България през периода 1878-1944г.

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот bknf » 13 Март 2019, 14:12:06

Като чета от написаното от вл, руския цар по онова време бил наредил на султана да обесят Левски, че Русия да била взела Проливите.

Обаче султана не искал да му ги даде (Проливите) - воювал с турците, на Балканите и от Кавказ - (после болшевиките ще дадат Карс и областта на Ататюрк). Спрели до Сан Стефано, не стигнали до Цариград (днес Истанбул) - пак с тая цел.

После отишли и в Берлин, за да се промени Сан- Стефанския мирен договор (за да ги получат, тия Проливи).

E защо след всичко това не са ги взели? ;-)

Или защо тия от Ватикана не са пратили някой корпус, да им помогнат ;-) ?
Или те са били в комбина със султана?

Що се отнася до Румъния и българите там, някъде бях видял, че Сталин искал да даде тия земи на (царство) България, но Царят бил против - щото не искал да има обща граница със СССР. Това още преди Царството да влезе в съюз със Хитлер. Не знам, дали е вярно.
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3700
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 276 пъти
Благодарено: 428 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 13 Март 2019, 16:56:43

ОСВОБОДИТЕЛИ ЛИ СА РУСНАЦИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЛИ СА ЗАВОЕВАТЕЛИ ВСЪЩНОСТ?

http://www.sitebulgarizaedno.com/index. ... X6vh0xnR_k
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1874
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот bknf » 13 Март 2019, 18:27:43

vl написа:11.03.1883 г. – Александър Горчаков
1. Той е поръчителят на злощастния край на Апостола

Ето вл-чо, по онова време какво е било. Може би прадядо също е бил там на конгреса в Берлин ?

За Горчаков, роден е в Естляндската губерния, Русия.
Но защо ли е живял през последните си години в Баден -Баден?
В апреле 1877 года Россия объявила Турции войну. Даже с объявлением войны престарелый канцлер связывал фикцию полномочий от Европы, так что заранее отрезаны были пути к самостоятельной и откровенной защите русских интересов на Балканском полуострове после громадных жертв двухлетней кампании

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0 ... 0%B8%D1%87

Та значи казваш, Горчаков е поръчал, да бъде хванат и обесен Васил Левски?
Прикачени файлове
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3700
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 276 пъти
Благодарено: 428 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот bknf » 13 Март 2019, 19:24:46

vl написа:ОСВОБОДИТЕЛИ ЛИ СА РУСНАЦИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ ИЛИ ЗАВОЕВАТЕЛИ

За вас католиците, може и да не е било Освобождение от Османската империя. Но за българите - повечето от които ca православни, е било. ;-)

Освен това, защо така забравяш и финландците, и поляците? Щото те нали също уж били участвали в оная война?
За украинците пък да не говорим, щото тях още ги е нямало тогава, като понятие. ;-)
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3700
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 276 пъти
Благодарено: 428 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 14 Март 2019, 12:08:08

https://frognews.bg/novini/treti-mart-p ... nieto.html


Честваме 3 март 1878 г. като Ден на Освобождението от Турско робство. Леем дитирамби за руските освободители, за Дядо Иван, за безкористната помощ на Майка Русия за отхвърляне на петвековното иго.
Малцина обаче знаят, че България плаща с реки от кръв и тонове злато Освобождението си. И нищо не ни е дадено даром, а сме го извоювали сами. Няма друга държава с толкова паметници на Русия и имена на улици на руски князе, генерали и аристократи, помогнали за освобождението на България.

Имаме най-големият православен храм на Балканите с името на руски светец. Истината е, че покрай комунистическото управление на страната след 9 септември 1944 г. се изграждат и наслагват митовете за руско-турската освободителна война и ролята на Царска Русия в изковаването на българската свобода.



Чак след 10 ноември 1989 г. и падането на СССР се отвориха прозорци в руските и българските архиви, от които става ясна съвсем друга картина.

От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато. Тези 32 тона злато са изплатени в Петербург в продължение на 12 години. Въпреки че България е била със силно намалено население и територия, тази сума е изплатена напълно.



