• Advertisement

България през периода 1878-1944г.

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 22 Април 2020, 01:43:17

Да, за шпионска дейност се плаща сериозно.......Но това, какво са му плащали е ваша публикация! Не е моя!

Боже, каква демагогия!!! Като за деца от предучилищна......Борис Трети нападнал германците.......Той се е поминал през август 1943г., а правителството на Константин Муравиев обявява тази война в началото на септември 1944г.!

Войната с Англия и САЩ е била замислена като символична, защото царят е искал да угоди на Хитлер и да възвърне нашите територии, отнети през 1919г. Освен това е водил тайни преговори с Англия и САЩ.......

И вие сте на същото елементарно ниво като повечето, които са писали в темите......Но четящите май не са......Това, че не пишат никак няма да бъде успокоително за вас! Те четат! И ако не вярват на публикуваното тук, търсят и др. източници и сравняват! Не разчитат само на Искра Баева!
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 22 Април 2020, 19:03:54

vl написа:Войната с Англия и САЩ е била замислена като символична, защото царят е искал да угоди на Хитлер и да възвърне нашите територии, отнети през 1919г. Освен това е водил тайни преговори с Англия и САЩ.......


Както винаги замислите ма Кобургите костват много жертви и 2 национални катастрофи, искал да угоди на Хитлер, абе ти с тези селски мисли какво се пишеш на голям историк? Копи-пейс до припадък? :mrgreen:

Ако някой е виновен за социализъмъ в България това е Кобурга Борис Трети и последен! Спри да тътрсиш вина в партизани, БКП, БЗНС и други случайни участници в историческите събития!

Кобургът е основен виновник, с авантюрата наречена да угоди на Хитлер, да му се сложи така да се каже ...
;-)

Впрочем тейкото на Борис Ферди е замислил с една малка война да пие бяло кафе на Босфора, ама е принуден да абдикира с нереалистичната си нищожествена политика. И докарва първата национална катастрофа! Синът да не остане по назад от Ферди също се престарава да направи втората национална катастрофа! А българското офицерство си носи своята вина, така че били останали без пенсии или работа си е справедливо наказание!
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 22 Април 2020, 20:13:51

Аз пък си мислех, че е виновен СССР......
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 23 Април 2020, 00:15:54

vl написа:Аз пък си мислех, че е виновен СССР......


Мислите грешно, затова не сте историк, а копипейстер! :mrgreen:
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 23 Април 2020, 20:24:27

Генералът от кавалерията на Царство България Кирил Ботев с отличията си.
Кирил Ботев е роден на 20.04 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат е на Христо Ботев.
Завършва класното училище в Калофер. Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си - Даскал Ботьо, като учителства в Голямо Бельово, а след емигрирането си - и в българското училище в Гюргево, Румъния.
През 1876 г. се включва в четата на брат си Христо Ботев. След нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е през 1878 г. по силата на Санстефанския мирен договор.
След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на ''волноопределяющите се'' в Пловдив, а по-късно същата година се прехвърля във Военното на Н.В. училище в София като кавалерист. Завършва с първия ''ГЕНЕРАЛСКИ'' випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик.
По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел. Служи в Източнорумелийската милиция.
По време на Сръбско-българската война през 1885г. е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява победоносните бойни действия на Българската войска за разгрома на сръбските агресори.
Като командир на 3-ти конен полк в Пловдив участва в контрапреврата срещу изменниците русофили през август 1886г.
Като образован офицер, завършил кавалерийска школа и военна академия офицер заема високи длъжности:
командир на 3-ти конен полк в Пловдив.
началник на Военното на Н.В. училище (1891-1895 г.),
командир на 3-та пехотна Балканска дивизия в Сливен (1900 г.).
На 2.08.1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Кирил Ботев е сред тях.
Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. Преди това е давано само на офицери от запаса.
Участва в Балканската война (1912-1913), а за кратък период от време е заместник-министър на войната (1913). Излиза в запаса през 1914 г.
За да се предпази от бомбардировките на София, генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в пернишкото село Студена, където умира на 6.02.1944 г.

