза на свобода – с разбити нерви. Изселват го. Един ден казва на жена си, че отива при приятел в село Орешак, Троянско. Повече не го виждат… Предполага се, че се е опитал да премине границата, но е убит.
Поручик Дянко Марков - уволнение, лагери, изселвания, принудителна безработица. Доживява морална реабилитация, отстоява принципите на демокрацията като депутат в 38-то Народно събрание. Неуморен публицист, автор на изключително силни книги – свидетелства за години живяна история.

[vl]

ОЩЕ ЕДНА ВЕЛИКА БЪЛГАРКА
И до ден днешен за музикалния свят изпълнението ѝ на Саломе в едноименната опера на Рихард Щраус е еталон за чувствена и лирична интерпретация, по която се равняват дори примадони като Мария Калас. Родена на 10 юли 1913 г. в с. Борисово (днес Славяново) край Попово, Люба Величкова от девойче проявява своя музикален талант: свири на цигулка и пее в училищния хор на Шуменската гимназия. Още оттогава изненадва с широкия си диапазон, като гласът й покрива три октави. Учителката й по пеене е така запленена, че й дава безплатни уроци. Родителите й обаче настояват Люба да получи сериозно образование и я изпращат да учи философия в Софийския университет. Наред с философия в университета тя пее в хора на храма "Александър Невски", където я открива известният наш музикален педагог и композитор Георги Златев-Черкин, който й предлага безплатно да учи при него в Българската държавна консерватория, като я настанява на работа като хористка в Софийската опера.
Дебютът на Люба на родна сцена е през 1934 г. с малка роля в операта "Борис Годунов" на Мусоргски. Черкин създава балет специално за младата певица във Виена, където е прослушана от проф. Томас Лирхамер – ректор на Австрийската държавна консерватория. Той е толкова възхитен от певческите й данни, че я приема, без да полага изпити. Заради липсата на средства Люба е принудена да живее в мизерна стаичка и да върви пеш по седем километра всеки ден. Въпреки оскъдицата, с желязна дисциплина и труд тя успява да завърши шестгодишния курс за две години и приема поканата от управата на операта на Грац, чиято примадона е от 1937 до 1940 г. За да се възприема името й по-лесно от немскоговорящата публика, променя фамилията си на Велич. Натрупала само за две години солиден репертоар, тя прави успешно турне из Германия и Австрия. През 1944 г. се честват 80 години от рождението на Рихард Щраус. Дирекцията на виенската "Щатс-опера" кани певицата за участие в главната роля в операта "Саломе" на ценения композитор. На репетиции и на премиерата присъства самият Щраус. След представление той се обръща към нашата българка с думи, цитирани в цялата австрийска преса: "Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Открихте ми това чрез вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте наистина неговата дъщеря". Танцът на Саломе се превръща за Люба в коронния й номер. През 1947 г. гастролира с него в лондонската опера "Ковънт Гардън", където е извикана от публиката трийсет пъти на бис. Ала истинската сензация тепърва предстои. През 1949 г. Люба дебютира на сцената на "Метрополитън" в Ню Йорк, и отново като Саломе. Танцът й продължава двайсет минути, през които сопраното едновременно пее и танцува. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало към тялото трико в телесен цвят, а публиката смята, че е гола – невероятно смело за времето си решение. Успехът е зашеметяващ, като веднага е й предложен дългогодишен договор с главозамайващи хонорари. Пет години тя е всепризнатата богиня на Америка. Пазарът в САЩ е залят с червила и парфюми "Люба" и с дамски пудри "Саломе". Освен любовта на своите почитатели, в САЩ примадоната се радва и на изключителното внимание от страна на президентите Хари Труман и Дуайт Айзенхауер, които неведнъж дават приеми в нейна чест.
По това време се развихря скандал между нея и друга голяма певица – Мария Калас. И гъркинята мечтае за "Метрополитън", но директорът на операта разрешава на импресариото да я наеме само ако е по-добра от сънародничката ни. Отговорът му е: "Люба Велич е по-добра от Калас". Разгневена, гръцката дива завежда дело срещу българката. Ала съдът на Ню Йорк единодушно решава, че Люба е по-талантлива.
Въпреки шумните успехи и слава отвъд Океана, Велич се завръща в любимата си Виена през 1953 г. В австрийската столица продължава с изявите си, като паметни за публиката остават превъплъщенията й в ролята на Чо Чо Сан в "Мадам Бътерфлай", Манон Леско в едноименната опера, Мими в "Бохеми", Дездемона в "Отело" на Верди и Донна Ана в "Дон Жуан" на Моцарт.
В средата на 50-те години се появяват проблеми с гласа й и Люба започва да се явява рядко на сцената, главно в по-малки роли. През 1959 г., едва 46-годишна, приключва окончателно певческата си кариера. Изключителното актьорско майсторство обаче й позволява да намери ново поле за изява - този път на големия екран. Снима се в 26 филма за киното и телевизията. Сред най-известните са мюзикълите "Гълъбицата" от 1959 г., в който си партнира с Луис Армстронг, и "Последен акорд" от 1960 г. с Марио дел Монако. И в лоното на седмото изкуство тя не може да избяга от ролята, превърнала се в нейна емблема. През 1963 г. на киноекран излиза филмът "Между двама мъже", където има сцена, в която главните герои отиват на спектакъл на операта "Саломе", а Велич играе ролята на оперна прима, изпълняваща знаменития танц с воалите. През 1976 г., когато е на 63 години, директорът на "Метрополитен" Рудолф Бинг я кани да се върне на сцената в новата постановка на "Дъщерята на полка" от Доницети. Ролята й там на застаряла примадона е епизодична, а партньори в централните роли са знаменитите Лучано Павароти и Джоан Съдърланд. Преди да излезе на сцената, Люба трепери от мисълта, че американската публика я е забравила, но се случва нещо невероятно – зрителите стават на крака и 15 минути аплодират българката. Представлението спира, Павароти и Съдърланд се приближават до нея с думите: "Вие сте най-щастливата певица на века!"
Последните й артистични изяви са в предаването "Стари френски шансони" по националната австрийска телевизия. В изпълнението си Люба е дотолкова трогателна, че разплаква снимачния екип. Когато записът свършва, певицата застава пред младите си колеги и казва: "За мен любовта никога не е била в миналото, а е в настоящето. Тя не може да се улови, но аз ще я търся, търсете я и вие!"
През целия си живот знаменитата прима не забравя своята родина. Въпреки у нас по това време комунистически режим, поне веднъж годишно тя се завръща в България, за да се види с майка си. При едно от тези идвания отнася със себе си няколко коренчета здравец от родната земя, за да ги засади в прочутата Виенска гора, в която някога са бродели великите композитори Бетовен и Моцарт.
Когато Люба Велич си отива от този свят на 2 септември 1996 г., "Щатс-опера" за пръв път в историята си пуска траурни черни флагове върху фасадата си. Траурната процесия, погребението на Люба се превръща в масова проява на любов и почит към оперната певица, пресъздала най-добрата "Саломе" на ХХ век.
Георги К. Бояджиев

