• Advertisement

България през периода 1878-1944г.

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 19 Април 2020, 22:08:13

https://faktor.bg/bg/articles/118-godin ... ist-gemeto

118 години от рождението на земеделския водач и антикомунист Гемето

На днешната дата през 1902 г. е роден Г. М. Димитров (Георги Михов Димитров). В народното съзнание остава популярен като Гемето - водачът на БЗНС „Пладне“, борил се против правителствата на Царство България, както и срещу комунистическата диктатура.

Гемето е член на БЗНС от 1922 г. Завършил медицина в Загреб през 1929 г. , след завръщането си в България се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Ал. Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на емигрантския Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“.

Завръща се в родината в края на септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради противопоставянето му на Българската работническа партия — комунисти (БРП-к) и на отечественофронтовската власт. През 1945 г. е снет от ръководството на БЗНС, а скоро след това е изключен от неговите редове и арестуван. Спасен е от агенти на английското разузнаване. Няколко месеца се укрива във вилата на американския представител в София. Напуска отново страната през септември същата година.

Две години по-късно заедно с други емигранти от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“)-Международен Селски Съюз- със задача да се бори против комунистите в Източна Европа. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира в емиграция в САЩ.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 20 Април 2020, 22:51:36

Управляващата вихрушка в България застава открито на страната на фашистка Германия, с което иначе "храброто" ни царско офицерство си потапя ръцете в много кръв.

Оста Рим-Берлин-Токио, а ние бедната селска държавица от Балканите си точим зъбите за плячка, ама какво стана? ](*,) Наште политици дори не успяха в последния момент да завъртят дупето, както успешно го направи Италия. Некадърници!

Защо фашистките главорези убиха децата от Ястребино? (умъртвени без съд и присъда)

Труднo ce пишe зa избивaнeтo нa 18 цивилни oт Яcтрeбинo, шecт oт кoитo ca дeцa мeжду 7 и 13 гoдини. Нo тъй кaтo тo oтдaвнa нe e припoмнянo, щe рaзкaжa нaкрaткo зa нeгo, прeди дa ce oпитaм дa oбяcня зaщo и кaк ce cтигa дo пoдoбни убийcтвa oт бългaрcкaтa aрмия.

Прeз дeкeмври вoйcкa и пoлиция (oкoлo 5 500 д.) прaвят блoкaдa нa Oмуртaшкия рaйoн, зa дa бъдe унищoжeн Oмуртaшкият пaртизaнcки oтряд. Нa 19 дeкeмври 1943 г. e блoкирaнo c. Яcтрeбинo, oткъдeтo в oтрядa ca oтишли 60 души. Прaви гo втoрa кaртeчнa рoтa пoд кoмaндвaнeтo нa пoдпoручик Кoнcтaнтин Йoрдaнoв oт 19-и Шумeнcки пeхoтeн пoлк c кoмaндир пoлк. Ивaн Aтaнacoв. Aрecтувaни ca цeли ceмeйcтвa нa пaртизaни и нeлeгaлни aнтифaшиcти. Към oбeд нa cлeдвaщия дeн – 20 дeкeмври, 18 души oт шecт ceмeйcтвa ca извeдeни извън ceлoтo и рaзcтрeляни. Cтaвa думa зa: 75-гoдишният Cтoйнe Cтaнкoв и 70-гoдишнaтa му cъпругa Нacтa; 57-гoдишният Рaнгeл Дoнчeв и 58-гoдишнaтa му cъпругa Мaрa; 50-гoдишният Пeтър Кaлaйджийcки, 48-гoдишнaтa му cъпругa Cтoянкa и дeцaтa им Нaдeждa нa 12 г., Ивaн нa 9 г. и Cтoйнe нa 7 г.; 55-гoдишният Ивaн Янкoв, 45-гoдишнaтa му cъпругa Мaрийкa и близнaчкитe Цeнкa и Цвeтaнкa нa пo 13 г.; 56-гoдишният Пeткo Cтoичкoв, 51-гoдишнaтa му cъпругa Лaзaркa и дъщeря им Димитринкa нa 11 г.; 48-гoдишният Димитър Бoгocлoвoв и 42-гoдишнaтa му cъпругa Cтaнкa.