Янко Гочев
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 23 Април 2020, 21:22:04

https://faktor.bg/bg/articles/fashistko ... ets-sofiya


„Фашисткото” село Равногор открива паметник на 31-а жертви на шумкарите, сред тях е и изкормената в шестия месец София
Историята трябва да помни, че партизаните не бяха народни синове, а разбойници и злодеи, казва Атанас Узунов



В памет на жертвите на партизанския терор
В памет на жертвите на партизанския терор

28
JUN
2019
Димитър Иванов

През пролетта на размирната 1944 година родопското село Равногор става свидетел на една потресаваща история, за която няма и дума да откриете в партизанските мемоари, които повече от 75 години облъчват с фалшиви и героични истории българите. След партизанските издевателства в Буковик, Пачиново и Тикленицета, войската задържа и довежда на мегдана в Равногор двама шумкари. Вестта се разнася бързо, а равногорските жени, които са пропищяли от зверствата им излизат на площада и с дървета и колове започват да бият с настървение заловените разбойници. Пребиват ги до смърт и даже войниците не могат да спрат саморазправата. Картината е страшна, но зад тая мъст прозира натрупаният с месеци гняв и искането за справедливост. В селото няма непочернена къща от партизаните, разбойническите им акции са почти ежедневие, а районът е пропищял от мародерствата на отряда „Антон Иванов”. Този спомен, записан от изследователя проф. Тодор Балкански, е знакова антитезата на комунистическия

мит и пропаганда за всенародната любов

и признателност към народните синове - партизаните.

Утре, 29 юни в Равногор ще бъде истински празник. Петровден се тачи от години като ден на селото, но този път ще бъде по-специален – предстои откриването на паметник, в памет на 31 равногорци, избити от партизаните. Няма друго село в страната дало толкова голям кървав данък на шумкарския терор. Инициатори на монумента са Атанас Узунов, председател на Съюза на репресираните в Пловдив, евродепутатът Андрей Ковачев, народният представител Спас Гърневски, анализаторът Георги Харизанов (коренът му е от Равногор- б.р.), Петър Казаков, получили подкрепа и съдействие от кмета на село Равногор Нейчо Коларев. Всъщност през 2000 година родолюбци поставят паметна плоча на избитите от комунистите, но е потрошена от гузни техни наследници.

Неслучайно в близкото партизанско градче Брацигово

и до днес се говори за равногорци като за мръсни фашисти,

а непосредствено след 9-и септември 1944 година един от главорезите на отряда „Антон Иванов” - партизанинът Георги Серкеджиев, настоява селото да бъде запалено и заличено. Вероятно терористът е вярвал, че така ще заличи и злодействата си.

В книгата си "Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище" проф. Балкански документира чрез спомените на очевидци убийствата на всичките 31 равногорци.

След разгрома на отряда „Антон Иванов” в началото на март 1944 г. оцелелите около 15 шумкари подлагат на масов терор хората в пазарджишко. Къшлите на равногорци попадат по пътя на разбития отряд. Озверените и прегладнели партизани грабят всичко, нападат пастирските колиби, взимат храната и оскъдните им дрехи, събуват и цървулите от краката им, за да се обуят те, измъчват ги, гаврят се с жените им, използват селяните като през турско - да ги пренасят на гръб през водите на Тунджа, а накрая всичко завършва с убийства.

Две от историите са изключително покъртителни и зловещи. При един от бандитските грабежи нахлуват в къшлата на Шикови. Вътре са двамата братя Васил и Димитър със синовете си Атанас и Стефан, на 15 и 16-години. С насочено оръжие командирът заповядва да съблекат дрехите си и да им ги предадат. Изплашените стопани изпълняват заповедта. След като вземат дрехите и оскъдната им храна, командирът кимва на един от партизаните:
- Трепи ги!
- Защо да ги убиваме, бе, Пашка (това е прякорът на Георги Серкеджиев - б.р.), всичко им взехме?! – възразява шумкарят.

