• Advertisement

България през периода 1878-1944г.

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот bknf » 21 Май 2020, 06:38:39

Ще добавя нещо и от спомените на Михаил Делев, от неговата книга "Премълчаните истини", София 2017 г.

Общо 286 страници. Най-отпред:
"Истината съществува, трябва да се измисли само лъжата", Жарж Брак.

стр. 13
"Моят корен е от Македония. Дядо ми, на когото нося името, е от героичното село Смилево, татко ми е роден в Битоля, където живеело семействотопо средата на второто деситилетие от миналия 20-и век.. Когато татко е едва три годишен, а чичо ми на пет, дядо събрал малко покъщнина, същото направил и брат му Атанас. Качили жените и децата си на покрит конски фургон и потеглили към София. Годината е 1918-а, време за преселнически кервани, но без бежански лагери, без граници, без болни и разплакани деца. И без всички безобразия, които се случват един век по-късно.

"В София братята купили място над Римската стена и много близо до бъдещето площадче "Журналист". Наоколо само поляни, чак до Перловската река и сегашния булевард "Евлоги Георгиев".

стр. 14-15
"Бомбардировките (на американските ВВС) през 1944 година ударили яко къщата на братята Дарковски.. Дядо ми и брат му възстановили нашата къща, докато сме били евакуирани в Панчарево. За днешните млади мъже може да е невероятно, но тогава, на 10-ти януари 1944 година, през нощта на голямата бомбардировка над София, в сняг до колене, баща ми ме е носил всичките 16 километра. Първото нещо, което съм запомнил, е Пачарево и войниците от съветската армия Освободителка. В къщата на баба Младенка, където живеехме и ние, те имаха и една стая за радистите. Всяка вечер, като се прибираше, дядо ми се шегуваше с тях: "Каи сте бе, окупатори".. И ги черпеше по една -две чашки. Те не отказваха, и не се сърдеха, сигурно добри хора са били. И много изстрадали".

После става дума за това, как е било нататък и за спорта.
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3760
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 279 пъти
Благодарено: 434 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот bknf » 21 Май 2020, 06:52:24

VaskoLeon написа:Имаш сигурно предвид рязането на човешки глави от жандармерията? Всеки фашистки режим не му пука от подобни престъпления срещу човечеството, българските монархо-фашисти в това отношение не са изключение.

Впрочем Пухлев е търсил такива снимки, аз също не намерих, които да стават за качване тук, "историците" яката роботят, след 20 години ще бъде забравено.

Аз може и да имам някъде, такива снимки, от един музей - трябва да ги намеря. Като дете, не съм и искал да ги гледам/ възприемам. До определено време, в Батак всички ятаци на партизаните, са били разстрелвани, както и техните семейства - а къщите им са били запалвани и оставени да изгорят. Така че спомени от тях - няма. После вече, когато немците почват да бъдат гонени и да бягат назад, то цар Борис издава една заповед, да не ги разстрелват, а да ги пращат в затвора.

"Cпомените" на vl са явно свързани със фашистко- царската власт, даже и да не иска да разкаже. Няма причини, да се гордее с тях, но му идват отвътре и не може да ги спре. Родовата им памет, така да се каже.
bknf
Професионалист
Професионалист
 
Мнения: 3760
Снимки: 0
Регистриран на: 22 Септември 2004, 00:00:00
Благодарил: 279 пъти
Благодарено: 434 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Май 2020, 11:14:25

Не са свързани, защото тогава не ме е имало. Моят баща като ученик е живял по времето на тази власт. И ми е разказвал някои неща.....Но аз тук съм публикувал най-различни статии и спомени. За периода след 9.09.1944г. също. Обаче от него и аз имам ярки спомени.
Не мога да кажа, че са ме обзели някакви сантименталности точно към този период. Нямам, но ми се иска той да се познава по-добре. Защото в учебниците беше силно изопачен. Същото се отнася и за другите 2периода след него, на които пак съм посветил цели теми.

