• Advertisement

България през периода 1878-1944г.

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 31 Май 2020, 17:59:53

vl написа:На 31 май 1894 година, след скалъпен компромат от обкръжението на Княз Фердинанд, приключва 8 годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стефан Стамболов / Stefan Stambolov /, най-значимия български държавник. И докато русофилите, винаги слугуващи на своите господари в Петербург, след година ще поръчат убийството на големия българин, ...


Браво на Стефчо, управлявал при разтурен парламент, диктатор, осноположник на политическите гонения в България! Не се е посвенил да вкара в зандана дори капитан Петко Войвода, без никакво обвинение впрочем!

И понеже бил по женската част, накрая се намира един храбър офицер, жената на който била една от жертвите на Стефчо, та го посича на улицата със сабята си кат куче! Неговите възложители от Запада е нормално да го хвалят, той е отгледан от тях русофоб, вкарал страната в руслото на Германия и с това косвен причинител на Трите национално катастрофи!
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1787
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 74 пъти
Благодарено: 61 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот itzo » 31 Май 2020, 18:23:50

VaskoLeon написа: ...И понеже бил по женската част, [b]накрая се намира един храбър офицер, жената на който била една от жертвите на Стефчо, та го посича на улицата със сабята си кат куче!...


То бива-бива да си бягал от часовете по история ама чак пък толкоз... :giveup:
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.

Потребители благодарили на автора itzo за мнението:
vl
Рейтинг: 4%
 
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2366
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 8 пъти
Благодарено: 248 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 31 Май 2020, 18:28:26

itzo написа:То бива-бива да си бягал от часовете по история ама чак пък толкоз... :giveup:


Да не би сам да се е посякал, за да хвърли вината на руския цар? :mrgreen: Я раздуй да се посмеем! :) :) :)
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1787
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 74 пъти
Благодарено: 61 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот itzo » 31 Май 2020, 19:12:12

Верно ли не знаеш кой точно е накълцал Стамболов или се правиш на интересен? Преподаваха го някъде в седми клас навремето май...
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.

Потребители благодарили на автора itzo за мнението:
vl
Рейтинг: 4%
 
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2366
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 8 пъти
Благодарено: 248 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 3 Юни 2020, 21:54:02

https://foundationbma.org/index.php/202 ... 3PZRuusnyo

Летище „Враждебна“ – София – (нач. на 1940-те)
by Теодор КараколевPosted on19.05.2020
Приемно здание на летище Враждебна
България не е подмината от вълната на бързоразвиващите се транспортни връзки. Наред с новите железопътни линии и автомобилни пътища с впечатляващи мостове, тунели и други инженерни конструкции, се строят и граждански летища, а София в годините на Втората световна война се изгражда впечатляващия със своите архитектурна стойност, мащаби и функционалност пътнически терминал на новата аерогара „Враждебна“.

Първото летище на София е „Божурище“, от което през 1927 г. започват първите редовни въздушни пътнически превози по линията София – Русе – Варна. Оператор е създаденото с договор между Царство България и немския авиоконцерн Junkers & Co през 1926 г. българско народно въздухоплавателно акционерно дружество „Бунавад“. Отново от 1927 г. френската авиокомпания CIDNA открива пътническата линия Белград-София-Цариград.

През 1930 г. е открито и пътническо приемно здание. Сградата, чийто архитект е все още неустановен, макар малка по размер впечатлява с някои детайли в духа на модерната архитектура – обилно остъклен полуцилиндричен обем и козирка с полукръгъл завършек. Модерният стил е напълно очакван, като се има предвид важността на навлизането на този нов за времето си начин на транспорт.

Пътническо приемно здание на летище „Божурище“, снимка: wikimapia.org
Изграждането на новото летище село Враждебна започва с указ на Цар Борис III, издаден на 16.IX.1937 г. Първото приемно здание е построено през 1939 г., когато се изгражда и писта за излитане и кацане с грундова настилка. В края на 1940-те години летището разполага и с бетонна писта с дължина 1050 m.

Изграждането на големия пътнически терминал (днес Терминал 1) започва преди края на Втората световна война (вероятно в началото на 1940-те) по проект на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев. Зданието е открито през 1947 г., когато от там започват редовните пътнически полети.