Тогава Пашката (родом от с. Храбрино, Пловдивско), без да каже нито дума стреля по мъжете. Жената партизанка (Нанка Серкеджиева) му помага усърдно в убийствата. После решават да се отърват и от момчетата – Стефан и Атанас, които стават свидетели на разстрела на бащите им. Пашката издава нова заповед - да бъдат разстреляни, но Нанка настоява

да бъдат заклани с хладно оръжие

Димитър вижда с очите си цялата кървава драма, но успява да избяга през отворената врата. Стрелят по него, но не го улучват. Той се добира до Равногор и съобщава какво става по къшлите.

В Равногор и до днес се пази от роднини палтенцето, с което е бил облечен Стефчо. По него още личат кървавите петна и разрезите с ножа. Били са почти деца, невинни, но и това не ги е спасило от злодеите, изпълняващи заповеди на Москва и болшевиките. За разлика от ястребинчетата и Митко Палаузов, те не стават герои, а имената им потъват десетилетия наред в забрава. Забранено е било дори да се споменава за това злодейство, защото то опровергава и разбива мита за добрите партизани народни синове, защитници на правдата и свободата, както се пееше в онази песничка, която караха децата да учат от малки:

Шумете, дебри и балкани,
шумете, волни лесове!
Ний идем бодри партизани,
народни верни синове!

Още по-потресаваща обаче е историята с Тодор и София Томови.

От Буквик шумкарите се отправят към местността Форцово. Стигат до къшлата на Петър Казаков, също от Равногор. Обират и него, заколват кравата му, обръщат кошерите в снега, преяждат с мед, някои умират. Останалите прибират питите с меда в раниците си и отново потеглят, като вземат със себе си и Петър Казаков. Пътьом арестуват и Крум Маргаров, равногорец. Продължават към къшлите на местността Лявовето (Тикленицата). На пътя им се изпречва колибата на Тодор и София Томови. Жената е бременна в шестия месец. Зимата тук е по-мека и те прекарват там с овцете си. Бандитите вземат и техните дрехи, навуща, храната и подкарват Тодор за водач. София се разплакала и започнала да моли партизаните да оставят мъжа й. Това вбесило Пашката – Георги Серкеджиев, и заедно с други шумкари започват да се гаврят с бременната. Главорезът Пашката казва:

„Ти няма да родиш!”

Почва да мушка Софка с нож, пробождат я 33 пъти, а после злодеят разпаря корема й и изважда кървавия плод от майчината утроба. Садистичните издевателства не свършват до тук – Пашката казва, че щом няма да роди, няма и да кърми и й отрязва гърдите. Всичко се разиграва пред очите на мъжа и, който после е отвлечен и затрит в гората.

Тези истории ги разказваше едно турче - Резата, то е отвлечено от партизаните, за да ги пренася през Въча и да им показва пътеките. След гаврата със София решават да се отърват от Резата. Притискат врата му между габъров чатал, халосват го с брадва по главата, той не помръднал – решили, че е умрял. На другия ден го намират хората от селото, освобождават го от чатала, но след тези гаври Резата се смахва, но живя дълги години, разказва пред Faktor.bg 80-годишният Атанас Узунов, който днес е председател на репресираните в Пловдив. Той е от Равногор, а баща му също е затрит от партизаните. Бай Атанас си спомня когато докарали в селото труповете на убитите му съселяни. Били полуголи и окървавени.

"Изложиха ги върху снега зад старото читалище на Равногор, където по-късно беше фурната. Там беше и трупът на бременната София. Страшна гледка, бях на пет години, но споменът ми е жив и ясен и до днес. Ходех с по-големия ми брат да гледам. След два дни разрешиха на семействата да погребат близките си. Сега вероятно и най-непредубеденият ще разбере, защо малко по-късно жените от Равногор претрепаха с колове двама задържани партизани. Много мъка, омраза и мъст се беше насъбрала в равногорци.

