от vl » 24 Януари 2025, 02:05:28
ОЩЕ ЕДНА ВЕЛИКА БЪЛГАРКА
И до ден днешен за музикалния свят изпълнението ѝ на Саломе в едноименната опера на Рихард Щраус е еталон за чувствена и лирична интерпретация, по която се равняват дори примадони като Мария Калас. Родена на 10 юли 1913 г. в с. Борисово (днес Славяново) край Попово, Люба Величкова от девойче проявява своя музикален талант: свири на цигулка и пее в училищния хор на Шуменската гимназия. Още оттогава изненадва с широкия си диапазон, като гласът й покрива три октави. Учителката й по пеене е така запленена, че й дава безплатни уроци. Родителите й обаче настояват Люба да получи сериозно образование и я изпращат да учи философия в Софийския университет. Наред с философия в университета тя пее в хора на храма "Александър Невски", където я открива известният наш музикален педагог и композитор Георги Златев-Черкин, който й предлага безплатно да учи при него в Българската държавна консерватория, като я настанява на работа като хористка в Софийската опера.
Дебютът на Люба на родна сцена е през 1934 г. с малка роля в операта "Борис Годунов" на Мусоргски. Черкин създава балет специално за младата певица във Виена, където е прослушана от проф. Томас Лирхамер – ректор на Австрийската държавна консерватория. Той е толкова възхитен от певческите й данни, че я приема, без да полага изпити. Заради липсата на средства Люба е принудена да живее в мизерна стаичка и да върви пеш по седем километра всеки ден. Въпреки оскъдицата, с желязна дисциплина и труд тя успява да завърши шестгодишния курс за две години и приема поканата от управата на операта на Грац, чиято примадона е от 1937 до 1940 г. За да се възприема името й по-лесно от немскоговорящата публика, променя фамилията си на Велич. Натрупала само за две години солиден репертоар, тя прави успешно турне из Германия и Австрия. През 1944 г. се честват 80 години от рождението на Рихард Щраус. Дирекцията на виенската "Щатс-опера" кани певицата за участие в главната роля в операта "Саломе" на ценения композитор. На репетиции и на премиерата присъства самият Щраус. След представление той се обръща към нашата българка с думи, цитирани в цялата австрийска преса: "Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Открихте ми това чрез вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте наистина неговата дъщеря". Танцът на Саломе се превръща за Люба в коронния й номер. През 1947 г. гастролира с него в лондонската опера "Ковънт Гардън", където е извикана от публиката трийсет пъти на бис. Ала истинската сензация тепърва предстои. През 1949 г. Люба дебютира на сцената на "Метрополитън" в Ню Йорк, и отново като Саломе. Танцът й продължава двайсет минути, през които сопраното едновременно пее и танцува. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало към тялото трико в телесен цвят, а публиката смята, че е гола – невероятно смело за времето си решение. Успехът е зашеметяващ, като веднага е й предложен дългогодишен договор с главозамайващи хонорари. Пет години тя е всепризнатата богиня на Америка. Пазарът в САЩ е залят с червила и парфюми "Люба" и с дамски пудри "Саломе". Освен любовта на своите почитатели, в САЩ примадоната се радва и на изключителното внимание от страна на президентите Хари Труман и Дуайт Айзенхауер, които неведнъж дават приеми в нейна чест.
По това време се развихря скандал между нея и друга голяма певица – Мария Калас. И гъркинята мечтае за "Метрополитън", но директорът на операта разрешава на импресариото да я наеме само ако е по-добра от сънародничката ни. Отговорът му е: "Люба Велич е по-добра от Калас". Разгневена, гръцката дива завежда дело срещу българката. Ала съдът на Ню Йорк единодушно решава, че Люба е по-талантлива.
Въпреки шумните успехи и слава отвъд Океана, Велич се завръща в любимата си Виена през 1953 г. В австрийската столица продължава с изявите си, като паметни за публиката остават превъплъщенията й в ролята на Чо Чо Сан в "Мадам Бътерфлай", Манон Леско в едноименната опера, Мими в "Бохеми", Дездемона в "Отело" на Верди и Донна Ана в "Дон Жуан" на Моцарт.
В средата на 50-те години се появяват проблеми с гласа й и Люба започва да се явява рядко на сцената, главно в по-малки роли. През 1959 г., едва 46-годишна, приключва окончателно певческата си кариера. Изключителното актьорско майсторство обаче й позволява да намери ново поле за изява - този път на големия екран. Снима се в 26 филма за киното и телевизията. Сред най-известните са мюзикълите "Гълъбицата" от 1959 г., в който си партнира с Луис Армстронг, и "Последен акорд" от 1960 г. с Марио дел Монако. И в лоното на седмото изкуство тя не може да избяга от ролята, превърнала се в нейна емблема. През 1963 г. на киноекран излиза филмът "Между двама мъже", където има сцена, в която главните герои отиват на спектакъл на операта "Саломе", а Велич играе ролята на оперна прима, изпълняваща знаменития танц с воалите. През 1976 г., когато е на 63 години, директорът на "Метрополитен" Рудолф Бинг я кани да се върне на сцената в новата постановка на "Дъщерята на полка" от Доницети. Ролята й там на застаряла примадона е епизодична, а партньори в централните роли са знаменитите Лучано Павароти и Джоан Съдърланд. Преди да излезе на сцената, Люба трепери от мисълта, че американската публика я е забравила, но се случва нещо невероятно – зрителите стават на крака и 15 минути аплодират българката. Представлението спира, Павароти и Съдърланд се приближават до нея с думите: "Вие сте най-щастливата певица на века!"
Последните й артистични изяви са в предаването "Стари френски шансони" по националната австрийска телевизия. В изпълнението си Люба е дотолкова трогателна, че разплаква снимачния екип. Когато записът свършва, певицата застава пред младите си колеги и казва: "За мен любовта никога не е била в миналото, а е в настоящето. Тя не може да се улови, но аз ще я търся, търсете я и вие!"
През целия си живот знаменитата прима не забравя своята родина. Въпреки у нас по това време комунистически режим, поне веднъж годишно тя се завръща в България, за да се види с майка си. При едно от тези идвания отнася със себе си няколко коренчета здравец от родната земя, за да ги засади в прочутата Виенска гора, в която някога са бродели великите композитори Бетовен и Моцарт.
Когато Люба Велич си отива от този свят на 2 септември 1996 г., "Щатс-опера" за пръв път в историята си пуска траурни черни флагове върху фасадата си. Траурната процесия, погребението на Люба се превръща в масова проява на любов и почит към оперната певица, пресъздала най-добрата "Саломе" на ХХ век.
Георги К. Бояджиев