Приемното здание на летище „Враждебна“, снимка: www.hdairporttransfers.com
Архитектурата на приемното здание е спокойна и сдържана, без излишна импозантност и показност. Обемите – ясно четими – са разположени хоризонтално със спокен ритъм на прозоречните отвори. Централната част е решена с обилно остъкляване към главната зала, насечено от няколко вертикални лизена. Облицовката е с бял камък.

Приемното здание съдържа правителствено/дипломатическо крило, образуващо западната част на сградата, сектор за международни полети в централната част и източно крило за вътрешните полети. Централно разположената главна зала с височина от 2 нива отвежда към митицата, която е свързана с 2 по-малки чакални с бюфет преди отвеждането към самолетите. В етажа, над чакалните от северната страна има ресторант с тераса към стоянката на самолетите, приемна зала, хотелска част, канцеларии, жилища и обслужващи помещения. Върху покрива са разположени контролната кула и достъпна за посрещачи тераса.

Като чат от обзавеждането на централната зала през 1949 г. художникът Иван Пенков изпълнява 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. За София в картата на Европа е подбрано изображение на самата приемна сграда на летището, а в картата на България град Русе е представен с изображение на пристанищната ж.п. гара. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани 3 големи метални полилея.

За съжаление, през 1960-те години автентичността на сградата е компрометирана с редица пристройки, а през края на 1990-те е проведена мащабна реконструкция, която окончателно компрометира автентичността на фасадата. За съжаление, въпреки високите архитектурни и естетически достойнства на сградата, бъдещите планове включват дори вариант за пълното унищожаване на зданието – решение, която смятаме за погрешно и пагубно за българската архитектурна и авиационна история.

Източници:
– архивни снимки от www.hdairporttransfers.com, wikimapia.org, collections.lib.uwm.edu, архив на „Български архитектурен модернизъм“
– план на партера от Лазаров, В. „Обществени сгради“, книга II, II издание, изд. Техника, София, 1974
– информация от www.sofia-airport.bg и проведено теренно проучване
– Георги Николов – „Труд и промишленост“, София, 1926-1930
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 13 Юни 2020, 23:15:15

Българският Рокфелер

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/balgarsk ... uByBjTjVpM
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 4 Август 2020, 00:25:23

Въздушните асове на България
ШАМПИОНЪТ ПО ФИГУРНО ЛЕТЕНЕ И ВИСШ ПИЛОТАЖ НА БЪЛГАРИЯ, ПОРУЧИК ПЕТКО ПОПГАНЧЕВ ПРЕЛЕТЯВА ПОД СТАМБОЛОВИЯ МОСТ В ТЪРНОВО
доц.д-р Петър Ненков
Петко Попганчев е роден е на 21 август 1905 г. в с. Сухиндол, Търновско. Завършва Аеропланното училище през 1925 г. На негово име са записани множество рекорди по висш пилотаж.
На празника на славянската писменост и българската култура – 24 май 1932 г. той извършва успешно сензационен полет и прелита под Стамболовия мост над река Янтра в Търново, след което форсира двигателя на самолета и успява да премине над покривите на къщите, на квартал Вароша, които се намират фронтално, на много близко разстояние от моста . .
През 1933 г. прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък.
Със самолет „Фоке-вулф-44” извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а със чешкия самолет „Avia B-122” прави 135 свързани лупинга.
През 1939 г. завършва аероинженерство. Работи като началник на конструкторската служба в Държавната аеропланна работилница – Божурище и пилот-изпитател.
Той дава лоша оценка на първия български многомоторен самолет - двуплощника ДАР-4, поради което е прекратена работата по проекта. Изпитва ДАР-6, конструиран от инж. Цветан Лазаров и неговата добра оценка е причина за внедряването на самолета в серийно производство като ДАР-9 "Синигер", а след преместването на ДАР в Ловеч, работата по конструкцията и производството на ДАР-9 продължава.
От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на Държавната самолетна фабрика в Ловеч и шеф - пилот на предприятието. През март 1945 година провежда изпитателните полети с щурмовия самолет ДАР-10Ф и дава добра оценка за него. За съжаление този самолет не е пуснат в серийно производство, тъй като ВВС вече се превъоръжават с реактивни самолети.
На 10 юни 1948г. полковник Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет със учебния самолет ЛАЗ - 7. Изпълнява всички фигури от висшия пилотаж. Дава отлична оценка за създадения от инж. Цветан Лазаров и неговия екип самолет. Той и поручик Васил Щерев изпитват прототипа на Лаз-7, предназначен за ВВС, след което в ДСФ са изработени 160 самолета Лаз-7 и 150 броя Лаз-7М (със съветски звездообразен двигател „Швецов М-11ФР”. През 1954г. българското правителство закрива производството на родни самолети.
Изключителните професионални умения на Петко Попганчев , като пилот са причина за установяване на своеобразни рекорди.
През 1959 г., вече пенсионер, Петко Попганчев става първия републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет.
От 1964 г. той става първият носител на званието "Заслужил майстор на спорта по моторно летене".
През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом "Пол Тисандие"-най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Носител е на орден "Народен орден на труда"-сребърен и два ордена "Червено знаме
Петко Попганчев умира на 8 март 1983 година в София, на 77 годишна възраст.

