• Advertisement

България през периода 1878-1944г.

За политиканите, че се препълни общия форум.

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 31 Май 2020, 17:59:53

vl написа:На 31 май 1894 година, след скалъпен компромат от обкръжението на Княз Фердинанд, приключва 8 годишното управление на Народно-либералната партия и нейния лидер Стефан Стамболов / Stefan Stambolov /, най-значимия български държавник. И докато русофилите, винаги слугуващи на своите господари в Петербург, след година ще поръчат убийството на големия българин, ...


Браво на Стефчо, управлявал при разтурен парламент, диктатор, осноположник на политическите гонения в България! Не се е посвенил да вкара в зандана дори капитан Петко Войвода, без никакво обвинение впрочем!

И понеже бил по женската част, накрая се намира един храбър офицер, жената на който била една от жертвите на Стефчо, та го посича на улицата със сабята си кат куче! Неговите възложители от Запада е нормално да го хвалят, той е отгледан от тях русофоб, вкарал страната в руслото на Германия и с това косвен причинител на Трите национално катастрофи!
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1787
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 74 пъти
Благодарено: 61 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот itzo » 31 Май 2020, 18:23:50

VaskoLeon написа: ...И понеже бил по женската част, [b]накрая се намира един храбър офицер, жената на който била една от жертвите на Стефчо, та го посича на улицата със сабята си кат куче!...


То бива-бива да си бягал от часовете по история ама чак пък толкоз... :giveup:
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.

Потребители благодарили на автора itzo за мнението:
vl
Рейтинг: 4%
 
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2362
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 8 пъти
Благодарено: 248 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот VaskoLeon » 31 Май 2020, 18:28:26

itzo написа:То бива-бива да си бягал от часовете по история ама чак пък толкоз... :giveup:


Да не би сам да се е посякал, за да хвърли вината на руския цар? :mrgreen: Я раздуй да се посмеем! :) :) :)
Аватар
VaskoLeon
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 1787
Снимки: 66
Регистриран на: 1 Юни 2008, 00:00:00
Местоположение: Leonberg bei Stuttgart
Благодарил: 74 пъти
Благодарено: 61 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот itzo » 31 Май 2020, 19:12:12

Верно ли не знаеш кой точно е накълцал Стамболов или се правиш на интересен? Преподаваха го някъде в седми клас навремето май...
Люди холопского звания — сущие псы иногда; чем тяжелей наказание — тем им милей господа.

Потребители благодарили на автора itzo за мнението:
vl
Рейтинг: 4%
 
itzo
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2362
Регистриран на: 4 Февруари 2014, 13:43:36
Благодарил: 8 пъти
Благодарено: 248 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 3 Юни 2020, 21:54:02

https://foundationbma.org/index.php/202 ... 3PZRuusnyo

Летище „Враждебна“ – София – (нач. на 1940-те)
by Теодор КараколевPosted on19.05.2020
Приемно здание на летище Враждебна
България не е подмината от вълната на бързоразвиващите се транспортни връзки. Наред с новите железопътни линии и автомобилни пътища с впечатляващи мостове, тунели и други инженерни конструкции, се строят и граждански летища, а София в годините на Втората световна война се изгражда впечатляващия със своите архитектурна стойност, мащаби и функционалност пътнически терминал на новата аерогара „Враждебна“.

Първото летище на София е „Божурище“, от което през 1927 г. започват първите редовни въздушни пътнически превози по линията София – Русе – Варна. Оператор е създаденото с договор между Царство България и немския авиоконцерн Junkers & Co през 1926 г. българско народно въздухоплавателно акционерно дружество „Бунавад“. Отново от 1927 г. френската авиокомпания CIDNA открива пътническата линия Белград-София-Цариград.

През 1930 г. е открито и пътническо приемно здание. Сградата, чийто архитект е все още неустановен, макар малка по размер впечатлява с някои детайли в духа на модерната архитектура – обилно остъклен полуцилиндричен обем и козирка с полукръгъл завършек. Модерният стил е напълно очакван, като се има предвид важността на навлизането на този нов за времето си начин на транспорт.

Пътническо приемно здание на летище „Божурище“, снимка: wikimapia.org
Изграждането на новото летище село Враждебна започва с указ на Цар Борис III, издаден на 16.IX.1937 г. Първото приемно здание е построено през 1939 г., когато се изгражда и писта за излитане и кацане с грундова настилка. В края на 1940-те години летището разполага и с бетонна писта с дължина 1050 m.

