VaskoLeon,
Тая Къдринка Къдринова някой я е научил да къдри "новините", т.е. продуцира фейк нюзове!
Всеки човек САМ избира на какво да се доверява и какво да приема за фейк!
Аз съм от поколението, което трябваше да се състои от "
всестранно развити личности". Та оттогава ми остана навика сама да си търся липсващата информация, която ме интересува - я от ВВС, я от DW или RFE, дори от българската редакция на радио Пекин! Сега е по-трудно! Нищо,че тя сега е в по-голямо количество.
Ще си позволя ПАК да цитирам К.К.:
Ето тук всеки може да види какъв "глад" и "хаос" царят във венесуелската столица Каракас

Дори не е нужно човек да знае испански, за да си пусне и да гледа тези 17 видеа, качени на сайта на независимото аржентинско издание
El Sol. Те са взети от туитъра на един млад аржентинец, посетил Каракас. Заснел е видеата между 21 и 31 януари тази година. Аз видях същото, когато бях във Венесуела през 2017-та и 2018-та.
Съжалявам, че не говоря испански, но тези 17 клипа показват много неща!
https://diarioelsol.com.ar/2019/02/01/j ... E.facebookА какво следва по-нататък - май не са розови нещата:
Шанс за мирен изход от кризата във Венесуела търсиха два последователни форума, състояли се на 6 и 7 февруари в уругвайската столица Монтевидео. Техни инициатори станаха Уругвай, Мексико и Карибската общност (Caricom), а на по-късен етап като съорганизатор във втория форум се включи и Европейският съюз.
Състоялата се на 6 февруари първа международна среща по темата бе между министрите на външните работи на Уругвай – Родолфо Нин Новоа, и на Мексико – Марсело Ебрард, плюс колегите им от 14-те страни от Карибската общност (CARICOM) начело с председателя на организацията Тимъти Харис, премиер на Сейнт Китс.
След края на срещата министрите Нин Новоа и Ебрард обявиха, че са готови с мирен план за Венесуела, който те нарекоха „Механизмът от Монтевидео” и го огласиха. Планът съдържа 4 точки: 1) Незабавно започване на диалог, като се създадат условия за пряк контакт между всички замесени страни; 2) Провеждане на преговори, като се намерят допирни точки и възможности за смекчаване на позициите на потенциалните споразумяващи се; 3) Постигане на компромис, върху който да се изгради и подпише споразумение; 4) Прилагане на споразумението, като се осъществи реализиране на договореностите под международно наблюдение.
„Единственият път за преодоляване на ситуацията във и около Венесуела е диалогът. Историческата позиция на нашите страни (Уругвай и Мексико – б.р.) винаги е била и ще бъде да даваме предимство на дипломацията пред другите алтернативи, защото само така могат да се постигнат устойчиви, легитимни и ефективни мир и сигурност,” заяви при представянето на плана министър Нин Новоа. Той подчерта своя и на мексиканския си колега стремеж да допринесат максимално, за да могат „венесуелският народ и замесените страни да намерят решение за своите различия”.
Наред със страните от CARICOM „Механизмът от Монтевидео” бе подкрепен и от Боливия.
Президентът на Венесуела Николас Мадуро приветства „Механизмът от Монтевидео” и му изрази „пълна подкрепа“, като подчерта готовността си да участва в диалог „за мир и разбирателство“.
Самообявилият се за „временен президент” на Венесуела Хуан Гуайдо обаче категорично отказа да се включва в какъвто и да е диалог с действащия държавен глава на страната.
На 7 февруари в Монтевидео се събра отделна международна конференция, чийто съорганизатор наред с Уругвай и Мексико е и ЕС. В обсъжданията се включиха държавите от лансираната от висшата представителка на ЕС по външната политика Федерика Могерини европейско-латиноамериканска контактна група по венесуелския казус. От европейска страна това са Испания, Италия, Франция, Великобритания, Германия, Холандия, Португалия, Швеция, а от латиноамериканска – Уругвай, Мексико, Боливия, Еквадор, Коста Рика.
Като наблюдател беше поискала да присъства и Русия, но организаторите решиха, че такъв статут не се предвижда.
Работата на тази конференция обаче сякаш не предизвика ентусиазъм у някои от участниците ѝ, включително и у самата Федерика Могерини. Преди началото на форума тя заяви, че поначало създаването на контактната група било „голям риск”, защото процесът щял да бъде бавен, а пък ситуацията във Венесуела „не търпи отлагане”. Подобно колебание е по-скоро реверанс към онези държави и сили, които смятат, че всякакви усилия за диалог са от полза само за властта в Каракас, защото така удължават управлението ѝ. Загадка остава какво друго освен преговорите може да се предложи, щом всички участници в контактната група, а и лично Могерини, отхвърлят като вариант военната интервенция, с каквато не спират да плашат Съединените щати.
Факт е наистина, че работата на конференцията се разви сложно, а накрая Боливия, Мексико и страните от Карибската общност отказаха да подпишат заключителното комюнике. Според тях то се намесва във вътрешните работи на Венесуела, докато предметът на форума е само да съдейства за установяване на диалог между противостоящите си страни във вътрешновенесуелския спор.
Комюникето изисква провеждането на нови президентски избори във Венесуела, обявявайки за нелегитимен състоялия се вече такъв вот на 20 май 2018 г.; настоява венесуелското правителство да осигури достъп до територията на страната на намираща се в Колумбия хуманитарна помощ, за която властите в Каракас смятат, че е само претекст за чужда интервенция; анонсира предстоящо откриване на бюро на контактната група във венесуелската столица.
В интервю за телевизия TeleSur боливийският министър на външните работи Диего Пари обясни, че страната му не може да се присъедини към такъв заключителен документ, защото той засяга теми, относно които единствено самите венесуелци „трябва да определят своите различия и по какъв начин да ги преодолеят”. Той също така подчерта, че трябва да бъде прекъсната каквато и да е външна намеса във Венесуела, включително да бъдат вдигнати наложените ѝ отвън санкции, защото именно „блокадата е онази, която нанася щети на икономиката”.