България през периода 1878-1944г.

[vl]

Септемврийското въстание и истината - българи не воюват срещу българи, а терористи срещу народа по заповед на Москва

https://faktor.bg/bg/articles/septemvriyskoto-vastanie

[vl]

Генерал Атанас Стефанов – любимецът на Борис III във всички войни

https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/ge ... 2psv1N63Q8

[vl]

Поклон пред паметта на един велик българин!
На 13.01.1961 г. Цветан Лазаров напуска този свят. Той е български инженер и професор, най-продуктивният авиоконструктор (самолети „ДАР“, „КБ“ и „ЛАЗ“) и учен в областта на авиацията, работил в България. Самолетите и хеликоптерът ЛАЗ, носят неговото име.
За кратко – от 30-те години на XX век до средата на 50-те, благодарение на усърдната му работа, България се превръща в един от големите производители на самолети в Европа. Стига се до там, че държави като Югославия и Полша внасят от моделите, произведени от Цветан Лазаров.
Въпреки това обаче, след 1944 г. управниците ни са "посъветвани" от СССР, че в България не е хубаво да се развива самолетостроенето. То бива умишлено възпирано и се стига до момента, в заводите в Ловеч от където са излизали произведенията на Цветан Лазаров, да произвеждат ...велосипеди и мотопеди. Съдба...
За сведение:
– Самолетите и хеликоптерът ЛАЗ, са на негово име;
– абревиатурата LZ, произлиза от инициалите на професора и се ползва за код за разпознаване на българските полети в Международната организация за гражданска авиация! До днес!
Тя се ползва и за име на популярната българска марка аерошоколади LZ.
Когато топите вкусотията с въздушни балончета в устата си, подсетете са за миг и за Цветан Лазаров!

[vl]

Няма друга велика сила освен Русия, която да е прилагала тероризма в отношенията си с България, и то тероризъм срещу представители на държавната власт, които следват политика в интерес на България.
Списъкът на убитите от Русия български държавници и политици е много дълъг, като водещи в него след 1878г. са СТАМБОЛОВИСТИТЕ.
Според руските документи, които няма кой да прочете активен участник в тези терористични акции и атентати е генерал граф Николай Игнатиев - убиецът на Васил Левски и на Българската екзархия, яростен БЪЛГАРОФОБ, обявен от руската пропаганда за ''голям приятел на България'' (!?), на когото пак искат да издигат паметници в София, понеже има малко в България !? Руска наглост и поредна нова монументална агресия срещу България.
АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ СТЕФАН СТАМБОЛОВ
На 15/27.03.1891 г., след заседание на правителството, Ст. Стамболов отива в кафенето ''Панах“. Той е придружаван от министъра на финансите Христо Белчев, с когото обсъждат назначаването на главен секретар на финансовото министерство. Те излизат от кафенето към 20 ч. и тръгват, следвани на разстояние от телохранителя Спас Антонов, по тротоара на улица ''Васил Левски“, покрай източната ограда на Градската градина, когато са нападнати от атентаторите, действащи терористи и руски агенти.
Нападателите, които са платени от Русия наемни убийци, се движат срещу тях на две групи. Първи са Михаил Ставрев (Халю) и Никола Тюфекчиев. Те подминават Ст. Стамболов и Хр. Белчев и веднага след това Халю хваща Ст. Стамболов за ръката, за да му попречи да използва оръжието си, и стреля по него, но улучва в лявата ръка Никола Тюфекчиев. В същото време и той стреля, но улучва Халю в дясната ръка, след което той не може да използва оръжието си. Ст. Стамболов пада на земята и изглежда поне част от нападателите решават, че той е убит. Междувременно Хр. Белчев побягва към входа на Градската градина, където е застрелян от Д. Тюфекчиев, който го взема за Ст. Стамболов.
След известно забавяне телохранителят Антонов подгонва атентаторите, но без да стреля по тях. Той все пак ранява със сабята си Димитър Тюфекчиев. В това време Ст. Стамболов отива до близкия полицейски участък и се включва в преследването на нападателите, но и четиримата успяват да избягат.
Никола Тюфекчиев стига до Белград, а Халю и Ножаров - до Румъния, откъдето със съдействието на руските власти се прехвърлят в Одеса на руска територия.
Раненият Димитър Тюфекчиев е арестуван на следващия ден, след като в Градската градина са открити пистолети с инициалите на брат му.
Разследването на атентата продължава повече от година, като през цялото време правителството използва случая, за да докаже връзките на атентаторите с Русия и русофилската опозиция, каквито безспорно има..
Ст. Стамболов цели организирането на шумен политически процес, който да затвърди неговите политически позиции и да разобличи антибългарската политика на Русия, започнала терористични акции в България..
Единственият заловен атентатор Димитър Тюфекчиев не дава никаква полезна информация на следствието и в резултат на мъченията, на които е подложен, умира на 18.09.1891г.
Телохранителят Антонов остава неразкрит, въпреки подозренията, че е съпричастен към злодеянието. Антонов обаче извършва убийство две години по-късно и впоследствие умира в затвора. Един от съучастниците, Спас Лепавцов (баща на Димитър Лепавцов), който известно време съхранява използваните за нападението оръжия, се съгласява да сътрудничи на следствието. Въз основа на неговите показания, обвинението се опитва да докаже връзката на нападателите с известни обществени фигури като Петко Каравелов, Димитър Моллов, Климент Търновски, Светослав Миларов и Трайко Китанчев, някои от които са арестувани. За премиера е ясна руската връзка и за назидание му трябват изкупителни жертви от русофилските кръгове в България.
Съдебният процес се води от военнополеви съд, чиито заседания започват на 18/30.06. 1892 г. във Военното училище. На смърт са осъдени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев. Петко Каравелов е осъден на 5 години, а Трайко Китанчев - на 3 години затвор. Димитър Ризов, Наум Тюфекчиев и Иван Козаров също са осъдени задочно и са обявени за издирване. Смъртните присъди са изпълнени на 27.07.1892г. в двора на Черната джамия. Спас Лепавцов е осъден на смърт, но присъдата му по-късно е заменена с 5 години затвор.
С убийството на Христо Белчев България изгубва един от най-перспективните си политици. Въпреки, че е завършил икономика в Париж през 1884 година, Белчев е известен в тогавашното светско общество и като поет. Само на 33-годишна възраст, година преди да го убият, той е назначен за финансов министър в правителството на Стамболов.
След смъртта си Христо Белчев оставил вдовица на 23 години една от най-красивите жени на тогавашна България - поетесата Мара Белчева.
Янко Гочевъ

