• Advertisement

9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот bknf » 26 Ноември 2024, 23:15:43

Мда, пак в 2 часа сутринта някой се е разбудил, (без будилник разбира се :) )
за да запознае хилядите негови читатели с така важната и за всички необходима информация. Другото ще го чета тия дни, ще му блягодаря и за интересните и важни за узнаване неща - но веднага видях нещо, на което ми се прииска веднага да отговоря.

Става дума за това.
vl написа:20 юли 1969 г.Аполо 11 каца на Луната......

На което веднага ще отговоря - американците никога не са кацали на Луната, както и тия 3-те хора на тая снимката не са били там. Това са го снимали някъде в Щатите.
https://mediabricks.bg/na-16-yuli-1969- ... polo-11-s/

Тоя факт е отдавна известен, и спорове тука няма. ;)

Много поздрави от американските неистини.)
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3858
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 290 пъти
Благодарено: 454 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 27 Ноември 2024, 01:20:28

Пак кремълски лъжи! Как не ти омръзна непрекъснато да ги тиражираш?! Или това ти е добре заплатено???

Преди 30-40г. май нямаше никакво оспорване на кацането на Луната, а сега с тази хибридна война, аман! 100пъти аман!

Руснаците изпратиха луноходите си и се хвалеха с тях. И това ли ще отречеш???

Американските мисии на Луната са цяла дузина, пилотирани и безпилотни! Но нашите медии по съветско нареждане го премълчаваха! Преди 20г. обаче БНТ излъчи френски сериен документален филм за всички полети "Аполо".
Показаха и репетиционните зали. Всеки полет е репетиран в такава зала! А някои от демагозите показват именно тях дори с преминаваща котка!

И пак си извън темата! Това е абсолютен спам!

За нашия учен Виден Табаков имаше изложба в СУ преди 4г. Той е бил дясната ръка на Вернер фон Браун и е участвал в американското ракетостроене и самолетостроене. В БГ е почти неизвестен, но все пак по телевизията и за него показаха документален филм.
Аватар
vl
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2506
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 490 пъти
Благодарено: 196 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот bknf » 23 Декември 2024, 09:04:30

vl написа:Пак кремълски лъжи! Как не ти омръзна непрекъснато да ги тиражираш?! Или това ти е добре заплатено? Преди 30-40г. май нямаше никакво оспорване на кацането на Луната, а сега с тази хибридна война, аман! 100пъти аман! Руснаците изпратиха луноходите си и се хвалеха с тях. И това ли ще отречеш? Американските мисии на Луната са цяла дузина, пилотирани и безпилотни! Но нашите медии по съветско нареждане го премълчаваха! Преди 20г. обаче БНТ излъчи френски сериен документален филм за всички полети "Аполо". Показаха и репетиционните зали. Всеки полет е репетиран в такава зала! А някои от демагозите показват именно тях дори с преминаваща котка! И пак си извън темата! Това е абсолютен спам. За нашия учен Виден Табаков имаше изложба в СУ преди 4г. Той е бил дясната ръка на Вернер фон Браун и е участвал в американското ракетостроене и самолетостроене. В БГ е почти неизвестен, но все пак по телевизията и за него показаха документален филм.

Не руснаците - тогава това е било работа на СССР. Тоест - съветските жители са участвали, общо взето.

Първо, така изглежда мястото, от което те са тръгнали. Launch Complex 39.

Според тяхната версия, да предположим, те са кацнали на Луната.

А кой им е построил там такава площадка, за да стартират обратния полет, и да тръгнат към Земята?
Лунните жители? Със строителни фирми и материали от Луната? :)
Прикачени файлове
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3858
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 290 пъти
Благодарено: 454 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот bknf » 7 Януари 2025, 08:53:58

vl написа:Пак кремълски лъжи! Как не ти омръзна непрекъснато да ги тиражираш?! Или това ти е добре заплатено???
Преди 30-40г. май нямаше никакво оспорване на кацането на Луната, а сега с тази хибридна война, аман! 100пъти аман!
За нашия учен Виден Табаков имаше изложба в СУ преди 4г. Той е бил дясната ръка на Вернер фон Браун и е участвал в американското ракетостроене и самолетостроене..

С първия проблем е ясно, нямало е кой да им го построи това на Луната.

Идваме и до втория въпрос. Колко е разстоянието от Земята до Луната?
Явно не знаеш, но ще ти кажа. 384 хиляди и 467 км.

Та тая американска ракета, която е долетяла от Земята до Луната - колко литра гориво е трябвало да изгори, за да пролети това разстояние? А за да се върне обратно?