Потребители благодарили на автора vl за мнението:
rekonkista
Рейтинг: 4%
 
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 18 Септември 2020, 02:17:46

Американската мечта

Публикуваме стихотворение на Иван Вазов в чест на двадесет и осмият президент на САЩ: Томас Удроу Уилсън (Thomas Woodrow Wilson).
За да я има България и днес
На мирните преговори през 1919 г. Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето ѝ на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния.
Президентът е безкомпромисен докрай и дори заявява че по - скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата и ликвидирането на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.
~~~~~
УИЛСОНУ
Кат нов Христос оттатък океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край полага на враждата бясна
и че човек ще вижда брат в човека.
И ний, за правда дето ляхме кърви,
казахме си: „Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата!“ – и първи
сложихме си победното оръжье.
И правда чакахме – дойде насилье,
любов ожидахме – срещна ни злоба
безжалостна – каквато не таил е
и самий пъкъл своята утроба!
Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,
ръце без меч – ръце са за верига...
Разбрахме – късно! – че реч блага е измама,
че писан договор „парче е книга!“
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел благороден.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя зов за мир оста безплоден!
Звучеше в твоя зов речта Христова,
но той кат нея бе осмян... забравен –
не бил готов светът за таз обнова,
не бил узрял духът за подвиг славен.
Празнува пак неправда и коварство,
венец от лаври носи пак лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде – то е още в небесата!
И гледам пак море от мъки люти,
и плач, и стон из родните предели,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице едвам видели!
А стид? А свян? А съвест человешка –
нима са те потребни на юмрука?
И тоз мир безподобен? Гавра тежка
над разпнатий страдалец тука!
Ужасна бе войната, без пример е
в исторьята; но на кръвта й петното
не е дотолкоз черно, както чер е
тоз срам, навека лепнат по челото.
16 октомври 1919
Иван Вазов
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 23 Ноември 2020, 01:24:56

Кольо НиколовЛюбопитни факти
14 септември ·
Аз също не знаех.
Знаете ли на кой българин на погребението присъстват трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш ?
Не е политик.
Общото между Боинг, въздушната възглавница и телефония секретар е техния създател - Асен Йорданов.
Името му е вписано в Книгата на почетните граждани на Ню Йорк, неговият портрет се намира в „Залата на Славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“, в Ер Спейс Музеум има негови вещи.
„Дeвeтдeceт нa cтo oт пoзнaниятa cи пo aвиaция щaтcĸитe лeтци дължaт нa господин Джopдaнoф“, пишат видни aмepиĸaнcĸи aвиocпeциaлиcти. Първият човек, стъпил на Луната - Нийл Армстронг заявява, че е получил знанията си от учебниците на Йорданов.
Асен Христов Йорданов е роден 1896 година, а през 1915 година създава първият български самолет „Експрес“. Датата 10 август 1915 се счита начало на българското самолетостроене.
След Ньойския договор на България е забранено да има собствена авиация, което слага край на мечтите на Асен Йорданов за развитие в България.
През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.
Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство и с одобрението на министър председателя Александър Стамболийски двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото други страни не участват. С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.
Всяко начало е трудно и Йорданов работи различни неща, но след време пocтъпвa като чepтoжниĸ в ĸoнcтpyĸтopcĸoтo бюpo нa зaвoдитe „Kъpтиc“, а по-късно cтaвa лeтeц-изпитaтeл. След време е нaзнaчeн зa глaвeн ĸoнcтpyĸтop нa зaвoдитe. Πpoдължaвa дa yчи и зaвъpшвa aepoинжeнepcтвo, xимия, физиĸa и paдиoинжeнepcтвo.
Πpeз 1941 г. Aceн Йopдaнoв ocнoвaвa своя фирма, чиято дeйнocт e свързана с вoeннaтa oтбpaнa нa CAЩ и е cтpoго ceĸpeтна. Нeгoвaтa пoпyляpнocт нapacтвa, ĸoгaтo oтĸpивa aвиaциoннo yчилищe, което се пpeвpъщa в нaй-aвтopитeтнaтa шĸoлa, ĸoятo пoдгoтвя пилoти зa гpaждaнcĸaтa aвиaция нa CAЩ. Той конструира няколко различни модела на самолетите "Боинг", гордостта на американското авиоинженерство.