Как да обичат партизаните, как да ги приемат за свои,

нямаше неразплакана и неокървавена къща в селото. Зверове бяха", казва Узунов.

За кървавите погроми на партизаните се мълчи 45 години. Пръв партизанският поет Давид Овадия с книгата си „Дед или разгромът” през 1990 г. отваря врата към част от истината. Представя свидетелства на партизани, които признават как са мародерствали в колибите на равногорци, как хората като ги видели бягали и се страхували от тях. Имало и въоръжени равногорци, които стреляли срещу партизаните, за да защитят семействата си. Манипулативно обаче Овадия (името му също е замесено в кървави вендети в Пловдивско в първите дни след 9-и септември - б.р.) и свидетелите шумкари се опитват да изкарат действията на равногорци като съпротива, но реално става дума за самоотбрана и защита на лично имущество и чест от разбойниците, обявили се извън закона в полза на чужда държава.

nanka_serkedjieva.jpg

Зловещата партизанка Нанка Серкеджиева

По ирония на съдбата Георги и Нанка Серкеджиеви не получават приживе възмездие за злодействата си. През всичките „славни” години на социализма живеят като богоизбрани от новата каста на червената аристокрация. И двамата са с чин "генерали" на служба в МВР и МНО. В началото на прехода името на Нанка Серкеджиева беше замесено в неправомерното унищожаване на хиляди досиета и архивни документи на ДС. През 1992 година Военната колегия при Върховния касационен съд я подвежда под отговорност за унищожаване на досиета заедно с генерал Атанас Семерджиев. През 2002 година е призната за виновна от Върховния касационен съд за злоупотреба с власт и служебно положение и е осъдена на 2 години затвор. Тя обжалва присъдата си и през август 2003 година ВКС връща делото за доразглеждане, като то не е внесено повече в прокуратурата. Нанка Серкеджиева умира на 4 декември 2012 година без да се покае и поиска прошка за партизанските зверства.

Никой в Равногор днес не иска мъст, а единствено памет за невинните жертви и да се помни от историята, че партизаните не бяха народни синове, а разбойници и садисти, които налагаха с кръв и терор една чужда идеология.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 23 Април 2020, 22:32:01

Превратът от 1934 година

Деветнадесетомайският преврат е държавен преврат в България, извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 – 22 януари 1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации.

Същевременно цар Борис III предприема размествания в армията – в началото на май са уволнени няколко висши военни, на 9 май за военен министър е назначен председателят на Военния съюз Анастас Ватев, а на 18 май Михаил Йовов става началник на Генералния щаб, Любомир Василков – началник на Военната канцелария и Стефан Цанев – командир на Софийския гарнизон.

Цар Борис III гледа с подозрение на много от дейците на „Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 година той налага замяната на премиера Кимон Георгиев с генерал Пенчо Златев, а малко по-късно – с Андрей Тошев. Изолирайки „Звено“, царят става пълен разпоредител със съдбините на страната – положение, което запазва до края на своето царуване (1943), въпреки опита за реванш на Дамян Велчев през есента на 1935 година.


С този преврат Кобургът създава предпоставките за обвързване на България с Хитлер и става началото на Втората национална катастрофа.
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 23 Април 2020, 23:21:02

Царство България или как Кобургите вредят на страната си

Загубата на България в Първата световна война обезценява лева десетократно през 1918 година. Наложените репарации възлизат на 2,25 милиарда златни франка. Към 1921 година, дълговете и репарациите се равняват на 213% от брутния национален продукт (БНП). До 1925 те намаляват до 76,6% от БНП, главно благодарение на усилията на Александър Стамболийски, чието правителство договаря сваляне на общата сума на репарациите до 550 милиона франка през март 1923. В края на 1920-те години България тегли още два заема – Бежанският заем през 1926 и Стабилизационният заем през 1928.

