България през периода 1878-1944г.

[vl]

Септемврийското въстание и истината - българи не воюват срещу българи, а терористи срещу народа по заповед на Москва

https://faktor.bg/bg/articles/septemvriyskoto-vastanie

[vl]

Генерал Атанас Стефанов – любимецът на Борис III във всички войни

https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/ge ... 2psv1N63Q8

[vl]

Поклон пред паметта на един велик българин!
На 13.01.1961 г. Цветан Лазаров напуска този свят. Той е български инженер и професор, най-продуктивният авиоконструктор (самолети „ДАР“, „КБ“ и „ЛАЗ“) и учен в областта на авиацията, работил в България. Самолетите и хеликоптерът ЛАЗ, носят неговото име.
За кратко – от 30-те години на XX век до средата на 50-те, благодарение на усърдната му работа, България се превръща в един от големите производители на самолети в Европа. Стига се до там, че държави като Югославия и Полша внасят от моделите, произведени от Цветан Лазаров.
Въпреки това обаче, след 1944 г. управниците ни са "посъветвани" от СССР, че в България не е хубаво да се развива самолетостроенето. То бива умишлено възпирано и се стига до момента, в заводите в Ловеч от където са излизали произведенията на Цветан Лазаров, да произвеждат ...велосипеди и мотопеди. Съдба...
За сведение:
– Самолетите и хеликоптерът ЛАЗ, са на негово име;
– абревиатурата LZ, произлиза от инициалите на професора и се ползва за код за разпознаване на българските полети в Международната организация за гражданска авиация! До днес!
Тя се ползва и за име на популярната българска марка аерошоколади LZ.
Когато топите вкусотията с въздушни балончета в устата си, подсетете са за миг и за Цветан Лазаров!

[vl]

Няма друга велика сила освен Русия, която да е прилагала тероризма в отношенията си с България, и то тероризъм срещу представители на държавната власт, които следват политика в интерес на България.
Списъкът на убитите от Русия български държавници и политици е много дълъг, като водещи в него след 1878г. са СТАМБОЛОВИСТИТЕ.
Според руските документи, които няма кой да прочете активен участник в тези терористични акции и атентати е генерал граф Николай Игнатиев - убиецът на Васил Левски и на Българската екзархия, яростен БЪЛГАРОФОБ, обявен от руската пропаганда за ''голям приятел на България'' (!?), на когото пак искат да издигат паметници в София, понеже има малко в България !? Руска наглост и поредна нова монументална агресия срещу България.
АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ СТЕФАН СТАМБОЛОВ
На 15/27.03.1891 г., след заседание на правителството, Ст. Стамболов отива в кафенето ''Панах“. Той е придружаван от министъра на финансите Христо Белчев, с когото обсъждат назначаването на главен секретар на финансовото министерство. Те излизат от кафенето към 20 ч. и тръгват, следвани на разстояние от телохранителя Спас Антонов, по тротоара на улица ''Васил Левски“, покрай източната ограда на Градската градина, когато са нападнати от атентаторите, действащи терористи и руски агенти.
Нападателите, които са платени от Русия наемни убийци, се движат срещу тях на две групи. Първи са Михаил Ставрев (Халю) и Никола Тюфекчиев. Те подминават Ст. Стамболов и Хр. Белчев и веднага след това Халю хваща Ст. Стамболов за ръката, за да му попречи да използва оръжието си, и стреля по него, но улучва в лявата ръка Никола Тюфекчиев. В същото време и той стреля, но улучва Халю в дясната ръка, след което той не може да използва оръжието си. Ст. Стамболов пада на земята и изглежда поне част от нападателите решават, че той е убит. Междувременно Хр. Белчев побягва към входа на Градската градина, където е застрелян от Д. Тюфекчиев, който го взема за Ст. Стамболов.
След известно забавяне телохранителят Антонов подгонва атентаторите, но без да стреля по тях. Той все пак ранява със сабята си Димитър Тюфекчиев. В това време Ст. Стамболов отива до близкия полицейски участък и се включва в преследването на нападателите, но и четиримата успяват да избягат.
Никола Тюфекчиев стига до Белград, а Халю и Ножаров - до Румъния, откъдето със съдействието на руските власти се прехвърлят в Одеса на руска територия.
Раненият Димитър Тюфекчиев е арестуван на следващия ден, след като в Градската градина са открити пистолети с инициалите на брат му.
Разследването на атентата продължава повече от година, като през цялото време правителството използва случая, за да докаже връзките на атентаторите с Русия и русофилската опозиция, каквито безспорно има..
Ст. Стамболов цели организирането на шумен политически процес, който да затвърди неговите политически позиции и да разобличи антибългарската политика на Русия, започнала терористични акции в България..
Единственият заловен атентатор Димитър Тюфекчиев не дава никаква полезна информация на следствието и в резултат на мъченията, на които е подложен, умира на 18.09.1891г.
Телохранителят Антонов остава неразкрит, въпреки подозренията, че е съпричастен към злодеянието. Антонов обаче извършва убийство две години по-късно и впоследствие умира в затвора. Един от съучастниците, Спас Лепавцов (баща на Димитър Лепавцов), който известно време съхранява използваните за нападението оръжия, се съгласява да сътрудничи на следствието. Въз основа на неговите показания, обвинението се опитва да докаже връзката на нападателите с известни обществени фигури като Петко Каравелов, Димитър Моллов, Климент Търновски, Светослав Миларов и Трайко Китанчев, някои от които са арестувани. За премиера е ясна руската връзка и за назидание му трябват изкупителни жертви от русофилските кръгове в България.
Съдебният процес се води от военнополеви съд, чиито заседания започват на 18/30.06. 1892 г. във Военното училище. На смърт са осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев. Петко Каравелов е осъден на 5 години, а Трайко Китанчев - на 3 години затвор. Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев и Иван Козаров също са осъдени задочно и са обявени за издирване. Смъртните присъди са изпълнени на 27.07.1892г. в двора на Черната джамия. Спас Лепавцов е осъден на смърт, но присъдата му по-късно е заменена с 5 години затвор.
С убийството на Христо Белчев България изгубва един от най-перспективните си политици. Въпреки, че е завършил икономика в Париж през 1884 година, Белчев е известен в тогавашното светско общество и като поет. Само на 33-годишна възраст, година преди да го убият, той е назначен за финансов министър в правителството на Стамболов.
След смъртта си Христо Белчев оставил вдовица на 23 години една от най-красивите жени на тогавашна България - поетесата Мара Белчева.
Янко Гочевъ