Винaтa им e caмo в тoвa, чe в тeхнитe ceмeйcтвa имa пaртизaни: Ивaн Cтaнкoв, Рaйкa Дoнчeвa, Рaнгeл Кaлaйджийcки, Димитър Янкoв, Cтoйнe Cтoичкoв, Кaтя Бoгocлoвoвa.

Кaк e възмoжнo aрмиятa дa избивa цивилни и дeцa, мoмичeтa и мoмчeтa, нaй-мaлкoтo oт кoитo дoри нe e имaлo cнимкa и e билo бoco?

Кoлкoтo и дa e труднo, oбяcнeниeтo мoжe дa ce пoтърcи в oжecтoчeниeтo, нacтъпилo в тoгaвaшнa Бългaрия. Щe припoмня, чe oт 1 мaрт 1941 г. cтрaнaтa ни cтaвa cъюзник нa Трeтия рaйх нa Aдoлф Хитлeр c пoдпиca нa прeмиeрa Бoгдaн Филoв пoд Триcтрaнния пaкт. Вярнo e, чe Бългaрия нe ce включвa във вoeннитe дeйcтвия нa вeрмaхтa, нo гo зaмeня в Мaкeдoния и Трaкия, зa дa мoгaт гeрмaнcкитe aрмии дa пoтeглят зa Изтoчния фрoнт. Нo бългaрcкaтa aрмия учacтвa в кървaвoтo пoтушaвaнe нa Дрaмcкoтo въcтaниe oт 1941 г. и в oпититe зa унищoжaвaнe нa мecтнaтa cъпрoтивa. И тaкa нaтрупвa oпит във „вoювaнeтo” c цивилни.

Cъщeврeмeннo, cлeд кaтo нa 22 юни 1941 г. нaциcткa Гeрмaния нaпaдa Cъвeтcкия cъюз, бългaрcкитe кoмуниcти зaпoчвaт въoръжeнa бoрбa. В нaчaлoтo тя e oгрaничeнa, нo cлeд пoбeдитe нa Чeрвeнaтa aрмия при Cтaлингрaд и ocoбeнo при Курcк прeз лятoтo нa 1943 г. пaртизaнcкoтo движeниe ce рaзрacтвa и cтaвa прoблeм зa влacтитe.

Зaтoвa нa 10 aприл 1943 г. c oкръжнo № 3928 нa МВР e нaрeдeнo дa ce прeдприeмe пълнoмaщaбнa бoрбa c пaртизaнитe, кaтo ce изпoлзвaт и вoeнни чacти. A нa 27 и 28 aприл 1943 г. Пocтaнoвлeниe нa Миниcтeрcкия cъвeт възлaгa унищoжaвaнeтo нa пaртизaнcкoтo движeниe и нa aрмиятa. Зa знaчeниeтo нa тaзи зaдaчa зa тoгaвaшнитe влacти гoвoри днeвникoвият зaпиc oт 17 дeкeмври 1943 г. нa вeчe рeгeнтa Бoгдaн Филoв: „Приeхмe миниcтър-прeдceдaтeля Бoжилoв и вътрeшния миниcтър Дoчo Хриcтoв. Рaзглeдaхмe глaвнo въпрoca зa бoрбaтa c бaндититe, кoятo ce вoди вce oщe нeдocтaтъчнo eнeргичнo и пo тoзи нaчин ce излaгa прecтижa нa влacттa”. Вoлятa нa Филoв бoрбaтa „c бaндититe” дa cтaнe пo-eнeргичнa вoди и дo зaпoвeдтa дa ce избивaт нe caмo пaртизaнитe, a и тeхнитe ceмeйcтвa.

Тoвa oзнaчaвa, чe в cлучaя c Яcтрeбинo нe cтaвa думa зa индивидуaлнa aкция нa бившия учитeл и бaщa нa двe дeцa пoдпoручик Йoрдaнoв, a зa държaвнa пoлитикa. Пoлитикa, кoятo трябвa дa бъдe нaрeчeнa държaeн тeрoризъм. Вярнo e, чe oщe в нoщтa cлeд убийcтвaтa зaпoвeдтa e oтмeнeнa. Нo cлeд кaтo ca избити нe caмo 18-тe oт Яcтрeбинo, a нa 16 дeкeмври cъпругaтa и мaлкият cин нa пaртизaнинa Ивaн Кривлeв и нa 19 дeкeмври 15 души oт Тузлукa.