[vl]

Има ли общо Христо Ботев със „Символ-верую на българската комуна”?

https://clubz.bg/40179-ima_li_obshto_hr ... NhMrSLS8nQ

[vl]

Как бе развенчан митът за Митко Палаузов

https://www.168chasa.bg/article/4244989 ... QT4asTl8To

[vl]

Генералът от пехотата Иван Вълков - военният министър на България (1923-1929), водил успешна борба в продължение на десетилетия срещу болшевишкия тероризъм, ''внасян'' от Москва
Оцветен портрет на един забележителен български генерал, участник в двете славни за България битки при Одрин и Завоя на река Черна начело на 44-ти пехотен полк, командир и на легендарната 7-а Рилска дивизия, за когото целия живот е БОРБА за България срещу нейните врагове - външни и вътрешни.
Завършва ВНВУ в София през 1896г. с отличен успех, а след това и две военни академии. Участва във войните за обединение на България от 1912 до 1918г., като се проявява особено в Балканската война при обсадата на ''непревземаемия'' Одрин, превзет на 13.03.1913г. Той е началник-щаб на Източния сектор, където е осъществен пробива и е изкована победата.
После воюва по фронтовете на Първата световна война (1915-1918) като командир на 44-ти пехотен полк, с който се сражава успешно в Завоя на река Черна, в това число срещу руски нашественици, и като началник на 7-а Рилска дивизия, с която се бие на фронта на река Струма срещу англичани и гърци.
До края на трите за България войни е НЕПОБЕДЕН на фронта. Активен деец на Военния съюз, фактически ръководител след Първата световна война на Трета секция - военно контраразузнаване, които неутрализира и унищожава много предатели, чужди агенти и шпиони.
Борец срещу оранжевоболшевишия режим на националния предател дружбаша Александър Стамболийски в периода 1920-1923г.
След преврата на 09.06.1923г. ген. Иван Вълков става военен министър. Управлява в бурно време на следвоенна криза, която в 1923-1925г. придобива форми на гражданска война, провокирана от Московския Коминтерн и неговата секция - БКП.
Ген. Иван Вълков прави много за възстановяването на войската и за запазването на реда в България, застрашен от тероризма на комунистите и земеделците, които счита за врагове на ''Царя и Отечеството'' и затова води с тях цял живот безмилостна борба.
Той самият става жертва на комунистическия атентат в църквата ''Св. Неделя'' на 16.04.1925г., когато е тежко ранен в главата и оцелява по чудо. Това не му пречи да поведе борба с терористите и ''противодържавните елементи'', финансирани от Москва.
Действа много решително въпреки раната и мъката по жертвите негови бойни другари от фронта, избити при атентата. Дни след атентата той е принуден да постъпи в болница. Загубил е много кръв от раната в главата и получава виене на свят. Подчинява се на лекарското предписание. Неговата възрастна майка баба Тодора го посещава и умира, защото не успява да преживее състоянието на своя син. Тя става още една невинна жертва на комунистическия атентат в църквата ''Св. Неделя''.
След преврата на 09.09.1944г. и окупацията на България от Червената армия ПОРОБИТЕЛ ген. Иван Вълков плаща много висока цена за своята успешна борба срещу враговете на България.
Цели 16 години от 1946г. чак до смъртта си през 1962г. той е подложен на жестоки комунистически репресии, включващи арести, престой в затворите, разпити в следствието, издевателства и инквизиции, въдворяване в три лагера, фалшив съдебен процес от 1954г. за априлските събития от 1925г. организиран в нарушение на закона при изтекла давност, в който е осъден на смърт, заместен с 20 години затвор, означаващо за неговата преклонна възраст мъчителна бавна смърт.
Умира през 1962г., но непреклонен и непречупен от държавноорганизирания спрямо него и семейството му системен комунистически терор. После е несправедливо клеветен, сатанизиран и до днес от другарите казионни ''историци''.
Янко Гочев

[vl]

Така се пренаписа историята ни, по време на болшевишкото колониално робство в България!!! Ще се боря и аз лично, до сетния си дъх, в борбата за нейната реабилитация, казано с "прости" думи - "за истината"! Изхвърлете руските шекерчета, които са пълни вътре с отрова! Паисий е събудил "заспалия" български народ с думите:
"О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не ЧЕТЕШ, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?"