[vl]

Има ли общо Христо Ботев със „Символ-верую на българската комуна”?

https://clubz.bg/40179-ima_li_obshto_hr ... NhMrSLS8nQ

[vl]

Как бе развенчан митът за Митко Палаузов

https://www.168chasa.bg/article/4244989 ... QT4asTl8To

[vl]

Генералът от пехотата Иван Вълков - военният министър на България (1923-1929), водил успешна борба в продължение на десетилетия срещу болшевишкия тероризъм, ''внасян'' от Москва
Оцветен портрет на един забележителен български генерал, участник в двете славни за България битки при Одрин и Завоя на река Черна начело на 44-ти пехотен полк, командир и на легендарната 7-а Рилска дивизия, за когото целия живот е БОРБА за България срещу нейните врагове - външни и вътрешни.
Завършва ВНВУ в София през 1896г. с отличен успех, а след това и две военни академии. Участва във войните за обединение на България от 1912 до 1918г., като се проявява особено в Балканската война при обсадата на ''непревземаемия'' Одрин, превзет на 13.03.1913г. Той е началник-щаб на Източния сектор, където е осъществен пробива и е изкована победата.
После воюва по фронтовете на Първата световна война (1915-1918) като командир на 44-ти пехотен полк, с който се сражава успешно в Завоя на река Черна, в това число срещу руски нашественици, и като началник на 7-а Рилска дивизия, с която се бие на фронта на река Струма срещу англичани и гърци.
До края на трите за България войни е НЕПОБЕДЕН на фронта. Активен деец на Военния съюз, фактически ръководител след Първата световна война на Трета секция - военно контраразузнаване, които неутрализира и унищожава много предатели, чужди агенти и шпиони.
Борец срещу оранжевоболшевишия режим на националния предател дружбаша Александър Стамболийски в периода 1920-1923г.
След преврата на 09.06.1923г. ген. Иван Вълков става военен министър. Управлява в бурно време на следвоенна криза, която в 1923-1925г. придобива форми на гражданска война, провокирана от Московския Коминтерн и неговата секция - БКП.
Ген. Иван Вълков прави много за възстановяването на войската и за запазването на реда в България, застрашен от тероризма на комунистите и земеделците, които счита за врагове на ''Царя и Отечеството'' и затова води с тях цял живот безмилостна борба.
Той самият става жертва на комунистическия атентат в църквата ''Св. Неделя'' на 16.04.1925г., когато е тежко ранен в главата и оцелява по чудо. Това не му пречи да поведе борба с терористите и ''противодържавните елементи'', финансирани от Москва.
Действа много решително въпреки раната и мъката по жертвите негови бойни другари от фронта, избити при атентата. Дни след атентата той е принуден да постъпи в болница. Загубил е много кръв от раната в главата и получава виене на свят. Подчинява се на лекарското предписание. Неговата възрастна майка баба Тодора го посещава и умира, защото не успява да преживее състоянието на своя син. Тя става още една невинна жертва на комунистическия атентат в църквата ''Св. Неделя''.
След преврата на 09.09.1944г. и окупацията на България от Червената армия ПОРОБИТЕЛ ген. Иван Вълков плаща много висока цена за своята успешна борба срещу враговете на България.
Цели 16 години от 1946г. чак до смъртта си през 1962г. той е подложен на жестоки комунистически репресии, включващи арести, престой в затворите, разпити в следствието, издевателства и инквизиции, въдворяване в три лагера, фалшив съдебен процес от 1954г. за априлските събития от 1925г. организиран в нарушение на закона при изтекла давност, в който е осъден на смърт, заместен с 20 години затвор, означаващо за неговата преклонна възраст мъчителна бавна смърт.
Умира през 1962г., но непреклонен и непречупен от държавноорганизирания спрямо него и семейството му системен комунистически терор. После е несправедливо клеветен, сатанизиран и до днес от другарите казионни ''историци''.
Янко Гочев