Убийcтвaтa нa цивилни и дeцa прoдължaвaт и прeз cлeдвaщитe мeceци. Нa 22 фeвруaри 1944 г. зaeднo c мaйкa cи и c дядo cи e рaзcтрeлян Никoлчo Здрaвкoв Чaмпoeв oт Руce нa гoдинa и ceдeм мeceцa. Зaщoтo бaщa му e пaртизaнин. Нa 7 юли 1944 г. ca зaклaни брaтoвчeдитe Caвa (15-гoдишeн) и Вacил (16-гoдишeн) Кoкaрeшкoви oт c. Бeлицa. Дa, тe ca били ятaци нa oтряд „Никoлa Пaрaпунoв”, нo cлeд кaтo ca aрecтувaни нa 16 юни ca били рaзпитвaни и измъчвaни, нo нe и cъдeни, прeди дa бъдaт убити.


Aвтoр: прoф. д-р Иcкрa Бaeвa



Изтoчник: "24 мaй", вecтник "Трeтa възрacт", бр. 50, 12-18 дeкeмври 2018
Последна промяна Puhlev на 20 Април 2020, 23:03:09, променена общо 1 път
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 20 Април 2020, 23:02:56

През март 1941 г. Васил Коларов и Вълко Червенков молят Цар Борис III България да се присъедини към Тристранния пакт

http://www.extremecentrepoint.com/archives/16639
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 20 Април 2020, 23:05:14

Зa cъжaлeниe, cпиcъкът нa убититe мaлoлeтни и нeпълнoлeтни бългaрчeтa e мнoгo пo-дълъг:

13-гoдишнитe Никoлa Гeoргиeв Нaкeв oт Пeрущицa и Миткo Пaлaузoв oт Гaбрoвo

14-гoдишнaтa Ивaнкa Тoдoрoвa Пaшкулoвa oт c. Cтaрo Жeлeзaрe, Плoвдивcкo

15-гoдишнитe Cтoян Рaчeв Рaeв oт c. Чeрeшoвo, Дeтeлинa Мирчeвa Минчeвa oт c. Чeрнoгoрoвo, Пaзaрджишкo, и Ивaн Aтaнacoв Филeв oт c. Cитoвo, Плoвдивcкo

16-гoдишнитe Кръcтaн Cтoилoв Кръcтeв, Мaрия Пeткoвa Нeнчeвa oт c. Пъдaрcкo, Плoвдивcкo, Гинчo Cлaвoв Гинчeв oт c. Мaлo Чoчoвeн, Cливeнcкo, Ивaн Aтaнacoв Бaндaкoв , убит в мecтнocттa Милeви cкaли, Кocтaдин Ивaнoв Зaпрянoв oт c. Бoдрoвo, Хacкoвcкo, Мaрин Трифoнoв Пoпoв oт c. Прaвищe, Плoвдивcкo, Ивaн Cтeфaнoв Вacилeв oт c. Приcoйнa, Oмуртaшкo, Цвeтaнa Живкoвa Вeлeвa oт Пeрник, Ивaн Динчoв Кривирaлчeв oт Кoпривщицa, Тoдoркa Иcтрaтиeвa oт c. Рacник, Брeзнишкo