Днес отново сме в летаргичен сън, и за да се събудим, трябва да започнем да четем! А за четене има много, тонове стара литература - вестници, статии, брошури, книги, мемоари, спомени и т.н., написани от професори, политици, офицери, писатели, дипломати, революционери, възрожденци, духовници... Има и купища архиви и документи...
Без да познаваме миналото и историята си, не можем да градим трезво и своето бъдеще. Днешния българин не познава националния си интерес, затова не разбира и кой е правилния път, по който да поеме. Път, който ще осигури на бъдещите български поколения, на нашите деца и внуци - един достоен, цивилизован, свободен, демократичен и добър живот.
Да премина към същността на това, което исках да ви кажа, поредния източник, от стотиците които споделям.
Спомени - проф. Николай Генчев
"Задраскан просто беше буржоазният период от българската история. Времето от 1878 до 1944 г. се представяше като непрекъсната трагедия от катастрофи, експлоатация и духовно безплодие.
Всяка нова страница, написана за тази епоха, започваше с трафарета: "Положението на народните маси рязко се влошило.“ За дейците на буржоазния период се редяха предимно хули и ругатни. В страшно плашило за новите генерации беше превърната династията на Кобургите, обявена за главен агент на германския империализъм и за гробокопач на България.
До неузнаваемост се изопачаваха международните отношения от най-дълбока древност до наши дни. Всичко, което напомняше за Западна Европа, беше обявено за реакционно, а дейците, свързани с него, се клеймяха като чужда агентура. Такава участ сполетя българите католици от XVII в., които бяха подготвили най-голямото
българско въстание срещу османското господство, но в полза на Хабсбургите. Въстанието се признаваше, но без организаторите и участниците в него.
Като моден шлагер се припяваше тезата за „дядо Иван“, т.е. за Русия като единствената спасителка на българския народ. Формално беше забранено да се говори за амбициите на руския империализъм на Балканите. Всяка война за завоевание и надмощие, водена от руските монарси, се третираше като освободителна акция
за спасяване на българския народ.
Младите хора у нас трябваше да
бъдат убедени, че „цар батюшка“, пък и нашите „братушки“ векове са лягали и ставали с единствената мисъл, как да помагат на България. Никой не можеше, а все още в България не може да cе пише, дори и да спомене, че руската политика беше против българското църковнонационално обособяване, че чрез войната от 1877-1878 г. тя разсипа историческите достижения на българската нация, че по време на най-крупното събитие в новата история - Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., Русия се прояви като върл душманин на българската кауза, че Петербург точно тогава отзова руските офицери от българската армия и насъска сърбите да тръгнат към София.
Формално беше забранено да се говори за преврата, организиран от царската охрана през 1886 г. срещу Александър Батенберг. Този акт се представяше като справедливо възмездие от страна на нашите освободители срещу австрийския и немски агент Батенберг,
срещу човека, който осъществи българското обединение през 1885 г.
И до днес се мълчи упорито, че Азиатският департамент доведе в България Фердинанд, за да замести Батенберг и да бъде чак до 1913 г. послушно оръдие на руската политика. Грозно табу съществува и над темата Ст. Стамболов. Никой не може дори и да промълви една дума, че Стамболов беше убит от руските шпиони и Фердинандовите копои по нареждане на С. Петербург.
Напълно се оневинява руската позиция по време на Илинденското въстание през 1903 г., когато Русия не си мръдна пръста да помогне на българите и фактически позволи на Турция да смаже въстанието, тъй като, обясняват българските историци, Русия била анга-
жирана в конфликта с Япония.
Непрогледни фалшификации се напластиха и по историята на
войните от 1912-1918 г. Премълчава се фактът, че Балканският съюз от 1912 г. беше дело на руската политика с оглед нейните вековни стремежи към
Проливите и Цариград. Този съюз се предписваше на предателската
българска буржоазия.
Войните за национално обединение бяха обявени за империалистически и завоевателни, макар че български войник не беше стъпвал нито на педя чужда земя. Измяната на Русия в Междусъюзническата война през 1913
г., когато тя въпреки договореностите изостави България и насъска Румъния да я удари в гръб в най-трудния момент на войната, беше и още е абсолютно забранена тема. Първата национална катастрофа през 1913 г. се типосваше като грях пак на немския агент Фердинанд и т.н., и т.н."