[vl]

Даниела Горчева
10 ч ·
Знаете вече кой е Рубен Маркъм.
Няколко години подред публикувах откъс от книгата му за България, издадена през 1931, който развълнува хиляди хора и накрая книгата му намери своя издател.
Но има един много ценен за нас негов доклад с обективни констатации за положението на България по време на съветскатата окупация.

Р. Маркъм: "ОФ има почти същото влияние в България, каквото имаше нацистката партия в Германия"
От секретаря на мисията на САЩ в България (Реуинкъл) до държавния секретар, София, 10 септември 1945:
"Държавният департамент ни даде указания, че Белият дом е особено заинтересован да се улесни влизането в България на Рубен Маркъм от „Крисчън Сайънс Монитър”, чието дълго пребиваване в България и познаване отблизо на условията в страната придават голяма тежест на неговите наблюдения.
В отговор на по-раншно предложение на Чарлз Рос, президентски прес-секретар, той (Маркъм) поиска следните негови коментари, основани на усърдно проучване на събитията и на контакти с всички важни личности в и извън правителството, както и с работници и селяни, да бъдат спешно изпратени на г-н Рос, за да ги представи на президента. Маркъм е констатирал, че мнозинството в България смята, че е поставено в тоталитарен затвор.
Сегашният режим, който е направил някои добри неща и се радва на подкрепата на работниците, които са само малка част от нацията,
е извънредно диктаторски, брутален и напълно безотговорен.
Той изброява неговите главни отличия, както следва:
1. Отечественият фронт, напълно подчинен на комунистите, които работят в постоянен и интимен контакт с руснаците, има почти абсолютен контрол над правителството.
Български комунисти, които напоследък са се завърнали от Русия, държат много от най-важните постове, а други български комунисти заемат важни позиции в правителството и администрацията.
ОФ има почти същото влияние в България, каквото имаше нацистката партия в Германия.
2. ОФ налага волята си чрез насилие, използвайки убийства и терор, безпрецедентни от времето на турците.
Той подкрепя подчинената на комунистите милиция, въоръжена с танкове, артилерия, картечници и автомати, както и специални ударни войски, подобни на войниците на Хитлеровата СС.
Милицията и други комунистически служби не признават никакъв закон и заплашват със смърт всеки свой противник. Маркъм изчислява, че не по-малко от 20 000 българи некомунисти са били убити, а много повече са в концентрационни лагери. Заплахата на убийствата и лагерите пада върху всеки некомунист в България - от двамата членове на Регентството, през Министерския съвет, до последния селянин.
3. Никоя собственост не е защитена. Милицията отнема покъщнина, домове и фабрики само с неколкочасово предупреждение към обитателите да напуснат.
4. Режимът е изнудвачески. Хора са вкарвани в затвора, за да бъдат принудени да се откупват с определени суми в чисто гангстерската традиция на отвличане.
5. Налице е пълно потискане на свободата на изразяване.
Да участваш в независимо събрание или да изразиш опозиционно мнение, може да ти струва живота.
Комунистите превръщат младежите във фанатици, които крещят „Смърт” за българите некомунисти.
6. Не само буржоазията, но специално селяните са обект на този терор.
Повечето българи са селяни и техните села са тероризирани от въоръжени, организирани комунистически банди, които се разпореждат както си искат с живота и собствеността им.
Режимът е истинска противоположност на народното управление и е диктатура на малка група работници и интелектуалци, насочена срещу народа.
7. Чрез режима на ОФ комунистите използват целия държавен апарат за собствените си политически цели.
Те бързат да комунизират мисленето на хората и да вкарат съзнанието на нацията в комунистически калъп.
За да постигнат това, те използват вестниците, училищата, спорта, профсъюзите и всички работнически институции.