17-гoдишнитe Cтeфкo Ивaнoв Крaйчeв oт Cливeн, Никoлa Дeлчeв Дeлeвcки и Cтoян Никoлoв Муceнoв oт c. Cтaрo Жeлeзaрe, Мeхмeд Юceинoв Юcмeнoв oт c. Гoрcкo Cливoвo, Лoвeшкo, Трaйкo Тoдoрoв Трaeв oт c. Кaблeшкoвo, Бургacкo, Бoян Cтaнкoв Хриcтoв oт c. Лeшникoвци, Трънcкo, Вacил Тoдoрoв Хриcтoв oт c. Пaдaлa, Дaвид Aрoн Дaвидoв oт Плoвдив, Кocтaдин Гeoргиeв Лaзaрoв oт c. Бaрaкoвo, Кюcтeндилcкo, Мaкcим Пeтрoв Мишeв oт Пeщeрa, Cпac Хриcтocкoв Cтoичкoв oт Кocтeнeц, Тинкa Хриcтoвa Кoвaчeвa oт Плoвдив, Ивaн Димитрoв Глушкoв и Кирил Димитрoв Тaнaнeeв oт Caмoвoдeнe, Любeн Пeтрoв Гaнчeв oт Бaтaк, Ивaн Никoлoв Рaчeв oт Рaзлoг, Aнгeл Cпacoв Нeдкoв oт c. Пoдгумeр, Coфийcкo, Димчo Гeoргиeв Кaрaминдoв oт Кaрнoбaт, Ивaн Нaнeв Aтaнacoв oт c. Върбeн, Плoвдивcкo, Цвeткo Aлeкcaндрoв Кaрaджoв oт c. Миркoвo, Coфийcкo, Кocтaдин Тaкeв Тoдoрoв oт c. Вoйнeгoвци, Coфийcкo, Мaрия Гeoргиeвa Бaкaлoвa oт Плoвдив, Кунчo Цoкoв Фитлeкoв oт c. Крacнoвo, Плoвдивcкo, Пeтър Cтaнчeв Бoжинoв oт Гaбрoвo, Cтeфaн Цвяткoв Cтaнeв oт c. Крушeвo, Ceвлиeвcкo, Тoдoр Пeтрoв Вeлчeв oт Пeрущицa, Димитър Янкoв Вacилeв oт c. Кривинa, Coфийcкo, Тoдoркa Йoрдaнoвa Мoрaлийcкa oт c. Дoлнa Дикaня.

Дa, пoвeчeтo oт тях ca били пaртизaни или ятaци, нo нe ca cъдeни, a прocтo убити. И дa, пoвeчeтo oт убийцитe им ca ocъдeни oт Нaрoдния cъд, нo нимa бeз винa?

Днec живeeм в друг cвят, нo нeкa нe зaбрaвямe, чe трaгичнaтa cъдбa нa тeзи дeцa cъщo e чacт oт нaшaтa иcтoрия.

Aвтoр: прoф. д-р Иcкрa Бaeвa



Изтoчник: "24 мaй", вecтник "Трeтa възрacт", бр. 50, 12-18 дeкeмври 2018
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Април 2020, 00:18:17

Генерал Никола Жеков, главнокомандващ българската войска по време Първата световна войнa. Победил по всички фронтове армиите на Сърбия, Румъния, Великобритания, Русия, Франция и т.н.
Накарал света да тръпне при произнасянето на думата България!
ВЕЧНА СЛАВА

http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=321
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 21 Април 2020, 18:15:15

vl написа:Генерал Никола Жеков, главнокомандващ българската войска по време Първата световна войнa. Победил по всички фронтове армиите на Сърбия, Румъния, Великобритания, Русия, Франция и т.н.
Накарал света да тръпне при произнасянето на думата България!
ВЕЧНА СЛАВА

http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=321
:^o

Вечна слава, два пъти се проваляме и сме бити като мачка у дирек! :) От къде го вземате този ентусиазъм да ни заливате с фейк нюз?
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 21 Април 2020, 18:33:31

Генерал Жеков, я да видим какво му е житието ...

"През 1886 г. участва в детронирането на Княз Александър I Батенберг, за което е разжалван и е изпратен да служи като обикновен войник, заедно с другите провинени. Попада със свои другари в Стара Загора в 12 пехотен Балкански полк и си понася наказанието. Не след дълго е дадена амнистия и всички юнкери се връщат във Военното училище."

Опла, значи е помагал на руския цар в свалянето нас княз Батемберг, vl? Или пак си не в час?

"През лятото на 1918 г. изпраща доклад до Цар Фердинанд, в който описва бедственото положение на войниците на фронта и нуждата от спешна промяна."

Пораженец, а уж като чуели името му противниците бягали!

"Развива остро възпаление на ухото и през септември 1918 заминава на лечение във Виена. Там научава за пробива при Добро поле и в телеграма до министър-председателя Александър Малинов се противопоставя на желанията за капитулация."

Спасява се с бягство от разбитата Родина?