Колкото до нашето семейно положение и спомени оттогава, моят дядо е работил като счетоводител в кожената фабрика в Русе и със своята заплата от 3000лв. е изхранвал цялото семейство-баба ми, леля ми и баща ми. Баба ми е била учителка, но след като се е задомила е престанала да работи.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2074
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 462 пъти
Благодарено: 191 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 21 Май 2020, 14:32:04

Баща им е роден в едно село под Балкана, последното преди билото. Родът в сравнение с другите е бил богат, Керванбашиите. Карали са стоки през Балкана в двете посоки с коне, оттам името. Моят дядо е бил кръчмар, къщата е строена през Балканската война, двукатна с екологични стени от дървени греди, плет и замазано с кал от двете страни. Към улицата кръчмата с един студен мазан/изба, за да се съхраняват вината, ракиите и мезетата. Първото радио в селото, Телефункен от 1938 година.
В селото не е имало училище, баща ми е ходел на училище в съседното село, през зимата е спал в някаква къща там, но понеделник и събота през преспите е трябвало да се прибира в къщи. Пари не са имали никакви, в торбичката ошаф, едно парче сланина и хляб, това се е хранил на училище. Даде ми пример с един негов съученик от селото, които е имал само ошаф и х;яб за хранене и ушите му били изтънели от глада. Та дори второ отделение не завършил, просто спрял да ходи на училище.
Поради произхода си все пак баща ми учи в гимназия в околийския град, храната бобена чорбичка, хляб и сланинка от село. Вземат го в школата за запасни офицери през 1950 година, произведен в чин младши лейтенант, но вместо да го уволнят е изпратен в Пловдив и служи в някакъв полк, там се запознава с майка ми. През 1954 година положението се нормализира, хиляди офицери са уволнени, тогава баща ми записва Институт за първоначални учители, завършава и до пенсионирането си е учител в Пловдив.
Царска България с нейният монархо-фашистки режим не е била цвете за мирисане, спрете тук да величаете някакви тунеядци, дето са живяли разкошен живот на гърба на бедното селско население!
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1721
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 59 пъти
Благодарено: 52 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Май 2020, 22:39:52

Генерал-лейтенант Никола Жеков: ''Здравей, героиньо!“
Донка Ставрева: ''Здраве желая, господин генерал!“
През пролетта на 1917 г. при една обиколка на позициите главнокомандващият на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков се явява при 60-ти пехотен полк на 11-та Македонска дивизия. След рапорта на командира на полка той прави преглед на строените войници и спира погледа си върху един войник Донка Ставрева, чието лице се откроява сред лицата на останалите брадясали войници. Главнокомандващият пита полковия командир на колко години е този ''младеж''. Командирът му отговаря, че това е жена, наша българка доброволка от Македония, която от началото на боевете през войната е в строя. Започва кратък разговор между двамата в присъствието на целия щаб на полка.
След няколко минути генерал-лейтенант Никола Жеков приближава към Донка Ставрева и с висок глас я поздравява: ''Здравей, героиньо!“ А тя по войнишки стегнато отговаря: ''Здраве желая, господин генерал!“
След това той повежда разговор с нея. И когато разбира, че смелата българка е участничка в три войни на България от 1912г. до 1918г. и едно въстание - Илинденско-Преображенското от 1903г., за което е наградена с два кръста ''За храброст“, той лично й връчва трети, I степен и заповядва на командира на полка да издаде заповед за производството й в чин младши подофицер. Заповедта е оформена с дата 31.05.1917г.
В края на Първата световна война Донка Ставрева е представена за производство в първи офицерски чин, но поради отстъплението това не се осъществява. Тя обаче остава в българската история като истинска героиня.
Донка Ушлинова е родена на 21.12.1880 г. в бунтовното историческо българско село Смилево, Македония - родното място на войводата Дамян Груев. Омъжва се, когато е на 15, за Ставри Христов от село Лера, Битолско. Докато мъжът й е на гурбет, започва да я задиря един турчин, когото тя убива с помощта на етърва си Сребра Апостолова през август 1902 г. След убийството двете жени бягат от селото и намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов. Д. Ушлинова остава при комитите и се включва в борбата на ВМОРО.
През 1903г. по време на Илинденско-Преображенското въстание юначната българска участва в близо 20 сражения в Битолско. След въстанието се установява във Варна и започва да следва там. Там идва и съпругът на Ушлинова.
По време на Балканските войни 1912-1913г. Донка Ушлинова става доброволка във 2-ра рота на 8-а Костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Отличава се в битките при Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и в боевете срещу сърбите на Султан тепе в Македония. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и е наградена на 26.09.1913г. със знака на войнишкия кръст "За храброст" - IV и III степен.
В Първата световна война Д. Ушлинова участва като доброволка във 2-ри пехотен Македонски полк (преименуван през 1917г. на 60-ти пехотен полк). В същия полк е и съпругът й Ставри Ушлинов.
Донка Ушлинова се сражава на фронта в Македония при Дойран и Круша планина, в това число в Дойранската епопея и последвалите боеве до последния ден на войната.
Паметни остават нейните патриотични речи пред войниците, които са вдъхновяващ пример за личния състав в последните мигове от славното българско участие по време на най-голямата война за национално обединение - Първата световна война, 1915-1918г.
След края на войната Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. През 1924 г. им се ражда син Александър. До смъртта си на 27.06.1937 г. Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери ''Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог: ''Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали…''
Янко Гочев
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2074
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 462 пъти
Благодарено: 191 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Май 2020, 22:44:02