Изграждането на големия пътнически терминал (днес Терминал 1) започва преди края на Втората световна война (вероятно в началото на 1940-те) по проект на архитектите Николай Марангозов, Петко Цветков и Цветан Добрев. Зданието е открито през 1947 г., когато от там започват редовните пътнически полети.

Приемното здание на летище „Враждебна“, снимка: www.hdairporttransfers.com
Архитектурата на приемното здание е спокойна и сдържана, без излишна импозантност и показност. Обемите – ясно четими – са разположени хоризонтално със спокен ритъм на прозоречните отвори. Централната част е решена с обилно остъкляване към главната зала, насечено от няколко вертикални лизена. Облицовката е с бял камък.

Приемното здание съдържа правителствено/дипломатическо крило, образуващо западната част на сградата, сектор за международни полети в централната част и източно крило за вътрешните полети. Централно разположената главна зала с височина от 2 нива отвежда към митицата, която е свързана с 2 по-малки чакални с бюфет преди отвеждането към самолетите. В етажа, над чакалните от северната страна има ресторант с тераса към стоянката на самолетите, приемна зала, хотелска част, канцеларии, жилища и обслужващи помещения. Върху покрива са разположени контролната кула и достъпна за посрещачи тераса.

Като чат от обзавеждането на централната зала през 1949 г. художникът Иван Пенков изпълнява 2 стенни мозайки с карти на България и на Европа, като всеки по-голям град е представен с емблематична сграда. За София в картата на Европа е подбрано изображение на самата приемна сграда на летището, а в картата на България град Русе е представен с изображение на пристанищната ж.п. гара. Стените са покрити с различни видове естествен камък, а за осветление са монтирани 3 големи метални полилея.

За съжаление, през 1960-те години автентичността на сградата е компрометирана с редица пристройки, а през края на 1990-те е проведена мащабна реконструкция, която окончателно компрометира автентичността на фасадата. За съжаление, въпреки високите архитектурни и естетически достойнства на сградата, бъдещите планове включват дори вариант за пълното унищожаване на зданието – решение, която смятаме за погрешно и пагубно за българската архитектурна и авиационна история.

Източници:
– архивни снимки от www.hdairporttransfers.com, wikimapia.org, collections.lib.uwm.edu, архив на „Български архитектурен модернизъм“
– план на партера от Лазаров, В. „Обществени сгради“, книга II, II издание, изд. Техника, София, 1974
– информация от www.sofia-airport.bg и проведено теренно проучване
– Георги Николов – „Труд и промишленост“, София, 1926-1930
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2156
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 485 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 13 Юни 2020, 23:15:15

Българският Рокфелер

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/balgarsk ... uByBjTjVpM
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2156
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 485 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 4 Август 2020, 00:25:23

Въздушните асове на България
ШАМПИОНЪТ ПО ФИГУРНО ЛЕТЕНЕ И ВИСШ ПИЛОТАЖ НА БЪЛГАРИЯ, ПОРУЧИК ПЕТКО ПОПГАНЧЕВ ПРЕЛЕТЯВА ПОД СТАМБОЛОВИЯ МОСТ В ТЪРНОВО
доц.д-р Петър Ненков
Петко Попганчев е роден е на 21 август 1905 г. в с. Сухиндол, Търновско. Завършва Аеропланното училище през 1925 г. На негово име са записани множество рекорди по висш пилотаж.
На празника на славянската писменост и българската култура – 24 май 1932 г. той извършва успешно сензационен полет и прелита под Стамболовия мост над река Янтра в Търново, след което форсира двигателя на самолета и успява да премине над покривите на къщите, на квартал Вароша, които се намират фронтално, на много близко разстояние от моста . .
През 1933 г. прави 127 свързани лупинга със самолет ДАР-1А при полет от Карлово до Казанлък.
Със самолет „Фоке-вулф-44” извършва гръбен полет в продължение на 33 минути, а със чешкия самолет „Avia B-122” прави 135 свързани лупинга.
През 1939 г. завършва аероинженерство. Работи като началник на конструкторската служба в Държавната аеропланна работилница – Божурище и пилот-изпитател.
Той дава лоша оценка на първия български многомоторен самолет - двуплощника ДАР-4, поради което е прекратена работата по проекта. Изпитва ДАР-6, конструиран от инж. Цветан Лазаров и неговата добра оценка е причина за внедряването на самолета в серийно производство като ДАР-9 "Синигер", а след преместването на ДАР в Ловеч, работата по конструкцията и производството на ДАР-9 продължава.
От 1943 г. капитан инж. Петко Попганчев е началник на Държавната самолетна фабрика в Ловеч и шеф - пилот на предприятието. През март 1945 година провежда изпитателните полети с щурмовия самолет ДАР-10Ф и дава добра оценка за него. За съжаление този самолет не е пуснат в серийно производство, тъй като ВВС вече се превъоръжават с реактивни самолети.
На 10 юни 1948г. полковник Петко Попганчев провежда първия изпитателен полет със учебния самолет ЛАЗ - 7. Изпълнява всички фигури от висшия пилотаж. Дава отлична оценка за създадения от инж. Цветан Лазаров и неговия екип самолет. Той и поручик Васил Щерев изпитват прототипа на Лаз-7, предназначен за ВВС, след което в ДСФ са изработени 160 самолета Лаз-7 и 150 броя Лаз-7М (със съветски звездообразен двигател „Швецов М-11ФР”. През 1954г. българското правителство закрива производството на родни самолети.
Изключителните професионални умения на Петко Попганчев , като пилот са причина за установяване на своеобразни рекорди.
През 1959 г., вече пенсионер, Петко Попганчев става първия републикански шампион по висш пилотаж и фигурно летене с моторен самолет.
От 1964 г. той става първият носител на званието "Заслужил майстор на спорта по моторно летене".
През 1968 г. за изключителни заслуги във въздушния спорт е награден с диплом "Пол Тисандие"-най-високото отличие на Международната федерация по въздухоплаване. Носител е на орден "Народен орден на труда"-сребърен и два ордена "Червено знаме
Петко Попганчев умира на 8 март 1983 година в София, на 77 годишна възраст.