[vl]

Така се пренаписа историята ни, по време на болшевишкото колониално робство в България!!! Ще се боря и аз лично, до сетния си дъх, в борбата за нейната реабилитация, казано с "прости" думи - "за истината"! Изхвърлете руските шекерчета, които са пълни вътре с отрова! Паисий е събудил "заспалия" български народ с думите:
"О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не ЧЕТЕШ, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?"
Днес отново сме в летаргичен сън, и за да се събудим, трябва да започнем да четем! А за четене има много, тонове стара литература - вестници, статии, брошури, книги, мемоари, спомени и т.н., написани от професори, политици, офицери, писатели, дипломати, революционери, възрожденци, духовници... Има и купища архиви и документи...
Без да познаваме миналото и историята си, не можем да градим трезво и своето бъдеще. Днешния българин не познава националния си интерес, затова не разбира и кой е правилния път, по който да поеме. Път, който ще осигури на бъдещите български поколения, на нашите деца и внуци - един достоен, цивилизован, свободен, демократичен и добър живот.
Да премина към същността на това, което исках да ви кажа, поредния източник, от стотиците които споделям.
Спомени - проф. Николай Генчев
"Задраскан просто беше буржоазният период от българската история. Времето от 1878 до 1944 г. се представяше като непрекъсната трагедия от катастрофи, експлоатация и духовно безплодие.
Всяка нова страница, написана за тази епоха, започваше с трафарета: "Положението на народните маси рязко се влошило.“ За дейците на буржоазния период се редяха предимно хули и ругатни. В страшно плашило за новите генерации беше превърната династията на Кобургите, обявена за главен агент на германския империализъм и за гробокопач на България.
До неузнаваемост се изопачаваха международните отношения от най-дълбока древност до наши дни. Всичко, което напомняше за Западна Европа, беше обявено за реакционно, а дейците, свързани с него, се клеймяха като чужда агентура. Такава участ сполетя българите католици от XVII в., които бяха подготвили най-голямото
българско въстание срещу османското господство, но в полза на Хабсбургите. Въстанието се признаваше, но без организаторите и участниците в него.
Като моден шлагер се припяваше тезата за „дядо Иван“, т.е. за Русия като единствената спасителка на българския народ. Формално беше забранено да се говори за амбициите на руския империализъм на Балканите. Всяка война за завоевание и надмощие, водена от руските монарси, се третираше като освободителна акция
за спасяване на българския народ.
Младите хора у нас трябваше да
бъдат убедени, че „цар батюшка“, пък и нашите „братушки“ векове са лягали и ставали с единствената мисъл, как да помагат на България. Никой не можеше, а все още в България не може да cе пише, дори и да спомене, че руската политика беше против българското църковнонационално обособяване, че чрез войната от 1877-1878 г. тя разсипа историческите достижения на българската нация, че по време на най-крупното събитие в новата история - Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., Русия се прояви като върл душманин на българската кауза, че Петербург точно тогава отзова руските офицери от българската армия и насъска сърбите да тръгнат към София.
Формално беше забранено да се говори за преврата, организиран от царската охрана през 1886 г. срещу Александър Батенберг. Този акт се представяше като справедливо възмездие от страна на нашите освободители срещу австрийския и немски агент Батенберг,
срещу човека, който осъществи българското обединение през 1885 г.
И до днес се мълчи упорито, че Азиатският департамент доведе в България Фердинанд, за да замести Батенберг и да бъде чак до 1913 г. послушно оръдие на руската политика. Грозно табу съществува и над темата Ст. Стамболов. Никой не може дори и да промълви една дума, че Стамболов беше убит от руските шпиони и Фердинандовите копои по нареждане на С. Петербург.
Напълно се оневинява руската позиция по време на Илинденското въстание през 1903 г., когато Русия не си мръдна пръста да помогне на българите и фактически позволи на Турция да смаже въстанието, тъй като, обясняват българските историци, Русия била анга-
жирана в конфликта с Япония.
Непрогледни фалшификации се напластиха и по историята на
войните от 1912-1918 г. Премълчава се фактът, че Балканският съюз от 1912 г. беше дело на руската политика с оглед нейните вековни стремежи към
Проливите и Цариград. Този съюз се предписваше на предателската
българска буржоазия.
Войните за национално обединение бяха обявени за империалистически и завоевателни, макар че български войник не беше стъпвал нито на педя чужда земя. Измяната на Русия в Междусъюзническата война през 1913
г., когато тя въпреки договореностите изостави България и насъска Румъния да я удари в гръб в най-трудния момент на войната, беше и още е абсолютно забранена тема. Първата национална катастрофа през 1913 г. се типосваше като грях пак на немския агент Фердинанд и т.н., и т.н."