8. Основателно е да се смята, че ако комунистите спечелят изборите, те ще станат още по-жестоки, ще изоставят всякакви преструвки и като поставят Георги Димитров от Москва начело на страната, ще направят България част от Съветския съюз и така ще изключат всяка американска намеса.
Много комунисти открито се хвалят, че точно така ще стане.
9. В тази обстановка на терор не може да има честни избори.
Действията на сегашния режим са белязани от незаконност и насилие и нито един българин не вярва, че избори, организирани от комунистите, ще бъдат честни.
Те се страхуват, че всяка бюлетина ще бъде белязана и всеки глас за опозицията ще предизвика ужасни репресии.
10. Маркъм вярва, че правителството на Съединените щати трябва веднага категорично да обяви, че няма да признае което и да е българско правителство, докато ОФ не бъде лишен от диктаторската си сила, милицията не бъде трансформирана и Министерството на вътрешните работи не бъде дадено в некомунистически ръце.
Трябва да бъде заявено, че САЩ не могат да сключат мир с конспиративно правителство, което ще запази безконтролното автократично управление.
Тук престижът на Съединените щати е много висок и американските възможности са големи.
Осъзнавам, че предаването на този доклад не е по надлежния ред, но го представяме на Държавния департамент като добро резюме на ситуацията в България, направено от обективен наблюдател, и за да бъде взето решение как да бъде използван, съгласно искането на Маркъм. "
На 5 октомври 1945 Политбюро на ЦК на БКП взима решение:
„Да се изнесе в нашия печат съобщение за злостните и клеветнически информации, изпратени от Маркъм зад граница по положението на България и ОФ власт, за да се разобличи неговото „доброжелателство” пред българския народ. Другарят А. Югов да го повика при себе си за обяснения.
Ако той не си вземе бележка и не се коригира, да се постави въпроса за неговото по-нататъшно пребиваване в страната”. (ЦДА, Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 79.)
***
Биографична справка :
Рубен Хенри Маркъм (1887-1949) е американски журналист, учител и мисионер.
Пристига в България през 1912 като мисионер на Конгрешанската църква.
Живее в Самоков и там се раждат трите му деца.
По време на Първата световна война лобира в САЩ да не се обявява война на България.
Противопоставя се на Деветоюнския преврат.
През 1925 описва издевателствата на гръцки войници при окупацията на български села в Петричкия инцидент.
От 1927 е кореспондент на Крисчън Сайънс Монитър за България.
С две думи: живее в България от 1913 до 1933.
През 1933 се премества във Виена и става кореспондент за Централна Европа. По време на войната активно работи за включването на САЩ във войната срещу Хитлер.
През 1944 идва в Европа и при срещите си с партизаните на Тито разбира, че на Югоизточна Европа се готви страшна диктатура.
Несъгласен с подкрепата от САЩ и Великобратания за комунистите само за това, че се бият срещу германците, напуска работата си за правителството.
***
През 1945 американското правителство го изпраща в България, за да прецени ситуацията.
Той констатира, че страната ни е превърната в тоталитарен затвор.
Неговият доклад разгневява комунистическите власти и Политбюро на ЦК на БКП взима следното решение на 5 октомври 1945:
„Да се изнесе в нашия печат съобщение за злостните и клеветнически информации, изпратени от Маркъм зад граница по положението на България и ОФ власт, за да се разобличи неговото „доброжелателство” пред българския народ. Другарят А. Югов да го повика при себе си за обяснения. Ако той не си вземе бележка и не се коригира, да се постави въпроса за неговото по-нататъшно пребиваване в страната”.
След като е прогонен от комунистическата власт в България през 1945, Маркъм пише честни и проницателни репортажи от Румъния и е изхвърлен и от тамошните комунисти през юни 1946.
Маркъм пише няколко книги за България, а книгите му от 40-те години разкриват истината за съветското иго, наложено на Източна Европа.

