България през периода 1878-1944г.

[bknf]

Артур фон Хун: България не стана руска губерния

Ако и да е била станала, то тогава Истанбул е щял да се казва Цариград. Ама не е
А после болшевиките ще помогнат на Ататюрк, и ще му подарят 1/4 от днешна Турция.
Сега пък, новите турски власти искат да му махат паметниците.-)

[vl]

Артур фон Хун: България не стана руска губерния

Ако и да е била станала, то тогава Истанбул е щял да се казва Цариград.

[bknf]

Какво vl- чо, нямаш ли какво да кажеш?

Едно е сигурно. След Освобождението е нямало толкова много цигани, както в днешно време - по българските земи. И не държавата им е плащала тока и водата. Щото е и нямало ток.

[itzo]

"..До средата на 20-и век бяхме...

Аман, значи от тоя заместник-министър Пехливанов. Аз сега на него ли да вярвам или на другаря свети бай Тошо?





П.С. Леле, как забравих. С това видео поздравЛявам всички фенове на светлото комунистическо минало по случай днешния светъл празник- Осми Март....ааааа....Девети Септември

[vl]

http://www.faktor.bg/bg/articles/politi ... -balgariya

[onufriy]

Финансовата страна на независимостта. За другаря комсомолец vl...

[vl]

Не съм ти другар, защото не съм от вашата червена престъпна стогодишна партия!

Партийни другари нямам, защото не членувам в никаква партия. Комсомолец бях, защото нямаше накъде без това в онези години. Алтернативата беше попадане в черните списъци на ДС(дясната ръка на престъпната ви партия), невъзможност за следване и за намиране на прилична работа. Засрамете се!

[rikiking]

Финансовата страна на независимостта. За другаря комсомолец vl...

За другаря Унуфри, да чИте и да сЪ Убразова

Колко струва руската окупация на България от 1878-1879 г.?

В български пари сумата е 89 640 000 златни лева.В сравнение с тогавашния курс на рублата спрямо златото тя е равна на 32 тона злато.

На 3 март 1878 г. в цариградското предградие Сан Стефано е подписан Санстефанският мирен договор, съгласно който в резултат от победоносната война на Русия с Турция, България е освободена от османско владичество. Освободителката предварително се е договорила с великите сили, че ще наложи окупация в освободената територия. В Чл. 7 и чл. 8 от Санстефанския договор е посочено, че България преминава под руска окупационна администрация, поверена на един руски императорски комисар за период от две години.

В този смисъл руската окупация на България започва още през ноември 1876 г., когато в хода на подготовката за войната главното командване на руската армия създава „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи”. Тя се състои от руси и предани на Русия българи, получили образованието си в руски университети. Началник е княз Владимир Черкаски, а негови съветници са Сергей Лукиянов и Михаил Домонтович, полковник Леонид Соболев и българите Найден Геров, Марин Дринов, Тодор Бурмов, Тодор Икономов и др.

В чл. 8, ал. 3 на Санстефанския договор е посочено, че руският окупационен корпус (в състав от 50 000 души), който ще остане в България, ще бъде издържан за сметка на „занятата земя”, т. е от българите.

След смъртта на цар Освободител на 13 март 1881 г. новият император Александър ІІІ решава да си потърси дълга. На 19 ноември 1881 г. управляващият Руското дипломатическо агентство в Княжество България, наследственият дворянин Михаил Хитрово, изпраща нота до правителството без министър-председател , с която се иска изплащането на разноските от времето на руската окупация на страната. Към нотата е приложен протокол от работата на руска комисия, която била определила сумата за издръжка на петдесет хилядния руски окупационен корпус (продоволствие, заплати, разноски за болните, транспортни разходи и др.) на 21 236 500 рубли и 87 копейки. Дългът е разделен на две части – по равно между Княжество България и Източна Румелия или по 10 618 250 рубли и 43 и 1/2 копейки. Българският княз отказва да изплати разноските и оставя нотата без последствие. На 14 януари 1882 г. Хитрово изпраща втора нота, в която настоява „българското правителство да му съобщи възгледите и намеренията си по въпроса”. Кабинетът му отговаря, че сумата е голяма и ще утежни много бюджета на Княжеството, поради което въпросът ще бъде разгледан в Народното събрание.

На 16 юли 1883 г. управляващият Министерството на външните работи Кирияк Цанков и руският министър на външните работи и държавен секретар Николай Гирс подписват конвенция за българския окупационен дълг.