Във въпросния броя на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.

Под разходи на “окупацията” се разбира поддръжката на войната (боеприпаси, продоволствие, заплати на офицерския корпус за периода от началото на Руско-Турската война на 1877 г. до 1884 г.).



Впрочем този цитат ни отваря очите, че всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските амбиции на Русия са съзирали в нас потенциал за раждането на нова „Задунайска губерния“ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 г. в съветската страна „История на България“, където е отбелязано, че „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война“.

От руските архиви, публикувани през последните години, става ясно, че Русия не е искала България да стане независима, свободна и просперираща държава, а да бъде отвъддунайска губерния, управлявана от наместник на императора. Нещо като база и предмостие за щурма за завладяването на Босфора, стара мечта на руските царе от времето на Петър I и Екатерина Велика.



На 3 март 1878 г. в предградието на Цариград Сан Стефано е подписан договор, предварителен, а не окончателен, за примирие между Русия и Турция. Подписват от руска страна граф Николай Игнатиев и Александър Нелидовот и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че българите са участвали във военните действия и са дали 3 456 убити опълченци.



Между страниците на договора от Сан Стефано думата България, като самостоятелна държава, не фигурира никъде. След което Русия капитулира съвсем умишлено и на Берлинския конгрес, където България окончателно е разпокъсана. Това става заради различни тайни споразумения от преди войната с Австро-Унгария, Германия и Англия.

На подменената плоча на Храма “Св. Александър Невски” в София е написано, че руските войски са дали 200 хиляди души убити в сраженията с турците за освобождение на България. Това фалшифицирано число е десет пъти повече от истинското. Според руския специалист Степан Кощурко, ръководител на Международния обществен център “Подвиг” в Москва загубите на руската армия, на финландския батальон и румънската бригада се изчисляват на 15 567 убити и 6842 умрели от раните си войници и офицери. А нашите опълченци дават една трета от жертвите.



Не бива да се забравя, че за свободата си българският народ в Нишкото въстание от 1841 г., в Априлското въстание от 1876 и битките на българското опълчение даде общо 60 000 убити. Така, че нищо даром не сме получили, а сме платили с кръв и на Шипка, Шейново, Плевен, София, Стара Загора.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1874
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 14 Март 2019, 12:17:00

http://www.desant.net/show-news/21855

Освобождението ни струва... 32,5 тона злато
Купюр на 10 рубли от емисия 1884 г., когато излиза указа за разплащането с братушките

Тези дни бе осветлен един смайващ факт от нашата история, който досега бе огласяван по никакъв повод. От публикувания в Държавен вестник през януари в далечната 1884 г. Указ № 1144 става ясно, че „безкористната“ помощ на братушките-освободители е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност нa тези пари в злато е била точно 32,5 тона злато.

Във въпросния броя на правителствената ни газета буквално четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.

Впрочем този цитат ни отваря очите, че всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си. Че имперските амбиции на Русия са съзирали в нас потенциал за раждането на нова „Задунайска губерния“ е видно и от стр. 308 в първия том на издадената през 1954 г. в съветската страна „История на България“, където е отбелязано, че „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война“.

Все пак загиналите за свободата ни руски войничета едва ли са знаели тези подробности и вероятно наистина безкористно са оставили костите си по нашите земи. Те заслужават нашите цветя и благодарност.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1874
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 14 Март 2019, 23:19:30

Демагог номеp едно отново се вихри с клеветите си. Чудя се в колко форума е също демагог номер едно и дали стотинките са му достатъчни за цигари и алкохол........Миналата година го призоваваха да изтрезнее!
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1874
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот itzo » 15 Март 2019, 12:53:58

Каква е тая мода напоследък всеки да обвинява другия, че бил кУмУнист и/или, че пишел на заплата?
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2254
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 5 пъти
Благодарено: 226 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот onufriy » 15 Март 2019, 13:57:12

itzo написа:Каква е тая мода напоследък всеки да обвинява другия, че бил кУмУнист и/или, че пишел на заплата?

