История 1: тема Рицарите

[Лорд Сняг]

Здравейте приятели, първо искам да кажа, че търсих тема за история, но не намерих. Ето защо пускам темата/темите в „политика“. Нека модератор прецени дали да стоят тук.
Днешната тема е „Рицарите“. Кратък поглед във форума „Бойна слава“ ме увери, че по отношение на рицарите има много заблуди и искам да ги развенчаем.
Първо считам за некоректно да се сравняват прабългарска, ромейска и рицарска армия. Освен че рицарството се появява едва втората половина 11 век (битката при Хейстингс), е некоректно да сравняваме различни военно политически системи.
Също така когато говорим за българите трябва да се уточним - дали имаме предвид българите до времето на Крум и Омуртаг, или след тях. Защото първоначално прабългарите са степен народ, съпоставим с хазари, авари, печенеги, кумани, маджари, монголо-татари и османци. Такива народи могат да извадят и 100 000 армия (османците) или 75 000 (Чингис хан). Тя обаче не е добре обучена и въоръжена и своего рода е опълчение. Съвсем друга е работата след 9 век, когато населението усяда. Цените на конете рязко се вдигат, българската военнна система започва да наподобява византийската и пр.
Второто за което трябва да се уточним - за наборна войска ли говорим или за професионални рекрути (наемници). По времето на Византия през т.нар. Македонска династия имаме следната логика: има един стратег, който е военно-административен управител. Населението му дължи ангария (мъжете изпълняват функцията на Строителни войски, а освен това имат наборна служба). В замяна на това мъжкото население получава отстъпки от данъците. Реално в началото всеки стратег е можел да повдигне 15 000 души, по-късно това число спада до 10 000.Стратезиет са заменени от комити, а по-късно те са заменени от санджакбейове, но принципът е един и същ. В същото време при рицарите имаме професионални войници. Реално ако византийско-българската система е за използване на наборници, то рицарската е чрез използване на спецчасти. Един рицар може ефективно да се съревновава с 6-10 мъже. Той е здраво брониран, но може да се спешава в бой. Владее пика, алебарда, боздуган, умее да язди, да се бие с щит и без щит. Рицарството - гледано от чисто военна гледна точка - е занаят. Той се изучава поне едно 8-10 години. Само да те повишат от паж в оръженосец отнема поне 3-4 години. Реално разликата е като между чирак и калфа. Пажът е повече слуга, е оръженосецът е нещо като младши рицар. Той има меч и нож, лека ризница, умее да се бие, а често - и да язди.
Следва да отбележим, че думата рицар е твърде обща. Рицарите са различни по влияние и знатност, но най-общо можем да ги класифицираме в три категории - рицари едри феодали (които освен рицари са и лордове), рицари-васали и рицари - скитници, които са по-скоро наемници. Също така думата рицар би могла да послужи еднакво за един граф, който освен рицар е и лорд, и за един „обикновен“ рицар. Въобще тази дума е била доста обща. С повечето рицари са вървяли от един до петима оръженосци в зависимост от влиянието на рицарите. И известен брой сержанти, йомени и войници. Рицарят е имал задължението да ги изхранва, затова е трябвало да печели добре. Това е сериозна разлика с византийската армия, където стратегът не е имало задължителнието да изхранва войниците си - те са печелели от плячката. За сметка на това той не е повдигал професионална армия, а е разчитал на бройка. Затова българите са имали ядро от 15 000 конница, а ромеите -двойно повече. Но когато последните започнали да поддържат катфракти (аналог на рицари, бронирани мъже от горе до дол, плюс коня и с копия) те не можели да рекрутират повече от 500 души. Само Алексий II Комнин рекрутирал 1000, но той бил голям любител на катфрактите и направил свръхусилие издържа такава огромна армия. Веднага след смъртта му Византия върнала бройката на 500. Любопитно е че рицарите при Хатсин били около 750-760 души, като почти 250 души са били представители на тамплиерския и хоспиталиерския орден. т.е. всички крале, графове и пр. едвам събрали 500 рицари. Това била много скъпа армия
Тук се налага едно пояснение, относно численоста на западните армии. Когато византийските хроникьори пишат „хиляда мечоносци“ те имат предвид точно това. Когато западните хроникьори пишат един „рицар“ те имат предвид „един рицар, който има от един до петима оръженосци, неколцина сержанти и стотина бойци. Понякога има и стрелци.“ Реално 500 рицаря е една сериозна армия от 40-50 000 души. Поне до Битката при Креси западните хроникьори въобще не брояли стрелците за живи хора, а реално в битката са участвали поне 1500 стрелци