C ĸpaя нa вoйнaтa Йорданов е пpинyдeн дa cпpe paбoтaтa cи в cфepaтa нa aвиaциятa и ce нacoчвa ĸъм нoви oблacти. Πpeз 50-тe гoдини нa минaлия вeĸ Йopдaнoв paбoти въpxy cигypнocттa пpи aвтoмoбилитe и e eдин oт cъздaтeлитe нa въздyшнaтa възглaвницa. Рaбoти и въpxy aпapaтa Джopдaфoн - пpародител нa днeшния тeлeфoнeн ceĸpeтap. Ha 19 oĸтoмвpи 1967 г. cвeтoвнитe инфopмaциoнни aгeнции c пpиcĸъpбиe cъoбщaвaт: „Aceн Йopдaнoв — пиoнep нa aвиaциятa, лeтeц-изтpeбитeл, aвиoĸoнcтpyĸтop нa Бoинг и Дъглac, пoчинa нa 71-гoдишнa възpacт.”
На негово име в София има булевард „Асен Йорданов“ - по пътя за летището.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 5 Декември 2020, 23:07:20

Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 30 Декември 2020, 01:57:44

Стефан Панаретов Хаджиилиев е български дипломат, действителен член на БАН, възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, първият български посланик в САЩ от 1914г. до 1925г.
Роден е на 4.10.1853 г. в Сливен в семейството на свещеник. През 1867 г. започва да учи в Робърт колеж в Цариград и го завършва в 1871 г., след което остава да преподава в него български език (1871-1914).
През 1877г. получава и магистърска степен от Робърт колеж. След потушаването на Априлското въстание (1876 ) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците.
Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878), като изнася лекции в редица американски университети и организации за българския национален въпрос.
През 1880г. във връзка със съединистката акция Ст. Панаретов е изпратен от княз Александър I Батенберг в Лондон с важна дипломатическа мисия, чиято задача е да coндиpa отношението на английското правителство с премиер У. Гладстон към съединението на Княжество България с Източна Румелия.
На 10.12.1914 г. Ст. Панаретов става първият български пълномощен министър в САЩ в периода 1914-1925 г., с кратко прекъсване.
На 22.12.1914г. е приет тържествено в Белия дом от президента на САЩ Удроу Уилсън. На него Ст. Панаретов връчва акредитивните си писма, като декларира, че главната линия на политиката, която ще следва в българо-американските отношения, е ''да се засилват приятелските връзки, съществуващи между България и САЩ”. Българската легация във Вашингтон е открита на 16.01.1915г.
Месеци по-късно Ст. Панаретов претърпява голяма лична трагедия - неговият син Кирил загива на фронта.
Кирил Панаретов е роден в София. Участва в Първата световна война като офицер, запасен подпоручик в 6-ти пехотен Търновски полк от 1-ва Софийска дивизия. Бил е взводен командир в 10-та рота на полка. Загива на 12.10.1915г. при атаката на силната сръбска позиция на връх Дренова глава. За ''бойни отличия и заслуги във войната'' посмъртно е награден с орден ''За храброст“, IV степен, 2 клас.
По време на Първата световна война във Вашингтон Ст. Панаретов полага огромни дипломатически усилия за запознаване на американската общественост с българската позиция и целите на участието на България в световния конфликт на страната на Германия. Усилията му са успешни.
През 1917г. САЩ влизат във войната срещу Германия, но не скъсват дипломатически отношения с България, а след Първата световна война на мирната конференция в Париж демонстрират, в това число и лично чрез президента У. Уилсън явни симпатии спрямо България. За тази позиция влияние има доброто познание на американската дипломация на целите на участието на България в Първата световна война, които са справедливи и безспорно дейността на Ст. Панаретов като пръв български посланик в САЩ, който е много добър защитник на българската кауза и българските национални интереси на американска земя.
Като опитен дипломат Ст. Панаретов е включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойския мирен договор (27.11.1919). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите.
От 1925 г. работи като постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Пише статии в българския и чуждия печат и е автор на различни изследвания. Сред творбите му са: Българска граматика (1881), книгата ''Near East Affairs and Conditions'', съчинението Bulgaria and her neighbors, както и англо-български речник, върху който работи повече от 40 години.