"След няколко месеца престой във Виена, Жеков прави опит да се завърне в България. Пристигайки на гарата в Оршова, разбира, че по заповед от София и по-специално от българското правителство не му е разрешено да се завърне в родината си."

Хайде бре, перзона нон грата, България дори не го пуска да се върне в Родината си, сигурно заради "бляскавите победи"?

Взето от тук: Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си
https://impressio.dir.bg/izgubenata-bal ... -naroda-si
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Април 2020, 21:35:28

20 АПРИЛ
На днешен ден :

1941 г. Втора Българска армия влиза в Беломорска Тракия и във Вардарска Македония. Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция, по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там. Границите на областите, които може да заеме българската армия във Вардарска Макeдония и Беломорието са: в Западна Тракия на изток до демаркационната линия Свиленград – Кюпрюлю – Дедеагач, в Източна Македония между реките Места и Струма, островите Тасос и Самотраки, които образуват т.нар. Беломорска област, Вардарска Македония до р. Вардар и Западните покрайнини с Поморавието до линията Пирот – Враняк – Скопие. На 24 април 1941 г. в София е подписана спогодбата “Клодиус-Попов”, с която се уреждат задълженията на България към Германия. На 6 април Германия напада Югославия и Гърция и чрез обход на отбранителната линия “Метаксас” на 9 април достига Солун. На 17 април германските армии навлизат в Тесалия. На 20 април генералите Чолакоглу, Бакапулос и Демистихис, без съгласието на правителство, подписват капитулацията на гръцката армия.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Април 2020, 21:46:02

117 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ!

П. К. ЯВОРОВ за Гоце Делчев

ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ


Който само един път го бе видял, никога вече не можеше да го забрави.
Загина той.
Но той живее. Пред нас върви неговият светъл образ и ни озарява пътя към свободата.
Неговият безсмъртен лик е най-съвършеният израз на духа и на подвизите на народа, който се бори за един свободен живот.
Безбройни са вече имената на оние другари великани, които паднаха и падат и които изумиха света със своя хероизъм и със своята беззаветна самоотверженост.
А ТЕХНИЯТ УЧИТЕЛ БЕШЕ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ.
Роден в Кукуш, следвал в Солунската гимназия, свършил курса на Софийското военно училище в 1894 г., изключен по повод на един твърде характерен случай, без да бе произведен в офицерски чин, Гоце се върна в своя роден край и след като учителствува в Щип и Банско, започна своята нелегална апостолска дейност.
И от тогава до 24 април 1903 г. – цели осем години – Гоце бе въплощение на някакъв дух: не остана място в Македония и Одринско, дето да не е стъпил неговия крак. За него вредом, дето живеят българи, имаше сигурен подслон. Него нийде никой ни веднаж не предаде, макар султанско ираде да бе определило за главата му 500 и после 1000 лири и бинбашийски чин. – Мисията му на апостол-революционер и несъкрушимата му вяра даваха му оня свеж и разчетлив ентусиазъм, онази свръхчовешка енергия, която поразява и която никога не го напусна. За него нямаше умора. Като вихър кръстосваше той цялата страна. Турците го нарекоха „хвъркат“ (канатлъ). Най-големият враг на организацията Дервиш ефенди за него каза: „Кажете на тоя дивен юнак, че желая да го видя и да му се поклоня: ние всички, от цар до последното заптие, отдавна вече сме изморени – само той не се уморява.“ (Той бе няколко години наред директор на полицията в Скопския вилает. Той води следствието по Винишката афера и тогава прояви нечувана жестокост към обвинените българи. През пролетта на 1902 г. бе убит в руското консулство в Скопие.)
Той имаше за религия своите убеждения. За тях той принесе в жертва не само живота си, а, което е много по-трудно, и мислите си, защото той нямаше друга мисъл, освен да служи на освободителното дело.
Със своята блага душа, със своето безпределно като океан сърце той предразполагаше всички, които се доближаваха до него; със своята пламенна реч вкарваше и у старците духа на свободата, на братството, на беззаветния хероизъм и омайваше всички, които го слушаха; със своята несъкрушима вяра – най-мощната човешка сила, която разклаща планини – заразяваше всички, които заработваха с него. – И всеки го разбираше; всеки се чувствуваше свободен и доверчив към него; всеки бе готов да му даде сърцето си и сляпо да се покорява на всяка негова дума; и всеки заставаше с твърда вяра на поста, който той му определяше. „Където замръкваше, той не осъмваше сам; и където поминеше, оставяше утъпкан път за всеки апостол и борец.“
Той създаде първите комитети в селата, първите чети в горите, първите конгреси в градовете. – И въпреки туй неговата скромност бе безподобна, несравняема, едничка по рода си. С това свое качество той поразяваше всички и тогава, когато вече държеше нишките на цялата Организация.
При постоянните опасности той бе всякога бодър и засмян, всякога пъргав и безстрашен. Сам се излагаше, но свидно му бе да излага другите.
Той любеше, обожаваше народа, а народът виждаше в неговото лице най-близкия, най-верния, най-любимия свой учител, приятел и син. За тоя народ той живя, работи без умора и умря. И народът по всички краища на Македония и Одринско отдавна му пееше и пее песни – задушевни, пленителни песни.
Загина той.
Но той живее. Пред нас върви неговият светъл и безсмъртен образ и ни озарява пътя към свободата.
В. „Революционен лист“, бр. 1, 12 август 1904, с. 3-4.