[vl]

Вили Лилков
3 септември 2022 г. ·
Малко се знае, че след Септемврийския метеж Коминтернът разпорежда да започне изграждане на Единен фронт между комунисти и земеделци, с цел подготовка на революция и българските болшевики изграждат политически чети в тясно взаимодействие с дружбаши, анархо-комунисти и откровени разбойници. Обирите им са свързани със зверски убийства. На 30 декември 1924 г. министърът на МВР генерал Иван Русев (1923–1926) заявява в Народното събрание:
„И интелигентният и вулгарният разбойник са на служба на комунистическата партия ... Разбойниците често пъти носят червената звезда, държат комунистическо-дружбашки речи, колят и бият представители на властта и буржоазията“
„Всички разбойници, господа, се плащат. Разбойникът получава от три до пет хиляди лева месечна заплата, независимо че взема част от плячката. Комунистическата партия дава, освен това, премии за извършено престъпление.“
„На всички други политически партии водачите не получават никаква заплата, като считат за чест да застанат начело на обществените течения, докато в Комунистическата партия всички получават заплати. Членовете на ЦК получават от 30 до 50 хиляди лева заплата; на окръжния комитет – естествено по-малко. В България днес най-добре живеят комунистическите водачи. Виждаме ги как добре живеят.“
„Характерна черта на разбойничеството е прилагането на ужасна жестокост, с която се отличава и революцията в болшевишка Русия. Разбойниците не се задоволяват да убият само с изстрели, но те издевателстват върху жертвите си като истински садисти. Потресно е да се спомене, как е убит г-н Багрянов, на когото са рязани ръцете и краката и е изтърбушен и всичката му вътрешност е накачена по дърветата.“
Той чете пред депутатите част от инструкцията на ЦК:
„Единният фронт при революциите трябва да подражава на турците, не на нашите въстанници в излишни чувства на човеколюбие. Постъпвайте така, както постъпваха турците – пожар, огън, клане на всичко, което се изправи пред вас като буржоазия“.
Министърът се обръща към депутатите: Заповядайте, да видите! „Когато почне революцията, не спазвайте никакво правило на човечност и други дивотии“. Елате и го прочетете!“
Боже мой!