Ми на какво да си, като си пролетарий? Те капиталистите живеят от рента, ма като не четете Маркс вече...
onufriy
Златен писач
Златен писач
 
Мнения: 1173
Регистриран на: 26 Септември 2005, 00:00:00
Благодарил: 167 пъти
Благодарено: 277 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот bknf » 15 Март 2019, 16:03:06

vl написа:Демагог номеp едно отново се вихри с клеветите си. Чудя се в колко форума е също демагог номер едно и дали стотинките са му достатъчни за цигари и алкохол. Миналата година го призоваваха да изтрезнее

Личи си вл-чо, че нямаш собствена мисъл. Не можеш нито да аргументираш, нито да мислиш.
Къде си учил български? ;-)
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3700
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 276 пъти
Благодарено: 428 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 16 Март 2019, 00:30:03

15.03. 1891 г. (27 март нов стил) – извършен е атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов, в който е убит Христо Белчев, български политик.
Защо?
През 1890 г. за опит за държавен преврат със съдействие на Русия майор Коста Паница е заловен, осъден и екзекутиран. Като отмъщение за това се подготвя заговор за убийството на министър-председателя Стамболов.
Още преди екзекуцията на Паница македонският емигрант Димитър Ризов, който е оправдан по делото срещу него, заминава за Белград и заедно с Наум Тюфекчиев подготвя заговор и убийство на Стамболов. През октомври 1890 г Ризов изпраща от Белград в София Иван Козаров, за да извърши убийството, но той не предприема нищо конкретно и Тюфекчиев го връща обратно. През януари 1891 г. полицията арестува Александър Карагюлев, собственик на имота в село Петърч, където е пребивавал Козаров по време на престоя си в България. Уплашен от разкриване на заговора, Наум Тюфекчиев заминава за Белград, но кроежите за покушението продължават.
След това в България са изпратени Кръстьо Ножаров и братът на Наум – Никола Тюфекчиев. В София те се свързват с най-малкия брат, Димитър Тюфекчиев, и с Михаил Ставрев, наричан Халю. Това е групата на преките извършители на атентата. Те влизат в контакт с телохранителя на Стамболов Спас Антонов, с когото се договарят да не стреля по тях. Проучват навиците на министър-председателя и решават да извършат атентата до кафенето „Панах“, на бул. "Цар Освободител" (на мястото на хотел "България"), което той често посещава.
Какво се случва?
На 15 /27/ март 1891 г, след заседание на правителството, Стефан Стамболов придружаван от министъра на финансите Христо Белчев, отива в кафенето. Двамата обсъждат назначаването на главен секретар на финансовото министерство и към 20 часа си тръгват, следвани на разстояние от телохранителя Спас Антонов. На тротоара на улица „Васил Левски“, до източната ограда на Градската градина, са нападнати от атентаторите.
Нападат ги на две групи. Първи са Михаил Ставрев (Халю) и Никола Тюфекчиев, които подминават Стамболов и Белчев.
За късмет на министър-председателя двамата не само не успяват, но и се раняват един друг. Халю хваща Стамболов за ръката, за да му попречи да използва оръжието си, и стреля по него, но ...улучва в лявата ръка Никола Тюфекчиев. В същото време и той стреля, като улучва Халю в дясната ръка и той вече не може да използва оръжието си. Стамболов пада на земята и нападателите решават, че той е убит.
Междувременно Христо Белчев побягва към входа на Градската градина, където е застрелян от Димитър Тюфекчиев, който го взема за Стамболов.
След забавяне телохранителят Антонов подгонва атентаторите, но не стреля по тях, а саво ранява Димитър Тюфекчиев със сабята си.
Стамболов отива до близкия полицейски участък и се включва в преследването на нападателите, но четиримата успяват да избягат. На следващия ден в Градската градина са открити пистолети с инициалите на брата на раненият Димитър Тюфекчиев и той е арестуван.
Къде бягат другите?
Халю и Ножаров със съдействието на руските власти се прехвърлят в Одеса, през Румъния. Никола Тюфекчиев отива в Белград.
Така, в този атентат загива невинният финансист № 1, а съпругата му, поетесата Мара Белчева, считана за една от първите български красавици, останала вдовица...
/изобр. илюстрация на атентата във френско списание, Стамболов, Белчев и Мара Белчева/
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1874
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 24 Март 2019, 02:14:53