През 1929, слабата реколта и настъпването на Голямата депресия стопяват валутните резерви на Българска народна банка с 60%, а приходите от износ спадат. След неуспешни политически маневри, българското правителство издава указ за преустановяване на дълговите плащания през април 1932, практически изпадайки в състояние на фалит по предвоенния дълг. Френските кредитори незабавно нареждат на представителя им в София да спре издаването на акцизни етикети и митнически печати, ограничавайки приходите на българското правителство. Спорът е решен с арбитраж пред Обществото на народите през юли, с постигнато разсрочване и намаляване на дълга. За сметка на това обаче суверенитетът на царство България е допълнително ограничен. Кредиторите получават правото да бъдат информирани преди прокарването на всеки нов икономически закон от Народното събрание; всяка нова икономическа политика пък трябва да се одобрява от четиричленен комитет с широки правомощия, включващ двама български представители. Почти се стига и до ситуация, в която кредиторите директно да управляват съставянето на българския държавен бюджет чрез свой представител. Съществува и проблем с вътрешна задлъжнялост – необслужваните селскостопански кредити, които възлизат на 10 милиарда лева, или 25% от БНП. Правителството на Никола Мушанов създава фонд за подпомагане на близо 1,2 милиона длъжници, който покрива 6,6 милиарда лева от дълга. Създава се и държавна институция за изкупуване на продукция – Храноизнос, целяща да стабилизира приходите на селяните.
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 24 Април 2020, 16:59:54

Бих искал да добавя, че професионалният превратаджия Кимон Георгиев през 1934г. е репетирал за 1944г. Но тогава солидно му е помогнала окупаторската червена армия!
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 24 Април 2020, 19:20:18

Стефчо Стамболов, ярък представител на политическата вихрушка в България, тъпкал демокрацията както му е удобно, разпускал е парламента и управлявал с декрети.

Активен участник в контрапреврата през 1886 година, когато като председател на Народното събрание издава от Търново прокламация, с която обявява преврата за незаконен и назначава Муткуров за главнокомандващ на българската армия. Преврат и контрапреврат се правят от офицери, за част от които по-горе се пише, ча са допринесли за "б;ляскави победи на българската войска". Цели държави "треперели" групово само като чуят за български царски офицер!

Образованието си започва в родния град. Учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен поради връзките му с руски революционери. Не му вървяло в образованието, ама жаждата му за власт компенсира този недостатък!
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е военен кореспондент на ежедневния вестник „Ново време“ („Но́вое вре́мя“), Петербург. Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за действуващата руска армия. Я виж ти, и той е слугувал на руснаците.

След Освобождението
В края на август 1878 г. Стамболов става един от учредителите на търновския комитет „Единство“, който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от Великите сили на Берлинския конгрес. Така е, в Берлин разкъсват освободените от Русия за България земи на три части. Както тогава и сега, великите сили от Запад са делели безобразно, за да владеят дълго. Това разпокъсване донася, с помощта на Кобургите, до 2 национални катастрофи!

По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) Стамболов се оттегля в Търново, където набира масова подкрепа и работи за привличане на руските генерали от правителството към каузата за възстановяване на Търновската конституция. При посещението на министър-председателя Леонид Соболев в града през септември 1882 г. организира няколкохиляден митинг в подкрепа на Русия и конституцията.

След втората абдикация на Батемберг Стефчо лансира идеята турския султан да стане княз на България, по подобие на Австро/унгарския модел.

Именно Стамболов като председател на тричленна комисия откриват Фердо в някакъв вертеп във Виена и го убеждават да стане княз на България. След избора на княза Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия.