[vl]

Тане Войводата – един забравен герой на България
77 години от убийството на славния тракийски войвода от комунистите

https://faktor.bg/bg/articles/tane-voyv ... -balgariya

https://www.lifebites.bg/tane-voivoda/

https://www.youtube.com/watch?v=PSDR0A0Xz1M

https://voinaimir.info/2020/01/tanio-nikolov-murder/

[e64]

След смъртта си Христо Белчев оставил вдовица на 23 години една от най-красивите жени на тогавашна България - поетесата Мара Белчева.

Лермонтов отправлен на Кавказ за дуэль и пишет:

Прощай, немытая Россия,
Страна рабов, страна господ,
И вы, мундиры голубые,
И ты, им преданный народ.

Быть может, за стеной Кавказа
Укроюсь от твоих пашей,
От их всевидящего глаза,
От их всеслышащих ушей.

(Пуля поражает мгновенно, слово, навсегда...)

[vl]

Посрещането на Вермахта в България

https://www.youtube.com/watch?v=tWg6qtKdGu0

[vl]

"Непосредствено след установяването на болшевишкия режим в Русия, Кремъл залага на „износа на революции“ като част от осъществяването на плана на Ленин и обкръжението му за създаване на световен съюз на съветските републики с център Москва. По думите на историка Людмил Спасов, непосредствено след Деветоюнския преврат през 1923 Сталин критикува ръководството на БКП, че при свалянето на правителството на Стамболийски е заело неутрална позиция. Сталин настоява българските комунисти да се радикализират и да поемат курс към въоръжена борба, а Кремъл отхвърля доклада на Васил Коларов, че положението в България е вече спокойно, а и в страната няма достатъчно пролетариат за правене на революции. По това време болшевишките лидери още се надяват на обрат след провала на плановете им за съветски републики в страни като Германия и Унгария. В случая идеята е да се подпали „барутното буре на Европа“ - Балканите, с цел да се отвлече вниманието на Западна Европа от комунистическите конспирации в Германия и в други централноевропейски държави".

[vl]