Източник: "Сите българи заедно"

https://www.sitebulgarizaedno.com
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Април 2020, 21:56:00

Паметната плоча на летеца-изтребител от Въздушните на Негово Величество войски поручик НЕДЕЛЧО БОНЧЕВ на територията на софийския район ''Искър“.
Поручик Неделчо Бончев е роден през 1917 г. в София. Той е представител на славното крилато семейство на българските летци, защитавали небето на България през Втората световна война. Отличава се с много високи добродетели, професионални качества, патриотизъм, жертвоготовност и смелост. Истински герой на България.
След завършване на 2-ра мъжка гимназия, постъпва във ВНВУ. Завършва го през 1940г. с 59-ти випуск. Съвипускник е на Владимир Владимиров Вазов, най-малкият син на генерал-лейтенант Владимир Вазов, кавалер на ордена ''За храброст'', осъден от комунистите след 09.09.1944г. на 10 години строг тъмничен затвор и принуден от тях да работи като тенекеджия.
Подпоручик Н. Бончев става авиатор от Въздушните на Н.В. войски. Обучен е като летец-изтребител в България и Италия. От август 1943 г. е командир на ято във 2/6 изтребителен орляк. Участва в боевете за отбраната на София по време на бомбардировките през 1943-1944 г.
На 20.12.1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30.03.1944 г. сваля една ''Летяща крепост'' Боинг Б-17.
На 17.04.1944г. по време на т. нар. ''Черен Великден'' изпълнява втория таран при въздушната отбрана на София след капитан Димитър Списаревски.
Тогава загива друг негов съвипускник капитан (произведен посмъртно в полковник чак през 1992г.) Христо Арнаудов, който е прострелян смъртоносно и се разбива с изтребителя си в околностите на село Вердикал (дн. квартал на Банкя).
Поручик Н. Бончев има късмет, защото след въздушния таран оцелява, като скача с парашут. Приземява се в една дълбока преспа до село Студена, Пернишко, без ботуши, загубени по време на падането. Признати са му 8 въздушни победи. От престоя в снега поручик Н. Бончев развива тежка бронхопневмония и се налага лечение, което продължава през цялото лято на 1944, съпроводено с лекарска забрана за летене
След преврата на 09.09.1944г. и съветската окупация на България е изпратен да се сражава срещу отстъпващите германци, съюзници на България. До 5.10.1944 г. изпълнява осем бойни полета. След това пилотът получава нова задача да прикрива шест бомбардировача „До-17“ начело на две четворки „Ме-109“, след което да проведе две самостоятелни атаки по земни цели на шосето Крива паланка-Куманово в Македония. Самолетът му е свален е от противовъздушна артилерия на Вермахта. Успява да катапултира и да се приземи успешно, но е пленен от германците. След това съдбата му е неизвестна.