Потребители благодарили на автора vl за мнението:
rekonkista
Рейтинг: 4%
 
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2156
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 485 пъти
Благодарено: 192 пъти

Re: България през периода 1878-1944г.

Мнениеот vl » 18 Септември 2020, 02:17:46

Американската мечта

Публикуваме стихотворение на Иван Вазов в чест на двадесет и осмият президент на САЩ: Томас Удроу Уилсън (Thomas Woodrow Wilson).
За да я има България и днес
На мирните преговори през 1919 г. Удроу Уилсън отстоява оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в българските държавни предели и осуетява плана за ликвидирането на България като държава и разделянето ѝ на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния.
Президентът е безкомпромисен докрай и дори заявява че по - скоро ще напусне конференцията и Париж, отколкото да се съгласи с подялбата и ликвидирането на един народ със самостоятелна държава и вековно минало.
~~~~~
УИЛСОНУ
Кат нов Христос оттатък океана
издигна ти евангелие ново,
отдъхна си земята, с кръв обляна,
пред твоето миротворяще слово.
И поздрави светът зората ясна
на любовта. И поздрави той века,
че край полага на враждата бясна
и че човек ще вижда брат в човека.
И ний, за правда дето ляхме кърви,
казахме си: „Тоз глас висок не лъже.
Изгря денят на правдата!“ – и първи
сложихме си победното оръжье.
И правда чакахме – дойде насилье,
любов ожидахме – срещна ни злоба
безжалостна – каквато не таил е
и самий пъкъл своята утроба!
Видяхме – късно! – че на слаб чест няма,
ръце без меч – ръце са за верига...
Разбрахме – късно! – че реч блага е измама,
че писан договор „парче е книга!“
О, Уилсоне благи! Чуйш ли? Де си?
Надви нощта на факел благороден.
И твоя глас и пустиня се разнесе,
и твоя зов за мир оста безплоден!
Звучеше в твоя зов речта Христова,
но той кат нея бе осмян... забравен –
не бил готов светът за таз обнова,
не бил узрял духът за подвиг славен.
Празнува пак неправда и коварство,
венец от лаври носи пак лъжата!
Ликува злото: божието царство
не иде – то е още в небесата!
И гледам пак море от мъки люти,
и плач, и стон из родните предели,
гнезда напуснати, тегла нечути
на братя, слънчице едвам видели!
А стид? А свян? А съвест человешка –
нима са те потребни на юмрука?
И тоз мир безподобен? Гавра тежка
над разпнатий страдалец тука!
Ужасна бе войната, без пример е
в исторьята; но на кръвта й петното
не е дотолкоз черно, както чер е
тоз срам, навека лепнат по челото.
16 октомври 1919
Иван Вазов
Аватар
vl
Писач без спирка
Писач без спирка
 
Мнения: 2156
Регистриран на: 8 Октомври 2007, 00:00:00
Благодарил: 485 пъти
Благодарено: 192 пъти

Предишна

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта

  • Advertisement