И съответно как и с какво американците са я зареждали тая ракета по време на полета? ;-)

А и да, те тогава са нямали и тоалетна, за безвъздушното прострaнство. Според тях - ползвали са памперси..
Но това е и съвсем дреболия, при основните 2 проблема, които те и досега не са успели да решат.
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3858
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 290 пъти
Благодарено: 454 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 8 Януари 2025, 02:34:53

Това твоето е 100% спам! Тази тема не е за полетите до Луната! Не ти ли е известно, че в Космоса не е необходимо постоянното действие на ракетните двигатели???

За тази тема е необходима голямата метла заедно с големия фараш, както и останалите, в които си спамил.
Аватар
vl
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2506
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 490 пъти
Благодарено: 196 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 12 Януари 2025, 00:44:47

Адвокат Стефан Караиванов - родственик на Васил Левски, завършил Сорбоната, народен представител от 25 Народно събрание. Убит от комунистическия ''Народен съд'' на 1.02.1945г. по заповед на болшевиките от Москва, в условия на окупация на България от Червената армия - поробител.
''НАРОДНИЯТ СЪД'' - ЕДНО ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА БКП и съюзниците й.
През 1996 г. присъдите на 1-ви и 2-ри върховен състав са отменени от Върховния съд поради ''липса на доказателства'', т.е. МОСКВА СЪДИ И УБИВА ЕЛИТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД БЕЗ ВИНА И ДОКАЗАТЕЛСТВА.
Стефан Караиванов е син на Васил Караиванов. Негов дядо е Генчо Караиванов, един от братята на Гина Кунчева, майката на Васил Левски. Той обаче е не само първи братовчед на Апостола, но и негов най-верен съратник. Заедно с Васил Левски двамата създават революционния комитет в града. Караиванов е избран за негов касиер.
След обесването на Левски е член на Карловския комитет по подготовката на Априлското въстание от 1876г. В Караивановия хан, който се намира срещу къщата на Левски, са се провеждали събранията на комитета, в него намират подслон Тодор Каблешков, Георги Бенковски, крие се докато боледува и Панайот Волов.
За заслугите му към България княз Фердинанд награждава Васил Караиванов с орден. След Освобождението става председател на новоизбрания градски съвет в Карлово.
Малко по-късно е разорен, но категорично отказва финансова помощ от държавата.
Васил Караиванов, най-верният другар и сродник на Левски не само дочаква освобождението, но доживява до дълбока старост. Умира през 1933 г.,
а през целия си живот събира безценен архив за живота и делото на Апостола. Един от тримата му синове - доц. д-р Петър Караиванов, успява да запише разказите му и по-късно да ги подвърже в книга.
Другият му син - Стефан Караиванов, е по професия юрист и през 1940 г. става депутат в XXV народно събрание, където е избран за председател на комисията по външна политика.
Политическият му възход не е случаен - завършил е Сорбоната с адвокатска диплома, отворил е адвокатски кантори в София и Карлово. През 1940 г. карловци го избират мажоритарно за народен представител. През 1943 г. той е сред 42-мата депутати, подписали се за спасяването на българските евреи.
След 9 септември 1944 г. Стефан Караиванов е арестуван от комунистите и е осъден на смърт от тях във втори състав на "Народния съд" заедно с още 125 народни представители в XXV народно събрание.
Малко преди да бъде екзекутиран на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Стефан Караиванов е имал възможността да избяга от България. Предлагали са му търговски паспорт, за да напусне страната, но той отказал категорично с думите: "Народът ме е избрал, народът няма да ме погуби“, разказва неговият внук.
По това време карловецът е 39-годишен, а комунистическият терор засяга цялото му семейство.
След 9 септември 1944 г. дълги години наследниците на родолюбивата карловска фамилия са дискриминирани и репресирани като "врагове на народа". Забранено им е да учат в университети, достъпът им до работа е ограничен, къщата им в Карлово е конфискувана. През 1961 г. вдовицата на депутата получава великодушно от ''народната власт'' правото да откупи дома си.
Янко Гочев
Аватар
vl
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2506
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 490 пъти
Благодарено: 196 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 14 Януари 2025, 01:07:54