Реших да поствам отново този стар пост, защото на стената ми постоянно се появяват някакви странни индивиди, чийто отговори приличат на лозунги от соца.
На всичкото отгоре имат наглостта да ме обвиняват, че не съм учила история и "да си проверя учебниците", които съм пропуснала да прочета. Не съм ги пропуснала, но за разлика от "критиците" на моята стена НЕ СЪМ ЧЕЛА САМО ТЯХ! Най-ожесточено спорят ЗНАЕЩИТЕ, на които като им разглеждам профилите, установявам, че масово са завършили някакво СПТУ, техникум или спортно училище. Лошо няма, но смятам, че е смешно хора с гимназиално образование, чиято историческа "грамотност" се базира на учебната програма в социалистическа България да претендират, че са "учили история". Ами не, учили сте съветска ПРОПАГАНДА, страдате от тотална заблуда и приличате на македонците с тяхната "история" за "Велика Македония". Не само, че съм си чела учебниците, но за разлика от "просветените" помня ВСИЧКИТЕ ПРОСТОТИИ написани в тях. Но има една съществена разлика - аз НЕ ИМ ВЯРВАХ! И ако питате защо не вярвах, аз ще попитам: АМИ ВИЕ С КАКЪВ АКЪЛ ИМ ВЯРВАХТЕ? Може ли да носите дънки Levi, да пазарувате от Кореком, да гледате като захласнати на панаира в Пловдив, да се събирате по 20 души около западна кола на паркинга на някой хотел и да вярвате, че "запада е гнил" , че там хората са "бедни" и работниците "страдат"? Като си пишехте писма със "съветски другарчета", те защо се радваха на всякакви боклуци, които им изпращахте? А руските групи, които изпразваха магазините за намалени цени, помните ли ги? Ами като ходихме на бригада в консервния комбинат и правехме от зрели краставици и развалени домати консерви за СССР, помните ли? Е как тогава вярвате във "величието на СССР"? Коя "велика" нация се храни с вкиснати домати? Като ви обясняваха по телевизията, че сме преизпълнили петилетката, че селското стопанството и промишлеността се развиват с "ускорени темпове", на фона на режима на тока и опашките по магазините, целият този "напредък" не ви ли изглеждаше някак странно? Не ви ли беше ясно, че ви баламосват? Е тогава ЗАЩО вярвате на учебници писани от същите тия манипулатори? Не ви ли светна крушката, че щом така ЯВНО лъжат, не може да им се вярва за нищо! Попаднах на ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ, издание на БАН от Института за българска история през социализма (прилагам снимка). В 10 реда текст има 20 ЛЪЖИ!!! Как хитлеристка Германия нападнала Полша и как Съветският съюз провалил тези нейни планове! Съветската армия преминала съветско-полската граница за да СПАСИ 13 милиона украинци и белоруси от хитлеристко робство?! За "СПАСЕНИТЕ" в Катин нищо не пише, що така?! Къде са закланите 22 000 Поляци от съветската армия? А най-ми е интересно, как съветските войници, след като "провалят плановете" на хитлеристите да поробят Полша, МАРШИРУВАТ РАМО ДО РАМО СЪС СЪЩИТЕ ТИЯ ФАШИСТИ НА ПАРАДА В БРЕСТ?! След това Съветският съюз сключил договори за "взаимопомощ" с Литва, Латвия и Естония!? Ама явно защото помощта е била "едностранна", СССР ги прави републики! После последвал договор за "доброволното" включване на Западна Украйна в Украинска ССР. За Финландия не пише. И тя е искала "ДОБРОВОЛНО" да се присъедини, ама и излезли криви сметките. ВСЯЧЕСКИ ОСЪЖДАМ НАЦИЗМА И ХОЛОКОСТА, но да използваш терминът "хитлеристко робство" в книга на БАН е просто смешно! Но се явява като ЯВНО ДОКАЗАТЕЛСТВО за това, кой ни натресъл термина "турско робство"! От първи клас ни "закърмВаха" с "ЛЮБОВ" към Русия, а после ни полираха с тая "академична история" на БАН! И за съжаление виждам, че са успели! Наистина съм възхитена от успеха, който постигна пропагандата! Не знам, как се постига това, да направиш масата сляпа и глуха за истината. Искрено ме вълнува въпросът, тези хора кога са спрели да мислят? В кой момент от живота си са се превърнали в ( ще цитирам Pink Floyd ) "Another brick in the wall"? Съдейки по себе си, винаги съм смятала, че всеки поставя на кантар информацията и сам определя на какво вярва и на какво не. Да поглъщаш смляната информация от учебник, в който няма НИТО ЕДИН архивен документ, който да я потвърждва е чист идиотизъм. Историята е наука базирана на исторически факти и представянето на тези факти трябва да бъде базпристрастно. Но в нашите учебници руснаците бяха "добри", турците - "лоши", византийците - "хитри", а Англия и Великите сили - "коварни". Диктатурата на пролетариата, установена след Великата Октомврийска революция не се осъждаше, защото бе дело на "добрите" болшевики, за сметка на арестите след въстанието 1923 година, които са извършени от "фашистките зверове". Е това не е ли пропаганда? Това е "научната фантастика" с която бяха пълни учебниците ни. Разбира се, НЯМАШЕ и дума за Белене, явно за да се избегне асоциацията с нацистките концлагери. Отец Харитон Куртев ми напомни още един факт. В нашите учебници нямаше и дума за ген. Колев и БОЕВЕТЕ ПРИ ДОБРУДЖА! Вместо това в учебникът по история за 7-ми клас се обясняваше как по време на Първата Световна Война, българските и руските войници се РАЗЦЕЛУВАЛИ И ПОБРАТИМИЛИ и не водили военни действия на техния фронт?! Пази Боже, как ще се бием с "братята руси", които ни нападат В ГРЪБ с бомбардировката на Варна! Тази война беше тема табу при социализма. За Ген.Колев победил три руски Казашки дивизии и една румънска НЯМАШЕ МЯСТО В УЧЕБНИЦИТЕ по русофилия!А по ужасното е, че ВСЕ ОЩЕ в българските учебници по история липсват подробностите ЗЛЕПОСТАВЯЩИ РУСИЯ. Целта е повече от ясна - заличаване на българската национална памет и създаване на безгръбначна маса "патриоти", чиито патриотизъм се изразява в "любов" към ЧУЖДА ДЪРЖАВА. Чрез лъжи, фалшификации, скриване на НЕУДОБНИТЕ ФАКТИ и премълчаване на истината Русия бе превърната в "освободителка", а руснаците в наши "братя". От първи клас буквите се учеха в комплект с "дружбата" и пролятата "руска кръв". И знамето със сърп и чук представено като българско! Е това е историята, която сте учили! Една изкривена, обезобразена, лъжлива съветска пропаганда! Толкова са ви лъгали, че сега истината ви изглежда абсурдна!
Биляна Амбарева