Янко Гочев

За съжаление, голяма част от тези български герои са репресирани (особено царските летци), тормозени или направо избивани (от Министерството на войната Дамян Велчев посочва, че са избити 7 630 души, които са били свързани с армията) подло, без съд и присъда от комунистическата власт. Генералите и офицерите на Царство България са сред най-тежко пострадалите от комунистическите репресии в зората на "народната власт" след 9 IX 1944 г. Само в „Белене“ през 1951-1953 има 92 офицери. Тъй като съдебната разправа не може да обхване всички, новата власт започва просто да изхвърля от армията офицерите.
Уволнението (уволнени са хиляди) като царски офицер означава – без право на работа, без право на образование в университета, без пенсия и обезщетение, в много случаи – изселване или още по-страшното – концентрационен лагер. От всички 280 военни летци, през есента на 1946 са уволнени 240!

Страница "Истинските българи, борци за независима България"
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 21 Април 2020, 22:22:15

vl написа:20 АПРИЛ
На днешен ден :

1941 г. Втора Българска армия влиза в Беломорска Тракия и във Вардарска Македония. Въпреки че българската армия не участва пряко във войната на Германия и Италия против Югославия и Гърция, по предложение на Хитлер три български дивизии навлизат във Вардарска Македония и поемат администрирането там.


Тоест като верни васали на Хитлер и Мусолини ставаме окупатори, с което дело си цапаме ръцете с кръвта на много невинни жертви. Впрочем България си била спасила евреите, ама е факт, че от окупираните от нас територии около 40000 евреи от околностите на Солун и Беломорието са изпратени с ешелоните на смъртта към "братска" Германия. Българското царско офицерство не е без грехове към човечеството, та сега да седнам да плачем, че останали без работа и пенсии си е плакане на чужд гроб!
Кой каквото е сял това е жънал!
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 21 Април 2020, 22:40:27

В навечерието на Втората световна война българския елит не е стоял единен зад машинациите на Кобурга. Имало е англофили, франкофони и русофили, които са си представяли страшната съдба на България, ако тя се присъедини към Тройния пакт. И тези човеци са имали право ...

Генерал Владимир Заимов

Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал-полковник, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912-1918). По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт.

Владимир Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в гр. Кюстендил. Син на българския националреволюционер, апостол на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание и русофил Стоян Заимов. По това време баща му е директор на Педагогическото училище в Кюстендил.
Свързва живота си с Ана Лалева от Карлово. По време на Първата световна война им се ражда син, когото кръстили Стоян.

Завършва Военно училище в София през 1908 г. Действителна военна служба започва в VIII Артилерийски полк (Стара Загора. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В периода от 26 септември 1912 г. до 18 август 1913 г. като поручик е командир на 6-а батарея от 8-и нескорострелен артилерийски полк.[1]

Служи в Шуменския и Софийския гарнизон. През 1923 г., в качеството си на командир на артилерийски дивизион, предотвратява разстрел на арестувани комунисти в Сливен след Септемврийските бунтове. В периода (декември 1929 – май 1932) полковник Заимов командва 4-и артилерийски полк.

След Деветнадесетомайския преврат (1934) полковник Заимов е назначен за инспектор на артилерията. През юли 1935 година е избран за политически секретар на Военния съюз. На 18 октомври 1935 г. е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. През 1935 – 1936 г. е подсъдим на съдебния процес срещу Дамян Велчев, но е оправдан.

Арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 г. Обвинен, че в полза на съветското разузнаване създава разузнавателна група, която работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика „Славянин“. Свързва с други групи във Варна, в Румъния и Чехословакия. Обвинителите му твърдят, че е в контакт със съветския военен аташе полковник T. Б. Сухоруков (1935). През октомври 1938 г. полковник Бенедиктов му предлага да сътрудничи на съветското разузнаване. През януари 1939 г. предложението му е прието и Заимов получава псевдоним „Азорский“. Три месеца е в ареста без определена от съда мярка за неотклонение. Обикновен фашизъм, бихме казали сега! Присъдата се основава на самопризнания и показания, дадени главно от племенника му Евгени Чемширов. В настолната книга на Софийския военнополеви съд е записано, че липсват веществени доказателства.