[itzo]

Както сте я почнали се е видяло, че ще стигнете и до ония тридесетина милиарда лева издръжка на съветската армия, чинно платени за последното "освобождение"

[vl]

ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)

http://www.sitebulgarizaedno.com/index. ... -1916-1917

[onufriy]

ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)

http://www.sitebulgarizaedno.com/index. ... -1916-1917

Ех, тези руснаци, дето непрекъснато се стремят да ни разпокъсат и поробят! Добре, че през 1940 Русия не съществува като суверенна държава, та да могат гадните комунисти от СССР да ни съдействат за Крайовската спогодба...

[rikiking]

ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)

http://www.sitebulgarizaedno.com/index. ... -1916-1917

Ех, тези руснаци, дето непрекъснато се стремят да ни разпокъсат и поробят! Добре, че през 1940 Русия не съществува като суверенна държава, та да могат гадните комунисти от СССР да ни съдействат за Крайовската спогодба...

Ай сЯ....Товарищ Унуфрий тука вече яко се изсили...

CCCP не се възпротивява по въпроса за връщането на Южна Добруджа, тъй като по това време Червената армия навлиза в Румъния и окупира Бесарабия и Северна Буковина, така че Москва е имала интерес от слаба Румънска държава, което все пак е било и от полза за България, но единствено по стечение на обстоятелствата.

Този, чието съдействие е било решаващо се е намирал по това време в Берлин и е бил със зализан перчем, мустачки под носа и леко странен поглед.

В открита подкрепа на българските претенции за Южна Добруджа застават Великобритания, САЩ, Германия,Италия и дори Турция. На 15 юли 1940-та Хитлер в писмо до Румънския крал Карол II го "съветва" да уреди териториалните претенции на България на една "разумна основа". На 23 юли 1940 в Берлин са на посещение новите румънски управници Джигурту и Манулеску, които са принудени от Хитлер и Рибентроп да започнат преговори с България. Румънците имат претенции за Балчик, позовавайки се на факта, че сърцето на тяхната кралица е погребано там, но "Фюрерът каза, че не може да се говори за сърца, когато могат да паднат глави на крале."

Крайовската спогодба или как Добруджа остана в пределите на България

През въпросната 1940 година в резултат на определени външнополитически обстоятелства по време на Втората световна война Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава да започне преговори с България. Между останалите участнички във войната се заражда конфликт относно границата, която трябва да се установи в Добруджа. Българското правителство се обръщат с писмо до Хитлер, в което подчертава колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия. Като краен резултат от натиска Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 година, с която Южна Добруджа е върната на България и фактически е възстановена границата, определена от Берлинския договор (1878 г.).

[onufriy]

M'Бвана, в твоя линк Сталин въобще не се споменава, бе, синко. Я са ѝзвади референция, дето да ни докаже, че Русия не е участвала в Руско-Турската война, сложила началото на периода от заглавието...

[rikiking]

M'Бвана, в твоя линк Сталин въобще не се споменава, бе, синко. Я са ѝзвади референция, дето да ни докаже, че Русия не е участвала в Руско-Турската война, сложила началото на периода от заглавието...

Нерде Ямбол, нерде Стамбул...

Все пак, чеденце, изказването ти беше относно Крайовската спогодба, не за Руско-Турската война

[bknf]

Темата почва от 1878 година, но тия дни попаднах на едни интересни спомени, от малко по- рано.
"Записки на Христо Н. Македонски (1852-1877 г.)"

1. Защо станах хайдутин
...
С бързото преминаване на конете през тоя кьошк, без да искаме опръскали сме с калта, образувана от дъжда, агите, които в това време седели на кьошка. Аз, естествено, и не съгледах това. Ядовити и безобразни псувни, пуснати по наш адрес, долетяха до ушите ни, няколко пищови изгърмяха подире ни, Хаджи Гого моментално се обърна назад и полууплашено ми извика.
- Христо, не спирай коня, ами върви по-бързо, че всичко това става за нас.
Поотпуснахме юздите на конете и за един миг се изгубихме от пред очите на турците, на които случайно и не по наша вина бяхме за минути развалили мухабетът. След като изминахме едно доста почтително разстояние далеч от тоя фатален вече за нас кьошк, Хаджи Гого позапря коня си и дълбоко ахна.
- Спечелихме си беля на главата, каза той, който познаваше твърде добре суровите нрави на нашенските турци.
Оттук дори до нашето село говорихме само за станалата случкаи за лошите последствия, които можеха да ни сполетят. Говорихме, разправяхме, тълкувахме и най-сетне се разделихме със съвет един към други, че трябва до някое време да се предпазваме от опръсканите турци. И наистина, дивите тия аги счели случайно туй опръскване за кръвна обида и решили жестоко да отмъщават. За такива нищо и никакви случки и днес българите в Македония се бият и убиват от турците. Отмъщението не закъсня...
След десетина-петнадесет дни Хаджи Гого не беше вече между живите..

http://macedonia.kroraina.com/hm/hm_p1.htm