Умира на 19.10.1931 г. във Вашингтон, САЩ на 78 години. Погребан е на 21.10.1931 г. в гробището Рок Крийк (Rock Creek Cemetery).
Той е голям дарител. Заедно със съпругата си американката Лидия Гейл завещава значителни суми на БАН и Американския колеж в София.
Д-р Ст. Панаретов оставя цялото си състояние - според някои източници възлизащо на около 2,5 млн. лв., а според други на 5 млн. лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие.
Според завещанието му той дарява всичките си вложения в български банки на БАН, като предвижда сума за стипендии на студенти по българска филология в Софийски университет и на ученици от софийски гимназии. От завещаните суми са формирани два фонда: единият към БАН, а другият към Народната библиотека. Оставил е средства на Народната библиотека, читалище ''Зора'' в Сливен и други образователни и културни средища в родината си, като желанието му е било с тези суми да бъдат открити стипендии за даровити студенти и ученици на негово име.
Янко Гочев
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот ysmivka » 17 Януари 2021, 18:01:14

Изображение
Аватар
ysmivka
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1879
Снимки: 349
Регистриран на: 21 Октомври 2011, 09:15:33
Местоположение: 97204 Höchberg
Благодарил: 100 пъти
Благодарено: 364 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 9 Май 2021, 14:39:55

9 май 1917г. - Завоят на река Черна , фронта в Македония. Българските войски РАЗГРОМЯВАТ руските нашественици и унищожават цяла московска ''славянска'' и ''православна'' специална бригада, изпратена да унищожи България, заедно с нейните съюзници - френско-италианските дивизии.
Това е БЪЛГАРСКИЯТ ДЕН НА ПОБЕДАТА над московския агресор и над всички наши врагове-ВЕЛИК ДЕН за България.
Голяма българска победа, за която НИТО ЕДИН ''историк'' на 9 МАЙ НЕ ГОВОРИ. ПЪЛНО МЪЛЧАНИЕ ПО ЗАПОВЕД НА МОСКВА.
Поради ФАЛШИФИКАЦИЯТА на българската история след 09.09.1944г. и досега българите нищо не знаят за тези събития, а казионните комунистическо-русофилистични лъжеисторици са в пълно мълчание по заповед на своите началници в Кремъл.
Цялата битка в Завоя на Черна 1915-1918г. - НАЙ-ГОЛЯМАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ е ИЗЦЯЛО УКРИТА от тези пропагандатори на лъжи срещу България.
Янко Гочев
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 5 Септември 2021, 20:24:36

105 години от началото на Добричката епопея - 5.09.1916г.
След разгрома на руските донски казаци на 4.09.1916г. от 1-ва конна дивизия на генерал Иван Колев идва ред и на останалите части на руската императорска армия, нападнала България да изпитат мощта на българската войска, сражаваща се за освобождението на Добруджа.
ЗАСЛУГАТА Е НА ОСВОБОДИТЕЛЯ НА ДОБРИЧ ГЕНЕРАЛ ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ (на календара негов портрет от 1917г.), който като началник на ''подвижния резерв на Варненския укрепен пункт'' обединява малобройните си войски край Добрич, посрещнали с огън враговете на 05.09.1916г. и разпръснали ги в първите им безуспешни атаки за отвоюване на Добрич. И ТАКА ЩЕ БЪДЕ И В СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ ДНИ НАРЕД.
Генерал Тодор Кантарджиев е голям български военачалник от 5-ти випуск на ВНВУ в София, произведен в офицер през 1884г. Изминава с много труд, лишения и упоритост пътя от редник до генерал. И става боен победоносен български генерал, СТРАШИЛИЩЕ ЗА ВСИЧКИ ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРИЯ.
Той е участник в цели 4 войни на България - Сръбско-българската война от 1885г. с 1-ви пехотен Софийски полк, Балканската война, 1912-1913г. и Междусъюзническата война от 1913г. с 1-ва бригада на 6-та Бдинска дивизия (3-ти Бдински полк и 15-ти Ломски полк) и Първата световна война, 1915-1918г. в която е герой от боевете на цели три фронта - Добруджа, река Серет и Македония с Албания,
Като командир на войските на Варненския укрепен пункт през 1916г. е защитник на българската морска столица Варна от руската военноморска агресия и освободител на Добрич от румънска окупация на 4.09.1916г., а като началник на Сборната дивизия е победител във войната в Добруджа, разгромява всички врагове на България-румънци, руснаци, сърби и освобождава старите български селища Кюстенджа, Бабадаг, Тулча, Браила.