Неговите адвокати: запасният полковник Владимир Тумпаров и Димитър Бочаров твърдят, че информацията, предавана на бележки при редки срещи на улицата със секретаря на съветското военно аташе, не представлява строго охранявана държавна тайна. Освен това от полицейските доклади, съхранявани в архива на МВР, е видно, че генерал-майор Заимов и други дейци на Военния съюз са подложени на строго ежедневно наблюдение от 1936 г. насетне. По време на следствието прави опит да се самоубие. В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми около 120 000 лева, които изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и пр.

Осъден на смърт чрез разстрел на 1 юни. Разстрелян е на стрелбището на ШЗО на 1 юни 1942 г. в деня на издаването на смъртната присъда.

Радио „Москва“ предава в деня на разстрела „Българи, на колене! Днес е разстрелян генерал Владимир Заимов“. В знак на почит към него артилерията по целия Източен фронт спира огъня в течение на 1 минута. Действията на „червения“ генерал Владимир Заимов са косвено признати за безкористни, тъй като при наличие на користно деяние чл. 112 от тогавашния Военнонаказателен закон предвиждал изпълнението на смъртната присъда да стане чрез обесване. Владимир Заимов е разстрелян без да бъде разжалван в звание. Наложената му глоба от 500 000 лева е опростена от Добри Божилов, финансов министър в правителството на проф. Богдан Филов.

Един българин с прав гръбнак, сега бихме казали, че не е бил политкоректен!

Поклон пред паметта му!
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 21 Април 2020, 23:36:45

"В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми около 120 000 лева, които изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и пр."

Руски слуга.......



И от македония нашите хора са спасили евреи, доколкото могат......Даже 1свещеник е участвал в това.....
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 21 Април 2020, 23:50:13

vl написа:На 20.12.1943 г. той поврежда тежко един американски четиримоторен бомбардировач, а на 30.03.1944 г. сваля една ''Летяща крепост'' Боинг Б-17.
....
Успява да катапултира и да се приземи успешно, но е пленен от германците. След това съдбата му е неизвестна.


Как е посмял да сваля американски самолети, кучият му син? Да не са били леко повредени?
Да ви разкажа една история за един такъв "герой" български летец. Има едно летище Марино поле до Карлово, та един ден американски самолети се връщат от бомбардиране на Плоещ в Румъния, където са петролни полета. Добре, ама един самолет бил с повреден един двигател и бил изостанал от ядрото. Наште "герои" си помислили каква лесна плячка, дигнали се и го свалили. Добре ама американците следващият път пуснали няколко летящи крепости да бомбардират летището, до скоро стърчаха бетоновите стени на сгради и бункери, за назидание на "храбреците"!

Спомени на съвременник:

Около 10 юни 1944 г. към 10 ч. бях залегнал, наблюдавах крепостите и изтребителите "Лайтинги". Преброих 9 ята по 50 крепости, всичко 450 броя, и 50 изтребителя, които кръжаха над тях и ги охраняваха. Те не срещнаха никаква съпротива от нашите изтребители, нито стрелба от нашите зенитни части. Необезпокоявани, вражеските самолети направиха бомбен "килим" и хвърлиха 7000 авиобомби. Земята се затресе като при земетресение, чуваше се един общ тътен. Свистяха падащи бомби, хвърчаха шрапнели, всичко потъна в облаци тротилов пушек и мирис на барут. Летището беше напълно разрушено.
Бомбардировката свърши. Тръбата засвири сбор. Беше ударено самото училище с 4 бомби, беше ударен и щабът. Експлодира големият резервоар, съдържащ 1 млн. литра бензин, запали се и вдигна пламък 400-500 метра висок. Виждахме ранени и убити, разкъсани тела - 96 бяха убитите, а 250 бяха ранени. Напълнихме кръчмата на с. Ведраре с трупове. Скъпо ни струваше тази "символична война", обявена от цар Борис III и Богдан Филов на Англия, САЩ и СССР.


А после да напада бившите си съюзници хитлеристите?
Относно съдбата му немците са били бързи и акуратни!
Последна промяна Puhlev на 22 Април 2020, 00:11:04, променена общо 1 път
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 22 Април 2020, 00:03:46

vl написа:"В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми около 120 000 лева, които изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и пр."

Руски слуга.......


Мале, ама те руснаците много ларж, да му плащат да виси по кафенета, сладкарници и ресторанти! :)
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

  • Advertisement