• Advertisement

Митовете си отиват, но много, много трудно

За политиканите, че се препълни общия форум.

Митовете си отиват, но много, много трудно

Мнениеот Yura » 8 Януари 2007, 01:07:28

Митовете си отиват, но много, много трудно

31.12.2006 бе краят на един мъчителен преход, който позволи на България да постигне една велика цел. У дома, в Европа. Преходът е завършен, това е неоспорим факт. Преходът, който започна с въпроса за досиетата, завърши с въпроса за досиетата; преходът, който бе оглавен в началото от БСП, завърши во главе с БСП.
01.01.2007 не е просто завъртане на часовниковата стрелка или обикновен нов ден “у дома”. Навлизаме в годината на осмисляне на постигнатото, на това, което решените и нерешените проблеми и въпроси на миналото и настоящето поставят пред бъдещето. А те съвсем не са малко. Но най-трудното си остава да се преодолеят митовете на прехода, които тежат като оловни вериги върху мисълта.
Ето накратко карето аса на българската митология.
Мит № 1. Европа е “черешката на върха на тортата” и няма какво да й поднесем.
Въпреки че Европа е огледалото на благополучието в света, в което всеки се оглежда и се сравнява, красавицата има върху какво много да се замисли. Нерешените икономически въпроси, свързани най-вече с по-високата динамика на Азия и Латинска Америка, с по-евтината работна сила извън Европа, с бягството дори на европейски компании извън континента, поставят въпроси от нов характер. Как ще се отстоява икономическото превъзходство? Как ще поддържат своя висок жизнен стандарт 500 млн. души при бягащи компании и инвестиции?
И не само това. Хънтингтън се излъга за сблъсъка на цивилизациите. Той не се състоя между САЩ и Европа, от една страна, и други - както той предполагаше, а вътре в тях. Първи САЩ взеха да проектират стена с опасното Мексико. След това в Париж студентите доказаха че може в една “цивилизация” да има различни враждебни култури. Точката беше сложена в Будапеща от онзи, който беше лъгал “сутрин, денем и вечер” и от хилядите демонстранти.
Настина ли малка България, в която повече от 1300 години са живели и творили своето по-добро бъдеще българи, славяни, турци, арменци, евреи и араби, не може да “подсказва” на големите как да живеят в мир и справедливост? Може ли бедна България, която успя да изпрати във висините свой космонавт, да подскаже, че жизненият стандарт не е само пълни хладилници и нови коли? Да, при това много успешно. И не само от времето на “обръчите” от фирми.
Мит № 2. Демократичната ни система е много добра, “европейска”.
Е, на това вече няма кой българин да се върже! Достатъчно е да се пропътуват неколкостотин километра на северозапад, за да се види какво означава демокрация. През целия ни преход колко референдума имаше? Николко. Колко политически партии и вождове изпълниха основните си обещания отпреди изборите. Николко. Колко корумпирани едри “политици” търкат затворническите нарове за корупция? И такива няма.
Дори представителната демокрация и днес е двусмислена. Естествено, премахнахме смъртните присъди у дома, настояваме да се отменят и тези за нашите сестри в Либия. Същевременно никой “представителен” политик не издигна глас против провесването на бившия американски военнопленник Хюсеин, който бе осъден с много подвижни обвинения от особен съд в Ирак.
Да не коментираме кървавото иракско блато, в което е затънала героичната българска армия рамо до рамо със сегашния си пръв другар. Другарят, впрочем, вече даде над 3000 жертви - повече, отколкото при рухването на Двете кули. А ликуващите иракчани само през отминалата година погребаха 16 273 души - много повече, отколкото при диктатора. Дали някой политик - от президента до кмета - се пита какво всъщност мисли по въпроса за “българското присъствие” там онзи малък човек, който гласува за тях?
Жалкото е, че на България бе наложен само валутен борд. Жалко, че не й беше наложен и политически борд. Тогава демокрацията, такава, каквато я смятат професионалните политици - влизане във властта с много лъжи и отупване на държавната хазна по най-бърз начин, просто нямаше да се състои.
Но един народ, който е издържал 500 години под много по-тежко робство, може много по-лесно да се разправи с политическите търгаши от всякаква порода. Става дума за това наистина народът да управлява и да се самоуправлява. Всички избори напоследък показват, че сигурен пост вече няма и че доверието си заслужава да се печели с честност и с труд.
Мит № 3. Пазарната ни икономика е “функционираща”.
Това е почти така. Само да си припомним как и за кого се състоя “масовата приватизация”, как и за кого бяха приватизирани от БГА “Балкан” и БВТБ, през “Химко” и “Електроразпределение”, чак до дълго подготвяните магистрала “Тракия” и накрая “Топлофикация”! И не само това. Икономиката на организираната и недотам организирана престъпност успешно излезе или излиза “на светло” като победител - чиста като бяла булчинска рокля.
Може ли да има нещо общо между пазарна икономика и “икономика на процентите” и “икономика за приятели”. Това, че по магазините се продава срещу пари, не означава, че има пазарна икономика. Иначе може да се твърди, че и при Живков е “функционирала” пазарна икономика.
Ако икономиката ни наистина е силно функционираща, защо заплатите са толкова ниски? Защо повече от милион българи напуснаха родината си? Защо едни получават космически печалби, а други - сухи трохи от “функционирането” на икономиката? Само понеже едни са по-предприемчиви, а други - по-мързеливи?
Но и митът за справедливата приватизация, и митът за предприемачите ще отлети в близките години, просто понеже няма кой да седи на робски заплати, при положение че няма вече граници. С три месеца “черен” труд в Европа след това ще живее на светло следващите 9 месеца в България, без да работи за някой нарочен за предприемач. Българи, за Бога, стягайте куфарите! Впрочем, може и без куфари.
Мит № 4. Със социалисти в Европа не може.
Най-интересната новина на първия ден на 2007 г. не беше, че България става член на ЕС. Новината беше, че за първи път в Сената на САЩ влиза сенаторът Бърнард Сандърс, наричащ себе си “демократичен социалист”. По неговите думи, целта е да се създаде “общество, в което заедно със силната класа на предприемачите, създаваща богатство и работни места, трябва да има и силна държава, гарантираща на всички хора най-малко достоен жизнен стандарт”. Все едно, че е преписвал Програмата на нашите социалисти.
Българските социалисти отдавна узряха за капитализма. Затова и канят за депутати крупни капиталисти, а самите те носят красиви часовници и карат скъпи (държавни) коли, произведени в капиталистически фабрики. Със социалисти като българските западните капиталисти просто ще повярват в безкрайността на битието! А нима е имало социалист, който да не се коалира изгодно (винаги “в името на народа”) с капиталист, носещ куфарче с пари?
Така че, наричащите себе си “десни” не бива да се опасяват от обратната страна на монетата. Нека не забравят все пак откъде са произлезли - от времената на БКП.
Шегата настрана, но Европа не означава безгранични свободни пазари, нито диктат на социума над икономиката. Означава, че икономиката трябва да бъде за хората, а не хората за икономиката. Е, и това някой не го ли беше казал пак в България?

доц. д-р Боян Дуранкев,в.Монитор
Аватар
Yura
Модератор
Модератор
 
Мнения: 2084
Снимки: 287
Статии: 50
Регистриран на: 5 Ноември 2004, 01:00:00
Местоположение: Deutschland
Благодарил: 0 пъти
Благодарено: 33 пъти

Назад към Политика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 10 госта

  • Advertisement