Това би обяснило на нашия читател как е възможно Балдуин Фландърски с 500 - 600 рицаря да има почти равна по големина армия с Калоян, която има 40 000 българи и 12 000 кумани. Просто трябва да „вникем“, че с всеки от тези 500 рицаря е имало още стотина човека и нещата добиват смисъл.
Двете най-големи битки на рицарството са в Грюнвалд (15 000 конника ) и Хатсин (750 рицаря), като двете армии са почти еднакви. Какво излиза? Че на всеки рицар отговаря за 20 конника. Ще попитате как е възможно. Ами къде забравихте оръженосците, сержаните/йомените?
Тук трябва да изясним и как са се издържали рицарите. Ще кажете - от данъци. Ами то хубаво, ама не всеки рицар има земи. Вече казахме че това си е вид занаят. Рицарят да речем има десет чираци/пажове, от тях трима стават оръженосци, единият наследява земите му. Какво да правят другите оръженосци? Нали и те трябва да ядат. Да слязат от коня значи да се принизят.
Първата възможност - рицарските турнири. Ще ви кажа директно - много романи сте чели. Турнирите са от дъжд на вятър. Като умре царя и се възкачи новият цар, като спечели царят война или като има наследник. Освен това на тях се допускат само рицари, т.е. ако сте оръженосец и няма кой да гарантира, че сте посветен рицар няма да ви огрее. Ами какво тогава ще яде един рицар, който няма земя? Отговорът - е плячка.
По принцип тук ще отворя една скобка и ще кажа че като изключим „черното тото“ и наградите, най-ценното нещо в един турнир била възможноста да победиш някого и да се сдобиеш с коня му и доспехите му. Реално противника ти трябва да си ги откупи, а алтернативата е да ги продадеш на търг. И добре се е печелело от това.
Затова тези мъже обичали войните - в тях падала богата плячка. По принцип ако един благодник каже че се предава, той не би трябвало да може да наруши думата си, но знае ли човек. Затова наистина влиятелните рицари имали до пет оръженосци - един да помага с обличането; втори за куриер; трети да пази конете на господаря и пленените коне; четвърти - да пази пленените брони и оръжия и отделно тези на господаря. И един пети - да пази пленниците. Понякога минавали години, преди един пленник да плати откуп, но пък той бил сериозен. Ричард I Платангенет, се договорил с френския крал (комуто бил пленник ) да му плати 200 000 лири откуп. Това било двугодишният доход на Великобритания (за сравнение - днес двугодишният БВП на Англия 6,6 трилиона лири.). По онова време крал Джон Безземни предложил на Франсоа 70 000 лири, за да не пуска Ричард, но не го огряло. Ричард платил тази сума, чак на другата година, а и после трябвало да повиши данъците. Но пък на френският крал такава сумичка ме дошла добре.
И тъй сега разбирате ли, защо най-важното за един рицар е плячката. Като плени дори само един знатен аристократ, той си осигурява прехраната поне за година. В този смисъл оръженосците дори да не станат рицари, са имали интерес да бъдат „прикачени“ към някой знатен рицар, който ще им плаща и ще ги храни. В замяна те ще бъдат негови верни хора. С това не искам да кажа, че и в българо-византийската войска не се е печело от плячка. Но чак такива колосални суми не са се печели. В повечето случаи някой може да получи монета, две, кесия с монети…но такава възможност - пленника да се продаде замъка, за да ти даде парите - е нямало. Всъщност пленничеството на аристократи не е било добре развито на Балканите. А ако някой е ставал знатен пленник парите са се давали на Короната, а не на частните феодали. Короната е разпределяла благата (на големия - голямото, на малкия - малкото)

[bknf]

Мда, много неща са написани, и е и интересно. Бяха ми попаднали един път едни книги, "Войните на българите" - или нещо такова, не помня как точно се казваха. Там много неща бяха и подробно описани.. доколкото това е възможно.

Та ми дойде сега на ум един въпрос, за понятието "прабългари". То какво е и кога е възникнало? Как така имало преди "прабългари", а те после станали "българи".

В днешна Русия пък има едно друго название - "булгары", + "Волжская Булгария". Където, според мен, става дума за едно и също нещо. При което (днешна) България при тях е Болгария.