Начело на правителството и на вътрешното министерство Стамболов налага авторитарно управление, основано на насилствено потискане на опозицията, употреба на съда за политически процеси и контрол върху армията. Много поборници, хора рискували живота си за освобождението на България, като капитан Петко войвода, са натикани от Стамболов в занданите!
В навечерието на парламентарните избори от септември 1887 г. са подложени на репресии и поддръжниците на бившия министър-председател Петко Каравелов, които не признават княз Фердинанд. Осигурило си мнозинство в Народното събрание, правителството спира всички опозиционни вестници, с временно изключение на поддържащия княза печатен орган на Васил Радославов. Режимът върху печата е либерализиран частично едва през 1892 г. от външнополитически съображения.
Репресиите над опозицията ескалират след неуспелия атентат над министър-председателя, жертва на който става финансовият министър Христо Белчев през март 1891 г. Атентатът е последван от масови арести и съдебен процес, завършил с четири смъртни присъди и затвор за Петко Каравелов, Трайко Китанчев и други политически противници на Стамболов. Мамма, какъв демократ, какво чудо!

На преследване е подложена и църквата, която отказва да признае нежелания от Русия Фердинанд. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им. Конфликтът се изостря през 1892 – 1893 г. във връзка с конституционните промени, които позволяват на бъдещия престолонаследник да изповядва вяра, различна от източноправославната. Тогава Стамболов заплашва Екзархията със спиране на издръжката, а митрополит Климент Търновски е затворен в Гложенския манастир.

Опасявайки се от авторитета на един от водачите на контрапреврата – майор Христо Попов, през 1888 г. Стамболов организира съдебен процес срещу него и го отстранява от служба под претекст материални злоупотреби. Недоволството сред офицерите от сдържаната политика по македонския въпрос намира изражение в заговора на Коста Паница, разкрит в началото на 1890 г.

Противоречива личност, жаден за власт, използва не демократични методи за управление, как би завършил живота му? Посечен като куче на улицата!


На 3/15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран.

Ето един ярък представител на политическия елит в България, непосредствено след Освобождението. Далаверките да вървят, опозицията се мачка с всякакви методи ...
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 24 Април 2020, 23:46:20

Следващоят път ще ви пусна информация за първият фашистки преврат в България, Деветоюнски преврат.
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 25 Април 2020, 01:05:46

Подпоручик (посмъртно) Боян Ботев - брат на поета-революционер Христо Ботев, герой от Сръбско-българската война от 1885г., загинал от тежки рани след атака в боя при Сливница.
На третия ден на Сливнишката епопея (07.11.1885) портупей - юнкер Боян Ботев със сабя в ръка повежда атака срещу сърбите. Но е повален в противников окоп.
Загива като български герой в ужасна схватка. Измъкват го намушкан два пъти от сръбски щикове, съсечен с тесаци и със смъртоносна рана от куршум в стомаха. До него са паднали двама сърби, които портупей - юнкерът Боян Ботев е "помилвал със сабята си" преди да загине. Получава първа медицинска помощ в санитарния отряд в Сливница. Поради непрекъснат кръвоизлив решават да го пратят в Софийска болница. На път за болницата в София, Боян Ботев издъхва в ръцете на по-големия си брат и бъдещ генерал от кавалерията Кирил Ботев. Посмъртно е повишен в подпоручик. Погребан е с войнски почести в старите софийски гробища южно от площад "Възраждане". Майка му Иванка Петкова е потресена от смъртта на своя син. Тя не успява да го погребе, защото по това време е в Букурещ. Затова изплаква мъката си пред Захари Стоянов.

ПОДПОРУЧИК БОЯН БОТЕВ ПЕТКОВ
Роден: 1866г. в Калофер.
Образование: Местно училище в Калофер, Южнославянския пансион в град Николаев, Русия, военната гимназия в Елисаветоград (1879 - ? ), ВНВУ в София (1883 - незавършено).
Военна служба:
? - доброволец във Волинския пехотен полк;
1883 - постъпва във ВНВУ в София
02 - 16. 11.1885 - участник (доброволец) в Сръбско-българската война в 7-а рота на 5-ти Дунавски полк.
05 - 07.11.1885 - участник в боя при Сливница
Офицерски звания:
1885 - портупей юнкер
1885 - подпоручик (посмъртно)
Умира: 10.11.1885г., след тежки рани, получени при атака на 07.11.1885г. на Сливница.