[vl]

Вили Лилков
3 септември 2022 г. ·
Малко се знае, че след Септемврийския метеж Коминтернът разпорежда да започне изграждане на Единен фронт между комунисти и земеделци, с цел подготовка на революция и българските болшевики изграждат политически чети в тясно взаимодействие с дружбаши, анархо-комунисти и откровени разбойници. Обирите им са свързани със зверски убийства. На 30 декември 1924 г. министърът на МВР генерал Иван Русев (1923–1926) заявява в Народното събрание:
„И интелигентният и вулгарният разбойник са на служба на комунистическата партия ... Разбойниците често пъти носят червената звезда, държат комунистическо-дружбашки речи, колят и бият представители на властта и буржоазията“
„Всички разбойници, господа, се плащат. Разбойникът получава от три до пет хиляди лева месечна заплата, независимо че взема част от плячката. Комунистическата партия дава, освен това, премии за извършено престъпление.“
„На всички други политически партии водачите не получават никаква заплата, като считат за чест да застанат начело на обществените течения, докато в Комунистическата партия всички получават заплати. Членовете на ЦК получават от 30 до 50 хиляди лева заплата; на окръжния комитет – естествено по-малко. В България днес най-добре живеят комунистическите водачи. Виждаме ги как добре живеят.“
„Характерна черта на разбойничеството е прилагането на ужасна жестокост, с която се отличава и революцията в болшевишка Русия. Разбойниците не се задоволяват да убият само с изстрели, но те издевателстват върху жертвите си като истински садисти. Потресно е да се спомене, как е убит г-н Багрянов, на когото са рязани ръцете и краката и е изтърбушен и всичката му вътрешност е накачена по дърветата.“
Той чете пред депутатите част от инструкцията на ЦК:
„Единният фронт при революциите трябва да подражава на турците, не на нашите въстанници в излишни чувства на човеколюбие. Постъпвайте така, както постъпваха турците – пожар, огън, клане на всичко, което се изправи пред вас като буржоазия“.
Министърът се обръща към депутатите: Заповядайте, да видите! „Когато почне революцията, не спазвайте никакво правило на човечност и други дивотии“. Елате и го прочетете!“
Боже мой!

[vl]

Тане Войводата – един забравен герой на България
77 години от убийството на славния тракийски войвода от комунистите

https://faktor.bg/bg/articles/tane-voyv ... -balgariya

https://www.lifebites.bg/tane-voivoda/

https://www.youtube.com/watch?v=PSDR0A0Xz1M

https://voinaimir.info/2020/01/tanio-nikolov-murder/

[e64]

След смъртта си Христо Белчев оставил вдовица на 23 години една от най-красивите жени на тогавашна България - поетесата Мара Белчева.

Лермонтов отправлен на Кавказ за дуэль и пишет:

Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.

Быть может, за стеной Кавказа
Укроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.

(Пуля поражает мгновенно, слово, навсегда...)