[vl]

Даниела Горчева
16 април 2015г.
"След атентата един-два дена беше ГОЛЯМА РАДОСТ сред другарите!"
Димитър Златарев, член на ЦК на БКП, един от организаторите на атентата в църквата "Света Неделя": "След атентата един-два дена беше ГОЛЯМА РАДОСТ сред другарите!" (из протоколите на Московското съвещание на БКП през август 1925 г.)
Днес, 16 април се навършват 90 години от едно зловещо събитие - потресаващия атентат в църквата Света Неделя, когато 150 души загиват, а над 500 са ранени. На двуседмична конференция в Москва няколко месеца по-късно (30 юли - 15 август 1925) терористите и националните предатели от БКП обсъждат тази тема. Ето, това са част от протоколите на Московското съвещание на БКП, вижте ги:
Станке Димитров: Убийството на прокурора Димчев трябваше да стане като първи акт на централната теротистическа група, налагаше се да се удари не голямо политическо лице, за да се сондира почвата, да се види как ще се отговори и съобразно с това да се решава за бъдеще. Убийството на детектива Кузинчев се наложи по необходимост, защото той предаде Гюлеметов и др. С решението за убийството на Ник. Милев се искаше да се удари по-силно правителството и македонствующите и да се види пак как ще действува тая тактика.
Приближаваме към атентата. Военната организация намери клисаря в черквата “Св. Крал” и сметна, че там може да се складират взривни материали. Другарите огледаха черквата и намериха, че в нея може да се извърши атентат. К. Янков и Ив. Минков разискваха тоя въпрос и сметнали, че може да стане един атентат, като се съберат правителствени хора и с един удар да се унищожат. Трябваше да съобщят и на мен като представител на ЦК. Понеже тогава станаха разкрития на много места в провинцията и правителството бе влязло в дирите на К. Янков смяташе, че когато ръководните хора на Обществ[ената] безопасност изчезнат, ще има достатъчно време ние да си отдъхнем. Атентатът ще има и политическо значение – Царят ще бъде принуден да състави ново правителство от лявата буржоазия. Аз възразих, че такъв атентат може да бъде едно отлично начало на едно наше въоръжено въстание, но като изолиран акт ще предизвика един погром на движението. Отговориха ми, че наистина ще има да арестуват комунисти, които са известни на полицията, но ползата ще бъде по-голяма. В бюрото на ЦК Ив. Манев посочи, че след един такъв атентат Сърбия ще се намеси под претекст, че в България няма власт. Поради това той не се съгласи, но казахме, че се подготви атентата технически и да се има пред вид при въстанието. Моето предложение беше, че, понеже се касае за твърде голяма акция, да поискаме преди всичко съгласие от горе. К. Янков настоя да се бърза с решението, защото подготовката изисква време. Работата не е лесна, трябва да се намери лице, което трябва да бъде убито. Остана мнението, че атентата няма да се прави.
Когато аз тръгнах за насам К. Янков ми напомни да питам горе за атентата. В Югославия аз поисках да сондирам емигрантите. На Гавр. Генов казах, че готвим нещо голямо. Разбрах, че другарите гледат съчувствено на тая идея, понеже искат да се отговори на убийствата. Във Виена можах да съобщя само на Г. Димитров. Той каза, че трябва да помисли и след няколко дена отговори, че наистина едно такова събитие може да предизвика намесата на сърбите и затова не бива да стане.
Г. Димитров: Казах, че може да стане само във връзка с едно въстание.
Ст. Димитров: Това мнение съобщих в София. Пропуснах да кажа, че когато излязох от България на прощаване с Ив. Минков му заявих пред вид започналите репресалии: тия хора могат да се сандардисат само с един такъв атентат и затова моето мнение е той да стане, ако продължат репресалиите усилено.