Вили Лилков
9 януари 2024 г. ·
На 10 януари 1944 г. София е жестоко бомбардирана от американската и британската авиация. Загиват 947 души и са ранени 710. Ударени са хиляди сгради! В неравна битка с тях влизат българските летци, за които след 9 септември 1944 г. не се говори. От всичките 280 военни летци през есента на 1946 г. са уволнени 240! Независимо, че те участват във войната срещу Германия и спазват заръката на германския си инструктор майор Кюле, който им казва на раздяла: „Господа, ако се срещнем във въздуха вече като неприятели, изпълнете вашия дълг, защото аз ще изпълня своя!“
Паметта за живата торпила Димитър Списаревски е заличена – улицата на неговото име в Добрич е наречена „Народен съд”!
Генерал Стоян Стоянов - летецът с най-голям брой въздушни победи и пръв носител на ордена „За храброст” след Ньойския договор, живее 30 г. в Рилския манастир, скрит от света. Враг, следен от ДС с дело за оперативно наблюдение „Фриц”.
Майор Чудомир Топлодолски - легендарният командир на елитния 3/6 орляк, носител на два ордена „За храброст”. С четири въздушни победи. След „девети“ учи във вечерен техникум и ръководи бетонджийска бригада, с която строи националния стадион “В. Левски”. Работи в Медодобивния комбинат в Пирдоп и строи театъра в Стара Загора.
Борис Велянов Дамев, племенник на Даме Груев, постигнал 7 въздушни победи и носител на орден “За храброст”. Уволнен е само шест месеца преди стажа си за пенсиониране. Безработен. Жена му е съкратена, защото е съпруга на царски офицер. Работи във фабрика за аналинови бои.
Поручик Христо Костакев – шест въздушни победи, носител на орден “За храброст”. Изхвърлен от авиацията и от жилището в Божурище със семейството си. Става учител по математика в прогимназия, завършва “Финанси”, но мизерията го тласка да те захване с тежка физическа работа. След много молби го вземат в селскостопанската авиация – пръска памукови насаждения в Судан.
Полковник Кръстю Атанасов, участник в 13 въздушни сражения. След „девети“ е ковач в цех на ул. “Софроний” в София. Работи като техник, поправя брави.
Командирът на 2/6 изтребителен орляк Асен Ковачев, с два ордена "За храброст", е арестуван. Донасят му авиаторската униформа в килията и лежи с нея. Изкарва една година в занданите на РО-2. Кандидатства медицина, но го изключват. Записва се и в Строителния техникум, но и оттам е изхвърлен.
Майор Николай Стоянов Бошнаков, кавалер на орден “За храброст” и орден „Ал. Невски”. Бягството на двама негови поручици през 1946 г. става причината да го арестуват. Късат му пагоните, бият го… „Инсценират му екзекуция с шмайзери!”, пише в книгата си Любен Овчаров. След 11- месечни изтезания го признават за невинен и излиза на свобода – с разбити нерви. Изселват го. Един ден казва на жена си, че отива при приятел в село Орешак, Троянско. Повече не го виждат… Предполага се, че се е опитал да премине границата, но е убит.
Поручик Дянко Марков - уволнение, лагери, изселвания, принудителна безработица. Доживява морална реабилитация, отстоява принципите на демокрацията като депутат в 38-то Народно събрание. Неуморен публицист, автор на изключително силни книги – свидетелства за години живяна история.
Аватар
vl
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2506
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 490 пъти
Благодарено: 196 пъти