Извадка от книгата „Патриотични уроци„ на Александър Йорданов
Урок ЧЕТВЪРТИ – „ТРЕТИ МАРТ“
БЛАГОДАРНОСТТА.
...“На 3 март 1878 г. в Сан Стефано не присъстват българи. Това показва какво е отношението на руските „освободители“ към българските духовни и политически водачи. Дори на подписването на договора от Вайтинга – събитие, което и до днес се отбелязва като национален празник на Нова Зеландия, присъстват вождовете на племената на маорите....
...Датата на подписването на „предварителния договор“ в Сан Стефано не е избрана случайно. Тя е своеобразен подарък за руския император Александър II, който на тази дата през 1855 г. се възкачва на престола. А през 1861 г. на същата дата подписва декрет за отмяна на „робството“ в Русия, т. е. На крепостното право. Но този процес се влачи с години и става така, че руските мужици от едно робство – крепостното, попадат в друго – болшевишкото, където отново са лишени от правото на частна собственост върху земята, на свобода на местожителството, на свободно придвижване в страната и чужбина. Важно е да се знае, че император Александър II се нарича “Цар Освободител“ не защото е освободил България. Неговата идея за нашата земя е била друга – зависима и контролирана територия с послушно и благодарно население, което с труда си да храни Империята. И това го е заявил още преди войната от 1877-1878 г. в Райхщад. Затова и през 1880 г. трети март се чества в София, като ден на възшествието на престола на император Александър II, а не като Ден на освобождението.... След 9 септември 1944 г. празникът спира да с празнува като официален и дори е обявен за националистически, т.е. „шовинистически“. Трябвало е да минат 32 години за да се сетят българските комунисти, че има такъв ден в българската история. Но пак не го правят Национален празник.
...Прекалената благодарност отблъсква, защото губи своя смисъл и започва да внушава слугински мисли. А в такива случаи е добре да си припомним казаното от Христо Ботев за „особения характер“ на нашия народ, за неговата „особена физиономия, коя го отличава като народ“. И за необходимостта той „да се развива по народните си начала...“
Точно срещу това се обявява Руската империя веднага след т.нар. освобождение. Тя се опитва да наложи своя недемократичен модел на държавно управление чрез силовата си господарска политика на нагайката. Докато идеалът за националното ни освобождение е свързан с права, свободи и равенство с „другите европейски народи“. На палубата на „Радецки“ Христо Ботев се обръща към християнска Европа, а не към „православна“ Русия. Русия се държи с България след „освобождението“ като към подчинена и задължена държава. Така не се държат „освободители“.
След Първата световна война България приема над 35 000 руски бежанци, търсещи спасение у нас от режима, който болшевиките налагат в Русия, след като убиват последния руски император Николай II заедно с цялото му семейство. Между тях са и преки наследници на генерали и офицери от руската армия, участници в Балканската кампания през 1877 – 1878 г. Те са приети радушно, създават свои училища, културни и стопански организации. Получават солидна финансова подкрепа от българската държава. Особено голяма е била грижата за децата сираци. А ветераните от войната през 1877 – 1878 г. получават изключителни привилегии – месечни пенсии в размер на 1000 лева. Това е два пъти повече, отколкото е получавал по това време българският учител. На това решение на българският парламент се противопоставят само комунистите, защото според тях то е било „провокация към Съветска Русия“...
През 1944 година, когато съветската армия окупира България, комунистите започват репресии не само срещу българите, но и срещу руските бежанци. Последните са обявени за врагове на съветската власт и на българското комунистическо правителство. Унизяват ги като ги задължават да приемат съветско гражданство“....
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1874
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 448 пъти
Благодарено: 187 пъти

Предишна

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта

  • Advertisement