Легендарният български офицер от Македония полковник Борис Дрангов. ЕДИН ВЕЛИК БЪЛГАРИН, роден в Скопие, Македония, загинал за ОБЕДИНЕНА България в битката в Завоя на Черна на 26 май 1917г.
По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903г. напуска военната служба в Българската армия и заминава за родната му Македония заедно с други български офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината Плавица, Кратовско.
На 17.08.1903г. от Кюстендил той изпраща писмо на съпругата си Райна, в което пише: ''...В тоя тържествен миг, аз, без да се колебая, поставям Отечеството по-високо от семейството, неговата доброчестина по-горе от нашите лични блага...''
През Балканската война, 1912-1913г. Б. Дрангов е началник-щаб на 1-ва бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия в състав 1-ви Софийски полк и 6-ти Търновски полк. С тях печели победи над турците в Тракия - при Гечкенли, Селиолу и Чаталджа. При овладяването на Селиолу на 9-10.10.1912г. лично предвожда лично една от дружините в мощна атака, след която турците са разбити поголовно. За проявения героизъм на 25.02.1913г. е награден с български военен орден ''За храброст'' IV степен.
През Междусъюзническата война от 1913г. е началник-щаб на 1-ва бригада на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Сражава се в долината на р. Нишава при връх Бубляк и при атаките на Пирот. Неговата бригада, разполагаща със силна артилерия се впуска в МОЩНО НАСТЪПЛЕНИЕ към Пирот с цел освобождението на стария български град, окупиран от сръбските войски. И когато 1-ви и 6-ти полкове помитат сръбските войски и се готвят да атакуват Пирот, идва ПРЕДАТЕЛСКАТА ЗАПОВЕД на руския агент генерал Радко Димитриев, който не позволява атаката. Пиротските българи остават под сръбско робство с активната помощ на руския агент и изменник генерал Радко Димитриев. Пирот остава сръбски чак до 1915г.
Подполковник Б. Дрангов участва в Първата световна война като командир на 5-ти Македонски полк на 11-та Македонска дивизия на Българската арнмия. С полка си в периода 17.10-21.11.1915 г. е участник в боевете с френските войски при Криволак. След разгрома им в периода 21-30.11.1915г. преследва френските войски чак до границата с Гърция. И е готов да натика остатъците от трите френски пехотни дивизии в Бяло море, ако не бе издадена заповедта от съюзника Германия българските войски да спрат настъплението си на границата с Гърция, с което фактически възниква фронта в Македония.
През май-септември 1916г. е началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие, която подготвя бъдещите български офицери за фронта в Македония. Тя остава в историята като ''ДРАНГОВАТА ШКОЛА''.
През септевмри 1916г. се сражава с 1-ва Софийска дивизия на фронта в Добруджа. Той е началник-щаб на 1-ва пехотна Софийска дивизия - ''Желязната'' чак до февруари 1917г. и е свидетел на освобождението на цяла Добруджа след разгрома на руско-румънско-сръбските войски, както в Добруджа, така и в Румъния, чиято столица Букурещ е овладяна с бой от българските войски на 6.12.1916г.
През март-май 1917г. е боен командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, с който се сражава в Завоя на р. Черна. Участва в голямото победоносно за България майско сражение срещу настъпащите италиано-френски войски в участъка край кота 1050, които са ИЗЦЯЛО РАЗГРОМЕНИ независимо, че са атакували българските полкове след силна артиелерийска подготовка и с много сили - 2 френски пехотни колониални дивизии и една италианска пехотна дивизия. До 21.05. 1917г. те са победени заедно с руската специална бригада, изтребена до крак.
Но след победата на 26.05. 1917 г. при артилерийски обстрел, подполковник Б. Дрангов е тежко ранен и по-късно вечерта умира от раните си. Неговата смърт е ТЕЖКА ЗАГУБА за България, която губи един забележителен офицер, който е незаменим.
Погребан е в двора на църквата ''Свети Димитър“ в Скопие, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. На 20.07. 1917 г. посмъртно е повишен в чин полковник.
''Полковник Борис Дрангов беше човек с гранитен морал, БЪЛГАРИН с неугасимо родолюбие, офицер с бляскави и редки дарования, войсковедец с несравнима сърцевина и психологическа мощ и храбрец, достоен да заеме най-видно място сред героите във войните и борбите за обединение на българският народ. Истински апостол във военното поприще, Борис Дрангов не един път понесе страданията за идеите и схващанията си, не един път отби стрелите на завистта и злобата и не един път прости на противниците си и именно като апостол, верен на своята мисия, той обаче, не отби чашата, а при пълно съзнание положи своя живот в жертвеника на свободата и по-доброто бъдеще на родината." - полковник Петър Дървингов - негов другар от революционните борби и също български офицер, роден в град Кукуш, Егейска Македония.
Янко Гочев
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2074
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 462 пъти
Благодарено: 191 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 22 Май 2020, 10:11:55