Янко Гочев
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 25 Април 2020, 01:37:36

На днешната дата през 1946г. комунистите нахлуват в Рилския манастир, където разбиват гроба на цар Борис III и изнасят тленните му останки.
Игуменът на светата обител Калистрат се възпротивява, заради което е арестуван, изтезаван дни наред по мазетата на милицията и накрая разстрелян.
Ръководител на тази "операция" е Лев Главинчев, който през 1944г. убива по най-зверски начин публициста и основател на в. "Щурецъ" Райко Алексиев, като оставя тримата му малолетни сина сираци.
Тленните останки на Н.В. Царя са повторно погребани в двореца "Врана", край София. А през през 1949г. по нареждане на Г. Димитров втория гроб на Борис III е натъпкан с експлозиви и взривен.
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот Puhlev » 25 Април 2020, 11:20:37

Деветоюнски преврат Първият преврат на младия Кобург, с който България се поставя на фапистки релси! Цел е отстраняване от власт на БЗНС, които имат 212 депутатски места от общо 250.

Деветоюнски преврат е държавен преврат в България, извършен през нощта на 8 срещу 9 юни 1923 г. от армейски части под ръководството на Военния съюз, с който е отстранено правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. В подготовката на преврата участва и Народният сговор, а впоследствие той получава подкрепата на повечето опозиционни сили, като се изключи втората по големина парламентарна партия – Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП т. с.).

Правят го "храбрите" царски офицери, по принцип тенеядци, хранени да защитават България, но когато трябва да го сторят се провалят 3 пъти, през 3-те национални катастрофи (Мерждусъюзническа война, Първа световна и Втора световна войни). В тази тема някой се опитва да ги изкара големи герои, но фактите няма как да ги промениш!

Малко описание на времето около 1923 години. Мусолини в Италия е взел властта, Хитлер в Германия прави неуспешен опит за вземанена властта там, не успява и е вкаран в затвора, където пише Майн кампф.

Още на конгреса си в края на 1922 г. Военният съюз взима решение за отстраняване с преврат на правителството на Стамболийски. През януари се появяват слухове за това, които достигат до правителството. През април 1923 година БЗНС печели предсрочните парламентарни избори, получавайки 52% от гласовете и 212 от 245 места в парламента.

След съставянето на новия парламент през май, Военният съюз активизира своите организации и провежда събрания на офицерите в различни гарнизони, подготвяйки се за военен преврат, като сведения за това изтичат в печата. Установени са контакти с цар Борис III (чрез Христо Калфов) и с ВМРО (секретарят на Военния съюз Никола Рачев се среща в Пиринско с Тодор Александров). На 25 май е определена датата на преврат, изготвени са подробни планове на операцията с разпределение на целите и задачите на отделните подразделения.

Превратът е проведен съгласно предварителните планове – действията в София започват в 3 часа сутринта на 9 юни, а половин час по-късно, след телеграфно потвърждение, започват да действат организациите в гарнизоните в провинцията. За действията в София отговарят Велизар Лазаров и Дамян Велчев – те, както и много други запасни офицери, връщат униформите си и поемат командването на военни части. Лазаров е обявен за началник на Софийския гарнизон и ръководи обезоръжаването на полицията и Оранжевата гвардия в столицата.

Цар Борис III, Кобургът фашист, след като изчаква потвърждение от гарнизоните в страната и реакцията на чуждите посолства, утвърждава с указ новото правителство по обяд на 9 юни.


В Славовица, където се намира и Стамболийски, се събират към 3 хиляди зле въоръжени селяни от околните села и под негово ръководство на 10 юни се разполагат в околностите на Пазарджик, където са разпръснати от армията.

По нареждане от новото правителство, Александър Стамболийски е убит от група на ВМРО, водена от Величко Велянов.