[vl]

Йе, йе!
Йе, йе!
Тошо комуниста
забрани туиста.
Йе, йе!
Йе, йе!
Който туист играе,
ще ходи да копае.
Йе, йе!
Йе, йе!
Но не е никакъв майтап, че Тодор Живков е забранил туиста.
На заседание на Политбюро на ЦК на БКП (Централния комитет на Българската комунистическа партия) през 1963 е разгледан доклад на ЦК на ДКМС (Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз) за буржоазното влияние сред младежта.
В доклада се предупреждава, че освен за идеологическата правоверност, туистът бил опасен дори за здравето и водел "до масови изкълчвания, повреди на коляновото капаче и развиване на сухожилията".
Цитат от доклада:
"Не са малко онези, които не признават друга музика, освен джазовата.
Такива младежи и девойки с часове стоят пред радиоапаратите, за да чуят и запишат изпълнението на изтъкнати западни естрадни певци и музиканти, стремят се да се сдобият с техни грамофонни плочи или магнетофонни записи.
Тези младежи бурно аплодират сладникавите мелодии, които някои чуждестранни певци и инструменталисти изпълняват на концертите си у нас.
Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци.
С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц "Туист".
Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост.
Освен това, поради неестествените движения на тялото, той е вреден за здравето на танцуващите.
Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масови изкълчвания, за повреди на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на "Туист"."
Ето няколко линка към видео, където се вижда как се повреждат коленни капачета, развиват се сухожилия и масово се кълчат империалистическите буржоа, които нямат грам комунистическо самосъзнание.
https://youtu.be/MggQSspSGU8?si=ZyS8WCiDEhu1MKxH
След джаза и суинга през 40-те, рокендрола в края на 50-те, в началото на 60-те години туистът става най-страшната заплаха за социалистическата младеж:
https://www.youtube.com/watch?v=FbbZ2o5qMVU
И тук едно с Джони Холидей:
https://www.youtube.com/watch?v=0pkFuGzFyrA