Отново в типичният му пропаганден стил 2 биографии на 2 царски офицери, дето били толкоз храбри и разгромили до крак 2 пехотни дивизии на франсетата в битката на завоя на река Черна. А през 1918 година на същият фронт сме разгромени до крак, идва Втората национална катастрофа.

Нещо хич не пасва ентусиазъмът на "автора" с реалните политически събития!

Никакви изводи от Първата национална катастрофа, Балканската война, когато сме се насрали толкоз много, че замирисва из цяла Европа.

Със същата тъпа упоритост българските царски тунеядци ще гризат дървото през Втората световна война, когато ще е Трета национална катастрофа! Този път на страната на Хитлер, българският монархо-фашизъм става слуга и поема окупационни функции в Гърция и Югославия!

Но "автора" не е в състояние да гледа критично на историческите събития, той е в някакъв идеализиран от него собствен свят, пропаганда без оглед на загубите на реалитет.
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1721
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 59 пъти
Благодарено: 52 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 22 Май 2020, 14:47:49

Намери Янко Гочев и го критикувай. Аз само го цитирам......Доведи го тук, ако можеш.......

Освен това употребяваш нецензурен език, който идеално показва възпитанието и манталитета ти! А може би и образоваността ти......
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2074
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 462 пъти
Благодарено: 191 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 23 Май 2020, 13:10:57

Дива русофобия в България не е от вчера. Но тя, благодаря на Бога, не се споделя от населението на България.

След Априлското възстание от 1876 година в западната преса излизат няколко статии за жестокостите на турския башибозук, но Европейския съюз плати около 60000 евро на колектив от "български историци", които "доказаха", че в Батак конфликтът е бил на основата междуселска вражда!