Едва сега в БКП се засилва мнението, че трябва да се противопостави на превратаджиите и комунистическата партия е принудена да обяви курс към въоръжено въстание, което е планирано за септември 1923 г. (Септемврийското въстание)
Puhlev
Нов потребител
Нов потребител
 
Мнения: 49
Регистриран на: 16 Април 2020, 00:47:01
Благодарил: 1 път
Благодарено: 0 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 14 Май 2020, 00:38:43

Доктор по право Стоян Данев - шеф на Прогресивнолибералната партия, краен русофил, който както сам признава ''не прави политика с Русия'', защото я приема изцяло и прилага последователно нейната политика срещу България. Така става национален предател!
Измяната му лъсва особено във фаталната за България 1913г. Тогава като министър-председател д-р Стоян Данев има основен ''принос'' за погрома на България в Междусъюзническата война, ''победена без да бъде бита'' от своите ''съюзници-разбойници'' Сърбия и Гърция и вярната им фанариотска прислужница Румъния, хвърлена срещу воюваща с турците и обединяваща се България от руската дипломация и лично император Николай II
Всъщност д-р Стоян Данев отдавна работи срещу България. През 1902г., когато пръв път е министър-председател той приема руското решение за назначаване на сръбски владика в Скопие Фирмилиан, в подкрепа на Сърбия и Цариградската Патриаршия, независимо че от 1890г. благодарение на Стефан Стамболов в Скопска епархия има български екзархийски митрополит!
Така д-р Стоян Данев съдейства за появата на сърбоманите в българската Скопска епархия и в цяла Македония, израстнали под крилото на Патриаршията с мощната руска подкрепа. Той изпълнява руската политическа поръчка като етап от бъдещата замислена в Петербург подялба на Македония във вреда на България, което ще стане факт десет години по-късно в хода на Балканската война.
Тайния анекс от 1912г. за подялба на Македония на ''безспорна'' българска зона и на т. нар.''спорната зона'' между България и Сърбия зона е другият пореден заговор срещу България, натрапен от руската дипломация чрез послушните й управници русофили в София от правителството на Иван Гешов - Стоян Данев.
През пролетта на 1913г. като член на правителството на Иван Гешов д-р Стоян Данев върши ново предателство този път спрямо българите в Добруджа, като работи по руска заповед за откъсването им от България.
На 26 април 1913г. в руската столица Санкт Петербург след брутално дипломатическо изнудване и заплахи за война Румъния с мощната подкрепа на Русия заграбва българския град Силистра с неговата околност.
Съдействие на поредния поръчан от Русия териториален грабеж на български земи оказват управляващите български русофили начело с министър д-р Стоян Данев, станал впоследствие на 1 юни 1913г. дори министър - председател. По този повод се появява народната песен ''Попитай Данев министра, защо продаде Силистра.''
''Попитай Данев министра''
Силистра, Добрич, Тутракан,
места разкошни, земен рай.
О, сбогом, сбогом, бащин край,
о, сбогом, мили земен рай!
Попитай Данев министра
защо продаде Силистра,
Силистра, Тутракан, Балчик,
Балчик и цяла Добруджа.
Попитай Данев министра
защо продаде Силистра,
без пушка в нея да пукне,
нито граната, ни шрапнел.
Свършвайки поръчаното му от Русия във вреда на България, националният предател д-р Стоян Данев приключва своята политическа мисия. В разгара на Междусъюзническата война той подава оставка с думите ''Моята политика фалира !''
Последиците от неговата руска политика са първа национална катастрофа, узаконена съвсем неслучайно в Букурещ с мирния договор от 28 юли/10 август 1913г., довел до така желаното от всички български съседи и поръчно от Русия необратимо разпокъсване на българския народ и до новото ''православно'' сръбско, руско и румънско робство над българите в Македония и Добруджа. От Русия с ''любов''!
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2169
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 486 пъти
Благодарено: 192 пъти

ПредишнаСледваща

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 5 госта

  • Advertisement