Re: 9.09.1944г.-10.11.1989г.-факти, събития, коментари

Мнениеот vl » 24 Януари 2025, 02:05:28

ОЩЕ ЕДНА ВЕЛИКА БЪЛГАРКА
И до ден днешен за музикалния свят изпълнението ѝ на Саломе в едноименната опера на Рихард Щраус е еталон за чувствена и лирична интерпретация, по която се равняват дори примадони като Мария Калас. Родена на 10 юли 1913 г. в с. Борисово (днес Славяново) край Попово, Люба Величкова от девойче проявява своя музикален талант: свири на цигулка и пее в училищния хор на Шуменската гимназия. Още оттогава изненадва с широкия си диапазон, като гласът й покрива три октави. Учителката й по пеене е така запленена, че й дава безплатни уроци. Родителите й обаче настояват Люба да получи сериозно образование и я изпращат да учи философия в Софийския университет. Наред с философия в университета тя пее в хора на храма "Александър Невски", където я открива известният наш музикален педагог и композитор Георги Златев-Черкин, който й предлага безплатно да учи при него в Българската държавна консерватория, като я настанява на работа като хористка в Софийската опера.
Дебютът на Люба на родна сцена е през 1934 г. с малка роля в операта "Борис Годунов" на Мусоргски. Черкин създава балет специално за младата певица във Виена, където е прослушана от проф. Томас Лирхамер – ректор на Австрийската държавна консерватория. Той е толкова възхитен от певческите й данни, че я приема, без да полага изпити. Заради липсата на средства Люба е принудена да живее в мизерна стаичка и да върви пеш по седем километра всеки ден. Въпреки оскъдицата, с желязна дисциплина и труд тя успява да завърши шестгодишния курс за две години и приема поканата от управата на операта на Грац, чиято примадона е от 1937 до 1940 г. За да се възприема името й по-лесно от немскоговорящата публика, променя фамилията си на Велич. Натрупала само за две години солиден репертоар, тя прави успешно турне из Германия и Австрия. През 1944 г. се честват 80 години от рождението на Рихард Щраус. Дирекцията на виенската "Щатс-опера" кани певицата за участие в главната роля в операта "Саломе" на ценения композитор. На репетиции и на премиерата присъства самият Щраус. След представление той се обръща към нашата българка с думи, цитирани в цялата австрийска преса: "Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Открихте ми това чрез вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте наистина неговата дъщеря". Танцът на Саломе се превръща за Люба в коронния й номер. През 1947 г. гастролира с него в лондонската опера "Ковънт Гардън", където е извикана от публиката трийсет пъти на бис. Ала истинската сензация тепърва предстои. През 1949 г. Люба дебютира на сцената на "Метрополитън" в Ню Йорк, и отново като Саломе. Танцът й продължава двайсет минути, през които сопраното едновременно пее и танцува. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало към тялото трико в телесен цвят, а публиката смята, че е гола – невероятно смело за времето си решение. Успехът е зашеметяващ, като веднага е й предложен дългогодишен договор с главозамайващи хонорари. Пет години тя е всепризнатата богиня на Америка. Пазарът в САЩ е залят с червила и парфюми "Люба" и с дамски пудри "Саломе". Освен любовта на своите почитатели, в САЩ примадоната се радва и на изключителното внимание от страна на президентите Хари Труман и Дуайт Айзенхауер, които неведнъж дават приеми в нейна чест.
По това време се развихря скандал между нея и друга голяма певица – Мария Калас. И гъркинята мечтае за "Метрополитън", но директорът на операта разрешава на импресариото да я наеме само ако е по-добра от сънародничката ни. Отговорът му е: "Люба Велич е по-добра от Калас". Разгневена, гръцката дива завежда дело срещу българката. Ала съдът на Ню Йорк единодушно решава, че Люба е по-талантлива.
Въпреки шумните успехи и слава отвъд Океана, Велич се завръща в любимата си Виена през 1953 г. В австрийската столица продължава с изявите си, като паметни за публиката остават превъплъщенията й в ролята на Чо Чо Сан в "Мадам Бътерфлай", Манон Леско в едноименната опера, Мими в "Бохеми", Дездемона в "Отело" на Верди и Донна Ана в "Дон Жуан" на Моцарт.
В средата на 50-те години се появяват проблеми с гласа й и Люба започва да се явява рядко на сцената, главно в по-малки роли. През 1959 г., едва 46-годишна, приключва окончателно певческата си кариера. Изключителното актьорско майсторство обаче й позволява да намери ново поле за изява - този път на големия екран. Снима се в 26 филма за киното и телевизията. Сред най-известните са мюзикълите "Гълъбицата" от 1959 г., в който си партнира с Луис Армстронг, и "Последен акорд" от 1960 г. с Марио дел Монако. И в лоното на седмото изкуство тя не може да избяга от ролята, превърнала се в нейна емблема. През 1963 г. на киноекран излиза филмът "Между двама мъже", където има сцена, в която главните герои отиват на спектакъл на операта "Саломе", а Велич играе ролята на оперна прима, изпълняваща знаменития танц с воалите. През 1976 г., когато е на 63 години, директорът на "Метрополитен" Рудолф Бинг я кани да се върне на сцената в новата постановка на "Дъщерята на полка" от Доницети. Ролята й там на застаряла примадона е епизодична, а партньори в централните роли са знаменитите Лучано Павароти и Джоан Съдърланд. Преди да излезе на сцената, Люба трепери от мисълта, че американската публика я е забравила, но се случва нещо невероятно – зрителите стават на крака и 15 минути аплодират българката. Представлението спира, Павароти и Съдърланд се приближават до нея с думите: "Вие сте най-щастливата певица на века!"
Последните й артистични изяви са в предаването "Стари френски шансони" по националната австрийска телевизия. В изпълнението си Люба е дотолкова трогателна, че разплаква снимачния екип. Когато записът свършва, певицата застава пред младите си колеги и казва: "За мен любовта никога не е била в миналото, а е в настоящето. Тя не може да се улови, но аз ще я търся, търсете я и вие!"
През целия си живот знаменитата прима не забравя своята родина. Въпреки у нас по това време комунистически режим, поне веднъж годишно тя се завръща в България, за да се види с майка си. При едно от тези идвания отнася със себе си няколко коренчета здравец от родната земя, за да ги засади в прочутата Виенска гора, в която някога са бродели великите композитори Бетовен и Моцарт.
Когато Люба Велич си отива от този свят на 2 септември 1996 г., "Щатс-опера" за пръв път в историята си пуска траурни черни флагове върху фасадата си. Траурната процесия, погребението на Люба се превръща в масова проява на любов и почит към оперната певица, пресъздала най-добрата "Саломе" на ХХ век.
Георги К. Бояджиев
Аватар
vl
Майстор на перото
Майстор на перото
 
Мнения: 2506
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 490 пъти
Благодарено: 196 пъти

Предишна

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 4 госта

  • Advertisement