Нито едно западно правителство не се заема сериозно със съдбата на тъпчените от Осамската империя българи. Само Русия и най-вече руският император решават да освободят България и да ни я сервират на таблет. След войната е сключен договор, ето така изглежда България.

Изображение

Но западните държави решават на Берлинския конгрес леко да ни поорежат, как така българите, дето не се къпят дори един път в седмицата, да получат всички изконни бълагрски територии! И създават недоносчетата Княжество България като васал на султана, Източна Румелия като автономна област подвластна на султана, а Западна Румелия (Македония и Беломорието) я връщат на Османската империя!
Прословутия принцип разделяй и владей, на база на тази намеса на западните сили, ние имаме 3 национални катастрофи, в опитите да си върнем изконни български земи.

Ето резултатът от западните "усилия" да ни натикат в миша дупка:

Изображение

След войната естествено Русия ни помага да си организираме държавата, и въпреки че в Русия властва абсолютна монархия, за нас Русия избира една от най-демократичните за времето си Конституции, белгийската, и ние получаваме Конституция на парламентарна монархия!

Русия ни освобождава за първи път през 1878 година, втори път смъква монархо-фашисткия режим през 1944 година и го хвърля на бунището на историята, няма да се учудя, ако братушките се наложи трети път да ни освобождават!
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1721
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 59 пъти
Благодарено: 52 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 24 Май 2020, 13:17:20

Балканска война

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0 ... 0%BD%D0%B0

Човешките загуби на съюзническите войски за всяка страна по отделно са:

България – близо 87 000 души, в т. ч. 14 000 убити в сражения, 19 000 починали от болести, 50 000 ранени и над 3000 безследно изчезнали;
Сърбия – 39 000 убити, умрели и ранени;
Гърция – близо 29 000 души (около 5000 убити и над 23 000 ранени);
Черна гора – близо 9500 души (в т. ч. 2800 убити).

За загубите на османската армия не достига достоверна статистика. Условно те се изчисляват на около 100 000 или 340 000 души (в т. ч. 225 000 убити, умрели от болести и ранени и 115 000 пленени).

Пренебрегването на българо-гръцкия спор за Южна Македония и отказът от принципа за неделимост на областта при преговорите за изграждане на Балканския съюз довеждат до разпадането му веднага след сключването на мира с османците. Усилията на Русия да изпълни ролята на арбитър, заложена в договора между България и Сърбия, се провалят. На 19 май 1913 г. (два дни след подписването на Лондонския мир) е сключен гръцко-сръбски договор, с който двете страни гарантират общата си граница в Македония срещу опити от българска страна за промяна на статуквото.

Вместо да намери някакъв компромис със съюзниците, Фердинант издава заповед за настъпление срещу сръбските и гръцки армии, едно решение, което донася Първата национална катастрофа! На 16 юни българската армия атакува позициите на сърби и гърци и с това дава началото на Втората балканска война. Тя завършва с победа и допълнителни териториални придобивки на Сърбия и Гърция за сметка на България. Османската империя се възползва от междусъюзническия конфликт и си възвръща Одринска Тракия, а Румъния завладява Южна Добруджа. Кобургът играе вабанк и губи дори спечелени на бойното поле територии.


Ето една карта, на която с тъмно зелено са новопридобитите територии от България

Изображение

И тук се намесват Фердинанд и неговото царско офицерство, които самонадеяно се надяват да наложат със сила преразпределение на спорните територии и нападат вероломно бившите си съюзници! В тази тема можете да прочетете за тези "храбреци", дето били толкоз страшни, че само споменаването на името им карало неприятеля да "трепери". :mrgreen:

След много дадени жертви и загубата на Южна Добруджа картата на България след Междусъюзническата война е доста орязана.

Изображение

Но това не е всичко, след още една война (Първа световна) и Втора национална катастрофа губим дори излаза на Бяло море. Принос на Фердинанд и неговото "храбро" офицерство!
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1721
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 59 пъти
Благодарено: 52 пъти

Предишна

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта

  • Advertisement