На Серетския фронт през лятото на 1917г. разгромява за втори път руските войски. После със Сборната си дивизия е на фронта в Македония и достига в Албания чак до река Шкумба. И там отново бие за трети път руските агресори в комплект с френските им съюзници, превръщайки се в български военачалник, кошмарно име за тях.
От октомври 1917г. до октомври 1918г. той защитава старата българска столица Охрид от французите, чиито атаки отразява, като разбива за трети път руските войски, френски съюзници, действащи в приезерния участък между Охридското и Преспанското езера.
Неслучайно неговата дивизия е наричана ''ОХРИДСКА''. Докато генерал Тодор Кантарджиев воюва на фронта в Македония и Албания Охрид е БЪЛГАРСКИ и чужд враг там не стъпва. Отделно е подкрепян и от българите в Албания.
През октомври 1918г. като старши началник на оставените принудително по вина на предателите русофили въз основа на Солунското примирие от 29.09.1918г. в заложничество 4 български дивизии (около 100 000 души) е организатор на акцията по спасяването на българските бойни знамена от ВСИЧКИ пехотни полкове. Благодарение на него и на неговите подчинени офицери, подофицери и войници НИТО ЕДНО БЪЛГАРСКО БОЙНО ЗНАМЕ не попада в плен в ръцете на враговете на България - последен боен подвиг на цялата Българската армия в Първата световна война.
Прославеният български военачалник, който е побеждавал сърби, турци, румънци, руснаци, французи, италианци на всички фронтове, където се е сражавал за България и то по няколко пъти, изцяло отсъства от казионната фалшифицирана в полза на Москва от комунистите и русофилите ''българска'' история. Защитникът на Варна и на Охрид и освободителят на Добрич все още чака признание и заслужена почит за своите велики дела в името на България.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 10 Септември 2021, 00:58:37

Муравиев – държавникът, опитал да спре комунистите и съветските войски да окупират България

​В съдбоносните дни от 2 до 9 септември 1944 г. Константин Муравиев оглавява правителство, съставено от представители на няколко опозиционни партии. То прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България и да избегне вероломното нахлуване на Червената армия.

За седмицата, през която е на власт правителството на Муравиев, България прекъсва дипломатическите си отношения с Германия, иска примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от Югославия. На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа от военния министър генерал Иван Маринов поради технически проблеми при изпълнението. Това е официалната версия, но по-късно става ясно, че забавянето е станало умишлено, с въздействието на съветското разузнаване, а целта е била ръцете на Сталин при окупирането на България да бъдат развързани. В действителност ген. Маринов вече е бил съгласувал своите действия с Отечествения фронт за отлагане обявяването на войната, за да се даде възможност на СССР да обвини правителството в неискреност и да обяви война на България. Когато на 8 септември се обнародва решението, страната се озовава в необичайна ситуация: намира се във война едновременно от една страна със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

И въпреки това на 9 септември правителството на Муравиев е съборено от офицерите на Дамян Велчев и комунистите, с активното сътрудничество на военния министър Иван Маринов.

Константин Муравиев е осъден на доживотен затвор от т.нар. Народен съд. Тази присъда е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 1996 г. Освободен от затвора през 1955 г., на следващата година е арестуван отново и е изпратен в концлагера Белене. Остава в затвора до 1961 г. Издъхва в мизерия и забрава през януари 1965 г., но в българската история ще остане последният държавник, дръзнал да спре окупацията на страната от Съветския съюз.

https://faktor.bg/bg/articles/muraviev- ... -balgariya
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2261
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 488 пъти
Благодарено: 194 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта

  • Advertisement